
Прочетен: 12220 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 21.09.2014 19:36


Агатий Миринейски, писал през втората половина на VІ в., отбелязва: „Хуните някога обитавали около тази част от Меотийското езеро (Азовско море – бел. ред.), която била обърната на изток и живеели северно от р. Танаис (Дон - бел. ред.), както и другите варварски народи, които обитавали в Азия зад Имейската планина (според античните и късно-античните географи Азия е започвала веднага на изток след р. Дон, това е била азиатската част на Сарматия; пак според тях, цялата планинска верига от кримския Тавър, през Кавказ, през месопотамския Тавър до Памир, е било една планина – бел. ред.). Всички те се наричали хуни, или скити. По племена били различни и едни от тях се наричали котригури, други утигури, някои – ултинзури, и вуругунди” (кн.V,11).
От сведението на Агатий става ясно, че народ „хуни” няма, а името „хуни” е общо название, каквото е било по негово време и топоса „скити”.
Народите в хунския съюз са имали статут, не по-различен от този на федератите в Римската империя и готският историк от VІ в. Йордан се хвали, че остроготите, които до 455 г. били хунски народ, имали собствени владетели.
Византийският историк от V в. Приск Панийски, който през 448 г. посещава лично Атила в Панония, ни е оставил разказ как васалите на различните хунски народи са вечеряли заедно с Атила в обща трапезария.
В градът на Атила, според историкът, се говорело на различни езици и той разпознал гръцката, латинската и готската реч, а останалото разнолико множество нарича - „скитски и хунски” езици. Това са събирателни понятия, скитски език вече е нямало, но народи, които обитават на територията на стара Скития, има. Такива, според Приск, са акатирите, които били многоброен народ, управляван от различни старейшини. Приск директно пише, че сарагурите са на север от Кавказ. „§37.Сарагурите, след нападение над акатировите племена, предприели поход против персите. Отначало те се приближили към Каспийската врата ( Чор, Дербенд – бел. ред.), но намирайки я заета от персийската охрана, преминали по друг път, по който стигнали до иберите (Дарялския проход над Грузия – бел. ред.) и започнали да опустошават страната им и да тревожат с набези селищата на арменците”.
Около Дунав, според историка, живеели хунските народи „амилдзури, итимари, табосури, биски и други”.
Явно под „хунска” реч, чута от Приск в града на Атила, е имал предвид народите, които са на изток от р. Танаис. Те са били доста, ако имаме предвид изброяването им от арменският автор от V в. Тавстос Бузанд: „пох, таваспар, хечмах, ижмах, гати и глуар, гугар, шичб и чилб, и баласич и егерсван...” (кн. ІІІ, гл. VІІ). Допълнително са посочени масгути (масагети) и алани (кн. ІІІ, гл. VІІ ).
За хуни-масагети, пише и Прокопий от VІ в., а още през ІV в. Амиан Марцелин съобщава, че аланите станали васали на хуните. Те са такива до 406 г., когато алани и вандали избягват на запад от р. Рейн и войските им мигрират в северна Африка. „Гати и глуар”, изброени от Бузанд, са готите и герулите (елуар).
Гепидите и лангобардите в Панония са били също хунски народи, поне до 455 г., когато вожда на гепидите Ардарих убива първородният син на Атила Елак, край р. Недао. След смъртта на Елак командването върху голяма част от хунските народи, които не се отцепват от империята, подобно гепиди и остроготи, поема Денгиз, а Йордан упоменава, че под властта му са „ултинзури, ангискири, битугури и бардори”. Денгиз се застъпил и за „садагиите” (явно славяни, от „сад”, градинари), народ, който готите притеснявали.
По същото време третият син на Атила Ернак поема под властта си българите (Суда) , наричани от Прокопий „утигури”, които се връщат към 465/467 г. около Боспор и Азовско море, очевидно за да бъдат отблъснати изгонените от аварите на запад от Каспийско море савири. Последните през VІ в. са вече известни на византийските писатели като хунски народ, т.е. от врагове през V в., са превърнати във васали.
