Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2014 10:16 - Утигури, ултинзури и прозвището на българите в Хунската империя.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 16360 Коментари: 12 Гласове:
7

Последна промяна: 07.05.2014 14:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
       Много често четем, че българите са ядрото на хунския съюз и това е наистина така, но не срещаме директно етнонима им в късно-античните сведения за хуните до Атила. Причината е, че не си даваме сметка, че в именната култура на българите, те са славели прозвището си не по-малко от собственото си име.

image

Прозвището носи спомена за прародината.

image

Сведението за българските племена кутригури и утигури, е дадено за първи път от Прокопий Кесарийски през VІ в. То е повторено от неговите ученици от втората половина на VІ в. Агатий, Менандър, Теофилакт и през ІХ в. от Теофан, който обаче не споменава утигурите, а пише че Кубрат е владетел на „Велика България и на котрагите”. С други думи, учените отдавна допускат, че името „утигури” е външно наименование за българите, въведено за първи път през VІ в. от Прокопий, за да диференцира онези хуни, които са съюзници (за разлика от кутригурите) на византийския император Юстиниан І, които начело с утигура Грод посещават през 528 г. Константинопол, където императора става кръстник на Грод и припознава него, а не брат му Мугел, за владетел на Боспор, дн. Керч. В „За сградите” Прокопий директно пише, че Боспор бил „хунски град”. Ако вървиш от град Боспор(дн. Керч) към град Херсон(дн. Севастопол), който е разположен в приморската област и отдавна е подчинен на римляните, то цялата земя между двата града е заселена с варвари от народа на хуните” (Прокопий Кесарийски. Войната с готите., ІV.5). Към 555 г., т.е. по времето, когато Прокопий твърди че от земята на сагините в северен Кавказ до Меотида (Азовско море) е пълно с утигури, сироезичният автор Псевдо-Захарий Ритор изброява над 10 северно-кавказки народа, но не познава никакви утигури, а пише за българи.  Готският историк Йордан от VІ в., чиято история е писана към 551 г. също не познава името „утигури”, а пише, че северното Черноморие е заселено от българи. 
letopisec.blog.bg/history/2014/04/29/iordan-551-g-bylgarite-jiveiat-po-severnoto-chernomorie.1260789
 В „Тайната история”, където Прокопий вече пише против Юстиниан І, той не споменава въобще утигурите и кутригурите по имена, а употребява за тях единствено името „хуни”.

image

През същият VІ в. Касиодор слага знак на равенство между хуни и българи, а Енодий пише в панагерика си, че до готския крал Теодорих през 504 г., българите не са знаели загуба и са владеели всичко, с което директно вместо името „хуни” употребява името „българи”. Павел Дякон от VІІІ в. в своята „История на лангобардите” пише за българи, убили първият лангобардски вожд още през втората половина на ІV в., следвайки учителя си Касиодор. По времето, когато Прокопий е бил официозен историк в обкръжението на Юстиниан І, той очевидно е бил задължен от последния да даде генеалогия на съюзническия народ утигури (= българи). Така постъпва през втората половина на същият VІ в. Агатий Меринейски със съюзническите на Византия лази. С други думи, сведението на Прокопий, очевидно не е само някаква учена приумица, а може би е ползвал български информатор, от който знае и легендата за братята Утигур и Кутригур...Това донякъде се потвърждава от факта, че Прокопий не се е интересувал сериозно от хунската история по времето на Атила и преди това. Всеизвестно е, че той прави две „непростими грешки”, на които обръща внимание още през ХVІІІ в. Едуард Гибон. Вмества хунското нашествие над Херманарих едва по времето след като вандалите превземат Картаген, а атаката на Атила през 452 г. над северните италиански градове я определя като време след смъртта на Аеций (ум. 455 г.).          Всичко това показва, че Прокопий е бил специално натоварен по политическа линия да се занимава с миналото и настоящето на пост-атиловите хуни и да формира тяхна генеалогия. Сиреч, той като историк на утигури и кутригури явно е имал информатори българи, от които е черпел сведения в Константинопол и такъв очевидно е не само Грод (528 г.), но и други. Прокопий дори знае кой и кога е подхвърлил на Юстиниан идеята, че може да всее вражда вътре между хуните, понеже те са два народа, това го правят готите-тетраксити от Крим. Отказът на Прокопий в анти-юстиниановия трактат „Тайната история” да употребява имената кутригури и утигури, наричайки ги само с общото „хуни”, е допълнителен знак, че той е бил натоварен по тази тема като официозен историк на Юстиниан І.

