Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2015 13:01 - Българи (кутригури) ли са ефталитите?
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 4197 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 08.04.2015 16:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
        В науката все още няма еднозначен отговор за произхода на ефталитите. Откъслечни сведения за тях са съхранени в сасанидските, китайските, индийските и византийските (арменските очевидно заемат от Прокопий и са свързани с по-късни интерполации) източници, но въпреки усилията на модерните учени въпросът за произхода на ефталитите все още не е решен в историческата наука.

image

От фрагментите на византийският историк от V в. Приск Панийски се знае, че през 468 г. персийският шахиншах Пероз води война на изток от Персия с кидарите. В науката се приема, че кидарите са клон на кушаните, които още от ок. ІІ в. от н.е. имат държава на изток от Персия. От византийският историк от VІ в. Прокопий Кесарийски учените научават, че през 483 г. и през 484 г. същият Пероз вече воюва не с кидари, а с ефталити.

Византийските извори за ефталит не са само гръкоезични, а и сироезични.

През 517 г. сироезичният летописец Йешу Стилит дава изключително интересното сведение в своята хроника, според което ефталитите са всъщност пост-атилови хуни и са нападнали Пероз през 483 и 484 години не от изток на Персия, подобно кидарите през 468 г., а от северо-запад, т.е. от Кавказ: „В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, които са  хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи” (ІХ).

image

Всъщност версията за пост-атилов произход на хуните, които превземат Персия през 484 г., е издигната първо не от  Йешу Стилит, а от гръкоезичния писател Захарий Митиленски (ок. 465 - † сл. 536).

Към 555 г. хрониката на Захарий е преведена на сирийски и ясно е посочено, че ефталит са хуни и идват от северо-запад на Персия. „Хуните излизат оттатък вратите пазени от персийците, от планинския район. И навлизат в персийската територия. Пероз бил предупреден и събрал армията си и отишъл да ги пресрещне. А когато ги попитал за причината на тяхната предварителна подготовка и нахлуване в страната му, те му казали:„Каквото ни дава персийското царство като данък не е достатъчно за нас варварите, то е като за диви зверове, и е отхвърлено от Господаря на северо-западния район... (кн.7, гл.3)”.

history.rodenkrai.com/new/istoricheski_izvori/zaharii_ritor_-_glava_3_ot_kniga_7_i_glava_7_na_kniga_12.html

Традицията в сироезичната историческа литуратура, че Пероз е победен през 484 г. от пост-атилови хуни и че Персия е превзета тогава от тях, е продължена е от Михаил Сириец през XII и от Бар Ебрей през XIII в.

   В средата на ХІІІ в. сироезичният историк Бар Ебрей (Абу-л-Фарадж) пише следното: „(79) Дойдоха хуните (hunaje), които са на северо-запад от персийското царство, по същата причина, както и в дните на Зенон. А тогава: отправили се хуните към персийския цар Пероз и му казали: „Не ни удоволетворява данъка, който ни даваш, ромеите дават двойно. Ето защо ни давай колкото ромеите, а ако не, ще се готвим за война”. (80) Пероз ги излъгал и казал, че ще даде. При тези условия хуните си отишли. Пероз обаче, когато придобил сила, предал на смърт хуните, които били оставени да получат данъка и решил да преследва тези, които заминали. В това време, някакъв търговец Евтимий, ромей, които бил с хуните, ги подстрекавал… Бог обезсилил персите, задето излъгали [хуните]. Когато направил Той това, те се сбили с персите и убили Пероз, след това опустошили Персия и се завърнали в своята земя.”

Очевидно този текст е зает от Бар Ебрей през ХІІІ в. от същият източник (= историята на Захарий Митиленски гл. ІІІ , кн.VІI) , от който черпи и Михаил Сириец, който през ХІІ в. пише почти същото: „[256] По времето на Зенон хуните нахлули в персийската земя. Персийският цар Пероз събрал цялата си войска и тръгнал срещу тях…Те живеели в северо-източните части…(отделянето на това изречение с многоточия подсказва, че явно тук има вставен текст – бел.ред.). Когато Пероз видял, че те били разположени за битка, той ги излъгал и им обещал, че ще плати. Съгласно обещанието[257] персите им дали налога и някои от хуните се върнали обратно в своята земя. Имало от тях, които останали, за да получат и данъка. Пероз променил решението си и намислил да предаде на смърт тези, които били при него и да води война с другите. След известно време хуните предприели атака и започнали победоносно сражение с персите, а персийският цар Пероз бил убит. Хуните взели многочислени пленници от цялата персийска земя, разграбили я и се върнали в своята страна.

