Прочетен: 16464 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 11.11.2013 22:43
Миналото на хуно-българите е прикрепено през ХVІІІ в. към изучаването на Римската история през ІV и V векове. Същото може да се каже и за миналото на готите, но тяхната късно-антична история се обособява в отделен научен проблем и се фаворизира като национално древно минало на германската държава.
Обща заслуга на германската и руската исторически школи, е въпросът за късно-античните хуни да бъде вкаран в една абстрактна формула, наречена „велико преселение на народите”.
Тя априори вменява, само на ниво мнение, че хуните имат своята прародина в Средна Азия и са тъждествени с Hsiong-nu (хсионг-ну), за които китайските историци дават сведение до І в. от н.е. През ХVІІІ в. Гибон определено мисли така и причислява предците на атиловите хуни към монглоидите от Жълтата река и Ордос Hsiong-nu.
Все пак модерната историческа наука в Западна Европа през ХХ в., във връзка с критичният метод, изоставя тази хипотеза-мнение, предвид нейната несъстоятелност и липсата на археологически данни за велико преселение през ІV в. чак от Средна Азия в Европа. Но в Русия не е така.
Изоставеното в западна Европа просвещенско мнение за идентичност между европейските Huns и монглоидите Hsiong-nu, процъфтява от 1900 г. в Русия, когато руският учен Иностранцев се заема да превърне германското мнение в научна доктрина.
хсионг-ну на китайска ваза
За съжаление в първата четвърт на ХХ в. забележителният български учен проф. Златарски, е под влияние на тази руска доктрина и дава грешна представа за произхода на хуно-българите от средно-азиатските хсионг-ну.
Руската историческа наука през ХХ в. не разработва самостойно въпросите на хунологията, а просто превръща последната в придатък на сюнологията. Така въпросите около късно-античното хунско минало, което е спорадично експлицирано през ХVІІІ в. и ХІХ в., покрай изучаването на римско-византийската история, през началото на ХХ в. е прехвърлено от руската наука като придатък към изучаването на сюнологията в Средна Азия (?).
Руската имперска наука в началото на ХХ в., в лицето на Иностранцев, тотално отхвърля предкавказкият произход на хуните, който е отбелязан от всички късно-антични летописци. Дали това е случайно или има нещо общо с руските имперски амбиции в Кавказ след средата на ХІХ в., не е наша тема. Все пак, имайки предвид, че потискането на паметта за предкавказкият произход на хуните, не е единично явление в руската историческа наука, където до края на ХХ в. не се разработваше волжко-българското минало на една държава, съществувала няколко века през Средновековието, може да бъде допуснато, че въпросите са повече субективни, отколкото обективни. А всичко това деградира изясняването на по-късните процеси в региона, когато на границата на старата и новата ера в Кавказ се заражда хунската военна аристокрация.
Името „хуни” (хини, хони, кионай, хионит) е урартско название за кимерийците и води произхода си от VІ в. пр. н.е., когато в деветият Яшт на Авеста е засвидетелствувано за първи път.
В историческата наука доскоро не се знаеше достатъчно за древната кимерийска история, което бе основна причина досега да не се обърне достатъчно внимание на сведението от VІ в. от н.е. на Прокопий Кесарийски, че хуни и българи произхождат от кимерийците.
Внимателното проучване на сведенията за хунските племена в късно-античните летописи, дава отговор, че името „хуни“ не е принадлежало на нито един народ от хунския съюз. Нито един народ от хунския съюз не се е казвал хуни. С други думи, след като от VІ в. пр.н.е. кимерийците получават от урартите външното название „хони, хини, хуни, хионит“, това име е част от кимерийската история и неслучайно Прокопий Кесарийски пише, че българо-хунските племена утигури и кутригури са ядрото, създало хунския съюз. Тези „кимерийци“, пише Прокопий, нападнаха готите на Херманарих през ІV в.
