През 1860 г. сръбският историк Константин Николаевич издава статията „Србски Комнени по преданиама и по истории“ (К. НИКОЛАЈЕВИЋ. Гласник Дружства србске словесности XII (1860) с. 454 - 472), в която издига тезата, че българският цар Иван-Александър ( р. 1301 – поч. 17.2.1371, цар от 1331 г.), е сърбин по произход.



          Николаевич налага това свое мнение (Николајевић Константин, Критичка покушенија у периоду од првих пет векова Србске Историје (Летопис  М. с, 103-113, 1862-1872)) и то до статията на Златарски от 1904 г., изд. в Петербуг през 1906 г. (Проф. В.Н.Златарскiй. Вопросъ о произхожденiи БОЛГАРСКАГО ЦАРЯ ИВАНА-АЛЕКСАНДРА., С.-ПЕТЕРБУРГЪ., 1906), е било общоприето в науката.

     Дори Иречек цитира Николаевич в „История на българите ГЛАВА XX. (Разцвет на сръбската държава)“ като компетентен по въпросите на произхода на Шишман.

Статията на проф. Златарски за произхода на Иван-Александър днес е общоприета в науката. Тя се има предвид и от сръбските учени. Mиодраг Ал. Пурковић в студията си „Јелена, жена цара Душана“ (Издање Српске православне епархије за западну Европу, Диселдорф 1975), пише: „Све до 1868. било je уверење да je прва српска царица Јелена била кћи византијског цара Јована Кантакузина [1], иако je људима од науке било познато да Кантакузин y својим успоменама ниједном речју не помиње Јелену као cвojy кћер. У утврђивању Јелениног порекла није био срећнији ни, данас по труду и љубави којима je прилазио послу недовољно цењени, Константин Николајевић. Он je сматрао да je Јелена била кћи hecapa Воихне, a Воихна син Новака Гребострека. Јеленина браћа, мислио je даље Николајевић, били су: деспот Оливер, севастократор Дејан, војвода Богдан и Александар, [2] Симе Љубић узимао je да je Јелена била и кћи Јована Кантакузина и сестра цара Александра. [3] Први je дошао на прави траг Јелениног порекла Иларион Руварац, пишући да je она била сестра бугарског цара Александра. Али je о њој могао да каже врло мало. [4] Много година доцније Руварац je, помало пркосно, подвукао како je „давно казао и тврдио да je царица Јелена била сестра бугарског цара Александра." [5] Али ce и после Руварчевог резултата прихватало Николајевићево мишљење [6], правила су ce неоснована домишљања да je Јелена била кћи кнеза Вратка, праунука Немањиног сина Вукана [7], иако je било историчара који су већ тачно писали о Јеленином пореклу [8]. (((1. ПАВЛЕ ЮЛИНАЦЪ, Краткое введеніе въ исторію происхождения славено-сербскаго народа (1765) 72; IOAHHЪ РАИЧЪ. История разнихъ славянскихъ народовъ II (1795) 613—614; Дела ДИМ. ДАВИДОВИЋА књ. I: Историја народа србског, препечатана Григорием Возарићем (1846) 88; Д. ДАВИДОВИЋ, Историа народа српског (1848) 70; ДАН. МЕДАКОВИЋ, Повестница србског народа II (1852) 15; Д. МЕДАКОВИЋ, Историја Црне Горе Панчево (1856) 26; И. РУВАРАЦ, Прилог к испитивању србских јуначких песама. Седмица (1857) 50.;; 2. К. НИКОЛАЈЕВИЋ, Србски Комнени по преданиама и по истории. Гласник Дружства србске словесности XII (1860) 454 и д.;; 3. S. LJUBIČ, Ogledalo književne poviesti jugoslavjanske I (1864) 171, 292.;; 4. Краљице и царице србске. Матица III (1868) 457—461 = Зборник Илариона Руварца I, спремио за штампу НИКОЛА РАДОЈЧИЋ (1934) 23—27.;; 5. О неком „народном предању”. Летопис Матице српске 210 (1901) = Зборник 541;; 6. ТИМОФЕЙ ФЛОРИНСКИЙ, Южные славяне и Византия во второй четверти XIV в. (1882) 210—214;;7. ПАНТА СРЕЋКОВИЋ. Историјске расправе — Аугуста Јелена и прва српска царица. Гласник 57 (1884) 104—112; ПАНТЕЛИЈА СЛАВКОВ СРЕЋКОВИЋ, Историја српског народа II (1888) 353; П. СРЕЋКОВИЋ, Преглед историјских извора о кнезу Лазару и Краљевићу Марку. Споменик 38 (1900) 64.;;;8. CONSTANTIN JIRECEK, Geschichte der Bulgaren (1876) 298; A. MAJKOB (превео Ђ. Даничић), Историја српског народа (1876) 44.“

