Съгласно изследванията на забележителния езиковед Леман Хаупт, кимерийския език е вероятното „изгубено звено” между тракийския и иранските езици.

Проф. д-р Георг Холцер ( Prof. Dr. Georg Holzer. Entlehnungen aus einer bisher unbekannten indogermanischen Sprache im Urslavischen und Urbaltischen, Wien., 1989; Das ErschlieЯen unbelegter Sprachen. Zu den theoretischen Grundlagen der genetischen Linguistik (= Schriften ьber Sprachen und Texte, hrsg. von G. Holzer, Bd. 1), Peter Lang, Frankfurt am Main/ Berlin/ Bern/ New York/ Paris/ Wien) пък издига хипотезата, че е съществувало самостоятелно индоевропейско разклонение, понеже обръща внимание, че при редица балтийски и славянски думи, е нарушено регулярното съответствие, характерно за индоевропейските езици.

Холцер отъждествява това самостоятелно индоевропейско разклонение, което днес е загубено, но следите му се откриват в гореспоменатите заети в балтийски и славянски думи, с кимерийския език.

(Слав. *poto (> рус «путы») и лит. pantis (путы) — по правилам соответствий должны восходить к и-е *pent-, но такого корня в и-е языке нет. Есть *bhendh- («связывать»), откуда нем. binden (связывать), > нем. Band (лента) > рус. бант. Слав. *tes-to (тесто) похоже на причастие от и-е *dheigh- (месить тесто, ср. нем Teig), но корня *teik- в и-е тоже нет. Слав. *trotъ, лит. tranas (трутень), тогда как в и-е название трутня восстанавливается не как *tron-, а как *dhron- (напр., греч. θρώναξ — дронас). И тому подобное.

Хольцер рассмотрел значительное количество слов вместе и обнаружил, что эти отклонения от стандартной системы сами по себе образуют систему.)

 

Създаването на писмения славянски език от бр. Св. Св. Кирил и Методий, е исторически факт. Техните ученици намират прием в България при княз Борис І.

Дотогава дипломацията на Борис е успяла вече да създаде собствена архиепископия, вследствие отказа на българите на VІІІ Вселенски събор да са към Римската църква. Константинопол дава български архиепископ, но Борис продължава делото по автономия на българската църква, като въвежда с помощта на Кириловите ученици като писмено-черковен език именно славянския...

Защо него, ако той е бил неразбираем за българите?

Славянският език явно е бил много близък лексически до българския, който обаче се е различавал граматично от него...Ето защо Борис І се възползва от делото на Кирил и Методий и въвежда за писмено-черковни нужди един език, който е бил близък лексически до кимеро-българския, още повече, че кимерийския език е дал много думи в балтийския и славянския езици.

(Виж. „Следы киммерийского языка в русском или пример научной работы в языкознании”http://clubs.ya.ru/4611686018427395759/replies.xml?item_no=48777; http://www.polit.ru/lectures/2005/11/09/mudrak.html).

Към ХІІ/ХІІІ в.в. се оказва обаче, че се пише по начин, по който не се говори...Речта на българите и особено тяхната граматика и глаголни времена се разминават от изкуствено въведения писмен славянски, който има много падежи. Лексическата близост не е достатъчна, понеже езикът е еднородна система от лексика, граматична морфология и синтаксис.


Българския превод от ХІV в. на хрониката от Х в. на Симеон Логотет е правен по същото време, когато е превеждана и „Манасиевата хроника“, т.е. по времето на Цар Иван Александър. За този български преводач не съществуват „склавини“ (славяни) и навсякъде в гръцкия текст, където среща „склавини”, ги превежда с „българи“.

Към ХІІ/ХІІІ в.в. образоваността е висока в България и писмеността се използва не само за черковни нужди, ето защо кирило-методиевската книжовна норма започва да се руши от писци, които се стремят да вкарат повече българизми в граматиката и синтаксиса.

Патриарх Евтимий през ХІV в. прави цяла книжовна реформа, за да върне писмения в правилата на кирило-методиевата книжовна норма, но не успява...

