Прочетен: 16078 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 11.03.2015 03:28
Някои изследователи допускат, че именно тези племена савири, са дали името на топонима „Сибир“, който географически се простира от Урал до Тихия океан.
Проблемът е обаче по-сложен.
Първо, името „Савир/Сувар“ е известно сред хуните много преди 463 г., така напр. един от охранителите хуни на византийския префект Евтропий след 395 г. се казва Сувармахи. За него пише Евнапий във фр.77 : „Сувармахи (Σuβαρμάχιος), началника на телохранителите, повече от който и да е, бил верен на Евтропий.“
Второ, действително към 463 г. прототюркски племена нахлуват в северен Кавказ, идвайки от изток по северното крайбрежие на Каспийско море, и точно тези племена, са преносители на чувашкия език.
Проблемът е, че вероятно тези прототюрки са получили името „савири“ след 463 г. като външно название и то става техен екзоним (!), защото през следващия VІ в. византийските писатели ги знаят вече не само като „савири“, но и като „хуни-савири“.
Тоест, около 463 г. за първи път на запад от Волга в Предкавказието е навлязло значимо число чувашо-езиково население, чийто език е от тюркското езиково семейство, но е бил непонятен за каганатските тюрки (В.Бартолд), които идват век по-късно (средата на VІ в.) в Предкавказието и донасят за първи път чак тогава името „тюрк“ в региона.
Арабоезичните средновековни историци, като Ибн ал-Факих и Ибн Рушдъ разграничават хазари от тюрки. Ал-Истахри пише, че езика на хазарите се различава от езика на тюрките и на персите. Ибн Хаукал, който е пребивавал по бреговете на Каспийско море около 968/969 г.г. и черпи информация от бежанци хазари, допълва ал-Истахри, пишейки, че езика на хазарите е един и същ с този на българите, а езика на буртасите е различен, а така също уточнява, че езика на русите не прилича нито на езика на хазарите, нито на езика на буртасите.
Тоест, видно е, че „чувашо-езичието“ след българите е феномен след 463 г., но в никакъв случай не решава априори въпросът, че българи и хуни изконно са говорили на онзи език, наследник на който е чувашкия (?).
Древността на името „субар“ произхожда още от ІІІ-ІІ хилядолетие пр.н.е., когато акадци и шумери са наричали страната на хуритите именно „Субар“. Навярно причината за това име на хурито-митаните, е теофорна.
През ХІІ век от н.е. един от най-образованите учени на епохата Моше бен Маймон (известен като Маймонид, 1135-1204) написва своята знаменита книга „Пътеводителя на колебаещите се”, в която съобщава, че когато Авраам живеел в Харан, съществувала „световна религия”, която почитала езическото божество „Sabier” (т. е. Субар).
Бог Куар е засвидетелствуван в урартския божествен пантеон, наред с Халди/Коледа… Арменският късно-античен историк Мовсес Калакантуаци, директно пише в своята "История на Алуянк", че хуните почитат „бог Куар“...
Трактатът от Х век на византийският император Константин Багрянородни „За устройство на империята” е предшестван от мащабна работа на цял екип от историци, които подготвят и преписват стари ръкориси и архиви, а специални съгледвачите носят съвременна информация. Трудът е замислен като своеобразна енциклопедия от различни познания, в това число и религиозни. Авторът-василевс решава да прояви компетентност и тълкува ислямския призив „Аллах Акбар” по оригинален начин. Той пише: ”Те се молят на звездата на Афродита, която наричат Кубар и изричат възгласа „Алла уа Кубар”, което означава: ”Бог и Афродита”. Защото „бога” те обозначават с думата „Алла”, а „уа” употребяват вместо съюза „и”, „Кубар” пък наричат „звезда” и заради това говорят „ Алла уа Кубар””. Това учение, според автора, се простирало на „р. Ефрат”.
Няма съмнение, че Багрянородни е сбъркал древното анатолийско божество Кубар със семитската дума „акбар” (велик) и така е приписал на исляма несъществуващ култ. По-интересно е, че сред античните извори, които е чел при подготовката на трактата си, явно е имало и такъв, който повествовува за древното анатолийско езическо божество Кубар, което явно древните гърци са отъждествявали очевидно със своята Афродита.
И така, видно е че култа към Субар/Кубар/Куар/Сувар има дълга предистория в един регион, свързан с хурито-урартите и кимерийците. Тъй като, според Прокопий Кесарийски хуно-българите произхождат от кимерийците, ние сме свидетели, че този култ е жив сред хуните дори към VІІ в. от н.е. (Мовсес Калакантуаци). Нещо повече, той е бил жив и сред онези български поданици в Хазария към VІІІ в., които са отказали да приемат юдейството и са се вдигнали на бунт.
