Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2015 08:00 - Св. Горазд, архиепископ на България преди Св. Климент, в българския град Белоград, дн. Берат в Албания.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 5723 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 20.04.2015 21:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Ще потърсим отговор на въпросите: а) Българин ли е Св. Горазд?; б) Бил ли е архиепископ на България със седалище в Белоград, дн. Берат в Албания? В Берат ли са днес мощите му?

Още през 1868 г. Антим Алексуди, гръцки митрополит в Белоград Албански (дн. Берат), дава сведение, че в църквата „Успение Богородично” се съхраняват мощите на двама от Светите Седмочисленици: Св. Горазд и Св. Ангеларий (“Περιγραφοή τής ίερας μητροπόλεως Βελεγράδων έν Κερκύρα”, с. 112; Вж. също: П. Асенова. Гръцки източник за „Български старини из Албания”., В: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia., С., 2003, с. 379).

Българската крепост Белоград, дн. Берат, Албания.
image

През 1897 г. фолклористът Димитър Маринов, който не спира да обикаля и да прави теренни проучвания, дава интересното сведение, че близо до Берат  има манастир на името на Св. Горазд и там се пазели мощите му. Той смята това за доказателство, че Горазд е имал „архиепископски престол в Белоград в Албания, сегашния град Берат (Д. Маринов. Св. Седмочисленици и тяхната черковно-книжовна дейност., В: Религиозни разкази, 1897, кн.7-8, с. 484).

За този манастир до Берат на името на Горазд, пише още през 1848 г. Виктор Григорович.

През 1871 г. В. Ягич, проучвайки внимателно изворите, стига до констатацията, че Горазд е бил български епископ преди Климент. Той се основава и на т.н. „Дюканжов списък” от XII в.

Към средата на ХІІ в., по време, когато начело на Охридската архиепископия стоял вече не български духовник, а синът на севастократор Исак Комнин, Йоан Комнин, бил съставен само за Охридската архиепископия един списък, носещ обикновено името „Дюканжов списък“, понеже за първи път бил издаден от френския византолог Дюканж през ХVІІ в. “ (ГИБИ, т. VІІ, 1968, с. 103).

Според този списък, Горазд е втори епископ на България, т.е. втори архиепископ на учредената през 870 г. Българска архиепископия.

Според папския историк от XVIII в. Асемани, Горазд е издигнат за български архиепископ към 877 г. с духовното име Георгий в Белоград (дн. Берат).

Църковният папски историк  Мишел льо Киен (1661-1773) в т. 2 на своя труд „Християнския Изток”, с. 291, посочва една интересна подробност, а именно че българските владетели в началото след християнизацията на българите през 865 г. не са определили само един седалищен център за архиепископа  на българите.

Сиреч, не бива да се учудваме, че Берат е бил архиепископски център на българите преди Охрид.

Очевидно към 877 г. първият български архиепископ Теофилакт, който е издигнат през 870 г. на събор в Константинопол от патриарх Игнатий, е починал и през 877 г. Фотий ръкополага за български архиепископ Горазд с духовно име Георгий.

През 878 г. Горазд, чието седалище е в дн. Берат, издига за епископ там един свещеник от славянски произход Сергий, а самият Горазд отива като епископ в Нитрава, не само за да помага на Методий, но и като епископ да легитимира Методий като архиепископ на Панония. Очевидно Методий през 879 г. препотвърждава ръкополагането на Горазд, защото сведението за Горазд в „Дюканжовия списък” е верно в частта си, че Горазд е прогонен след това, през 880 г., от папата, Святополк и ръкоположения през 880 г. от папата за нитренски епископ алеманец Вихинг.

“Γορασδός χειροτονηθες παρά Μεθοδίου έιθ ΰστερον έκδιωχθέις παρα τών πνευματομάχων”. „Горазд, ръкоположен от Методий, прогонен след това от духоборците”.

Че към 878 г. Георгий/Горазд е архиепископ на България в Белоград става ясно от писмо на папа Йоан VIII до българския княз Борис I, в което папата недоволства от издигането на Сергий в епископ от Горазд.

Асемани: „Писмо № 75 до българския княз Михаил, издадено на 16 април, индикт XI, т.е. 878 г. сл. Хр., очевидно – в годината преди онзи Фотиев псевдосъбор, потвърждава, че по това време в България се е подвизавал като епископ Георгий, казвайки: „Впрочем, нека Ваша слава знае, че евнухът Сергий, който макар и да е по произход славянин, но затънал в много пороци, е получил с цената на измама свещенически сан, а после се узна, че уличен и изобличен и в други провинения, е бил свален от тогавашния си епископ, а след това съвсем недостойно е бил въздигнат в Белоградското епископство от Георгий - който с измама си е присвоил званието епископ чрез авторитета на князете на апостолите и на светите канони, е низвергнат с присъда на Наше постановление. Това оповестяваме както Вам, така и на цялата ви общност, съгласно с каноните, за да не се приемат тези, които се низвергват, от другите, та да не би и те да се окажат обвързани заедно с тях с подобно наказание, което Ние не желаем” (Асемани, с. 197, с 201).