Сироезичният автор, известен като Псевдо-Захарий Ритор, описва през 555 г. 13 народа по земите на север от Кавказ, между които и българите. По-голямата част от изброените (ауангур, аугар, сабир, бургар, кутаргар, хазар, дирмар, сирургур, баграсик, базгун, кулас, абдел и ефталит) са пост-атилови хуни. Интересното е, че и този автор не познава племе с етноним „хуни”.
Първите две племена, които били наричани хуни, според историкът от VІ в. Прокопий Кимерийски, имали кимерийски произход: „В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури ( Войната с готите, кн.ІV.5)”.
От VІІІ в. пр.н.е. до VІ в. пр. н.е. кимерийците са военен хегемон в региона на Предна Азия, Месопотамия и Анатолия. Военните им набези стигат до Лидия и Йония на запад в Мала Азия.
Още през 714 г. пр.н.е. кимерийците атакуват Урарту. Родината им Гамирая се е намирала на север от Урарту (в „северна Армения и южна Грузия" – А.Иванчик ).
Дали пък не е възможно самите урарти да са нарекли кимерийците с името „хуни“?
За целта бе необходимо да се обърна към древната история на Урарту (=Бийан, Бунд) и да потърся в асирийските и урартските клинописи отговор.
Думата "хини (ли)" в урартския език има две значения: едното е "син", в смисъл урартския цар около 780 г. пр.н.е. Аргишти І е син (= хини-ли) на Менуа, предишния цар.
Но самият Аргишти създава на левият бряг на река Аракс крепостта "Аргиштихинили". Тeзи "хини-ли", които живеят в тази огромна крепост-град, какви са му на Аргишти? Явно не са му всичките деца, нали? Тоест, думата „хини“ („ли“ е афикс) е имала още едно значение, освен „син“ и то е било „поданик, зависим, подчинен“.
Затова ли българите са нарекли всички свои подчинени в империята си „хуни“?
Към 643 г. или 639 г. пр.н.е. урартския цар Сардури ІІІ, предвид на военната си слабост, доброволно признава върховенството на Асирия и се именува "син" на асирийският цар. Тоест, видно е, че думата "син" (хини-ли) в урартският език, освен семейно значение, е имала и значение близко до горепосочените, в случая "зависим, подчинен". Все пак, Сардури ІІІ, след като се именува "син" на царя на Асирия, демонстрира външно-политическа зависимост.
Живеещите в града на Аргишти І, т.е. в Аргиштихинили, са в същата зависимост (хини-ли) към създателя на града.
С други думи, кимерийците, които към VІ в. пр.н.е. губят своята мощ в Анатолия и се завръщат в родината си Гамирая („северна Армения и южна Грузия"), са били приемани на път за там и в поселища на пост-урартците (бундур), които също през VІ в. падат под зависимостта на Мидия. Едно от тези селища е било Занави и данните са съхранени в грузинското съчинение от V в. „Мокцевай Картлисай”: „Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетелят на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки” (гл. І).
Това показва, че името „хини” (хони, хуни) е от урартския речник „хини-ли”, къдато „ли” е афикс, при това общоупотребим: „Бийан”, но и „Бийанили”…Всъщност, името „Бийан”, каквото е било самоназванието на Урарту, е съхранено в българския език, в думата „Боян”.
Име на територия (byt) Бит Хануниян е упоменат и във вавилонската хроника от 609 г. пр.н.е., известна като "Хрониката на Геда".
Защо мразим хуно-българската си история?
Произход на името на първородния син на ...
РОБОТ Валери Какачев
Германия, Сарматия и Кимерийско море!
21.09.2014 20:54
срещна тук .Поздрави ! Юлия
Покажете се и се обосновете !
срещна тук .Поздрави ! Юлия
Покажете се и се обосновете !
22.09.2014 09:01
Аналогичен случай като никога несъществувалата Византийска империя.