За „кабари” пише в гл. 39 от „За устройство на империята” Константин Багрянородни (Х в.). Те били причина, според него, да „избухне междуособна война” в Хазария, а по-късно напуснали каганата и отишли да живеят с маджарите в Панония. За междуособици в Хазария и „кабарско въстание” има сведение не само в „За устройство на империята” на Багрянородни, но и във волжко-българския летопис от ХІІІ в. „Барадж тарих”. Двата извора се допълват и изясняват събитията в Хазария по време на юдейската религиозна реформа там, проведена след втората половина на VІІІ в., която е имала силна опозиция от старото езичество, почитащо бог Кубар (Сувар, Сурва).
Значението на името „Сувар, Кубар“ сред българите е видно и от „Киевското писмо от Х в.“, където тези имена се споменават, наред с известното от „Именника на българските владетели“ име „Гостун“. В „Киевското писмо от Х в.“ се споменават „Кубар, Сувар, Мен (Имен), Гостун, Кубан“.
Българският характер на името е виден и от надпис на кан Омуртаг, в който се упоменава български род Кубиар:
+ Κανα συβιγι Ωμου[ρτ]αγ
ω Νεγαβον[αη]ς ο ζερα ταρ-
κανος θρ[επτος] ανθροπος
μου εγενετο [κε α]πελθον [ις]
το φουσατον επνηγην ισ τη[ν]
Τησαν τον ποταμον ητο δε
γενεας Κουβιαρης
----
+ Кана субиги Омуртаг
Негавон зера тарканът
беше мой хранен човек
като отиде във войската
се удави в река Тиса
той беше от рода Кубиар
Тоест, произхода на името е български и подгонените от аварите на запад към 463 г. чувашо-говорящи прототюрки, са получили вероятно външно название от българите „савири“. Това предположение се уяснява и от един пасаж в „Барадж тарих“, даващ сведение, че думата „савир“ е имала и още едно, освен теофорното значение, а именно „приятели“. Неслучайно волжките българи, от които произхожда името на топонима „Сибир“, са наричали дори кипчаците „сабани“…
И така, дали савирите, т.е. наречените така бежанци към 463 г., са били „приятели“ (савири) , се изяснява от един пасаж в речника от Х в. „Свидас“, от който става ясно, че българите, за да ги защитят, са воювали срещу аварите…(В Свидас под думата Άβαpις е поместен следния разказ: τι τος ’Αβάρεις ο Βούλγαροι κατ κράτος ρδην φάνησαν, τι οί ’Αβάρεις ξήλασαν Σαβίνωρας, μετανάσται. γενόμενοι π θνν οκούντων μν τν παρωκεανΐτιν κτν [τν δ χώραν πολιπόντων δι τ ξ ναχύσεως τοΰ κεανοΰ μιχλδες γινόμενον, κα γρυπν δ πλθος ναφανν· περ ν λόγος, μ πρότερον παύσασθαι, πρν βορν ποιήσασθαι τ τν νθρώπων γένος. δι δ π τνδε λαυνόμενοι τν δεινν, τοΐς πλησιοχώροις νέβαλον, κα τν πιόντων δυναττέρων ντων ο τν φοδον (Nieb. οχ) φιστάμενοι μετανίσταντο.] σπερ κα ο Σαράγουροι λαθέντες κατ ζήτησιν γς πρς τοΐς ’Ακατίροις Οννοις γένοντο..... Τоест, „Българите нанесоха поражение на аварите, които изгонили савинарите, понеже сами били прогонени от народите, живеещи на брега на Океана (те пък напуснали своята страна по причина на облаците, надигащи се от приливите на Океана и от появилото се множество грифони: разпрострял се слух, че грифоните няма да изчезнат докато не унищожат целият човешки род. Аварите, подгонени от тези бедствия, нападнали на своите съседи, които пък не били в състояние да ги възпрат и се преселили в други страни). По този начин и сарагурите, притеснени от други народи, отишли при уните-акатири и им поискали земя”).
Kiril Milchev Не, означава, че хурито-урартския култ към Субар е зает още през VІІІ в. пр.н.е. от кимеро-българите...
Kiril Milchev Субар, Сувар...Сурва...
„... вероятно тези прототюрки са получили името „савири“ след 463 г. като външно название и то става техен нов етикон...”
