Константин Багрянородни в своя трактат „За устройство на империята” (Х в.) разказва една легенда за моравския княз Светополк (името му се изписва и като Звендоплук), според която преди смъртта си той извикал наследниците си и им показал сноп пръчки. Дал им по една и те я счупили, но снопа никой не успял да прекърши. Така княза им завещал наследствен урок, че докато са заедно са непобедими, но ако се разделят са слаби.

         Как легендата за урока, който дал Кубрат на синовете му, е поморавчена?

        На мястото на ослепения княз Ростислав от 870 г. на трона на Моравия е Светополк.

Кой е Ростислав?

Той е син на Моймир. Именно Ростислав кани Кирил и Методий в Панония.

Кой е Моймир?

Моймир е васал на българите, известни чрез Константин Багрянородни като „карабългари“.

През 825 г. папа Евгений ІІ пише едно писмо до „князете Тутунд и Моймир, и до знатните, войската и народа на Хуния, която се нарича и Авария, и Моравия” (с. 116, по Асемани).

Наблюдателният Асемани, като изследва писмото на папа Евгений ІІ, стига до следния извод: „От това писмо се стига до заключението, че не само хуните (чети: аварите- бел.К.М.), покорени през 796 г. от Карл Велики, са били привлечени към вярата в Христа през 798 г. от Ювавенския, т.е. Залцбургския архиепископ Арнон, както е посочено по-горе (не в този цитат, Асемани вече е изследвал тоя въпрос – бел.К.М.), но че също и моравците, и другите хуни (чети: карабългарите-бел.К.М.) установили се в Хуния, Моравия и Панония, са приели християнските тайнства благодарение на Лавреакския архиепископ Уролф, и то, както изглежда, през 805 г...” (с. 117).

Още през ХVІІІ в. блестящият Асемани е знаел за „други хуни”, които са в Панония и не са авари, понеже аварските владения са превзети през 796 г. от Карл Велики. Тогава аварите били покръстени от Ювавенския (Залцбургски) епископ Арнон, докато „другите хуни”, т.е. карабългарите на каган Абрахам и славяните на съуправителя му Моймир, са покръстени след 805 г. от Лавреакския архиепископ Уролф.
 

От 568 г. до 619 г. българите са съюзници на аварите в Панония, след което „господаря на хунския народ” (Никифор) става съюзник на византийския император Ираклий (610-641).

През 629 (или 632 ?) е възстановена „древна Велика България” и тюрките са отблъснати на изток. В интерес на истината, възможността за възстановяването на България, е във връзка и със сериозните проблеми на западните тюрки с уйгурите след 629 г.

През 669 г. хазарите, които са старите савири, и западните тюрки, създават Хазарския каганат и Велика България загубва териториите си от Кавказ до Днепър. На запад от Днепър обаче българите запазват своето влияние и именно тук пребивава Аспарух преди 680 г., когато създава нова българска държава на юг от Дунав, в Мизия.

Именно тази българска територия на запад от Днепър след 669 г., византийският император Константин Багрянородни (Х в.)  упоменава като принадлежаща на „карабългарите”, а през същият Х в. арабските историци сочат, че е българска. Ибн Рушдъ (Х век): „Мадиар. Между земята на печенегите и земята на българския Есгел лежи първият от краищата на мадиярите.”


 

Кой е Тутунд, до който пише папа Евгений ІІ през 825 г.?

„Тудун” e хазарската титла, това не е лично име.

Очевидно българският династичен род в Хазария, е получил от кагана подчинената титла „тудун“.

Хазария се разпростира на запад до р. Днепър, докато териториите на западните българи („карабългари“) са били от Днепър до Виена, където е и града Ветвар.

Тоест, българският династ от рода Дуло, наследник по тази линия на Бат-Боян (Теофан и Никифор пишат, че в края на VІІ в. Боян, по-големия брат на Аспарух, става данъкоплатец на Хазария), е бил васал (тудун) на хазарския каган, но на запад от Днепър, е бил суверен на земите на карабългарите.

