Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2014 11:51 - „За историята на новобългарската граматика“ или може ли и как да се разреши гатанката, що представя сегашния български език в сравнениe със славянските?
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 7038 Коментари: 10 Гласове:
6

Последна промяна: 24.10.2014 13:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

           1.

Тази година се навършват 150 г. от рождението на един изключително талантлив български хуманитарист, който умира едва на 32 години. Той е бил любимия ученик на Марин Дринов.

Димитър Матов е роден в 1864 година в български град Велес, тогава в Османската империя. През 1884 г. постъпва да учи в университета в Харков, слуша лекции по история на Марин Дринов и по лингвистика на Александър Потебня. През 1888 г. завършва история, литература и фолклористика. Връща се в Македония и от 1889 до 1890 година е учител в българската гимназия в Солун.

image

Матов е бил изключително талантлив. Още през 1885 г. под ръководството на Марин Дринов той превежда обширното житие на Св. Климент от Теофилакт. Публикувано е същата година от „Книжовното дружество“, т.е. бъдещата Българска академия за наука и изкуство. В предговора Марин Дринов отбелязва, че превода е по-добър от руският на проф. Менщиков.

Защо нашата новобългарска граматика е толкова различна от старо-черковнославянската? Такъв въпрос си задава Матов в труда си „За новобългарската граматика“.

Любомир Милетич пише: „Същинската научно-книжовна дейност на Матов започва от първата година след завършването му на университета, а именно през 1888/9, когато Матов е вече учител в Солунската гимназия. Осмият годишен отчет на същата гимназия ни изненадва тогава с една негова научна статия „За историята на новобългарската граматика“, печатана на първо място. Както показва и заглавието, тук се разисква главния въпрос, с който всеки наш езиковед е захващал и ще захваща самостойните си научни изследвания върху българския език, а именно: може ли и как да се разреши гатанката, що представя сегашния български език със своите особени форми в сравнение с тъй наречения старославянски език и другите славянски езици?“ (Димитър Матов", Български преглед, г. III, кн. XI, стр.55-75, София, ноември 1896).

Матов много добре знае, че за повечето европейски учени резките промени между старобългарския (черковнославянския) и новобългарския, се дължат на „външни фактори“. Те не приемат, че промените може да са вследствие вътрешно, естествено развитие на старославянския при българите, защото тази промяна е всъщност само при българите. Ето защо се търсят „външни фактори“, но кои могат да бъдат те?

Матов заминава да специализира във Виена, където до 1892 година специализира славянска филология при Ватрослав Ягич, а в Лайпциг при Август Лескин. Матов се подготвя при най-добрите в света. Ето защо, когато  на 15 септември 1896 г. умира в Дрезден, Любомир Милетич пише, че всички са били потресени от загубата на такъв талантлив български учен: „Внезапната смърт на нашия другар Д. Матов дойде като бурно стихийно нещастие, което смая и покърти всички ни (пак там).“

През 1889 г. не само Матов се интересува от особеностите на новобългарската граматика. През същата година Милетич публикува на хърватски в Загреб  "О clanu u bugarskom jeziku". "Членът в българския език" е труд, който Милетич издава през 1887 г. и по-късно защитава като докторска дисертация. Ученият не е съгласен с Миклошич, който „е на мнение, че българския самостоятелен член се е развил под влиянието на трако-илирийския език“ ("Членът в българския език", София, 1887).

Милетич е радетел на идеята, че „българския член се развил из най-вътрешния организъм на самия български език“ (пак там). Тоест, отхвърля „външния фактор“, като дава за пример, че и в някои руски диалекти има присъствие на член: „Какво трако-илирийско влияние може да се помисли при развитието на руския член? (пак там)“

Българският учен е прав, но и привържениците на теорията, че промените в новобългарски не са „из най-вътрешния организъм“ на черковнославянския, са прави.

