На 25 февруари 1997 година казанският историк И.Тагиров отбелязва, че „...не бива да се игнорират такива съчинения като „Шан кизи дастани” и „Джагфар тарих-и”. Те не са могли да възникнат на пусто място и, несъмнено, имат реални корени. Съвсем друга работа е, че появата на тези материали е съмнителна. Някои даже казват, че това е фалшификат. Ако е така, то този фалшификат трудно може да не се признае за гениален. Къде са тия гении?”[1]




          През 1993 година, по времето на либералният руски президент Борис Елцин, в град Оренбург са издадени волжко-български средновековни летописи, писани между ХІІІ век и ХVІ век.

      През 1680 година Бахши Иман е секретар на сеид Джагфар.      

       Руската политика по онова време лишава волжко-българските мюсюлмански благородници от титлите и феодалните им имения. Оставени са само на тези, които приемат християнството, а те не са много. Чак Екатерина Велика през втората половина на ХVІІІ век ще поправи тази несправедливост.           Феодалните имения на сеид Джагфар в Казанската губерния стават център на вълнения и бунтове срещу руския царизъм през 1680-1682 години[2]. Именно в този период неговият секретар Бахши Иман е натоварен от господаря си да събере и да препише в една книга старите летописи, които по това време са все още налични[3].           Ръкописните исторически хроники са собственост предимно на аристократите[4] във Волжка България до падането й през ХІІІ век под властта на монголо-татарите. Едвапо-късно един от художествено-историческите  епоси, написан от гениалния поет на ХІІІ век Кул Гали, ще се преписва сред народа и почти всяка фамилия ще се стреми да има копие. Поемата на Кул Гали „Сказание за Йосиф” става дори задължителен антрибут от сватбените ритуали.

          През 1938 година семейството на Ибрахим Мохамед-Каримович Нихматулин от град Кизил Яр в СССР, са собственици на свода от няколко ръкописа[5] „Джагфар тарих-и”.       Дали бащата на Ибрахим произхожда от караими, приели мюсюлманството? Затова ли освен Мохамед, са го наричали и с прозвището Каримович?         Това са въпроси, на които тук не можем да отговорим. Ролята на караимите[6], при съхраняването на средновековни ръкописи и реликви става ясна още през 1872 година, когато Фиркович изнамери сред семейни караимски архиви дори пространна редакция на писмото от Х век на хазарския каган Йосиф до андалузкия евреин Ибн Шапрут.

Фиркович


          През 1938 година Сталин решава в целия СССР да има само един алфабет, кирилицата. Любимата латиница на Луначарски е изгонена от пролетарската държава. На арабската азбука е отредена същата трагична съдба. Разпоредено е да бъдат конфискувани всички старопечатни книги[7] от архиви и библиотеки, а граждани на СССР, които имат в дома си стари ръкописни книги, са длъжни да ги предадат на властите.



          Този епизод от съдбата на ръкописа го разглеждаме по-подробно във втора глава.

        Ибрахим, който държи в дома си ръкописи на арабско писмо, е истински уплашен. КГБ, което тогава се нарича НКВД, вече е придобило своята мрачна слава. Ибрахим решава да преведе на руски език съдържанието на текстовете, а оригинала да го даде на властите. През 1939 година е вече готов. Въпреки, че демонстрира уважение към безумните болшевишки заповеди и сам предава ръкописа, НКВД обискира къщата му. Чекистите търсели дали няма и други текстове на арабица. По онова време много изтоковеди стават жертва на сталинизма, от любов към ръкописи. Чекистите не се заинтересували въобще от тетрадките на Ибрахим с руски преводи на „Джагфар тарих-и”. Те действали, както пише племенника му, по ясна „заповед от горе”. Така съдържанието на ръкописа било съхранено, но на руски език.

