Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2015 11:41 - Професор възкреси „огузката теория“ за произхода на българите в новата си книга „Първостроителите на българската държавност“.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 7248 Коментари: 7 Гласове:
6

Последна промяна: 28.04.2015 12:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Да се пише днес за  произхода на българите от хабилитиран професор е задача заслужаваща аплодисменти. Жадният читател очаква да види какво се е променило в последните десетилетия относно „произхода на българите“. Прави ли някакви крачки за реформи официозната българска историческа наука? На този фон книгата на проф. Георги Атанасов, която се появи преди няколко дни от изд. „Изток-Запад“, е едно огромно разочарование. Понеже напоследък историята заприлича на „манджите на Ути“. Всичко зависи от щипката сол, а тя за историческата наука е свързана с третирането на произхода на българите. Сиреч, ако кажеш, че те са тюрки, няма как да не потърсиш самоличността на Орган при някакъв хан Моходу-хеу и просто да повториш Л.Н.Гумильов.

image

Проф. Атанасов няма собствен възглед за произхода на българите, нещо повече: той е убеден, че те са предимно „уногундури“ и са направили конфедерация с българите (?)…

image

Атанасов възкресява „огузката теория“ за произхода на българите в нейният пост-маровски, сталиниски вариант, наложен след 1950 г. в СССР.

 Може би малцина знаят, че Н.Я.Мар търси произхода на чувашкия език в Месопотамия и това е ядрото на неговата езиковедска т.нар. „яфетическа теория“. Мар умира през 1934 г. и е корифей на историческите и лингвистични теории в СССР.

До 1950 г. никой не твърди, че чувашкия език е от т.нар. „тюркска R-група“, според която онези, които на изток от Волга до средата на VІ в. знаем като „огузи“, са същите, които на запад от Волга след средата на V в., - т. е. 1 в. по-рано, са „огури“, понеже имали общ чувашки език от „тюркска R-група“, където има ротация и „z (огузи)  e r (огури).

През 1950 г. лично Сталин подлага на посмъртна критика езиковедските и научни теории на Н.Я.Мар и услужливите учени веднага отричат яфетическо-месопотамския произход на чувашкия език и го приравняват до тюркските, но много специфичен, т.е. „тюркска R-група“ (?).

Н.Я.Мар до 1934 г. отнася, заедно с чувашите, и българите като произход на юг от Кавказ. Но „огурската теория“ на пост-маровистите след 1950 г. ги приравнява до онези, които дошли на запад от Волга през средата на V в., като датата е фиксирана във връзка със сведението на Приск за прииждането на савирите.

Как се създава „огурската теория“ за произхода на българите?

Тя твърди, че тия български племена все имали „гур“ в края на наименованията си: утигури, кутригури, оногури, уногундури, хайландури, сарагури и т.н., т.е. трябвало да се търси онова „огур“, което е залегнало в имената и то е ротираното „огуз“, според съставителите на тази хипотеза.

Атанасов пише: „Затова има зрънце истина в разказаната история за най-изявените през VІ в. племена кутригури и утигури, тясно свързани с българите. Прокопий, един от най-авторитетните и информирани хронисти, съвременник на събитията, пише, че Утигур и Кутригур са синове на един и същ баща, само където легендарното повествование не е финализирано със собственото му име Огур…“ (с. 12).

Всички представители на „огузката теория“, които акцентират на името „огур/гур“ от „огуз“, премълчават, че същият Прокопий, на същото място, пише, че кутригури и утигури са по произход кимерийци.

Това е табу и за Атанасов. Адептите на огузката теория не само, че не знаят кои са кимерийците, но и не искат да ги знаят, понеже ако времето на утигури и кутригури бъде съотнесено преди V в., пропада огурската им хитопеза, тъй като тя се крепи единствено на Приск, че те идват през 463 г. на запад от Волга и няма източник който да е посочил, че идват по-рано…

И така, най-силното звено на „огурската хипотеза“ е името „огур/гур“, фиксирано върху гореизброените племена на Кавказ: утигури, кутригури, оногури, уногундури, хайландури, сарагури и т.н.