„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури. Всички те живеели на едно и също място , имали едни и същи обичаи и начин на живот, и не общували с хората, които били на западната страна на Меотида (Азовско море-бел.м.), защото те никога не били ходили отвъд тези води и нямали представа, че могат да ги пресичат; имали някакъв страх от това толкова лесно начинание и даже не се опитвали да пробват. На отсрещната страна на Меотида и до Черно море живеели така наречените готи-татраксити (…), значително встрани от тях били готите-визиготи, вандалите и всички останали готски племена. В предишните времена те се наричали също скити, понеже всички племена заели тези места се наричали с общото име скити, а някои били наричани савромати, маланхлени. По техните разкази, ако легендата е вярна, един път няколко млади кимерийци гонели с техните кучета сърна по време на лов, но тя навлязла във водата. Младежите обладани от хъс, обхванати от страст или пък подведени мистериозно от волята на божеството, се втурнали след сърната и заедно с нея стигнали до отсрещния бряг. Там преследваното животно в миг изчезнало (Кой може да каже как е било точно? Според мен, животното имало само тази цел да причини нещастие на живеещите по този бряг варвари.), но младежите, които претърпяли неуспех в лова, успяли в друго: открили неочаквани възможности за битки и трофеи. Върнали се те възможно най-бързо при своите и уведомили всички кимерийци, че водите не са пречка и са преодолими. И тогава целия народ се въоръжил и преминал на отсрещния бряг. По това време вандалите се били изнесли от тези места и се утвърдили вече в Либия, а визиготите се заселили в Испания. Тогава кимерийците внезапно нападнали живеещите по тези равнини готи и много от тях убили, а другите обърнали в бягство. Онези, които можели да бягат, взели децата и жените си и напуснали родните си места и през р. Истър (Дунав – бел. м.) стигнали до земите на римляните. Те причинили в началото доста зло на живеещото тук население, но след това с позволението на императора се заселили в Тракия“ (Прокопий. Войната с готите, кн.ІV.5).
Произход на името на първородния син на ...
Аудиенцията на Приск при хунската царица...
Необходимостта да бъдат обобщени новите проучвания в науката за кимерийците, е отдавна на дневен ред пред българския читател, който се интересува от този народ.
Тази статия няма за цел да обхване всички източници по проблема, нейната задача, както казахме, е друга: да очертае каква е представа днес в науката за кимерийците.
В тази връзка, вече е общоприето да се уточнява следното: древните сведения за кимерийците идват от два, често пъти противоречащи си, извори.
Единият тип извори, доскоро фаворизиран в науката, е този на античните автори.
Другият тип източници е древно-източен, в него влизат асирийските клинописи, урартските, библейските, вавилонските и ахеменидските сведения за кимерийците.
Допреди малко повече от четвърт век общата представа за кимерийците беше следната: 1) Те са доскитското автохтонно население в северно-черноморските и предкавказките територии. 2) Някъде към 9/8 в.в. пр.н.е. по тия места идват от Средна Азия скитите и притесняват кимерийците. 3) След това кимерийците през Кавказ нахлуват в Задкавказието и Мала Азия, подгонени от скитите. 4)Кимерийското присъствие в Предна Азия и Мала Азия е незначително, на фона на скитското. 5) След 6 в. пр.н.е. вавилонските източници наричат кимерийци онези, които ахеменидските определят като „сака”. 6) На основание на предното, сведенията на асирийските клинописи от 8 -7 в.в. пр. н. е. за кимерийци и скити, се разглеждат като взаимозаменяеми и много често учените приписват на скитите военни действия, обозначени от асирийците като кимерийски.
Още тук трябва да кажем, че гореочертаната стара „обща представа” за кимерийското минало, днес е тотално променена.
Преди да посочим как бе извършена тази промяна, нека изясним, че в основата на старото експлициране стояха сведенията на Херодот, които учените съвместяваха с древно-източните данни, особено тези от асирийските клинописи, и така оформяха своите теории. Разбира се, Херодот отдавна не е единствен източник за събитията в Древния изток, но беше най-важният източник за общата картина от събития, които се случват там и в чиято картина кимерийското минало, е само отрязък от събитията, случили се малко повече от 100 г. преди падането на Асирия. Сиреч, „кимерийският въпрос” излезе на преден план за изтоковедите, едва след усилена и продължителна работа от тяхна страна над изучаването на страни като Асирия, Елам, Мидия, Урарту, Фригия, Лидия и т.н.
При изучаването на тези страни, този път и във връзка с присъствието на скити и кимерийци в Предна Азия и Мала Азия, ролята на Херодотовите сведения за „скитското господство” там, бе дълго време някакъв априорен постулат.