Основавайки се на Бертинския и Мецкия ръкописи, Асемани пише, че през 805 г. „Тудун“ поискал от Карл Велики да го признае за каган.

Асемани пише: „Императорът се съгласил с неговите молби и заповядал на хаганът да поеме цялата власт, според техния древен обичай, както описах по-горе към 805 г. след Христа, според Айнхард и Бертинския и Мецкия аналисти” (с. 118).

За Карл Велики тази титла „каган” едва ли е значела нещо, но чрез нея през 805 г. „Тудун“ издига рода Дуло до нивото на каганската институция и фактически Карл го обявява за равен на хазарския каган.

Можем ли да разберем името на този български тудун?

Условието, което приел този тудун, за да бъде признат от Карл Велики за каган, било да се покръсти в християнството.

„През 805 г. Кабуан (чети: хаганът) отишъл при господаря Карл и хаган Абрахам бил покръстен над Фискаха” (с.118, по Асемани).

Новото християнско име на тудуна било Авраам (във формата Абрахам).

Асеманий пише: „Ханзиций стига до заключението, че споменатият владетел на хуните Абрахам не е бил по-различен от Тутунд” (с. 118).

Седалището на този български владетел на запад било срещу Виена, където е град Ветвар, старият Карнунт.

Именно на този български владетел е подчинен Моймир.

Ханзиций отбелязва в книгата си „Свещенна Германия“:

„Но изглежда сигурно, че Ветвар е бил град на хуните, а не на моравците. Защото „Вар” у хуните означава същото, каквото у германците е „бург”, т.е. „крепост”; същото значение на тази дума е запазено и до днес у унгарците. Вероятно селището Ветвар се е намирало близо до Дунав, откъм Моравия. Защото моравците живеели до Дунав. По протежението на реката, близо до развалините на стария Карнунт Тутунд (или Тудун), владетел на хуните, се разположил заедно със своите; и на него между другите после е писал писмо папа Евгений” (цитата е по Асемани, с. 119).

„Без съмнение – пише Асемани – един и същ е този, който е наречен от папа Евгений Тутунд , и този, който се назовава от Франкските анали Тудун, а също и от Бертинския аналист към 795 г.” (с.119).

Ето и текста на писмото на папа Евгений от 825 г. до българският владетел на карабългарите Абрахам:

         „Поради желанието за спасение на душите ви, най-скъпи во Христе синове, когато чухме за покръстването ви в християнската религия и за преуспяването на светата вяра и на делата ви, ние бяхме обхванати от върховна радост и ликуване. Вестоносец на тази желана вест беше достопочтенният Уролф, архиепископ на светата Лавреакска църква и пресвят наш брат, а ваш духовен баща, който чрез своята света проповед ви е създал като деца, осиновени от Бога. И така той, идвайки на доклад в храма на Апостолите, ни препоръча да подкрепим създаването на новата църква с нашата апостолическа благословия, която е учредил да бъде управлявана по католически.(По това време още няма разделение между Константинопол и Рим в църковно отношение, така че тук се говори за общоцърковен обред – бел.К.М.) У тях отдавна, още по времето на римляните и гепидите, както става ясно от неговото изложение, в седем епископски области техните предшественици са получили епархии със свое митрополитско право. Според това право и тоя закон споменатият предостоен в Бога архиепископ е поел задължението като евангелски сеяч сам той да засее дълго отхвърляните семена на небесния живот и да отгледа за вас кълнове, покълнали отново в душите ви, за да бъдат спечелени за Господа Христа, в онази земя, отрано християнизирана и поверена на грижата на неговите стари предшественици, която вие с тайното застъпничество на всемогъщия Бог сега имате в наследство (тук папата директно казва, че Хуния не е старата Авария, а владенията на Тутунд и Моймир са създадени „сега”, като „наследство”- бел. К.М.). Този тъй учен служител на Божието слово, познавайки го като необходим във всяко отношение за вашето спасение, изпитан във вяра и пример, ние ви изпратихме от страна на светата майка – Римската църква, за управител и с каноническо решение поверяваме нему и на неговите приемници да упражняват нашата апостолическа функция и епархиалното и църковно право, и практиката и властта на неговите предходници, именно на архиепископите на светата Лавреакска църква, в гореказаните области Хуния, която се нарича и Авария, и Моравия, а също и в провинциите Панония и Мизия (горна Мизия – бел. К.М.), като потвърждаваме решението на този наш декрет с подпис.”