Обаче, ако бъде показано, че това име „Гур“ го има на Кавказ преди 463 г., огурската теория увяхва, понеже произхода на това име няма да се търси вече при ротираното „огуз“, а вероятно ще се търси при „кимерийския произход“ на кутригури и утигури, за които на няколко места пише „Прокопий, един от най-авторитетните и информирани хронисти, съвременник на събитията“, ако цитираме г-н професора.

Преди да продължим, нека да споменем, че когато пише за хуните, проф. Атанасов също плътно стои до Л.Н.Гумильов и дори не споменава Томпсън (1948) и Хелфен (1973), според които хуните не идват от Жълтата река и Одрос при Китай. „Гумильовщината“, която дори академичните кръгове на Русия не признават, е прегърната от българския професор за ориентир при сложния въпрос за хуните.

 

Да се върнем на „Гур“ и кога за първи път има сведение за „Гур“ на север от Кавказ? То е при Птолемей от ІІ в. от н.е., а ако трябва да цитираме Хелфен (гл. Х, Светът на хуните) – няма сведение през ІІ в. за присъствието на тюркоезичие на запад от Волга. За ІV в. може да се спори, но за ІІ в. от н.е. учените са категорични, че няма тюркоезичие в региона.

Дори през VІІ в. „Арменският географ“ (Анани Ширакаци) в разширената редакция, пише: „На запад от реката (устието на Волга – бел.м.), твърди Птолемей, живеят народите Адон (Udon), Алаидон (Olondae), Сондас (Isondas) и Геруа (Gerrus), едноименни на реките (Udon, Alonta, Gerrus), изтичащи от Кавказ до пределите на Албания.”

Цитата е зает от Птолемей от ІІ в., който пише същото при обзора на Азиатска Сарматия.

Какво общо има „Gerrus“ с кимерийския произход на кутригури и утигури?

Едно от „белите петна“ на защитниците на „огузката теория“ за произхода на българите е непознаването на кимерийската история, при положение, че Прокопий директно пише, че те по произход са кимерийци.

Къде е била древна Гуриана и какво общо има тя с оногурите?

Според А. Иванчик, древните земи на кимерийците са били на територията на дн. южна Грузия и северна Армения. Тоест, там където е била и областта Утик, която явно има предвид Прокопий, като пише за родните места на утигури.

image

Гуриана е била между Урарту и държавата Гамирая (акадското „KURGamir (ra)”). Асколд Иванчик в статия "Съвременното състояние на кимерийския проблем" пише: "Първият проблем, който продължава да създава противоречия, е локализацията на областта, заета от кимерийците по време на победата им над войските на урартския цар Руси I. Датирането на това събитие към 714 г. пр.н.е., което аз  обосновах в моята работа, както изглежда е било одобрено от мнозинство от учените. /.../ По отношение на местоположението му мненията на учените се свеждат по същество до две гледни точки. Представители на първата считат, че кимерийците се намират на север от Урарту, т.е. в Закавказието, в Северна Армения и Южна Грузия. Представителите на втората са склонни да го локализират в югоизточната граница на Урарту, на юг от езерото Урмия, в района на Манна. Първата гледна точка, която защитавам в книгата си, и сега ми се струва повече от оправдана. Тя разчита на идентификацията на Gu/Qu-ri-a-ni-a (в асирийските клинописи - бел.м.), с която е граничила  територията  населявана от кимерийците, с областта Qu-ri-a-ni, както и с Gu/Qu-ri-a-ni, споменавани в урартските текстове и разположени на север от Урарту."

history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/syvremennoto_systoqnie_na_kimeriiskiq_problem_i_chast.html

