Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2015 12:13 - Българските имена „Косан“, „Косара“ и едно сведение при Паисий.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 12301 Коментари: 22 Гласове:
6

Последна промяна: 06.02.2015 09:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

         1.

Старото българско име „коса“ има две значения. Едното е същото, което на руски е „волосы“, а другото е свързано с „косач“, чиято форма е и думата „косар“ (виж. Проф. д-р Стефан Младенов. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език, С., 1941, с. 252).

image

„Косан“ (при всички форми на думата „коса“ ударението е все на втората гласна – б.м.), в този смисъл, е дума амбивалентна на „косар“ („косач“). Без „косар“ няма „косан“ и обратно - без косано, нямаме косач.

Ето защо името на дъщерята на цар Самуил (997-1014) „Косара“ (ж.р.) е свидетелство, че българите би трябвало да имат и амбивалетно име за м.р., т.е. „Косан“.

За мен този въпрос е важен, понеже при Паисий Хилендарски имаме сведение за български цар Косан, изписан от него като Касан.

image

Паисий буквално пише: „гърците от завист го нарекли Хасан Касан“ (Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с. 177). Смисълът на това изречение, би могъл да е и, че гърците от завист са нарекли Касан с името Хасан.

При Мавро Орбини, откъдето черпи Паисий, сведението е за „Касан“ (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с. 62), а не за „Хасан“.

И така, може да предположим, че Орбини прочита българското име Косан, което възприема за Касан и решава, че този български владетел е „неправилно наричан от гърците” (с. 61, 62) така, вследствие на което решава да го преименува на „Ясен Велики (с. 61)“.

Френския медиавист-византолог Шарл дю Канж (1610-1688) прочитайки това име при Орбини, го променя на „Азанер (с.34).

image

А Паисий го именува „Асен Велики” и „Асен Първи” (с. 177).

 Интересно е, че български владетел с името „Газан”, освен при Орбини и Паисий (като „Касан”), фигурира и в запазените компилации-откъси от волжко-българския ръкопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” ( „Джагфар тарих”, С., 1995, с. 15).

Аз първоначално се доверих на волжко-българското изписване в компилацията „Барадж тарих“ и предположих, че това име „Газ-ан“ е свързано с топонима „Гар/Гур”, който на арабски в „Джагфар тарих” се среща и като „Джураш” („г” на арабски е „дж”). Българското прозвище е „Гур/Гар”. В чувашкият език, приносител на който в Предкавказието са  савирите, които са приети от българите след 463/465 г.,  има ротацията r-z, вследствие на което „Гар” е ротирано в „Газ” и оттук води произхода си, както „Касан” (Орбини, Паисий), така и „Газан” (Барадж тарих), като флексията „ен, ан” е персийска.

Наистина „gaz” произхожда от „gar”, както още навремето обърна внимания Мар (Н. Я. Марр. Чуваши-яфетиды на Волге,Чебоксары: Чувашское государственное издательство, 1926, с.с. 3-74) обаче остава неясно защо това име ще трябва да е с чувашка форма? Освен това, при примера с „Джураш“, нямаме ротация при „r“ в „z“. И най-важно, името на волжко-българския град „Казан“, предполага, че правилната етимология е „кас/кос“, а не „гар/газ“.

И така, съществува ли българско мъжко име „Косан“, така както имаме женско „Косара“ и какъв е произхода на това българско име?

За щастие, славяните също са възприели българската дума „коса“, освен тяхната „волосы“, но с едно интересно значение, което съхранява древен спомен. На руски „коса“ е „нестрижени и заплетени косми“ (Ст. Младенов, цит. съч., с. 252).

Всъщност, в Именникът на българските владетели имаме необходимото ни сведение, от което ни става ясно, че иде реч за „чумбас“. „Тези пет княза управляваха княжеството оттатък Дунав 515 години с остригани глави“ (Иван Богданов. Именник на българските ханове. С., 1981, с.16).

Тоест, ако първоначалния смисъл на „коса“ е свързан с „остригани глави“, „чумбас”, „нестрижени и заплетени косми“, тогава имената „Косан“ и „Косара“, са свързани с културния подтекст на този вид прабългарски прически, който е несъмнено част от ритуал, защото самото владеене на петте княза оттатък Дунав в период от 515 г., се свързва не с друго, а с прическата, с това, че хората им са „косани“. А ритуалната страна, че са точно във вид „косани“, е свързана с „косар“, т.е. с господар, владетеля.

Сиреч, езическото името на дъщерята на Самуил, не значи нищо друго на български, освен „господарка“.

Имаме данни и за владетел Косан, който нарочно носи име, което е езическо, понеже оглавява бунт на езичници против юдейското хазарство.

image

Факсимилето е от Хрониката от Х в. на Симеон Логотет и Метафраст, преведена на български през ХІV в. и преписана през ХVІІ в. с молдовска езикова редакция.