            Малко по-нататък папата съветва църковни дейци и светските ръководители на Хуния, т.е. Тутунд и Моймир, да слушат наставленията на архиепископ Уролф: „Поради това и вие, събратя и съепископи съумейте да проявявате на свой ред към него по-голяма почит и като благоразумни синове да се подчинявате на здравата доктрина на небесното учение за вашата йерархия, а вие също, мирски първенци и народе, подчинявайте му се поради неговите най-спасителни наставления не само като на човек, а като на Бог, и останете твърди в католическата вяра, която сте приели в името на Господа Исуса”. (с.116, 117, по Асемани).

 

          Няма съмнение, че тези „други хуни“, щом не са аварите, са именно карабългарите.

Евгений II (на латински: Eugen II) e от 11 май 824 г. до смъртта си папа. Името му на гръцки означава "ангелски роден".
Преди да бъде избран против волята на римското население е епископ (архиерей) на църквата "Санта Сабина".
В интерес на добрите връзки от папа Стефан IV между папа и император, Евгений II съобщава избора си веднага на Людовик Благочестиви, който веднага изпраща най-възрастния си син Лотар I в Италия, за да му помага в неговите проблеми с римското население.
Така се стига до Constitutio Romana от 11 ноември 824 г., което осигурява императорската власт над Рим, Църковната държава и Курия и мн. др., определя папският избор да се прави само от клира и благородниците и новоизбраният папа преди да е осветен трябва да се кълне във вярност пред императора. Конфликтът между папа Евгений и градът Рим води до намаляване на привилегиите дадени на Пасхалий I.
В замяна на тези новости императорът дава на папата свободна ръка във вътрешните църковни въпроси.

Може ли уточнение, къде и кога К. Багренородни използва думата "карабългари"?

Голяма част от хуните са приели християнството 400 години преди тези събития.
Св. Йероним: „...Хуните учат псалтира и топлят скитския студ с топлината на вярата"

Има десетки сведения за интереса на хуните към евангелието и псалтира...Все пак в Хунската империя обаче има толерантност към всички религии и вярвания, което прави именно хунската империя протообраз на днешна Съюзна Европа :)))

Кои са тези кара-българи?

Изворите се оказват изключително оскъдни за тях. От византийските летописи не можем да научим нищо повече, от краткото изречение (гл. 12) в „За устройство на империята”. Но затова пък откъслечни сведения за тях има в западните ранносредновековни анали.

Самият термин „кара” доскоро бе превеждан само чрез турската дума „черен”, но волжко-българския летопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” съдържа текст, който изрично уточнява, че хуно-българската дума „кара” е имала значение „запад”.


„Западните българи (...), които останали под зависимостта на аварските хакани, започнали да се наричат Кара-българи, т.е. западни, а не черни, както смятали тюрките. Защото българите наричали запад „кара”, изток „ак”, север „кук”, а юг – „сара” или „саръ”...” ( Бахши Иман. Джагфар тарихи. С., 2005, с.21 )

Друго основание тюркската дума „кара” да не бъде възприемана буквално, е наличието на хазари, които по време на юдейската религиозната реформа на Булан са били наричани „кара хазари”, не защото са с по-черен цвят на кожата, а понеже са обявени за езичници от кагана.

