Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2014 12:30 - Непознати страници от историята на Велика България (465-565).
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 13917 Коментари: 13 Гласове:
13

Последна промяна: 26.02.2014 10:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В краят на живота си Прокопий Кесарийски пише една емблематична историческа книга, „Тайната история”, в която отхвърля авторитетът на Юстиниан І (527-565) и напуска ролята, която е играл цял живот като официозен историк.


Прокопий подлага на критика почти всичко от дейността и характера на Юстиниан и дава сведения, които преди е премълчавал в книгите си.

Едно от тях касае Теодора, съпругата на императора, която се е месила в делата на държавата и мъжа й не е вършил нищо, без нейно съгласие. Прокопий съобщава, че тя дори била написала писмо до Заберган, в което го е молела да окаже влияние върху персийският шахиншах Хосрой Ануширван (531-579), за да не напада той Византия:

    „Колко много те ценя, Забергане – аз виждам в теб доброжелател на нашата държава, - това знаеш, откакто скоро беше с посланичество при нас. Твоите действия ще съответстват на мнението ми за теб, ако убедиш цар Хосрой да води мирна политика с нашата държава. Тогава ти обещавам голяма награда от страна на мъжа ми, защото той не върши нищо без моето съгласие” (Прокопий, Тайната история, с.23).

imageТеодора
   
     Коментаторите на този текст се чудят кой е този Заберган, който е имал такава власт над Хосрой и въпреки, че името на този адресат на писмото на Теодора съвпада с кутригурския владетел Заберган, не правят връзка между двамата. Те пишат, че това бил някакъв персийски благородник и вменяват косвено на читателската аудитория, че един такъв персийски служител може да си води лична кореспонденция със самата византийска царица, при това без да го е страх, че тя му обещава „голяма награда от страна на мъжа ми”...      Но ако този Заберган е владетелят на кутригурите, то как да си обясним факта, че Теодора очаква от него да има влияние върху персийският цар?

image

    Откъде той може да има такова влияние?

 Теодора моли Заберган да убеди Хосрой Ануширван да не напада Византия, а той идва на власт през 531 г.

image

    Явно молбата й се отнася за персийската атака през 538 г., когато Хосрой, както пише Теофан, превзел Антиохия (градът бил силно пострадал от пожар и нечувано земетресение дотогава) и стигнал до р. Йордан.   Очевидно император Юстиниан І не е искал да помоли хунския владетел Заберган лично, за да не демонстрира слабост. Но Теодора може. Именно заради това тя е автор на писмото до Заберган.

image

  Следователно, посолството на Заберган в Константинопол, за което става дума в писмото, е в периода 530 – 537 г.        Царицата Теодора изрично пише, че Заберган е бил „с посланничество при нас”, т.е. в Константинопол. Очевидно той е получил протоколната в този случай „награда”, след като тя в писмото си му обещава още, т.е. „обещавам голяма награда от страна на мъжа ми”.

   През 528 г. в Боспор Юстиниан І се опитва да издигне в хунски владетел едно свое протеже, утигурът Грод, но той е свален от Мугел.   След 528 г. Мугел прави военен поход срещу Византия през 530 г., когато воюва срещу византийският пълководец от гепидски произход Мундо.    Следваща атака на юг от Дунав на хуни-кутригури имаме чак през 538 г., която съвпада с персийското превземане на Антиохия от Хосрой.

  Тоест, в периода 530-537 години трябва да отнесем, както посолството на новият хунски владетел Заберган във византийската столица, така и писмото на Теодора до него, явно писано непосредствено преди 538 г.   Това писмо Хосрой прочита публично пред войската си през 541 г., използва го като коз, за да тушира някакъв вътрешен бунт в армията му, която не искала да воюва с ромеите през 541 г. в Лазика (Прокопий Кесарийски „Тайната история“).

    Теодора умира през 548 г., така че не можем да очакваме писмото й до Заберган, което се намира в Хосрой, да е използвано от последният по-късно от датата на нейната кончина, още повече, че Прокопий пише, че Хосрой искал да внуши на войниците си, че Византия се управлява всъщност от жена...

    През 538 г. кутригури и перси заедно атакуват империята на ромеите.     Първите на юг от Дунав, вторите на източните граници на стара Сирия.  Срещу кутригурите воюват ромейският пълководец на Мизия Юстин (убит в боя) и на Скития (Добруджа) Баударий.

image


    През 541 г. персите навлизат в кавказките области на лазите, а Хосрой „изпратил и една хунска войска срещу подвластните на ромеите арменци, за да отвлече вниманието на ромеите и да прикрие действията си в страната на лазите.” (Прокопий, Тайната история, с.22). За тази атака пише и арабоезичният историк от Х в. ат-Табари.    Заберган и Хосрой отново действат като съюзници.

     Защо тогава Заберган от писмото на Теодора да не е хунския владетел Заберган?

