Прочетен: 18888 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 01.11.2013 13:09
Рауф МЕЛИКОВ
КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА ПРОИЗХОДА И ОБЛАСТТА НА ОБИТАВАНЕ НА ПЛЕМЕТО УТИИ
УТИИ-те, едно от най-старите племена на територията на Азербайджан, е известно от антични източници, труда на албанския историк Мойсей Калантакуци, работите на ранно-средновековните арменски автори, както и от трудовете на арабските географи .
Въпреки че племето УТИИ многократно е изследвано в много от работите на съвременните историци, отговорът на въпроса за етническата им принадлежност и племенната територия на обитаване, все още няма достатъчно яснота. Също така, няма специално посветени проучвания на племето; всички изследователи засягат УТИИ-те попътно и за кратко при изучаването на историята на Mидия, Атропатена или Албания. Въпреки това, наскоро се появи обобщаващата работа "Удини", която обаче, макар и да представя и обсъжда историографията на проблема с произхода и мястото, на самото племе УТИИ не е отделено достатъчно внимание [10] .
Някои изследователи смятат, че племето УТИИ произхожда от племето КУТИИ, обитаващи в XXIII - XXI в. до н.е. на територията на Южен Азербайджан и известно по акадски и шумерски източници [11, 110; 5, 4, 14; 4, 65].
И. М. Дяконов посочва, че "има сериозни аргументи в полза на родството на хуритския и урартския със северо-източнокавказките езици, с които те могат да съставляват една “източно-кавказка” общност" [12, 23], но също така изразява становището, че приликата на термина КУТИИ с етнонима УТИИ, не е достатъчен за някои констатации [12, 23, заб. 12 ] .
Въпреки това, както изглежда е вярно мнението, че КУТИИ-те са предците на УТИИ-те .
Първо, доказателство за това предположение, е близкото езиково родство (и КУТИИ-те и УТИИ-те са от северо-източното кавказко езиково семейство); второ , с придвижване на КУТИИ-те в тази зона може да се свърже разпространението на специфични месопотамски и северо-ирански изделия [4,156 ]; и, най-накрая, най-важното от всичко е, че в някои случаи в ръкописите на различни антични автори УТИИ-те се наричат “κούιτιοι” [4 , 65] .
Връзката на УТИИ с етиуните, населявали областта Etiuni, се сочи от много изследователи. И.И.Meщанинов, например, счита УТИИ-те (т.е. съвременните удини), които населяват селата Варташен и Нидж, за потомци на етиуните. Той предполага, че те се били преместили по-късно в този район [21,10]. Гр. Kaпанцян пише за древната страна Etiuni /Етиуни/, че "под това име в халдские (урартски –RM) надписи се подразбира очевидно голяма държава или такава от федерация на много малки области - княжества" [14, 9]. Опитът на Гр .Kaпанцян за сближаване на Eti-u/ni и Eti-u/hi с етническия термин Ути-, ни се струва малко успешен, въпреки че самият той отбелязва: "УТИИ-те, като че са живели около Аракс, на границата с Атропатена" [14, 9]. За идентифицирането на етиуни с УТИИ-те, И. Алиев сравнява корена eti- и uti- с “Ot – ena” от античните автори, както и с арменската форма “Ути-к” [5 , 40]. Г. А. Meликашвили смята, че името "Etiuni " ОПП се използвало за обозначаване на обширен регион на Южен Кавказ от района на Карс и Чалдирското езеро - на запад, до езерото Севан (Гьойча) - на изток. Той смята, че Etiuni не е име на някакво политическото образувание; Etiuni по неговото мнение, е общо нарицателно име или географско понятие. Г. А. Meликашвили посочва, че "Етиу-ни/хи” може да не бъде урартско, а местно име [вж : окончанията на албанските собствени имена в "История на Албания" на Mоисей Каланкатуци - Тагухи (I, 29) и Варданухи (II, 13,20)- RM]. В това ни убеждава и формата на даначното име, което има близки аналогии в редица местни топо- и етнонимни имена". Г. А. Meликашвили подчертава също близостта на събирателното име на населението от Присеванския район - Удури (- Etiuni), което се споменава в източници от Урарту в текстове определящи племенните имена, с името на едно от албанските племена – удов (удин). Заключението за присъствие в източните райони на Etiuni на албанско племе УДОВ (УТИИ ), не е неочаквано, тъй като това е територия, прилежаща към Кавказка Албания. Г. А. Meликашвили счита, че Etiuni е кавказоезично население [18 , 4].
