Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2014 12:10 - Нови страници от българската история. Кутригурите са ефталитите, според Захарий Митиленски.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 7920 Коментари: 11 Гласове:
6

Последна промяна: 11.04.2014 15:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
          1.

През 503 г. по сведение на летописците от VІ в. Йешу Стилит, Прокопий Кесарийски и Захарий Митиленски (ок. 465 — след 536) огромен брой арамейско-говорещи сирийци са взети в плен от персийския цар Кавад в региона на градовете Едеса и Амида, по време на персо-византийската война от 502 до 506 г.г.


image

Летописецът Йешу Стилит, който е сирийски християнин, отбелязва в своята хроника от 517 г., че само от региона на Едеса персийският цар Кавад е отвел в плен около 15 000 сирийци.

Пленниците от региона на гр. Амида (дн. Диарбекир), които не били по-малко, Кавад изпратил на Боспор, в знак на признателност за дадената му през 499 г. голяма войска от „хунския цар“, който бил тъст на Кавад.

image

Едно сведение при гръкоезичния летописец Захарий Митиленски за военните действия около Амида, ни подсказва, че „хунския цар“ е дал на зет си Кавад кутригури…

Захарий Митиленски разказва един интересен епизод. Когато гр. Амида е оградена от перси и хуни, някакъв смел амидянин минавал през водопровода и излизал отвън на града. Той се промъквал до вражеския обоз и разгонвал добитика. От стената хората викали "Кутриго, Кутриго". Захарий ни е представил това име като лично на смелият гражданин на Амида, но явно е допуснал инверсия на препредаденото му. Вероятно от стената са предупреждавали смелият си съгражданин, че трябва да се скрие, понеже от високо са виждали хуни, които очевидно са били наричани "Кутригури, кутригури...(?).


image

Този епизод от хрониката на Захарий Митиленски не е разглеждан от учените, но той е още едно доказателство, че хуните, които превземат Персия през 484 г., са хуно-българи от Боспор, т.е. не са от територии на изток от Персия, каквато грешна хипотеза е приета в официозната историческа наука.

Версията за пост-атилов произход на хуните, които превземат Персия през 484 г., е издигната първо от  Йешу Стилит, а след Захарий Митиленски тя има традиция при Псевдо-Захарий (кн.12, гл.7), продължена е от Михаил Сириец през ХІІ в. и от Бар Ебрей през ХІІІ в.

Идеята, че хуните, победили Пероз, са от изток на Персия, е изказана за първи път от Прокопий Кесарийски след 527 г. Традицията на Прокопий, който твърди, че хуните-ефталит са като произход източно от Персия, е преповторена от гръкоезичните му ученици Менандър, Теофилакт, Теофан, Теофан Византиец.

image

Но…ако съвременните учени бяха обективни, отдавна щяха да отбележат, че именно Прокопий Кесарийски си противоречи. Понеже Прокопий дава сведение за сироезичните пленници на Кавад, изпратени на Боспор, а не на изток от Персия (!!!).  

При сравнителен анализ става пределно ясно, че описанието по превземането през януари 503 г. на византийският (сирийски) град Амида на р. Тигър от  персийските войски на Кавад, е почти идентично при Захарий Митиленски и Прокопий Кесарийски. Напълно е възможно двамата да ползват общ извор, известната хроника на Евстатий Епифанийски, която според Малала стигала до "дванадесетата година на Анастасий" (т.е.503). Захарий Митиленски също пише за "тринадесетата година на Анастасий" (гл.ІІІ, кн. VІІ, при сироезичния текст на Псевдо-Захарий). Очевидно сирийският преводач, известен днес в науката като  „Псевдо-Захарий“  или пък някои от преписвачи на гръкоезичната хроника на Захарий, са повредили синтактично текста.

Смисълът на първото изречение на гръкоезичният Захарий Митиленски  трябва да се възприема, че дава сведения от времето на Пероз (459-484) до "тринадесетата година на Анастасий", т.е. 504, когато фактически приключват военните действия в персо-византийската война (502-506), в която юридическият договор за мир е формално сключен чак в 506.