         Косан е начело на езичниците „кабари“, за които пише в гл. 39 от „За устройство на империята” Константин Багрянородни. Те били причина, според него, да „избухне междуособна война” в Хазария, а по-късно напуснали каганата и отишли да живеят с маджарите на запад.

Когато цар Симеон през 894 г. напада Византия, заради преместването на българското тържище от Константинопол в Солун, василевса се обръща към Арпад и Косан, които са между Днепър и Днестър, и ги подкупва да нападнат Симеон.

Арпад, понеже е от рода Дуло (според Багрянородни негов баща е „Алмош”, под чието име основателно се посочва от редица изследователи, че това е същият владетел „Алмъс” на гр. Болгар, упоменат в „Рисала” на Ибн Фадлан към 921 г., когато посолството на Халифата го посещава) си е извоювал да бъде княз на маджарите и пробва с тях дали може да се засели на запад във Франкски земи, но среща съпротива.  

image

Косан, също е българин, като Арпад, той оглавява кабарите, които отказват да приемат юдейството в каганата и отстояват старата вяра на българите в бог Кубар/Сувар/Сурва.

Арпад търси местоживелища на маджарите, а за Косан дунавско-българските владетели и българи, вече са християни и той, включвайки се към Арпад, не се тревожи, че ще атакуват християнина Симеон, така както преди се е бунтувал против юдеина-каган на Хазария.

Всъщност, когато Арпад и Косан нападат България през 895 г., при това по маршута на Аспарух (!), на нас ни става ясно, че проблемите с тържището и преместването му от Константинопол в Солун, са били просто инсценировка на василевса и неговия тъст Зауц. С нея те са искали да предизвикат Симеон да нападне към Константинопол  и да имат основание да подкупят маджарите на Арпад и кабарите на Косан, внушавайки им, че ще им помогнат от юг, ако те решат да заселят българска Добруджа и да създадат там държава.  Вероятно плана на Константинопол е съгласуван с Франкската империя, предвид на неколкократните опити на Арпад да се засели в Панония и притесненията от това за франките.

И така, старото българско име „Косан“ и неговата форма за ж.р. „Косара“, означава „господар/ка”, „владетел/ка“...

 

2.

Да се върнем към сведението на Паисий Хилендарски за българския владетел Косан.

Мавро Орбини първи се докосва към 1600 г. до някакъв сборник, от който научава за български цар, чието име било „Касан” (с.62). Орбини веднага решава, че той е „неправилно наричан от гърците” (с.61, 62) така и го прекръства на „Ясен Велики” (с.61). Орбини модифицира сведението така: „Той тръгнал срещу Гвалд Втори, арабски халиф, победил го и съсякал двадесет хиляди араби. И възвръщайки си към царството Армения и Медия, заслужено получил от император Лъв името цар” (с.62).

Пишейки хроника на българите, Орбини не е знаел очевидно кога е живял този български владетел и този Касан (Ясен) е вместен от него след Тервел, изключително прочут на запад с битката си срещу арабите край Константинопол през 717/718 г. Сиреч, Мавро Орбини просто е нагодил „Касан” към анти-арабската военна политика на Тервел.

И все пак, по-важното е друго. Около времето на „император Лъв” (ако това е Лъв І) „Армения и Медия” (т.е. Персоармения и Персия), са действително превзети през 484 г. А името „Гвалд” (с.62), което Орбини е превърнал в несъществуващ арабски халиф, учудващо съвпада с името „Кавад”, сина на победеният и убит през 484 г. персийски шахиншах Пероз.

Но Кавад и Пероз, както и Лъв І, са исторически фигури от V в., а не от VІІІ в.?

Още френския медиавист-византолог Шарл дю Канж (1610-1688) се усъмнява в съобщението на Мавро Орбини: „Азанер (така пък той нарича Ясен, Касан – бел.м.) наследил баща си Тервел, ако е истина това, което разказва Мавро Орбини” (с.34).

Паисий Хилендарски през 1762 г. в своята „История славянобългарска” компилира от Мавро Орбини. Паисий нарича този владетел „ пръв български цар” (с.178) и смята в унисон с Орбини, че гърците „от завист го нарекли Хасан, Касан” (с. 177). Той го именува „Асен Велики” и „Асен Първи” (с. 177). Освен това „Гвалд” (Орбини) при Паисий става „Кафила” (с. 177), а „император Лъв” (Орбини) е модифициран от Паисий на „Лъв Исавър” (с.177).

„Гърците от завист го нарекли Хасан Касан... Той превзел Армения и Мидия. Те били отначало две царства – армени и миди...Нарекли го... пръв   български цар” (Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с.с.177, 178).