     Все още обаче остава неясно защо Теодора е убедена, че Заберган има влияние над Хосрой Ануширван?        Последният е син на Кавад (488-496, 499-531), а Кавад пък е син на Пероз (459-484).        През 483 г. „хунския цар”, според летописите на Йешу Стилит, Прокопий Кесарийски и Агатий Меринейски, воюва с Пероз. Последният е вкаран в проход, обграден отвсякъде с гори. Армията на Пероз е в капан, но до военни действия не се стига. Хунският цар обложил Пероз с налог и данък, взел в плен синът му Кавад, докато плати налога и изискал Пероз да му се поклони. Последният приел унизителните условия, а когато се покланял застанал срещу слънцето, понеже магите го посъветвали като навежда глава пред хунския цар, да си мисли, че се кланя не на него, а на слънцето...

image
   
               Пероз се прибрал съкрушен в столицата си и започнал да събира пари, за да плати налога и да си върне Кавад. Болката му била толкова видима, че в Персия се появил даже роман, според който всички синове на Пероз, освен Кавад (
Прокопий, Ат-Табари), били обрисувани като избити. Това обаче не било вярно, защото Замашп, по-малкият брат на Кавад, си стоял вкъщи на топло (Йешу Стилит).

    Шахиншахът обложил населението с нови данъци(Йешу Стилит) и изпратил посолство до византийският император Зенон (474-491), като казал на посланиците да повтарят, че ако не е Персия тия варвари вече да са в римската земя и да я опустошават, както сторили някога в дните на Аркадий и Хонорий, синовете на Теодосий Велики, т.е. през 395 г.(„ В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, сиреч хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи” (ІХ).)…

    Зенон изслушал персийското посолство, а след това насаме разговарял с Евсевий, когото бил изпратил посланик до Пероз, във връзка с изтичане договора по преотстъпването на гр. Нисибин на персите за 120 г., договор от  времето на Йовиан през 364 г. (Йешу Стилит).

    Евсевий разказал подробности (голяма част от тях са в разказа на Прокопий Кесарийски).

    Той споделил, че Пероз нападнал хуните в един проход без изход и се движел толкова самонадеяно сред непознатите места, че някои от пълководците в уплах помолили Евсевий, който бил гост на Пероз при похода, да го спре някак от заслепението и гордостта му...Евсевий разказал една притча за един лъв, който видял на скала козел и тръгнал да го изяде, но стопанина на козела бил завардил пътя и лъва пострадал...Пероз се замислил над притчата, но късно...Армията му вече била заобиколена от хуни, които излезли от засада и открито демонстрирали силата си...     Зенон разбрал, че положението в Персия е наистина сериозно и се разпоредил да бъдат отпуснати пари на Пероз. Той обаче отново върнал Евсевий в Персия, за да доведе до край преговорите по връщането на гр. Нисибин на Византия...

    През 484 г. Пероз изплатил налога на „хунския цар” и си върнал Кавад.   Хунският владетел изпратил свои хора в персийската столица Ктезифон, за да вземат и данъка. Според Бар Ебрей, те казали: „Не ни удоволетворява данъка, който ни даваш, ромеите дават двойно. Ето защо ни давай колкото ромеите, а ако не, ще се готвим за война”. (80) Пероз ги излъгал и казал, че ще даде. При тези условия хуните си отишли. Пероз обаче, когато придобил сила, предал на смърт хуните, които били оставени да получат данъка и решил да преследва тези, които заминали.”

    Пероз предприел нова война и потеглил в посока на областта Бет-Китаризе, която се намирала между Армения и Сирия (letopisec.blog.bg/history/2013/08/09/prinos-kym-neprouchenata-istoriia-na-drevna-velika-bylgariia.1137982).

    Когато хунския цар получил известие за новият поход на Пероз, чул критика от някои от своите, че е пуснал Пероз първият път жив, според докладите на посланик Евсевий (Прокопий). Той обаче успокоил духовете и взел спешни мерки, като заповядал да бъде изкопан дълъг ров, който след това да бъде внимателно замаскиран отгоре. Бил оставен един малък проход, през който да могат да минават само двойка конници („Стратегикон“ на Маврикий).       Хунският цар изпратил един конен отряд и заповядал като привлекат вниманието на персите, да обърнат гръб и да побягнат назад, все едно са обхванати от страх. Като стигнат рова да се групират в редица и да минат през прохода...     Персите се хванали на уловката и се втурнали да преследват конницата на хуните, така ненадейно първите редици на армията на Пероз изпопадали в рова, а след това били атакувани от хуните.

    В разгорялата се битка през 484 г. загинал шахиншахът на Персия, Пероз от династията на Сасанидите.     Според Прокопий, който е чел докладите на Евсевий, хунският цар взел държавната обеца-бисер от ухото на Пероз и се обявил за господар (Бал, Балас, Балаш, Балах) над персите.