Асемани отбелязва: „същият Георгий не е бил свален от папа Йоан заедно със Сергий, а само е обявен за епископ с фалшиво звание” (с. 202). Основавайки се на „Дюканжовия списък“ с имената на българските архиепископи, Асемани приема факта, че „втори е Горазд, т.е. Георгий” (с. 205).

От папската квалификация „който с измама си е присвоил званието епископ, чрез авторитета на князете на апостолите и на светите канони”,  се разбира, че Горазд (Георгий) е ръкоположен за архиепископ на България от Фотий, т.е. очевидно не по-рано от 877 г., когато Фотий е отново патриарх.

Фотий е враг на Рим още от 867 г., когато анатемосва папа Николай I, заради филиокве.

През 866 г. папа Николай І  изпраща кардинал Формоза Портуенски и епископ Павел Папулонски като свои легати в България по покана на княз Борис І.

През 867 г. константинополския патриарх Фотий пише окръжно послание до източните патриарси, в което ги уведомява, че латински духовни лица са проповядвали в България в ущърб на Никейския символ на вярата и са учили новопокръстените през 865 г. българи, че Св. Дух изхожда не само от Отца, но и Сина.

Така се ражда теологичния проблем „филиокве“, който през 1054 г. ще доведе до разделянето между източното (православно) християнство и западното (католическо) християнство.

През същата 867 г. е свикан църковен събор в Константинопол, на който патриарх Фотий анатемосва папа Николай І, заради нарушението на Никейския символ и отношението между Константинопол и Рим се обтяга до краен предел. На 25 септември 867 г. новият император Василий I Македонец бърза да принуди Фотий да се откаже от патриаршеския престол в полза на Игнатий, за да бъде възстановен църковния мир между Изтока и Запада.

Но от 877 г. до 886 г. Фотий отново е патриарх на Византия и през 879 подготвя събор за да реабилитира правата вяра. Очевидно Фотий е изпратил Горазд в Нитрава през 878 г. със задачата да подготви Методий за предстоящия през 879 г. събор, където той да присъства като „моравски архиепископ”, т.е. като представител на моравската църква. Целта е била епархията на Методий да мине към „гръцкия обред”. Това не става, понеже папата спешно привиква Методий в Рим. А че това е била ролята на Горазд в Нитравска Моравия, става видно от факта, че „на прочутия Фотиев събор през 879 г. е регистриран, или поне измислен, Агатон, епископ на моравците(Асемани, с. 200).

Още с пристигането на Горазд в Нитрава папата е сигнализиран с донос срещу Методий и спира славянската литургия, докато той не се яви в Рим и не изповяда вярата си. Тоест, дали още се придържа към „римския обред” (с филиокве) или е преминал към фотианците. През същата 880 г. един алеманец Вихинг е издигнат за нитренски епископ, по желание на княз Святополк от папата. Така Горазд е прогонен от Нитрава като епископ и се завръща в Берат. Асемани пише: „Горазд трябва да е бил изгонен от Моравия в България малко след 880 г.(с. 207).

image
Икона от 1547 г. на зографа Онуфрий представя петима от Св. Седмочисленици на небесата, а под тях Белоград, дн. Берат, с църквата, където са погребани Св. Горазд и Св. Ангеларий.

Сръбският учен Ст. Новакович издига теорията, че мощите на Св. Горазд в Берат са фалшификация (Први основи словенске кньижевности међу Балканским словенима). За съжаление, тезата му е подкрепена и от официозната българска историческа наука. Ив. Снегаров  се съгласява с Новакович. Дори през 2010 г. преподавателя по история в Пловдивския университет Димо Чешмеджиев е склонен да следва тезисите на Новакович. (Мощите на Св. Горазд в Белград Албански, Берат., В: Slavica Slovaca. ROCNIK, 2010, Bratislava, с. 136-143).

Балан навремето дори греши за Белоград, при условие, че името му се упоменава в писмото на папа Йоан VIII до княз Борис I: „Градът не е съществувал в IX, X, XI и XII столетие. Всичко гореизложено мислим, че ни заставя да откажем преминуването на Горазд в Балканския полуостров, следователно и всякаква дейност в българската държава.(Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища, написано от А. Теодоров. Пловдив., 1896., с. 80).

През  IX  в.  на българския държавник Борис I не е било безразлично кой ще е първи епископ (респ. архиепископ) на Българската архиепископия. В периода 866 г. - 870 г. княз Борис няколко пъти иска от папа Николай І и от папа Адриан ІІ да получи епископ от Рим и настоява да му бъде даден конкретен човек: или дякон Марин, или кардинал Формоза Портуенски. Папата протака, но все пак изпраща някакъв Силвестър, който е трябвало да бъде одобрен от българите и папата е щял да го ръкоположи за техен епископ. Но това не става, а на събора от 870 г. се постига съгласие между Рим и Константинопол българската църква да е под юрисдикцията на константинополската патриаршия и патриарх Игнатий ръкополага Теофилакт за глава на новосъздадената от събора архиепископия България. Борис I е приел Теофилакт, защото го е одобрил предварително.

