Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2014 11:31 - Заради Юстиниан І кутригурите опустошават Тракия.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 6957 Коментари: 9 Гласове:
6

Последна промяна: 28.11.2014 10:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
        Император Юстиниан І (527-565) е обединител на източните римски земи със западните. Докато е жив, Юстиниан І успява успешно да се справи с вандалите в Африка (Картаген) и с готите в Италия. Той, според лангобардския историк от VІІІ в. Павел Дякон (Паул Варнефрид), след 96 години върнал „Африка в лоното на империята” (кн.І, 25) като победил вандалите в Картаген. Неговият пълководец Нарзес успял след 552 г. с решителни битки да подчини готите на Тотила в Италия, а така също отблъснал франките и герулите оттам.

imageБългария на север от Дунав

Според Павел Дякон, Юстиниан І освен император на двете римски империи, бил „наричан Аламански, Готски, Франкски, Германски, Антски, Алански, Вандалски и Африкански и той заслужил тези имена” (кн.І, 25).

Но най-големият проблем за Юстиниан І били българските племена утигури и кутригури на север от Дунав, които както пише неговия придворен историк Прокопий Кесарийски, били по произход от войнствените кимерийци и те създали ядрото на хуните през ІV в.

Юстиниан І в първата година на самостоятелното си управление над Римската империя през 527 г. бърза да изпрати посолство до хунската царица Воа (Малала), чийто мъж Балах бил починал. Той я моли за помощ срещу хунските съюзници на персийският шах Кавад.

Това са онези хуни, които живеели във „вътрешната част“ (Йоан Никиуски)  на Персия и са известни като хуните-ефталит.

Вместо да бъде благодарен на Воа, която се справя с тези хунски съюзници на Персия, през 528 г. Юстиниан прави опит да наложи  свое протеже (хунският му кръщелник Грод) за хунски владетел в гр. Боспор. Така започва да сее интриги между утигури и кутригури, в които през годините включва и Сандилх, Хиниалон и други хуно-български пълководци.

През 528 г., когато Юстиниан се опитва да сложи свое протеже в Боспор Кимерийски, цар на хуните е Мугел (него някои летописци погрешно го бъркат като име с гепида Мундо, но въпреки това Енодий го нарича „българин”, а Йордан „родственик на Атила”).


image

От 493 г. до смъртта на Юстиниан І през 565 г. българите-кутригури редовно атакували на юг от Дунав и го принуждавали да им плаща данъци. За щетите имаме плачевен откъс от Прокопий Кесарийски в неговия трактат „Тайната история“: „(Юстиниан) свикваше без всякаква причина водачите на хуните и поради безумна щедрост им връчваше огромни суми, правейки това уж като залог за приятелство. Говореше се, че той правел това и по време на царуването на Юстин. А водачите, като отнасяха парите, изпращаха и други съуправници заедно със свитата им, та и те да могат да продадат мир на този, който безусловно искаше да го купи. И едни от тях се захванаха да заробват ромейската държава и от императора им бе заплатено не по-малко, отколкото на първите. А подир тях пък трети се втурваха да грабят измъчените ромеи и след плячката получаваха като награда за нападението императорската щедрост. Така, накратко казано, варварите един по един не пропускаха случая да обират и поред да изповличат всичко. И тъй, тия варвари имат многочислени водачи (пълководци-бел.ред.), та поради това непрекъснато се протакаше войната, причинена от необмисленото прахосничество на Юстиниан. И тя нямаше край, а непрекъснато обикаляше наоколо. Нито едно място, ни планина, ни пещера – въобще кътче от ромейската земя не остана неопустошено по това време, а много области бяха завладявани по пет пъти и повече. А пък какво претърпяхме от мидийци (чети: перси-бел.ред.), сарацини (араби-бел.ред.), славяни, анти и от другите варвари, аз съм описал в предишните си повествования. Но тук бе нужно да опиша това, което обещах в началото на книгата – да разкрия причината на събитията” (с. 50).

image

Причината, според Прокопий била, че хуно-българите били съюзници на персите, а Юстиниан І се е опитал да развали отношенията между българи и перси.