С развитието на историческата наука се изяснява, че Тервел не е наследен от Касан (Ясен, Азанер, Асен) и сведенията за този „първи български цар” при Мавро Орбини и Паисий Хилендарски потъват в забрава... Никой не си задава въпросът какво се крие зад тази информация. Интересно е, че владетел с името „Газан”, освен при Орбини и Паисий (като „Касан”), фигурира и в запазените компилации-откъси от волжко-българския ръкопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” ( „Джагфар тарих”, С., 1995, с. 15).

Да обърнем внимание на волжко-българската легенда. Според нея „Газан” победил масгути (разбирай: персоезични) и станал техен цар. Коронясването му било извършено не под хунското знаме, а под флаг, който представлявал „закрепено върху копие плъстено червено кълбо с разноцветни ленти”. Хуните, според тази легендата,  поискали от Газан да замени това знаме със знамето на Иджик, сина на прародителя Боян. „Царят не се съгласил и забранил дори да се говори за това. Хоните търпели това унижение 400 години и трупали омраза към масгутите, в чието обкръжение бил рода Дуло” (Джагфар тарих, С.,2005, с.15).

Интерес представлява чуждото знаме: „закрепено върху копие плъстено червено кълбо с разноцветни ленти”, което - ако вярваме на „Шах-наме” - е всъщност...древното персийското знаме.

 

„То знаме поднял он над головой, -

Оно казалось полною луной.

В цветные ленты кожу разубрал он,

И знаменем Кавы ее назвал он.”

(Фирдоуси. Шах-наме, М., 1972, с. 51).

 image

Сведението на Фирдоуси не се отнася до Касан/Газан, а е описание на древния персийски флаг...

Каква загадка се крие в българските източници?

Ако рода Дуло е бил 400 години в чуждо обкръжение и знамето е на Персия, очевидно не става дума за такава хиперболизирана цифра 400? Може би става дума за 4 години?

Персия на Пероз е превзета през 484 г. Хунския цар, който превзема Персия, според летописа от 517 г. на Йешу Стилит, се жени за дъщерята на Пероз.

„Кавад се оженил при хуните за дъщерята на своята сестра. Сестра му била взета в плен по време на войната, в която бил убит баща им (Пероз през 484 г. – бел.м.) и понеже тя била царска дъщеря, станала жена на хунския цар, а от него  имала дете момиче. Когато Кавад избягал при тях (Кавад след като се възкачва през 488 г. на трона на Персия, избягва от трона при сестра си през 496 г. – бел.м.), тя му дала дъщеря си за негова съпруга. Той се ободрил, след като се свързал в родство с царя [на хуните] и плачел пред него ежедневно, като го молел да му даде войска в помощ, за да може той да отиде, да избие враговете си измежду знатните и да си върне държавата” (фр. ХХІV). Тоест, Персия, която след 496 г. е узурпирана от жреците, аристократите и брат му Замашп...

Според Прокопий, Персия е била „две години” под властта на превзелите я през 484 г. „варвари”: „две години се намираха персите под властта на тези варвари”.

През 488 г., т.е. точно 4 години след превземането на Персия от хуните, на трона е издигнат Кавад (чието име Гвалд, срещаме при Орбини, но посочен като арабски халиф, какъвто не съществува).

През тези 4 години, т.е. от 484 до 488 г., цар на Персия е някакъв Балас.

В арменската история от V в. на Елише присъства една  интерполация, съгласно която „хон Херан”, след като станал „цар на Баласакан” (в персийските надписи Баласакан е до Кавказка Албания и дербендската врата на Кавказ), превзел персийската земя до гръцките граници.

 „Хон Херан избил в Албания персийската войска и в своята инвазия достигнал до страната на гърците и взел много пленници от ромеи, от арменци, от ибери и от албани...” (Eлише, Слово за арменската война, раздел VІ ).

Да не би този „хон Херан” да е имал прозвище „Балас”, след като е нападнал Персия от Баласакан? Или „Бал”? Теофан пише: „а цар сложили Влас, сиреч Вал” (5968).

           Бал е "господар" в семитските езици...

За хунски цар в Предкавказието, чието име е „Балах” и който към 527 г. е вече покойник, пише в хрониката на Йоан Малала, в кн. 18.  Според Йоан Малала, покойният мъж на хунската царица Воа (нарича я „предводителка”), се казвал „Влах”.

Дали упоменатият от Йоан Малала хун „Влах”, т.е. Балах, е едно и също лице с персийския цар в периода 484-488 г., известен при Йешу Стилит, Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски като „Балаш/Балас”?