Този постулат за „скитското господство” в Предна и Мала Азия започна да се руши постепенно. Първоначално, с проучването на Мидия. Даденото от Херодот логографско сведение, че скитите са превзели Мидия, се оказа за учените в пълно противоречие с данните на източници от Изток, съвременни на възходството на мидийците.
Много усилие бе необходимо на учените за да кажат „сбогом на Херодот” по този проблем, а оттук постепенно се разплете и пъзела изобщо за скитското присъствие в региона.
Започнаха да се задават въпроси откъде идва и от какво е обусловено „скитофилството на Херодот? Защо Херодот премълчава сведения за кимерийците, които други антични автори след V в. пр.н.е. знаят?
Всичко това наложи да се преразгледат отново асирийските клинописи и критично да се изучат, вследствие на което неправомерното старо отъждествяване мужду скити и кимерийци, бе коригирано, тъй като акадските сведения много ясно разграничават едните от другите.
През 1991 г. на симпозиум в София Асколд Иванчик представи статията си „За името „кимерийци””, в която бе преразгледано старото сведение на И.М.Дяконов за етимологията на името „Gamir”.
Тук е необходимо да внесем малко яснота.
Учените отдавна обръщат внимание, че в гръкоезичните източници, още от „Одисеята” на Омир от втората половина на 8 в. пр.н., етнонима им е известен като „кимерийци”(Κιμμέριοι), докато в асирийските клинописи, библейските данни за Гомер и в арменските сведения, те са с начална буква „г” [Акадското „KURGamir (ra)].
На основата на сведенията на Херодот, през 1981 г. Дяконов разработва хипотезата, че самоназванието „Гамир” е препредадено на гърците чрез посредничеството на тракийския език, при това в онази епоха на единство на трако-фригийския, където той фиксира отсъствие на звук „g”. Така, пак на основата на Херодот за предскитски старини в северното Черноморие, Дяконов датира това време на посредничество към 12 в. пр.н.е.
Упоменавам статията от София (1991 г.) на А. Иванчик, тъй като тя е нещо като акцент на едно продължителното разплитане на истината за „историческите кимерийци”, извършено от много учени в период от малко повече от четвърт век насам, при това не само на основата на асирийските клинописи от VІІІ/VІІ в.в. пр.н.е., които са съвременни на кимерийското присъствие в Предна Азия и Мала Азия, но и на основата на продължителните археологическите проучвания по темата.
Както по отношение на историята на Мидия, и при съвременното състояние на кимерийския проблем, се стигна до „сбогом на Херодот”. Разбира се, последното е само метафора. Сведенията на Херодот за скити и кимерийци, не са отхвърлени от науката, просто те не са достоверния източник за тях от VІІІ/VІІ в. в. пр.н.е.
Херодот пише за скити и кимерийци през V в. пр.н.е., т.е. е нормално логографските му сведения да не са точни, тъй като са ІІ в. отдалечени от събитията през VІІ в.. При това Херодот, както сочат учените, ползва определено скитски легенди и разкази. Учените вече са посочили и откъде идва „скитофилството” при Херодот. Скитското минало е основния мотив на Херодот, за да даде обяснение в своята история за причината на гръко-персийските войни. Както посочват учените, напълно е възможно през VІІ в. да е имало някакъв локален сблъсък между скити и миди, но това в никакъв случай не може да е „скитско господство” над развиващата се мощно Мидия по това време, която заедно с Вавилон слага край на Асирия. „Скитофилството” на Херодот определено е мотивирано и от отпора, който скитите оказват на Дарий в края на 6 в. пр.н.е.. Така, според изследователите, Херодот дава хиперболизиран образ на скитите от VІІ в., т.е. прехвърля „скитофилството” си от V в. към VІІ в.
Изясняването от изтоковедите, че античните извори за кимерийците трябва да бъдат вторични, не отхвърлени, спрямо асирийските, които дават сведения съвременни на VІІІ/VІІ в. в. пр.н.е. за кимерийци и скити, се оказа ...излизане на духа от бутилката.