Каква е връзката на тази древна Гуриана с оногурите, ни разкрива през VІ в. от н.е. Агатий Миринейски в своя труд  "За царстването на Юстиниан", кн. ІІІ, 5 пише: „Римляните по съвет на Мартин се подготвили веднага да нападнат с всички сили над персите, като обсадят Оногурис. Тази местност се казва така от древността, когато по всяка вероятност хуните, наричани оногури, на същото това място се сражавали с колхите и били победени, и това име в качеството си на трофей било присвоено от местните. Понастоящем от мнозинството тази област не се нарича така, но на името на издигнатия наблизо храм на Св. Стефан /…/, но на мен нищо не ми пречи да използвам старото название, както и подобава за историк. И така, римската войска се подготвила за поход срещу Оногурис“.

Излиза, че оногурите не са нищо друго, освен хуни от областта Гуриана, а тази местност е в Лазика, т. е. Иванчик е почти прав, сочейки я в северна Армения и Южна Грузия, но пък и не съвсем точен, ако ползваме сведението на Агатий Миринейски, че тя е в Лазика, но още древните колхи са воювали там с хуни... Очевидно Прокопий от VІ в. е прав, че хуните по негово време, са древните кимерийци.

Това, разбира се, не устройва никак представителите на „огузката теория“.

В завършек, понеже не пиша рецензия за новата книга на проф. Георги Атанасов, само бих искал да го попитам нещо за "уногундурите". Г-н професор, защо не проучите поне този въпрос. Първоизточник на името „уногундури“ е хрониката от ІХ в. на Теофан. Наистина при превода на Анастасий Библиотекар и при Багрянородни пак имаме името „уногундури“, но то е заето от хрониката на Теофан. Последната е била масово преписвана, преведена е на латински от Анастасий Библиотекар още през ІХ в., а до нас са достигнали 16 преписа на тази популярна вселенска хроника. Тяхното съпоставяне е изключително важно, понеже повърхностното и безкритично отношение е нанесло много вреди на сведенията за произходът на българите. Включително и на точното име на народа на Кубрат, който е транскрибиран „уногундури”, при положение, че в някои от преписите името е друго: (Οννοβουνδοβουλγάρων), уновундобългари.

Или, ако сме по-прецизни: „хуни: вундо и българи“.

Гръцките преписи и латинският текст на хрониката на Теофан дават следните форми на името на народа на Кубрат: Ονογουνδούρων d, ’Ονουνογουνδούρων с, ’Ονογουνδούρων (’Ωυ ет) уА, Οννοβουνδοβουλγάρων z, Onogundurensium А.

 

Очевидно е, че още в латинският превод е преписано едно сгрешено „уногундури”, а то по-късно се споменава и от Константин Багрянородни през Х век. Но има всички основания да се смята, че Теофан е заел от неизвестният източник от края на VІІ в., от който изобщо преразказва историята на древна Велика България, именно името „уновундобългари”.   

 

Причините за това наше предположение са две.

Първо, цялата традиция, която споменава кутригури и утигури, като се започне още от Прокопий, Агатий и се стигне до Менандър, устойчиво е формирала бинарна връзка. Покрай кутригури (= бунд ?) и утигури (= българи ?) няма трети етнос.

Теофан пише: „Тук е необходимо да кажем за древността на унновундо, българите и котрагите”....Тоест, разделянето на съставното име Οννοβουνδοβουλγάρων, е причината да се получат и другите форми на това име като „уногундури”.

Но още по-важно е, че това разделяне на общото име, е довело и до факта, че учените по-късно са приели буквално преписа на тази форма „уногундури”, както е при Анастасий и при Багрянородни, и не са обърнали внимание, че вече съществува сирийски източник, който свързва народа на Вунд с българите.