С термина „кара хазари” са били наричани онези хазарски поданици, които въстават срещу Булан и отстояват старото езическо божество Кубар (арменския историк Мовсес Кагантуваци изрично пише, че хуните почитат „бог Куар”). Въстаническите центрове, които били на запад от хазарската столица Итил, наричали себе си „кубари”. В тяхното число влизали не само хазари, но и голяма част от васалните българи. За „кабари” ( ) пише в гл. 39 от „За устройство на империята” и Константин Багрянородни. Те били причина, според него, да „избухне междуособна война” в Хазария, а по-късно напуснали каганата и отишли да живеят с маджарите в Панония.

наглеца чел за "каракалпаци" от Великолепния Асемани в 18 век и блестящия Нутрудинов в 20 век кви оригинали открили били разкрили и издали научно за Славяните пазени от бабите им, пълни с историята на славяните

" 2. marknatan - "византийският император ...
31.08.2013 23:28
"византийският император Константин Багрянородни (Х в.) упоменава като принадлежаща на „карабългарите”, "

Записано Е Мауро България, Нигра България, Черна, Тъмна България от територията в която е Тъмно, никви каракалпаци е немало, по дифолт в 3 ч и половина в бара има само шведки, до идването в 16 на нарезаните нутрудинки ."



"ИСТОРИЯТА Е НАУКА, А НЕ ПРОБЛЕМ НА МЕНТАЛНОСТТА ИЛИ ПОЛИТИКА"

Нещо за племенниЯ съюз на ПРАБЪЛГАРИТЕ, които строили градове, за до ходят летно врме на палатки и прабългарите, които не строили градове защо А) били ромски стражари Б) били от 13 те хунски племена описани от Митиленския, записано с хунската и писменост направена от тримта треньори открита в Крим открита от Апостолите а Славшните и заесена с ТЯЛОТО на св Климент в Рим от БАШ Майстора не са ли открили за науката АСЕМАНИТЕ ...
ХА ХА ХА


бабйковец смотан билозаписано на майчин език КАРАБУЛГАРИ у ВЕДА СЛОВЕНА
ха ха ха

идиот

на фца серафимка кат илян трябва да заметиш че в оригинала е "Маурис Вулгариас",

Или България на Тракийкия бог Марс, значи Болгарция са тракийци

За уфолозит от списание 8 става и Българите са от Марс

Четете Везд Ист Анарх "Научно установяване територията на Черна България"

https://www.google.com/url?q=http://marknatan.blog.bg/history/2013/09/03/nauchno-ustanoviavane-teritoriiata-na-cherna-bylgariia.1145237&sa=U&ei=QKbzUq-rJYbeyAHz9ICwAw&ved=0CAYQFjAA&client=internal-uds-cse&usg=AFQjCNG6Kj6QfiMOTA6w1ag9xWnm4qLQsA

"Исторически сведения научно потвърждаващи теоретично намерената територия на Черна(Тъмна) България на 60 градуса северна ширина"

https://www.google.com/url?q=http://marknatan.blog.bg/history/2013/09/04/istoricheski-svedeniia-nauchno-potvyrjdavashti-teoretichno-n.1145610&sa=U&ei=QKbzUq-rJYbeyAHz9ICwAw&ved=0CAgQFjAB&client=internal-uds-cse&usg=AFQjCNFxSngnrjjme9SHuPgWn7LyUHIs-Q

Tеоретично намерената Черна България упомената от Константин VII по указаната продължителост на дневна светлина от Идриси се потвърждава в други автетични независими сведения , за която територия бе теоретически доказано, че трябва да се търси, в района с географска ширина от 63 градуса, където дневната светлина през зимата е 3 ч и половина и което етимологически отговаря и обяснява името дадено на тази територия на България, като Черна България от Константин Седми, наречена логично Черна, което отговаря на семантиката на тази яаст от Българиш, като територията и Тъмна България поради "вечния" и здрач по тези географски ширини, се указва и от други независими източници

Кара на турски е черен. На старобългарски има съвсем друг смисъл и означава Велик! Тези карабългари са свързани със стара , Велика България. Не ни свързвайте с тюрките, нямаме общо
Наричали са Китай-Кара Китай-не означава черен, а Велик!