          Тоест, не можем да допуснем, че теонима „утигури” си го е измислил лично, следователно това име е имало явно някаква стойност за българите и те са му го съобщили.

Каква може да бъде тази стойност?

На този въпрос можем да отговорим едва сега, тъй като в последните 30 години в науката за кимерийците се стигна до изясняването, на база на внимателен анализ на асирийските клинописи от VІІІ-VІІ в.в. пр.н.е., че родината им не е била при Азовско море, а на територията на „северна Армения и южна Грузия”, т.е. точно там, където е била територията на древните уди, чието име на арменски е Ути/Утик („к” е типичен арменски суфикс), а съседна с нея областта „Гуриана”.
letopisec.blog.bg/history/2013/10/24/kyde-e-vsyshtnost-onoguriia.1196349


С други думи, именно чрез въведения от Прокопий през VІ в. теоним „утигури” се изяснява, че сведението му, че утигури и кутригури – които нека повторим в „Тайната история” нарича с общото име „хуни” – произхождат от кимерийците, не е някаква негова учена измислица. Напротив, ако Прокопий не бе писал за „утигури”, тежестта на констатацията, че хуните произхождат от кимерийците, не би била по-значима от данните на Филострог, че хуните произхождат от неврите или на Йордан, че произходът им е свързан с вещици. Точно името „утигури” превръща генеалогията на българите от кимерийците при Прокопий в нещо повече от измислица.

Защо?

Защото Прокопий споменава името, но с арменска му форма, докато ние познаваме и неарменската му форма „уди, аудан, улдин”. Ούλτίν.

А така също и името на най-големият хунски народ, според Агатий, т.е. ултинзурите.

През VІ в. Агатий Миринейски пише, че ултинзурите „били най-могъщи и знаменити във времената на император Лъв (457-474) и на живеещите по това време римляни.”  И изведнъж ние вече не чуваме и дума от другите историци за този голям народ, сякаш е изчезнал в небитието.

image

    А името Улдин/
Ούλτίν, което е прозвище има славна писмена история дотогава.

