Посвещавам на 11-тия рожден ден на моята кръщелница Донна…

Никифор Григора дава сведение, че произхода на българите е кимерийски.

Никифор Григора (ок. 1295—1360) е византийски историк и богослов, библиотекар и архивар. Написва „Римска история” в 37 книги, в която  описва и събитията между 1204 и 1359 години.

Григора е бил автор и на коментари към Одисей, т.е. очевидно е познавал схолите от ХІІ в. на Евстатий. Именно от последния Григора разграничава общото име (топос) „скити“ и частното (етнос) „кимерийци“.

 Никифор Григора пише следното за българския произход, във връзка със сведенията за тях в кн. ІІ, 3: "Древните мъдреци предават различно името им. Омир ги нарича кимерийци, а Херодот, описващ персийските войни - с общото име скити (кн. ІІ, 4)."

Тук, както ще покажем след малко, Григора следва разбирането на Евстатий, че кимерийците не са легендарен и митологичен народ, а исторически. При това Григора, следвайки Евстатий, прави разлика – както вече посочихме - между общото име, т.е. между топоса „скити“ и конкретните кимерийци, които – според Григора – получили новото си име "българи" от река Болга.

В кн. ІІ,2 от своята история Григора дава сведение как и кога е била създадена България на юг от Дунав, като използва за хронологичен маркер църковно събитие, нещо което е било нормално за историческия стил тогава.

 Григора обаче допуска една неточност, той обърква очевидно „зловредното монотелитство“ със „зловредното иконоборство“, освен ако по някаква логика не включва именно монотелитството като клон на иконоборството (?) , което е през VІІІ в. и ІХ в. Докато събора против монотелитите, е през 680 г.

 „А как това място е получило името си България, ще ви разкажа. На север зад Истър (р. Дунав, к.м.) има земя, по която тече немалка река; местните я наричат Булга; от нея са получилите името си самите българи, които по произхода си не са други, а скити. Когато зловредното иконоборство тревожило православните, българите се вдигнали оттам с децата и жените си, и в безчислено множество се прехвърлили през Истър. Преминавайки през двете Мизии разположени по Истър и ограбвайки ги напълно, което останало като някаква поговорка, като от скакалци, или като от мълния, те завзели Македония, с прилежащата зад нея Илирия, доволни от тези удобства, които  намерили там. Столица в бъдеще им станал този град (Охрид, а има и други версии к.м.), който Юстиниан удостоил с честта на архиепископия и й дал име, както казахме, Първа Юстиниана. После по името на народа, заселил се там, тази страна била преименувана в България, а първа Юстиниана призната за митрополия на България. По-късно цар Василий Българоубиец, след много битки, в края на краищата ги съкрушил и поробил; а тези, които обитавали по-нагоре, се изселили в долна Мизия към Истър; независимо от разпоредбите, името, като някакъв паметник от тях, останало за архиепископията."


Миниатюра 48 от Манасиевата летопис, ХІV век: Разрушение на църква по повеля на иконобореца император Константин V Копроним.


history.rodenkrai.com/new/istoricheski_izvori/rimska_istoriq_-_nikifor_grigora.html

 

В старобългарския превод на „Манасиевата хроника“ от ХІV в. българите от 680 г. са наречени „многочислени“, очевидно не без връзка с характеристиката им от Григора през ХІV в. като „безчислено множество“.

В този смисъл, сведението от Х в. на хазарския цар Йосиф до андалузкия евреин Хасдай ибн Шапрут, че предците му ок. 669 г. превзели земята на народ, който бил многоброен „като пясъка в морето“, явно не е само метафора…

И така, следвайки Евстатий от ХІІ в., Григора пише, че кимерийците са скитски народ, който по името на р. Булга (дн. Волга – б.м.) приел името „българи“. Кимерийци и българи, според Григора, са един народ. „Скити“ е общо име на много народи, топос.

          А сега няколко думи за Евстатий от ХІІ в.

Евстатий е живял през ХІІ в. Бил е митрополит на Тесалоники и освен теологични съчинения е писал и коментари към епосите на Омир. Коментарът на Евстатий за кимерийците е във връзка със сведението за тях, дадено от Омир в Одисеята.

Омир, който е живял в VІІІ в. пр.н.е., пише за кимерийците в „Одисеята” (ХІ, 14) следното:

    „Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.

     Корабът най-после стигна отвъд океанското дъно.

     Там кимерийски мъже населяват града и земята.

     Те са обвити от вечна тъма и мъгла.

   Не излъчва никога блясък към тях със лъчите си яркото слънце...”

Δύσετό τ" ήέλιος, σκιόωντό τε πάσαι άγυιαί.

ή δ" ές πείραθ" ΐκανε βαθυρρόου Ώκεανοΐο.

ένθα δε Κιμμερίων ανδρών δήμος τε πόλις τε,

15 ήέρι και νεφέλη κεκαλυμμένοί ούδέ ποτ" αυτούς

ήέλιος φαέθων έπιδέρκεται άκτίνεσσιν,

ούθ" όπότ" αν στείχησι προς οΰρανόν άστερόεντα

ούθ" ότ" άν άψ έπι γαΐαν απ" ούρανόθεν προτράπηται

αλλ" επί νύξ όλοή τέταται δειλοΐσι βροτοΐσιν.

Средновековният учен Евстатий задава интересни въпроси и търси техните отговори. Той се учудва защо „кимерийците, народ известен в историята, поетът иска да пресели в съседство с Аид“ (К ХІ, 14)?

Той дава следния отговор-коментар: „Ариан казва, че скитското племе кимерийци, вдигайки се от своята родина и нанасяйки вреда на всички по пътя си, дошло до Витиния. Херодот разказва, че по време на царуването на Ардий, син на Гиг, кимерийците изгонени от домовете си от номадите-скити, дошли в Азия и превзели Сарди. Други казват също, че при своето нашествие те разграбили светилищата на боговете в Азия. Ето защо певците, нямайки възможност да им навредят по друг начин, с измисленото им поселване (до Хадес – б.м.)  отмъстили за грубите постъпки на този народ, вследствие всеобщата, така казват, вражда към тях от страна на йонийците. А поетът, стоящ начело на тия поети, също е йониец (К ХІ, 14).“