На гръцки черен е мавро и сигурно да се тълкува така , се дължи на лош превод.
Да преведеш нещо, например Шекспир, означава да го напишеш отново. Да превеждаш Шекспир, трябва да си поне близко до него, да го усещаш.
Иначе се получават комични ситуации
Извинявам се, че се намесих, но сърце Юнашко......-

Още една старобългарска дума и изчезвам
Кал-червен. Оттам идва и калинка на руски и на български-червенка. Може и да се тълкува ,защо ли русите имат същата дума-кой от кого я е взел и дали изобщо я е взимал от някого.
Сега ,когато върху мен ще се излее помията на Ксантипа и аз като Сократ бих могъл да кажа, че хубавото време ме е подвело, затова не съм си взел чадъра...

63 градуса , вероятно северна ширина.
Интересно!
Това е близко до полярния кръг. С какво са се изхранвали тези хора, с мъхове, лишеи и полярни лисици. Сигурно и ДеД мороз е бил с тях, да не се изгубят в полярния мрак
За по голяма нагледност и да не говорим празни приказки, нека авторът на това тълкувание за 63 градуса да бъде така добър, колкото е и симпатичен и да приложи една съвременна карта, на която да очертае с пергел или линия, според картата териториите след 63 -ти паралел, така, че ние, простите да добием нагледна представа за териториите , населявани от кара булгарите

И как така превърна Кяубан в каган ? Освен това в Панония живеят и хуни и българи и авари

http://forum.boinaslava.net/attachment.php?attachmentid=16211&d=1274111376

В Именника пише ясно за тиглата на първите - канас. Тюрколозите български го превеждат-кан, каган, както им отърва. Да се заинтересоват от Йоаница, какво е казал на папските легати за държавата ни, във връзка с думите, че били наследници на Еней.
Друг път ще го кажа!

свържете две и две, кара- т.е. велики българи - а знаем че българският владетел на карабългарите Абрахам/Авраам, е основател на Унгария. Ае да правим федерация на българските държави, едни сляти а с другите няма да можем. Унгария,Ромъния( знаем че Ромъния е създадена не официално от български болярски владения), ние,Македония, Украйна(Киевска Русия) и още 5

създадената през 568 г. обща държава между авари-тюрки и българи-кутригури в Панония. Аварският дезертьор от армията на Икстеми се провъзгласява за "каган" с 20 000 авари, а неговият заместник от българския род Дуло в Панония заедно с 10 000 кутригури, приема титлата зам.каган, т.е. кан ябгу, оттук и формата в "Именникът"- канас юбиги...

Каран(на гръцки: karanos, на латински: Caranus, Karanus) е първият цар на Древна Македония през 808-777/776 пр.н.е. и основател на династията Аргеади, наричана още Темениди. Според Диодор той е потомък на Херакъл (Диодор 7, 17.). Син е на Аристодамид (цар на Аргос), син на цар Мероп. Прадядо е на Александър Велики по 17 коляно. Брат е на Фидон (или Федон), цар на Аргос.
Когато баща му умира Каран е изгонен от Аргос от брат му Фидон. Каран oтивa в Делфи и питa оракулa, кoйтo му кaзвa, чe кoзи щe гo вoдят и щe гo зaвeдaт дo бъдeщoтo му царствo. Каран слeдвa стaдо кoзи, бягaщи от буря и тaкa стигa в Едеса в Emathia, Македония. Едеса стaвa нeгoвa столица и я нарича Еге (Aigai от стaрoгръцки: aigis = кoзa), днес Вергина.