Граматикът Константин Костенечки през ХІV в. също не успява в България с реформата на писмения език, но най-изненадващо успява в Сърбия, където хората, понеже са славяни, си говорят с падежите и няма "нарушение словесъ"....

И така, българския език е очевидно лексикално близък до славянския, но не и граматично. Тоест, той е отделен, както от славянските езици, така и от тюркски, тракийски и ирански.

Произходът на българският език трябва да се търси в кимерийския произход на самите българи. 

След ХІІ в. в писменият език на българите се наблюдават промени, които поставят пред учените въпроса коя е причината писменият старобългарски от ІХ в. до ХІІ в. да е един, а след това различен? Това промени в езика ли са и ако е така, защо те имат аналог само в българският писмен език след ХІІ в., но не и в останалите славянски езици?

Българските езиковеди са в дълг на българския език, нито един от тях не си задава въпроса: ако съществува такава рязка и коренна промяна в граматичната система и в част от звуковата система на българския език след ХІІ в., тогава чий е бил писменият ни език от ІХ до ХІІ в.в.? Как чий? Изворите са категорични, княз Борис-Михаил кани кирило-методиевите ученици, които са създали азбука на езика на славяните и тези ученици, а между тях най-вече Климент Охридски и Наум Плисковски, продължават делото на учителите си в България и превеждат книги на славянски език.Добре, страх ги е било да зададат някога въпроса историци и лингвисти, след като българи и славяни не са едно и също, и след като очевидно славянския е бил близък лексикално до българския, тогава българите на какъв език са говорили? Защото, ако славянския не бе разбираем за княза и народа, тогава какъв е зора да има черковно-славянско богослужение, при условие, че същото би вършило гръкоезичното или латиноезичното?

прабългарите били тюркоезични, при това за пример се сочат волжките българи, но и дума не се обелва, че е възможно те да са били отюречени чак след VІІ в. от н.е. Същевременно, за дунавските българи смело се твърди, че те са ославянчени след VІІ в., а прабългарската орда била малка и славяните я асимилирали…

Но българският език задава въпроси и езикознанието ни показва неща, на които само идеологията и репресията могат да затворят устата…

Кои са тези неща?

След ХІІ в. българския език е коренно различен, с изключение на лексиката, която е индоевропейска и славянска, а много от думите са явно коренно български.
След ХІІ в. старата падежна система рухва, но това не се случва в останалите славянски езици.
След ХІІ в. езика демонстрира здрава членна форма, т.е. определителният член е специфично българска особеност и различава българския от останалите славянски езици.
След ХІІ в. инфинитивната форма е различна, с „да“ конструкция: напр. (искам) да ида.
След ХІІ в. старите форми на степенуване изчезват и виждаме съчетания на „по“ и „най“ с прилагателна форма (по-добър, по-лош, най-добър, най-лош).
След ХІІ в. бъдещето време се изразява различно, с частица „ще“ (ше, че, ке, жъ) и определена глаголна форма, напр. „ще ида“, а не както преди „ПОИДЪ“ или „ХОШТИ ИТИ“.
След ХІІ в. се оказва, че българския, за разлика от славянските езици, има сложна глаголна система от темпоралност на свършени, несвършени, минало време в бъдеще и т.н. глаголни времена, които днес са ужас за всеки чужденец, който учи български. Дори има и „преизказна форма“: „Казват, че написал в блога“, от което става ясно, че някой е казал за трето лице нещо, което може да бъде експлицирано без да се верифицира подлога. („Бил съм бил пил.“) Подобен изказ в славянските езици не може да съществува без подлога…
След ХІІ в. навлизат местоименни конструкции от вида „мене ме, мене ми, тебе те, тебе ти и др.“ Напр.: „Тебе те е страх, Тебе ти е кеф…Мене ми се пише, Мене ме е страх“…
След ХІІ в. няма двойствено число, а бройната форма за съществителните от м.р. мн.ч. се формира с един звук „а“: „един бор, два борА, един стол, два столА“…
След ХІІ в. имаме окончание „ове, ови“ при едносрични имена на м.р.: „кум, кумове, сват, сватове“.
След ХІІ в. имаме „а“-спрежение: „гледам, гледаш, давам, даваш…“
След ХІІ в. имаме притежателни местоимения: „негов“, техен, нихен, нихни“, които при славянските езици са си родителен падеж и няма такова нещо като в българския…