Всъщност, разликата между граматиката на черковнославянския и новобългарската граматика, изисква да търсим такъв „външен фактор“, който както пише Милетич е оказал влияние и на някои руски диалекти, т.е. налага се да се върнем към историята и да потърсим териториалното и езиковото влияние на „стара Велика България“ над славянските езици. А щом има такова, е редно да повторим, че прабългарския е бил индоевропейски, със своя особена неславянска граматика, която даже е оказала влияние на някои руски диалекти, и трето: индоевропейската граматика на прабългарския език е била лексикално близка до тази на славянските езици.

Такава граматика и коя е тя, трябва отново да търсим на основата на историческия произход на българите, който за Г.С.Раковски от 1865 г. е бил свързан с „гимери и кимери“. Такъв е българския произход и според "Зографската история", а така също и според много други сведения още от VІ в.

Г.С.Раковски. Българска старина, 1865; Зографската история:

image

 image

2.

 

След ХІІ в. в писменият език на българите се наблюдават граматични промени, които поставят пред учените въпроса коя е причината писменият старобългарски от ІХ в. до ХІІ в. да е един в граматично отношение, а след това различен? Защо тези граматични промени имат аналог само в българският писмен език след ХІІ в., но не и в останалите славянски езици?

Българите, както пишат източниците, са били „многочислени“ при завоюването на Балканите (българския превод от ХІV в. на „Манасиевата хроника“). Те са били „като пясъка в морето“ (хазарско-еврейската кореспонденция от Х в.). Завоювайки Мизия през 681 г., българите били „безчислено множество“ („Римска история“ (кн.2, 2). Никифор Григора).

 Славяните са били по-малко от българите на юг от Дунав през VІІ в., но през ІХ в. княз Борис приема учениците на Кирил и Методий, които бягат от Моравия и решава да въведе славянския език като черковен и литературен, за да се разграничи както от гръкоезичието във Византия, така и от латиноезичието в Рим.

Това е ход на мъдър политик и държавник.

До ХІІ в. писменият славянски е език на черквата и на политическата върхушка, но след това той започва да става общобългарски писмен език и тогава прабългарската реч започва да навлиза със своята особена граматика, което води до „разрушение словесъ“, както пише през ХІV в. Константин Костенечки.

Всъщност, прабългарската реч е била лексикално близка до славянската, което става ясно и от думи като „мед“ и „здрава“ („страва“), които са употребявали хуно-българите (Приск, Йордан). Хуно-българският език е кимерийски (Прокопий), което ни подсказва, че т.нар. „прабългари“, а и хуно-българите, не са никакви тюрки, а са говорили кимерийски език, който лексикално е близък до славянския и всъщност е индоевропейски език.

 Българите ограмотяват отрано славянските диалекти с много кимерийски думи  (вкл. дн. руска дума „кумир“), така като арабския и персийския езици ограмотяват след VІ в. тюркския.

 

 





Гласувай:
6


Вълнообразно


1. letopisec - След ХІІ в. българския език е кор...
24.10.2014 12:28
След ХІІ в. българския език е коренно различен, с изключение на лексиката, която е индоевропейска и славянска, а много от думите са явно коренно български.
След ХІІ в. старата падежна система рухва, но това не се случва в останалите славянски езици.
След ХІІ в. езика демонстрира здрава членна форма, т.е. определителният член е специфично българска особеност и различава българския от останалите славянски езици.
След ХІІ в. инфинитивната форма е различна, с „да“ конструкция: напр. (искам) да ида.
След ХІІ в. старите форми на степенуване изчезват и виждаме съчетания на „по“ и „най“ с прилагателна форма (по-добър, по-лош, най-добър, най-лош).
След ХІІ в. бъдещето време се изразява различно, с частица „ще“ (ше, че, ке, жъ) и определена глаголна форма, напр. „ще ида“, а не както преди „ПОИДЪ“ или „ХОШТИ ИТИ“.
След ХІІ в. се оказва, че българския, за разлика от славянските езици, има сложна глаголна система от темпоралност на свършени, несвършени, минало време в бъдеще и т.н. глаголни времена, които днес са ужас за всеки чужденец, който учи български. Дори има и „преизказна форма“: „Казват, че написал в блога“, от което става ясно, че някой е казал за трето лице нещо, което може да бъде експлицирано без да се верифицира подлога. („Бил съм бил пил.“) Подобен изказ в славянските езици не може да съществува без подлога…
След ХІІ в. навлизат местоименни конструкции от вида „мене ме, мене ми, тебе те, тебе ти и др.“ Напр.: „Тебе те е страх, Тебе ти е кеф…Мене ми се пише, Мене ме е страх“…
След ХІІ в. няма двойствено число, а бройната форма за съществителните от м.р. мн.ч. се формира с един звук „а“: „един бор, два борА, един стол, два столА“…
След ХІІ в. имаме окончание „ове, ови“ при едносрични имена на м.р.: „кум, кумове, сват, сватове“.
След ХІІ в. имаме „а“-спрежение: „гледам, гледаш, давам, даваш…“
След ХІІ в. имаме притежателни местоимения: „негов“, техен, нихен, нихни“, които при славянските езици са си родителен падеж и няма такова нещо като в българския…
цитирай
2. aristotelis - От куче не може да се роди котка! Наивни и детски приказки които не подлежат дори на елементарна критика подобни на мики-мау-седонците!
24.10.2014 13:53
Академик Проф. Васил Гюзелев
Академик Проф. Васил Тодоров Гюзелев е виден български историк, изследовател на българското средновековие.