image

През 484 г. хунския цар, който превзема Персия, се жени за дъщерята на убитият персийски цар Пероз (сведение на летописа от 517 г. на Йешу Стилит). През 499 г. същият хунски цар става тъст на Кавад (сина на Пероз). Благодарение на Йешу Стилит знаем за първият династичен брак между хуни и перси, а за вторият, освен него, пишат също така Прокопий и Агатий. Хунската царица Воа, за която съобщава летописеца Малала, е всъщност дъщерята на Пероз, тя е майка също така на съпругата на Кавад, който е неин брат (Прокопий упоменава, че Аспеведа е сестра на Кавад). Кавад, за да си върне трона на Персия, зает от брат му Замашп, се жени за племенницата си и дъщеря на хунския цар и сестра му (Йешу Стилит). След този брак хунския цар дава на Кавад „огромна армия“ (Прокопий), за да си върне трона на Персия. Кавад не само си връша трона, но и през 503 г. напада с помощта на тази хунска армия Византия. След 504 г. една част от армията се връща при Ирник, а другата част, начело с Торомана/Тиранкс и Глосис/Глон стават т.н. хуни-ефталит. тоест, династията, която командва над Согд, Тохаристан, Памир и северна Индия. Тези „вътрешни хуни“ (Йоан Никиуски), винаги помагали на Кавад срещу Византия и през 527 г. Юстиниан моли Воа да ги отстрани. Тя сторила това и Тиранкс и Глон били убити, пише Малала.


image

 Воа („Аспеведа“ при Прокопий) е баба на персийския цар Хосрой Ануширван, сина на Кавад. Мугел (Малала, Агатий) по всяка вероятност е син на Воа и брат на майката на Хосрой.

Заберган и Хосрой пък са очевидно първи братовчеди, защото Прокопий цитира едно писмо на жената на Юстиниан І Теодора до Заберган, в което тя го моли да убеди Хосрой да не напада Византия: „Колко много те ценя, Забергане – аз виждам в теб доброжелател на нашата държава, - това знаеш, откакто скоро беше с посланичество при нас. Твоите действия ще съответстват на мнението ми за теб, ако убедиш цар Хосрой да води мирна политика с нашата държава. Тогава ти обещавам голяма награда от страна на мъжа ми, защото той не върши нищо без моето съгласие” (Прокопий, Тайната история, с.23).

Опитите на Юстиниан І да скара утигури и кутригури са основната причина българите да нападат териториите на юг от Дунав и да опустошават всичко по пътя си, така че „нито едно място, ни планина, ни пещера – въобще кътче от ромейската земя не остана неопустошено по това време, а много области бяха завладявани по пет пъти и повече“, както пише очевидеца Прокопий Кесарийски.




Гласувай:
8
2


Вълнообразно


1. letopisec - „В древността огромен брой хуни, ...
27.11.2014 12:36
„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури. Всички те живеели на едно и също място, имали едни и същи обичаи и начин на живот, и не общували с хората, които били на западната страна на Меотида (Азовско море - бел. ред.), защото те никога не били ходили отвъд тези води и нямали представа, че могат да ги пресичат; имали някакъв страх от това толкова лесно начинание и даже не се опитвали да пробват. На отсрещната страна на Меотида и до Черно море живеели така наречените готи-татраксити […], значително встрани от тях били готите-визиготи, вандалите и всички останали готски племена. В предишните времена те се наричали също скити, понеже всички племена заели тези места се наричали с общото име скити, а някои били наричани савромати, маланхлени. По техните разкази, ако легендата е вярна, един път няколко млади кимерийци гонели с техните кучета сърна по време на лов, но тя навлязла във водата. Младежите обладани от хъс, обхванати от страст или пък подведени мистериозно от волята на божество, се втурнали след сърната и заедно с нея стигнали до отсрещния бряг. Там преследваното животно в миг изчезнало [Кой може да каже как е било точно? Според мен, животното имало само тази цел да причини нещастие на живеещите по този бряг варвари.], но младежите, които претърпели неуспех в лова, успели в друго: открили неочаквани възможности за битки и трофеи. Върнали се те възможно най-бързо при своите и уведомили всички кимерийци, че водите не са пречка и са преодолими. И тогава целия народ се въоръжил и преминал на отсрещния бряг. По това време вандалите се били изнесли от тези места и се утвърдили вече в Либия, а визиготите се заселили в Испания. Тогава кимерийците внезапно нападнали живеещите по тези равнини готи и много от тях убили, а другите обърнали в бягство. Онези, които можели да бягат, взели децата и жените си и напуснали родните си места и през р. Истър (Дунав – бел. ред.) стигнали до земите на римляните. Те причинили в началото доста зло на живеещото тук население, но след това с позволението на императора се заселили в Тракия“ (Прокопий. Войната с готите, кн.ІV.5).
цитирай
2. letopisec - Обезлюдяването на Тракия и Македония през V в. при Атила.
28.11.2014 09:09
През 447 г. Византия е нападната от Атила.