    Прокопий, пак на основата на докладите на Евсевий, пише, че „две години персите бяха под властта на тия варвари”...


    Евсевий по възможно най-бързият начин информирал Зенон за събитията, а той се разпоредил посланика да посети веднага хунския цар и официално да му предаде, че Зенон лично кани „така наречените българи” (Йоан Антиохийски) да дойдат в Мизия като негови съюзници.     Зенон бил много уплашен хуните да не нападнат сирийските земи на Византия, след като превзели Персия и затова приятелски ги поканил в Мизия. Освен това се надявал, че готският водач Теодорих Амал ще напусне Мизия, когато там дойдат „така наречените българи”...     Последните наистина към 486 г. дошли в Мизия, ръководел ги синът на хунския цар от първият му брак Мугел, който готският историк Йордан погрешно изписва като Мундо, но все пак знае, че е потомък на Атила, а не гипидския римски пълководец Мундо...     През 484 г. хунския цар, както пише Йешу Стилит, се омъжил за дъщерята на Пероз и бил вписан в официалните персийски царственици като Господарят („Бал”, според Теофан; „Балас”, според Прокопий и Агатий; „Балаш”, според Йешу Стилит; през 527 г., според Йоан Малала, съпругата на хунския цар била вдовицата Воа, нейният мъж се казвал „Балах”...)...     Балас управлявал Персия от 484 г. до 488 г., когато тронът бил официално предаден на Кавад, а хунския цар и сестрата на Кавад, се върнали на север от Кавказ, в гр. Боспор...

image
    Персийските маги решили да потулят факта, че Персия е била управлявана 4 г. от владетел, който не е Сасанид и фалшифицирали в царственика, че Балас бил брат на Пероз, но както пише през Х в. ат-Табари, Йезигерд ІІ (438-457) имал само двама сина – Хормизд ІІІ (457-459) и Пероз (459-484)...

image

    Кавад поел трона на Персия през 488 година в труден момент за народа и армията. Хазната била празна и той изпратил един слон до византийския цар Зенон. Това било подарък, с който той молел Зенон да му даде пари. За съжаление още докато слона бил на път за столицата на източната римска империя Константинопол, Зенон починал (Йешу Стилит). На трона бил миропомазан Анастасий (491-518). Кавад поискал и от него пари, но новият император гневно му отговорил, че персийските маги тормозят арменските християни(Йешу Стилит).    Арабските бедуини като разбрали, че Кавад няма пари за армията, започнали свободно да нападат керваните по великият път на коприната.     Положението на Кавад ставало все по-трудно, на всичко отгоре той всекидневно бил обвиняван от жреческото съсловие, че подкрепя плъзналата по цялата персийска земя Хорасан ерест на маздакизма.     Всичко това подробно ни разказва сирийския летописец от началото на VІ век Йешу Стилит. Той бил книжовник в град Амид, който някога принадлежал на първото християнско царство Осроен, което римляните през ІІІ век анексирали и то сега било в пределите на Византия.

image

    Кавад управлявал Персия от 488 година до 496 година, когато разбрал, че жреците и брат му Замашп са в заговор срещу него, като армията също е подкупена в предстоящия метеж.     Той изпаднал в униние и решил една нощ да се измъкне тайно и предрешен от столицата. Заедно с най-доверения си приятел Сеос избягал на север и успял да стигне до Балах. Воа посрещнала брат си разтревожена, а хунския цар го приел в покоите си и го закрилял. Той често давал вечери в чест на Кавад, пише византийския историк от VІ век Агатий Меринейски, и вдигал наздравици, за да го ободри. Един ден Кавад, според летописеца Йешу Стилит, се свлякал пред нозете на домакина и започнал да плаче и да го моли да му даде армия, с която да се върне в Персия, да избие аристокрацията и отново да завоюва трона си от Замашп, който вече бил избран за цар от армията и жреците.

 Хунският цар не отказал, но не бързал да удоволетвори щенията му. Времето течало бавно.     Настъпила 497 година, а след нея 498 година.

image
    Кавад все повече унивал и дълбоко в себе си си давал сметка, че Господарят („притежаващият оръжието и властта”, т.е. на перс. „Амбазук”) няма да му даде просто така воини хуни-ефталит, славните авито (аудани, ултинзури, кутригури). Завоевателите на Скития, половин Рим и Персия. Тези сурови мъже ще искат плячка и трофеи.     Кавад отново се свлякал в нозете на хунския цар и му обещал, че като си върне трона ще нападне с хунската армия цветущите градове на източна Византия Едеса и Амид, ще изпрати 20 000 пленници в Боспор, ще постави за градоначалник на Амид славния хунски генерал Глон и всички трофеи ще бъдат в полза на хунската армия.     Балах дал знак, че ще обмисли предложението и отново не отговорил ясно на молбите на Кавад.     Настъпила 499 година...

