Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2014 11:03 - Сириец съхранява булгарски дастан от ІХ в. Книгите на Волжка Булгария.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 9725 Коментари: 12 Гласове:
11

Последна промяна: 24.03.2014 11:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Във волжко-българският компилативен летописен труд от ХІІІ в. „Барадж тарих“, чийто съчинител е Баба Худжей, пише: „От Микаил останала книгата „Шан кизи дастани”, подарена от него на Бат-Угир (изглежда това е неволна грешка на автора, който на няколко други места в текста изрично посочва, че дастана е подарен при възкачването през 865 г. на Джилки, бащата на Бат-Угир Мардан. Последният е на власт от 882 до 895 г. - б. м.) при издигането му на трона. Аз съм я чел. В нея думите на стария дастан на българите за подвига на тримата елбири-побратими се преплитат със съчиненията на самия Микаил. Сеид Ахмед Бакир (Ибн Фадлан - б. м.) я намерил за непристойна и я забранил. Но у моя баща се е запазил списък на книгите на моллата, подарени на бега Гузи. Моллата Хасан ибн Исхак, известен с книгата си „Сборник от удивителни истории - наслаждение за читателя и слушателя”, занесъл един от малкото на брой ръкописи на дастана в Хордистан” (с. 50).

image

  Човекът, който разпространил „един от малкото на брой ръкописи” на епоса на Микаил Башту, е сириец.

Това е известният в арабския свят преводач Хунайн ибн Исхак, р. през 809 г. и починал през 877 г. (според Н. Пигулевска) или 873 г. (според Анри Корбен).

image
Iluminure form the Hunayn ibn-Ishaq al-"Ibadi manuscript of the Isagoge

  Неговият син се е казвал „Хубайш ибн ал-Хасан” (с. 34, Корбен), което показва, че Хасан е арабизираната форма на Хунайн.

  Името на „Хубайш”  в „Барадж тарих” е предадено като „Худжа” (с. 50). Изглежда самият автор на летописа „Барадж тарих”, т.е. Баба Худжей от ХІІІ в., също произхожда от тази фамилия. Това е рода на Омар-Худжа, мар Худжа...
image
The eye according to Hunain ibn Ishaq. From a manuscript dated circa 1200.
  Анри Корбен пише: „Хунайн е несъмнено най-прочутият преводач на гръцките произведения на сириански и арабски език; подобава да се спомене наред с неговото и името на сина му Хубайш ибн ал-Хасан. Имало е една истинска ковачница за преводи с екип, превеждащ или адаптиращ най-често от сириански на арабски език и много по-рядко директно от гръцки на арабски език. Така през ІХ век на арабски език се е изработила цялата техническа терминология на теологията и философията.” (с. 34).

  Н. Пигулевска пише: „В каква тясна зависимост от сирийската медицина се е развивала арабската, става ясно от сведенията, съхранени за забележителният лекар в епохата на халифата Хунайн ибн Исхак. Хунайн ибн Исхак (809/10 - 877 г.) е владеел превъзходно гръцки език и с еднакво умение е превеждал от сирийски и арабски. Той бил продължител на традицията на Сергей Рейшански по преводите на гръцките медицински книги”.

  „Барадж тарих” също упоменава, че професията „табиб” (лекар) се е предавала по наследство в тази фамилия (с. 50).

  Благодарение на „Барадж тарих” знаем и наименованието на един от преводните сборници на Хунайн (Хасан) ибн Исхак: „Сборник от удивителни истории - наслаждение за читателя и слушателя” (с. 50).

  Баба Худжей отбелязва, че „у моя баща се е запазил списък на книгите” (с. 50) притежавани от Хасан ибн Исхак. Явно това е нещо като търговски тефтер, по който може да се проследи пътя на всеки ръкопис (къде е подарен или продаден). Именно благодарение на този списък, Баба Худжей твърди, че има екземпляри от дастана на Микаил и един от тях е занесен от Хасан ибн Исхак на градоначалника (бег) на гр. Хорисдан, чисто име е Гузи (с. 50).

  Баба Худжей не може да приеме думите на Якуб ибн Нугман в „История на България” (ХІ в.): „Аз не съм видял с очите си нито един екземпляр от дастана, а не мога да вярвам на устни сведения” (с. 50).

  Баба Худжей не може да приеме това твърдение и отбелязва: „Между другото, в краен случай поне един екземпляр е бил донесен от банджийския търговец Калган от Хорисдан.” (с. 50). Тоест „донесен” в гр. Болгар.