          Именно тези преводи са издадени, чрез редакцията на вестник „Булгария”: Бахши Иман. Джагфар Тарихы. Свод булгарских летописей 1680 года. Изложение текста „Джагфар Тарихы” на русском языке, сделано И.М.-К.Нигматуллиным.- Оренбург, КОПФ „Оренбург-пресс-контакт”, редакция вестника „Булгария”, 1993

        Появата на волжко-български средновековни ръкописи в края на ХХ век не е чак толкова стресиращ факт, като се има предвид, че през целия ХХ век постоянно се откриват ръкописи. Не само прословутите кумрански ръкописи... През 1953 година в Мадрид бе открита книгата от ХІІ век на андалузкия географ, историк и пътешественик ал-Гарнати[8].

            Проблемът е, че волжко-българския свод е в превод на руски, няма го оригинала. Не се и търси. А НКВД не е унищожавала източните ръкописи, всичко е давано в т.нар. Азиатски фонд. Във втора глава на тази книга предлагам съвместно да надникнем там, доколкото е възможно, тъй като от ХІХ век исторически книги от Волжка България не са напускали тайните архиви на Петербург.

          През 2005 година Джагфар Тарихы. Свод булгарских летописей 1680 года бе преведен и в София, но появата му не предизвика особено вълнение сред професорите по история, които - както знаем - са особено консервативни.



          На изданието бе погледнато с недоверие, дори прибързано бе обявено за фалшификат.        
        Летописите действително са трудни за интерпретиране. Особено „Барадж тарих” от ХІІІ век[9] . Текстовете през вековете са били допълвани с компилации, но трябва да се има предвид, че арабо-персийската средновековна историческа литература, чиято жанрова специфика следва и тюркоезичната историческа литература на Волжка България след 922 година, е компилативна. Допускало се е по-късните преписвачи да видоизменят и допълват текстовете.



              В „Барадж тарих” има много имена, които съзнателно са калкирани в тюркоезична посока. Персийското име Кубрат /Ховрат/ е възприемано като тюркоезичното „Курбат”[10], което на тюркски означава „близост, родство”. Ако се има предвид компилативната специфика на ислямската историческа и географска литература, става ясно, че някои от текстовете на волжко-българският исторически свод не могат /а и не бива/ да се възприемат буквално. Но това не омаловажава тяхната контекстуална достоверност.

          Що се отнася до ранната българска история, „Барадж тарих” е невероятно ценен изворов материал[11], който издържа изпита за автентичност, ако бъде сравнително изследван с други, вече утвърдени гръцки, латински, арабски, персийски, сирийски, арменски и грузински източници.

          Тук ще  посочим само два примера.

          В началото на „Барадж тарих” четем за някакви „китайски тюрки”[12]. Това би било абсурд, ако не се знаеше, че по същият начин Фирдоуси в „Шах наме” нарича тюрките (тюрколати) от Първият каганат.

        „Барадж тарих” разказва, че аварският водач Тубджак направил българите свои васали /ок.567г./. Български владетел тогава бил Боян[13], който сключил вар-хонския съюз между кутригури (хони) и авари (вар), и отстъпил своето име на победителя. Аварският вожд започва да се казва Боян.

          Точно този вожд на аварите, които кутригурите завеждат чак в далечна Панония, описва византийския историк от VІ век Менандър[14]. Той носи име Боян.

  1.    Сп. „Эхо веков”, бр. 1/2, 1997. 2.    Вахит Имамов. Запрятанная история татар. Национально-освободительная борьба татарского народа в ХVІ-ХVІІІ веках за созданиенезависимого государства. 1991. /http://protatar.narod.ru /Kitaplar/TatarHistory.html 3.    Бахши Иман. Джагфар тарихи. С., 2005, с.9/Предговор към руското издание от Ф.Нурутдинов/. 4.    Бахши Иман, Цит.съч., с.105 5.    Пак там, с.9 - с.11 6.    К.Б.Старкова.Рукописи Колекции Фирковича./ Письменные памятники востока, Ежегодник 1970, М., 1974 7.    Списъкът на учените-изтоковеди, които стават жертва на тази чистка на НКВД, е публикуван в интернет. 8.    Путешествие Абу Хамида ал-Гарнати. М. 1971 9.    Баба Худжей. Барадж тарих; В: Бахши Иман. Джагфар тарихи, С., 2005, с.13 – с.164 10.Пак там, с.22 11.Васил Ат. Василев. „Джагфар тарихы” като извор на българската история. С., 2007 12.Баба Худжей, Цит.съч., с.14 13.Пак там, с.21 14.Менандр. Византийские историки. Санкт Петербург., 1860


2.