Това е най-мащабната война на хунския император, според хунолога Ото Менхен-Хелфън (1973).http://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false

Атила покорява поддунавските градове от Ратиария (дн. с. Арчар, Видинско) до Нове (дн. Свищов). Превзема Наис (Ниш), Сердика (София), Филипопол (Пловдив), Аркадиопол (Люле Бургас) и войските му стигат до Херсон Тракийски и Мраморно море, където патрицият Анатолий сключва примирие.

Атила получава залог от 6000 фунта злато, а през 449 г. трябва да получи за първи път новият ежегоден данък от 2 100 фунта злато, които източната империя се задължава по договор да изплаща. За сведение първият данък, който хуните изобщо взимат от Византия, е скромните 350 фунта злато. Бледа и Атила до 445 г. успяват да го увеличат на 700, а еднолично Атила през 447 г. го вдига на 2 100.

Летописците от онова време дават потресаващи сведения за войната от 447 г., един пише за превзети и разрушени 100 града, друг за 60.
цитирай
3. letopisec - Обезлюдяването на Тракия от авари и българи след 568 г.
28.11.2014 09:10
След 568 г. авари и българи постоянно нападат Мизия и Тракия...

През 585 г., според хрониката на Теофан, Филипик бил назначен за стратиг на Изтока и заминал да воюва с персите, на следващата година, т.е. през 586, пише Теофан, кагана „страшно воюва в Мизия и Скития” (л.м. 6079).

Скития в случая е дн. Добруджа.

Българи и авари превземат през 586 г. градовете Ratiaria (дн.Арчар), Bononia (дн.Видин), Almus (дн.Лом), Доростол (дн.Силистра), Zaldapa (дн. NegruVoda, на границата с Румъния), Marcianopolis (дн.Девня), Panysos (селище на р. Камчия) и Тhuidas (дн. Сливен). На юг стигат в Тракия чак пред „дългата стена”.
цитирай
4. letopisec - “Българите нападнаха Тракия и с...
03.12.2014 10:44
“Българите нападнаха Тракия и стигнаха до Сук при Константинопол, срещу тях излезе патриций Сергий, който преди ръководеше войската в Африка, но бе разбит на части и заловен. Но те понесоха поражение от войската на патриций Велизарий и обърнати в бягство се върнаха зад Дунав”, пише през 60-те години на VІ в. епископ Виктор Тоненски в своя летопис EPISCOPI CHRONICA.

www.vostlit.info/Texts/rus17/Victor_Tonnenensis/frametext.htm

www.documentacatholicaomnia.eu/02m/0555-0555,_Victor_Tununensis_Episcopus,_Chronicon_Continuans_Ubi_Prosper_Desinit,_MLT.pdf


Виктор Тоненски, на лат. Victor Tonnennensis, е епископ на северноафриканския град Тонен в средата на VІ в. Умира в Константинопол ок. 569/570 г., където в манастир в края на живота си написва всемирна хроника, от която са съхранени само сведенията за периода от 444 г. до 566 г.