Единствен папския историк Мишел льо Киен в том 1 на своето изследване „Християнският Изток”, на с. 1174, изказва предположението, че ръкоположения през 870 г. за първи български архиепископ Теофилакт, е всъщност едно и също лице с известния Теодор Куфара, който още след 852 г. запознава с християнството княз Борис и е разменен със сестрата му, по молба на византийската императрица Теодора.

Вероятно Теофилакт е починал през 877 г., когато Фотий се връща като патриарх в Константинопол.

       Асемани е убеден, че Горазд, с духовно име Георгий, е ръкоположен за втори архиепископ на Българската архиепископия, при това именно от Фотий (с. 199). Седалището му било в Белоград, дн. Берат.

И тук трябва да поставим въпроса защо и кой създаде мита, че Горазд е моравец, а не българин?

 Имайки предвид как Борис I внимателно избира кой да приеме за архиепископ, е редно да се запитаме Горазд българин ли е бил?

Още през 1825 г. Й. Добровский в книгата „Кирилл и Мефодий, славянские первоучители” (изд. Москва, с. 89) обръща внимание на българското име на Горазд и посочва, че Теофилакт Охридски през XI в. е измислил, че е моравец.

Разбира се и в този случай българската наука не проучва въпроса, а през 1968 г. югославския учен Ферлуга, за да затвърди моравския произход на Горазд посочва, че има сведение за славянски княз с подобно име в Каринтия през VIII в. (Јадран Ферлуга. Византиjа и постанак раниjих jужнословенских држава., ЗРВИ, кн. Х, 1968, с. 59).

Да видим за какво става дума точно. Иде реч за държавата от началото на VII в. на Само (Шамбат, Самбатос) в Каринтия и Щирия, която просъществува повече от 35 години под негово ръководство след 622 г. Непосредствени наследници на Само/Шамбат са Борут, Караст и Кетимар (Асемани, с. 130).

Точно името на Караст е близо до това на Горазд и наистина е прав Ферлуга, че тази династия е командвала славяните там.

        "Каринтия е разположена отсам Дунава, разделена е от река Драва на две части и някога е била част от Норик; тя има източно от себе си Щирия, а от запад и юг - Алпите и Фороюлиенската област" (Асемани, с. 129).

Папският историк Льо Киен също се е чудил над името на Горазд и понеже то не му е звучало никак славянско, решава че то е „Конрад” и пише: „Явно името Конрад е тевтонско и при това издава епископ с латински религиозен обред” (с. 204, по Асемани).

Толкова бил впечатлен Мишел льо Киен, че решил, че няма как Горазд да е „схизматик”, изповядващ „гръцкия обред”.

По подобен начин Фредегарий отдавна харесва Само за франк, а през XVIII в. Ханзиций  на страница 102 от своя труд „Свещенна Германия” затвърждава смело това: „Славяните не били управлявани от един отделен човек, а в древни времена живеели в пълна свобода. После обаче, притиснати от хуните (чети : аварите – бел.к.м.), приели за крал Само, който бил франк, дошъл при тях за търговия. През 622 г. между славяните и аварите избухнала война, чиято причина било непоносимото за славяните иго, с което те били притиснати от хуните. Понеже в тази битка блеснала особено храбростта на Само, славяните го избрали за крал, който в продължение на 35 години (по-точно 36 години) управлявал тази държава дейно и щастливо с многобройни поражения за аварите и франките”(с. 129, по Асемани).

„Самбатос”, съгласно Константин Багрянородни от X в., е първото име на крепостта, върху която израстнал град Киев. 

         
Каринтия (сравни с руската легенда за брата на Кий с име „Хорив” ?) и Щирия (сравни с руската легенда за брата на Кий с име „Щек” ?) ???

Асемани към Льо Киен: „Старанието на Льо Киен остава напразно, когато се опитва да промени гръка Горазд в тевтонеца Конрад...” (с. 205).

Навярно „остава напразно” и старанието на Ханзиций да промени българина Шамбат/Само във франк (?).

Гр. Берат
image




Гласувай:
6
0


Вълнообразно


1. letopisec - В архивите на Ватикан са работили ...
14.04.2015 12:22
В архивите на Ватикан са работили значимите католически църковни историци от седемнадесети и осемнадесети век Хенсхен, Дюканж, Мишел льо Киен, Авентин, Ханзиций, Пагий, Асемани и др. Техните сведения за българите и тяхното християнизиране през IX век са почерпани от десетки стари летописи. Особено интересна е католическата представа за Св. Св. Кирил и Методий и техните ученици. Представа, която в известна степен е пренебрегната след 1843 г. от православната славянска историография. В българската историческа наука след 1878 г. навлиза руския панславянски модел за този важен за българската история период, а обективността изисква да видим и другата гледна точка и да разширим мирогледа си за българската светска и християнска история.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 10070870
Постинги: 701
Коментари: 12659
Гласове: 3304
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