Кн. VІІ, гл. ІІІ от сироезичния превод но Псевдо-Захарий, в превод на В. Тракийски:

„Когато Пероз, царят на Персия, владеел своята си страна, в тринадесетата (година) на Анастасий (491-518 г. к.м.), хуните излизат, оттатък вратите пазени от персийците, от планинския район. И навлизат в персийската територия. Пероз бил предупреден и събрал армията си и отишъл да ги посрещне. И когато ги попитал за причината на тяхната предварителна подготовка за нахлуване в страната му, те му казали: „Каквото ни дава персийското царство като данък, не е достатъчно за нас варварите, то е като за диви зверове, и е отхвърлено от Господаря на северо-западния район. Ние живеем от нашите оръжия, нашите стрели и нашите мечове; ние се поддържаме с месна храна от всякакъв вид. Царят на Римляните ни е обещавал, чрез неговите пратеници, да ни дава два пъти повече като данък всеки път, когато ще развалим нашето приятелство с теб персиеца; и в съответствие с това ние се подготвихме и пристигнахме тук, така че или ще ни даваш така както Римляните, и ние с теб ще се съгласим за данъка, или ако ти не ни го дадеш, почваме война.”

Вижда се ясно, че семантиката на този текст не е за годините на Анастасий, тъй като Пероз е убит още през 484 г., т.е. по времето на Зенон. Вижда се също така, че убийците на Пероз не са някакви източни на Персия псевдо-хуни, а хуни, които са взимали дотогава данък от римляните. Най-накрая, пределно ясно се вижда, че хунския цар, който убива Пероз през 484 г., е наречен „Господаря на северо-западния район“, т.е. териториите му са на северозапад от Персия.

И така, тази постановка на гръко-езичният историк Захарий Митиленски, съхранена в превода на сирийски от летописец около 555 г., наречен Псевдо-Захарий, е продължена от Михаил Сириец и Бар-Ебрей, а Йешу Стилит, независимо от Захарий също пише, че убийците на Пероз са пост-атилови хуни.

Тоест, оказва се, че т.нар. „хунски цар“ в летописите на Йешу Стилит, Агатий Миринейски и Прокопий Кесарийски, е дал през 499 г. на Кавад кутригури, с които той през 502 г. напада Византия и през 503 г. ок. 15 000 сирийци са изпратени от Кавад от региона на Амида на хунския цар на кутригурите на Боспор…

Колко много факти, пренебрегнати от учените!

Ами сега. Как така да кажем, че хуните-ефталити били едно и също с хуните-кутригури?

Как така да кажем, че пост-атиловите хуно-българи, ръководени от Ирник, превземат през 484 г. Персия и, както пише черно на бяло Прокопий, „две години бяха персите под властта на тези варвари“?

Как да кажем, че ефталитите, които до 567 г., когато свършва тяхното преходно царство в района на Бактрия, Согдиана и северна Индия, са всъщност като произход пост-атилови хуно-българи?

Ами, ако са едно и също кутригури и ефталити, защо тогава не се вслушаме в думите на проф. Златарски, че „Авитохол“ в „Именникът на българските князе“ и неговите 300 години, ни говорят не за персона, а за „период на българската история“. Период, от 165 до 465 години, който изисква да сравним не само очевидната близост на имената „авитохол“ и „ефталит“, но и да потърсим истинската история на прабългарите в този период от 300 години!

2.

Цитати, които потвърждават сведението, че „ефталитите“ са „авитохоли“, т.е. пост-атиловите хуно-българи на Ирник:

През 1941 г. руската изследователка Н. Пигулевская обръща внимание, че сирийските извори за хуните-ефталит, не са включени в научен оборот.

„Ако вземем под внимание крайно ограниченото число на историческите паметници на средноперсийски език в империята на Сасанидите и факта, че арменските източници са подлагани на многократни преработки и интерполации, тогава сирийските извори придобиват особено важно значение.” (Н. Пигулевская. Сирийские источники по истории народов СССР, М.,1941, с.6).

Тя обръща внимание, че Макуарт, Едуард Шаван, Мак Говерн и Везендок са оформяли своите хипотези за ефталит, без да вземат под внимание „редица гръцки и сирийски източници, като хрониката на Йешу Стилит, части от хрониката на Захарий Ритор...” (пак там, с.7).

Пигулевская стига до констатацията, че „сирийските извори изискват преразглеждане” (с.7) на въпросите около ефталит.

