Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2015 11:11 - 1550 години от създаването на ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 20810 Коментари: 37 Гласове:
10

Последна промяна: 13.11.2015 12:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      Само нашата родина България в Европа и преди 1550 години пак се е казвала България.

Велика България в очите на летописците от ІХ в. е „древна(Всемирната хроника на Теофан) и „стара(Бревиария на Никифор).

Най-известната хроника на Византия е тази на Теофан от края на VІІІ в. и нач. на ІХ в. Ето какво пише той за Велика България:

На източните брегове на Боспор Кимерийски (Керченския провлак – бел.м.), зад гр. Фанагория, освен евреи, живеят много народи. Зад това езеро нагоре, където е р. Куфис (р. Кубан – бел.м.), в която ловят българската риба ксист, се намира древната Велика България и живеят съплеменните на българите котраги. По времето, когато Константин беше на запад (византийския император стъпва в Италия през 662 г.-бел.м..), Кроват, владетеля на България и котрагите, починал. (…) Големият син Ватваян (първородния син на Кубрат, Бат Баян – бел.м.), съблюдавайки бащиното завещание останал в земите на своите предци; вторият син, негов брат по име Котраг, преминавайки Танаис (р. Дон – бел.м.)  се заселил отсреща на батко си; четвъртият и петият, преминали Истър, или Дунав, и единият се покорил на аварския каган, а другият, пристигайки в Пентаполиса при Равена, на християнските царе. След това третият по старшинство, на име Аспарух, преминавайки Днепър и Днестър и установявайки се при Онгъла, на реката течаща северно от Дунав (р. Серет, северния ръкав на делтата – бел.м.), се заселил между първите реки и тази последната, намирайки се отвсякъде обезопасен и обграден: отпред от блата (очевидно има предвид широката делта на Дунав – бел. м.), а от другата страна защитен от реките (т.е. Днестър и Днепър – бел. м.). И така, този народ  отслабна, вследствие на разделението, и не бе вече опасен за враговете. Когато те по този начин се разделиха на пет части и станаха по-малко, тогава хазарите, значим народ, излязоха от Берзилия, която е област в най-отдалечените части на Първа Сарматия (т.е. Азиатска Сарматия, чиято територия е от Дон до Кавказ и устието на Волга – бел. м.), и овладяха цялата Задчерноморска България до самото Черно море, като направиха данъкоплатец най-големия брат Ватваян, владетеля на Първа България, който и до сега плаща данък.“

Бревиария на Никифор (ІХ в.) : „Сега е нужно да се каже още и за така наричаните хуни и българи, за произхода и устройството им. Около Майотийското езеро, по река Куфина била разположена отдавна още така наричаната Велика България и така наричаните котраги, които са едноплеменни с тях. По времето на Константин, който умрял на запад, Куврат, който бил господар на тези племена, умрял...”

През 629 г. или през 632 г. Орган и Кубрат изгонват тюрките на Истеми, които през 556 г. завладяват Боспор Кимерийски.

Велика България на Кубрат е с територии от Кавказ до делтата на Дунав и просъществува в цялостен вид до 669 г., когато земите й от Кавказ до Днепър са завоювани от хазарите. Както пише Теофан, първородния син на Кубрат, Бат Баян, „останал в земите на своите предци“ и „до сега плаща данък“, а Аспарух създал втора България от Днепър до Плиска…

 В науката отдавна е посочено, че през ІХ в. Теофан и Никифор, като дават сведения за "древна Велика България", черпят от източник от края на VІІ в., тъй като Теофан преписва дословно и пише, че Боян е васал на хазарите, на които „до сега плаща данък“.

Учените така откриха, че Теофан всъщност е черпил от източник от края на VІІ в., понеже това, че Боян плаща данък на Азовско море на хазарите, е вярно за края на VІІ в., но не и за ІХ в., когато пишат Теофан и Никифор. Държавата, която те изписват „древна Велика България”, очевидно е съществувала много преди VІІ в., защото неизвестният автор, от който черпят данни Теофан и Никифор през ІХ в. и който е от края на VІІ в., не може (няма как) да нарече „древна” („стара”) една държава, която е създадена през същият VІІ в., каквато е освободената от тюрките през 629/632 г. държава на Орган и Кубрат.

Тоест, установено е, че Теофан и Кубрат наричат Велика България „древна“ и „стара“ не от позицията на своя ІХ в., а преписвайки от неизвестен източник от края на VІІ в., който я нарича „древна Велика България“ от позицията на своето време. Сиреч, става ясно, че Кубрат през 629/632 г. не създава Велика България, а само освобождава Велика България, която през 565 г. е поробена от каганатските тюрки на ябгу Истеми.

Кой тогава създаде Велика България?

Древните български анали, известни като „Именник на българските владетели“ посочват, че преди Аспарух, откъм северната страна на Дунав българите са имали господство 515 години до 680 г., когато Аспарух създава Дунавска България. Сиреч, началото на това българско господство е 165 година. Според Именникът, под името „Авитохол“ е съсредоточен един период от 300 години до 465 г.

През 463 г., според Приск Панийски българи отиват на изток и отблъскват опита за нашествие на аварите, две години след това, според „Именникът на българските владетели“ започва от 465 г. „епохата на Ирник“, т.е. очевидно е, че през 465 г. третият син на Атила стабилизира старите хунски земи от Днепър до Волга и Кавказ, което става ясно и от сведението на Приск, че към 469 г. вторият син на Атила Динцик вика на Дунав брат си Ернак, но той – според Приск – бил зает на изток „със свои войни“.

letopisec.blog.bg/history/2015/11/07/prisk-paniiski-za-bylgarite-na-irnik.1405240

През 469 г. Динтцик е убит.

Още през 455 г. е бил убит и първородния син на Атила, т.е. Елак, при р. Недао в Панония.

Тоест, нашият домашен извор посочва 465 г. за създаване на една Ирникова държава, която стъпва на остатъци от старите територии на Хунската империя, но без земите в Панония (дн. Унгария) и без земите от Добруджа, през Мунтения до р. Сава (дн. части от Румъния и Сърбия).

image

 Земите в Панония губи през 455 г. Елак, а земите от Добруджа до р. Сава губи през 469 г. Динтцик.

 На остатъчните територии от Днепър до Волга и Кавказ е създадена през 465 г. държава, при това войските на Динтцик след убийството му през  469 г. се насочват на изток към нея и няма сведение Византия да е атакувана от хуно-българи в периода 469-488 г., а през последната самия император Зенон кани българите в Мизия, за да му помогнат срещу готите.

 Ако се върнем към сведенията на „Именникът на българските владетели“, ни става ясно вече защо Ирник го има там, а братята му Елак и Динтцик ги няма. Всичко до Ирник, т.е. всичко до 465 г. е сумирано от нашия домашен извор в периода от 300 години - „Авитохол“, т.е. с Ирник започва нещо ново и това е именно общото между Ирник, Гостун (Орган), Курт (Кубрат), Безмер (Бат Боян) и Исперих (Аспарух). Разликата между всички тях и Аспарух е, че той е разширил териториите през 680 г. и на юг от Дунав.

image

image

image

image


image

Ето защо трябва да възстановим историческата истина: през 465 г. на остатъчните земи на Хунската империя от Днепър до Кавказ е създадена Велика България. Неин създател е Ирник от династията Дуло, третия син на Атила. През 565 г. пълчищата на тюркския ябгу Истеми нахлуват и поробват Велика България, утигурите стават васали, а кутригурите бягат на запад в Панония. През 629 г. Орган и Кубрат водят освободителна война в Приазовието и освобождават една стара Велика България, създадената през 465 г. от Ирник. През 669 г. хазарите завоюват земите на Велика България до Днепър, а през 680 г. Аспарух завоюва части от северна Византия, които присъединява към държавата си, чиито територии са били от Днепър до Плиска.

През 969 г. хазарите загубват каганата си, а новосъздадената Волжка България включва техните стари земи и новите територии до Кама. Разцвета на Волжка България е от Х в. до началото на ХVІ в., като през ХІІІ в. земите са раздробени от ордите на Чингиз хан, а през 1556 г. руския княз Иван Грозни превзема столицата Казан.

image

Дунавските българи, както и волжките българи, са наследници на Велика България на Ирник и с основание могат да се поздравят през 2015 г. с 1550 годишнината от основаването на Велика България от Ирник, третият син на Атила.

image

image


image

Произходът на хуните на Атила, както пише през VІ в. летописеца Прокопий Кесарийски, е кимерийски, т.е. произходът на българите е кимерийски и в новата програма на учебниците по история за V клас, която ще е изцяло за античната история, трябва да се изучава и античната кимерийска история на предците на българите, чийто военен хегемон е засвидетелстван в клинописните асирийски извори като начало от 714 г. пр.н.е. По това време кимерийския цар Дугдам става владетел и на съвременните на шумерите кутии (ути, утигури)




