Свещеникът от горната църква в нашия град бе с пъстри очи. Един ден той влязъл в олтара и като се обърнал на изток видял врата. Учудил се много кога се е появила и излязъл през нея в двора на храма. Отвън над вратата върху храма незнаен майстор бил изваял човешка ръка, която сочела с показател. А до каменната ръка имало надпис: „Зри”!

Попът обърнал глава в указаната посока и се загледал безмълвно. Никой не разбрал какво е видял, но той се преселил в село Каравелово и станал овчар.

Чудото с отчето с разчуло в околията и мнозина тръгнали да го питат какво става. Защо е напуснал храма и пасе стадо овце? На всички тях той евангелски разяснявал: „Пастирът си събира овците…”.

Овчарят дялкал в полето свирки от върба и ги подарявал на хората, а те ги разнасяли по цялата страна и слухове за чудото стигнали до Светият Синод. Патриархът изпратил своя секретар да види какво става и да разбере защо отчето вече не служи в храма, а гледа овце в полето.

Секретарят бил начетен богослов и усърден епископ. Той стегнал набързо багажа си и тръгна към селото. Сам шофирал служебната кола по подбалканският път. На разклона на селцата Богдан и Мраченик спрял и попитал един дървар за посоката. Дядо Ангел го упътил, но нашите селяни са любопитни:

-  Ваша милост, сановнико, накъде по нашия край?

Епископът знаел, че с миряни не може да обсъжда богословски въпроси, но възпитан. Слиза от колата, пие вода от крайпътната чешма, мие лицето си. Пък споделя:

       - Търся попа на града, бил дошъл тука да пасе овце.

       - А, знам го – отговаря Ангел дърваря. – Търсиш пастира. Много чудеса станаха в наше село, откак той дойде. Хората станаха по-добри. Казват, че ще да е заради свирките, дето ги дялка и подарява.

Секретарят кима глава мрачно, знае че с миряни не може да обсъжда богословски въпроси, но не се стърпява:

 - По-добре да си стоеше в църквата и да раздава светите тайнства, а не свирки от върба.

- Анджък, де – не се дава Ангел. – Те тия върбови свирки са като светите тайнства. На който е подарил отчето, променя се. Става добър, хрисим. Всички се дивим що е туй. Дельо пияницата не е близвал алкохол, откакто има свирка. Малака не е посегнал на жена си. Жельо вече не пелтечи. Продан се сдобри със свата си, а се мразеха яко. Яловата жена на Симо зачена. Добре че идваш, началство. Аз се казвам Ангел, дървар съм.

 - Хм – изсумтял секретаря, избърсал мокрото си лице с носна платнена кърпа, метнал се на колата и подкарал към Мраченик. Но още на завоя гледа пред себе си пак Ангел. Спира рязко, сваля стъклото и се пули учудено. А онзи се смее:

- Аз съм Рангел, сигурно сте срещнали брат ми близнак по-нагоре. Като две капки вода сме. Могат да ни различат само по занаята. Той не разбира нищо от обущарство – и пак се смее.

 - Добре, добре…- маха с ръка епископа.

Рангел обаче вижда одеждите му и веднага разбира, че това е висш сановник. Обущарите имат набито око. И пита:

-  Ваше Високопреосвещенство да не идва при нашият селски светец, отчето? – и се кръсти православно. – Бог дари околията ни с висша милост и обич. Хванали сте пътя към Мраченик, а прекият е през Богдан.

Секретарят много добре знае, че богословски въпроси не се обсъждат с миряни, но този път не се стърпява:

 - Светец е само онзи, който е канонизиран от Светия синод.

- Тъй, тъй – съгласява се Рангел, но любопитен: - Вие от кой синод сте, че нали сега има разкол по църквата?

- Няма разкол, има отцепници. Синода е само един, легитимния.

- Тъй, тъй – съгласява се Рангел, но не се дава: - Нашият отец не е разколник, казват че дошъл в наше село да си събира овците, демек добрите люде. И на тях им дава върбови свирки. Бре, чудеса стават! Иде коза при него, а се върне овца. Сиреч, символично, Ваше Високопреосвещенство. Дава му отчето върбова свирка и вече овчица, а преди злобен като козел.

 - Символично? – вдигнал вежди епископа и тази дума му заседнала в гърлото, понеже будната му богословска съвест взела да надушва, че наоколо май се сее ерес. – Това ли ви проповядва той?

 - Не – ръкомаха Рангел. – Нашият пастир не проповядва. Тя църквата ни затворена отдавна. Как ще проповядва. Хортува си с нас, приказва си. Един тих глас, страх ни е да се изкашляме, да не пропуснем нещо. Народът зажаднял, Ваша милост, да чуе поп да си говори човешки с него. Че той, ако проповядваше, кой ще го слуша?

Епископът преглътнал и попитал:

-  И какво ви говори?

Ето тук вече Рангел се затруднил. Че то, ако можеше да говори като пастира, нямаше да е обущар, а поп. Той отчето хване селската дума, обърне я, посипе смисъл, все едно е брашно. Пък я оваля, омеси.

Епископът гледа как Рангел върти език, но не издава звук:

- Защо мълчиш?

- Аз съм виждал как се меси хляб – започнал той неуверено. – Знам как се яде хляб. Но не мога да го обясня. А отчето ги знае тези неща. За сеяч говори, за жито, за стълба от небето. Светло ни става на душата. Пък като ни подари и върбова свирка, отпушва се нещо. Пада му на селянина товара от раменете, ама как го прави нашият пастир, не знам. Ето днес възкреси Лазар.

 Телефонът в джоба на секретаря звъннал. Обаждали му се от Синода да се връща спешно за извънредно заседания по въпроса с разкола. Той си взел сбогом с добродушна усмивка, обещал, че пак ще дойде и потеглил с думите:

-         - Явно във ваше село ви гостува самият Спасител, но днес нямам време за чудеса, църквата има други грижи. Пак ще дойда…

     -  Не се е мяркал повече – обясняват близнаците Ангел и Рангел като разказват тази история.

Svetlana Krasteva Интересно, нетрадиционно, но винаги в твоя неповторим стил. Ставаш все по добър и по разбираем за читателите. Успех

Невероятна история, разказана по-най подходящия начин, запомнящо се!
Поздрави!
П и е р