Сироезичният хронист Йешу Стилит в своята история от ок. 517 г. дава да се разбере, че убийците на Пероз са ония същите хуни, които през 395 г. от Панония нападат източните части на Византия през Кавказ:

 „ В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, сиреч хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи.” (ІХ).

В средата на ХІІІ в. сироезичният историк Бар Ебрей (Абу-л-Фарадж) пише следното:

„(79) Дойдоха хуните (hunaje), които са на северо-запад от персийското царство, по същата причина, както и в дните на Зенон. А тогава: отправили се хуните към персийския цар Пероз и му казали: „Не ни удоволетворява данъка, който ни даваш, ромеите дават двойно. Ето защо ни давай колкото ромеите, а ако не, ще се готвим за война”. (80) Пероз ги излъгал и казал, че ще даде. При тези условия хуните си отишли. Пероз обаче, когато придобил сила, предал на смърт хуните, които били оставени да получат данъка и решил да преследва тези, които заминали. В това време, някакъв търговец Евтимий, ромей, които бил с хуните, ги подстрекавал... Бог обезсилил персите, задето излъгали [хуните]. Когато направил Той това, те се сбили с персите и убили Пероз, след това опустошили Персия и се завърнали в своята земя.”

Очевидно този текст е зает от Бар Ебрей през ХІІІ в. от същият източник (= историята на Захарий Митиленски, гл.ІІІ от кн.VІІ) , от който черпи и Михаил Сириец, който през ХІІ в. пише почти същото:

 „[256] По времето на Зенон хуните нахлули в персийската земя. Персийският цар Пероз събрал цялата си войска и тръгнал срещу тях...Те живеели в северо-източните части...(отделянето на това изречение с многоточия подсказва, че явно тук има вставен текст – бел.ред.). Когато Пероз видял, че те били разположени за битка, той ги излъгал и им обещал, че ще плати. Съгласно обещанието [257] персите им дали налога и някои от хуните се върнали обратно в своята земя. Имало от тях, които останали, за да получат и данъка. Пероз променил решението си и намислил да предаде на смърт тези, които били при него и да води война с другите. След известно време хуните предприели атака и започнали победоносно сражение с персите, а персийският цар Пероз бил убит. Хуните взели многочислени пленници от цялата персийска земя, разграбили я и се върнали в своята страна.”

 

3.

Захарий Митиленски  и  Псевдо-Захарий Ритор

Гръкоезичният историк Захарий Митиленски е автор на исторически летопис, който е изгубен. Предполага се, че Захарий умира след 536 г. Анонимен сирийски книжовник, вероятно от гр. Амида (дн. Диарбекир), към 555 г. е съчинител на сироезична хроника, в която, според сироложката Н. Пигулевская, кн. ІІІ-VІ са превод от гръцки на сирийски на част от съчинението на Захарий Митиленски, вследствие на което „анонимният автор” днес е известен като Псевдо-Захарий Ритор.

Определяйки, че само кн. ІІІ - кн. VІ, са оригинали на гръкоезичният труд на Захарий Митиленски, Пигулевская констатира, че той „обхваща събития отнасящи се към периода между 436-491 години.” Тоест, според Пигулевская, кн. VІІ (гл.ІІІ-VІ), от която предоставяме на вниманието на читателите в ч. 1 тук текст, не е на Захарий Митиленски.

Очевидно Пигулевская смята, че тези текстове са на анонимният сирийски автор (Псевдо-Захарий) и понеже в предлаганият откъс се разказва за превземането на гр. Амида през 10 януари 503 г. от персийският шахиншах Кавад (488-496; 499-531), тя твърди, че Псевдо-Захарий е от гр. Амида.

Последното е напълно вероятно, понеже ако се има предвид кн.ХІІ, гл.VІІ, анонимният сирийски автор (Псевдо-Захарий), сам определя, че е писал към 555 г. и разказва за двама монаси от гр. Амида, които познава лично. Те през 503 г. са били взети в плен от Кавад и заедно с голяма колония сирийци-християни са изпратени в гр. Боспор на хунския цар. В периода 522-535 г.г. при сирийците на Боспор имало епископ Кардост, които покръстил много хуни и в обкръжението му бил създаден хунски алфабет, с който било преведено на хунски Светото Писание. Именно в кн.ХІІ, гл.VІІ, Псевдо-Захарий дава сведението за българите, които живеели на север от албанците в Кавказ и били народ езически и варварски, със собствен език и имали градове. Това сведение датира от 555 г.

image

Да се върнем обаче на кн.VІІ, гл.ІІІ-VІ. Защо Пигулевская смята, че тя не е на гръцкият историк Захарий Митиленски?