 „…Те живеели в северо-източните части…” е вероятно по-къснен вставен текст. Прави впечатление, че цитата на Михаил Сириец е старателно изчистен и от онези сведения, които ги има при Захарий Митиленски и при Бар Ебрей, където ясно се казва, че победителите над Пероз вече са взимали преди 484 г. данъци от римляните. Очевидно текста на яковитския патриарх Михаил Сириец е редактиран. Възможно е и самия той през ХІІ в. да е бил повлиян от вече наложената още от Прокопий Кесарийски през VІ в. версия, че хуните-ефталит произхождат северо-източно от Персия и че нямат нищо общо с предкавказките хуни.

Прокопий Кесарийски, който пише като очевидец след 527 г. е дал и сведения за победата над  Пероз през 484 г., но от свои източници. Що се отнася до победителите хуни над Пероз, той преобръща нещата.

Първо, Прокопий дава сведения за византийско-персийската война от 502-506 години и черпи от същите извори, от които и Захарий Митиленски.

Захарий Митиленски разказва един интересен епизод. Когато византийския гр. Амида е оградена от перси и хуни през 502 г., някакъв смел амидянин минавал през водопровода и излизал отвън на града. Той се промъквал до вражеския обоз и разгонвал добитика. От стената хората викали "Кутриго, Кутриго". Захарий ни е представил това име като лично на смелият гражданин на Амида, но явно е допуснал инверсия. По-вероятно е, от стената да са предупреждавали смелият си съгражданин, че трябва да се скрие, понеже от високо са виждали хуни, които явно наричат "Кутригури, кутригури..."?

 Прокопий е пропуснал да преразкаже този епизод, той много добре е знаел, че името Кутриго означава това на хуните-кутригури, ето защо той на базата на това, че през 530 г., когато пише, хуните-ефталит имат държава на изток от Персия, издига версията, че техният произход е оттам и дори специално подчертава, че онези хуни нямали нищо общо с познатите на Византия хуни.

Всички автори до Прокопий ги наричат „хуни”, но Прокопий твърди, че те се казват освен хуни и „ефталит”. Традицията на Прокопий относно името и произхода на хуните-ефталит е продължена и за ефталит от него преписват Менандър, Теофилакт, Теофан, Теофан Византиец. Тази традиция е залегнала и при всички късно-антични арменоезични автори, независимо как датират арменските летописи. Очевидно е, че по времето на Прокопий има известна само една арменска история, тази на Тавстос Бузан, която той цитира във връзка с Пероз и сина му Кавад. Други няма.

image

Интересно, че един цял период от 300 години на българската история, обхващаш според „Именникът на българските владетели” времето от 165 до 465 г.г., е познат като „Авитохол” (ср. с ефталит), чието име е персонализирано в „Именникът...”.

Защо Прокопий целенасочено иска да внуши, че хуните-ефталит не са пост-атилови хуни? Вероятно не е повярвал, че кутригури могат да изминат маршута от Херсон (дн. Севастопол), където ги поставя на запад от утигурите, до Персия? Или пък, ако кутригури свободно минават през земята на утигури, рухва доктрината на Юстиниан I, прокарвана в летописите от Прокопий, че утигури и кутригури са отделни племена, макар и едноплеменни откъм кимерийски произход, но врагове, по дипломацията на императора? Може и това да е, но е възможно просто Прокопий да не е бил запознат в детайли с историята на пост-атиловите хуни-кутригури, видно от грешките които прави  като поставя атаката от ок. 375 г. на утигури и кутригури над готите едва след като вандалите нападат Картаген, за която неточност пише още Гибън?