image
   
            Една сутрин Воа (Прокопий я нарича „Аспеведа”) влязла в покоите на брат си Кавад и му казала, че е сънувала пророчески сън, от който ставало ясно как да омилостивят Господаря. Воа била сънувала, че върховните жреци на Персия обявили за цар на страната плода, който носела в утробата нейната дъщеря. Тя разгорещено хванала брат си за раменете и го разтърсила, сякаш искала да го събуди. Воа била разтълкувала съня. Кавад трябвало да се ожени за нейната дъщеря. Вуйчото щял да стане съпруг. Така не само ще бъде зет на Балах, което ще го омилостиви и той ще даде армия, но и дъщеря й ще роди престолонаследник на Кавад, чието име ще бъде Хосров Ануширван. Което значи „с безсмъртна душа”.

   Дъщерята на Ирник и Воа се родила в Персия изглежда около 485 година и в началото на 499 година навършвала тринадесет години и започвала четиринадесет.    Кавад в миг осъзнал, че именно този брак ще отвори пътя му и той ще може да си върне Персия.     Така и станало.     Хунския цар станал тъст на Кавад.

    Това потвърждават всички летописци – Йешу Стилит, Прокопий Кесарийски, Агатий Меринейски.

  Според Прокопий, Кавад получил „голяма войска” (Йешу Стилит, Прокопий), оттогава персите започнали да наричат хунския цар и с прозвището Амбазук (Прокопий)...   Начело на тази „голяма войска” Кавад безпрепятствено се възцарил в персийската столица за втори път през 499 г., а брат му Замашп даже не се съпротивлявал, доброволно отстъпил трона.       Започнал нов период в живота на Кавад.

  Бунтовните арабски племена били умиротворени, а армията нахлула в пограничните райони на Византия и много бързо превзела стратегическите градове Едеса и Амид. Последният се предал през януари 503 година.  Глон станал градоначалник на Амид, а Кавад депортирал около „18 500 сирийски християни”, както съобщава Йешу Стилит, и ги дал подарък на своя тъст, хунския цар. „В знак на благодарност”, отбелязва летописеца.    Те били заселени около град Боспор на Азовско море и основали там своя колония, като развивали книжовна дейност и се женили и омъжвали за хуни, които покрай тях ставали християни...Те имали епископи, най-известен между които бил Кардост, който съдействал части от Светото Писание да бъдат преведени на „хунско писмо”, както ни съобщава хрониката от VІ век на сирийския летописец, известен сред учените като Псевдо-Захарий Ритор...

image
   
       Легендата разказва, че след като Глон се установил незадълго в град Амид, голямата хунска армия повел генерал Тиранкс, както го изписва по-късно историка Малала.
   Армията станала известна като ефталитите (авито, аудан, ултин). Тиранкс опознал богатите тохаристански земи на изток от Персия и обещал на хуните много богатства, ако тръгнат с него към Согдиана. Клелите се пред Ирник воини отказали и се върнали при своя цар, но 20 000 елитни бойци последвали Тиранкс и превзели държавата Согдиана. Там Тиранкс към 516 година (китайски летопис Бей-ши) бил издигнат за цар и учредил династията на ефталитските царе в тази богата страна. Согдийците били най-добрите търговци на света, те пренасяли коприната от Китай в Персия и Византия.

image
   
     Ефталитската династия в Согдиана просъществувала до 567 година, тоест малко над 50 години, когато от север, подобно мътен поток, се спуснали тюрколатите на Истеми, които превзели владенията на хуните-ефталит...

         И така, Кавад не само че се омъжил за дъщерята на своята сестра Воа (Йоан Малала) или Аспеведа (Прокопий Кесарийски) и станал зет на хунския цар (Балах, Ирник), но тя му родила Хосрой Ануширван, който не бил първороден син на Кавад, но той твърдо бил решил именно него да направи престолонаследник.  Прокопий разказва, че Кавад е молел Юстин І (518-527) да осинови Хосрой, за да не го убият в Персия. Омразата към Хосрой явно има дълга предистория, но царуването на този цар след 531 г. се оказва ренесанс за Персия.

   Ако Мугел е син на Ирник, а Заберган (оттук нататък българските владетели носят и персийски имена, като Орган, Кубрат, Аспарух, Безмер...) е негов внук, тогава Заберган и Хосрой Ануширван, който пък е син на Кавад и на дъщерята на Ирник, са родственици (първи братовчеди).