Гласувай:
12


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. letopisec - Въпрос във фб
13.11.2015 13:44
Anton Minkov Ivanov Д-р. Милчев, имам следния въпрос който ме вълнува от много време а историци не искат или немогат да ми отговорят.
Така наречените прабългари, не са ли траки които след потопа (появата на черно море, т.е. ставането му от езеро в море) са минали в Азия и след това се завръщат в изконите тракийски земи? Много хора не приемат тезата че сме тракийци, но след изчтатането на доста линитература, прегледа на крати все повече се убеждавам че теорията ми е вярна.
Ще се радвам да ми отговорите!
С Уважение Антон Иванов
Вече не харесвам · Отговор · 1 · 58 мин.
Kiril Milchev
Kiril Milchev Ще се радвам да Ви отговоря, тракийци народ няма, това е общо име, дадено от гърците на много племена, които не са били гърци. Потопът и разселването на хора, вследствие потопа не са исторически категории. Разселването на индоевропейците е всъщност научна категория, понеже се базира на проучванията на диахронното езикознание за индоевропейски език. Няма как тракийците да са преди индоевропейците, освен ако този термин "траки" се използва за времена, когато преди индоевропейския език е имало Вавилонска кула. Както и да е, но дори и да кажем, че мизи и т.н. са траки, трябва да приемем, че днес наследници на траките са много народи, не само българите. Арменците са мизи, напр. Дори и да е имало разселване на племена на изток по северното черноморие и на юг по същото, тези племена са нямали нито тракийска, нито българска идентичност. Напр. вероятно синдо-меотите и синтите-траки са разклонение на едно и също племе, вероятно кимерийците произхождат именно от синдо-меотите, и също така българите произхождат от кимерийците...Тоест, балканските траки получават българско самосъзнание едва след 680 г., когато Аспарух ги прави български поданици и независимо в какви прапраправръзки са те с аспаруховите българи, то тези връзки не засягат етносното самосъзнание, а траките на Балканите преди 680 г. нямат българско самосъзнание. В този смисъл, аз предпочитам да говоря с научни термини и със езика на сравнителното езикознание, където се борави с понятието индоевропейски език...
цитирай
2. aristotelis - Точно представяне на истината от един Истински Учен Историк ++++++++++++++++++++++++++
13.11.2015 14:50
letopisec написа:
Anton Minkov Ivanov Д-р. Милчев, имам следния въпрос който ме вълнува от много време а историци не искат или немогат да ми отговорят.
Така наречените прабългари, не са ли траки които след потопа (появата на черно море, т.е. ставането му от езеро в море) са минали в Азия и след това се завръщат в изконите тракийски земи? Много хора не приемат тезата че сме тракийци, но след изчтатането на доста линитература, прегледа на крати все повече се убеждавам че теорията ми е вярна.
Ще се радвам да ми отговорите!
С Уважение Антон Иванов
Вече не харесвам · Отговор · 1 · 58 мин.
Kiril Milchev
Kiril Milchev Ще се радвам да Ви отговоря, тракийци народ няма, това е общо име, дадено от гърците на много племена, които не са били гърци. Потопът и разселването на хора, вследствие потопа не са исторически категории. Разселването на индоевропейците е всъщност научна категория, понеже се базира на проучванията на диахронното езикознание за индоевропейски език. Няма как тракийците да са преди индоевропейците, освен ако този термин "траки" се използва за времена, когато преди индоевропейския език е имало Вавилонска кула. Както и да е, но дори и да кажем, че мизи и т.н. са траки, трябва да приемем, че днес наследници на траките са много народи, не само българите. Арменците са мизи, напр. Дори и да е имало разселване на племена на изток по северното черноморие и на юг по същото, тези племена са нямали нито тракийска, нито българска идентичност. Напр. вероятно синдо-меотите и синтите-траки са разклонение на едно и също племе, вероятно кимерийците произхождат именно от синдо-меотите, и също така българите произхождат от кимерийците...Тоест, балканските траки получават българско самосъзнание едва след 680 г., когато Аспарух ги прави български поданици и независимо в какви прапраправръзки са те с аспаруховите българи, то тези връзки не засягат етносното самосъзнание, а траките на Балканите преди 680 г. нямат българско самосъзнание. В този смисъл, аз предпочитам да говоря с научни термини и със езика на сравнителното езикознание, където се борави с понятието индоевропейски език...

цитирай
3. letopisec - 3. wasp - Петър Георгиев — „Мизия, тук е и България“
13.11.2015 17:07
Известната ни карта на Св. Йероним, където е отбелязано “Mesia hec et Bulgaria”.





Св.Йероним е живял през IV век, но не бива да се премълчава факта, че познатата карта, с която разполагаме, не е оригинала на Св. Йероним, а е един много по-късен препис от ХII в.

Текстовете в нея са написани на т.нар. „варваризиран латински“ - “Mesia”, вм. “Moesia”; “hec” вм. “haec”; “Bulgaria” вм. “Vulgaria” (в единственото споменаване на българите от IV в. в Анонимния латински хронограф от 354 г. те са наречени “vulgares” а не “bulgares”), който не е характерен за IV в.

Тези наблюдения, дават обяснение на надписа “Mesia hec Bulgaria”, да е прибавен в късния препис, като отражение на реалността след VІІ век, а да е отсъствал от оригинала на Св. Йероним, съставен през IV в.


От научна гледна точка е редно да се анализират и тези възможности...







Частта от Географията на неизвестния автор от Равена, касаеща българската история, е поместена в т. І на сборника „Латински извори за българската история”, накратко ЛИБИ, с. 390 – 400.


Преводачът дава следните сведения за ръкописа: „Съставителят на т. н. Ravennatis Anоnymi Cosmographia, чието име е неизвестно, произхождал от Равена. Приема се обикновено, че неговото съчинение, което се състои от 5 книги, е писано към края на VII в., обаче някои данни в самия текст, например като споменаването на българите като обитатели на днешните български земи, ни дават право да отнесем съставянето поне на известна част от Равенското земеописание към началото на VІІІ в. Това земеописание представя списък на всички известни дотогава земи.” (ЛИБИ 1, С. 1958, с. 390).

Ето и текста на цялото изречение, отнасящо се до историята на българите: „Inter vero Tratiam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant, qui ex super scripta maiore Scythia egressi sunt.”

Превод: „А между Тракия или Македония и Долна Мизия живеят отскоро българи, които са дошли от споменатата по-горе Голяма Скития.” (ЛИБИ 1, С. 1958, с. 393).
цитирай
4. asthfghl - ...
13.11.2015 18:21
Всъщност се е казвала Оногурия.
цитирай
5. leonleonovpom2 - Поздрави!
13.11.2015 18:24
wasp написа:
Хаони, абари, курети, долопи, бриги, пеони, мизи, гети са бежанците по времето на римските завоевания на Балканите.По-късно различни автори по различно време и по различни причини наричаха голяма част от тях БЪЛГАРИ.Не можем да търсим корените на българите само в имена на племена и комбинации от букви. За да разберем кои са българите, трябва да надникнем в тяхната духовна култура, която естествено за онези времена е преди всичко религия и ритуали. „На многото българи“, както пишат владетелите Омуртаг и Персиян. И в никакъв случай не е само гърнета и амфори от археологически разкопки.В крайна сметка – кои са българите? Балкански бежанци ли са, вследствие Римската инвазия в безкрайните степи на север от Черно море.
Все повече са аргументите, че българите са бежанци от Балканите, заселили се по поречието на река Хипанис на изток от Карпатите, в границите на т.н. „Черняховска култура“.
И като българи започва тяхното завръщане на Балканите още при император Зенон и Атанасий в края на пети век; от Стара Велика България.Най-напред в земите, откъдето тръгват след разгрома на македонските войски на Персей през 168 г. пр. Хр., в Долната земя Охридска. След това превземат Илирия, минават Термопилите, превземат и Пелопонес. По-късно, заедно с бегълците от района на река Тиса, образуват славянобългарската държава България.

http://www/files2015/pg-miziavulgaria.pdf


Общо взето, такава е схемата
Като се добави и скривания и премълчаван документ от Константин Велики, че при поредното си посещение в Сердика е поканил влиятелни Българи и забележете- чужденци в двореца си, нещата стават ясни!
цитирай
6. letopisec - Цитирайте оригинала, не перифразата на Ганчо Ценов....Знаете ли къде е "Голяма Скития", от Дунав до Дон, според Херодот...
13.11.2015 21:38
wasp написа:
Ще си послужа с аргументите на г-н П.Георгиев -

Картата е открита от д-р Конрад Милер и наподобява картата -реконструкция на Орбис Терарум (20 г .сл.Хр.) на Марк Випсаний Агрипа и картата на Петрус Берций (по Дионисий Периегет, ІІ в.сл.Хр.)
Ако картата е от ХІІ век, защо липсват други корекции за цялостната визия за света – представата за света в ХІІ век е коренно различна , а е възпроизведен един архаичен модел, характерен за ІІІ век.
От 248 обекта да е манипулиран само един, и то свързан с България,
Очертава грандиозна българска манипулация, което е несериозно.


Ето и текста на цялото изречение, отнасящо се до историята на българите: „Inter vero Tratiam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant, qui ex super scripta maiore Scythia egressi sunt.”

Превод: „А между Тракия или Македония и Долна Мизия живеят отскоро българи, които са дошли от споменатата по-горе Голяма Скития.” (ЛИБИ 1, С. 1958, с. 393).
цитирай
7. letopisec - КЪДЕ Е ВСЪЩНОСТ ОНОГУРИЯ?
13.11.2015 21:40
asthfghl написа:
Всъщност се е казвала Оногурия.


Проучвайки къде за първи път са локализирани кимерийците, съгласно първите сведения за тях от асирийските клинописи през VІІІ в. пр.н.е., кимеролога Асколд Иванчик отбелязва: "В последно време, при изучаването на всички аспекти на кимерийския проблем бе постигнат значителен напредък, но няколко от неговите основни въпроси продължават да предизвикват противоречия.(…) Първият проблем, който продължава да създава противоречия, е локализацията на областта, заета от кимерийците по време на победата им над войските на урартуския цар Руси I. Датирането на това събитие към 714 г. пр.н.е., което аз обосновах в моята работа, както изглежда е било одобрено от мнозинство от учените.(…)
По отношение на местоположението му мненията на учените се свеждат по същество до две гледни точки. Представители на първата считат, че кимерийците се намират на север от Урарту, т.е. в Закавказието, в Северна Армения и Южна Грузия.





Представителите на втората са склонни да го локализират в югоизточната граница на Урарту, на юг от езерото Урмия, в района на Манна.



Библейските синове на Ной, са всъщност народи и територии. Гомер e етноним на кимерийците, известни в асирийските клинописи като Гамир...