Няколко пъти съм писал за "Джагфар тарих", критикувал съм Нурутдинов за това, че - според мен - предаде делото на чичо си Нихматулин, впускайки се в басни за българи от Ледниковата епоха. Търпял съм критики за интереса си към "Джагфар тарих", както от пан-тюркистите, така и от модерните пан-славяни (тракедонистите). Всички те - особено пан-тюркистите, които уж защитават автентичността на "Джагфар тарихи" - отказват да приемат очебийното в началото на текста, а именно твърдението на старите волжко-български автори, че произхода на българите е от кимерийците...






Думи на един булгарин от Казан, който не е агент на КГБ, подобно много други, които днес се опитват да ни говорят за волжките булгари:

Как така вие, дунавските българи, падате под османско владение през 1393 г. и през 1878 г. се оказва, че сте няколко милиона, а ние, волжките българи, които падаме под руско владение през 1552 г., се оказва, че ни няма? Ако вас, дунавските българи, днес ви наричат „османци”, т. е. по името на вашият поробител, вие няма ли да се борите за възстановяване на историческата памет, че сте „българи”, понеже ние, не сме чеченци и нямаме национални претенции. Живеем си добре с руснаците, но не можем да допуснем да бъдем наричани „татари” или ако ще се продължава с  този кошмар, положен от Сталин през 1920 г. със създаването на една измислена автономна съветска република Татария, то нека поне се знае, че сме „българо-татари”. Понеже огромната държава на Чингиз хан не е била само по нашите земи. Вашите турци днес се наричат „български турци”, а ние даже нямаме право да се наричаме татари от български произход. 

Какво казва „Барадж тарих” за кимерийците?

Текстът твърди, че кимерийците са клон на синдите. Това сведение е уникално и се потвърждава от археологията (вж. Артамонов), според която синдо-меотите около Азовско море са родствени на кимерийците.
За щастие през V в. пр.н.е. Херодот също упомена „синди” около Азовско море.
Името им е засвидетелствувано пр.н.е. и от ономостиката, в Синдика до Боспорското царство.

„Барадж тарих” твърди, че българите произхождат от племената „синд и имен”.

„Синд” са синдо-меотите, наричани по-късно от гръцките автори „савромати”, а от латинските – „сармати”. Древният топоним „Скития” (от Дунав до Дон) постепенно приема името „Сарматия” (от Карпатите, където е извора на Висла до Кавказ).
„Имен” (меон, мене) е месопотамски термин и означава „земя, владение”, произходът му на север от Кавказ се дължи на кимерийците, които в периода ІХ-VІ в. пр.н.е. имат малоазийска държава „Гамирая” (асирийски клинописи), която е била на територията на по-късния топоним Кападокия, а на север до Черно море е включвала гр. Синоп, според Херодот.

„Барадж тарих” познава два вида тюрки.
Едните нарича „китайски тюрки” (така ги нарича и Фирдоуси в „Шах наме”) и под тях разбира каганатските тюрки. Другите нарича „хазарски тюрки”, визирайки тюрките в полиетничната държава Хазария.

Никъде „Барадж тарих” не извежда произхода на българите от тюрките.

аз говоря само за онзи свод от Джагфар тарих, който през 2005 г. бе издаден на български, след излизането през 1993 г. на първите текстове на Джагфар тарих и по-специално на Барадж тарих, казанския тюрколог и пан-тюркист Мизиев, който пропагандира, че булгарите били каганатски тюрки, излезе със съобщение, че не трябва да се вярва на всичко в Барадж тарих, щото там не пише, че българите са тюрки...Тогава започна една манифактура и се пръкнаха 2 том, 3 том...Язък за това, което е съхранено все пак в т.1 , и по-точно в компилативния труд Барадж тарих, навъдиха се фалшивикат до валшивикат и все под името Джагфар тарих...