В гл. ІІІ се разказва за Пероз, който през 484 г. е победен от хуните.

В гл. ІV-VІ се дават сведения за превземането на гр. Амида и тук Захарий пише за „Кутриго“, а Прокопий премълчава, но който е чел сведенията на Прокопий  Кесарийски във „Войната с персите” за този период, ясно и категорично ще посочи, че очевидно Захарий и Прокопий  ползват общ извор, може би известната хроника на Евстатий Епифанийски, която според Малала стигала до "дванадесетата година на Анастасий" (т.е. 503).

Изобщо проблематична за изследователите се оказва гл. ІІІ от кн.VІІ, в която сирийският преписвач от гръцки, датира действията на Пероз с хуните (които са през 483 и 484 г.г.), че са се случили през „тринайстата година на Анастасий” (сиреч, 504 г.). Очевидно е станала някаква грешка при преписването и това е допустимо да бъде предположено, понеже в кн.ХІІ, гл.VІІ сирийският преписвач също е объркал географа Птолемей (ІІ в. от н.е.) с гръцкият цар на Египет Птоломей...Освен това през 504 г. фактически завършват военните действия между перси и византийци и макар, че юридически мирният договор е от 506 г., при Прокопий и Йешу Стилит става ясно, че 504 г. е краят на войната. Сиреч, не е било никаква пречка да се определи, че кн.VІІ също е на гръкоезичният автор Захарий Митиленски, който е дал сведение, че описва от нападението над Пероз от хуните  (483/484) до „тринадесетата година на Анастасий“, т.е. 504 г.

 Но не в това е проблемът, а в друго.

В кн. VІІ, гл. ІІІ  Захарий Митиленски  потвърждава сведението на Йешу Стилит, че победителите на Пероз през 484 г., когато Персия е превзета за „две години” (Прокопий), са пост-атиловите хуни от северен Кавказ.

Те са хуните-ефталит.

И оттук насетне почти всички сироезични автори, включително и Псевдо-Захарий (555 г.), поставят хуните-ефталит на север от Кавказ. Това правят също Михаил Сириец (ХІІ в.) и Бар Ебрей (ХІІІ в.).

Тоест, Захарий Митиленски, Йешу Стилит, Псевдо-Захарий Ритор, Михаил Сириец, Бар Ебрей са били пренебрегнати от модерните учени, които изфабрикуваха, единствено само на основание на Прокопий, че хуните-ефталит не са пост-атиловите хуни, т.е. българите на Ирник от рода Дуло, които са именно в Боспор, точно там, където през 503 г. Кавад, в знак на благодарност към хунския цар, който през 499 г. му става тъст и му дава „голяма войска” (Прокопий), изпраща около 15 000 пленници сирийски християни, които в Боспор създават хунски алфабет и превод на Св. Писание на хунски, т.е. на езика на кутригури и утигури (= българите).

image

Понеже е очевидно, че Прокопий ползва почти дословно сведения, с които разполага и  гръкоезичният Захарий Митиленски за превземането на Амида през 503 г. от персите, става ясно защо Прокопий противопоставя хуните-ефталит на познатите му хуни и защо не се съгласява с версията на Захарий Митиленски, че те са дошли от северен Кавказ. 

image  

Прокопий пише като очевидец след 527 г., а тогава хуните-ефталит вече са на изток в Памир, Согд, Тохаристан и владеят Балх.