Прокопий Кесарийски, описвайки нападението на хуните-ефталит през 503 г. над византийските сирийски градове Амид и Едеса, като съюзници на персийските войски на шахиншахът Пероз, разказва за чудото, което един сирийският християнин Яков направил: „Този Яков бил видян от някои от ефталитите, които извършвали набези около покрайнините (на Амид). Те вдигнали лъкове, за да го поразят със стрели, но ръцете им се вцепенили и те не можели нищо да направят. Когато слухът за това чудо преминал през войската и стигнал до Кавад, последният пожелал да се убеди със собствените си очи и виждайки това, както и съпровождащите го перси, се учудил неимоверно много и започнал да умолява Яков да опрости вината на хуните. Само с една дума сподвижникът опростил деянието им и тяхното вцененение се прекратило” (Прокопий. Войната с персите).

Всъщност,  Прокопий възпроизвежда християнско събитие от краят на IV век, случило се в дн. Добруджа между хун и тракийския епископ на гр. Томи  Теотим: Един варварин като предполагал, че Теотим е богат, решил се един път с лукавство да го отведе в плен. За тази цел приготвил въже с примка (аркан). Когато епископът проповядвал, той застанал недалече от него, облегнал се на щита си и търсил случай да хвърли примката на врата му и да го отвлече подир коня си; но когато подигнал ръката си да извърши това, ръката му се вцепенила, протегната във въздуха. Ръката се отпуснала едва след като епископът опростил деянието му и се помолил за него.” (Созомен, Ц. Истор. кн. 7, гл. 26; Сократ, Церк. Исторiя, кн. VІ, стр. 12; Hieronim., Cdtslog. Script. Eccles, в 393 г.).

Тоест, дори и този легендарен разказ отъждествява ефталитите от началото на VI в. при реките Ефрат и Тигър, с хуните на север от Дунав от края на IV в.

През V в. Приск разказва как хуните се вдигнали от Панония и нападнали Персия. Тоест, този военен маршут не би бил нещо ново през 484 г., когато нападат Персия на Пероз.

Но има и още едно сведение.

От хрониката на Теофан от  ІХ в. много добре знаем, че кутригурите през 557 г. нападат Балканите и атакуват Константинопол, но неуспешно, затова пък почти веднага след това тия "тракийски хуни", както ги нарича Теофан, атакуват гр. Анастасиопол, който е съвсем близо до Амида.

„...беше взет Безипол от хуните. И изпрати императора (Юстиниан І – б. м.) военачалника Маркел и своя племенник (Юстин ІІ- б. м.) с голяма войска, за да освободят града и Персида. През април беше превзет Анастасиопол от тракийските хуни” (Хрониката от ІХ в. на Теофан, л.м. 6054).

В първото изречение има неправилен препис и учените не могат да реконструират правилно името на града (Безипол ?), но става пределно ясно кой и къде е този град, ако се има предвид второто изречение. Къде и кой град се казва Анастасиопол? Теофан е дал сведение за това (л.м. 6000): „...император Анастасий огради стените на Дар, голямо и укрепено място в Месопотамия, на границата на римските и персийските владения, построи в него църква, пекарни за хляб, водоем и порти, и нарече тази крепост Анастасиопол; освен това построи в него две обществени бани и му даде права на град.”

Крепостта Дар се намира на изток от гр. Амида, в близост до персийската граница на Византия. Анастасий (491-518) извършва постройки в нея, но основното строителство в Дар, както пише Прокопий в „За сградите”, било извършено от Юстиниан, при когото Дар окончателно израства от крепост в голям град. Римският гарнизон в гр. Дар е имал за задача първи да посреща атаките на персите срещу Византия и така Дар поема ролята на фронтови град от Амида. Така става ясно какво точно казва Теофан.

Хуните (кутригурите на Заберган), които през 557 г. са атакували Тракия и окупирват Константинопол, през 559 г. вече са изминали разстоянието от Дунав до Кавказ и атакуват на юг, като превземат Теодосиопол и Анастасиопол на византийско-персийската граница.

Въпросите около произходът на ефталитите са част от непроучената българска история в периода 469-488 години.

За съжаление, сирийските хроники за ефталитите са пренебрегнати от науката, както е написала още 1941 г. руската изследователка-сиролог Н. Пигулевская, която обръща внимание, че сирийските извори за хуните-ефталит, не са включени в научен оборот: „Ако вземем под внимание крайно ограниченото число на историческите паметници на средноперсийски език в империята на Сасанидите и факта, че арменските източници са подлагани на многократни преработки и интерполации, тогава сирийските извори придобиват особено важно значение.” (Н. Пигулевская. Сирийские источники по истории народов СССР, М.,1941, с.6).