Волжко-българската памет е оставила и легендарна генеалогия: „Главните си родове българите наричат: ердим, бакил или бояндур, себер, агачир, харка, утиг, кимер” (пак там, с. 19).
Четенето по-древност започва отзад напред. Кимер, т.е. кимерийците са първи. Утиг, т.е. утигурите, са ни известни и от Прокопий от VІ в., който съобщава, че утиг произхождат от кимерийците. „Агачир” е тюркската дума на „горци”. „Геруа са упоменати на север от Кавказ през ІІ в. от н.е. от Птоломей и Арменската география от VІІ в. от н.е. „Гар, гур” става общо, допълнително име, на много хунски племена: утигури, кутригури, оногури, ултинзури...Има го дори и при „бал/гар”. „Себер” са савирите, включили се към българската история в средата на V в. при Ирник. Както виждате няма „хазари”. Всъщност, както посочва ал-Масуди, хазарите произхождат от савирите. „Бакил/басил и бояндур” са отъждествени, но името басил и българина Бунд, е разграничено при Мовсес Хоренаци. Освен това в грузинското съчинение от V в. „Мокцевай Картлисай” се говори за хони (= кимерийци) и бундурк (=урарти) в един период ок. ІV в. от н.е. в северна Армения и южна Грузия, когато явно кимерийци и урарти имат обща история, след края на урартската и кимерийската държави към VІ в. пр.н.е.
„Ердим” определено можем да кажем, че е от периода на контакти на българите с тюрки, довел и до приемането сред волжките българи на тюркския език.
Както виждате в тази волжко-българска генеалогия няма никакъв народ хуни, хони. Но затова пък има „кимер”. Именно те са европейските хуни от ІV-V в. от н.е. Тоест, именно кимеро-българите дават името „хуни” на съюз от народи, които създават Хунската империя.

Няма да стане твойта работа, мараклийско момче си ама няма да стане...Времената са други и още повече ще се променят. Както си почнал да кимеросваш де къде се докопаш до жив или умрял българин.., с какво си по-различен от тракийския Спараток или татаристите и македонистите?!
Произхода на българите не е мистика и стъкмистика и няма да го подмените отново. Ето какво казва сина на Кубрат Бат Боян за произхода на древните българи:
"...Халиф Омар, считавшийся наиболее мудрым и справедливым из всех халифов, принял Бат-Бояна и спросил у него:

"Кто были предками булгар и где живут булгары?"
На это Бат-Умар ответил:
"Предками булгар... являются сакланы (восточные арийцы) и тюрки (у булгар слово "тюрк" в то время означало финно-угров, угров и отюреченных угров). А населяют булгары землю, которую раньше называли "Балынджер", "Джеремель" или "Сэбэр". А все эти названия означают одно и то же "луг" или "поле с небольшими зарослями (лесостепь)". Теперь же мы называем нашу землю по имени нашего народа - Булгарией".
На это халиф ответил:
"Вся земля - Божья, ведь это Он создал ее, и все, что на ней есть, поэтому называть ее именем народов неправильно".
Бат-Умар согласился с этим, и они решили, что халиф в своих посланиях будет называть Великую Булгарию "Балынджером"...

http://atil.blog.bg/history/2011/12/07/ukrainskata-troia-ili-edno-pogrebano-minalo.863011

ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK 18 април 2014 г., 7:29
Не се притеснявайте изобщо! Милчев е просто едно завистливо човече, нищо повече. Методите му са непочтени, но това си е за негова сметка. Не се страхувам от него, имам подкрепа от влиятелни хора, на които Милчев би козирувал и правил теманета :)