Османска империя - да, но турска - никога
Фриволното лепене на титли и заглавия едва ли е само проява на лош вкус. В империите обикновено има роби - при хуните май няма такива. Това, че някой летописец е решил по конюктурни съображения да му закачи титла император едва ли ще е най-красноречиво доказателство за това. И ако е така то между бич божи и император би следвало да има знак за равенство ?
22.09.2014 11:55
Доцент д-р Иво Панов е ръководител на специалност „Иранистика“ в СУ „Свети Климент Охридски”, Факултет по класически и нови филологии, катедра „Класически изток”.
Той участва в първата национална интердисциплинарна експедиция, организирана от БАН и СУ „Свети Климент Охридски” през 2008-а. Тя търси следите на прабългарската култура в земите на Таджикистан, Узбекистан и Афганистан, а през 2010 г. се отправи и на експедиция в Иран.
Все повече любители на историята днес са убедени, че в крайна сметка прабългарите са били ираноезичен народ. Тоест роднини на древните перси, създали една от двете велики империи на Стария свят, а не са тюркски номадски племена, както набиваха в ученическите глави във времето на соца, че и след това. И до днес го пише в някои от учебниците.
С днешна дата интересът към този въпрос се засилва лавинообразно. Интернет форумите врят и кипят от споровете по темата. И махалото съвсем естествено се залюлява в посока, обратна на старата теория, т.е. към иранската версия.
Позовавайки се на артефактите, появили се през последните десетилетия, а и на отдавна изтъкнатия от големия специалист проф. Веселин Бешевлиев ирански произход на ред прабългарски имена като Кубрат, Аспарух, Борис, мнозина застават без уговорки зад тази теория. И не без основания.
Точно затова потърсихме доцент Иво Панов, мислейки, че ще потвърди иранската теория. Той изследва материята от години, думата му тежи в научната общност, но се оказа, че тъкмо заради това доц.
Панов е изключително предпазлив, когато го попиташ дали наистина прадедите ни са от ирански произход. Ученият не бърза да прави изводи. Смята, че все още не са събрани достатъчно данни, подкрепящи категорично тази теза.
Доц. Панов обаче е бил на две експедиции: в Таджикистан, Узбекистан, размирния Афганистан, а после се отправя и към Иран, където се натъква на доста любопитни факти. Първо прекосява древната река Вахш, наречена днес в част от своето протежение Амударя, отвъд нея е древната и мистична земя Балкхара, или Бактрия, както са я наричали воините на Александър Македонски. Това е и областта, която им оказва най-яростна съпротива, а за да скрепи съюза си с този войнствен народ, Завоевателя нарежда на 10 000 свои пълководци и бойци да минат под венчило с 10 000 местни девойки. Прави го и самият той.
Между другото, на персийски българин се произнася балхар...
Питаме учения какво мисли за твърденията, че Балкхара е древната ни прародина: Те не са от вчера. Самият патриарх на българската революция Г. С. Раковски (1821-1867) е първият човек, който отсича, че някъде около Памир се намира прародината ни.
На въпроса от ирански или тюркски произход са прабългарите доц. д-р Иво Панов отговаря така:
„Този въпрос предстои да се изследва. По- голямата част от персийските думи в българския език идват чрез език посредник - турски, арабски. Обаче има думи, които са само в българския и персийския език. Това ни дава основание да смятаме, че сме имали контакти навремето. Затова търсим нашите корени нататък - към Памир, но пак казвам, намират се отделни находки, без да можем да заковем и да кажем: „Ние сме това и това”.
Първо, археологията действително придава голяма тежест на изследванията, но последните археологически изследвания върху над 1500 скелета на прабългари показват антропология от европеиден сарматски тип - високи хора с брахикранни глави и фергански лица с 60 % изкуствена деформация на черепа, характерна за източноиранците по това време.
Второ, от над 20 титли при прабългарите само 4 са общи с тюркските, при това повечето от тюркските титли (таркан, багатур, шад) са заимствани от други народи - иранци, тохари, китайци.
Трето, според В. Бешевлиев, над 50 % от личните имена на прабългарите са ирански (Аспарукс, Безмер, Кубер, Кубрат, Котраг).