Ако жена му „Воа” е едно и също лице със сестрата на Кавад и е дъщерята на Пероз, за която се оженил „хунския цар” (Йешу Стилит) през 484 г., очевидно загадката ще бъде по-лесно решена.

Една от грешките на Прокопий е, че смята, че Кавад се жени за „сестра си Аспеведа”. Това по-късно, към началото на ІХ в., го повтаря и Теофан, заемайки сведението от Прокопий в своята хроника. Но все пак, благодарение на Прокопий, знаем името на сестрата на Кавад, макар че достоверен източник е Йешу Стилит и Агатий Миринейски, според които Кавад се жени не за своята сестра, а за дъщеря й (чийто вуйчо е) и за дъщерята на хунския цар.

„Аспа” е кон. Ако Воа е била „предвождаща” (Малала) на кон, заедно със съпруга си хунския цар Бал/Балас/Балах, очевидно, че „Аспеведа” (Прокопий) и „Воа” (Малала), е едно и също лице...

Ако „хон Херон” (Елише) е „Балас” (Йешу Стилит, Прокопий Кесарийски, Агатий Миринейски, Йоан Малала, Теофан), тогава той не само е превзел Персия и е „достигнал до страната на гърците и взел много пленници от ромеи, от арменци, от ибери и от албани” (Елише), но е и бил цар на Персия в периода от 484-488 г. През 488 г. се оттегля с Воа/Аспеведа на север от Кавказ и оставя на трона на Персия през 488 г. Кавад, сина на убития през 484 г. цар на Персия. Същият Кавад, който е брат на жена му.

Добре, но какво стана с „Касан” (Орбини, Паисий) и „Газан” (волжко-българската легенда)?

Очевидно, това българското прозвище на „хон Херан”. То е свързано с името „Косан“, за което стана дума в § 1.

image




Гласувай:
6
0


Вълнообразно


1. aboychev - ДО КОГА ЩЕ ПРЕИМЕНУВАШ
01.02.2015 13:34
ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
НАЛИ Е НАПИСАНА НА НОВОБЪЛГАРСКИ
ЗАЩО И ПРОМЕНЯШ ИМЕТО
СТРАХ ТЕ Е ЧЕ ЩЕ ИЗЧЕЗНАТ "СкЛАВшЯНИТЕ" ЛИ
цитирай
2. letopisec - Тя как се казва, според теб? И тия "СкЛАВшЯНИТЕ" само в заглавието ли ги има?
01.02.2015 13:50
aboychev написа:
ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
НАЛИ Е НАПИСАНА НА НОВОБЪЛГАРСКИ
ЗАЩО И ПРОМЕНЯШ ИМЕТО
СТРАХ ТЕ Е ЧЕ ЩЕ ИЗЧЕЗНАТ "СкЛАВшЯНИТЕ" ЛИ

цитирай
3. aboychev - АМИ ПРОЧЕТИ Й ПОНЕ ЗАГЛАВИЕТО
01.02.2015 13:59
В ОРИГИНАЛ
ПРЕДИ ДА ПИШЕШ ЗА НЕЯ
А ТИЯ "СкЛАВиЯНИТЕ"
ТОЧНО ПЪК В ЗАГЛАВИЕТО
ИЗОБЩО ГИ НЯМА
ЧЕТИ БЕ "ИСТОРИКО"
ЧЕТИ ОРИГИНАЛА
НЕ МИ ПРАВИ НЕВЕЖЕСТВЕНИ ПРЕРАЗКАЗИ ОТ ТРЕТА РЪКА
цитирай
4. letopisec - Че аз именно оригинала чета, не съм зомбиран като теб от антибългарския тракедонизъм, който
01.02.2015 16:02
aboychev написа:
В ОРИГИНАЛ
ПРЕДИ ДА ПИШЕШ ЗА НЕЯ
А ТИЯ "СкЛАВиЯНИТЕ"
ТОЧНО ПЪК В ЗАГЛАВИЕТО
ИЗОБЩО ГИ НЯМА
ЧЕТИ БЕ "ИСТОРИКО"
ЧЕТИ ОРИГИНАЛА
НЕ МИ ПРАВИ НЕВЕЖЕСТВЕНИ ПРЕРАЗКАЗИ ОТ ТРЕТА РЪКА



не стига, че е ялов, но иска да роди траки-славяни-българи като тризнаци...Няма как българската стара история да бъде подчинена на автохтонизъм, за да обслужите македонизма, няма как. Няма как да изкарате, че славяни въобще нямало и те били траки, няма как....Няма как да изкарате, че българите нямат собствена велика история, няма как...