Прокопий очевидно полемизира със Захарий Митиленски, когато пише, че ефталит са хуни, но нямат нищо общо с познатите ни хуни, т.е. с пост-атиловите хуни. Сиреч, версията на Прокопий, че хуните-ефталит са от югоизточното Прикаспие, където е Гиркания, не е нищо друго, освен анахронизъм, понеже след 522 г. (Еноки) те действително са там, на изток от Персия.

image

Това означава, че в някакъв смисъл проучванията на школата на Добрев за припамирски българи и за наличие на българи в Балх и в северна Индия, ще се окажат верни, но не по отношение на прародината на българите, а във връзка с липсващи части от ранната българска история в периода 465-565 г., когато пост-атиловите царски хуни (бели хуни, на ирански) превземат през 484 г. Персия на Пероз, а след това създават династията на ефталитските царе в Согдиана. Според китайският летопис „Бей-ши” през 516 г. вече има ефталитски цар и в столицата му има будиски храмове...

А защо тези хуни са „ефталит” и има ли нещо общо това име с „Авитохол”, както съм казвал и друг път, не е езиков проблем, а проблем на неизучената история на пост-атиловите българи на Ирник в периода 465-565 години.

Към 565 г. на запад от Волга са първи път се появяват тюрките, под ръководството на зам. каган Истеми. Те не само слагат край на цветущата „древна Велика България“ , създадена след 465 г. от  Ирник в северен Кавказ и Приазовието, но същите тюрките на Истеми унищожават и държавата на  българската династия на хуните-ефталит в Памир, Согдиана, северна Индия и Тохаристан...

През 629 г. (според други изследователи през 632 г.) Орган и Кубрат възстановяват именно тази, завоювана от тюрките през 565 г. „древна Велика България“. И това е истинската българска история.

image


Виж още

The Ephthalites. ЕПОХАТА НА ИРНИК.
bghistory-letopisec.blogspot.com/2012/05/ephthalites.html

Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
letopisec.blog.bg/history/2011/06/14/bylgarski-car-e-prevzel-persiia-spored-paisii-hilendarski.765067







Гласувай:
7
1


Вълнообразно


1. letopisec - По едно време в блог. бг имаше един с ...
11.04.2014 13:06
По едно време в блог.бг имаше един с ник "Гет" дето си бе наумил, че ефталитите са авари. Нека дойде тук сега пред всички и да сложи толкова доказателства, колкото сложих аз на масата...Между другото, за първи път тази псевдо-версия, че ефталитите са авари я чух от г-н Стоян Динков. Тогава останах втрещен. След това я чух от никЪТ "Гет" и оттогава не съм я чел от трети субект...
цитирай
2. letopisec - Това, че Ирник е водил успешна из...
11.04.2014 13:58
Това, че Ирник е водил успешна източна военна политика е предположено още през 1930 г. от големият световен историк Стивън Рънсиман: „Атила заема такова видно място в нашата история, само защото дейността му е била насочена предимно към завладяването на Запада. Ернак, който е бил определено източен владетел, може и да е водил завоевателни войни на изток, за които не знаем нищо, и може би е бил по-значителна фигура от Атила в източната традиция”.
цитирай
3. letopisec - През 1948 г. Томпсън в своята книга ...
11.04.2014 14:01
През 1948 г. Томпсън в своята книга за европейските хуни решава да прекрачи научната конвенционалност и пише, че Пероз е убит от пост-атиловите хуни...Еноки в своето изследване на хуните-ефталит ясно пише, че според китайските източници не става ясно откъде са се появили йе-да (ефталит) и откъде е произхода им...
цитирай
4. skotadix - Ясно,,,
11.04.2014 15:11
Очевидните там татари и тем подобни дебили са обожествени от автора,,,,
цитирай
5. letopisec - Скоте, приятелю, ако ти е трудно да схванеш смисъла, за теб ще го преразкажа по-популярно...
11.04.2014 15:27
skotadix написа:
Очевидните там татари и тем подобни дебили са обожествени от автора,,,,

цитирай
6. letopisec - Популярно: Татарите и тяхното име се появяват през 12 в., а тук пишем за V в. :-))))
11.04.2014 15:29
skotadix написа:
Очевидните там татари и тем подобни дебили са обожествени от автора,,,,