Първата гледна точка, която защитавам в книгата си, и сега ми се струва повече от оправдана. Тя разчита на идентификацията на Gu/Qu-ri-a-ni-a, с която е граничила територията населявана от кимерийците, с областта Qu-ri-a-ni, както и с Gu/Qu-ri-a-ni, споменавани в урартуските текстове и разположени на север от Урарту."

ВДИ, 1999, № 2
Иванчик А. И.
Резюме на дискусията
Превод от руски език Веселин Тракийски
history.rodenkrai/new/proizhod_na_prabylgarite/syvremennoto_systoqnie_na_kimeriiskiq_problem_i_chast.html



Урартите се подготвят да атакуват кимерийците в местността Гуриана през 714 г. пр.н.е., но генералите им са заловени, а царя Руси І се спасява в столицата на галоп. След 714 г. територията на Гуриана в Колхида става собственост на кимерийците...


От горното става ясно, че местността Гуриана, е била между Урарту и държавата Гамирая (акадското „KURGamir (ra)”)?

През VІ в. от н.е. Агатий Миринейски в своя труд "За царстването на Юстиниан", кн. ІІІ, 5 пише: „Римляните по съвет на Мартин се подготвили веднага да нападнат с всички сили над персите, като обсадят Оногурис. Тази местност се казва така от древността, когато по всяка вероятност хуните, наричани оногури, на същото това място се сражавали с колхите и били победени, и това име в качеството си на трофей било присвоено от местните. Понастоящем от мнозинството тази област не се нарича така, но на името на издигнатия наблизо храм на Св. Стефан /…/, но на мен нищо не ми пречи да използвам старото название, както и подобава за историк. И така, римската войска се подготвила за поход срещу Оногурис…“







Забележка: Сведението в анонимния Равенския географ за Оногурия е доста противоречиво. От една страна, анонимният автор от началото на VІІІ в. пише, че Оногурия е на Черно море, а след това сочи, че е на север от Меотида, т.е. Азовско море. Древните никога не са смесвали и бъркали Черно море с Меотида?В завършек, анонимния автор на Равенския географ, за да внуши авторитетност на неясното си сведение, което очевидно е заел от Йордан, който през средата на VІ в. пише за хунугури, цитира ритора Ливаний, който няма текст за Оногурия...
цитирай
8. iuliuscaesar - ха ха още ли ги дъвчете тези карти и ...
13.11.2015 22:17
ха ха още ли ги дъвчете тези карти и това с Йорданес. не разабрахте ли че не върви.
Леоне такъв документ няма и няма никакви сведения Константин Велики да е викал някакви българи в Сердика.
Ако има такова сведение просто го цитирай. елементарно е.
цитирай
9. shtaparov - Синдо-Меотите не са нищо друго о...
15.11.2015 00:55
Синдо-Меотите не са нищо друго освен Синти (Трак.племе),живеещи при Азовско море. А Българите не произхождат единствено и само от Кимери (Шумери)- от тях произхожда само Царското ни племе (Царските Скити).
цитирай
10. knyazvojvoda - Кирил Милчев, би ли бил така добър да ...
15.11.2015 13:38
Кирил Милчев, би ли бил така добър да обясниш какъв е бил кимерийския език според теб??? Тъй като вдигаш толкова много шум за това че българския се е "славянизирал"... Не е зле да обясниш защо българската лексика и граматика има най много прилики със славянската
цитирай
11. kostadinovkr - Е Anton Minkov Ivanov Д-р. М...
15.11.2015 18:29
Е

[quote=letopisec]Anton Minkov Ivanov Д-р. Милчев, имам следния въпрос който ме вълнува от много време а историци не искат или немогат да ми отговорят.
Така наречените прабългари, не са ли траки които след потопа (появата на черно море, т.е. ставането му от езеро в море) са минали в Азия и след това се завръщат в изконите тракийски земи? Много хора не приемат тезата че сме тракийци, но след изчтатането на доста линитература, прегледа на крати все повече се убеждавам че теорията ми е вярна.
Ще се радвам да ми отговорите!

С Уважение Антон Иванов
Вече не харесвам · Отговор · 1 · 58 мин.
Kiril Milchev
Kiril Milchev Ще се радвам да Ви отговоря, тракийци народ няма, това е общо име, дадено от гърците на много племена, които не са били гърци. Потопът и разселването на хора, вследствие потопа не са исторически категории. Разселването на индоевропейците е всъщност научна категория, понеже се базира на проучванията на диахронното езикознание за индоевропейски език. Няма как тракийците да са преди индоевропейците, освен ако този термин "траки" се използва за времена, когато преди индоевропейския език е имало Вавилонска кула. Както и да е, но дори и да кажем, че мизи и т.н. са траки, трябва да приемем, че днес наследници на траките са много народи, не само българите. Арменците са мизи, напр. Дори и да е имало разселване на племена на изток по северното черноморие и на юг по същото, тези племена са нямали нито тракийска, нито българска идентичност. Напр. вероятно синдо-меотите и синтите-траки са разклонение на едно и също племе, вероятно кимерийците произхождат именно от синдо-меотите, и също така българите произхождат от кимерийците...Тоест, балканските траки получават българско самосъзнание едва след 680 г., когато Аспарух ги прави български поданици и независимо в какви прапраправръзки са те с аспаруховите българи, то тези връзки не засягат

ЕТО ГО ОТГОВОРА КОЙТО ТЪРСИТЕ https://www.youtube/watch?v=EqbE6HTDOn0
https://www.youtube/watch?time_continue=973&v=mZgybivCd_k
цитирай
12. letopisec - 12. knyazvojvoda
15.11.2015 18:40
Лексиката ни със славянските езици, е обща, индоевропейска. Много думи славянския ги е заел от българския, напр. думата кумир на руски идва от българската дума "камир", самоназванието на кимерийците.......Учените отдавна са констатирали, че развитието при езиците и развитието в обществото, са две съвсем различни неща. Не може да се каже, че един език е по-съвершен от друг, а що се отнася до старостта на един език, за това си има цяла наука, която изследва диахронните процеси. В областта на индоевропейското езикознание е направено предоволно. Въпросът е имат ли право историците да използват езикознанието за исторически цели, така както е резонен въпросът имат ли право историците да използват генетиката за исторически цели. Отговорът е "да, но като помощни дисциплини на историята". Историческият пантюркизъм е изцяло глотогенетичен, т.е. подменя историята с езиковедски изводи. Опитът генетиката да подмени историята, е също непрофесионален, но за зарибяване на лаици, е важен за стратезите на псевдо-теории в историята. С други думи, историците имат право, но внимателно, да търсят исторически изводи, чрез езикознание и генетика. В този смисъл и аз предлагам да се помисли, след като българският език е граматически различен от всички славянски езици, може ли това да е основание за отговори по отношение произхода на българите?


"Старобългарски" се нарича езика на писмените паметници след ІХ в., а към ХІІ/ХІІІ в.в. вече става ясно, че българския език е малко по-различен от писменият старобългарски, който е славянски....

Българският е аналитичен и има по-особена глаголна система.

Българския език и днес е "екзотичен" спрямо останалите славянски езици, понеже независимо от близката лексика с тях, (а и с останалите индоевропейски езици) няма падежи, каквито има в останалите славянски...

Всъщност, само българския и неговия диалект македонския, са без падежи...

Да се твърди, че аналитичния ни език днес е същия като тракийския, означава да се отрича, че писменият старобългарски е език на средновековната българска култура...

Да се твърди, че глаголицата е създадена от Урфила, означава да се твърди, че Кирил и Методий не са свързани с българската история...



Коптска икона на бр. Св.Св. Кирил и Методий, чийто култ в Египет е възстановен с налагането на арабския език...


Разликата в граматично и падежно ниво между българския и останалите славянски езици е повод да се търси, кой е този език, близък до славянските, който обаче е имал собствена граматична история....

Такъв език, според Леман-Хаупт е бил кимерийския...





( По Леманну-Гаупту, язык киммерийцев мог быть «потерянным звеном» между фракийским и иранским языком. Георг Хольцер [Prof. Dr. Georg Holzer. Entlehnungen aus einer bisher unbekannten indogermanischen Sprache im Urslavischen und Urbaltischen (=Sitzungsberichte der Philosophisch-Historischen Klasse der österreichischen Akademie der Wissenschaften, 521. Band), Wien 1989 (Habilitationsschrift). Das Erschließen unbelegter Sprachen. Zu den theoretischen Grundlagen der genetischen Linguistik (= Schriften über Sprachen und Texte, hrsg. von G. Holzer, Bd. 1), Peter Lang, Frankfurt am Main/ Berlin/ Bern/ New York/ Paris/ Wien 1996.georg@univie.ac; Seite an der Universität Wien;http://www.oeaw.ac/balkan/] выдвинул гипотезу существования отдельной индоевропейской ветви, которую он отождествил с киммерийцами. Он обратил внимание на ряд балтийских и славянских слов, в которых нарушаются регулярные соответствия с индоевропейскими языками. Слав. *poto (> рус «путы») и лит. pantis (путы) — по правилам соответствий должны восходить к и-е *pent-, но такого корня в и-е языке нет. Есть *bhendh- («связывать»), откуда нем. binden (связывать), > нем. Band (лента) > рус. бант. Слав. *tes-to (тесто) похоже на причастие от и-е *dheigh- (месить тесто, ср. нем Teig), но корня *teik- в и-е тоже нет. Слав. *trotъ, лит. tranas (трутень), тогда как в и-е название трутня восстанавливается не как *tron-, а как *dhron- (напр., греч. θρώναξ — дронас). И тому подобное.
Хольцер рассмотрел значительное количество слов вместе и обнаружил, что эти отклонения от стандартной системы сами по себе образуют систему.)

Създаването на писмения славянски език от бр. Св. Св. Кирил и Методий е исторически факт.

Техните ученици намират прием в България при Борис.