И.М.Дяконов, блестящ учен и ветеран по проблемите на Древния изток, прие новите проучвания на немските и руските кимеролози по проблема за скити и кимерийци, дори – за разлика от много други свои колеги – ги насърчи, очаквайки в бъдеще кимерологията да се развие в такава степен, в каквато преди стотина години египтологията. Дяконов се отказа от хипотезата си, че кимерийците са автохтонно предскитско население по северното Черноморие. Археологическите проучвания не дават отговор, че точно кимерийци са предскитското население на северното Черноморие, още повече, че кимерийските артефакти в Иран и Турция сочат, че така определения 2 етап на ранно-скитската култура, е занесен в Предна и Мала Азия първо от кимерийците, а след това от скитите. Във всеки случай, независимо, че през VІІІ/VІІ в.в. на юг от Кавказ скити и кимерийци са представени с една и съща археологическа култура, която бе известна на учените като 2 РСК, асирийските клинописи много ясно разграничават скити и кимерийци, и старите легенди при Херодот за господство и първенство на скитите на Мадий, си остават само легенди...
Нещата така се преобърнаха в науката, че днес кимерийското присъствие в Предна и Мала Азия, чертае мощна кимерийска вълна, при това стана очевидно, че кимерийците явно не са номади, а имат държава посочена на юг от Кавказ и на север от Урарту.
Проводник на името на кимерийците към гърците, както смята Иванчик в статията му от София, не са траките, а лидийците, които нямат „g”, при това препредаването на името, не може да е преди 714 г., когато асирийските клинописи дават първо сведение за кимерийската начална хегемония, визирайки атаката им над Урарту.
Както казах, целта на тази статия е за „обща представа” и я написах, защото доста пъти мои приятели ме подтикваха към това. С други думи, целта е схематична и популярна, и за да не изглежда голословна, все пак ще приложа определена литература.
Тепърва предстои да се пренапише историята на този народ кимерийци, да се види какво става с тях след VІІ в. пр.н.е., да се включат в научен оборот и късно-античните данни за кимерийците и за народа хуни, който ги онаследява. Но това предстои.
Преди това, просто трябва да „сменим чипа” за представата ни за древните кимерийци от VІІІ/VІІ в. пр.н.е., за да не се окажем в затворената бутилка на „вчерашния ден на науката”, както предупреждава една изследователка (И.Н.Медведская).
Затова харесвам това изследване и заради положеният труд.
И ако българската история в чуждите летописи не се обяснява, и по тази причина всеки добросъвестен или не, изследовател може да си я интерпретира както му е целесъобразно, то с българските източници не е така!
И точно те са най-много мразени и унищожавани през вековете а днес са неглижирани и са обект на лъжи и клевети!
Кимерите са древнобългарска племенна общност - те произхождат от древните булгари а не българите от тях!
Името им е също булгар-тюркско и означава - Лодкари, Превозвачи. Влизат в състава на няколко съвревменни народности най-голямата от които е германската.
Урартските названия са древнобулгарски както и името. Арья-Ура(Идел) - тази древна прародина са посочвали в самоназванието си множество култури и цивилизации по света. В Близкият изток едва след преврата на Саргон на власт идват семитските династии държави, които развиват своята култура на базата на предишната древнобулгарска!
Сред тези култури и държави е и еврейската, в това число и свещените им книги са писани на тази база. Азбуката им също е от арийски произход и това отдавна не е тайна и за самите тях!
11.11.2013 15:09
13:43
Българската история в летописите на всяка крачка `Е ДЛЪЖНА ДА` си кореспондира с българската история в българските летописи. `ТОВА ПРАВИ И БАРАДЖ ТАРИХ, УПОМЕНАВАЙКИ, ЧЕ КАМИРЦИТЕ ПРОИЗХОЖДАТ ОТ СИНДО-МЕОТИТЕ И ТОВА СА ПЪРВИТЕ СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРИ` БЛАГОДАРЯ...
11.11.2013 20:47
- Да прочетем нещо из пожълтелите страници ? - През 1903 год. в Киив, на Съезда на Славянските комитети, българската делегация предвождана от русофила(към него момент) Иван Вазов ... изпада в крайно деликатна ситуация, По причина ? - На разразилият се научен скандал иницииран от руската академично-историческа мисъл ?
- В какво се състои неудоволствието на РОССките "братя" славяни ? - ами те, много са разлютени, че доцента от Софийският университет Васил Н. Златарски, си е позволил да развива теорията за произход на българите от ХУННите, като не се е позовал ... че ? - Неговата теория почива, на по-ранната разработка по въпроса на Иностранцев К.А. ?