Покръстването на България е процес на въвеждане на християнската вяра в България, който започва през 864г. Още със създаването на българската държава през 681 година се оформят два основни етноса – славяни и прабългари. Те обаче не могат да се слеят в един народ, тъй като между тях има съществени различия – племенни, етнически, културно-религиозни, битови. Такова сливане би станало възможно само ако има единна религия и за двете етнически общности, която да наложи общи норми и ценностна система.
Друга причина е необходимостта от християнството за обяснение на задълбочилите се социални различия – „божественият произход на всяка земна власт” и „непротивенето на земните владетели”. Християнският монотеизъм, с идеята си за единен Бог, укрепва самодържавието и единовластието, заложени и в религията на българите.
Към средата на 9 век България е могъща държава, но ѝ липсва равнопоставеност по отношение на другите европейски държави, тоест тя се излага на международна и културна изолация. Тя е считана за варварска държава и страна на езичници и варвари.
Нуждата от приобщаване към процеса на развитие на европейската духовна и материална култура, изградени върху християнството налагат приемането на новата вяра. Непосредствено преди покръстването княз Борис I има предложения да приеме юдаизма или исляма, но той предпочита християнството, тъй като той осъзнава неговите предимства. Преди да се покръсти обаче той е имал и битки със съседите - франки, сърби и византийци, които не били с щастлив край за него. Това още повече убедило Борис да приеме християнството. Княз Борис се прекръстил на Михаил през 864 г. Друга важна причина е т.нар. "Дълбок мир", който бива сключен през 863 г. в град Константинопол между славяни и прабългари.
С този договор България приема православното християнство от Византия, а не от католическия Рим. Освен това присъединените вече към България славяни са християни и така се увеличава драстично броя на хората почитащи Исус Христос в държавата.

Проф. Илия Тодев е доктор на историческите науки (от 2003), директор на Института за исторически изследвания при БАН (от 2012). Основните му изследователски дирения са в полето на българската история. Професионални интереси има и към балканската и европейската история, църковната история, Източния въпрос, Просвещението. Бил е на специализации в Русия, Англия и Франция. По-важните му публикации са: Българско национално движение в Тракия 1800-1878. С., 1994;Триъгълник на надеждата.[С., 1995]; Към друго минало или пренебрегвани аспекти на Българското национално възраждане. С., 1999; Д-р Стоян Чомаков (1819-1893). Живот, дело, потомци. С., 2003, ч. 1-2; С., 2005; Българско национал-ре­во­люционно движение (1853-1878). С., 2005; Галабер, В. Дневник. Т. 1-2. С., 1998, 2000; Игнатиев, Н. П. Дипломатически записки (1864-74) и донесения (1865-76). Т. 1-2. С., 2008, 2009; Батак 1876 – мит или история? Текстове по Българско възраждане. С., 2010 (ІІ изд. 2013).

Уффф, не ми разправя обаче фани единия удари другия.„Какво общо има произхода на българите, който е български с покръстването?!
И какво им дремело на българите за какви ги смятали византийците щом са си плащали редовно васалния данък към България?!
Борисовата работа е по вътрешнополитически причини!!! Заради властта и да запази короната за семейството си! Унгарците кога чак се кръстят хем са по-навътре в Европа?!
Борис е коронясан малолетен имал е регент - Охридския тархан Карамат, който бил регент и на предишния ...Качвал и свалял трима царе в това число и Борис седейки си в Охрид(Кизил-Червен по български).
По-късно Борис се оттървал от него обезглавявайки под предлог , че отказал да се кръсти. Имало две групировки - българо-тенгрианска и прославянска и християнска. Славяните наистина били кръстени и подкрепяли Борис, Византия и Рим също обещавали подкрепа, имало и славянизирани родове, които подкрепяли столичната групировка. Вярно е че Борис заловил водачите на бунта с хитрост и това предопределило изхода на борбата. Нещо подобно станало и във Волжка България, където също имало бунт против приемането на исляма. Там дори избухнала гражданска война. Обаче Алмъш Джафар същ опроявил хитрост и привлякъл главатаря на бунта към себе си. Направил го зет на един богат свой привърженик...
Ако била победила другата групировка, днес България вероятно щеше да е тюркоезична, или поне двуезична...
Кимерите са участвали като племенно-родова групировка в българската история, но са само една от многото. Не е вярно че българите произлизали от тях, по-скоро е обратното - техният произход е от Източна Европа и е по-скоро общ с древните българи. Кемер значи - лодкар, тях ги считали за хора които умеят да правят плавателни съдове и да плават на тях. Когато скитите ги разбили в договорка с българския император, им излязло насмешливото име - камирлар . хора от тесто. Тогава по-голямата част отишла на юг през Балканите и Кавказ.