    Именно заради това хуните са били съюзници на персите, както пише Прокопий в „Тайната история”. „Юстиниан беше прахосал огромна сума кентенарии за да постигне мир с Хосрой. Обаче безпричинно стана на своя глава най-големият виновник за скъсването на договора, като се стремеше на всяка цена да привлече за приятели на своя страна Аламундар (сарацин, арабин - бел.ред.) и хуните, съюзници на персите...” (С.,1983, с.50).     А Теодора явно много добре е знаела, че Заберган може да има влияние над Хосрой и би евентуално могъл да го възпре да нападне Византия, ето защо писмото й не е адресирано до някакъв персийски благородник, а до хунския владетел от VІ в. Заберган...

image
   
         И така, стигаме до края на VІІ в., когато неизвестен летописец, от който през VІІІ в. и през ІХ в. преписват Теофан и Никифор, пише, за  „стара Велика България”, отбелязвайки с това наименование една държава, която в никакъв случай не е създадена през същият VІІ в. (държавата на Кубрат от 629 г.), защото за автор от края на VІІ в. „стара” и „древна” не може да е страна от началото на същият VІІ век.

Тоест, имаме и летописен източник как се е наричала държавата на „Ирник от рода Дуло”, която е просъществувала от около 465 г. до към 565 г., когато е превзета от тюрките на Истеми, а през 629 г. Орган и Кубрат възстановяват именно тази стара държава на прабългарите...
image
L"йtude de Cyril Miltchev dans cette йtude est une contribution а l"analyse complиte de " question Ephthalite " en vue des sources de la chronique fin de l"Antiquitй pour elle . L" angle sous lequel il considиre que les problиmes autour des Huns - Eftalits est original et reprйsente une tentative d"йlargir les conclusions scientifiques au-delа des hypothиses et des thйories maintenant familiers sur le sujet. Remarquablement affirmation de l"auteur selon laquelle la fin des chroniques antiques et mйdiйvaux ne sont pas attirйs suffisamment de dйtails sur le dйbat scientifique moderne existant qui sont Eftalits . Cyril Miltchev considйrйe comme un phйnomиne Eftalits predkavkazko phйnomиne Huns et relie leur aspect et leur invasion est de Sogdiane et Tokharestan la fin de l"aprиs- atilovata empire HUNS en Europe centrale et de l"йtablissement aprиs 465 , de Ernak , troisiиme fils d"Attila , de Йtat Grande Bulgarie ... peut certainement dire que cette йtude est une nouvelle contribution sur le sujet et conduit а de nouvelles rйponses sur la fin de la pйriode antique de la Bulgarie dans les annйes 465-486 , quand les eaux Ernak " politique orientale " comme indiquй plus en 1930 par l"historien Steven Runciman .
bghistory-letopisec.blogspot.com/2012/05/ephthalites.html




Гласувай:
13


Вълнообразно


1. letopisec - Рецензия от БАН...
25.02.2014 14:05
Проучването на Кирил Милчев в тази студия е принос към изчерпателното анализиране на „ефталитският въпрос”, с оглед на късно-античните летописни източници за него. Ъгълът, от който той разглежда проблемите около хуните-ефталит, е оригинален и представлява опит за разширяване на научните изводи отвъд вече познатите хипотези и теории по темата. Заслужава внимание твърдението на автора, че късно-античните и средновековните летописи не са привлечени достатъчно детайлно в съществуващият модерен научен дебат кои са ефталит. Кирил Милчев разглежда феномена ефталит като предкавказко хунско явление и свързва тяхната поява и инвазията им на изток до Согдиана и Тохаристан, с краят на пост-атиловата хунска империя в централна Европа и със създаването след 465 г. от Ернак, третият син на Атила, на държавата Велика България...Определено може да се каже, че настоящето изследване е нов принос по темата и води до нови отговори относно късно-античният период на българите в годините 465 – 486, когато Ернак води „източна политика”, както бе посочено още през 1930 г. от историкът Стивън Рънсиман.
цитирай
2. letopisec - Още през 1941 г. руската изследо...
25.02.2014 14:14
Още през 1941 г. руската изследователка на сирийската късно-антична и средновековна култура Н. Пигулевская обръща внимание, че сирийските извори за хуните-ефталит не са включени в научен оборот:

„Ако вземем под внимание крайно ограниченото число на историческите паметници на средноперсийски език в империята на Сасанидите и факта, че арменските източници са подлагани на многократни преработки и интерполации, тогава сирийските извори придобиват особено важно значение.” (Н.Пигулевская.Сирийские источники по истории народов СССР, М.,1941, с.6).