цитирай
5. aboychev - ВИЖ КАКВО ПИША ТИ
01.02.2015 16:11
ДА ПРОЧЕТЕШ ОРИГИНАЛНОТО ЗАГЛАВИЕ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
И ДА ГО ЦИТИРАШ ТАКОВА КАКВОТО Е
А НЕ СкЛАВиЯНСКИТЕ МУ ИНТЕРПРЕТАЦИИ ОТ ПО КЪСНИ ВРЕМЕНА
А ТЪПАТА ПРОПАГАНДА НА СкЛАВиЯНСТВОТО
СИ Я ЗАПАЗИ ЗА ПАНСкЛАВиЯНСКИТЕ СИ "БРАТЯ"
В РУСКАТА ИМПЕРИЯ
НО НЕ МИ ПРОБУТВАЙ СУРОГАТНИ ЗАГЛАВИЯ
КАТО "Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с. 177"
ТОВА ФАЛШИВО ЗАГЛАВИЕ Е ПЪЛНО СЪС ФАЛШИВИ ОСЪВРЕМЕНЯВАНИЯ
УДОБЕН НАРЪЧНИК НА ПАНСкЛАВИСТИТЕ
цитирай
6. arhivar - Аз ще проверя архивите по вашия спор, успокойте се..:-)))))
01.02.2015 18:08
aboychev написа:
ДА ПРОЧЕТЕШ ОРИГИНАЛНОТО ЗАГЛАВИЕ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
И ДА ГО ЦИТИРАШ ТАКОВА КАКВОТО Е
А НЕ СкЛАВиЯНСКИТЕ МУ ИНТЕРПРЕТАЦИИ ОТ ПО КЪСНИ ВРЕМЕНА
А ТЪПАТА ПРОПАГАНДА НА СкЛАВиЯНСТВОТО
СИ Я ЗАПАЗИ ЗА ПАНСкЛАВиЯНСКИТЕ СИ "БРАТЯ"
В РУСКАТА ИМПЕРИЯ
НО НЕ МИ ПРОБУТВАЙ СУРОГАТНИ ЗАГЛАВИЯ
КАТО "Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с. 177"
ТОВА ФАЛШИВО ЗАГЛАВИЕ Е ПЪЛНО СЪС ФАЛШИВИ ОСЪВРЕМЕНЯВАНИЯ
УДОБЕН НАРЪЧНИК НА ПАНСкЛАВИСТИТЕ

цитирай
7. aboychev - НЕ СА МИ НУЖНИ РЕФЕРИ
01.02.2015 20:03
ЧЕЛ СЪМ КАКВОТО ТРЯБВА И КОГАТО ТРЯБВА
ПРОБУТВАЧИ НА ПАНСкЛАВИЗЪМ КОЛКОТО ЩЕШ
ТО НЕ БЕШЕ СКЛАВСКА ЗЕМЯ = СЛАВЯНСКА ЗЕМЯ
ТО НЕ БЕШЕ СКЛАВИ = СЛАВЯНИ
ТО НЕ БЕШЕ ИСТОРИЯ СЛОВЕНО БОЛГАРСКАЯ = История славянобългарска

"Славяни" влиза на мястото на "словени" през 1882 г. първата ... Паисий е написал История Словно Болгарская.
http://duhovnasvoboda.blogspot.com/2010/06/1001_9939.html
цитирай
8. get - Ето защо името на дъщерята на цар ...
01.02.2015 21:07
arhivar написа:

Ето защо името на дъщерята на цар Самуил (997-1014) „Косара“ (ж.р.) е свидетелство, че българите би трябвало да имат и амбивалетно име за м.р., т.е. „Косан“.


- Нарочно се обръщам към "второто Аз" на г-н Милчев :)))
- Като притури "амбивалентност" - Защо премахна "Р-то" в женското име "Косара" ... и го преравни на мъжкият, според теб аналог, Косан"Н"
- Защо трябва да е Косан ... а не примерно Коса"Р" - Както виждаш и двете имена - Косан и Косар се спрягат напълно по правилата на българският език ... на съгласна, с типичното отпадане на "А-то", което е признак за означаване на Ж.Р. в съществителното - Ъм?