  Ще рече, сирийският екземпляр на Хасан ибн Исхак, не случайно не е продаден, а „подарен” (с. 50) на градоначалника на Хорисдан. Очевидно целта е била да бъде размножен и тогава да влезе в разпродажба, от търговец като Калган...

  Явно гръкофил като Хасан ибн Исхак доста се е зарадвал на красивата легенда за Александър Македонски в епоса на Микаил; и на „Бун и Гар”, воини на Александър, които били изоставени в „пещерата Болгар”, за да не заразят останалата войска от смъртоносна болест. Пещерата обаче, вместо да им стане гроб, ги изцерила. Тогава двамата се прегърнали и решили вече да се казват „българи”...

Поетичната красота на тази легенда на булгарския дастан от ІХ в. за произхода на българите от войниците на Александър Македонски, (чиито имена са Бун и Гар), е вдъхновила и персийският автор от началото на ХІІІ в. Низами от гр. Ганджя (дн. град в Азербайджан), който я включва в епоса си „Искандер наме“ …

image

Очаквайте: Защо Ахмед ибн Фадлан, който посещава през 921 г. гр. Булгар в състава на халифатското посолство, забранява легендарния дастан „Шан кизи дастани“ (или „Шах кизи дастани“) на булгарския книжовник Микаил ибн Башту?   Ахмед ибн Фадлан с един от малкото арабоезични средновековни автори, за които не се знае почти нищо, освен че през 922 година участва в посолство на Арабския халифат до град Болгар и написва доста обемисто съчинение за това събитие. „Барадж тарих” (ХІІІ в.) описва: „През 922 г. Абдалах се върнал в България с Великото посолство на халифа. Главен негов посланик бил Рази, а секретар - Ахмед” (с. 56 ). По-нататък: „Всички участници в посланическата свита били възнаградени с щедри дарове. Мнозина от тях останали в България и сложили начало на известни български родове. Сред тях били Джакин, Барис, Балус и Ахмед (ибн Фадлан - б. м.). Канът (Алмъс - б. м.) назначил Ахмед за сеид на Болгар с името менла Бакир...” (с. 56) .    Родословно дърво на Ахмед ибн Фадлан до пристигането му в гр. Болгар:                                                            Джафар   
            
                                                     Хамад Бармак                                                                                                                                                                                             Рашид                                 Яхя                                                                                                                                Абас           везир Джафар;        Фадлан                                                                                                         Фадлан                                                                                                                                                              Ахмед ибн Фадлан

Когато през 1923 г. бяха намерени от Валиди Тоган /1890-1970/ в ирански архиви  пълните текстове  на „Записки от Болгар”/”Рисала”/ на Ахмед ибн Фадлан, бе прочетено: „Тази книга е написана от Ахмад ибн Фадлан ибн Аббас ибн Рашид ибн Хаммад”.
  Българското родословно дърво на потомците на Ахмед ибн Фадлан:   Ахмед ибн Фадлан (922 г., остава в гр.Болгар)   Насър   Мохамед         Хамид Нугман - умира 1061 шейх Дауд;                         Якуб ибн Нугман (ученик на имама Абу-л-Масали Джууейни, съученик на ал-Газали.)   Нугман ибн Хамид написва книгата „Казий китаби” (с. 105). Първоначално името на тази книга е „Кади китаби” (с. 17). Вероятно „Кадим китаби”, от араб. дума „кадим” (околовръст). Сиреч, в превод нещо като „Книга за нещата около нас”.

Синът на Нугман, Якуб „собственоръчно преписал и дописал „История на България”, която нарекли „Казий китаби”” (с. 105). Ще рече, тюркският превод на арабското „кадим”, е схванато като „казий” и заглавието е „Книга за земята ни”.

През ХІІ век андалузкият географ ал - Гарнати чете тази книга и упоменава, че нейното заглавие е: „История на България” (Абу Хамид ал-Гарнати. Цит. съч./ ал-Му`риб ан ба`д аджаиб ал-магриб: „Това прочетох в История на Болгар, преписана от български кадия, който е бил един от учениците на Абу-л-Масали Джууейни...”).

През ХІІІ век Баба Худжей компилира при написването на „Барадж тарих” от този труд.

Баба Худжей компилира и от още един източник. Това са летописите Шан кизи дастани на Микаил Башту  и съчинението на сина му Абдула ибн Башту.

Абдула ибн Башту довежда през 922 година посолството на Арабския халифат в Болгар, в което секретар е Ахмед ибн Фадлан. В началото на „Записки от Болгар” (922 г.) Ахмед ибн Фадлан съобщава, че посолството на Арабския халифат в гр. Болгар е осъществено, благодарение на посредническата мисия на пратеникът на българският владетел Амъс, „мъж по име Абдула бну Башту ал - Хазари” (Ахмед ибн Фадлан. Пътешествие до Волжка България.С.,1992, с. 1).