Г-н Милчев, в какъв смисъл сте употребили думата „етикон”? Аз не мога да открия връзка меду нейното значение и Вашето съждение. В Уйкипедия тя е обяснена така:
„Терминът “етика” има своята етимология в древногръцката дума etos, която първоначално (още в “Илиада” на Омир) означава място на общо пребиваване, съвместно обиталище. В последствие думата етос придобива нови значения като: обичай, характер, нрав, темперамент. Оттук кристализира и собствено-нравственото значение на думата. Етос - това е устойчива черта (на характера), определена (характерна) физиономия на душата. Показателно е, че в ранната гръцка култура определенията “етос” и “характер” (което буквално означава отпечатък) се ползват с правата на синоними. ...
От думата “етос” Аристотел образувал прилагателното “етикон” (eticon) и с него назовал отделен клас от човешките добродетели. Това са т.н. “добродетели на характера” - умереност, мъжество, справедливост и т.н., които са важни за действието, за практиката. Аристотеловата етика има за предмет тъкмо тях...”
По бих повярвал, ако някой ми кажеше, че Сибир носи названието си от първото "Субару" изпърпорило там.
Милчев, не че е нужно въобще да се дават аргументи в оспорване на това безумие което днес си написал, защото ти нямаш никакъв аргумент в защита, само предположения без никаква логика дори. Но нека да те питам нещо? След като Савирите, не са се казвали така, а някак другояче по времето когато живеят в Сибир, как аджаба, Сибир ще е носи тяхното име? Та те там когато са били са се казвали незнайно как, може би трябва да преименуваме Сибир на Незнайко, а?
„... вероятно тези прототюрки са получили името „савири“ след 463 г. като външно название и то става техен нов етикон...”
Г-н Милчев, в какъв смисъл сте употребили думата „етикон”? Аз не мога да открия връзка меду нейното значение и Вашето съждение. В Уйкипедия тя е обяснена така:
„Терминът “етика” има своята етимология в древногръцката дума etos, която първоначално (още в “Илиада” на Омир) означава място на общо пребиваване, съвместно обиталище. В последствие думата етос придобива нови значения като: обичай, характер, нрав, темперамент. Оттук кристализира и собствено-нравственото значение на думата. Етос - това е устойчива черта (на характера), определена (характерна) физиономия на душата. Показателно е, че в ранната гръцка култура определенията “етос” и “характер” (което буквално означава отпечатък) се ползват с правата на синоними. ...
От думата “етос” Аристотел образувал прилагателното “етикон” (eticon) и с него назовал отделен клас от човешките добродетели. Това са т.н. “добродетели на характера” - умереност, мъжество, справедливост и т.н., които са важни за действието, за практиката. Аристотеловата етика има за предмет тъкмо тях...”
11.03.2015 13:14
Компаративизъм! да не би да го свързваш с компартия и така нататък? Само питам, не казвам, че е така!
Ако името савири означава" спяща земя", сигурно си прав! това ли означава? Кога си учил и къде география?!
Аз съм само инженерче, рабфак с докторат Има такива, много добре знаеш
Но оценките други са ми поставяли, не аз, моите са много по- ниски от техните, колкото и да е учудващо
За самооценката ми става дума, приятелче!
11.03.2015 14:33
Компаративизъм! да не би да го свързваш с компартия и така нататък? Само питам, не казвам, че е така!
Ако името савири означава" спяща земя", сигурно си прав! това ли означава? Кога си учил и къде география?!
Аз съм само инженерче, рабфак с докторат Има такива, много добре знаеш
Но оценките други са ми поставяли, не аз, моите са много по- ниски от техните, колкото и да е учудващо
За самооценката ми става дума, приятелче!
Що се отнася до това,че е си тук да обясняваш, това е антагонизъм:) Съмнявам се да има човек и не само в блога, който да може да разбере какво си писал в този си постинг, а и не само в този. Този предположил, онзи казал, от третия цитат, нямащ нищо общо с това което твърдиш, от тук копирано, от там копирано - накрая Милчев от всичките тия разхвърляни неясноти извежда доказателство - Сибир е българска дума. Аз от твоята плесканица никъде не видях такова доказателство, но мани това, не разбрах въобще кои са тия българи, чуваши ли са, тюрки ли са, хазари ли са, хуни ли са, или кимерийци. Въобще понякога като те чета и се чудя, ти от къде си паднал на Земята?