Наскоро неоценен от научената общественост привикнала на татарстански открития остана неабелязан неизвестен "препис" на бабайку му скрит в сухия бунар на пусто място от ДС който бе обнардован от Везд Ист Анар
Някои даже казват, че това е фалшификат. Ако е така, то този фалшификат трудно може да не се признае за гениален
Наведена славена думаше
нема веке на карабунар
с мангър менци да одим
бела су да си вадим
яки балдъри да си подмивам
бабайку ми от балкана
в абоба с акведукт
по алтайски тертип
по анцунг
с антички кирпич
довади су до мегдана
на мене рахат да стори.
Сори.
Нема вечер по темно
буюк мемето на текето
гяури хаирсъзи да ми зяпат
и да ме шляпат по дупето
като за последно.
Машалах, ще ми липсва
зад дувари на текето
гяури да зяпат и шляпат
големийот ми гъз турски
за фейсбук да го сканират
да си одат дома
и да онанират
По алтайски тертип
бабайку ми от кирпич
в делиормана акведукт
от балкана до абоба
ак су за мегдана
по анорак
на майчи език докара
и интернет камера
в одаят ми инсталира
яки балдъри и бело дупе
на гяурите да доказвам
откъде е неизвестния им
но турски произход
Всички знаят това
в Делиормана по убаво нема
от Каспичан, Разград, Шумен,
праболгарския триъгълник
де копнеш ма готин кривокрак
праболгарин турак излиза
видно мургав и без днка експертиза

Пак повтарям, руското Слово за Игор също няма оригинали, но се изучава: критично....Така е правилното, но за съжаление, Нурутдинов съсипа съхранения ръкопис на Джагфар тарих при чичо му Ибрахим Нихматулин, като започна да пише глупости за българи от Ледниковата епоха, за траки и тюрки и т.н., при това - под окото на КГБ - и ето ти т. 2, т.3, т. 5 на Джагфар тарихы. Днес, в Татарстан от КГБ е назначен за Пръв булгарист бившият президент Шамиев, който пак под диктовката на КГБ като президент през 1994 г. извършваше гонение над онези, които искаха да се запишат "българи" на преброяването в Русия. И то при условие, че Руската конституция позволяваше в графата "народност", всеки да пише каквото си иска...Много газорубли, много...

Анджък!
Наскоро откриха водопровода от кирпич със су от балкана !
Някои даже казваха, че неизвестни препис публикуван от Везд Ист Анрх е фалшификат !? .
Но ето намериха водопровода от кирпич със су от балкана

И неоценения от научената общественост привикнала на татарстански открития оставила неабелязан неизвестен "препис" на бабайку му скрит в сухия бунар на пусто място от ДС който бе обнардован от Везд Ист Анар, защото нямал оригинал се превърна в сензация

Конечно Руското "Слово за Игор", като компилация от 17 век също няма "оригинали", но се изучава, критично и западняците единодушно доказаха, че е компилация от латински текстове от 17 век в духа на зараждащите се "национални" европски государства изпуснат от бутилката от папищяците в 16 век.

Последваха "славяните", арменците, ромунещето, нутрудинката, до правите српи македонците се наредиха с национално отговорните си доакази без оригинали и съпоставка Да не пропуснеме Тракийците където всичко уникално е Тракийски

Е като обвързваш Нутрдудинката със другата шмекерия за Игор забравяш за доказа Апостолите на Славяните брат Грим дали приказката на българите за тежест на наученото

Историята на волжките българи дължи много на записките, които през 922 г. пише Ибн Фадлан, който пристига като секретар на халифатското посолство, посетило Булгар, по молба на българският владетел Алмъс.