image

Това хунско име ни е познато от късно-античните летописи като Улдин (Созомен, Зосим) и Ултинзур (Йордан). „Предводителят на живеещите над Истър (Дунав) варвари Улдин, нахлу с многобройна войска през реката и разполагайки се на лагер до границите на Тракия, превзе с помощта на измама мизийския град Кастра Мартис (дн. гр. Кула в България). Извърши нападения и над Тракия, като горделиво не искаше да сключи съюз с римляните. Когато префектът на тракийските войски провеждаше разговори с него за мир, той посочил към изгрялото слънце и казал, че ако пожелае, ще покори всичката земя, която то огрява по пътя си и това даже нямало да му коства големи усилия.” (Sozomen, кн.ІХ, 5.2). Тук се съобщава за събития от 408 г., но три години по-рано (през 405 г.) западните римляни на Стилихон побеждават германските пълчища на Радагайс, благодарение на хунската помощ на Улдин.  „Срещу Радагайс римляните наеха двама езичника – готският пълководец Сар и хунският Улдин” (Павел Дякон, Historia Romana, кн.ХІІ.12). Между другото, след убийството през 408 г. на западния префект Стилихон функциите му са поети именно от Сар. Името „Улдин” се среща и във волжко-българските средновековни компилации, но като „Аудан”. Летописът от ХІІІ в. „Барадж тарих” твърди, че Атила имал „прозвище Аудан”: „Канът Атиле Айбат по прозвище Аудан (Аудон) Дуло нападнал алманците и фарангите...” (Джагфар тарих, С. 2005., с.19). Освен като име-прозвище, при Йордан и Агатий то се среща и като название на един от хунските народи през втората половина на V в.  Йордан твърди, че след смъртта на първородния Атилов син Елак (убит през 454 или в началото на 455 г.), вторият брат Денгиз застанал начело на няколко народа, между които „ултинзурите” са изписани от историка като първи в поредицата. Денгиз имал под своя власт „ултинзури, ангискири, битугури и бардори” (Йордан, Гетика, ч. ІІ) Агатий Миринейски пък отбелязва, както казахме, че „ултинзурите”: „били най-могъщи и знаменити във времената на император Лъв (457-474) и на живеещите по това време римляни.” (Агатий Миринейски, История, кн.V, 11). Същият историк упоменава, че малко преди 554 г. „Улдах – хун” със своите хунски войски помогнал край гр. Пезаро на византийския пълководец Нарзес и нанесъл силно поражение на Левтарис, съюзник на готите (кн.ІІ.; 2,3). За първи път хунски пълководец с име Улдин е упоменат от историците през 400 г., когато опитът на Гайна да премине на север от Дунав край гр. Нове (дн. Свищов) е осуетен от войските на хунския предводител Улдин, който убива Гайна и изпраща главата му в Константинопол (Zosimus, V, 22, 1-3). Очевидно е, че този хунски генерал от 400 г. е същият от 405 г. и от 408 г., но не може да е „Улдах”, чиито хунски войски помагат на римляните в Италия срещу готите малко преди 554 г. И все пак -  двамата носят едно и също име-прозвище, което явно съвпада с хунския народ, от който произхождат. Прокопий пише за хунски пълководец „Хиниалон”, т.е. може да допуснем, че името е леко сгрешено от Прокопий и то може да бъде възстановено като „Хун-Алон” (виж. „Улдах-хун”, при Агатий). Този кутригурски военачалник Хиниалон, според Прокопий, бил повикан от гепидите към 551 г., но понеже дошъл по-рано от уговореното, е бил посъветван от тях да нападне Византия. За него Прокопий пише, че е разполагал с 12 000 конница и бил „човек много добре запознат с военното дело”. Макар, че го описва първоначално като враг, по-късно Прокопий разказва, че Юстиниан му дал много подаръци и злато, а две хиляди от неговите хуни-кутригури заселил в Тракия. Йордан в неговия исторически летопис (551 г.) отбелязва към 460 г. не само хунски народ „ултинзури”, но и „Ултинзур”, когото нарича син на Атила (Гетика, ч. ІІ).

Ако погледнем сериозно на генеалогията от кимерийците, дадена от Прокопий, и то през призмата на съвременните постижения на науката за кимерийците, става ясно, че „ултинзури” и „утигури” е едно и също.

Това е топос, име на местностите на старата родина на кимерийците.

image
 В асирийските клинописи кимерийският цар Дугдам от VІІ в. пр.н.е. е посочен и като владетел на кутиите. Последните не са кимерийци и кимерийците не са кутии. От асирийското сведение обаче става ясно, че те са под властта на кимерийците и очевидно оттогава тяхното име под формата „аудан” е присъствало като прозвище на кимерийци, хуни, българи. Видно и от формата „Авитохол”, където „хол, ол” е жилища, поселища, а Авито/Ауито е прозвище на същата стара родина.

Виж. също:  Рауф МЕЛИКОВ. КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА ПРОИЗХОДА И ОБЛАСТТА НА ОБИТАВАНЕ НА ПЛЕМЕТО УТИИ

letopisec.blog.bg/history/2013/11/01/drevnite-kutii-i-utigurite-bylgari.1199748



Гласувай:
7


Вълнообразно


1. letopisec - На 4 април 1637 г. немският учен и ...
07.05.2014 14:09
На 4 април 1637 г. немският учен и пътешественик Адам Олеарий описва в дневника си река Балгар на територията на дн. окръг Билесувар в Азербайджан (Пушкински район, по време на Азербайджанската ССР), посочвайки я с името „Балхара“ (Путешественники об Азербайджане, вып. I, Баку, 1961, с. с. 276, 347).



Adam Olearius (24 September 1599 – February 22, 1671), born Adam Ölschläger or Oehlschlaeger, was a German scholar, mathematician, geographer andlibrarian. He became secretary to the ambassador sent by Frederick III, Duke of Holstein-Gottorp, to the Shah of Persia, and published two books about the events and observations during his travels.



