Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2014 11:54 - Баал и Яхве...
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 10041 Коментари: 9 Гласове:
7

Последна промяна: 25.03.2014 09:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
       За първи път в Моисеевото Петокнижие името на бог Баал се среща още преди прехода на „божия народ” през Червено море.
image
Яхве/Адонай казва чрез Моисей на израилтяните да се разположат „пред Баал-Цефон; срещу него се разположете на стан при морето”(Изход; 14:2).           Ако те са на стан до морето, но не са „пред” морето, а са „пред” Баал-Цефон, това показва, че северният вятър (цефон) ги духа в лицето, а той идва от Баал, там се заражда, така да се каже. Следователно,Баал“ тук е общо понятие за земя, където има градове на Баал и откъдето идва цефон (северният морски вятър).           Четвърта книга моисеева „Числа”, ни казва, че след като рувимовото кляно превзема Бет-Баал-Меон, името на този град е било променено (Числа; 32:38).По-късно действително виждаме, че „Бет” е отпаднало и града еБаал-Меон, а в книга „Иудит” този град се споменава с две имена: Баламон (8:3) и Киамон (7:3). Тези градски жители на Киамон все още са наричани „синове на Амон” (Иудит; 1:12), въпреки, че там явно командват скити („той се разположи на стан между Гавай и града на скитите...; 3:10).
image
          Несъмнено моавите и амоните са имали един бог, след като от „Числа” (22) ни става ясно, че по времето на Иисус Навин, Балак (Сепфоров син), който е моавитски градоначалник, вика Баал-Ам от гр. Петор „при река Ефрат” (Числа; 22:5), който пък е пророк на градския (Баал), бог на народа „ам” (амон).           Най-изненадващи са пророческите дарби на Веоровия син, т.е. Баал –Ам (Ваалам), който служи на монотеистичния Господ (без да е чул закона и наредбите на Моисей). В „Числа” четем, че „И прилепи се Израил към Баал-Фегора” (25:3). На евр.: „Баал-Пеор”. Ще рече, Израил се е прилепил към бога на град Петор. Яхве, който следва и учи израилтяните, е „скрит бог”, т. е. няма кумир (изображение). Богът на Баал-Пеор, чийто пророк е Веоровият син, също е „скрит”. Той има капища и дъбрави, т. е. места за поклонение, но не и изображения (кумири).           Защо Йехова е гневен на Израил?„И прилепи се Израил към Баал-Пеор. И разпали се гневът Господен против Израиля” (Числа; 25:3).

image

          Единствената разлика между богът на амонитите и богът на израилтяните, е че амонитския пророк е Веоровия син, а израилския - Моисей.

image

      Оттук насетне, до ап. Петър (2 Пет. 2:15), евреите или отъждествяват името на Яхве с името Баал, или пък противопоставят името на Яхве срещу името Баал. Същността на монотеистичната божия природа е една, но имената (Яхве, Баал) са две. Дълг на еврейските пророци е да наложат името Йехова (Яхве, Адонай е още по-древно име), въпреки че никой от тях не верифицира Баал като част от политеистичен пантеон.            Общото между Яхве и Баал, е че приемат жертвоприношения на високо (хълмисто, планинско) място.         Името Яхве (Йехова) се конституира от желанието Му да е „скрит бог”. Баал е бог на градските жители (амонити). Етнонимът има етимологичен произход от „Амон” (скрит).  Това дава донякъде яснота, че Баал е също „скрит бог”.           Книга „Иудит” ни разкрива как по времето на Новохудоносор се е знаело кои са областите на Яфет. Асирийският военачалник Олоферн е изпратен от вавилонския цар Новохудоносор да превземе „цялото земно лице на запад” (Иудит; 2:19). И той „като превзе областите на Килия, изби всички, които му се противиха и дойде до областите на Иафета, които лежаха към юг пред Арабия” (Иудит; 2:25).           Преди името „Амон” (скрит) да стигне до Египет, то няма изображение (овен), а е „бог на домашното огнище” (Херодот) .             След ХХІ в. пр. н. е. Амон (скрит) вече не е скрит, той има зооморфна трансформация (овен в Египет), а след това оформя и политеистичните представи за плодороден бог (Мин в Египет) и Бакх  в гръцкия политеизъм за Дионис. Успоредно с това обаче в зародиша на гръцкото философско мислене „меон” (скрит) и „он” (битие) са форми на първичната конституентност на първосъществуващото, което се заражда от онова, което не е битие (еон), но дава съществуване на „он” (битието).           Само един неизраилски пророк, като Веоровия син (Валаам), едва ли може да ни даде достатъчна яснота за амонитския монотеизъм. За щастие обаче Библията е съхранила ярък спомен за още един амонитски пророк.