Баба Худжей съобщава, че Ахмед ибн Фадлан, след като приел длъжността „сеид на Болгар”, забранил дастана на Микаил Башту „Шан кизи”. ( Баба Худжей, Цит.съч., с.50). Обиден от това, неговият син Абдула ибн Башту отива в столицата на Хазария град Итил, където продължава литературното дело на баща си.

Явно спречкването между Ахмед ибн Фадлан и Абдула ибн Башту не е било безобидно. Това става ясно от факта, че Ибн Фадлан, който пише своя труд „Записки” /”Рисала”/ в гр. Болгар, си позволява в предговора да нарече Абдула ибн Башту с низбата „ал - Хазари”, което влиза в противоречие със собственото му твърдение, че той е „посланик” (Ахмед Ибн Фадлан, Цит.съч., с.1) до халифата на владетеля на гр. Болгар, Алмъс.

Заглавието на епосът на бащата на Абдула, Микаил Башту, е „Шан кизи дастани” (или „Шах кизи дастани”). Историческата достоверност за съществуването на такъв епос сред волжките българи от ІХ век, е несъмнена. За съжаление от него са съхранени само откъслечни фолклорни преработки, които се появиха в края на ХХ век и бяха преведени в България под неточното заглавие „Сказание за дъщерята на Хана”.

Епосът на Микаил е завършен през 882 година и се казва дастани (разказ, разкази) за земята (кизи) на Шан (или „шах”, владетел).

За да разберем пълната и многозначна семантика на хунските термини „кизи, кесе”, които по-късно са заети и в тюркския език, е необходимо да интегрираме тюркоезичното значение на тази дума като територия (земя, кааза), със съхраненото у дунавските българи (и у русите) значение за вербалност (сказание, казвам, сказал, указ, приказ, наказ), за да се уясни, че запазеният у Багрянородни (Константин Багрянородный. Об управлении империей (превод на руски от американското издание: Constantine Porphirogenitus. De administrando imperio. Washington., 1967)) (Х век) топоним „Атил кезе”, не означава буквално „междуречие”, а „земята на Атила”.

В руските производни „указ, наказ, приказ” много ясно се е съхранило значението за „държавна реч”, следователно „киси, кезе”, не е просто абстрактно-географско понятие за земя, а държавно понятие за земя. Това е причината „Кади (м) китаби” на Нугман да стане „Казий китаби”, понеже арабското значение на „кадим” (крачка, околовръст) постепенно се развива в арабската теология в посока на суфизма (крачките на дервишкото изкуство) и не удовлетворява историческата семантика в книгата на Нугман.

Абдула ибн Башту в периода 922 година - 943 година живее в хазарската столица Итил, където продължава литературното дело на баща си Микаил. Това го прави изключително интересен автор за хазарологията, понеже неговата книга по-късно става известна като „Хазар тарих” (История на Хазария). В нея се съдържат важни данни, не само за българската, но и за хазарската история. Тези данни „Барадж тарих” компилира през ХІІІ век.

Книгите „История на Хазария” /Х век/ от Абдула ибн Башту и „История на България”/ХІ век/ от Нугман, не са запазени. Но много от тях е компилирано в книгата „Барадж тарих” /”История на Барадж”/, писана от Баба Худжей през ХІІІ век. Тази книга се смяташе за изгубена, но един ръкопис от нея се оказа спасен от сталинските погроми през 1938-1940 г.г. върху старите книги с арабско писмо в СССР и той бе издаден в края на ХХ век в елцинова Русия.

Както казахме, около 922 година Ахмед ибн Фадлан забранява епоса „Шан кизи дастани” на Микаил Башту и неговият син, Абдула ибн Башту, напуска гр. Болгар и се установява в гр. Итил, хазарската столица.

Едва през 943 година Абдула ибн Башту, „доволен от реформите (на владетелят на Болгар Мохамед, син на Ялкау, който е балтавар от 943 до 976 г. - б. м.) посветил на кана своя дастан „Кисек - баш”, който започнали да наричат и „Кисекбаш китаби” (с.76).

Дастанът на Абдула ибн Башту е продължен след 944 година от неговият син Мамли. Тази книга става известна като „Хазар тарих” /”История на Хазария”/ и съдържа сведения за Хазария до нейният крах през 969 година.