Второ: Преди половин година ... имахме препирни относно ЧЕРВЕНАТА ПЛЪСТЕНА ТОПКА ... Такава НЯМА ОПИСАНА досежно ИРАНСКИЯТ ФЛАГ в "Сказание за царете" от Фирдоуси ... най-вече в частта наречена "Песен за Кавад" ... име означаващо и "ковач" ? Защото такава е била професията на Героя Кавад ... а от нарязаната си престилка на Ковач, той е създал знаме СИМВОЛИЗИРАЩО СОЛАРНОСТА - СЛЪНЦЕТО ... Но то не е "плъстена топка" :))))!
- Недоумявам откъде са тези твои твърдения за "плъстено червено кълбо" - дай нещо, като източник, цитат - та да ти повярвам?
цитирай
9. letopisec - Написал е история - СЛОВНОбългарска на куково лято, нещастници
02.02.2015 09:20
aboychev написа:
ЧЕЛ СЪМ КАКВОТО ТРЯБВА И КОГАТО ТРЯБВА
ПРОБУТВАЧИ НА ПАНСкЛАВИЗЪМ КОЛКОТО ЩЕШ
ТО НЕ БЕШЕ СКЛАВСКА ЗЕМЯ = СЛАВЯНСКА ЗЕМЯ
ТО НЕ БЕШЕ СКЛАВИ = СЛАВЯНИ
ТО НЕ БЕШЕ ИСТОРИЯ СЛОВЕНО БОЛГАРСКАЯ = История славянобългарска

"Славяни" влиза на мястото на "словени" през 1882 г. първата ... Паисий е написал История Словно Болгарская.
http://duhovnasvoboda.blogspot.com/2010/06/1001_9939.html

цитирай
10. arhivar - Косар, Косара са синоними, тук няма амбивалентност- косан, защото има косар, косач...
02.02.2015 09:29
get написа:
arhivar написа:

Ето защо името на дъщерята на цар Самуил (997-1014) „Косара“ (ж.р.) е свидетелство, че българите би трябвало да имат и амбивалетно име за м.р., т.е. „Косан“.


Освен това доколкото чета текста на г-н Милчев, той дава сведение за историческо лице с име КОСАН...

- Нарочно се обръщам към "второто Аз" на г-н Милчев :)))
- Като притури "амбивалентност" - Защо премахна "Р-то" в женското име "Косара" ... и го преравни на мъжкият, според теб аналог, Косан"Н"
- Защо трябва да е Косан ... а не примерно Коса"Р" - Както виждаш и двете имена - Косан и Косар се спрягат напълно по правилата на българският език ... на съгласна, с типичното отпадане на "А-то", което е признак за означаване на Ж.Р. в съществителното - Ъм?

Второ: Преди половин година ... имахме препирни относно ЧЕРВЕНАТА ПЛЪСТЕНА ТОПКА ... Такава НЯМА ОПИСАНА досежно ИРАНСКИЯТ ФЛАГ в "Сказание за царете" от Фирдоуси ... най-вече в частта наречена "Песен за Кавад" ... име означаващо и "ковач" ? Защото такава е била професията на Героя Кавад ... а от нарязаната си престилка на Ковач, той е създал знаме СИМВОЛИЗИРАЩО СОЛАРНОСТА - СЛЪНЦЕТО ... Но то не е "плъстена топка" :))))!
- Недоумявам откъде са тези твои твърдения за "плъстено червено кълбо" - дай нещо, като източник, цитат - та да ти повярвам?

цитирай
11. get - @ 10. arhivar - Косар, Косара са синоними, тук няма амбивалентност- косан, защото има косар, косач... :)))
03.02.2015 20:22
... от мен КосЕР ... козАР ... Хо(а)зар >>> достигащо до военен род войска хусАР. В някои етимологични речници свързват "делията-хусар" и с латинизираната му форма "корсар" = морски разбойник(пират:))) !

- Относно "плъстеното кълбо с ленти" и приликата му с прототипа на знамето на Кавад(Ковач(а) - не успя да ме убедиш ?
цитирай
12. letopisec - Хайде сега логопедски упражнения, имаме коса, косач, косар, косан/о....Къде ми даваш евр. кашер??? Че и кошер...
04.02.2015 11:26
get написа:
... от мен КосЕР ... козАР ... Хо(а)зар >>> достигащо до военен род войска хусАР. В някои етимологични речници свързват "делията-хусар" и с латинизираната му форма "корсар" = морски разбойник(пират:))) !

- Относно "плъстеното кълбо с ленти" и приликата му с прототипа на знамето на Кавад(Ковач(а) - не успя да ме убедиш ?

цитирай
13. letopisec - 11. get....Сам направи изводите, но обективно!!!
04.02.2015 11:29
Според легендата за Газан и Хазар, съхранена в летописа „Барадж тарих”, Газан в масгутско обкръжение (разбирай: персоезичие) станал цар. Коронясването му било извършено не под хунското знаме, а под флаг, който представлявал „закрепено върху копие плъстено червено кълбо с разноцветни ленти”. Хуните, според тази легендата, поискали от Газан да замени това знаме със знамето на Иджик, сина на прародителя Боян. „Царят не се съгласил и забранил дори да се говори за това. Хоните търпели това унижение 400 години и трупали омраза към масгутите, в чието обкръжение бил рода Дуло” (Джагфар тарих, С.,2005, с.15).....„закрепено върху копие плъстено червено кълбо с разноцветни ленти” (Джагфар тарих, С.,2005, с.15).
...........................................................................