Дотогава дипломацията на Борис е успяла вече да създаде собствена архиепископия, вследствие отказа на българите на VІІІ Вселенски събор да са към Римската църква. Константинопол дава български архиепископ, но Борис продължава делото по автономия на българската църква, като въвежда с помощта на Кириловите ученици като писмен език славянския....

Славянския явно е бил много близко лексически до българския, който обаче се е различавал граматично от него...

През ХІІ/ХІІІ в.в. се оказва, че се пише по начин, по който не се говори...

Речта на българските поданици, все повече се отдалечава от изкуствено въведения писмен славянски, който има много падежи и разни двойствени числа...

Патриарх Евтимий прави цяла книжовна реформа, за да върне писмения в правилата на кирило-методиевата книжовна норма, но не успява...

Константин Костенечки също не успява в България с реформата на езика, но най-изненадващо успява в Сърбия, където хората, понеже са славяни, си говорят с падежите и няма "нарушение словесъ"....

И така, българския език е очевидно лексикално близък до славянския, но не и граматично...

Историческата граматика и диахронните особености на един език, са нещо което не може да се случи просто ей така и за нула време...Помислете!!!


Езиковедите са посочили различната граматична история/диахрония на българския, въпрос на мета-езиковедски анализ е дали може да се търси на основата на това, различна етническа субстанция (???).

Единствено Вл. Георгиев имаше доблестта да се опълчи и да каже, че нашия език има два етапа на развитие, а не три, както и до днес се учи в университетите.....



Първият етап е писмения старобългарски преди ХІІ/ХІІІ в. в. А вторият етап, е въвеждането, при това видимо, на аналитизъм в писмения български след ХІІІ в.....

Това е...
цитирай
13. aristotelis - Приемете мойте скромни поздравления Г-н Кирил Милчев, може да е и така според научните аргументи дето излагате...
15.11.2015 21:06
letopisec написа:
Лексиката ни със славянските езици, е обща, индоевропейска. Много думи славянския ги е заел от българския, напр. думата кумир на руски идва от българската дума "камир", самоназванието на кимерийците.......Учените отдавна са констатирали, че развитието при езиците и развитието в обществото, са две съвсем различни неща. Не може да се каже, че един език е по-съвершен от друг, а що се отнася до старостта на един език, за това си има цяла наука, която изследва диахронните процеси. В областта на индоевропейското езикознание е направено предоволно. Въпросът е имат ли право историците да използват езикознанието за исторически цели, така както е резонен въпросът имат ли право историците да използват генетиката за исторически цели. Отговорът е "да, но като помощни дисциплини на историята". Историческият пантюркизъм е изцяло глотогенетичен, т.е. подменя историята с езиковедски изводи. Опитът генетиката да подмени историята, е също непрофесионален, но за зарибяване на лаици, е важен за стратезите на псевдо-теории в историята. С други думи, историците имат право, но внимателно, да търсят исторически изводи, чрез езикознание и генетика. В този смисъл и аз предлагам да се помисли, след като българският език е граматически различен от всички славянски езици, може ли това да е основание за отговори по отношение произхода на българите?


"Старобългарски" се нарича езика на писмените паметници след ІХ в., а към ХІІ/ХІІІ в.в. вече става ясно, че българския език е малко по-различен от писменият старобългарски, който е славянски....

Българският е аналитичен и има по-особена глаголна система.

Българския език и днес е "екзотичен" спрямо останалите славянски езици, понеже независимо от близката лексика с тях, (а и с останалите индоевропейски езици) няма падежи, каквито има в останалите славянски...

Всъщност, само българския и неговия диалект македонския, са без падежи...

Да се твърди, че аналитичния ни език днес е същия като тракийския, означава да се отрича, че писменият старобългарски е език на средновековната българска култура...

Да се твърди, че глаголицата е създадена от Урфила, означава да се твърди, че Кирил и Методий не са свързани с българската история...



Коптска икона на бр. Св.Св. Кирил и Методий, чийто култ в Египет е възстановен с налагането на арабския език...


Разликата в граматично и падежно ниво между българския и останалите славянски езици е повод да се търси, кой е този език, близък до славянските, който обаче е имал собствена граматична история....

Такъв език, според Леман-Хаупт е бил кимерийския...





( По Леманну-Гаупту, язык киммерийцев мог быть «потерянным звеном» между фракийским и иранским языком. Георг Хольцер [Prof. Dr. Georg Holzer. Entlehnungen aus einer bisher unbekannten indogermanischen Sprache im Urslavischen und Urbaltischen (=Sitzungsberichte der Philosophisch-Historischen Klasse der österreichischen Akademie der Wissenschaften, 521. Band), Wien 1989 (Habilitationsschrift). Das Erschließen unbelegter Sprachen. Zu den theoretischen Grundlagen der genetischen Linguistik (= Schriften über Sprachen und Texte, hrsg. von G. Holzer, Bd. 1), Peter Lang, Frankfurt am Main/ Berlin/ Bern/ New York/ Paris/ Wien 1996@univie; Seite an der Universität Wien;http://www.oeaw/balkan/] выдвинул гипотезу существования отдельной индоевропейской ветви, которую он отождествил с киммерийцами. Он обратил внимание на ряд балтийских и славянских слов, в которых нарушаются регулярные соответствия с индоевропейскими языками. Слав. *poto (> рус «путы») и лит. pantis (путы) — по правилам соответствий должны восходить к и-е *pent-, но такого корня в и-е языке нет. Есть *bhendh- («связывать»), откуда нем. binden (связывать), > нем. Band (лента) > рус. бант. Слав. *tes-to (тесто) похоже на причастие от и-е *dheigh- (месить тесто, ср. нем Teig), но корня *teik- в и-е тоже нет. Слав. *trotъ, лит. tranas (трутень), тогда как в и-е название трутня восстанавливается не как *tron-, а как *dhron- (напр., греч. θρώναξ — дронас). И тому подобное.
Хольцер рассмотрел значительное количество слов вместе и обнаружил, что эти отклонения от стандартной системы сами по себе образуют систему.)

Създаването на писмения славянски език от бр. Св. Св. Кирил и Методий е исторически факт.

Техните ученици намират прием в България при Борис.

Дотогава дипломацията на Борис е успяла вече да създаде собствена архиепископия, вследствие отказа на българите на VІІІ Вселенски събор да са към Римската църква. Константинопол дава български архиепископ, но Борис продължава делото по автономия на българската църква, като въвежда с помощта на Кириловите ученици като писмен език славянския....

Славянския явно е бил много близко лексически до българския, който обаче се е различавал граматично от него...

През ХІІ/ХІІІ в.в. се оказва, че се пише по начин, по който не се говори...

Речта на българските поданици, все повече се отдалечава от изкуствено въведения писмен славянски, който има много падежи и разни двойствени числа...

Патриарх Евтимий прави цяла книжовна реформа, за да върне писмения в правилата на кирило-методиевата книжовна норма, но не успява...

Константин Костенечки също не успява в България с реформата на езика, но най-изненадващо успява в Сърбия, където хората, понеже са славяни, си говорят с падежите и няма "нарушение словесъ"....

И така, българския език е очевидно лексикално близък до славянския, но не и граматично...

Историческата граматика и диахронните особености на един език, са нещо което не може да се случи просто ей така и за нула време...Помислете!!!


Езиковедите са посочили различната граматична история/диахрония на българския, въпрос на мета-езиковедски анализ е дали може да се търси на основата на това, различна етническа субстанция (???).

Единствено Вл. Георгиев имаше доблестта да се опълчи и да каже, че нашия език има два етапа на развитие, а не три, както и до днес се учи в университетите.....



Първият етап е писмения старобългарски преди ХІІ/ХІІІ в. в. А вторият етап, е въвеждането, при това видимо, на аналитизъм в писмения български след ХІІІ в.....

Това е...

цитирай
14. knyazvojvoda - Кирил Милчев: "Българския ...
15.11.2015 21:24
Кирил Милчев: "Българския език и днес е "екзотичен" спрямо останалите славянски езици, понеже независимо от близката лексика с тях, (а и с останалите индоевропейски езици) няма падежи, каквито има в останалите славянски..."
От това единствено разбрах че нямаш представа от лингвистика. Първа българската лексика не е близка със славянската, тя е равна на славянската.
"Разликата в граматично и падежно ниво между българския и останалите славянски езици е повод да се търси, кой е този език, близък до славянските, който обаче е имал собствена граматична история...."
Български граматически особености:
Представки:
Българските представки: в, на, от, до, с, за, над, под, пред, зад, пре, през, про, край, раз, по, из, въз, между, у, при, и други са същите със славянските.
Българските характерични наставки: -ик, -ка, -ич, -ач, -ица, -ец, -ище, и други от същия произход са същите (малко по различни, но от същия произход) в другите славянски езици.
Българските наставки за прилагателни: -ов, -ова, -ови са славянски.
Българските наставки за прилагателни: -ско, -ска, -ски, са славянски.
Българските наставки за прилагателни: -ен, -ина, -ино, са славянски.
Българските наставки за принадлежност: -ар, -ари, са славянски.
Българските наставки за прилагателни: -ат, -ата, -ати, са славянски.
Българските окончания за множествено число: -и, -е, -та, са славянски.
Спрежението на глаголите в българския сегашно време е славянско.
Частицата за бъдеще време в българския "ще" е съкратение на инфинитивната форма на глагола "хощя" (искам).
Членуването има български (славянски) произход, окончанията: -ът, -та, -то, -ти, произхождат от показателните местоимения тъ, та, то, ти... Окончанията (в български диалекти): -ов, -ва, -во, -ви, произхождат от показателните местоимения овой, ова, ово, ови. -ъс, -са, -со, -си произхождат от съ, са, со, си. -он, -на, -но, -ни произхождат от он, она, оно, они.
Какво искаш тогава?
цитирай
15. knyazvojvoda - Кирил Милчев: "Константин ...
15.11.2015 21:48
Кирил Милчев: "Константин Костенечки също не успява в България с реформата на езика, но най-изненадващо успява в Сърбия, където хората, понеже са славяни, си говорят с падежите и няма "нарушение словесъ"...."
Явно ти си крайно некомпетентен, :D Първо, за коя Сърбия говориш, :D ??? За тази в Шумадия, или за Рашка???
А за да ти затрудня работата ще ти кажа че българския има преходни говори със сръбския, така наречени торлашки... В тези гоаори има падежна система, може би и малко по опростена, но тo и сръбския има по опростена система, :D А ако не знаеш в сръбския се наблюдава силно склонение към аналитизма... В сръбския инфинитива се използва все по малко, а започва да се използва да-конструкцията, :D Как ще обясниш този феномен?
А на всичкото отгоре ще ти кажа, че ВСИЧКИ ИНДОЕВРОПЕЙСКИ ЕЗИЦИ НЯКОГА СА БИЛИ СИНТЕТИЧНИ!!! Мисли му... :D
цитирай
16. letopisec - 17. knyazvojvoda; ЩЕ ВИ ПОМОГНА ДА СЕ ОГРАМОТИТЕ, МОЖЕ ДА РАЗЧИТАТЕ.
16.11.2015 10:26
Димитър Матов е роден в 1864 година в български град Велес, тогава в Османската империя. През 1884 г. постъпва да учи в университета в Харков, слуша лекции по история на Марин Дринов и по лингвистика на Александър Потебня. През 1888 г. завършва история, литература и фолклористика. Връща се в Македония и от 1889 до 1890 година е учител в българската гимназия в Солун.