Българите, както пишат източниците, са били „многочислени“ (българския превод от ХІV в. на „Манасиевата хроника“), „като пясъка в морето“ (хазарско-еврейската кореспонденция от Х в.), „безчислено множество“ („Римска история“ (кн.2, 2). Никифор Григора). Славяните са били по-малко от българите на юг от Дунав, но през ІХ в. княз Борис приема учениците на Кирил и Методий, които бягат от Моравия и решава да въведе славянския език като черковен и литературен, за да се разграничи както от гръкоезичието във Византия, така и от латиноезичието в Рим.

че през ХIII век вече се говори "различно" от първоначалния вариант на писмения език, създаден през IХ в., но не заради изначални разлики, а поради самото развитие на живата система "БЕ".

Освен това създадената от Кирил и Методий азбука е била предназначена именно за българския език, а не за някакъв "славянски език". Всеки начинаещ езиковед ще ти го каже, посочвайки необоримите аргументи, че в глаголицата има отделна буква за звукова "Ъ", който просто е непозната фонема за всички останали славянски езици.

Връзката е обратна. Глаголицата и направените на нея преводи на части от Светото писание са били на български, но към момента са "вършили работа" и на други народи.

българският език има два етапа, падежен до ХІІ в. и безпадежен след това. Този факт не е въпрос на развитие, понеже един език не може произволно да стане от падежен аналитичен. Глаголицата няма звук "ъ", нито кирилицата, Вие очевидно сте чели-недочели нещо си. Преходът от дифтонга "он" към "ъ" и на дифтонга "ен" към я/е....Ама Вие не знаете що е дифтонг, нали? Неграмотността е смешна, драги Рустам Грузински....

"отъждествява с...кимерийския" А въпросният учен би ли могъл да посочи поне 2-3 изречения пълни написани на "кимерийски" та да го определи като балто-славянски или каквото и да е ? Също както и с тракийския - май там има повече думи - колко бяха - 5-6 ? Нямам против кимерийците и българите да говорят индоевропейски, но за бога - не сме 19 век , обхванати от патриотични емоции. В 21 век сме и науката наистина трябва да е Наука и когато няма достатъчно факти, трябва да каже - няма факти. Да но затова пари не плащат....

Вярно е, че "глаголицата" и "кирилицата" нямат "звук Ъ", защото звукът като понятие не е съотносимо към самата азбука. Обаче и в двете азбуки има БУКВА, която означава ЗВУКА "Ъ". Направи справка в който и да е глаголически запазен правилник. Например "Супрасълския ръкопис" Ще видиш не само буквата Ъ с нейния глаголически вариант, но ще видиш, че е сложена навсякъде в краесловие на думите със съгласна.

Изкуствено въведения славянски език като писмен по времето на Борис става ясен към ХІІІ в., когато устната българска реч масово навлиза със своя аналитизъм, безпадежност и т.н. др. граматични и синтактични форми и видоизменя писмената норма, което довежда до това, че българизмите отхвърлят славянизмите. Пренесен от Цамблак в Русия през 14 в. старобългарската писмена норма на славянския се запазва, понеже руснаците са славяни и говорят с падежи и тем подобни. В България се налага аналитизъм, т.е. безпадежност, която е видна още през 14 в., но безписменото робство забавя процеса, получил експлицитност през ХVІІІ и ХІХ в.в., когато в българските землища, вкл. Македония, се пише без падежи...

@ Аз някъде да съм писала нещо за хунския език ????? Скитския, кимерийския, тракийския и т.н. ???????? Единство мога да споря за българския и то се изхожда от черковно-славянските книги колкото има запазени след 9 век, От по-рано има епиграфики и това е . От кимерийците няма такова нещо. Никой от поне 1 век не се самоназовава така, че със сигурност да твърдим каквото и да било. Не съм привърженик на тезата, че хуните и българите са един народ

И кои езици са аналитични ? ))))

Кой първи е нарекъл кимерийците с термина "хини" (хуни, хони, хион).

автор: letopisec категория: История
прочетен: 252199