В този регион са известни още ойконимите (греч. οἶκος (жилище) + греч. ὄνομα (имя)) „Болгар, Болгаркент, Болгар-Кок-тепе“ (Велиев М. Г. Население Азербайджана — музей этнографических сокровищ. Азербайджанский настольный календарь. — Баку, 1924—1925., с. 396).
цитирай
2. letopisec - Иван Иванович Шопен (1798-1870), ...
07.05.2014 14:11
Иван Иванович Шопен (1798-1870), по произход французин, пристига в Русия около 1825 г. и е на гражданска служба в Кавказ. Именно Шопен дава сведение, че едно от подразделенията на племенната общност "кенгерли" в Азербайджан през ХІХ в. са се наричали „болгарлы“ (Новые заметки на древние истории Кавказа и его обитателей ,СПб., 1866).
цитирай
3. letopisec - Асколд Иванчик, един от най-добрите съвременни кимеролози:
07.05.2014 14:13
"В последно време, при изучаването на всички аспекти на кимерийския проблем бе постигнат значителен напредък, но няколко от неговите основни въпроси продължават да предизвикват противоречия. Това в пълна мяра се прояви в дискусията, чийто завършек е тази работа, както и в обсъждането на ранноскитската култура, проведено през 1992-1994 г. на страниците на списание "Руска Археология".(…) Първият проблем, който продължава да създава противоречия, е локализацията на областта, заета от кимерийците по време на победата им над войските на урартуския цар Руси I. Датирането на това събитие към 714 г. пр.н.е., което аз обосновах в моята работа, както изглежда е било одобрено от мнозинство от учените.(…)

По отношение на местоположението му мненията на учените се свеждат по същество до две гледни точки. Представители на първата считат, че кимерийците се намират на север от Урарту, т.е. в Закавказието, в Северна Армения и Южна Грузия.



Представителите на втората са склонни да го локализират в югоизточната граница на Урарту, на юг от езерото Урмия, в района на Манна.

Първата гледна точка, която защитавам в книгата си, и сега ми се струва повече от оправдана. Тя разчита на идентификацията на Gu/Qu-ri-a-ni-a, с която е граничила територията населявана от кимерийците, с областта Qu-ri-a-ni, както и с Gu/Qu-ri-a-ni, споменавани в урартуските текстове и разположени на север от Урарту."

ВДИ, 1999, № 2
Иванчик А. И.
Резюме на дискусията
Превод от руски език Веселин Тракийски