Матов е бил изключително талантлив. Още през 1885 г. под ръководството на Марин Дринов той превежда обширното житие на Св. Климент от Теофилакт. Публикувано е същата година от „Книжовното дружество“, т.е. бъдещата Българска академия за наука и изкуство. В предговора Марин Дринов отбелязва, че превода е по-добър от руският на проф. Менщиков.

Защо нашата новобългарска граматика е толкова различна от старо-черковнославянската? Такъв въпрос си задава Матов в труда си „За новобългарската граматика“.

Любомир Милетич пише: „Същинската научно-книжовна дейност на Матов започва от първата година след завършването му на университета, а именно през 1888/9, когато Матов е вече учител в Солунската гимназия. Осмият годишен отчет на същата гимназия ни изненадва тогава с една негова научна статия „За историята на новобългарската граматика“, печатана на първо място. Както показва и заглавието, тук се разисква главния въпрос, с който всеки наш езиковед е захващал и ще захваща самостойните си научни изследвания върху българския език, а именно: може ли и как да се разреши гатанката, що представя сегашния български език със своите особени форми в сравнение с тъй наречения старославянски език и другите славянски езици?“ („Димитър Матов", Български преглед, г. III, кн. XI, стр.55-75, София, ноември 1896).

Матов много добре знае, че за повечето европейски учени резките промени между старобългарския (черковнославянския) и новобългарския, се дължат на „външни фактори“. Те не приемат, че промените може да са вследствие вътрешно, естествено развитие на старославянския при българите, защото тази промяна е всъщност само при българите. Ето защо се търсят „външни фактори“, но кои могат да бъдат те?

Матов заминава да специализира във Виена, където до 1892 година специализира славянска филология при Ватрослав Ягич, а в Лайпциг при Август Лескин. Матов се подготвя при най-добрите в света. Ето защо, когато на 15 септември 1896 г. умира в Дрезден, Любомир Милетич пише, че всички са били потресени от загубата на такъв талантлив български учен: „Внезапната смърт на нашия другар Д. Матов дойде като бурно стихийно нещастие, което смая и покърти всички ни (пак там).“

През 1889 г. не само Матов се интересува от особеностите на новобългарската граматика. През същата година Милетич публикува на хърватски в Загреб "О clanu u bugarskom jeziku". "Членът в българския език" е труд, който Милетич издава през 1887 г. и по-късно защитава като докторска дисертация. Ученият не е съгласен с Миклошич, който „е на мнение, че българския самостоятелен член се е развил под влиянието на трако-илирийския език“ ("Членът в българския език", София, 1887).

Милетич е радетел на идеята, че „българския член се развил из най-вътрешния организъм на самия български език“ (пак там). Тоест, отхвърля „външния фактор“, като дава за пример, че и в някои руски диалекти има присъствие на член: „Какво трако-илирийско влияние може да се помисли при развитието на руския член? (пак там)“

Българският учен е прав, но и привържениците на теорията, че промените в новобългарски не са „из най-вътрешния организъм“ на черковнославянския, са прави.

Всъщност, разликата между граматиката на черковнославянския и новобългарската граматика, изисква да търсим такъв „външен фактор“, който както пише Милетич е оказал влияние и на някои руски диалекти, т.е. налага се да се върнем към историята и да потърсим териториалното и езиковото влияние на „стара Велика България“ над славянските езици. А щом има такова, е редно да повторим, че прабългарския е бил индоевропейски, със своя особена неславянска граматика, която даже е оказала влияние на някои руски диалекти, и трето: индоевропейската граматика на прабългарския език е била лексикално близка до тази на славянските езици.

Такава граматика и коя е тя, трябва отново да търсим на основата на историческия произход на българите, който за Г.С.Раковски от 1865 г. е бил свързан с „гимери и кимери“. Такъв е българския произход и според "Зографската история", а така също и според много други сведения още от VІ в.
цитирай
17. aristotelis - Най-добрият начин да се бориш със зомбирани глупаци като тебе е смехът!!!
16.11.2015 12:54
knyazvojvoda написа:
Кирил Милчев: "Константин Костенечки също не успява в България с реформата на езика, но най-изненадващо успява в Сърбия, където хората, понеже са славяни, си говорят с падежите и няма "нарушение словесъ"...."
Явно ти си крайно некомпетентен, :D Първо, за коя Сърбия говориш, :D ??? За тази в Шумадия, или за Рашка???
А за да ти затрудня работата ще ти кажа че българския има преходни говори със сръбския, така наречени торлашки... В тези гоаори има падежна система, може би и малко по опростена, но тo и сръбския има по опростена система, :D А ако не знаеш в сръбския се наблюдава силно склонение към аналитизма... В сръбския инфинитива се използва все по малко, а започва да се използва да-конструкцията, :D Как ще обясниш този феномен?
А на всичкото отгоре ще ти кажа, че ВСИЧКИ ИНДОЕВРОПЕЙСКИ ЕЗИЦИ НЯКОГА СА БИЛИ СИНТЕТИЧНИ!!! Мисли му... :D

цитирай
18. aristotelis - Най-добрият начин да се бориш със зомбирани глупаци като тебе е смехът!!!
16.11.2015 12:55
shtaparov написа:
Синдо-Меотите не са нищо друго освен Синти (Трак.племе),живеещи при Азовско море. А Българите не произхождат единствено и само от Кимери (Шумери)- от тях произхожда само Царското ни племе (Царските Скити).

цитирай
19. shtaparov - А най-добрият...
16.11.2015 15:15
А най-добрият начин да се бориш с невежи фанатици като теб е Истината,Аристо-теляко!
цитирай
20. shtaparov - Относно писмения старо-Български ...
16.11.2015 15:33
Относно писмения старо-Български нека не забравяме,че той е имал Първи,Втори и Трети етап,с който етапите стават общо пет- това са:

1. Праисторически Български (пра-Български)- засвидетелстван с древни "руни" (йероглифи) върху множество паметници от Културите Варна, Винча, Караново, Кукутени, Анзабегово и пр. (5300-3800 г.пр. Хр.).
2. Ранноисторически Български,съществувал през Бронзовата епоха и ранната Античност (3800 г.пр. Хр.- VII в.сл. Хр.). Писмените паметници от този период са малко,но не бива да бъдат подценявани.
3. Ранносредновековен "пра"-Български,зафиксиран в йероглифни и други видове надписи върху паметници от периода VII-X в.
цитирай
21. knyazvojvoda - Кире, какво ми разправяш дълго и ...
16.11.2015 15:51
Кире, какво ми разправяш дълго и широко??? Факт е, българската граматика е много сходна с граматиката на другите славянски езици... Само членуването, липсата на падежна система (в част от диалектите), и някои времена на глаголите. Членуването си е чисто българско, не е вследствие на външно влияние, произлиза от показателните местоимения в старобългарския (който ти толкова се мъчиш да изкараш "черковнославянски"). От седем падежа в старобългарския, само звателния (и в следствие и именителния) е останал В ОФИЦЯЛНАТА НОРМА НА БЪЛГАРСКИЯ!!! В много български диалекти, най вече в торлашки, рупски и някои македонски, има и дателен падеж, а в някои рупски и торлашки говори има и винителен, и местен... Та няма какво да лаеш за чужд произход на българския. Българската граматика е НАЙ СХОДНА С ГРАМАТИКАТА НА ДРУГИТЕ СЛАВЯНСКИ ЕЗИЦИ!!!
цитирай
22. bls - Бил съм бил пил :-)) преизказно наклонение...Кире, наздраве!
16.11.2015 16:46
knyazvojvoda написа:
Кире, какво ми разправяш дълго и широко??? Факт е, българската граматика е много сходна с граматиката на другите славянски езици... Само членуването, липсата на падежна система (в част от диалектите), и някои времена на глаголите. Членуването си е чисто българско, не е вследствие на външно влияние, произлиза от показателните местоимения в старобългарския (който ти толкова се мъчиш да изкараш "черковнославянски"). От седем падежа в старобългарския, само звателния (и в следствие и именителния) е останал В ОФИЦЯЛНАТА НОРМА НА БЪЛГАРСКИЯ!!! В много български диалекти, най вече в торлашки, рупски и някои македонски, има и дателен падеж, а в някои рупски и торлашки говори има и винителен, и местен... Та няма какво да лаеш за чужд произход на българския. Българската граматика е НАЙ СХОДНА С ГРАМАТИКАТА НА ДРУГИТЕ СЛАВЯНСКИ ЕЗИЦИ!!!