Безспорен е фактът, че в езика на прабългарите има както тюркски и монголски думи, така и такива с ирански произход. По своята езиково-етническа принадлежност древните българи са тюрки, които са се смесили със сродните на тях етнически групи, а също така и с ираноезични племена.
Прабългарската религия се характеризира с подчертан синкретизъм. Подобно на другите тюркски народи прабългарите почитат един върховен бог, богът небе – Тангра. Ханът е и първожрец на Тангра. Своите погребения те извършват чрез трупополагане в посока север–юг. В гроба поставят личните вещи и оръжието на починалия.

Прабългарите, както всички тюркски народи, имат лунен календар, състоящ се от цикъл от 12 години, всяка от които носи името на почитано животно: І – сомор (мишка), ІІ – шегор (вол), ІІІ – вер, бер (тигър), ІV – дванш (заек), V – неизвестно (вероятно дракон), VІ – дилом (змия), VІІ – мор [им] (кон), VІІІ – текуч (овен), ІХ – неизвестно (вероятно маймуна), Х – тох (кокошка), ХІ – етх (куче), ХІІ – дохс (свиня). Календарът най-вероятно е заимстван от високоразвитата в древността китайска култура.

Прабългари

Първото писмено сведение, в което прабългарите са отбелязани със своето народностно име – Vulgares, е Анонимен Римски хронограф от 334 г. В него се посочва, че са народ, който живее северно от Кавказ, в земите на днешен Казахстан.

Различни исторически свидетелства от края на ІV в. насам съобщават за отделни прабългарски племена, населяващи различни територии, пръснати от земите между Черно и Каспийско море до териториите около Балатонското езеро в днешна Унгария и Италия. В тях се разказва за хуногури, оногури, уногондури, котраги и кутригури.
Според Прокопий Кесарийски в средата на VІ в. сред народите, населяващи Северното Черноморие и Приазовието на запад от Азовско море и р. Дон, живеят кутригурите, а източно от тях – утигурите. Най-вероятно става дума за два големи военноплеменни съюза, обозначавани по-късно с имената на тези две племена. През VІІ в. историята на едно от прабългарските племена – уногондурите, се преплита по-тясно с Византия и информацията във византийските извори става по-обилна.
цитирай
3. letopisec - 2. aristotelis
24.10.2014 14:11
Неясноти в Именника на българските владетели.
http://letopisec.blog.bg/history/2014/10/20/neiasnoti-v-imennika-na-bylgarskite-vladeteli.1306384

Дилом – змия, произход в месопотамската дума „Илуян“

Дохс – няма нищо общо с тюркската дума „домус“, т.е. свиня, глиган

Сигор – топоним, произход в местността „Загрос“

Верени - ВУРУНЦИМУ (ВУРУШЕМУ) - т.е. „Слънце от Арина”, главна богиня на хетския пантеон, съпруга на Тару. Има аналог не само в „Именника на българските владетели” – „верени”, но и при волжките-българи – вараж, барадж, със значение „дракон“.