В арменската история на Мовсес Хоренаци, за която аз споделям мнението на определени учени, че е от първата половина на VІ в., е прокарано едно сведение на сироезичния историк от ІІІ/ІV в.в. от н.е. Мар Абас Катина (писал на гръцки, така че ВУНД е БУНД), в което за първи път – преди неизвестният източник от края на VІІ в., ползван от Теофан – името българи е свързано с това на вунд (бунд, урарту, боян, ез. Ван, самоназванието на Урарту е Биайан; Биайнили, където "ли" е окончание).

Никакви сведения за хуни с име „гундури“ няма, но за Бунд, бундурк и т.н. сведенията започват още от 714 г. пр.н.е., когато кимерийците нападат Урарту…

Нека да уважаваме Прокопий Кесарийски и да потърсим какво ни казва със сведението, че кутригури и утигури имат кимерийски произход. Иначе наистина през 463 г. на запад от Волга идват огурски племена, но българите имат вече солидна кимерийска и хуно-българска история до V в. от н.е., когато ги приемат и неслучайно дошлите през 463 г. огури-савири още през следващия VІ в. са известни на гръцките автори като хуни-савири, тоест те са станали наистина след средата на V в. част от българската държава.

 

 





Гласувай:
6
0


Вълнообразно


1. letopisec - Прокопий. Войната с готите, кн.ІV.5
28.04.2015 11:47
„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури. Всички те живеели на едно и също място, имали едни и същи обичаи и начин на живот, и не общували с хората, които били на западната страна на Меотида (Азовско море - бел. ред.), защото те никога не били ходили отвъд тези води и нямали представа, че могат да ги пресичат; имали някакъв страх от това толкова лесно начинание и даже не се опитвали да пробват. На отсрещната страна на Меотида и до Черно море живеели така наречените готи-татраксити […], значително встрани от тях били готите-визиготи, вандалите и всички останали готски племена. В предишните времена те се наричали също скити, понеже всички племена заели тези места се наричали с общото име скити, а някои били наричани савромати, маланхлени. По техните разкази, ако легендата е вярна, един път няколко млади кимерийци гонели с техните кучета сърна по време на лов, но тя навлязла във водата. Младежите обладани от хъс, обхванати от страст или пък подведени мистериозно от волята на божество, се втурнали след сърната и заедно с нея стигнали до отсрещния бряг. Там преследваното животно в миг изчезнало [Кой може да каже как е било точно? Според мен, животното имало само тази цел да причини нещастие на живеещите по този бряг варвари.], но младежите, които претърпяли неуспех в лова, успяли в друго: открили неочаквани възможности за битки и трофеи. Върнали се те възможно най-бързо при своите и уведомили всички кимерийци, че водите не са пречка и са преодолими. И тогава целия народ се въоръжил и преминал на отсрещния бряг. По това време вандалите се били изнесли от тези места и се утвърдили вече в Либия, а визиготите се заселили в Испания. Тогава кимерийците внезапно нападнали живеещите по тези равнини готи и много от тях убили, а другите обърнали в бягство. Онези, които можели да бягат, взели децата и жените си и напуснали родните си места и през р. Истър (Дунав – бел. ред.) стигнали до земите на римляните. Те причинили в началото доста зло на живеещото тук население, но след това с позволението на императора се заселили в Тракия“ (Прокопий. Войната с готите, кн.ІV.5).
цитирай
2. letopisec - През 2005 г. В. А. Якобсон в Преди...
28.04.2015 13:50
През 2005 г. В.А.Якобсон в Предисловие к "История древнего Востока" пише: "Работы Л.Н.Гумильова не цитируются и практически даже не упоминаются профессионалами-востоковедами, а его приверженцы за пределами нашей науки представляют собой не какое- либо подобие научной школы, а скорее нечто вроде религиозной секты".
цитирай
3. ivoki - ПИТАНЕ ???
28.04.2015 14:19
КОГА Е ХАБИЛИТИРАН Т.Н. проф. Георги Атанасов ????
ТОВА НЕ ДАВА ЛИ ОТГОВОР ЗА СТАЛИНСКОТО МУ СТАНОВИЩЕ, УДОБНО И СЕГА НА "г-н " Путин ?
цитирай
4. letopisec - Г-н Атанасов е 1957 набор, а от 2010 г. е професор...
28.04.2015 15:05
ivoki написа:
КОГА Е ХАБИЛИТИРАН Т.Н. проф. Георги Атанасов ????
ТОВА НЕ ДАВА ЛИ ОТГОВОР ЗА СТАЛИНСКОТО МУ СТАНОВИЩЕ, УДОБНО И СЕГА НА "г-н " Путин ?