           В книга „Иудит” се запознаваме с амонитския пророка Ахиор, който величае израилския бог Яхве. За това е наказан от Олоферн.           Интересно е, че в цялата Библия бихме могли да прочетем на десетки места историческия път на израилтяните. Олофрен пита: „какъв е тоя народ?” (Иудит; 5:3). „Ахиор, предводител на всички синове амонски” (Иудит; 5:5) разказва на Олофрен историческия път на израилтяните. Олофрен вече е „разорил всичките им (на вярващите в Баал - б. а.) оброчища и изсече дъбравите им: нему бе заповядано да изтреби всички богове на оная земя (западната - б. а.), та всички народи да служат едному Навуходоносору, и всички народи и всички техни племена го призоваваха като бог” (Иудит; 3:8).           Ахиор не е израилтянин, но много добре познава историята на този народ. Дори доста по-добре от някои израилски пророци, които я датират предимно от Пасха (изходът от Египет), а миналото отпреди това го свързват само с Авраам.             Ахиор говори и за предците на Авраам. Неговият разказ е уникален.     Единственото нещо, което Моисей казва за Тара (бащата на Авраам), е че той, заедно с част от челядта си (вж. Бит; 11:31) е напуснал „Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; но, като дойдоха до Харан, останаха там.” (Бит; 11:31).           Пророк Ахиор разяснява на военачалника Олофрен, че предците на Тара са халдейци (Иудит; 5:6), т. е. населявали са земите на север от Месопотамия. Той казва: „Те се бяха заселили преди в Месопотамия, понеже не искаха да служат на боговете на бащите си, които бяха в Халдейската земя” (Иудит; 5:7).           Този отказ от бащините богове не е единствената причина за заселването им в Месопотамия . Ахиор посочва още една причина да отидат в Месопотамия (Харан): „Халдеите ги изгониха” (Иудит; 5:8).

          Тук го няма моисеевият мотив за едноличното интимно повикване на Авраам от Яхве, откъдето става ясно, че не предците на Тара (семити), а халдеите са променили религията си и Авраамовите предци напускат „Ур Халдейски”,където са живяли заедно с халдеи и на път за ханаанската земя (на запад от р. Йордан) стигат до Харан (Месопотамия). Те остават там, тъй като свободно могат да се кланят на „Бога Небесни” (Иудит; 5:8), на който явно се кланят и яфетидите, които живеят в Харан (Месопотамия).           От разказа на пророк Ахиор в книга „Иудит” става съвсем ясно, че още преди Авраам, Тара е познавал „Бога Небесни” и затова се е отделил от Ур Халдейски. Авраам след това се отделя от Тара и стига до ханаанската земя.           Богът, който Авраам занася в ханаанската земя, е действително непознат за наследниците на Хам и Ханаам (първият е син на Ной, а вторият внук), но Този Бог е много добре познат на яфетидите в Харан и на наследниците на Евер, от чието коляно са Тара и Авраам.           Вината и греховността на Вавилон в очите на моисеевият монотеизъм, е че древната кула е била дело на „човешки ръце”. Наистина, това не е кумир (изтукан), подобен на зооморфните изображения или на антропоморфните дубликати , но - все пак - не е естествен връх (планински хълм), а изкуствен.           В Библията четем, че Евер е син на Сала (Бит; 10:24). След това разбираме, че единият син на Евер се казва „Фалек, защото в негови дни земята бе разделена” (Бит; 10:25). Това значи, че преди Евер не бихме могли да говорим, както за разделение на езици, така и за разделение на земя. Друг е въпросът дали зикурата (вавилонската кула) има нещо общо с разделението на езиците. В Библията обаче срещаме формите „иеру-баал” и „иеру-сали (м)”, които понятия, т. е. „баал” и „сали” (салем, „божи поздрав” в семит. ез.), имат едно и също значение.           При внука на Сала, Фалек, според Моисей „земята бе разделена” (Бит.; 10:25). Ние не знаем какво точно разбира под това разделение Моисей, но косвени данни откриваме във флективното развитие на семитските езици.         При Тара Аврам все още няма името Авраам, което получава много по-късно, след като се е отделил от баща си.           Моисей не е езиковед, но явно е наблюдавал (има спомен) за диахронното развитие на флексивния семитски език. Това развитие не зависи от човешката воля, ето защо Моисей вижда тук „божия воля” и в промяната на името Аврам в Авраам фиксира една божия воля в изменението на езика. Тук сме свидетели на прехода от кратко към дълго „а”. По-късно Моисей (Числа; 13:17) дава на Навиновия син Осия книжовната форма на името му - Иисус. „И нарече Мойсей Осия, Навинов син, Иисус” (Числа; 13:17).           Естествено, мотивът на това „преименуване” на Осия не е книжовно-езиковедски, а войнски. Именно Иисус Навин е военния стратег, който разполага рувимовото, гадовото и полуколяното манасиево (т. нар. „число на четвъртината от Израиля”; Числа; 23:10) в земите на Месопотамия, т. е. там, където живеят не само яфетиди (за които има хипотеза, че езикът им е аглутинативен), но и предците на Авраам, т. е. онези семити (чийто език е флексивен), които са от коляното на Евер и Фалек, и са автохтонни потомци на Тара (бащата на Аврам).           Това показва, че формата „Бал”  е станала „Баал”, или защото Моисей я флексира с дълго „а”, или пък защото тук намеса има семитският език на наследниците на Тара. Така фактически след Фалек (сина на Евер) имаме не географско разделение (земята), а начало на отделяне от единния ностратически език на два вида езиково-граматични семейства: аглутинативно и флексивно. Как става така, че първоначалният „божи план” за преселение на дванадесетте израилеви колена в „обетованата земя” за тях (на запад от р. Йордан, „земята от мед и масло”), е променен?