Тя обръща внимание, че Макуарт, Едуард Шаван, Мак Говерн и Везендок са оформяли своите хипотези за ефталит без да вземат под внимание „редица гръцки и сирийски източници, като хрониката на Йешу Стилит, части от хрониката на Захарий Ритор...”(пак там, с.7)

Пигулевска стига до констатацията, че „сирийските извори изискват преразглеждане” (с.7) на въпросите около ефталит.
цитирай
3. sandlih - Ето какво пише Иордан/Jordanes ...
25.02.2014 18:06
Ето какво пише Иордан/Jordanes през 551 г. н.е. в GETICA 37: "По-далеч и над морето Понт са обиталищата на българите, добре познати от направените ни злини, поради греховете ни. А от там са и пълчищата от хуните, най-плодовитият израстък от всички най-силни племена, които разпростряха свирепостта си върху народите". "Разпростирането" на тази свирепост на хуните от тези обиталища на българите, върху народите, започва не по-късно от 200 години преди 465 г. Например в 251 г. край Абритус ( Разград) загива император Деций със сина си Херений Ертуск в битка с войски на северни племена. Някъде някои пишат, че били готи, но до времената на Каракала 217 г. никъде и никой не съобщава за готи, а само за гети, в тези земи, а и след него Северите не водят войни северно от Дунав. Каракала води войни с германски племена, но в горен Дунав и никой не оприличава тези племена на готи. От тук възниква въпросът, как за 34 години на север от Дунав се появиха толкова мощни готи, та в битка убиха и римски император и неговия син. Това за Балканите. Сега за района между Черно и Каспийско море. Така според Агатангелос при цар Хорсов от династията на Аршакидите, след като осноателят на сасанидската династия Ардашир поел властта в Персия, още през 225 г отваря вратите Даляр и твърдта Чор и въвежда войските на хуните за война срещу персите, за същото съобщава и Амиан Марцелин, но според руският превод, това били германци?!, може би ги досрамяло да пишат готи, щото те нали са германци. Второ споменаване за такова нахлуване от север в Персия има за 287-332 г., но М. Хоренаци пише, че това били басилите Същият пише, че през 197-215 г., тълпи хазири и басили се съединили и преминали Чор, та се наложило съответният последен Артабан V да ги гони да се връщат обратно. От всичко до тук, се подразбира, че така българите са заслужили признанието да се нарече държавното им формирование Стара Голяма/Велика България от Теофан и Никифор, не само за 100 години съществуване, а за много, много повече!
цитирай
4. borjanmljakov - Според Прокопий Теодора се е плющяла активно в задника.
25.02.2014 22:27
.
цитирай
5. letopisec - Да, Прокопий наистина пише за разпуснатия живот на Теодора...
25.02.2014 22:40
borjanmljakov написа:
.

цитирай
6. letopisec - Благодаря за интересния коментар.
26.02.2014 09:36
sandlih написа:
Ето какво пише Иордан/Jordanes през 551 г. н.е. в GETICA 37: "По-далеч и над морето Понт са обиталищата на българите, добре познати от направените ни злини, поради греховете ни. А от там са и пълчищата от хуните, най-плодовитият израстък от всички най-силни племена, които разпростряха свирепостта си върху народите". "Разпростирането" на тази свирепост на хуните от тези обиталища на българите, върху народите, започва не по-късно от 200 години преди 465 г. Например в 251 г. край Абритус ( Разград) загива император Деций със сина си Херений Ертуск в битка с войски на северни племена. Някъде някои пишат, че били готи, но до времената на Каракала 217 г. никъде и никой не съобщава за готи, а само за гети, в тези земи, а и след него Северите не водят войни северно от Дунав. Каракала води войни с германски племена, но в горен Дунав и никой не оприличава тези племена на готи. От тук възниква въпросът, как за 34 години на север от Дунав се появиха толкова мощни готи, та в битка убиха и римски император и неговия син. Това за Балканите. Сега за района между Черно и Каспийско море. Така според Агатангелос при цар Хорсов от династията на Аршакидите, след като осноателят на сасанидската династия Ардашир поел властта в Персия, още през 225 г отваря вратите Даляр и твърдта Чор и въвежда войските на хуните за война срещу персите, за същото съобщава и Амиан Марцелин, но според руският превод, това били германци?!, може би ги досрамяло да пишат готи, щото те нали са германци. Второ споменаване за такова нахлуване от север в Персия има за 287-332 г., но М. Хоренаци пише, че това били басилите Същият пише, че през 197-215 г., тълпи хазири и басили се съединили и преминали Чор, та се наложило съответният последен Артабан V да ги гони да се връщат обратно. От всичко до тук, се подразбира, че така българите са заслужили признанието да се нарече държавното им формирование Стара Голяма/Велика България от Теофан и Никифор, не само за 100 години съществуване, а за много, много повече!