Още през 1797 г. Йохан фон Енгел в произведението си „История на страните, подвластни на Унгарската империя”, в което помества обширна студия за българската история под надслов „История на българите в Мизия”, отбелязва, че епископ Тоненски нарича „българи” същите онези, които от другите хроники са известни като „кутригури”.
цитирай
5. letopisec - Българите утигури и кутригури
03.12.2014 10:45
кога и как се появява името „кутригури” и какво значи то?
Сведение е съхранено само в компилациите на волжко-българската хроника от ХІІІ в. „Барадж тарих”. Там е казано: „А в древността това племе се наричало сохот или по сербийски хол, но след това думата се променила и станала хот или хотраг” (Баба Худжей. Барадж тарих; В: Бахши Иман. Джагфар тарихи, С., 2005.,с.23).
Анчийската (украинска) дума за къща е „хат”. „Со хот” е всъщност „със къщите (покъщината)” и отразява времето на голямото преселение (ок. 469 г. след убийството на Денгиз) на хуните от Панония на изток към Днепър, за което пише и готския историк Йордан:„ те се отправиха към онези области на Скития, по които протичат водите на р. Днепър, която на своя хунски език те наричат Вар” (Иордан. О происхождении и деяниях гетов. Спб. Алетейя, 1997).
Името „кутригури” е упоменато за първи път от Прокопий през VІ в.(Procopii Caesariensis. Opera omnia/Rec. J. Haury. G. Wirth. Lipsiae, 1962 - 1963. Vol. 1 - 3.; . Прокопий, За сградите, кн.ІІІ, VІІ – 10; Вж. Прокопий Кесарийский. О постройках /кн.ІІІ, VІІ, 10, 12/ . М.,1996,с.138-297,299-301 /перевод С.П.Кондратьева/) и с него той действително визира хуните, които живеят на запад от Дон. Онези, които живеят на изток от реката, Прокопий нарича „утигури”, като изрично посочва, чрез цитат от писмо на утигура Сандлих до Юстиниан І, че утигури и кутригури „са едноплеменни”.
цитирай
6. letopisec - Утигури и кутригури. Стара българска история.
03.12.2014 10:47
Много често четем, че българите са ядрото на хунския съюз и това е наистина така, но не срещаме директно етнонима им в късно-античните сведения за хуните до Атила. Причината е, че не си даваме сметка, че в именната култура на българите, те са славели прозвището си не по-малко от собственото си име.



Прозвището носи спомена за прародината.



Сведението за българските племена кутригури и утигури, е дадено за първи път от Прокопий Кесарийски през VІ в. То е повторено от неговите ученици от втората половина на VІ в. Агатий, Менандър, Теофилакт и през ІХ в. от Теофан, който обаче не споменава утигурите, а пише че Кубрат е владетел на „Велика България и на котрагите”.
С други думи, учените отдавна допускат, че името „утигури” е външно наименование за българите, въведено за първи път през VІ в. от Прокопий, за да диференцира онези хуни, които са съюзници (за разлика от кутригурите) на византийския император Юстиниан І, които начело с утигура Грод посещават през 528 г. Константинопол, където императора става кръстник на Грод и припознава него, а не брат му Мугел, за владетел на Боспор, дн. Керч. В „За сградите” Прокопий директно пише, че Боспор бил „хунски град”. „Ако вървиш от град Боспор(дн. Керч) към град Херсон(дн. Севастопол), който е разположен в приморската област и отдавна е подчинен на римляните, то цялата земя между двата града е заселена с варвари от народа на хуните” (Прокопий Кесарийски. Войната с готите., ІV.5).
Към 555 г., т.е. по времето, когато Прокопий твърди че от земята на сагините в северен Кавказ до Меотида (Азовско море) е пълно с утигури, сироезичният автор Псевдо-Захарий Ритор изброява над 10 северно-кавказки народа, но не познава никакви утигури, а пише за българи.
Готският историк Йордан от VІ в., чиято история е писана към 551 г. също не познава името „утигури”, а пише, че северното Черноморие е заселено от българи.
letopisec.blog.bg/history/2014/04/29/iordan-551-g-bylgarite-jiveiat-po-severnoto-chernomorie.1260789
В „Тайната история”, където Прокопий вече пише против Юстиниан І, той не споменава въобще утигурите и кутригурите по имена, а употребява за тях единствено името „хуни”.