history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/syvremennoto_systoqnie_na_kimeriiskiq_problem_i_chast.html
цитирай
4. ivoki - г-н Милчев,
07.05.2014 14:32
Това,което пишеш и ни ограмотяваш е ПРЕКРАСНО !
Но е ужасно тъжно , че след години, няма да има с какво да се гордеем с настоящата си история, която пишат политиците, а не държавниците..... За съжаление, няма такива.
цитирай
5. letopisec - НОВОТО В НАУКАТА Е, ЧЕ КИМЕРИЙЦИТЕ СА БИЛИ ПО-ВЕЛИК НАРОД ОТ СКИТИТЕ:
07.05.2014 14:43
"Новата вълна германски и руски кимеролози изведе в приоритет асирийските сведения за кимерите (Gimir), с което въпросът за историческата достоверност на кимерийците получи Задкавказки, Предно-азиатски и Малоазийски характер. Тази нова научна гледна точка, както пише Иванчик, не отхвърля античните гръцки източници, а предполага тяхното анализиране като вторични, спрямо асирийските, които са съвременни на VІІІ-VІІ в.пр.н.е."
ЗА ДА НЕ БЪДА ГОЛОСЛОВЕН, привеждам следния цитат от дисертацията от 2007 г. на Медведская, която през 2010 г. бе издадена като книга:
Медведская, Инна Николаевна
Древний Иран накануне империй (IX - VI вв. до н. э.): история Мидийского царства, 2007
Античные источники, положенные первоначально в основу изучения Мидии, сформировали исследовательские стереотипы, с которыми трудно расстаться. Наиболее существенный из них - важная роль скифов в истории Мидии и всего древневосточного региона в целом. На определенном этапе изучения мидийской истории противоречия между клинописными и античными источниками стали неразрешимыми и завели исследователей в тупик. Яркий пример этому утверждению представляет решение скифского вопроса И.М. Дьяконовым. Продолжив начатое Дж. Камероном исследование событий конца 670-х гг. и полностью оценив суть событий антиассирийского восстания, после которого началось быстрое возвышение Мидии, выразившееся, согласно и самому Геродоту, в начале мидийской экспансии, Дьяконов, тем не менее, признал последовавшее затем нашествие скифов и подчинение им мидийцев. Это противоречие -подъем страны и начало ее экспансии, с одной стороны, и ее подчинение скифам, с другой стороны, Дьяконов разрешил достаточно решительным образом. Он предложил все завоевания Фраорта, о которых сообщает Геродот, отнести к правлению Киаксара. Таким образом, вопрос о возвышении Мидии после восстания был им закрыт.
Рассказ о 28-летнем скифском господстве остается единственным сообщением Геродота, которое не согласуется с данными древневосточных источников. Однако очевидная фольклорная природа этого сюжета и происхождения самой цифры 28, связанных с военным бытом скифов (Д.С. Раевский), не позволяет использовать его для историко-хронологических построений. Клинописные и библейские тексты расходятся с античными авторами в оценке роли киммерийцев и скифов в истории Мидии и других стран региона. Если первые отмечают относительно важную роль киммерийцев в событиях VIII-VII вв. до н. э., а роль скифов в них практически не определена, то у Геродота именно скифы представлены той силой, от которой нередко зависела судьба стран региона. Киммерийцы же упоминаются им всего девять раз, их отовсюду изгоняют скифы, один раз - лидийский царь Аллиат. При этом исследования показывают, что Геродот знал о киммерийцах гораздо больше, чем рассказал о них (В. Паркер). Следовательно, необходимо было найти причину его умолчания, с одной стороны, и рассмотреть те эпизоды древневосточной истории и те данные древневосточных источников, которые, как считалось, подтверждали ту важную роль скифов, что была определена Геродотом.
Ассирийские тексты на протяжении 75 лет, начиная примерно с 714 г. до н.э. фиксируют от Ирана и Закавказья до Малой Азии преимущественно киммерийцев. Скифы упоминаются только в Иране в 670-е гг. до начала восстания. Предположение о скифском вторжении в Иран в 613 г., косвенные свидетельства которого якобы имелись в Хронике Гэдда, и подчинение тогда скифами мидийцев, теперь отклонено (С. Завадский).
Дольше всего киммерийское присутствие отмечается источниками на западных рубежах Ассирийского царства. Сорок с лишним лет активные военные действия киммерийцев в этом регионе влияли на политику Ассирии и ее соседей. Уже Асархаддон назвал в списке недружественных ему народов именно киммерийцев.
Очевидно, и Библия сохранила память о большем могуществе киммерийцев, назвав Гомера отцом Ашкеназа (Бытие 10:3). В формуле «отец-сын» хронологический смысл не заключен и, очевидно, использовался критерий культурно-политического лидерства, существовавший во второй половине VII в. до н. э. (время составления этого текста - ближе к концу этого века).