цитирай
7. letopisec - 3. sandlih
27.02.2014 12:27
Например в 251 г. край Абритус ( Разград) загива император Деций със сина си Херений Ертуск в битка с войски на северни племена. /////////////////Интересно дали това сведение съвпада с предпоожение на проф. Хелфан, че по същото време имаме известие, че хуните са българи.....В 250 г. готи, бори, капри и Ούρουγοϋνδοι, народи, живеещи зад долен Дунав, нахлули на балканските провинции и предприели експедиция по море в Мала Азия.52 Каприте били дакийци, бораните – възможно, сармати.53 Какви са били уругунди-те?
Статия в Роден Край www.rodenkrai.com....................Тяхното име, очевидно, е родствено с Όνογούνδουροι или Ούνογούνδουροι при Теофан и Константин Порфирогенит.6
Статия в Роден Край www.rodenkrai.com...........................Т.е. именно в Х глава на своята книта "Светът на хуните" американския проф. Хелфен издига теорията, че европейските хуни произхождат от българите...
цитирай
8. letopisec - Ето какво пише Иордан/Jordanes ...
27.02.2014 12:28
sandlih написа:
Ето какво пише Иордан/Jordanes през 551 г. н.е. в GETICA 37: "По-далеч и над морето Понт са обиталищата на българите, добре познати от направените ни злини, поради греховете ни. А от там са и пълчищата от хуните, най-плодовитият израстък от всички най-силни племена, които разпростряха свирепостта си върху народите". "Разпростирането" на тази свирепост на хуните от тези обиталища на българите, върху народите, започва не по-късно от 200 години преди 465 г. Например в 251 г. край Абритус ( Разград) загива император Деций със сина си Херений Ертуск в битка с войски на северни племена. Някъде някои пишат, че били готи, но до времената на Каракала 217 г. никъде и никой не съобщава за готи, а само за гети, в тези земи, а и след него Северите не водят войни северно от Дунав. Каракала води войни с германски племена, но в горен Дунав и никой не оприличава тези племена на готи. От тук възниква въпросът, как за 34 години на север от Дунав се появиха толкова мощни готи, та в битка убиха и римски император и неговия син. Това за Балканите. Сега за района между Черно и Каспийско море. Така според Агатангелос при цар Хорсов от династията на Аршакидите, след като осноателят на сасанидската династия Ардашир поел властта в Персия, още през 225 г отваря вратите Даляр и твърдта Чор и въвежда войските на хуните за война срещу персите, за същото съобщава и Амиан Марцелин, но според руският превод, това били германци?!, може би ги досрамяло да пишат готи, щото те нали са германци. Второ споменаване за такова нахлуване от север в Персия има за 287-332 г., но М. Хоренаци пише, че това били басилите Същият пише, че през 197-215 г., тълпи хазири и басили се съединили и преминали Чор, та се наложило съответният последен Артабан V да ги гони да се връщат обратно. От всичко до тук, се подразбира, че така българите са заслужили признанието да се нарече държавното им формирование Стара Голяма/Велика България от Теофан и Никифор, не само за 100 години съществуване, а за много, много повече!