цитирай
7. sandlih - На 10-ти т. м. на "Да дискут...
11.04.2014 20:37
На 10-ти т.м. на "Да дискутираме .." сте представили мнения на Злата Лвова и връзка към Елена Галкина, от което става ясно, че последната се е отказала от тезата си, че през времената от края на п.н.е до VII век и по-късно на територията сев. Дунав, бреговете на Ч. море и Кавказ имало руски каган, който се разпореждал на всички племена, които били на тази земя. А освен това, според тях, ареалът, който обхващал територията на древна/стара Велика/Голляма България не бил само в границите описани от Теофан, а обхващал и Приднепровието. Така започва да се изяснява и на чуждите автори, че не е съществувала никаква пречка българските племена да имат активна политика и след кончината на Атила и непрекъснато да нападат и ИРИ и Сасанидски Иран, както и да не се чудят разни недоучени и непроумяващи изследователи, от къде са се взели в тези земи известните съкровища, които са датирани в този период и да ги лепят на тюрки, авари, хазари, които са минали и заминали от тези земи, а пък някои "корифеи", като Едуард Гибън, да се чудят, кой доведе до падението на Римската империя след появата и действията на Атила и да не може да даде никакво сведение за тях, заслужаващо доверие, а съчиняващ велики преселения на народите.
цитирай
8. letopisec - Надявам се, че все повече нещата ще се изясняват и българите ще научат истинската си стара история...
12.04.2014 06:28
sandlih написа:
На 10-ти т.м. на "Да дискутираме .." сте представили мнения на Злата Лвова и връзка към Елена Галкина, от което става ясно, че последната се е отказала от тезата си, че през времената от края на п.н.е до VII век и по-късно на територията сев. Дунав, бреговете на Ч. море и Кавказ имало руски каган, който се разпореждал на всички племена, които били на тази земя. А освен това, според тях, ареалът, който обхващал територията на древна/стара Велика/Голляма България не бил само в границите описани от Теофан, а обхващал и Приднепровието. Така започва да се изяснява и на чуждите автори, че не е съществувала никаква пречка българските племена да имат активна политика и след кончината на Атила и непрекъснато да нападат и ИРИ и Сасанидски Иран, както и да не се чудят разни недоучени и непроумяващи изследователи, от къде са се взели в тези земи известните съкровища, които са датирани в този период и да ги лепят на тюрки, авари, хазари, които са минали и заминали от тези земи, а пък някои "корифеи", като Едуард Гибън, да се чудят, кой доведе до падението на Римската империя след появата и действията на Атила и да не може да даде никакво сведение за тях, заслужаващо доверие, а съчиняващ велики преселения на народите.

цитирай
9. sandlih - Анастасий Библиотекар (ок. 810 - ...
12.04.2014 18:13
Анастасий Библиотекар (ок.810 - 879/880) съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г. при императорите Валентиниан I (321 - 375) и Валент (328 - 378) "българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав, (Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. lat. 128, col. 1393 f), като пояснява събитието, че българите обединили своето отечество, съгласно родственото им право. (”…quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes”). За около 2000 имена в Афганистан, според географът Тянко Йорданов, няма да става дума, за 3000 в Гърция - също, за Италия - също, за Русия, Молдова, Украина - също и т.н.
А за който се интересува къде е разпространено по света името "булгар" по топоними и хидроними да си осигури време и да намери : http://www.bulgartimes.hu/BULGAR/Toponim/Toponim.html и да открие около 500 такива имена с географските им координати. Но не би трябвало всички те да се приемат като ареал, който са обитавали българи, тъй като има такива и в Африка.
цитирай
10. letopisec - 9. sandlih
13.04.2014 18:01
Хубаво би било тази тема с Анастасий Библиотекар да се представи коректно и цялостно, а така също дано някой - тъй като аз не мога да огрея навсякъде - да проучи какъв източник е ползвал през ІХ в. Анастасий.
цитирай
11. letopisec - Както можеше и да се очаква, Гет подви опашка и не се мярна. Явно изучава османизма на Стоян Динков и тракедонизма на Спароток...
14.04.2014 09:41
letopisec написа:
По едно време в блог.бг имаше един с ник "Гет" дето си бе наумил, че ефталитите са авари. Нека дойде тук сега пред всички и да сложи толкова доказателства, колкото сложих аз на масата...Между другото, за първи път тази псевдо-версия, че ефталитите са авари я чух от г-н Стоян Динков. Тогава останах втрещен. След това я чух от никЪТ "Гет" и оттогава не съм я чел от трети субект...

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 10202352
Постинги: 701
Коментари: 12659
Гласове: 3305
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