В этом контексте в работе рассмотрено сообщение Геродота о скифском вторжении в Палестину, которое считается важным доказательством достоверности его концепции о скифской гегемонии в странах древнего Ближнего Востока. Как мне представляется, в этом рассказе соединены воспоминания о некоторых эпизодах истории последней трети VII в. до н. э.: существование для жителей Палестины угрозы вторжения киммерийцев; экспансии сюда Египта и Вавилона, осквернение храмов Иудеи, Израиля и Пятиградья в ходе религиозной реформы Иосии. Опасность киммерийского вторжения в Палестину существовавшая в 670-640-гг., не была забыта позднее и использовалась пророками достаточно долго. Так Гомер упоминается среди врагов Израиля еще в начале VI в. в пророчестве Иезекиила (38:6) о вторжении Гога (лидийский царь Гигес умер в 644 г.). Сочетание Гог и Гомер в этом пророчестве - память о реальной опасности для Палестины, бывшей в VII в. Именно эта опасность могла быть зашифрована в некоторых угрозах «с севера» в пророчествах Иеремии, деятельность которого началась в 620-е гг., и с которыми исследователи обычно связывают вторжение скифов.
Проникновением в Пятиградье фараона Псамметиха I закончилось недолгим завоевание Иудеи и Сирии фараоном Нехо. Отголоски реального вторжения египтян переданы Геродотом в искаженном контексте. Униженное положение фараона, уговаривающего скифов не идти в его страну не могло соответствовать действительности и обнаруживает искусственное соединение этих персонажей. Сила и влияние Египта в это время были еще таковы, что Навуходоносор не смог в 601 г. завоевать Египет, хотя его вторжение в Пятиградье в 604 г. было разрушительным, в частности для Аскалона.
Вавилонский царь сделал царя Иудеи своим вассалом, уничтожил союзников Египта и его влияние здесь. Под угрозой «с севера» в пророчествах подразумевалось также и вторжение Навуходоносора (Иеремия 47:5-7), имевшие самые тяжелые последствия для страны.
Все эти беды «с севера» предрекались Иеремией за отступничество от истинной веры, за идолопоклонство иудеев и израильтян. В правление Иосии борьба с идолопоклонством достигла апогея. Преследование идолопоклонников и разрушение их храмов сохранилась в памяти потомков, в частности, в храмовых легендах, например, в Аскалоне, где Геродот был. Помнили об осквернении храмов потомки поклонников Ашторет, бежавших от преследования в Египет, которые продолжали поклоняться там низвергнутым на родине идолам. Геродот был в Египте. Сообщили ли ему имя гонителя, или нет, но, в любом случае, не зная палестинской истории, он не смог бы вписать имя Иосии в исторический контекст, как не понял он причин присутствия фараона Псамметиха в Палестине. Поклонники богини Ашторет могли спастись от преследования и на о. Кипр. Эта подробность храмовой легенды, очевидно сообщенная Геродоту в Аскалоне, не могла быть им понята: он говорит об основании святилища на Кипре вне связи с разрушениями в Аскалоне, но только для доказательства древности святилища в Аскалоне, что могло быть его собственным умозаключением. Эту варварскую акцию - разрушение храмов - Геродот приписал варварам-скифам, что увязывалось с представлениями греческого историка о скифском владычестве над всей Азией. Однако его рассказ о скифском походе на Египет обнаруживает отголоски других важных для этого региона событий, которые подтверждаются письменными источниками: угроза киммерийского нашествия, вторжения египтян и вавилонян, разрушения святилищ идолопоклонников. Таким образом, этот рассказ Геродота не может служить обоснованием реальности скифского похода на Египет, а других его доказательств не существует.
Такое одностороннее толкование скифо-киммерийской истории сложилось у Геродота, по-видимому, в силу ряда причин. Во-первых, во время своего пребывания в Ольвии он мог познакомиться только со скифскими героическими преданиями. Но в среде греческих колонистов, очевидно, сохранились предания о прежнем обитании на этих землях киммерийцев и последующем их исходе в Азию. Эти предания могли лечь в основу рассказа Геродота о победе скифов над киммерийцами. Во-вторых, имя непобедимых скифов прославилось во время неудачного похода Дария I в Скифию. Поиски причины последнего привели отца истории к заключению, что персы хотели отомстить скифам за обиды, нанесенные ими мидийцам, которых греки воспринимали как одно целое с персами. Вероятно, именно поэтому Геродот так настойчиво подчеркивал военное превосходство скифов и повторял рассказ об их владычестве над мидийцами и всей Азией. Однако искусственность построения скифской гегемонии над странами древнего Ближнего Востока очевидна и не вписывается в реальную историю стран региона, и, прежде всего, Мидийского царства. Эта гегемония хотя и недолго принадлежала, согласно древневосточным источникам, киммерийцам.“
цитирай
6. letopisec - Благодаря, всеки народ заслужава да го управляват по-добре...Не слуги, а държавници.
07.05.2014 14:46
ivoki написа:
Това,което пишеш и ни ограмотяваш е ПРЕКРАСНО !
Но е ужасно тъжно , че след години, няма да има с какво да се гордеем с настоящата си история, която пишат политиците, а не държавниците..... За съжаление, няма такива.