 Пигулевская посочва, че Макуарт, Едуард Шаван, Мак Говерн и Везендок са оформяли своите хипотези за ефталитите, без да вземат под внимание „редица гръцки и сирийски източници, като хрониката на Йешу Стилит, части от хрониката на Захарий Ритор...” (пак там, с.7). И стига до констатацията, че „сирийските извори изискват преразглеждане” (с.7) на въпросите около ефталит.

Тоест, има сведения в хрониките на Захарий Митиленски, Йешу Стилит, Михаил Сириец, Бар Ебрей, Агатий Миринейски и др., където сведенията за „хунския цар” и „огромната му войска” (Прокопий, Йешу Стилит) се отнасят за ненаписаната българска история в периода от убийството през 469 г. на втория син на Атила Денцик до 488 г., когато българите идват отново на Балканите, по покана на Зенон.

С други думи, може да бъде реконструирана българската история в периода 469-488 години, понеже извори има, но поради една грешна представа в науката, че ефталит не са пост-атилови хуни, те не са били интерпретирани правилно.




Гласувай:
7


Вълнообразно


1. shtaparov - Според "Анализа" Ет...
09.04.2015 16:15
Според "Анализа" Еталитите би следвало наистина да са Кидари (Катари,Кут-Ари,Гот-ора,Готи хора),понеже:

Ефтал= Ефтар (рутинен преход Л-Р), Фетар (прех. ЕФ-ФЕ), Хетар (Гетар,Катар,Кут-ар) ,Хутар (Ут-ар) и пр.

С други думи- те са роднини на Готите,Гетите,Кутите (Кутиите),Кушите (Кушаните,Кутяните= Кутините),Хетите,Утите (Утигурите,Ути-хората),Гутите (деди на сърби и на хървати) и т.н. Доколко генетиката е съхранила това родство е друг въпрос- промяната в местоживеенето,както указват съвременни западни източници,променя човешкия ген с всяко изминало поколение.
цитирай
2. letopisec - коментари от ФБ
09.04.2015 18:42
Ted Leha Г-н Милчев, труда, който полагате за разкритията относно българския корен и древна история е забележителен, но бихте ли ни пояснили откъде разполагате с цитираните текстове, за да се убедим все пак в тяхната достоверност. Все пак ако източниците са автентични, защо тогава не издадете цяла книга по този въпрос? Вземете пример от Божидар Димитров. Тези древни автори не се срещат под път и над път и ще бъде чудесно, ако библиотеката "Св.Св. Кирил и Методи" разполага с официалните им преводи. И още, заслужава ли си целият този труд да се публикува в някакъв публичен блог? Това ли е мястото за професионална литература според Вас?
4 часа · Вече не харесвам · 1

Kiril Milchev Всички извори са достоверни, дава се литературата, готов съм да отговарям за това. Книгата е подготвена, времето е в нас и ние сме във времето, така че ще бъде издадена. Това ще е 22-та ми издадена книга...Нито един от източниците ми не е чужд на библиотеките, не съм открил нищо ново. Благодаря, но не бих искал Божидар Димитров да ми е пример. Ако по блогове пишат тия, дето не чакат пари и не са дс-историци, явно си заслужава...
1 мин · Променено · Харесвам
цитирай
3. letopisec - Продължавате с логопедията, която представяте за езикознание...Ваша воля, но неграмотно е...
09.04.2015 18:43
shtaparov написа:
Според "Анализа" Еталитите би следвало наистина да са Кидари (Катари,Кут-Ари,Гот-ора,Готи хора),понеже:

Ефтал= Ефтар (рутинен преход Л-Р), Фетар (прех. ЕФ-ФЕ), Хетар (Гетар,Катар,Кут-ар) ,Хутар (Ут-ар) и пр.

С други думи- те са роднини на Готите,Гетите,Кутите (Кутиите),Кушите (Кушаните,Кутяните= Кутините),Хетите,Утите (Утигурите,Ути-хората),Гутите (деди на сърби и на хървати) и т.н. Доколко генетиката е съхранила това родство е друг въпрос- промяната в местоживеенето,както указват съвременни западни източници,променя човешкия ген с всяко изминало поколение.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11484985
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