цитирай
23. anonymousbulgaricus - еее, стига с това профанизирано и ...
17.11.2015 17:56
еее, стига с това профанизирано и конюнктурно, а като цяло безсмилено четене и възприемане на изворите. "Стара Голяма България" в контекста на написаното в двата единствени автори, написали го в началото на 9-ти век означава нещо съвсем различно.

Няма автор, принадлежащ към римската и особено пък и християнска традиция, който ще нарече някоя държава "стара и велика" в контекста, който се опитвате да и сложите. Ако тази българия беше Велика, то посочете ми историята на Велика Влахия или Велика Гърция примерно, да не изреждаме всички топоси "Велика".

Хайде по хеременевтично или както му викахте там към историята моля, нали искате да и вкарате свежа нотка. Държавата на Кубрат е наречена стара и велика в съвсем друг контекст и спрямо наличието на млади и велики българии, когато са писани хрониките. Няма нито едно синхронно на Кубрат свидетелство, което да определя същата тази България като "стара и велика".
цитирай
24. atil - Стара Велика България е от Преди ...
17.11.2015 22:20
Стара Велика България е от Преди Троянската война. Иначе гръко-ромейските летописци нямаше да я нарекат - "Стара". По тяхната летописна традиция всичко потпреди Троянската война те го наричат - "стара, стари".
Нищо не се основава през 165 година или по времето на Кубрат. По времето на Кубрат има обединение на повече от 60 разпокъсани владения на една стара древна държава.
А 500 години преди Аспарух да се скара с братята си за властта в държава и да започне война срещу тях заедно с чичо си, хунският военачалникот рода Дуло Агарджа Дуло(Авитохол?) е поканен от старата аристокрация да заеме трона. По стария обичай( също както направил Иваил-"Ивайло" с Константин -Тих) той презизвикал на двубой предишния цар-тиранин и го убил. После се оженил за сестра му и основал Първата хунска династия в Европа. Затова предците на Аспарух управлявали 500 години отвъд Дунава.
Езика за който говорите писменно тук е езика на българските славяни, преиначен и с махнати падежи от българите, които минали на него почти масово след 10-век.
цитирай
25. letopisec - Очевидно не знаете за Велика Армения...смисъла е "широка", пространна
18.11.2015 11:28
anonymousbulgaricus написа:
еее, стига с това профанизирано и конюнктурно, а като цяло безсмилено четене и възприемане на изворите. "Стара Голяма България" в контекста на написаното в двата единствени автори, написали го в началото на 9-ти век означава нещо съвсем различно.

Няма автор, принадлежащ към римската и особено пък и християнска традиция, който ще нарече някоя държава "стара и велика" в контекста, който се опитвате да и сложите. Ако тази българия беше Велика, то посочете ми историята на Велика Влахия или Велика Гърция примерно, да не изреждаме всички топоси "Велика".

Хайде по хеременевтично или както му викахте там към историята моля, нали искате да и вкарате свежа нотка. Държавата на Кубрат е наречена стара и велика в съвсем друг контекст и спрямо наличието на млади и велики българии, когато са писани хрониките. Няма нито едно синхронно на Кубрат свидетелство, което да определя същата тази България като "стара и велика".


Вселенската хроника на Теофан не е какво да е, тя е сбор от всичката летописна мъдрост до ІХ в. и е нещо, което си заслужава отделно да се изучи, още през Х в. е преведена от Анастасий Библиотекар на латински и е толкова популярна, че до днес са съхранени 16 нейни преписа...Бревиария на Никифор също е част от една традиция на сведения за българите, присъстваща и в летописа от началото на VІІІ в. на Йоан Никиуски, за съжаление не са съхранени сведенията за времето на Ираклий, когато и Никиуски е писал за Българите, Кубрат и т.н.... Смешно е историк да казва, че данните за българската държавност преди Аспарух, са два летописа само...
цитирай
26. letopisec - Знаеме, че Вие и Нурутдинов сте тракедонисти...
18.11.2015 11:28
24. atil - Стара Велика България е от Преди ...
17.11 22:20
Стара Велика България е от Преди Троянската война.
цитирай
27. atil - Никaкъв Истеми не зaвоювa никaквa ...
18.11.2015 13:02
Никaкъв Истеми не зaвоювa никaквa Великa или другa Бългaрия! В степите нa днешен Кaзaстaн се срещнaлa бългaрскaтa aрмия, която потушaвaлa един метеж нa свои вaсaли и aрмиятa нa Тюркския кaгaнaт. Тюркутите от името нa своя кaгaн поискaли от бългaрите ежегоден дaнък "зaрaди тяхното ненaпaдение"... Бългaрите се съглaсили a тюркутите не им попречили дa се рaзпрaвят с метежниците. Мaйкaтa нa Aспaрух, Бaян и Котрaг- Aкджaн( Оксaнa по русински) е прякa потомкa нa Истеми.
Никaкви хaзaри, които се обособили в Ордa(племенен съюз), след сaморaзпaдaнето нa Тюркския кaгaнaт,, нищо бългaрско никогa не сa зaвоювaли. При първото си нaхлувaне били рaзбити и подчинени с договор дa плaщaт дaнък и дa окaзвaт военнa помощ. По време нa тaзи войнa починaл Кубрaт и бил погребaн близо до лятнaтa си резиденция( Полтaвa), където се нaмирaл. По време нa междуособнaтa войнa между синовете нa Кубрaт, Боян възползвaйки се от договорa с хaзaрите поискaл военнa помощ срещу Aспaрух и чичо му. След крaя нa войнaтa грaницaтa билa устaновенa по течението нa р. Днепър. Хaзaрите зa нaгрaдa получили земите нa Aспaрух( тaм където бил нaместник - долното Поволжие и Кaвкaз). Боян стaнaл зет нa хaзaрския кaгaн по- късно, принудително, когaто Боян нaпрaвил нaбег в Зaдкaвкaзието и рaзгромил тенгриaнските светилищa. Те изпрaтили посолство при хaзaрите, че aко им помогнaт ще признaят влaсттa им. Тогaвa зaедно с тях хaзaрския кaгaн тръгнaл срещу Боян, принудил го дa плaщa дaнък и дa се ожени зa дъщеря му.
Отдaвнa ми писнa от фaнтaзии и литерaтурни съчинения дa ги пробутвaт нa хорaтa кaто "история", но явно нещaстния бългaрски потребител е един от нaй-потърпевшите и в товa отношение.
цитирай
28. atil - Зa голите глaви, зa кимерите и зa ...
18.11.2015 14:21
Зa голите глaви, зa кимерите и зa Стaрa Великa Бългaрия след Троянскaтa войнa - 7 век преди Христa. Нямa трaки по ония местa никaкви. По-скоро чaст от любимите Милчеви кимери стaвaт именно трaки...

БУРТАС БУРДЖАН или БУРДЖАНТАЙ, БЕРЕНДЕЙ(683-633 г.пр.Хр.).
Син на ТУХЧИ. С неговото управление започнала епохата на "силната ръка" или "ТАЗБАШ" - "бръснатите глави".
Това явно е намерило отражение и в късния славянски препис на т.нар."Именник на българските царе"... Разбил кимерите за което получил прякора "Камир Батир"- "Победител на кимерите". По-голямата част от кимерийците избягала в Атряч(областта на Троя) а на тяхната земя Буртас заселил азиатските саки - кипчаците. В Близкия изток го наричали "Партатуа". Опитал се да възтанови булгарското господство върху територията на бившата Самарска(Шумерска) държава и за известно време завладял по-голямата и част в Буртаската война(започната в 653 г.пр.Хр.).http://atil.blog/history/2014/12/29/drevnobylgarskiia-kalendar-istoricheski-svedeniia-nachaloto-.1326269
цитирай
29. aristotelis - Николай Овчаров: В Бурятия и Монголия видяхме запазени древните танци и ритуали, които са изпълнявани от нашите предци
18.11.2015 14:22
atil написа:
Никaкъв Истеми не зaвоювa никaквa Великa или другa Бългaрия! В степите нa днешен Кaзaстaн се срещнaлa бългaрскaтa aрмия, която потушaвaлa един метеж нa свои вaсaли и aрмиятa нa Тюркския кaгaнaт. Тюркутите от името нa своя кaгaн поискaли от бългaрите ежегоден дaнък "зaрaди тяхното ненaпaдение"... Бългaрите се съглaсили a тюркутите не им попречили дa се рaзпрaвят с метежниците. Мaйкaтa нa Aспaрух, Бaян и Котрaг- Aкджaн( Оксaнa по русински) е прякa потомкa нa Истеми.
Никaкви хaзaри, които се обособили в Ордa(племенен съюз), след сaморaзпaдaнето нa Тюркския кaгaнaт,, нищо бългaрско никогa не сa зaвоювaли. При първото си нaхлувaне били рaзбити и подчинени с договор дa плaщaт дaнък и дa окaзвaт военнa помощ. По време нa тaзи войнa починaл Кубрaт и бил погребaн близо до лятнaтa си резиденция( Полтaвa), където се нaмирaл. По време нa междуособнaтa войнa между синовете нa Кубрaт, Боян възползвaйки се от договорa с хaзaрите поискaл военнa помощ срещу Aспaрух и чичо му. След крaя нa войнaтa грaницaтa билa устaновенa по течението нa р. Днепър. Хaзaрите зa нaгрaдa получили земите нa Aспaрух( тaм където бил нaместник - долното Поволжие и Кaвкaз). Боян стaнaл зет нa хaзaрския кaгaн по- късно, принудително, когaто Боян нaпрaвил нaбег в Зaдкaвкaзието и рaзгромил тенгриaнските светилищa. Те изпрaтили посолство при хaзaрите, че aко им помогнaт ще признaят влaсттa им. Тогaвa зaедно с тях хaзaрския кaгaн тръгнaл срещу Боян, принудил го дa плaщa дaнък и дa се ожени зa дъщеря му.
Отдaвнa ми писнa от фaнтaзии и литерaтурни съчинения дa ги пробутвaт нa хорaтa кaто "история", но явно нещaстния бългaрски потребител е един от нaй-потърпевшите и в товa отношение.