- Тоест Златарски е обвинен в грях, който в научните среди се нарича ПЛАГИАТ !
- Но кой е В. Н. Златарски ?
1. Завършва история в Университета в Санкт Петербург през 1891 г.
2. Специализира в Берлин през 1893-1895 г.
3. От 1 октомври 1895 г. чете лекции във Висшето училище (днес Софийския университет).
3. От 1897 до смъртта си преподава българска история в Софийския университет;
4. редовен доцент в същият(1897–1904);
5. извънреден професор (1904–1906);
6. редовен професор (1906–1935);
7. През 1913–1914 и 1924–1925 е ректор на Университета ...
- От 1900 Златарски е действителен член на Българското книжовно дружество (от 1911 преименувано на Българска академия на науките);
- секретар (1900–1921) и председател (1921–1926) на неговия Историко-филологически клон.
- От 1921 до смъртта си е заместник-председател на БАН.
- Член-кореспондент на Руската академия на науките в Санкт Петербург от 1911,
- дописен член на Чешката академия на науките в Прага (1925)
- на Югославската (Южнославянската) академия в Загреб (1929).
- Почетен доктор на Харковския университет.
- Председател е на Българското историческо дружество 1911-1935 г.
- Де всекиму такава научна КАРИЕРА ! - ама трябва да си ПОСТЕЛЕШ ставайки приятел на Големият СЛАВЯНСКИ брат :)) !
11.11.2013 23:15
- Казвам, че Златарски (и не само той ?!) пише неща в угода ... Но, в чия угода ? - това е куесчъна !! :)) - Ако не разгледаш цялата картинка, по отношение на Българската историография в контекста на вътрешно(в България) и международно(минимум Балкани) положение - Никога няма да стигнеш(м) до отговора - Защо сме Хуни(по Златарски-Иностранцев) ... фино-чуваши(от Волго-Урал, по Иречек) ... и т.н. ?
- Ценов ако и да е писал История на българите - в България е ЗАБРАНЕН, демонизиран и по всякакъв начин неглижиран образа му на учен и човек(а не толкова наспроти творчеството му) !
- Само пример ! - Как се процедира по отношение на учЕни, които пишат неща ... Преди да им "дойде времето" !
- Живият пример е не с Петър Добрев, който ни изкара "иранци" а с един АКАДЕМИК - Да академик - на който предполагам не си и чувал името, който си е позволил през 70-те години, да твърди че ... Мадарският конник е с вероятни аналози в Иран ?!!
- Знаеш ли за кой български академик, ти говоря и какво е станало с него ?
- А относно ?
- Иностранцев, тотално отхвърля предкавказкият произход на хуните ...
- проф. Златарски, е под влияние на тази руска доктрина и дава грешна представа за произхода на хуно-българите от средно-азиатските хсионг-ну.
- хунологията (да не се бърка със сюнологията)
- Ето ти една статуетка, съхранявана в Бритиш мюзеум, на един Хун от областа Ордос, която се намира под Жълтата река(Хуан-хъ): http://en.wikipedia.org/wiki/File:BronzeManOrdos3-1stCenturyBCE.JPG - датировка между 3-1-ви век, пр.н.е. ?
- Да си виждал монголоид(китаец с такива очи) и пищна брада ?
- Относно езика на хуните, теориите са:
- тюркски;
- монголско-пратюрски;
- енисейски;
- ирански ... или език изолат ? :)) - В китайски хроники, се говори че хуните са били европеиди русо-червенокоси, със светли очи ?!
А тази коланна украса от Ордос (?)
а)http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/15/BeltBuckleOrdos3-1CenturyBCE2.JPG
б) http://en.wikipedia.org/wiki/File:BeltBuckleOrdos3-1CenturyBCE1.JPG
в) http://en.wikipedia.org/wiki/File:HorseAttackedByTigerOrdos4th-1stBCE.JPG
- Да ти напомня на една друга от причерноморските степи ?!
- Ей го ! - де е този Ордос ? - http://en.wikipedia.org/wiki/File:OrdosPeopleMap.jpg
12.11.2013 09:09
- Да си виждал монголоид(китаец с такива очи) и пищна брада ?