11.03.2015 21:03
Що се отнася до това,че е си тук да обясняваш, това е антагонизъм:) Съмнявам се да има човек и не само в блога, който да може да разбере какво си писал в този си постинг, а и не само в този. Този предположил, онзи казал, от третия цитат, нямащ нищо общо с това което твърдиш, от тук копирано, от там копирано - накрая Милчев от всичките тия разхвърляни неясноти извежда доказателство - Сибир е българска дума. Аз от твоята плесканица никъде не видях такова доказателство, но мани това, не разбрах въобще кои са тия българи, чуваши ли са, тюрки ли са, хазари ли са, хуни ли са, или кимерийци. Въобще понякога като те чета и се чудя, ти от къде си паднал на Земята?
.................................................................
Произходът на хуно-българите е кимерийски, а след 463 г. с навлизането на чувашо-говорещите племена, които получават екзоним "савири", за първи път навлиза тюркоезичие в региона около Приазовието и Предкавказието. Савирите са бъдещите хазари...Савирите са поданици на Велика България на Кубрат, а през 669 г. всъщност за първи път савиро-хазарска династия поема властта и заменя българската династия Дуло с хазарска. Първоначално хазарския владетел е бил Цар, а след това приема тюркския титул каган. Това става ясно от Кембриджкия документ и от Киевското писмо от х в.
По- добре кажи кимерийците какви са по произход- траки или някакви други Мнението на Рим е ясно Ако оспорваш Рим, по-велик си от него
Савири са чувашо - говорящи племена и са бъдещите хазари Значи чуваши и хазари са едно и също Едните в Урал и около него, другите - В Полша Как е станало това разделяне? Да оставим юдаизма и исляма, това се случва
12.03.2015 11:18
http://kirilmilchev.blogspot.com/2015/02/blog-post.html?showComment=1426146122278#c480590209185627743
Проф. Калин Порожанов: край с. Рупите, Петричко при възвишението Кожух, бяха открити останките от античен град. Но че това е търсеният отдавна град Хераклея Синтика стана ясно от този надпис. Това е писмо на римския император Галерий, датирано от края на 307 и началото на 308 г., до магистратите и членовете на съвета на град Хераклея. В него се казва, че градът на хераклейците е съществувал отдавна, но сега получава статута на град. Тъй като Хераклея се намира в областта, обитавана от синтите, той би трябвало да се идентифицира с известния от античните автори град Хераклея Синтика, чието по-старо тракийско име е Синтия, като главен град на траките синти.
И името му идва от тракийското племе Синти, живяло тук през VIII в.пр.н.е.?
– Да, така е. Траките синти са обитавали Средното течение на Струма, заключено между Кресненския и Рупелския проход. Те са известни още на Омир, който ги представя като обитатели на о. Лемнос, в Северна Егеида, в края на ІІ и началото на І хил.пр.н.е. Тукидид поставя синтите преди планината Керкине, която ги отделя от пеоните. А Керкине включва всъщност масива от днешните планини Огражден, Малешевска и Влахина – обитавани от синтите.
http://www.fakel.bg/index.php?t=4328
http://farm8.staticflickr.com/7286/16810429706_a12631cd2f_b.jpg
Ето ти го и на английски:
"Subarmachius. He was a leader of the guards, and most loyal of all to the eunuch Eutropius. He drank more wine than he could hold, but because this was his custom and because he took strong and active exercise, his stomach was able to accept and pass the liquid naturally. He was always intoxicated, whether he had been drinking or not, but his unsteady walk hid his drunkenness, and since his youth he resisted falling and held himself steady. He was of royal blood, a pure Colchian from beyond Phasis and Thermodon, and would have been an excellent archer, if his own decadence had not shot him down"... ДИН Милчев :X
1) Сувармахий е изрично посочен като колхид от кралски род, а не като хун, савир, оногур и т.н. тюрки.
2)"Оногурис" е името (било е името) на крепост в Лазика, която по времето на Агатий носи различно име. Агатий само предполага, че крепостта е получила името си заради някаква хунска загуба. "Родината" на Сувармахий - от друга страна, е посочена в земите северно от р. Термодон (Понтийския диозец):
https://athenswmu2011.wikispaces.com/file/view/Thermodon_River_.png/281649398/Thermodon_River_.png
3) Хуните служещи в Константинопол са изклани от Гайна при "преврата" срещу Руфин, организиран от същия Евтропий, та тези "хунски телоохранители", за които фантазираш не са засвидетелствани в нито един извор! А Сувармахий не е прост телоохранител, а е comes domesticorum.
4) Нито един съвременен историк не свързва Сувармахий със савите, т.е. на световната историография подобно отъждествяване е чуждо.
17.03.2015 16:01
Съсредоточете се към ползотворната идея за кимерийски произход на хуно-българите...Разбира се, че са сармати, ат Азиатска Сарматия...
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