цитирай
7. fascindoo - затова неистово ни мразят, нас БЪЛГАРИТЕ,
08.05.2014 09:02
и руските евреи (ашкенази), и турските евреи (дьонме), и сефарадските евреи (израели)
цитирай
8. letopisec - Благодаря за информацията, не знаех тези подробности...
08.05.2014 09:16
fascindoo написа:
и руските евреи (ашкенази), и турските евреи (дьонме), и сефарадските евреи (израели)

цитирай
9. syrmaepon - Не виждам обаче нас какво ни засяга ...
08.05.2014 11:37
Не виждам обаче нас какво ни засяга кимерийската хегемония в Азия и където и да е или пък арменската област Утик ? Нас ни вълнуват племената около Дон и на запад, а гръцките източници нито веднъж не споменават за хуните и българите директно, че са кимерийци, а точно че са скити. Не знам къде е сбъркал Херодот , но хиляди гърци от Херсонес си общуват и търгуват със скитите и никога с кимерийци, макар че точно Херодот твърди, че скитите подгонили една част от кимерийците по северното черноморско крайбрежие и не ги избили, а се смесили с тях. Също тъй съществува имено Скитска епархия и прочее. Да не говорим за разни митични герои като

Гелон — сын Геракла и полудевы-полузмеи, эпоним гелонов.
Скиф — сын Геракла и полудевы-полузмеи, царь всех скифов.
Прометей — мифический царь скифов.[44][45]
Линх — мифический царь скифов.[46]
Дардан — мифический царь скифов.

Скиф — легендарный предок славян, отец Словена и Руса.
Словен — сын Скифа, легендарный предок славян, один из основателей Словенска (Новгорода).
Рус — сын Скифа, легендарный предок славян, брат Словена, основатель Словенска (Новгорода).

Аргимпаса. Имя Афродиты Урании у скифов[33].
Борисфен. Скифское божество, дед Таргитая[34].
Гойтосир. Имя Аполлона у скифов[33].

Забележи, че Борисфен тук явно се приема за скитско название на Днепър, което пък - Днепър - се извежда от ирански. А славянското име на Днепър е Славутич

