Свети Амвросий Медиолански (ок. 340 - 4 април 397) е християнски светец, епископ на Милано, богослов и проповедник. Един от четирите велики латински отци на Църквата, доктор на църквата (от лат. "doctor ecclesiae"), почитан като светец и от Православната и от Римокатолическата църква.

Св. Амвросий, мозайка IV—V в., Амвросианската базилика в  Милан.

Св. Амвросий е свидетел на хунското нападение над централна Европа. В коментар към „Евангелието на Лука” (Х,21.9), миланския епископ отбелязва: „А за какви големи сражения узнахме: хуните нападнали върху аланите, аланите върху готите, готите върху тайфалите и сарматите...”.

Дълбоко потресен от смъртта на брат си Сатур, Амвросий все пак се утешава, че е бил овреме „взет от живота, за да не попадне в ръцете на варварите…, за да не види цялата земя в руини и краят на света, погребването на роднини и смъртта на съгражданите…“ (Ambrose, Expositio evangelii sec. Lucam Х, 10-14, CSEL32, 458).

Американската археоложка М. Гимбутас в книгата си „Славяните: деца на Перун“ (М., 2003) посочва, че краят на Черняховската археологическа култура, която съществува от нач. на ІІІ в. от н.е. до края на ІV в. от н.е. в региона от дн. Румъния до Крим, настъпва във връзка с нападението на хуните (с.360-363).


www.laborunion.lt/memo/modules/sections/index.php

До появата на славянски артефакти в края на V в. – нач. на VІ в., се наблюдава, че „Черняховската култура“ не е била заменена с друга, което показва, че хуно-българите не са били носители на друга култура, просто е била затормозена Черняховската, вследствие на безпрецедентните бежански вълни на запад от готи и сармати, за което пише като очевидец в края на ІV в. и медиоланския епископ Амвросий.

Според сведението в „Исторически записки” на китайският историк Съма Циен (145-86 г.пр.н.е.) през 214 г.пр.н.е. китайският пълководец Мън Тян успешно атакува в региона на Жълтата река вождът на Hsiong-nu Туман и го отблъсква на запад. Така Туман със своите орди нахлува в териториите на юеджи. Туман е сменен от синът му Моде (209-174 г.пр.н.е.), след него на власт е Лаошан (174-161 г.пр.н.е.). Хсионг-ну не са ходили по-западно от пустинята Гоби. Въпреки това и днес в някои параисторически хипотези се шири измислицата, че тези хсионг-ну имат нещо общо с европейските хуни. Още през 1945 г. американският проф., историка Ото Хелфен, на базата на антропологични, етнографски и археологически данни посочи, че европейските хуни нямат нищо общо със средно-азиатските монглоиди и тюрки Хсионг-ну.

Много интересно!