През ХІІІ век владетелят Барадж, чието родословие (шеджере) е съхранено в съчинението „Дафтар-и Чингиз-наме”, казва на летописецът Баба Худжей, че в семейната му библиотека се пазели книги от „Бакир (Ибн Фадлан - б. м.), дастана на Микаил, дастана на Абдула и много други...” (с.105).

Нугман /автора на книга за България през ХІ в./, както посочихме, е потомък на Ибн Фадлан и до 1061 г. написва своята историческа книга, известна по-късно като „История на България”. „През 1061 г. куманите нахлули и убили кана и сеида Нугман” (с.103).

Якуб, син на Нугман, „собственоръчно преписал и допълнил” (с.105) книгата на баща си.

Фактически през ХІІІ век Баба Худжей е първият средновековен историк, който синтезира в своята хроника „Барадж тарих” летописите на две разграничени една от друга и враждуващи волжко-български писателски династии. Нугман и неговият син Якуб до последно остават верни на волята на Ибн Фадлан и не включват като извор в книгата си по българска история дастанът на Микаил Башту „Шан кизи” от 882 година. Баба Худжей пише: „Интересно, че този кадия ( Якуб ибн Нугман - б. м.) даже не споменал дастана на Микаил в своето изложение „История на България” и се оправдал така: „Аз не съм видял с очите си нито един екземпляр от дастана, а не мога да повярвам на устни сведения”. Между другото - продължава Баба Худжей - в краен случай поне един екземпляр е бил донесен (в гр. Болгар – б.м.) от банджийския търговец Калган от Хорисдан (Харков - б.м).” (с.50).



Гласувай:
11


Вълнообразно


1. ivoki - КАКТО ВИНАГИ ВИСОКО НИВО ! БЛА...
24.03.2014 12:12
КАКТО ВИНАГИ ВИСОКО НИВО !
БЛАГОДАРЯ !
цитирай
2. letopisec - Благодаря...
24.03.2014 12:57
ivoki написа:
КАКТО ВИНАГИ ВИСОКО НИВО !
БЛАГОДАРЯ !

цитирай
3. letopisec - Коментари от ФБ
24.03.2014 13:48
Стамен Карамфилов Чужденци съхраняват нашето минало а ние го пилеем с лека ръка.Традиции и летописи се унищожават като не нужни
цитирай
4. letopisec - коментар от ФБ
24.03.2014 21:24
Борис Балкх Благодаря за поредната добра статия г-н Милчев.
Бих искал да споделя мнение относно две думи от статията. За първата ще ползвам следния цитат.

"За да разберем пълната и многозначна семантика на хунските термини „кизи, кесе”, които по-късно са заети и в тюркския език, е необходимо да интегрираме тюркоезичното значение на тази дума като територия (земя, кааза), със съхраненото у дунавските българи (и у русите) значение за вербалност (сказание, казвам, сказал, указ, приказ, наказ), за да се уясни, че запазеният у Багрянородни (Константин Багрянородный. Об управлении империей (превод на руски от американското издание: Constantine Porphirogenitus. De administrando imperio. Washington., 1967)) (Х век) топоним „Атил кезе”, не означава буквално „междуречие”, а „земята на Атила”.

В руските производни „указ, наказ, приказ” много ясно се е съхранило значението за „държавна реч”, следователно „киси, кезе”, не е просто абстрактно-географско понятие за земя, а държавно понятие за земя."

Мисля, че "кизи, кесе" (земя, кааза), може да е първообразът на имената на градовете Казан и Казанлък, а варианта „киси, кезе”, да е първообразът на "кисиниите" споменати в надписа около Мадарския конник и името на Кишинев.

Мисля също, че титлата "балтавар", е вариант на "балтазар".

Това, разбира се са само мои предположения.
цитирай
5. marknatan - Тафтологията " волжко-бъ...
27.03.2014 12:11
Тафтологията " волжко-българският " би била достатъчна да разбереш, че си идиот, ако не си идиот.
цитирай
6. letopisec - Приемам и автобиографични бележки...
27.03.2014 23:07
marknatan написа:
Тафтологията " волжко-българският " би била достатъчна да разбереш, че си идиот, ако не си идиот.