Лично за мен е очевиден изводът, че в Северното черноморско крайбрежие живеят още от древноста смесени разноезични племена. Сега ти може да си си харесал кимерийците - нищо лошо - обаче короната и златните предмети са паднали на главата на Скит, така че за гърците той е бил по-важен ))))))) така да се каже. А най-важното, че имал божественото право да управлява тия земи.
цитирай
10. letopisec - 9. syrmaepon
08.05.2014 13:14
9. syrmaepon Не знам къде е сбъркал Херодот , но хиляди гърци от Херсонес си общуват и търгуват със скитите и никога с кимерийци,
................................................................
Не е сбъркал, той просто никога не е ходил източно от Олбия :-)))))
.........................................................................
9. syrmaepon Не виждам обаче нас какво ни засяга кимерийската хегемония в Азия и където и да е или пък арменската област Утик
......................................................................................
„Утигурите” от Прокопий, са наречени така, а не българи, понеже очевидно той иска да даде старите местоживелища на кимерийците в гавара Утик в северна Армения и южна Грузия. В тази местност Утик има гр. Хелхал, според Мовсес Калакантуаци. За хунски военачалник на византийска служба към 465 г. с име или по-точно прозвище Хелхал, знаем от летописът на Приск Панийски (V в.). Арменският историк от V в. Елише също упоменава такова селище „близо до границата на Иберия, срещу гр. Халхал”; част ІІІ).
.....................................................................................
9. syrmaepon в Северното черноморско крайбрежие живеят още от древноста смесени разноезични племена.
......................................................................
Нали за това става дума, кимерийците не живеят там "от древността", това е "вчерашния ден на науката". Тяхната прародина е при арменския гавар Утик, и затова Прокопий нарича българите с името "утигури"...
..............................................................................
9. syrmaepon короната и златните предмети са паднали на главата на Скит, така че за гърците той е бил по-важен
........................................................................................
Така е, скититите са по-важни за гърците, но античниците вече сведоха глави и приеха, че науката изисква не само гръцките сведения, а и съпоставянето им с асирийските и изобщо с клинописите от Древния изток.
цитирай
11. sandlih - „Ако вървиш от град Боспор(дн. К...
09.05.2014 19:51
„Ако вървиш от град Боспор(дн. Керч) към град Херсон(дн. Севастопол), който е разположен в приморската област и отдавна е подчинен на римляните, то цялата земя между двата града е заселена с варвари от народа на хуните” (Прокопий Кесарийски. Войната с готите., ІV.5) А ето какво е написал презвитер Григорий за тези "Оунъ" по същото време, за което споменава Прокопий, превеждайки съобщение на Йоан Малала за първи път на старобългарски език, в началото на Х век: "и в то лhто приложися яко рекомъ рекше, семоу царю отъ Оунъ нарицаемыхъ Савиръ(Савинъ,к.м.) жена неhкого странница (стратница,к.м.) добра и множествомъ и смысломъ именемъ Въа риксъ вдовица имоущи сына мала два и нима (-,к.м.) тысяща доръ, яже во власти дръжа Оунъски страны по своего мужа Влаха оумертвии люблениемъ божественнаго Оустинсана дары многыми бисера и сосуды златыми и сребреными, ризнhмъ (и инымъ) златомъ поствленая отъ Акада царя Пръска отъ инога языка въ Оунихъ оутренихъ рикса два именемъ Стоураксъ и Еглонъ да помагаете емоу идоущи на Римъ, и ятъ сы Воя риксъ идуща въ Пръсы чръсъ свою землю къ Къодоу царю Пръскому, соущима има съ двhманадесятъ тысящъ емше связана посла в Коньстянтинъ градъ къ Оусинiаноу и въстокн@ и обоноъ оу святаго Конана(Коняка,к.м.)." Въа е името на съпругата на Валах и царува над хиляди дори, които обитават целият този Крим, а Грод и Мугел са нейните двама сина. Малала не пише в текста си нищо за Стиранкс и Глонис, а Григорий пише за тях, на същото място, където са поставени от Теофан, но последният пък не знае точното име на царицата! Това озадачава, че тези, за които пише Прокопой, че са кутригури и утигури, Григорий обяснява, че са дори и хуни-савири, което навежда на мисълта, че те, за някои, са знатните, които властват над тези и други народи и племена.
цитирай
12. letopisec - 11. sandlih
10.05.2014 09:41
Чувашоезикови родове, подгонени на запад от Волга от тюрките-авари към 463 г. са получили името „савири“ от българите, които ги приемат под своя закрила и прогонват тюрките-авари пак на изток от Волга, както пише в главата за аварите в сборника от Х в. Судас. Според волжко-българските легенди, съхранени в компилацията „Барадж тарих“ (ХІІІ в.), при българите името Сувар/савир имало теофорно значение (Бог Сувар, Сурва, Кубар), а в ежедневната реч имало и значение „приятели“.
Името „Савир/Сувар“ е известно сред хуните много преди 463 г., така напр. един от охранителите хуни на византийския префект Евтропий след 395 г. се казва Сувармахи. За него пише Евнапий във фр.77 : „Сувармахи (Σuβαρμάχιος), началника на телохранителите, повече от който и да е, бил верен на Евтропий“. Имаме и алан с име „Савар“. Древността на името „субар“ произхожда още от ІІІ-ІІ хилядолетие пр.н.е., когато акадци и шумери са наричали страната на хуритите именно „Субар“. Навярно причината за това име на хурито-митаните, е теофорна.
През ХІІ век от н.е. еврейският учен Маймонид, (1135-1204) в своята книга „Пътеводителя на колебаещите се”, съобщава, че когато Авраам живеел в Харан, съществувала „световна религия”, която почитала езическото божество „Sabier” (т. е. Субар).
Под формата „Куар“ това божество е засвидетелствувано в урартския пантеон към VІІІ в. пр.н.е., а арменският късно-античен летописец Мовсес Калакантуаци (VII или X вв.) дава интересното сведение в летописа си „Историята на Алуянк“ (това е областта Утик, откъдето е и родното село Каланкатуйк на летописеца) , че хуните почитат „бог Куар“.
И така, чувашо-езиковите родове, под екзоетнонима „савири“, са приети в хуно-българската държава на Ирник и през VІ в. византийските летописци вече ги упоменават даже не само като „савири“, но и като „хуни-савири“ (Агатий).
Савирите са настанени от българите в старите земи на Берсилия, т.е. в азиатска Сарматия и те са на разположение на българският владетел. Така напр., когато през 514/515 г.г. българи подпомагат бунта на ромееца Виталиан във Византия, хуните-савири нападат Византия по източните граници в координация с българите.
Наистина Малала, че Воа (при Прокопий името й е „Аспеведа“) е царица на хуните-савири, но това уточнение му ебило необходимо единствено за да разграничи хуните на Тиранкс и Глон от нейните. Теофан поправя грешката и пише в хрониката си, че е царица на всичките хуни.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11764429
Постинги: 701
Коментари: 12665
Гласове: 3320
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