Николай Овчаров: В Бурятия и Монголия видяхме запазени древните танци и ритуали, които са изпълнявани от нашите предци
http://www-news/opinion/0000/00/00/17511/

По повод завръщането на българска експедиция от Бурятия и Монголия, Агенция „Фокус” разговаря с археолога проф. Николай Овчаров.
цитирай
30. aristotelis - СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ": Magna Graecia-„Велика Гърция"
18.11.2015 14:40
anonymousbulgaricus написа:
еее, стига с това профанизирано и конюнктурно, а като цяло безсмилено четене и възприемане на изворите. "Стара Голяма България" в контекста на написаното в двата единствени автори, написали го в началото на 9-ти век означава нещо съвсем различно.

Няма автор, принадлежащ към римската и особено пък и християнска традиция, който ще нарече някоя държава "стара и велика" в контекста, който се опитвате да и сложите. Ако тази българия беше Велика, то посочете ми историята на Велика Влахия или Велика Гърция примерно, да не изреждаме всички топоси "Велика".

Хайде по хеременевтично или както му викахте там към историята моля, нали искате да и вкарате свежа нотка. Държавата на Кубрат е наречена стара и велика в съвсем друг контекст и спрямо наличието на млади и велики българии, когато са писани хрониките. Няма нито едно синхронно на Кубрат свидетелство, което да определя същата тази България като "стара и велика".


Магна Греция (латински Magna Graecia — Велика Гърция“, от гръцки Μεγάλη Ελλάς, Мегали Елас) е името
на част от древна Южна Италия
(Апулия, Калабрия, Кампания, Сицилия) която е колонизирана от древногръцки заселници през VIII век пр. Хр.

С тази колонизация гръцката култура е разпространена в Италия, като скоро се развива нова цивилизация, която по-късно си взаимодейства с местните италийски и латински цивилизации.

Много нови градове се развиват и замогват, като например Капуа, Неапол, Сибарис. Други важни градове в Магна Греция са Таранто, Локри, Регион, Кротоне и Турии.

През ранното средновековие гръцкото влияние остава силно, тъй като районът е част от Византийската империя или под силно Византийско влияние до края на XI век.

И днес населението в тези райони пази елински характеристики в културата. Местните диалекти (най-разпространени в Калабрия и Саленто) се наричат "грекана", "грико", "катоиталиотика" или "Калабрийски" и могат да бъде разбрани (до голяма степен) от други гръцкоговорещи.

Фолклорът на това население е различен от италийския и определено се свързва с гръцкия - характерната песен с танц "тарантела" се смята за остатък от древногръцките екстатични Дионисови чествания.


Общи факти

Реджо ди Калабрия (186 хил. ж., 2009 г.) е разположен на "носа" на италианския ботуш, точно срещу остров Сицилия, разделен от него чрез Месинския пролив.
Градът се намира на склоновете на дългата планинска верига Аспромонте. Реджо ди Калабрия е известен с много прозвища - "Градът на воините от Риаче" (заради намерените бронзови статуетки от времето на древна Елада), "Градът на бергамота" (отглежда се повсеместно в региона), както и "Градът на Фатаморгана" (оптическа илюзия, която се вижда само от крайбрежието на Реджо).
Тук ритъмът на живот е по-бавен, отколкото в италианския Север. Калабрийската сиеста трае по три часа по пладне всеки ден, като тогава всичко почти е затворено, тъй като половината град спи.

Реджо ди Калабрия е вторият най-стар град в Италия, основан през 720 г. пр. Хр. от древните гърци.
Градът последователно преминава под владение на Римската империя, Византийската империя, Кралство Сицилия и Кралство Неапол.
Реджо е разрушен на около 80% по време на земетресението от 1907 г. - най-тежкото в Западна Европа през последните сто години.
Печална слава има местната Ндрагета - калабрийската мафия.

Забележителности:
Градските стени (днес запазени в четири участъка), строени от древногръцките заселници още преди новата ера;
Националният музей на Магна Греция (пази две бронзови статуи на младежи в цял ръст от 5 в. пр.н.е.);
Останките на римски бани;
Внушителната катедрала - най-голямата църква в Калабрия;
Покритият със стъкло гроб на св. Гаетано - местен свещеник, починал през 1963 г. и канонизиран през 2005 г. (погребан е в църквата, носеща неговото име);
"Кастело Арагонезе" от 6 век;
Градската художествена галерия (с интересна сбирка от платна на италиански майстори, вкл. и на сицилианеца Антонело да Месина (1430-1479);
Вила "Зерби", където Венецианското биенале прави южното си изложение;
Близката Сцила (където оптичната илюзия "фата моргана" прави разположената на о. Сицилия Месина да изглежда кацнала върху вълните);
Улица Корсо Гарибалди с луксозни магазини;
Крайбрежната ботаническа градина "Лунгомаре";
Местният кулинарен специалитет "бриоска кон джелато";

--------------------------------------------------------------------------------------------------

Неапол (963 хил. ж., 2009 г.) е столица на провинция Кампания и трети по големина град в Италия. Разположен е на брега на Неаполския залив, на фона на извисяващия се вулкан Везувий - единственият активен вулкан в континентална Европа.

Историческият център на Неапол е най-големият в Европа, като през 1995 г. той е обявен от ЮНЕСКО за паметник на Световното културно наследство. Това е един от градовете в света с най-голяма гъстота на културни ресурси и паметници.

Неапол играе важна роля на Апенинския полуостров през по-голямата част от своето съществуване. В днешно време градът има и печална слава - той се счита за столица на всесилната Камора (местната мафия).

За сметка на това, името на Неапол се свързва с едно от най-вкусните кулинарни изкушения - вездесъщата пица е измислена именно тук.

Неапол възниква през IX-VIII в.пр.Хр. като гръцка колония, която древните гърци наричат "Неаполис" (новия град). Скоро Неапол започва да се смята за един от най-проспериращите градове в Магна Греция, която включва всички гръцки колонии на Апенинския полуостров.

През 88 - 82 г. пр.Хр. Неапол бива присъединен към Римската империя. Градът обаче за запазва като средище на древногръцкото културно влияние.
През следващите векове Неапол се превръща в столица на херцогства, кралства и една империя, а така също и в културен център на Европа (по времето на Ренесансовия хуманизъм).

През 1861 г. градът става част от обединеното Кралство Италия. По време на Втората световна война Неапол е най-бомбардираният италиански град.

Забележителности:
Бурбонският дворец "Реджиа ди Каподимонте" (превърнат в музей);
Строгият силует на замъка "Кастел дел Ово" от 12 век;
Катедралата "Санта Киара", църквите "Сан Лоренцо Маджоре" и "Джезу Нуово";
Църквата "Св. Григорий" - прекрасен образец на неаполитанския барок със старинни покрити колонади, фрески и фонтан;
Музеят "Сан Мартино", разположен в прекрасен старинен манастир;
Националният археологически музей;
Катакомбите на "Сан Дженаро";
Старият гръко-римски резервоар на Виа дел Трибунали;
Галерия "Умберто" - класически викториански търговски безистен с остъклен покрив;
Екскурзия до прочутите римски градове Помпей и Херкулан (затрупани от изригване на Везувий през 79 г.);
Живописните ателиета на местните занаятчии в старата градска част по Сан Грегорио Армено;
Виа Толедо с нейните елегантни магазини;

--------------------------------------------------------------------------------------------------

Сиракуза (124 хил. ж., 2009 г.) е исторически град, разположен в югоизточната част на остров Сицилия, Южна Италия.

Градът е известен с богата си древногръцка история, култура, амфитеатри, архитектура, както и като родното място на Архимед.

На времето римският философ Цицерон го нарича "най-великият и най-красив от всички гръцки градове".

ЮНЕСКО включва историческия център на Сиракуза в Списъка на световното културно наследство.

Сиракуза е основана през VIII в. пр.н.е. от древните гърци на един остров край бреговете на Сицилия. В началото градът се ограничава до размерите на укрепения остров Ортигия, но след това старинното селище става център на разлелия се нашироко на сушата съвременен град.

По това време Сиракуза е съюзник на Спарта и Коринт, превръщайки се в най-важния град на Магна Греция (частта от Южна Италия, колонизирана от древните гърци).

По-късно обаче градът попада в сянката на Палермо, който се превръща в столица на Кралство Сицилия. През 1693 г. Сиракуза пострадва от земетресение, което напълно преобразява нейния облик.

Впоследствие градът до голяма степен е построен отново в сицилиански бароков стил.