цитирай
7. marknatan - "Анри Корбен пише:&quo...
28.03.2014 00:36

"Анри Корбен пише:"
"Н. Пигулевска пише:"
"„Барадж тарих” упоменава"
"Благодарение на „Барадж тарих” знаем"
Преразкази по увредена ментална картина на слабоумни от 20 век смешкописци "възстановяват" истинска хистори Ще останат в хисторито (на 21 век)

Резаните карабини нарекли Волга "Итил", защото гърците нямали "б" и казвали на Болгарите "Волгари" от Итил на майчин език



На резаните карабини им е толкова гулям речевия запас, чи кат се завърнали по родните си земи нарекли де що има реки да се вливат в Бялото мое Карасу ( черна вода) Места е Карасу, Струма е Кара су и такдалее

Смо Баш КараСу ( Аксиос- черна вода по тракийски ) станал Вардарот на македонски ха ха ха

Има един китаб който преди науката да открие запискит на бабата на Нутрудинов е е сюитан за оснвен източник за хисторито на средна азия

Там в ролята на бабата на нутрудинов е дъщерята на хана написал китаба

А съм го качил в ньета а си изместил Ибан Стоянов от миндера ха ха ха
цитирай
8. marknatan - С нередовния алхимик алтафини и ...
28.03.2014 00:48
С нередовния алхимик алтафини и ибан стоянофф имате вече научен конкурент от групата на разбралите боцканите психопати


"Етногенезата на старите тюрки е сложен процес,чието разгавадане все още не се е удало докрай на световната наука.

Днес вече можем спокойно да кажем, че причина за това е системното подценяване на ролята,която са изиграли древните Българи при появата и развитието на народите от Стария свят, но съвсем до неотдавна за това бе невъзможно и дори немислимо да се говори.

Безчислените множества Българи, които според Лаоник Халкокондил някога били най-големия народ на земята не са изчезнали безследно а са се преформирали в нови народи,след като дълго време са били отделни племена, съставящи безбрежния Барбарски (Баргарски) масив."
На научена форма го е докарала овцата, Изглежда е чела Ибан стоянов или те е слушала по тв то
ха ха ха

п П за китаба Ще направя специален изчерпателен пост за теб с картинките оригиналише разбираше
Ти обаче качи страниците от асеманиевото за което те питах декември
цитирай
9. letopisec - Добре, ще потърся днес книгата на Асемани...Кой е тоя Лаоник Халкокондил???
30.03.2014 11:37
marknatan написа:
С нередовния алхимик алтафини и ибан стоянофф имате вече научен конкурент от групата на разбралите боцканите психопати


"Етногенезата на старите тюрки е сложен процес,чието разгавадане все още не се е удало докрай на световната наука.

Днес вече можем спокойно да кажем, че причина за това е системното подценяване на ролята,която са изиграли древните Българи при появата и развитието на народите от Стария свят, но съвсем до неотдавна за това бе невъзможно и дори немислимо да се говори.

Безчислените множества Българи, които според Лаоник Халкокондил някога били най-големия народ на земята не са изчезнали безследно а са се преформирали в нови народи,след като дълго време са били отделни племена, съставящи безбрежния Барбарски (Баргарски) масив."
На научена форма го е докарала овцата, Изглежда е чела Ибан стоянов или те е слушала по тв то
ха ха ха

п П за китаба Ще направя специален изчерпателен пост за теб с картинките оригиналише разбираше
Ти обаче качи страниците от асеманиевото за което те питах декември

цитирай
10. marknatan - леониk халконил е късен рнесансов ...
31.03.2014 00:19
леониk халконил е късен рнесансов оновен източник за европейската история след падането на константинопол по турксо Той интересен и ценен от нучн гл т с описанията си на очевидец а събитията и нравите на вмннит и от първа ръка на епохата в която живее а не на компилаците на антични автори

http://www.vostlit.info/Texts/rus2/Chalkokondil/frametext.htm

циатт е от блога на слбоумния штпров който в стил ибн стоянофф и фцата серфимка им научена форма на инвенторствата си

Аз пък ще кача оновния източник за сена азия при бабата на нутрудинов да изаде мемоарите си


но побързай след това да публикуваш в научен борник некой ибан стоянофф ще те изпревари изчерпателно за миндера

гарантирам ти го
цитирай
11. leonleonovpom2 - Ега ти и еврейския папагал, който ...
31.03.2014 10:10
Ега ти и еврейския папагал, който разнищва световната история
Ха, ха, ха!
цитирай
12. rizar - Милчев , решаването на две неизвестни с трето неизвестно
31.03.2014 16:35
не решава уравнението, което няма да ти излезе дори до Върба у среда, защото методолигията е сбъркана. Казвам лигия, защото с фръц-пръц не се доказват тези и приказки от типа "една Нурудтинка казала " не фърфят. Умно ти го каза Маркнатан, така, че поне достойно приеми тезите му, както това правят дедо Боже и кучето на Павлов или се скрий!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 10914224
Постинги: 701
Коментари: 12660
Гласове: 3315
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