Четвърто, много от набедените за тюркски прабългарски думи са всъщност ирански, например КУПЕ (ризница) си е чисто персийска (qäbā - дълга връхна дреха).
Пето, тюркския език има една отличителна особеност - дефинирани са четири фонетични закона, на които се подчиняват 99,99 % от тюркските думи, но прабългарските (например Крум, Плискав, естрогин, хлобрин) не им се подчиняват.
Шесто, да не говорим за различия в погребалния обряд, религиозните храмове, градостроителство и т.н. и .т.н - вероятно е излишно. В България всеки си пее своята песен и никой не се подчинява на научните факти и резултати, даже не ги чете. И накрая, да се твърди, че Мадарският конник е тракийска направа е много смело, човек трябва да си сложи очила и да не вижда очевадни подробности.
Доцент д-р Панов обяснява, че името Аспарух има две версии: „Дух на кон” или „Лице на кон”
То е от персийски произход, а повечето специалисти смятат това за доказано. Ученият уточнява: „Проблемът ни е, че нямаме достатъчно материал от прабългарския език, за да правим някакви паралели. Всичко го казваме с голяма доза условност, но като го споменем пред някой вестник или списание, излиза, че сме го заковали.”
При експедициите в Афганистан и Иран д-р Панов и хората му изучават скални конници. Съответстват ли те на Мадарския е другият задължителен въпрос, който задават изкушените от историята на прабългарите.
В областта Шамарк, Северен Афганистан, експедицията прави детайлни снимки на изсечена в скалата фигура. „Там конникът не е близнак на нашия, има съвсем друга композиция, обаче името съвпада”, обяснява доц. Панов и продължава: „Казват му „Раге модар”- „Вените на майката”. По друг начин стоят нещата в Иран. „Там са едно към едно барелефите, датирани от периода на втората персийска държава (224-651 г.), с Мадарския конник. Едва ли може да има съмнение, че това е един и същи стил. Няма как да се отрекат паралелите в изкуството на Иранската сасанидска държава и България”, казва той.
Преди години проф. Веселин Бешевлиев публикува изследванията си за една плоча с двуглав орел от епохата на Първото българско царство, открита по нашите земи. И в тази връзка експедицията я очаква изненада. Иранският двуглав орел, който доц. Панов заснема в Техеранския национален исторически музей по стара история, е идентичен с нашия.
Спомени от първо лице
През 2008 година шестима души отидохме в Афганистан, Таджикистан и Узбекистан. Идеята ни беше да навлезем в севера на Афганистан. Беше много опасно. Самите хора, които ни посрещнаха, казаха: „Вижте какво, ние дори да ви дадем това, което ви е обещано - охрана и бронирана кола, няма да можем да поемем отговорност за вашата безопасност. Положението беше такова, че да мръднеш от шосето, можеш да се натъкнеш на мина, на всяка крачка имаше осакатени хора. Ние решихме да не прекосяваме Афганистан, а да заобиколим през Таджикистан, въпреки че беше свързано с дълъг преход Искахме да попаднем сред население, което е капсуловано. Беше логично на такова място да се запазили най-много архаизми - думи, обичаи, но основната част от изследванията ни бяха оттатък реката Вахш. Моя задача бе да въздържам колегите от крайни изводи. Хората искат бързо да стигнат до истината, но пътят е много дълъг и е покрит с трудности. Ще хвърлиш една дума и после ще ти се смеят”.
ДРУГАТА СТЪПКА
- През 2010 г. доц. Панов вече е на експедиция в Иран. И там в продължение на месец правят теренни проучвания. Директорът на тамошния Национален музей им направил списък на цялата стара литература, където се говори за българите. В момента СУ разполага с 18 такива средновековни заглавия, като предстои да бъдат преведени частите от тях, в които се говори за българите.
Аналогичен случай като никога несъществувалата Византийска империя.