Забележителности:
Пристанищната зона дава начало на цяла мрежа от старинни улички, тръгващи от Порта Марина (от 15 в.);
Продълговатата Пиаца дел Дуомо с внушителен вид и заобиколена от грандиозни постройки - самата катедрала включва в себе си и останките от храма на Атина (5 в. пр.н.е.);
Базиликата "Санта Лучия" - византийска църква, построена след мъченическата смърт на светицата през 303 г. (с внушителни катакомби);
Регионалният музей на изкуствата, разположен в двореца "Беломо" от 13 век (притежава богата колекция от предмети на средновековното изкуство);
Храмът на Зевс Олимпийски от 6 в. пр.н.е.;
Ухото на Дионис - издълбана от човека пещера в каменните кариери, намиращи се край добре запазени гръцки и римски старини в археологическия парк;
Замъкът на Евриал, на 8 км от града - едно от най-запазените древногръцки отбранителни съоръжения в Западна Европа;
Красивият извор "Аретуза" на о. Ортигия - според древногръцката митология Аретуза била нимфа, усърдно преследвана от речния бог Алфей; за да я спаси, богиня Артемида я превърнала в сладководен извор;
Разходка по крайбрежната алея Алфео до Кастело Маниаче от 13 в., откъдето се откриват красиви гледки към морето;
цитирай
31. anonymousbulgaricus - Нали не смяташ, че не зная какво са ...
18.11.2015 15:32
Нали не смяташ, че не зная какво са хрониката и бревиария та ми обясняваш. А смешното е, че ми вменяваш твърдение, което никога не съм изрекъл и не бих. Понеже си прочел коментара ми и вярвам си го осъзнал, това означава, че спекулираш и манипулираш, което също е смешно, защото хората могат да прочетат какво съм написал и какво ми вменяваш в коментар. Даже е нелепо!

letopisec написа:
anonymousbulgaricus написа:
еее, стига с това профанизирано и конюнктурно, а като цяло безсмилено четене и възприемане на изворите. "Стара Голяма България" в контекста на написаното в двата единствени автори, написали го в началото на 9-ти век означава нещо съвсем различно.

Няма автор, принадлежащ към римската и особено пък и християнска традиция, който ще нарече някоя държава "стара и велика" в контекста, който се опитвате да и сложите. Ако тази българия беше Велика, то посочете ми историята на Велика Влахия или Велика Гърция примерно, да не изреждаме всички топоси "Велика".

Хайде по хеременевтично или както му викахте там към историята моля, нали искате да и вкарате свежа нотка. Държавата на Кубрат е наречена стара и велика в съвсем друг контекст и спрямо наличието на млади и велики българии, когато са писани хрониките. Няма нито едно синхронно на Кубрат свидетелство, което да определя същата тази България като "стара и велика".


Вселенската хроника на Теофан не е какво да е, тя е сбор от всичката летописна мъдрост до ІХ в. и е нещо, което си заслужава отделно да се изучи, още през Х в. е преведена от Анастасий Библиотекар на латински и е толкова популярна, че до днес са съхранени 16 нейни преписа...Бревиария на Никифор също е част от една традиция на сведения за българите, присъстваща и в летописа от началото на VІІІ в. на Йоан Никиуски, за съжаление не са съхранени сведенията за времето на Ираклий, когато и Никиуски е писал за Българите, Кубрат и т.н.... Смешно е историк да казва, че данните за българската държавност преди Аспарух, са два летописа само...

цитирай
32. anonymousbulgaricus - Аристотелес знам какво е "...
18.11.2015 15:34
Аристотелес знам какво е "Магна Греция", контекста на споменаването ѝ е съвсем друг, не се хаби!
цитирай
33. atil - Тоя олигофрен с гръцко име ми е нa...
18.11.2015 19:06
Тоя олигофрен с гръцко име ми е нaписaл лично съобщение, съселско...
A тук исипaл две цигaнски кaруци словоблудствa?!
Велик още се превеждa и кaто " Голям". Тaкa стaнaло и в по- ново време, когaто превеждaли текстa нa Търновскaтa конституция. Тa и досегa имaме Велико нaродно събрaние. Но древен Идел-Булгaр е бил и великa стрaнa, не сaмо голямa. При Кубрaтовото обединение нa земите, териториятa се простирaлa от Дунaвa до Енисей. По политически причини нaложил древния нaродностен етноним зa име нa държaвaтa.
После ще погледнa кaкви още тъпотии е нaръсил тоя. Пaмирски цигaнин от Гърция...
цитирай
34. atil - Кaкво ми дреме зa вaшaтa "М...
18.11.2015 19:22
Кaкво ми дреме зa вaшaтa "Мaгнa" шибaнa? И кaкво общо имa тя с историятa нa Източнa Европa? Освен прaвослaвието, което използвaхте по нaй-гнусен и aнтихристиянски нaчин срещу всички? Вие имaте общо с тях, зaщото без тях нямaше дa имa елини и гръцкa културa. Нито "Мaгнa". Без тия стaрите, които гърците зaвaрили нa грaницaтa между 1 и 2 хил. Пр. Н.е. Точно след Троянскaтa войнa.
Сведениятa нa никой стaр aвтор не противоречaт нa бългaрските. Сaмо че нaшите сa от първa ръкa и по- подробни. Що се отнaся до нaшaтa история. В Монголия и Мaнджурия и по цялa Aзия също имa културa, гръцкa мaймуно! Не си ти единствения културен нa този свят. И не е гръцкa тяхнaтa културa. Също кaкто бългaрскaтa. Вaшaтa е с бългaрски корени обaче. Диaспорa имaло нa изток е и кaкво? Имaло е нa много местa.
Остaвили сa следи, културно нaследство, което живее и до сегa.
цитирай
35. aristotelis - Франсоа Шаму: Никой друг човешки език не предлага за проучване толкова богата литература, и то в продължение на толкова дълъг период, близо 3500 години.
20.11.2015 09:06
Научен ръководител: проф. д-р А. Нейкова - Автор: Франсоа Шаму: Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха

Никой друг човешки език не предлага за проучване толкова богата литература, и то в продължение на толкова дълъг период, близо 3500 години. Съвременният свят дължи безкрайно много на гръцкия народ. Категориите на мисълта, с които все още си служим, са определени за пръв път от него. Ние му дължим нашите най-важни интелектуални оръдия, а също и основните начала на нашия морал. Римската империя се е подхранвала от гръцката цивилизация, приела е нейното наследство и го е предала на средновековна Европа, която посредством латинската традиция е съчетала много от него с основните черти на тържествуващото християнство. По-късно, през XV век, обществата на модерна Европа получиха отново непосредствен достъп до гръцките източници. Откривайки наново методите на мислене и възкресявайки за нов живот формите на изкуството, създадени и развити от древна Гърция, те отбелязаха изключително бързо и бляскаво развитие. Разбира се, съвременната наука и техника оставиха далеч зад себе си постиженията на учените и инженерите от Античността. Но в линията на прогреса между тях и нас няма прекъсване и ние винаги сме се чувствували наследници на гърците в много сфери на нашата култура.
Ето защо остава така жив интересът на нашите съвременници към народа и културата, на които се чувствуваме толкова задължени. Този интерес може да бъде удовлетворен всестранно, защото източниците ни за опознаване на антична Гърция са изключително богати и разнообразни. Гръцкият език е представен с литературни текстове без каквото и да било прекъсване от VIII век пр. н. е.(3) до наши дни. Неотдавнашното разчитане на микенските плочки дори позволява (наистина с помощта на чисто административни документи, чието тълкуване е твърде трудно) да се върнем назад поне до XV век пр. н. е. Никой друг човешки език не предлага за проучване толкова богата литература, и то в продължение на толкова дълъг период, близо 3500 години. Наред с тези писмени източници археологията ни дава за Гърция извънредно богата и в общи черти много добре класифицирана документация. Паметниците, които археологията изучава след тяхното откриване, не само представляват интерес като извор на сведения за културата, на която са свидетели, но твърде често имат и естетическа стойност, към която ние сме отзивчиви и днес независимо от отдалечеността на времето. И накрая — а това също е благоприятно и не най-маловажно обстоятелство — страната, където са живели древните гърци, където те са изработили своята концепция за света и своята естетика, ни е леснодостъпна. В наши дни няма нищо пo-лесно от едно пътуване в Гърция и поне за известно време още ние имаме предимството с малко усилия да откриваме на гръцка земя в техния автентичен облик, пощадени в съществените си черти от еднообразието на съвременния живот, същите онези пейзажи, които са гледали Омир, Софокъл и Платон.
цитирай
36. aristotelis - Проф. д-р Димитър Веселинов Дим...
20.11.2015 09:11
Проф. д-р Димитър Веселинов Димитров. Факултет по класически и нови филологии, Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Заслужава си да отбележим и становището на Димитър Веселинов: "В края на ХVІІІ век в балканските страни се засилва разпространението на европейските образователни идеи, които проникват в българската езикова територия чрез новосъздадените модерни гръцки училища. Това е времето на балканското просвещение…". Каква е същността на носителя на гръцкия език - това е чувството на свободен, не роб. Това е чувството на принадлежност към една нация с вековна история, неизчерпаемата жизненост. Става дума за изучаване на език с вековна култура и огромно въздействие върху духовното развитие на европейските народи и за общуването на културите, което академик Гюзелев съвсем точно определя като диалог. Затова нека нашите студенти, изучаващи новогръцки език - мислещи граждани на България и Европа, да запомнят израза на Д. Соломос, автор на гръцкия химн - "Нима имам нещо друго в главата си, освен мисълта за свободата и език". За да живеят със самочувствието на свободни хора.
цитирай
37. atil - И във Фейсбук снощи един си показа за ...
20.11.2015 20:03
И във Фейсбук снощи един си показа за пореден път рогата. Някакъв "Алекс Македон".. Това са енергийни вампири и разрушителни елементи, без значение за какви се представят. Омразата и завистта са енергиите които ги движат.
Българската култура е европейска. Такава сме я носили и в Близкия изток и в Далечния. Тенгрианството е древна Небесна вяра възникнала в българска среда на север в Източна Европа, където се появява за пръв път и етнонима булгар-българ. То става първоизточник и на трите единобожни религии. Така че то стои и в основата на православието, например.
И накрая, тъй като нямам желание да участвам препирни и състезание по писане(и то с кого?), трябва да е ясно и това:
Не някакви гърци андарти недоклани, сръбски македонци и всякаква сган си ни криви за бедите... България и българския народ бяха унищожени и този път толкова не от външни врагове а от вътрешни предатели и саботажници. Така е ставало не веднъж и в миналото. Дори и падането ни под турско е по тази причина.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11483799
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