Теку –

Дванш –

Тох –

Сомор – топоним, Самар, Шумер (?).

Проблемът е, че науката не признава застинали и мумифицирани констатации. Тя търси, предлага, изработва хипотези. Крайно време е нашият „Именник“ също да бъде върнат на науката, а не отричан. По времето когато е открит той предизвика отзив от научни статии. За съжаление, всички тръгват при дешифрирането от предразсъдъка, че българите са тюрки.

Никой не отрича, че в „Именника“ има чувашки думи, но не се проучва как и откога датират взаимоотношенията между българи и чуваши. Същевременно, старото кимерийско минало на българите ни дава възможност да търсим не само чувашки думи в „Именника“, но и древнобългарски, с месопотамски произход. Неслучайно към 1920 г. Н.Я.Мар издига хипотезата за месопотамски произход на много от чувашките думи. Думи, които днес можем да кажем, че чувашите заемат от кимеро-българите.
цитирай
4. letopisec - 2. aristotelis: Прабългари
24.10.2014 14:15
2. aristotelis: Прабългари
Първото писмено сведение, в което прабългарите са отбелязани със своето народностно име – Vulgares, е Анонимен Римски хронограф от 334 г. В него се посочва, че са народ, който живее северно от Кавказ, в земите на днешен Казахстан.

http://bogolubie.blog.bg/drugi/2014/01/12/tri-svedeniia-za-ziezi-i-bylgarite-ot-354-g.1227772
цитирай
5. letopisec - Зиези и Зизаис. Истината, Аристотелчо, се търси и не е вечна. Така ме е учил в "Метафизиката" истинския Аристотел, не псевдо като теб.
24.10.2014 14:18
Във втората редакция на Анонимния латински хронограф от 354 г. съществува сведение за българите (Ziezi ex quo Vulgares).
Това сведение дълго време бе премълчавано в науката преди 1989 г., а след това претърпя небивали интерпретации.
Всеизвестно е, че сведението отсъства в първата редакция на хронографа от 268 г., ето защо най-логичното би било да се предположи, че този Зиези и тия българи, са вмъкнати по някакъв повод в хронографа през 354 г. и това дава възможност на изследователите да потърсят дали и в други летописи от ІV в. няма още сведения за този Зиези.
Вместо това, повечето интерпретатори на изречението „Зиези, от когото са българите” решиха да модифицират името към древни глотогенетични възможности, които, както се знае, не дадоха положителен резултат.
За Зиези обаче се оказва, че има още две сведения в летописи от ІV в. от н.е., при това в единият от тях името му е предадено почти точно, като Зизаис.

Историята около Зизаис, разказана в летописа на Амиан Марцелин от ІV в., ни разкрива как всъщност името Зиези е попаднало във втората редакция (354 г.) на Анонимният латински хронограф. Зизаис е от онези сармати, според Амиан, които са съюзници на римския император Констанций (337-361).
цитирай
6. vencivvg - Пра-Българи ?
24.10.2014 14:54
Историците моля ви, не използвайте термина "ПраБългари".
Термин създаден за да се покаже, да се подчертае че Пра-Българите са нещо различно от Българите. Нека сложим край на тази несправедивост!
Защо другите народи нямат такъв термин ? Не съм чел за пра-германци или пра-англичани или пра-гърци ? Нима те не са се смесвали и променяли през вековете ?
Колко по-добре би било ако навсякъде в тесктовете
"прабългари" бъде заменено с "българи".
цитирай
7. letopisec - 6. vencivvg - Пра-Българи ?
24.10.2014 15:10
Преди българите се зваха гимери и кимери, както пише Раковски ппрез 1865 г. на основата на атонски ръкопис, донесен му през 1856 г. в Белград от Атон от книгопродавеца Хаджи Найден. Кимерийците са прабългари. След 681 г. на юг от Дунав славяни и траки също стават български поданици, а така също и остатъчните македонски селяни от Вардарско.
цитирай
8. skotadix - Уточнения...
24.10.2014 16:51
Летописец, вече се намесвам като приятел, искам да се уточня някои неща
1. Макар и руско, влашко, сръбско - черковнославянските езици да са имали старобългарско влияние, в тях навлизат и много елементи от съответните езици...така че рускославянския който се връща като бумеранг в България в най-тъмните векове на турската окупация, носи и старобългарски, и чисто руски думи...
2. Не съм съгласен с толкова ранното според Летописец, а той цитира В. Геогриев, изпадане на падежите в езика ни
3. За мен е все още недоказан иранизма на прабългарския.
4. Промените в среднобългарския - аналитизъм, членна форма, разпадане на инфинитив аи др. , може и да са балканско влияние...Защото ги има и в албански, румънски,новогръцки и в сръбските диалекти...