Краљица Јелена (Дечани, ок.  1344)  ПОРТРЕТИ НА ЕЛЕНА

още литература по темата:

П. НИКОВЪ, Кой е билъ Синадинъ, чичата на царъ Ив. Александра? Извѣстия на историческото дружество въ София III (1911) 217—225. Ю. ТРИФОНОВЪ Деспотъ Иванъ Александъръ и положението на България следъ велбуждската битка. Списание на Българската академия на наукитѣ 43 (1930) 61—91; Н. A. МУШМОВЪ. Нови монети на Ив. Александъръ като деспотъ. Известия на историчесвото дружество въ София 14/15 (1937) 117—123: АЛЕКСАНДЪР БУРМОВ, Критични бележки върху съобщението на „Бълг. Хроники” за битка при София прѣз царуването на Иван-Александра. София прѣз векoвѣтѣ  5/6 (1942). ИВ. ДУЙЧЕВЪ, Неиздадено писмо на папа Бенедикт XII да майката на цар Иванъ Александра. Известия на историческото дружество въ София 14/15 (1937) 205—210. Б. ФИЛОВЪ, Миниатюритѣ на Лондонското евангелие на царь Иванъ Александра (1934)


Миниатюра на цар Иван-Александър с втората му жена, еврейка, но приела християнството с име Теодора...


Предоставяме Ви възможност да се запознаете с блестящият анализ на проф. Златарски, който правилно посочва в началото на ХХ в. българския произход на цар Иван-Александър.

          Проф. В.Н.Златарскiй. Вопросъ о произхожденiи БОЛГАРСКАГО ЦАРЯ ИВАНА-АЛЕКСАНДРА., С.-ПЕТЕРБУРГЪ., 1906

bghistory-letopisec.blogspot.com/2014/04/i-i-1906.html

Јеленин дед по мајци био je видински кнез Шишман. Шишман ce женио двапута. Прва му je жена била Бугарка. Други пут, највероватније 1292 [16], оженио ce Српкињом, ћерком жупана Драгоша. Шишман je имао три сина: Михаила, Синадина и Белаура и кћер Керацу [17], доцнију монахињу Теофану. [18] Керацу није родила кћи жупана Драгоша. Кераца je била жена деспота Срацимира и с њим je родила два сина — Јована Александра [19] и Јована Асена и две кћери — Јелену и Теодору.

По стр. на Везд Ист Анарх, бе доказано нагледно със собственоръчния подпис на македонския цар Стефан Душан, че той е на сто % българин, в добавка, че е само е на 3/4 ( три-четвърти) генетичен българин - син на дъщерята на цар Смилец Теодора , и баща Дечански, чиято майка пък е българката Ана дъщеря на Георги Тертер, женена за крал Милутин, чист татарин или великит македонски цар Стефан Душан е н 3/4 българин 1/3 татрин по род, а по писмо на со % българско македонче.

http://marknatan.blog.bg/history/2012/02/21/velikiiat-makedonski-car-stefan-e-bylgarin.905832

На своя грамотата дарение си личи как със собствения си почерк македонския цар Стефан се е подписал на чист български, че назначен от българите за цар на СЪРБИ и ГЪРЦИ.

Как се пишеше според бгпроституцията СРПИ на српской редакции черковнословенский за доказ, че докюменто бил СРПСКИЙ ?

Доколкото си спомням има едно независимо бг княжество Свърлег, м/у Ниш и Видин, Тимошко, което е било на Стрез, което пък после намираме да е дадено точно на Фружин от османлиите, а бащата пък на цар Александър е Стрез, Стразимир, но не се знане от къде е династията му а пишат че бил деспот на Крън

Или съвсем редовната хипотеза, че този Стрез владетеля на Свърлег е основателя на династията
или повремената гат са водили дискусията бг проститутите са доказали че това там е српско или српина е прав


кой пръв ще го обясни изчерателно на български тук споменатато мимоходом , смешкописец или ибан стоян?

смешкописец,

а я ти докажи с летописите на бабата на нутрудинов и преписите му на арменски как е отразен този епизод за цар александър вашите му викали емир ибан байрам баир будала на майчин праболгарски

За мен Нурутдинов прецака съхранените булгарски летописи на чича си Ибрахим Нихматулин с писанията си за все-вся булгары от ледниковата епоха...Нурутдинов разказва и лични басни: КГБ го взело на прицел. К`во следва: 1. или е станал агент на КГБ; 2. или го нема между живите...

На този загубеняк турците трябва да му издигнат монумент на Босфора. Той води класацията, наред с Фердинанд за най-тъпи български владетели.

Не знам колко са моретата, но това е човекът, благодарение на когото турците стъпват на Балканския полуостров. Лесно е да се сетиш защо...