През същият VІ в. Касиодор слага знак на равенство между хуни и българи, а Енодий пише в панагерика си, че до готския крал Теодорих през 504 г., българите не са знаели загуба и са владеели всичко, с което директно вместо името „хуни” употребява името „българи”. Павел Дякон от VІІІ в. в своята „История на лангобардите” пише за българи, убили първият лангобардски вожд още през втората половина на ІV в., следвайки учителя си Касиодор.
По времето, когато Прокопий е бил официозен историк в обкръжението на Юстиниан І, той очевидно е бил задължен от последния да даде генеалогия на съюзническия народ утигури (= българи). Така постъпва през втората половина на същият VІ в. Агатий Меринейски със съюзническите на Византия лази.
С други думи, сведението на Прокопий, очевидно не е само някаква учена приумица, а може би е ползвал български информатор, от който знае и легендата за братята Утигур и Кутригур...Това донякъде се потвърждава от факта, че Прокопий не се е интересувал сериозно от хунската история по времето на Атила и преди това. Всеизвестно е, че той прави две „непростими грешки”, на които обръща внимание още през ХVІІІ в. Едуард Гибон. Вмества хунското нашествие над Херманарих едва по времето след като вандалите превземат Картаген, а атаката на Атила през 452 г. над северните италиански градове я определя като време след смъртта на Аеций (ум. 455 г.).
Всичко това показва, че Прокопий е бил специално натоварен по политическа линия да се занимава с миналото и настоящето на пост-атиловите хуни и да формира тяхна генеалогия. Сиреч, той като историк на утигури и кутригури явно е имал информатори българи, от които е черпел сведения в Константинопол и такъв очевидно е не само Грод (528 г.), но и други.
Прокопий дори знае кой и кога е подхвърлил на Юстиниан идеята, че може да всее вражда вътре между хуните, понеже те са два народа, това го правят готите-тетраксити от Крим.
Отказът на Прокопий в анти-юстиниановия трактат „Тайната история” да употребява имената кутригури и утигури, наричайки ги само с общото „хуни”, е допълнителен знак, че той е бил натоварен по тази тема като официозен историк на Юстиниан І.

Тоест, не можем да допуснем, че теонима „утигури” си го е измислил лично, следователно това име е имало явно някаква стойност за българите и те са му го съобщили.

Каква може да бъде тази стойност?

На този въпрос можем да отговорим едва сега, тъй като в последните 30 години в науката за кимерийците се стигна до изясняването, на база на внимателен анализ на асирийските клинописи от VІІІ-VІІ в.в. пр.н.е., че родината им не е била при Азовско море, а на територията на „северна Армения и южна Грузия”, т.е. точно там, където е била територията на древните уди, чието име на арменски е Ути/Утик („к” е типичен арменски суфикс), а съседна с нея областта „Гуриана”.
letopisec.blog.bg/history/2013/10/24/kyde-e-vsyshtnost-onoguriia.1196349


С други думи, именно чрез въведения от Прокопий през VІ в. теоним „утигури” се изяснява, че сведението му, че утигури и кутригури – които нека повторим в „Тайната история” нарича с общото име „хуни” – произхождат от кимерийците, не е някаква негова учена измислица. Напротив, ако Прокопий не бе писал за „утигури”, тежестта на констатацията, че хуните произхождат от кимерийците, не би била по-значима от данните на Филострог, че хуните произхождат от неврите или на Йордан, че произходът им е свързан с вещици.
Точно името „утигури” превръща генеалогията на българите от кимерийците при Прокопий в нещо повече от измислица.

Защо?

Защото Прокопий споменава името, но с арменска му форма, докато ние познаваме и неарменската му форма „уди, аудан, улдин”. Ούλτίν.

А така също и името на най-големият хунски народ, според Агатий, т.е. ултинзурите.

През VІ в. Агатий Миринейски пише, че ултинзурите „били най-могъщи и знаменити във времената на император Лъв (457-474) и на живеещите по това време римляни.” И изведнъж ние вече не чуваме и дума от другите историци за този голям народ, сякаш е изчезнал в небитието.