image
Някога между ХІV и ХІІІ в. в. пр. н. е. от Египет в Месопотамия се появяват дванадесетте израилеви колена, предвождани от духовника - държавник Моисей, който успява да ги обедини в единна сила, чрез идеята за единен прародител (Авраам и неговият син Яков, чието име Израил става общ патроним) и идеята за единен бог. Когато идват в Месопотамия, само военните на Израил (без деца, жени, старци), са 603 550 (Числа; 1:46). Това е огромна сила. Целта на духовника-държавник Моисей е земята на запад от р. Йордан (т. н. ханаанска земя), където прародителя Авраам е оставил кости. Самият Авраам има „житейски път”, който после сякаш е идентичен с „родовия път” на израилтяните: от Ханаанската земя, той поради глад отива в Египет (Бит.; 12:14), а след това се „настани в Ханаанската земя” (Бит.; 13:12). Същата логика следва и „редовия път” на Израил. Моисей завършва делото на „Йосиф и братята му”, т. е. връща един народ там, откъдето той е тръгнал. Така се затваря кръга, че „народа на Авраам” се връща в изходната точка на Авраам, ханаанската земя (тя е обетована от обещанието на Яхве към Авраам). Ала преди да преминат р. Йордан на запад, две колена и едно полуколяно се посочват не към „земята на Авраам”, а към старите поселища в Месопотамия на Тара, където Авраам е само Аврам. Разликата в слоговете е важна, понеже чрез слога „Авраам”, прародителя е идентичен на „божието обещание”, а чрез слога „Аврам”, той е само син на Тара. Насочването на две племена и едно полуколяно към Месопотамия не се връзва с теорията за „обетована земя” и изисква допълнителна теологична помощ. Без нея войната в Месопотамия би била само „набег”, но не и „божие решение”. Така се стига до теологичната теория за „Четвъртината” (Сила; 23:10), чийто пророк обаче не е синайския пророк Моисей, а градският пророк (Баал-ам), за когото знаем само, че е „Веоров син”. Как ще прокълна? Бог го не проклева. Как ще кажа зло? Господ не казва (против него) зло. От върха на скалите го виждам (това не е емпирично, а теологично виждане - бел. К. М.), от хълмовете го гледам (също теологичен знак за пророческо виждане - бел. К. М.): ето народ, който живее отделно (един неизраилтянин може да каже това, само ако знае, че има и семити, които живеят „смесено” с други народи - бел. К. М.) и не се брои между народите (няма и как да се брои в ареала на познатите в Месопотамия народи, тъй като идва от Египет - бел. К. М.). Кой ще изброи пясъка на Иакова и числото на четвъртината от Израиля? (Рувиновото и гадовото коляно и полуколяното манасиево правят една четвърт от дванадесетте колена. Именно тази „четвъртина” иска да се засели в Месопотамия към „изгрев слънце” от р. Йордан, а не на запад от р. Йордан, където е ханаанската земя и обещаната от Господ на Моисей „обетована земя” - бел. К. М.). Да умре душата ми, както умират праведниците, и краят ми да бъде като техния!” (Числа; 23:9, 10).

Така завършва речта на пророка, познат като Веоров син (Валаам).