- Относно езика на хуните, теориите са:
- тюркски;
- монголско-пратюрски;
- енисейски;
- ирански ... или език изолат ? :)) - В китайски хроники, се говори че хуните са били европеиди русо-червенокоси, със светли очи ?!
А тази коланна украса от Ордос (?)
а)http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/15/BeltBuckleOrdos3-1CenturyBCE2.JPG
б) http://en.wikipedia.org/wiki/File:BeltBuckleOrdos3-1CenturyBCE1.JPG
в) http://en.wikipedia.org/wiki/File:HorseAttackedByTigerOrdos4th-1stBCE.JPG
- Да ти напомня на една друга от причерноморските степи ?!
- Ей го ! - де е този Ордос ? - http://en.wikipedia.org/wiki/File:OrdosPeopleMap.jpg
=======================================================
Според наставника на Гет, пророка Спароток, хунну на Ордос са руси траки, които дошли на запад....Олигофренията не е от вчера...Злоупотребявайки с данните за европеиди динли в Средна Азия, наставникът на Гет иска да ни внуши, ЧЕ ТОВА СА ТРАКИТЕ ДОВЕДЕНИ ДО КИТАЙ ОТ ДИОНИС.....Нали държавата на Премянов и Спароток има тази цел: да изкара, че трак значи турк ....Такава е директивата от Москва, понеже Турция никога няма да стане член на ЕС, но Тракедония и Турция ще станат членове на Евразийския съюз на Путин, нали ГуДъ?
Зависи от това дали правите разлика между национална и етническа принадлежност. Вие правите ли такава разлика, защото досега не съм го забелязал? А приравняването на двете е идеалното средство за злонамерено ликвидиране на всяка държава. Не е никак трудно за доказване. Имаме и трагичния пример от ПСВ, когато българската национална кауза е срината и потъпкана със спекулацията, че българите са нашественици и поробители на славяните. Това разбиране е основание на решението на Коминтерна от началото на 1934 за ликвидиране на българската нация. Нима го одобрявате?
И какво постигаме, когато разсеяно отписваме местнят балкански корен на българите и се представяме за пришълци, а следователно агресори в родината на дедите си? Знаете ли, че между руснаците - татари, самоопределящи се като българи, е разпространена вярата, че произхождат от балканския полуостров, а Александър Македонски е техен древен владетел? Въпреки, че когато нямат възложена мисия ва Балканите, официалната руска версия притиска тези руснаци от български произход да се изживяват като велики нашественици от Монголия...
Кому е нужно днешните българи по националност да се заплитаме в подобни лъжи?
Нямам нищо против изучаване историята на някогашните българи отпреди хиляда и кусур години, даже го смятам за полезно и необходимо, но нека не допускаме фаталната спекулация, че българската нация е идентична с тези българи и историята на България е идентична с тяхната история. Защото, след като съвременни братовчеди от второ-трето коляно днес са си чужди хора, от какъв зор ще се отъждествяваме с хора отпреди хиляда и петстотин години, с които пътищата на дедите ни отдавна са се разделили на хиляди километри от тук? За да плашат съседите ни децата си с татарския ни произход и вероломство ли?
Вас как Ви наричат, мен ме наричат българин приятелите ми от Македония. Тракийска държава довчера нямаше, но българските комунисти, като истински антибългари, са на път да я направят.
12.11.2013 20:21
Божидар Димитров: когато славяните и българите навлезли в Мизия, заварили територията от 130 години опразнена от елини. Тук искам да отбележа твърдението на някои византийски хронисти, че в навечерието на славянското заселване на Балканите в първата половина на VII век Тракия е напълно опустяла и равнините й са обрасли с тръни и храсти. Това сведение неслучайно съвпада с мнението на автора на български апокрифен летопис от XI век, според който, когато славяните и българите навлезли в Мизия, заварили територията от 130 години опразнена от елини. Да вярваме, че в тези нападения между средата на III и средата на VII век в българските земи са оцелели значими групи тракийско население (макар и елинизирано или романизирано), толкова големи, че да имат величината на равностоен трети контингент в процеса на образуването на българската народност, е повече от смешно и наивно.