„Кожа на копие”, „украсена с плат” и с „цветни ленти”. Точно така Фирдоуси в „Шах наме” описва митичното персийско знаме на легендарния Кава.



„То знаме поднял он над головой, -

Оно казалось полною луной.

В цветные ленты кожу разубрал он,

И знаменем Кавы ее назвал он.”

(Фирдоуси. Шах-наме, М., 1972, с. 51)

цитирай
14. kalabak - Пак си пропуснал
05.02.2015 22:38
Милчев, пак си пропуснал часовете по български в V-ти клас, в които преподавах за многозначност на думите. Многозначна е например думата крило: 1. ‘орган за летене при птици и насекоми’. 2. всяка подобна част в разни уреди. Крило на самолет. Крило на мелница. ¬3. Странична пристройка към здание. Крило на сграда. 4. Част от нещо, което има две страни. Крило на врата или прозорец. 5. спорт. Страничен играч. Дясното крило на нашия отбор играе добре. 6. Групировка в състава на политическа организация. Лявото крило на лейбъристите. 7. прен. Закрила. ” Ала за клети сюрмаси крило бе Чавдар войвода.” (Български тълковен речник (БТР). С. 1963, с. 349.)
В повечето славянски езици се употребяват основно две думи със звуков състав коса и с ударение на втората сричка, които обаче не са значения на една и съща дума, а отделни еднозначни думи:
коса1. Космите по главата на човек.
коса2. Земеделско сечиво за рязане на трева. (БТР, с. 341).
В езикознанието такива думи се наричат омоними (имат еднакъв звуков състав и произношение, но са с различно значение). Проф. Ст. Младенов в своя „Етимологически и правописен речник на българския книжовен език” отбелязва омонимите с римски цифри. Споменатите думи са отбелязани така:
коса І.
коса ІІ. (Младенов, с.252)
Съществителното име от м. р. косач, което проф. Младенов свързва с коса ІІ, е образувано от основата на глагола кося с наставка -ач, подобно на много други деятелни имена (nomina agentis) за лица според занятието им, напр.: играч – от играя, ездач – от яздя и пр. и има следните форми: ед. ч. косач, мн. ч. косачи, членуване – ед. ч. – косача, косачът; мн. ч. – косачите. От същата основа с наставка -а е образувана и думата коса ІІ, подобно на съществителните игра, езда и пр.
Косар не е форма на думата косач (по-долу посчохиме всички значения на косач); съществителните нарицателни имена в българския език имат форми за число и членуване, някои и за звателен падеж (земьо, боже), а прилагателните и числителните редни – за род, число и членуване. Проф. Младенов в (Речник... с. 252) посочва косар като синоним на думите кос, косак, косарец ‘вид пойна птица’. Така е посоченя тя и във всички български речници (с и зключение на речниците на личните имена).
Съществително нарицателно име косан или пък отглаголно същектвително косане в български език не същесвуват нито в речника на Младенов, нито в други речници на българския език. Има думи косен – минало страдателно причастие от глагола кося, и косене – отглаголно съществително от същия глагол, а твърдението: „Косан“ ... е дума амбивалентна на „косар“ е пълна безсмислица – прилагателното амбивалентен означава ‘двойнствен, двузначен, противоречив’.
цитирай
15. kalabak - Пак си пропуснал - продължение
05.02.2015 22:39
В българските лични имена обаче съществуват имена Косан, ж. Косана, които според най-големите специалисти по българска ономастика проф. Стефан Илчев и проф. Иордан Заимов са :пожелателни имена: „да има хубава коса (косата се смятала признак на здраве и младост)” (Стефан Илчев. Речник на личните и фамилните имена у българите. С. 2012, с.361. Йордан Заимов. Български именник. С. 1994, с. 125.). Проф. Илчев смята, че е възможно личните имана Косар, Косара да са разновидност на Косан, Косана, докато за проф. Заимов това е безспорно. Засега по този въпрос няма единно мнение, но едно е безспорно – личните имена Косан, Косана, Косар, Косара не произхождат от коса ІІ, а от коса І, което прави всички следващи разсъждениия в постинга безпочвени.
цитирай
16. letopisec - 14. kalabak...Удивително как слагате с. 225, уж цитирате, а си пишете собствени измишльотини
06.02.2015 09:32
коса ІІ. (Младенов, с.252)
Съществителното име от м. р. косач, което проф. Младенов свързва с коса ІІ, е образувано от основата на глагола кося с наставка -ач,
..................................................................