А името Улдин/Ούλτίν, което е прозвище има славна писмена история дотогава.



Това хунско име ни е познато от късно-античните летописи като Улдин (Созомен, Зосим) и Ултинзур (Йордан). „Предводителят на живеещите над Истър (Дунав) варвари Улдин, нахлу с многобройна войска през реката и разполагайки се на лагер до границите на Тракия, превзе с помощта на измама мизийския град Кастра Мартис (дн. гр. Кула в България). Извърши нападения и над Тракия, като горделиво не искаше да сключи съюз с римляните. Когато префектът на тракийските войски провеждаше разговори с него за мир, той посочил към изгрялото слънце и казал, че ако пожелае, ще покори всичката земя, която то огрява по пътя си и това даже нямало да му коства големи усилия.” (Sozomen, кн.ІХ, 5.2).
Тук се съобщава за събития от 408 г., но три години по-рано (през 405 г.) западните римляни на Стилихон побеждават германските пълчища на Радагайс, благодарение на хунската помощ на Улдин.
„Срещу Радагайс римляните наеха двама езичника – готският пълководец Сар и хунският Улдин” (Павел Дякон, Historia Romana, кн.ХІІ.12). Между другото, след убийството през 408 г. на западния префект Стилихон функциите му са поети именно от Сар. Името „Улдин” се среща и във волжко-българските средновековни компилации, но като „Аудан”.
Летописът от ХІІІ в. „Барадж тарих” твърди, че Атила имал „прозвище Аудан”: „Канът Атиле Айбат по прозвище Аудан (Аудон) Дуло нападнал алманците и фарангите...” (Джагфар тарих, С. 2005., с.19).
Освен като име-прозвище, при Йордан и Агатий то се среща и като название на един от хунските народи през втората половина на V в. Йордан твърди, че след смъртта на първородния Атилов син Елак (убит през 454 или в началото на 455 г.), вторият брат Денгиз застанал начело на няколко народа, между които „ултинзурите” са изписани от историка като първи в поредицата. Денгиз имал под своя власт „ултинзури, ангискири, битугури и бардори” (Йордан, Гетика, ч. ІІ) Агатий Миринейски пък отбелязва, както казахме, че „ултинзурите”: „били най-могъщи и знаменити във времената на император Лъв (457-474) и на живеещите по това време римляни.” (Агатий Миринейски, История, кн.V, 11). Същият историк упоменава, че малко преди 554 г. „Улдах – хун” със своите хунски войски помогнал край гр. Пезаро на византийския пълководец Нарзес и нанесъл силно поражение на Левтарис, съюзник на готите (кн.ІІ.; 2,3).
За първи път хунски пълководец с име Улдин е упоменат от историците през 400 г., когато опитът на Гайна да премине на север от Дунав край гр. Нове (дн. Свищов) е осуетен от войските на хунския предводител Улдин, който убива Гайна и изпраща главата му в Константинопол (Zosimus, V, 22, 1-3).
Очевидно е, че този хунски генерал от 400 г. е същият от 405 г. и от 408 г., но не може да е „Улдах”, чиито хунски войски помагат на римляните в Италия срещу готите малко преди 554 г. И все пак - двамата носят едно и също име-прозвище, което явно съвпада с хунския народ, от който произхождат.
Прокопий пише за хунски пълководец „Хиниалон”, т.е. може да допуснем, че името е леко сгрешено от Прокопий и то може да бъде възстановено като „Хун-Алон” (виж. „Улдах-хун”, при Агатий). Този кутригурски военачалник Хиниалон, според Прокопий, бил повикан от гепидите към 551 г., но понеже дошъл по-рано от уговореното, е бил посъветван от тях да нападне Византия. За него Прокопий пише, че е разполагал с 12 000 конница и бил „човек много добре запознат с военното дело”. Макар, че го описва първоначално като враг, по-късно Прокопий разказва, че Юстиниан му дал много подаръци и злато, а две хиляди от неговите хуни-кутригури заселил в Тракия.
Йордан в неговия исторически летопис (551 г.) отбелязва към 460 г. не само хунски народ „ултинзури”, но и „Ултинзур”, когото нарича син на Атила (Гетика, ч. ІІ).