Горе е дадена част от научната му биография, така както тя е на корицата на книгата...
цитирай
5. bls - На някои хора много им се иска бъл...
29.04.2015 09:16
На някои хора много им се иска българската история да започва едва в средата на V век...Разбира се, докото им роболепни издотелства като "Изток-Запад", така ще е...Ще се води деограмотяване на българите...
цитирай
6. atil - Бългaрскaтa история зaпочвa много ...
02.05.2015 13:56
Бългaрскaтa история зaпочвa много отдaвнa, но нa друго място, не нa Бaлкaните. Тук продължaвa блaгодaрение нa избухнaлaтa междуособицa три години след смърттa нa Кубрaт. И отделянето нa Aспaрух, Кубер и Лaчин от Великa Бългaрия.
Не съм чел тaзи книгa зaтовa не могa дa я коментирaм, но щом професорa не лъже, зaслужaвa aдмирaции. Не може професорите сaмо дa се нaдпревaрвaт с любителите, кой ще успее дa излъже по-хубaво и "по- нaучно"...
Огузите сa именно едните от основните предци нa всички видове бългaри, в товa число и нa хуните. Зaтовa и всички бългaски племенa сa говорили техния език.
Също и в Дунaвскa Бългaрия. Някои етнически групи от бългaрскaтa нaция го говорят и до сегa.
Който имa някaкво понятие от бългскa история и културa, от бългaрски езици винaги е бил нaясно по тези въпроси.
Свидетелствaтa и фaктите сa били винaги нaлице и сa ни съпътствaли през цялото време.
Кой може дa отричa и двaтa етносa - основните предци нa всички бългaри в минaлото и сегa - булгaрите и слaвяните!?
Кaкви ще дa сa тия хорa и кaкви ли цели преследвaт...
цитирай
7. atil - Тa, зa любознaтелните, които пр...
02.05.2015 14:34
Тa, зa любознaтелните, които проявявaт интерес по този въпрос, кaто един от водещите експерти по неволя, могa дa им кaжa кaк стоят нещaтa с две-три изречения.
Нaй- нaпред в дълбокa древност в рaйонa нa Волго-Урaлието се смесвaт еднa групa нa прaслaвяните(източните aрийци) и другa групa нa езиково отюречени(огузоезични) aзиaтски угри(прaунгaрци). В резултaт се появил древнобългaският етнос. Появил се под името - бългaр, кaто нaследил чертите и културaтa нa едните и нa другите си предци. Език нa новaтa нaродност стaнaл огузкият език нa мaйките.(Преоблaдaвaщaтa женскa чaст билa огузоезичнa).
Нa Бaлкaните след 7 век при формирaнето нa днешнaтa нaродност нa бaлкaнските бългaри стaнaло обрaтното.
Придошлите слaвяни и бългaри обрaзувaли нaродност, но този път език нa тaзи нaродност стaнaл древния език нa бaщите - слaвяноaрийския. По две причини. Първaтa, че в някои родове зaпочнaлa дa преоблaдaвa женскaтa слaвяноезичнa чaст. И вторaтa, че след покръствaнето цaр Борис(който бил все пaк Кaн a не Княз) нaложил зaедно със Симеон слaвянския език зa официaлен, писмен и богослужебен език в Бългaрия.


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 10043271
Постинги: 701
Коментари: 12659
Гласове: 3302
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