Бихме могли да предположим, че тези „пророчески думи” са интерполация, за да се оправдае новият геостратегически план на Израил, ала всъщност цялата по-следваща история и теология на Израил ни опровергава, понеже богът на Веоровия син (под име Баал - Пеор, Баал) придобива статут почти равнозначен на Адонай (Яхве, Йехова). Цялата, оттук насетне, теологична борба на еврейската пророческа школа е да докаже, че монотеистичната „божия същност” е необходимо да има име „Яхве, Йехова, а не „Баал”. Борбата на „пророческата школа” е действително много сложна, понеже ако някой е обещал „обетована земя” за „Четвъртината” на друго място, освен на запад от р. Йордан, това е „Баал”. Така Веоровият син (под име Баалам) придобива статут за „Четвъртината”, какъвто има Моисей за останалите три четвърти колена на Израил. С течение на времето името на пророк Моисей обслужва конвенционалната „пророческа догма”, а името на бога Баал на  Веоровия син Баалам търпи инверсия и поема отрицателното значение.

image

Така Баал спомага Яхве да се трансформира от монотеистичен бог в националистичен и едва християнството връща ойкуменската (вселенска) същност на Отца.



Гласувай:
7
0


Вълнообразно


1. letopisec - Коментари от ФБ
21.03.2014 15:32
Борис Балкх Благодаря Ви, за задълбоченото и правдиво изследване, г-н Милчев!
цитирай
2. bls - Поздравления за високият профе...
21.03.2014 22:04
Поздравления за високият професионализъм...
цитирай
3. ivoki - БЛАГОДАРЯ ЗА ПРЕКРАСНОТО ИЗСЛЕ...
22.03.2014 00:14
БЛАГОДАРЯ ЗА ПРЕКРАСНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ.
цитирай
4. lina11 - letopisec-БЛАГОДАРЯ ЗА ПРЕКРАСНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ...
23.03.2014 23:40
г-н МИЛЧЕВ , БЛАГОДАРЯ ЗА ПРЕКРАСНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ. КАКТО ВИНАГИ ПОКАЗВАТЕ ВИСОК ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ,ЗАДЪЛБОЧЕНИ ТЕОЛОГИЧНИ ЗНАНИЯ. ЗА НАС Е УДОВОЛСТВИЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ С НАПИСАНОТО, С ПРЕДЛОЖЕНОТО НОВО ТЕОЛОГИЧНО ВИЖДАНЕ НА ИЗВЕСТНИ ДО СЕГА ФАКТИ.
цитирай
5. letopisec - Благодаря...
24.03.2014 09:01
ivoki написа:
БЛАГОДАРЯ ЗА ПРЕКРАСНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ.

цитирай
6. letopisec - Благодаря...
24.03.2014 09:02
lina11 написа:
г-н МИЛЧЕВ , БЛАГОДАРЯ ЗА ПРЕКРАСНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ. КАКТО ВИНАГИ ПОКАЗВАТЕ ВИСОК ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ,ЗАДЪЛБОЧЕНИ ТЕОЛОГИЧНИ ЗНАНИЯ. ЗА НАС Е УДОВОЛСТВИЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ С НАПИСАНОТО, С ПРЕДЛОЖЕНОТО НОВО ТЕОЛОГИЧНО ВИЖДАНЕ НА ИЗВЕСТНИ ДО СЕГА ФАКТИ.

цитирай
7. marknatan - Баал просто означава Господ
28.03.2014 07:41
Баал просто означава Господ
цитирай
8. budha2 - После евреите
12.04.2014 11:34
се добрали до Ваал-Цефон (Суец), където спрели до морето. Мястото, посочено от Библията, е северният край на Суецкия залив. Ако е трябвало евреите да преминат някаква вода, това е можело да бъде само водата на фараоновия канал, който в онези времена съединявал Нил със „страната на горчивите езера“.
цитирай
9. budha2 - Баал е Брахма
12.04.2014 11:42
Целта на извършване на жертвоприношенията
с огън при ваишнавите и Баал религия е принасяне в жертва на
АХАМКАРА(фалшивото его).
В огънят се хвърлят семена течности от кравешка урина и различно преработено мляко.При траките огнените жертвоприношения се извършват в есхари под форма на мандали. храм с олтар, върху който е горял огън и вино? Желанието на йудеите, продиктувано от нагите, да колят и да ядат месо е толкова огромно,че те ИЗФАБРИКУВАТ историята за уж "развратените израилтяни"(???), които са били евреи в Египет и са мигрирали към Ханаан, но били "развратени" с това, че се"кланяли на Златният Телец"(удобен претекст да се наклепа символът на Телецът!!)И по късно превръщат Златният Телец в златно кюлче!!! За това те фабрикуват тази история с която завоюват 2 неща за Аврамическите религии:
1) Елиминиране на символът на Телецът, защото е "идол"
2) Запазване на кървавите жертвоприношения- Агнец, Телец- всичко "диетично" под ножа
А?!-Да не забравя- и "идолът Исус Христос"- той трябва да умре, чрез колене!
Така Агнецът, макар и заклан и изяден е "непобедим"!
Така казал дух Йах/Ах !!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 9700923
Постинги: 701
Коментари: 12659
Гласове: 3298
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