с. 252. коса ІІ. "същ. ж.; стб. КОСА, рус. коса, пол.-чеш. сърб.-хърв. kosa, слов. kosa, както в коса І, навярно и.-е `k (`)os-...срав. санскр....и...т.н....най-добре да го снимам и да го сложа в статията, за да се образоваш малко...косЯ
цитирай
17. letopisec - Както ти пише проф. Ст. Младенов, виж. КОСА ІІ :-)))))
06.02.2015 09:44
kalabak написа:
В българските лични имена обаче съществуват имена Косан, ж. Косана, които според най-големите специалисти по българска ономастика проф. Стефан Илчев и проф. Иордан Заимов са :пожелателни имена: „да има хубава коса (косата се смятала признак на здраве и младост)” (Стефан Илчев. Речник на личните и фамилните имена у българите. С. 2012, с.361. Йордан Заимов. Български именник. С. 1994, с. 125.). Проф. Илчев смята, че е възможно личните имана Косар, Косара да са разновидност на Косан, Косана, докато за проф. Заимов това е безспорно. Засега по този въпрос няма единно мнение, но едно е безспорно – личните имена Косан, Косана, Косар, Косара не произхождат от коса ІІ, а от коса І, което прави всички следващи разсъждениия в постинга безпочвени.

цитирай
18. kalabak - Милчев, просто ме е срам за тебе.
06.02.2015 15:15
letopisec написа:
коса ІІ. (Младенов, с.252)
Съществителното име от м. р. косач, което проф. Младенов свързва с коса ІІ, е образувано от основата на глагола кося с наставка -ач,
..................................................................

с. 252. коса ІІ. "същ. ж.; стб. КОСА, рус. коса, пол.-чеш. сърб.-хърв. kosa, слов. kosa, както в коса І, навярно и.-е `k (`)os-...срав. санскр....и...т.н....най-добре да го снимам и да го сложа в статията, за да се образоваш малко...косЯ


1. Аз имам речника на Младенов отпреди 44 години, купих го като студент през 1971 година от антикваря Чипев, чиято сергия беше в началото на ул. „Граф Игнатиев” .

2. Къде в коментара ми има с. 225?

3. Защо не ме цитираш точно, а обединяваш два бзаца? Точният цитат е: "В повечето славянски езици се употребяват основно две думи със звуков състав коса и с ударение на втората сричка, които обаче не са значения на една и съща дума, а отделни еднозначни думи:
коса1. Космите по главата на човек.
коса2. Земеделско сечиво за рязане на трева. (БТР, с. 341).
В езикознанието такива думи се наричат омоними (имат еднакъв звуков състав и произношение, но са с различно значение). Проф. Ст. Младенов в своя „Етимологически и правописен речник на българския книжовен език” отбелязва омонимите с римски цифри. Споменатите думи са отбелязани така:
коса І.
коса ІІ. (Младенов, с.252)"

4. Цитираното от тебе „Съществителното име от м. р. косач, което проф. Младенов свързва с коса ІІ...” вече е от следващия абзац. Този извод е направен от самия Младенов, цитирам:
косачъ същ. м., ж. косачка; вж. коса ІІ. ( Младенов, с. 252.)

5. Посочената в 4. статия от речника на Младенов, от която не знам защо цитираш само част, завършва така: „вж. И коса І.” (курсив мой, К.), което означава, че макар да извежда двете думи коса от различни основи, Младенов не изключва вероятността да имат и общ произход, което в новия Български етимологичен речник е изключено напълно.

цитирай
19. kalabak - Милчев, просто ме е срам за тебе - продължение
06.02.2015 15:18


6. Независимо от това, личните имена Косан, Косана и възможно произлезлите от тях Косар, Косара вълизат към коса І и нито семантически, нито логически могат да са свържат с коса ІІ.
цитирай
20. kalabak - Към: Милчев, просто ме е срам за тебе
06.02.2015 15:30
В т. 5 от моя коментар имам предвид цитираната от тебе част от статия "коса ІІ", а не цитираната от мене статия "косач".
цитирай
21. kalabak - Браво!
06.02.2015 19:14
Добре си направил, че си качил тази част от съответната страница - така нагледно може да се види верността на моите коментари и несъстоятелността на твоето писание, причина за което е не липса на желание, а липса на елементарни езиковедски познания.
цитирай
22. letopisec - Разбрах, в етимологичния речник на Младенов имат общ произход, но в твоя нямат. Бъди здрав!!!
07.02.2015 17:43
kalabak - Браво! 5. Посочената в 4. статия от речника на Младенов, от която не знам защо цитираш само част, завършва така: „вж. И коса І.” (курсив мой, К.), което означава, че макар да извежда двете думи коса от различни основи, Младенов не изключва вероятността да имат и общ произход, което в новия Български етимологичен речник е изключено напълно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 9767131
Постинги: 701
Коментари: 12659
Гласове: 3299
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