Османска империя - да, но турска - никога
Всеизвестно е, че Ирник от "Именникът на българските князе" и Ернак, третият син на Атила, са една и съща личност, според всички големи световни историци. Ирник е от българския род Дуло, според "Именника". Тогава баща му Атила от кой род е и българин ли е?
„Никога на никого от предишните владетели на Скития или даже на други страни не се е удавало да извършат толкова много за толкова кратко време и да владеят както островите на океана (островите в Каспийско море, потънали по-късно – коментар мой), и отгоре на това цяла Скития, дори и римляните да имат за свои данъкоплатци. Стремейки се дори да увеличи още повече огромните си земи, които има, и да придобие нови, той [Атила] даже иска да нападне Персия. Когато някой от нас попита по какъв път той може да стигне до Персия, Ромул (посланик до Атила от страна на Западната римска империя- к.м.) допълни, че Мидия се намира на недълго разстояние от Скития и че на хуните им е познат този път, те отдавна са нападали Мидия, когато страната им е страдала от глад, а римляните пък не са ги атакували тогава (има предвид техните останали войски в Панония – к.м.), заради случилата се по онова време друга война (явно има предвид войната на Теодосий І с узурпатора в Рим Евгениус – к.м.). По този път отишли тогава в Мидия Басих и Курсих от царските скити (топос, зает от Херодот - к.м.), предводители на огромен сбор от хора, тези двамата впоследствие дойдоха в Рим и с тях беше сключен военен съюз (има предвид съюза със Стилихон срещу Радагайс през 405 г. – к.м.). Дошлите тогава разказаха, че те преминали през незаселени места и се насочили към езерото, което Ромул смята, че е Меотида [Азовско море] и оттам след 15 дни път, преминавайки през някакви гори, нахлули в Мидия. Докато те опустошавали страната със своята конница, персите воювали с тях, като изпълвали небето със стрели, така че хуните от страх пред настъпващата опасност обърнали назад и преминали горите с немного плячка, понеже персите отнели доста от нея. Боейки се, че ще бъдат преследвани, хуните се върнали по друг път (нападнали са през Дарялският проход над Грузия, а са се върнали през Дебрендския проход;прави впечатление, че хуните познават много добре региона – к.м.) и покрай един огън, който излизал от една подводна скала (горящ нефтен кладенец – к.м.), се насочили оттук и след дни се върнали в страната си. Така и те разбрали, че Мидия се намира на неголямо разстояние от Скития (този извод в летописа контрастира с описанието, че те много добре познават Дербентския и Дарялския проходи в Кавказ, и би трябвало поне учените да имат предвид, че не може да бъде приет буквално – к.м.). И така Атила, ако желае може да я нападне [Персия] и в един такъв поход няма да претърпи големи трудности, а и пътят му няма да е дълъг, така че ще покори и мидяни, и парти, и перси, и ще ги направи данъкоплатци, защото той разполага с военна мощ, срещу която не може да издържи нито един противник. Когато ние (чухме това – к.м.) вкупом си пожелахме да вземе да тръгне при персите и да обърне от нас (т.е. римляните – к.м.) към тях оръжието си, но Константиол (дотук Приск преразказва речта на западния посланик Ромул, а Константиол е римлянин, родом от Панония на служба при Атила – к.м.) взе думата и поясни, че той се притеснява точно от това. Атила, ако подчинил бързо персите, нямало да забрави владенията си тук за сметка на онези там. Сега той получава (от западната римска империя - к.м.) злато, заради титлата си, но ако подчини партяни, миди и перси (Приск тук демонстрира висока стилистика, парти отдавна няма, както и царски скити, но въпросът с географските имена при Приск е тема за отделно изследване – к.м.), той няма вече да търпи римляните да си приписват неговата власт (това изречение отхвърля тезата на Томпсън от 1948 г., че Панония е преостъпена с формален договор на Атила – к.м.), но открито ще ги признае за поданици и ще им постави много по-тежки и неизгодни искания (намек към Ромул, че дипломатическото му присъствие при Атила, във връзка със златните чаши от Ниш, не е най-лошото, което може да се очаква от Атила – к.