В своите „записки“ (Рисала) Ахмед Ибн Фадлан употребява 36 пъти арабската дума „балад“, която може да означава както „град“, така и „страна“. Съветският историк А.П.Ковалевский е категоричен, че волжките българи са нямали градове и тази дума при Фадлан означава само „страна“ (О степени достоверности Ибн-Фадлана // Исторические записки Т. 35. 1950).

Днес руската археологическа наука опроверга това. Волжките българи са имали градове.



Все още обаче буди подозрение факта, че са имали книжнина, която е била на арабица. А не би трябвало.

Волжко-български исторически ръкописи, писани на арабица след Х в. и до днес се съхраняват в тайните сейфове на руските архиви, но никой няма достъп до тях.

Изобщо тюркоезичната историческа средновековна литература, която се съхранява в Санкт-Петербургския филиал на Института по изтоковедение на Руската академия на науките (ИВ на РАН), никога не е била легализирана, за да се ползва от изследователите.



ИНСТИТУТ ВОСТОКОВЕДЕНИЯ РОССИЙСКОЙ АКАДЕМИИ НАУК

Едва през 1962 година във фондовете с ръкописи е позволено на трима учени да каталогизират тюркоезичните текстове с историческо съдържание. Техните имена са Л. В. Димитриева, А. М. Мугинов и С. Н. Муратов. През 1963 година ръкописите са заведени по правилата на библиографията и им е даден шифър. През 1965 година в тираж от 1150 бройки е издадено „Описание тюркских рукописей института народов Азии, т. І, История”, в издателство „Наука”.

Оказва се, че от общо двадесет ръкописа, засягащи историята на Волжка България, седемнадесет не са били заведени и са нямали сигнатура до 1963 година.

Библиографите твърдят, че деветнадесет исторически ръкописа (от 20 описателни номера: 36 - 55), засягат историята на Волжка България и са съставени (или преписани) през ХVІ век (с. 247).

Ръкописите, които са нямали сигнатура преди 1963 г. и едва тогава им е даден за първи път шифър, са (първо пишем номера по описанието от 1963 г., а след това даденият шифър); 37 (1232); 39 (2578); 40 (2598); 42 (3981); 43 (2564); 44 (2637); 45 (3447 - ІІІ); 46 (3492 - І); 47 (2548); 48 (2597); 49 (4310); 50 (2670); 51 (3447 - І); 52 (2624); 53 (1034); 54 (2623); 55 (2515). Онези три, които са били заведени, са: 36 (нов шифър 749); 38 (н. ш. 751) и 41 (н. ш. 750). Общият брой е 20! Описателните номера са 36 - 55.

Всички те, според библиографите, засягат историята на Волжка България.

Хем лъжливи, хем прости...Пък занимават настойчиво хората със себе си?! Активност проявяват!
Унгарци, българи, авари има бая по-навътре в Европа отколкото на Балканите по времето и на Борис Първи и на настойника му докато бил млад!
Дали съм черен или жълт знаят тия които ме познават, барабар с аристократичния ми произход! Същото и е и за вас. От приказки тя се докарва работата до едно време. Сетне лъсва насраното дупе! И мръсната лъжлива уста...
Така за клеветите и лъжите и за мене и за Нурутдинов! Казана дума хвърлен - камък пък и написаното остава!
Ами ако един ден тези сигнатури и списъци, вземе росийската академия че ги публикува и излезе ,че Нурутдинов е светец а вий мерзавци, тогава какво правим?
Кое ще е анджек тогаз?
То и без тях се доказа , че сведенията са автентични и безценни! Така че словоблудството ще ви свърши работа много временно. Ако вообще нещо може да ви свърши...
Фани единия кретен(боцман) удари другия кретен също пишещ оди за Делиормана(марк еди кой си)?! А Летописеца каквото знае това си бае и най-главното Нурутдинов бил виновен...
Е, тъй ама хич не е тъй и колкото повече - толкова повече! Хайде със здраве и късмет с доказите и произходите.
Да бяхте само вие дето правите мъгла и вдигате пушилка...Абе общо взето - майната ви! Кой каквото прави на себе си го прави.

