Между тях изпъкват имената на войводите Дядо Илю и Христо Македонски, дошли направо от Балкана с четите си. Стефан Караджа, Васил Левски, Васил Друмев, В.Д.Стоянов и мн. др.
Легията е „Българско привременно началство“, създадено през 1862 г. със собствен печат и с цел полка да използва сложната обстановка между Сърбия и Турция, за да нахлуе в България и да я освободи от турското иго.
По военните планове на Раковски първият град, който трябвало да бъде превзет от легията, бил Враца. Оттам се тръгва по план за В. Търново. Раковски вярвал, че между Враца и Търново към легията ще се присъединят 100 000 души, от които 30 000 въоръжени. След превземането на Търново един лъч от легия по план тръгва и превзема Свищов, за да могат свободно да идват въстаници от Румъния и Влашко. Друг лъч по план тръгва към Варна. Раковски вярвал, че за около месец между Търново и Варна ще се включат 500 000 българи, от които 100 000 въоръжени.
Бързият преход от Сърбия до Варна имал за задача да парализира турските гарнизони. Раковски знаел много добре, че турците имат един гарнизон от 7 000 души във Видин, а в някои други селища по 1 000. Общо за северна България турската гарнизонна войска била около 15 000 души. Ето защо той искал да мине по дъгата от сръбската граница до Варна още преди турците да изпратят войски от Цариград и да превземе всичко това, обявявайки княжество.
Според близкият му съратник в Белград Ив. Касабов, Раковски е имал среща с княз Никола Богориди. Тя е уредена от Касабов, който по заръка на Раковски отива при Богориди във Виена. Последният е искал да дойде в Белград и да оглави легията като княз. Раковски не се съгласил. Богориди се върнал.
Според Ив. Касабов, Раковски не само се държал като княз, той искал да бъде княз, независимо, че никъде не го прокламирал…
Срещата на Раковски с Богориди била в края на април 1862 г. в едно село Груя. „Какво са разговаряли Раковски и Богориди при тая среща, не се знае положително, защото разговора се водел насаме: д-р Рашко Петров и другите присъстващи не могли да го чуят. Касабов по-после запитал за това д-р Петров, но тоя не можал да му отговори нищо. За срещата и за разговора д-р Ив. Касабов пише на стр. 26 (Моите спомени от възраждането на България с революционни идеи, 1905) следното: „Когато се върна Раковски в Белград, исках да го разпитам какво е решил с Богориди и защо той не дойде в Белград, според както се бяхме уговорили във Виена. Раковски ми каза: „Аз го направих да си иде той в Букурещ. Богориди, казва Раковски, има претенцията да става княз на България. Аз му дадох да се разбере, че не му отстъпвам мястото си. Ако иска да става княз, нека иде сам той с въстаниците по балканите, а не да ида аз да ръководя въстанието и да се излагам (на опасност- б.м.) за него“.
На това съобщение на Ив. Касабов – пише през 1910 г. биографа д-р Боби Петров – ние не се доверяваме напълно пред вид на обстоятелството, че книгата му е тенденциозна. В нея Касабов се сили да петни Раковски, за която цел той е изопачил на много места самата истина, но тук не е място за посочване на примери. Важното от съобщението е факта за намерението на Раковски да стане княз на освободена България и съперничеството му с княз Богориди. Ив. Касабов зачеква един важен, много интересен въпрос. По него се помъчихме да съберем сведения, но те се оказаха оскъдни. При разпита на разни лица – другари на Раковски в Белград: В.Д.Стоянов, Матей Попович и др., нито един от тях не потвърди съобщението на Ив. Касабов за намерението на Раковски да става български княз. По него, въз основа на тези сведения, които имаме засега, не може да се каже нищо положително, а могат да се правят само догадки и предположения. Ние мислим, че възможно е да е имал Раковски подобна мисъл, която е съвместима с неговата натура, възгледи и постъпки, обаче, това е само предположение“ (Д-р Боби Петровъ. Биография на Георги Стойковъ Раковски, С., 1910, с. 141, 142).
Можем ли да получим допълнителна информация по темата от облеклото, което Раковски готви за доброволците на легията и за себе си, като неин водач?
Раковски сам решава как да облече стотиците бойци от своята легия в Белград. Той поръчва униформи, които били бели шаечни мундири със зелени гайтани. Панталоните на легионерите били от шаек. Раковски купува заедно с тях чорапи и цървули. За главите на освободителите на България имало кожен калпак, на челото на който било окачено тенекиено лъвче.
За себе си Раковски поръчал дълго наметало до под коленете, което било като пелерина. Цветът му бил тъмнозелен, а опакото било в червен цвят. Мундирът на Раковски бил също бял, но от тънко сукно и с червени гайтани, а на яката и на пагоните със сърма.
Раковски имал и изцяло червен мундир. Той не бил обут с цървули, а с ботуши. Калпакът на Раковски бил от черен цвят, а на челото лъвчето било ушито със сърма върху червен плат.
Раковски е познавал много добре историческите царски символи и ролята на червения цвят.
Червеното опако на пелерината е можело да стане лицево, при нужда. А резервния червен мундир-параден.
Кой художник ще нарисува Раковски като княз на легията?
„В архива на Раковски – пише неговия биограф д-р Б. Петров – са запазени следните разписки: 1) сметка от Сима Д. Миленкович, че е получил от Раковски 1015 гроша за бяло сукно (шаек) с дата 30.VІ.1862 г. и 2) сметка от Миливое Абаджие, че е получил от Раковски 1125 гроша за 150 аршина бяло сукно, с дата 3. VІІ. 62“ (Биография на Георги Стойковъ Раковски, С., 1910, с.148).
Княз Ал. Батенберг
ФРИЙМАСОНИ!!!
Нищо чудно да са набили в главата на Раковски да става княз на България - стар похват на владей и разделяй!
ФРИЙМАСОНИ!!!
Нищо чудно да са набили в главата на Раковски да става княз на България - стар похват на владей и разделяй!
легията е финансирана от българските търговци в странство и за това има документи, съхранени в архива на Раковски...
Списък на архивните фондове, съхранявани в
Български исторически архив при Националната библиотека
„Св. Св. Кирил и Методий”
Фонд № Наименование Крайни дати Брой документи
1 Георги Стойков Раковски 1811… 1868 г. 6 440 л.
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