м). Титлата, за която спомена Константиол, се изразява в званието му на римски пълководец (magister militum ? – к.м.), която Атила приел, взимайки заплатата, вместо данък. Сумите му се изпращат като вещеви пари, както се дават и на останалите римски пълководци по името на титлата им (т.е. вещеви пари за гарнизона на magister militum на съответната провинция – к.м.). Константиол твърди, че след като покори мидяните, партите и персите, Атила ще отхвърли този чин, по името на който на римляните им се иска да го наричат, а и званието, с което те си мислят, че му оказват почест, и ще ги принуди да го наричат вместо пълководец, император (логиката е, че Атила ще стане римски император, какъвто обаче стават последователно всъщност децата на Орест и Едеко, висши сановници на Атила; т.е. Ромул Августул и Одоакър – к.м.). Та той вече бил казал един път простосърдечно (пак думи на Константиол и следва преразказ на думи на самият Атила – к.м):
” Пълководците му [на Валентиан ІІІ] са негови слуги, а моите пълководци са равни по чест с римските императори”. Вследствие на това [дето искате да го пратите в Персия; продължава преразказа на Константиол– к.м], ще последва само увеличение на настоящето му могъщество. Знамение за неговата сила е дал дори и сам бог, откривайки му къде е меча на Арест, който се счита свещен и се слави от скитските царе, понеже собственикът му е орисан да е господар на войните, но този меч, който бил изчезнал в древни времена, той го е открил с помощта на една крава.”
И така, територията на държавата на Атила е била от р. Тиса в дн. Унгария, където Приск се среща с хунския император и на изток до Кавказ.
В Европа, Хунската империя урегулира през 447 г., след като побеждава във война Византия, границата си с ИРИ по Дунав, около Белград и Ниш. През 451 г. Атила стига до Париж. През 452 г. превзема северна Италия. През 453 г. Атила умира...
„Никога на никого от предишните владетели на Скития или даже на други страни не се е удавало да извършат толкова много за толкова кратко време и да владеят както островите на океана (островите в Каспийско море, потънали по-късно – коментар мой), и отгоре на това цяла Скития, дори и римляните да имат за свои данъкоплатци. Стремейки се дори да увеличи още повече огромните си земи, които има, и да придобие нови, той [Атила] даже иска да нападне Персия. Когато някой от нас попита по какъв път той може да стигне до Персия, Ромул (посланик до Атила от страна на Западната римска империя- к.м.) допълни, че Мидия се намира на недълго разстояние от Скития и че на хуните им е познат този път, те отдавна са нападали Мидия, когато страната им е страдала от глад, а римляните пък не са ги атакували тогава (има предвид техните останали войски в Панония – к.м.), заради случилата се по онова време друга война (явно има предвид войната на Теодосий І с узурпатора в Рим Евгениус – к.м.). По този път отишли тогава в Мидия Басих и Курсих от царските скити (топос, зает от Херодот - к.м.), предводители на огромен сбор от хора, тези двамата впоследствие дойдоха в Рим и с тях беше сключен военен съюз (има предвид съюза със Стилихон срещу Радагайс през 405 г. – к.м.). Дошлите тогава разказаха, че те преминали през незаселени места и се насочили към езерото, което Ромул смята, че е Меотида [Азовско море] и оттам след 15 дни път, преминавайки през някакви гори, нахлули в Мидия. Докато те опустошавали страната със своята конница, персите воювали с тях, като изпълвали небето със стрели, така че хуните от страх пред настъпващата опасност обърнали назад и преминали горите с немного плячка, понеже персите отнели доста от нея. Боейки се, че ще бъдат преследвани, хуните се върнали по друг път (нападнали са през Дарялският проход над Грузия, а са се върнали през Дебрендския проход;прави впечатление, че хуните познават много добре региона – к.м.) и покрай един огън, който излизал от една подводна скала (горящ нефтен кладенец – к.