КИМЕРИЙЦИТЕ СА ЧАСТ ОТ СИНД, Т.Е. ДРЕВНИ БУЛГАРИ. ТЮРКИТЕ СЕ ФОРМИРАТ КАТО ОБЩНОСТ В МАЛА АЗИЯ ОТ ДРЕВНИТЕ БУЛГАРИ. МИЛЧЕВ, КОЛКО ВРЕМЕ ЩЕ ТИ ТРЯБВА ЗА ДА РАЗБЕРЕШ, ЧЕ ТРАКИТЕ, СЛАВЯНИТЕ И "ПРАБЪЛГАРИТЕ" СА ОТ ДРЕВНОБЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД?!
В СРЕДНА АЗИЯ ТЕРМИНЪТ "ТЮРК" Е ЗАКАРАН ОТ ПЕРСИЙСКИЯТ ЦАР ДАРИЙ, КОЙТО ЗА НАКАЗАНИЕ ИЗСЕЛИЛ ЧАСТ ОТ МАЛОАЗИЙСКИТЕ ТЮРКО-БУЛГАРИ ТАМ. ПО-КЪСНО ТЕХНИТЕ ПОТОМЦИ ОСНОВАЛИ ТЮРКСКИЯ КАГАНАТ, КОЙТО РАЗПРОСТРАНИЛ ТОЗИ ТЕРМИН ВЪРХУ ВСИЧКИТЕ СИ ПОДАНИЦИ, КОИТО ГОВОРЕЛИ НА СХОДНИ НАРЕЧИЯ. ДОРИ ВЪРХУ КИТАЙСКИТЕ ТЮРКИ, КОИТО В ПО-СТАРО ВРЕМЕ НЕ ЗНАЕЛИ ЧЕ СА "ТЮРКИ". НАРЕКЛИ ГИ ТАКА АВТОРИТЕ - СРЕДНОВЕКОВНИТЕ ЛЕТОПИСЦИ, ЗА ДА ГИ РАЗГРАНИЧАТ ОТ ЕВРОПЕИДНИТЕ ТЮРКИ. "КИТАЙСКИ, ЗАЩОТО СА МОНГОЛОИДНИ КАТО КИТАЙЦИТЕ. "КИТАЙ" Е БЪЛГАРСКО ИМЕ НА ОНАЗИ СТРАНА, НАЛИ ЗНАЕТЕ , ЧЕ ТЕ НЕ СЕ НАРИЧАТ - КИТАЙЦИ...
СБОРНИКА "ДЖАГФАР ТАРИХИ" НИКЪДЕ НЕ ИЗВЕЖДА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ ОТ КИМЕРИЙЦИТЕ, ТОВА Е ЛИЧНО ТВОЯ ИЗМИСЛИЦА - МАНИПУЛАЦИЯ.
И ЛЕТОПИСИТЕ ВООБЩЕ НЕ СА ТРУДНИ ЗА РАЗБИРАНЕ, ЗА ИНТЕРПРЕТИРАНЕ МОЖЕ ДА ДА ТРУДНИ, ЗАЩОТО СА ОРИГИНАЛНИ И ЗАТОВА НИ ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ С ТЯХ И КАК ДА ГИ ОМАСКАРИТЕ... В ТЯХ СА ДОПЪЛВАНИ ТЕКСТОВЕ ОТ ВЛАДЕЛЦИТЕ ИМ - НО ВСЕКИ ВЛАДЕЛЕЦ ЗА СВОЕТО ВРЕМЕ, А НЕ ДА СИ ИГРАЕ НА НАУЧНА ФАНТАСТИКА КАТО ВАС, ИЛИ ГРЪЦКИТЕ И РУСКИ, СРЪБСКИ МОНАСИ И ДА ФАЛШИФИЦИРА СТАРИ ТЕКСТОВЕ.
ТА, ДА ИЗДАДАТ ПРОФЕСОРИТЕ 2 И 3 ТОМ И ТОГАВА ДА ОТВОРЯТ НАЙ-ПОСЛЕ ДИСКУСИЯ, ДА ВИДИМ КАК ЩЕ СИ КАЖЕ ДУМАТА НАУКАТА ПО ВЪПРОСА...