Например в 251 г. край Абритус ( Разград) загива император Деций със сина си Херений Ертуск в битка с войски на северни племена. /////////////////Интересно дали това сведение съвпада с предпоожение на проф. Хелфан, че по същото време имаме известие, че хуните са българи.....В 250 г. готи, бори, капри и Ούρουγοϋνδοι, народи, живеещи зад долен Дунав, нахлули на балканските провинции и предприели експедиция по море в Мала Азия.52 Каприте били дакийци, бораните – възможно, сармати.53 Какви са били уругунди-те?
Статия в Роден Край www.rodenkrai.com....................Тяхното име, очевидно, е родствено с Όνογούνδουροι или Ούνογούνδουροι при Теофан и Константин Порфирогенит.6
Статия в Роден Край www.rodenkrai.com...........................Т.е. именно в Х глава на своята книта "Светът на хуните" американския проф. Хелфен издига теорията, че европейските хуни произхождат от българите...
цитирай
9. letopisec - Защо не излиза гръцкия текст?
27.02.2014 12:29
Например в 251 г. край Абритус ( Разград) загива император Деций със сина си Херений Ертуск в битка с войски на северни племена. /////////////////Интересно дали това сведение съвпада с предпоожение на проф. Хелфан, че по същото време имаме известие, че хуните са българи.....В 250 г. готи, бори, капри и Ούρουγοϋνδοι, народи, живеещи зад долен Дунав, нахлули на балканските провинции и предприели експедиция по море в Мала Азия.52 Каприте били дакийци, бораните – възможно, сармати.53 Какви са били уругунди-те?
Статия в Роден Край www.rodenkrai.com....................Тяхното име, очевидно, е родствено с Όνογούνδουροι или Ούνογούνδουροι при Теофан и Константин Порфирогенит.6
Статия в Роден Край www.rodenkrai.com...........................Т.е. именно в Х глава на своята книта "Светът на хуните" американския проф. Хелфен издига теорията, че европейските хуни произхождат от българите...
цитирай
10. letopisec - Дано този път излезе гръцкия текст...
27.02.2014 12:29
Например в 251 г. край Абритус ( Разград) загива император Деций със сина си Херений Ертуск в битка с войски на северни племена. /////////////////Интересно дали това сведение съвпада с предпоожение на проф. Хелфан, че по същото време имаме известие, че хуните са българи.....В 250 г. готи, бори, капри и Ούρουγοϋνδοι, народи, живеещи зад долен Дунав, нахлули на балканските провинции и предприели експедиция по море в Мала Азия.52 Каприте били дакийци, бораните – възможно, сармати.53 Какви са били уругунди-те?
Статия в Роден Край www.rodenkrai.com....................Тяхното име, очевидно, е родствено с Όνογούνδουροι или Ούνογούνδουροι при Теофан и Константин Порфирогенит.6
Статия в Роден Край www.rodenkrai.com...........................Т.е. именно в Х глава на своята книта "Светът на хуните" американския проф. Хелфен издига теорията, че европейските хуни произхождат от българите...
цитирай
11. letopisec - Ще пробвам още веднъж, дано гръцкия текст се чете....
27.02.2014 12:30
Например в 251 г. край Абритус ( Разград) загива император Деций със сина си Херений Ертуск в битка с войски на северни племена. /////////////////Интересно дали това сведение съвпада с предпоожение на проф. Хелфан, че по същото време имаме известие, че хуните са българи.....В 250 г. готи, бори, капри и Ούρουγοϋνδοι, народи, живеещи зад долен Дунав, нахлули на балканските провинции и предприели експедиция по море в Мала Азия.52 Каприте били дакийци, бораните – възможно, сармати.53 Какви са били уругунди-те?
Статия в Роден Край www.rodenkrai.com....................Тяхното име, очевидно, е родствено с Όνογούνδουροι или Ούνογούνδουροι при Теофан и Константин Порфирогенит.6
Статия в Роден Край www.rodenkrai.com...........................Т.е. именно в Х глава на своята книта "Светът на хуните" американския проф. Хелфен издига теорията, че европейските хуни произхождат от българите...
цитирай
12. sandlih - Относно коментари о 7 до 11, няма основания "северните племена" да не са от известните на историците хуни, които са външни имена на българите
01.03.2014 14:52
Ето какво пише Отто Менчен-Хелфен “В 250 г. готи, бори, капри и уругунди/к.м., народи, живеещи зад долен Дунав, нахлули на балканските провинции и предприели експедиция по море в Мала Азия.52 Каприте били дакийци, бораните – възможно, сармати.53 Какви са били уругунди-те? Историците и филолозите повече от столетие спорят за тяхната националност. Някои ги отнасят към германите, предполагайки, че уругунди/к.м. са вариант на бургунди;54 други виждат в тях урной=атеш= точните/ к.м. Страбо;55 други още мислят, че те са били хунски народ. Последното мнение било на Каспар Зеус;56 то, аз съм уверен, е правилно.
Има два аргумента в негова полза. Първо, наименованието бургунди има в Panegyric on Emperor Maximian на Claudius Mamertinus. Ораторът благодари за хубавия успех на императора. Варварите се убиват едни други: „Готите почти напълно унищожили бургундите и, в резултат, заради потърпевшите аламаните и подобните тервинги взели оръжието”. (Gothi Burgundos penitus excidunt rursumque pro victis armantur Alamanni itemque Tervingi).57 Отдавна вече е признато, че Alamanni трябва да се чете като *Alani; готите в южна Русия не са могли да воюват с Alamani на Рейн. По тези причини Burgundi –те не са могли да бъдат бургундиани в римските граници на Запад. Наричат ги „източните” бургундиани, като че ли те са били в разрив със „западните” бургундиани, в някаква степен, в някакво време, някъде откъснали се от майчинския народ, което се явява пълен произвол. Mamertinus по ясен начин прави различие между Burgundi и Burgundiones. Такова е различието, което Зосим прави между буругунди/к.м.. Burgundi на Mamertinus и уругунди/к.м на Зосим, което е очевидно, се явяват един и същ народ. Когато се отчете този факт, че при латинските транскрипции началната буква v- в чуждестранните наименования често се променя на буквата b-,, както, например, в Bandali или Bitheridus,58 и че гръцките транскрипции на буквата v- често просто се пропуска най-известен пример се явява Vulfila/Улфила/к.м., то етническото наименование трябва да бъде *Vur(u)gund.
То се среща при Агатиас в списъка на хунските племени наименования, където имат място: кутригури/к.м, утигури/к.м., ултизуни/к.м. и буругунди/к.м. 59 До смъртта на император Лъв († 474), добавя, Агатиас, буругунди/к.м. и ултизури били добре известни и се считали за мъжествени народи; сега те изчезналии, или заради това, че били унищожени, или някъде се преселили.60
Vur(u)gund на Зосим и Mamertinus не може да се отделят от Vurugund на Агатиас. Тяхното име, очевидно, е родствено с оногондури/к.м. или оновундури/к.м. при Теофан и Константин Порфирогенит.61 */к.м. означава, че е посочено гръцкото звучене на думата с български звуци.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11484285
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