12.11.2013 20:30
Освен ако си мислите че върху българските например монети и банкноти може да пише на гръцки, англйиски или френски език и обратно или че по-училищата в България децата ще могат да учат на гръцки, англйиски или френски език а не на български! Мястото на България в историята e определено от самите исторически процеси и всеки опит България да усвои чужда култура е най-малко смехотворно и смешно, като се има предвид че от 7-и век след христа, от както са дошли славяните и прабългарските племена в балканския полуостров, до 9-ти век са нямали азбука и писменост. И поради тази причина за Българските Възрожденски интелектуалци „гръцкият език” е бил културно есперанто а не някакъв тракийския. А като говорим днеска за „Българска култура, литература и Българщина”, говорим защото водещата сила на тази култура е "българскaта азбука и писменост"! Азбуката и писмеността са душата и сърцето на всяка култура и цивилизация, за да съществува такава "култура и цивилизация".
Отвъд обаче тези платени нездрави аспирации, не съм срещал никаква общоприета разграничителна линия между траки, славяни и българи. Десетилетия наред монголоидният череп на ичиргубоиля Мостич беше сочен като доказателство, че българите са различни от славяните и траките, после изровиха и масов гроб с петдесетина други също с монголоидни черти, но това е меко казано несериозно основание за разграничаване на различни народи хора, живели повече от хилядолетие заедно като един народ под името “българи”.
Нещо много повече – след като във времената на варварството 12 века НИКОГА не се се делили помежду си на българи, славяни и траки, откъде накъде ще се делим днес, защото някой решил да създава световна комунистическа нация, а българската нация била пречка за великия му замисъл, поради което тя трябвало да се ликвидира с претексти за разделянето й?
...........................................................Съжалявам, разграничителните линии между траки, славяни и българи са толкова очевидни и така добре отразени в десетки източници, че човек трябда да е заслепен, за да не ги вижда...
13.11.2013 09:39
Проф. Иван Дуйчев:
"Трите етнически елемента: траки, славяни и първобългари, от които се създала през средновековието българската народност и се изградила българската държава, по различен начин влезли в допир с античната култура. Обитаващите в териториите на Балканския полуостров траки от предисторически времена насам вече отдавна познавали античната култура благодарение на допира си с нейните създатели—древните гърци, и чрез многобройните нейни паметници, пръснати по тукашните земи. Доколкото древното тракийско население оцеляло в териториите на полуострова след всички „варварски” нашествия през първите векове на нашата ера, то се явило за новите поселници — славяни и първобългари — носител на част от някогашната антична култура. Разбира се, тази култура се представяла за новите тукашни жители сравнително бедно и напълно едностранчиво. Паметниците на древната материална култура били твърде разрушени, а чрез посредството на запазеното старо тракийско население духовната култура на античността достигнала до новите поселници само откъслечно — като религиозни култове и поверия, като легенди и предания, или чрез топонимията и хидронимията.
Установени в земите на полуострова, славяни и първобългари допринесли също за разрушението на заварените паметници на старата материална култура. При построяване на своите столици — Плиска и Преслав, а по-късно и на Търново, те често изпол-зували строителни материали именно от древни сгради, преди всичко от близките големи селища Марцианопол и Никопол „при Дунава”. Още през XVII столетие, в прочутото свое описание на пътуването си из българските земи през 1640 г., софийският католишки архиепископ Петър Богдан Бакшев (1601—1674) отбелязва наблюденията си за столицата Търново (119). Там той открил на различни места вградени в стените „мраморни плочи и големи камъни, върху които били вдълбани (изображенията на) римските императори и латински надписи”. Той добавя обаче, че „тези, които ги били вградили в стените, ги били преобърнали наопаки”, което показвало, че „или не разбирали латинското писмо, или пък не проявявали грижа за древните неща”. Някои подобни вградени антични материали се виждат и днес. Разрушението на древните паметници и използуването на взети от тях строителни материали не ставало без да останат някакви следи върху самото българско строителство. Очевидно е, че били заимствувани не само строителни материали, но и архитектурни и художествени форми. Когато днес откриваме в паметници на българската архитектура от IX и X век елементи, които имат не византийски, а късноантичен характер (120), обяснението на това интересно явление трябва да бъде дирено тъкмо в заимствуване от по-старите, намерени тук архитектурни паметници от древността.
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