Егида: произлиза от древногръцката дума "Aigis" (новогръцки, егида) - така в древна Гърция се е наричала козята кожа, и по аналогия така се е наричал щитът (бронята) от козя кожа. С козя кожа древните Гърци са покривали голотата си, а също са я използвали в средствата за лична отбрана, тъй като подплатяването на щитовете с козя кожа е осигурявало допълнителна защита. Егида се е наричал и щитът на Зевс (гр. Диас), който е бил изработен от бог Хефест (гр. Ифестос) от кожата на козата Амалтея (Amaltheia), с млякото на която е израсъл Зевс. Хефест украсил щита с прекрасни релефи. Само в извънредни случаи Зевс давал щита на най-любимите си деца - богинята Атина и бог Аполон. Поетът Омир нарича Зевс "Aigioho" точно защото държал егида-щит от козя кожа.
При сраженията си с Титаните Зевс използвал щита за да се защити. Първоначално козята кожа била украсявана със змии като ресни, тогава била главният символ на Зевс и на Атина. По-късно егидата се превърнала в броня от кожени плочки, като не служела само за отбрана, но и за нападение. За тази цел в средата ѝ била поставена главата на Горгона Медуза, вкаменяваща всички, които я погледнели. През историческата епоха егидата станала знак за божествената сила, с която били облечени царете и императорите на Рим.

Други значения: Метафорично днес думата означава грижа, покровителство и често се използва в израза "под егидата на ..." със значение "под патронажа на ...", "под покровителстото на ...". Егида (гр. Aigida) се нарича и бялото петно върху роговицата на окото.

Г-н Милчев, искам искрено и от сърце да ви кажа че, това което определено ценя при вас, освен неуспоримия факт че сте Учен Историк с много сериозна и "тежка" Биография, е това че не се криете като някаква църковна мишка(спароток, гет, сандлих, леонопровски и прочем) а "Епонима" излагате вашите тези и теории, а това е нещо което ме кара всеки път дори да съм на съвсем друго мнение, да ви следя постингите в който винаги има и доста верна и интересна информация. Аз съм анонимен(роден и израснал в Ахтопол) защото винаги мойте постинги са творения на други известни учени а не мой.

В оскъдното сведение за Кубрат и синовете му в хрониките на Теофан Изповедник, Патриарх Никифор и Анастасий Библиотекар няма дори намек за някакъв сноп стрели или пръчки, които владетелят накарал синовете си да счупят.
Първообраз на легендата за снопа пръчки вероятно е следната Езоповата басня:
„Селянинът и неговите синове”
„Синовете на един селянин вечно се карали. Много пъти ги съветвал той да живеят задружно, но никакви думи не помагали. Тогава решил да ги убеди с пример - казал им да донесат снопче пръчки. Щом синовете изпълнили заръката, бащата им подал снопчето пръчки и поискал да ги счупят наведнъж, но колкото и да се опитвали те, не успели. Тогава селянинът развързал снопчето и започнал да им подава пръчките една по една; сега те ги чупели без усилие. Тогава селянинът казал: „Така и вие, деца мои, ако живеете задружно, никакъв неприятел не ще ви победи, но ако почнете да се карате, лесно ще ви победи всеки враг.”

Тази басня, бидейки нагледен пример за значението на единството в живота както на хората, така и на държавите, много пъти е адаптирана в историята на различни народи. За българската история е пригодена от Ст. Бобчев в 1882 година и е отпечатана в един учебник по история през 1894 година, но тъй като оттогава се препечатва в различни учебници и книги без да се споменава авторът й, вече малцина знаят, че тя всъщност е една късна измислица, съчинена в края на 19-ти век.

Възможно е, въпреки че и Константин Багрянородни я пише през Х в., но наистина културата, религията, гените, това са международни феномени...