За пореден път скандирам

ДА СЕ ИНИЦИИРА НАЦИОНАЛЕН ДЕБАТ, В КОЙТО БАН, СУ И ДРУГИТЕ РОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ ДА ВЗЕМАТ СТАНОВИЩЕ!!!!!!!!!
цитирай
9. letopisec - ИДЕЯТА ВИ ЗА НАЦИОНАЛЕН ДЕБАТ Е ПРЕКРАСНА....
24.10.2014 17:15
skotadix написа:
Летописец, вече се намесвам като приятел, искам да се уточня някои неща
1. Макар и руско, влашко, сръбско - черковнославянските езици да са имали старобългарско влияние, в тях навлизат и много елементи от съответните езици...така че рускославянския който се връща като бумеранг в България в най-тъмните векове на турската окупация, носи и старобългарски, и чисто руски думи...
2. Не съм съгласен с толкова ранното според Летописец, а той цитира В. Геогриев, изпадане на падежите в езика ни
3. За мен е все още недоказан иранизма на прабългарския.
4. Промените в среднобългарския - аналитизъм, членна форма, разпадане на инфинитив аи др. , може и да са балканско влияние...Защото ги има и в албански, румънски,новогръцки и в сръбските диалекти...

За пореден път скандирам

ДА СЕ ИНИЦИИРА НАЦИОНАЛЕН ДЕБАТ, В КОЙТО БАН, СУ И ДРУГИТЕ РОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ ДА ВЗЕМАТ СТАНОВИЩЕ!!!!!!!!!


АКО НАПИШЕТЕ СПЕЦИАЛЕН ПОСТИНГ ЗА ТОВА, ЩЕ ВИДИТЕ КОЛКО ДУШИ ЩЕ КОМЕНТИРАТ ТАМ, АЗ СЪЩО...ЩЕ СЕ РАДВАМ ДА ПОСТАВИТЕ НА ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ ДОКОЛКО СЪМ ПРАВ И НАПЪЛНО РЛИ СЪМ ПРАВ В ХИПОТЕЗИТЕ СИ. АЗ ПРЪВ ЩЕ СЕ СМИРЯ И ЩЕ КАЖА, ЧЕ С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ТОЧНИТИ ЛИНГВИСТИЧНИ ФАКТИ, ИНТЕРПРЕТАЦИИТЕ МОГАТ ДА СА ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА ЗА ПРОИЗХОДА НА ЕЗИКА НИ...
цитирай
10. letopisec - Псевдопонятието "прабългари".....
25.10.2014 07:19
Този термин в нашата историография е въведен не на базата на науката, а на политическато панславянство, според което българите били една малка орда и били претопени от славяните. Идеолог на тази грешна хипотеза е руснака от 19 в. Чертков, който първи внушава, че българите спрямо балканските славяни били нещо подобно на варягите спрямо киевските славяни. Тоест, Чертков пренебрегва изобщо съществуването на държава "древна Велика България" на територии от Кавказ до Днепър и Дунав, той даже не знае за такава държава и смята, че една орда тръгнала от Волга и някак създала държава на южните славяни. Това е грубо преиначаване на истината за българската история до 681 г.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11485854
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