Ако погледнем сериозно на генеалогията от кимерийците, дадена от Прокопий, и то през призмата на съвременните постижения на науката за кимерийците, става ясно, че „ултинзури” и „утигури” е едно и също.

Това е топос, име на местностите на старата родина на кимерийците.


В асирийските клинописи кимерийският цар Дугдам от VІІ в. пр.н.е. е посочен и като владетел на кутиите. Последните не са кимерийци и кимерийците не са кутии. От асирийското сведение обаче става ясно, че те са под властта на кимерийците и очевидно оттогава тяхното име под формата „аудан” е присъствало като прозвище на кимерийци, хуни, българи. Видно и от формата „Авитохол”, където „хол, ол” е жилища, поселища, а Авито/Ауито е прозвище на същата стара родина.
цитирай
7. letopisec - Прокопий от VІ в. за кутригури и утигури...
03.12.2014 10:51
„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури. Всички те живеели на едно и също място, имали едни и същи обичаи и начин на живот, и не общували с хората, които били на западната страна на Меотида (Азовско море - бел. ред.), защото те никога не били ходили отвъд тези води и нямали представа, че могат да ги пресичат; имали някакъв страх от това толкова лесно начинание и даже не се опитвали да пробват. На отсрещната страна на Меотида и до Черно море живеели така наречените готи-татраксити […], значително встрани от тях били готите-визиготи, вандалите и всички останали готски племена. В предишните времена те се наричали също скити, понеже всички племена заели тези места се наричали с общото име скити, а някои били наричани савромати, маланхлени. По техните разкази, ако легендата е вярна, един път няколко млади кимерийци гонели с техните кучета сърна по време на лов, но тя навлязла във водата. Младежите обладани от хъс, обхванати от страст или пък подведени мистериозно от волята на божество, се втурнали след сърната и заедно с нея стигнали до отсрещния бряг. Там преследваното животно в миг изчезнало [Кой може да каже как е било точно? Според мен, животното имало само тази цел да причини нещастие на живеещите по този бряг варвари.], но младежите, които претърпяли неуспех в лова, успяли в друго: открили неочаквани възможности за битки и трофеи. Върнали се те възможно най-бързо при своите и уведомили всички кимерийци, че водите не са пречка и са преодолими. И тогава целия народ се въоръжил и преминал на отсрещния бряг. По това време вандалите се били изнесли от тези места и се утвърдили вече в Либия, а визиготите се заселили в Испания. Тогава кимерийците внезапно нападнали живеещите по тези равнини готи и много от тях убили, а другите обърнали в бягство. Онези, които можели да бягат, взели децата и жените си и напуснали родните си места и през р. Истър (Дунав – бел. ред.) стигнали до земите на римляните. Те причинили в началото доста зло на живеещото тук население, но след това с позволението на императора се заселили в Тракия“ (Прокопий. Войната с готите, кн.ІV.5).
цитирай
8. letopisec - Veselin Vasilev Приятелю, защо не ...
03.12.2014 10:55
Veselin Vasilev Приятелю, защо не се обедините със Спароток?
преди 39 минути · Вече не харесвам · 1
Kiril Milchev Напълно е възможно българите да произхождат от траките, предвид на това, че траки е име за огромна общност от народи на Балканите, в Мала Азия до Ефрат и в северното Черноморие до Азовско море, преди там да мигрират скитите от Средна Азия. Спароток обаче не го интересува произхода на българите и тяхната история, той има задача да внушава, че българите са само ония траки, дето все са стояли на Балканите и дето нямат история след ІІ в. от н.е., откогато са превзети от Рим. И това при условие, че има десетки източници, славещи късно-античната българска история от ІV в. до 681 г. Сиреч, как да се обединя с човек, работещ срещу българската история и българофоб???
цитирай
9. letopisec - 06.06 09:55
03.12.2014 10:57
leonleonovpom2 написа:

Опитай, по принцин всичко ти се отдава и нанотехнологии вероятно също!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 10134594
Постинги: 701
Коментари: 12659
Гласове: 3304
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