м.), се насочили оттук и след дни се върнали в страната си. Така и те разбрали, че Мидия се намира на неголямо разстояние от Скития (този извод в летописа контрастира с описанието, че те много добре познават Дербентския и Дарялския проходи в Кавказ, и би трябвало поне учените да имат предвид, че не може да бъде приет буквално – к.м.). И така Атила, ако желае може да я нападне [Персия] и в един такъв поход няма да претърпи големи трудности, а и пътят му няма да е дълъг, така че ще покори и мидяни, и парти, и перси, и ще ги направи данъкоплатци, защото той разполага с военна мощ, срещу която не може да издържи нито един противник. Когато ние (чухме това – к.м.) вкупом си пожелахме да вземе да тръгне при персите и да обърне от нас (т.е. римляните – к.м.) към тях оръжието си, но Константиол (дотук Приск преразказва речта на западния посланик Ромул, а Константиол е римлянин, родом от Панония на служба при Атила – к.м.) взе думата и поясни, че той се притеснява точно от това. Атила, ако подчинил бързо персите, нямало да забрави владенията си тук за сметка на онези там. Сега той получава (от западната римска империя - к.м.) злато, заради титлата си, но ако подчини партяни, миди и перси (Приск тук демонстрира висока стилистика, парти отдавна няма, както и царски скити, но въпросът с географските имена при Приск е тема за отделно изследване – к.м.), той няма вече да търпи римляните да си приписват неговата власт (това изречение отхвърля тезата на Томпсън от 1948 г., че Панония е преостъпена с формален договор на Атила – к.м.), но открито ще ги признае за поданици и ще им постави много по-тежки и неизгодни искания (намек към Ромул, че дипломатическото му присъствие при Атила, във връзка със златните чаши от Ниш, не е най-лошото, което може да се очаква от Атила – к.м). Титлата, за която спомена Константиол, се изразява в званието му на римски пълководец (magister militum ? – к.м.), която Атила приел, взимайки заплатата, вместо данък. Сумите му се изпращат като вещеви пари, както се дават и на останалите римски пълководци по името на титлата им (т.е. вещеви пари за гарнизона на magister militum на съответната провинция – к.м.). Константиол твърди, че след като покори мидяните, партите и персите, Атила ще отхвърли този чин, по името на който на римляните им се иска да го наричат, а и званието, с което те си мислят, че му оказват почест, и ще ги принуди да го наричат вместо пълководец, император (логиката е, че Атила ще стане римски император, какъвто обаче стават последователно всъщност децата на Орест и Едеко, висши сановници на Атила; т.е. Ромул Августул и Одоакър – к.м.). Та той вече бил казал един път простосърдечно (пак думи на Константиол и следва преразказ на думи на самият Атила – к.м):
” Пълководците му [на Валентиан ІІІ] са негови слуги, а моите пълководци са равни по чест с римските императори”. Вследствие на това [дето искате да го пратите в Персия; продължава преразказа на Константиол– к.м], ще последва само увеличение на настоящето му могъщество. Знамение за неговата сила е дал дори и сам бог, откривайки му къде е меча на Арест, който се счита свещен и се слави от скитските царе, понеже собственикът му е орисан да е господар на войните, но този меч, който бил изчезнал в древни времена, той го е открил с помощта на една крава.”
И така, територията на държавата на Атила е била от р. Тиса в дн. Унгария, където Приск се среща с хунския император и на изток до Кавказ.
В Европа, Хунската империя урегулира през 447 г., след като побеждава във война Византия, границата си с ИРИ по Дунав, около Белград и Ниш. През 451 г. Атила стига до Париж. През 452 г. превзема северна Италия. През 453 г. Атила умира...
Аналогичен случай като никога несъществувалата Византийска империя.
Османска империя - да, но турска - никога
Аналогичен случай като никога несъществувалата Византийска империя.
Османска империя - да, но турска - никога
Първо българско царство, Стивън Рънсиман нарича "Българска империя"....Кажете ми, след като Приск от 5 в. пише, че държавата на Атила получава данък от двете римски империи и е по-силна от Персия, тя "княжество" ли е, според Вас? Чакам отговор...
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