Така, че има аргументи за отъждествяване на населението на страната Etiuni с УТИИ-те? От надписите в Урарту за района на езерото Севан (Гьойча) е известно голямо количество имена на населени места и региони, завършващи именно на -iu (- iw) - Иштикунив, Лу¬е¬ру¬нив, Кам(а)нив, Андаманив и т.н., същото окончание може да се види и в името на страната Etiu (Etiw) на Etiuni, с “ni/hi” в края. Г. А. Meликашвили сравнява тези окончания с оформянето на топонимиката на имената в езиците на Дагестан “-ib” (срв. Гуниб, Цуриб, Кахиб, Арчиб и др.). В допълнение, И. М. Дяконов показва, че характерния за кавказката топонимика от това време “-iu” не намира паралел в хуритския и урартския езици [12,118]. Също така интересна е близостта на общото наименование на населението Etiuni, което се споменава в племенното име на – Uduri -те , с името на племето удов (уди) [18,3]. Според Алиев, може би, полосата на разселване на Etiuni-те да е стигала до Малкия Кавказ [5,43], а както е известно по Плиний, в I в. от н.е. р. Аракс е разделяла областа на УТИИ-те (Отена) от Aтропатена , т.е. УТИИ-те заемали крайните области на древна Etiuni. В допълнение, интересен е фактът за споменаването на страната Kualbani, в надписа на урартския цар Сардури между 742 и 739 г. до н.е., наред с другите страни на Uduri-Etiuni, която е съзвучна с Албания, в чиито състав по-късно са включени Etiuni–УТИИ-те.
За УТИИ-те пишат много антични писатели. Херодот (V в. до н.е.), Страбон (I в. до н.е. - I в. от н.е. ), Гай Плиний Секунд (I век от н.е.), Клавдий Птолемей (II век от н.е.), Евсевий (IV век от н.е.), Стефан Византийски, както и албанският историк Мойсей Калантакуци и ранносредновековните арменски автори – Aгатангелос, Тавстос Бузанд, Мойсей Хоренаци, Арменската География (приписвана на Мойсей Хоренаци) .
За първи път споменаване на племето УТИИ, в източниците, намираме при Херодот във връзка със събития в V в. до н.е. Той споменава за УТИИ в състава на XIV-та област /окръг на империята на Ахеменидите, в която влизат също сагартии и мюки, този окръг плащал на ахеменидския цар годишен данък от 600 таланта сребро (Herod., III, 93). Сагартите, както е известно, заемали област в Южен Азербайджан [8, 227-250; 20, 135-140] мюки-те живеели около р. Аракс (Hekat., fr.170 ), а УТИИ-те – около р. Кура. Въпреки това, около локализацията на трите племена, не един път, са пламвали спорове: така сагарти-те са поставяни някъде далеч на изток ( в Катаристан или Нуристан в изт. Афганистан ), мюките далеч на юг (Maкран – Оманския залив) и УТИИ-те - в Яутия (в Персия) [8,239-240].
Но, областа Яутия, както считат изследователите, се намирала в юго-източната част на Персия , т. е. днес в съвременен Кирман, и очевидно, още в VI в. до н.е. е имала персийско население (срв. Бех., III, 21- 28 ), а УТИИ-те са съществували като отделен народ , говорещ на езика на източнокавказкото семейство.
Отъждествянето на УТИИ-те с областа Яутия е неубедително, тъй като древноперсийската форма на Яутия /Yautiyā/ и древногръцката форма Ούτιοι (от Uti* или *Outi, вероятно също от *Uiti и т.н.) не са еднакви и не може да бъдат съответни на тези имена. В допълнение, от Бехистунския надпис е известно, че метежът на бунтовниците на Вахяздат станал точно в Персия (Beh., III, 22, пас.). По този начин, отъждествяването на Яутия с племето УТИИ-те не намира реално основание и в същото време има сериозни езикови препятствия.
Херодот споменава УТИИ-те във връзка с кампанията на ахеменидските войски начело с Ксеркс срещу Гърция в 480 г. до н.е. За участието в тази кампания, Ксеркс събрал огромна разноплеменна армия от поданници на Ахеменидите, включително и от УТИИ-те. Херодот пише: "УТИИ-те, мюките и париканиите бяха въоръжени като пактиите. Началник им бил: на УТИИ-те и мюките - Арсамен, син на Дарий [т.е. брат на ахеменидиския цар Ксеркс – к.а.]" (Herod., VII, 68).
Първо, както е видно от този пасаж, УТИИ и мюки не само са споменати заедно, но те имат и един командващ, по знатността на който може да се добие представа за това, какво значение персите отдавали на УТИИ-те и мюките в своята армия. Съобщението, че те са под командването на Арсамен, също така означава, че те са били част от една военно-административна единица и следователно са били съседи. И действително, районите на местообитаване на УТИИ и мюки лежали един до друг и през определени периоди непосредствено се допирали. Северо- западната граница на Мукана била р. Аракс. Територията на УТИИ-те, с център в долината на р. Тертер, също се разпростирала откъм запад до р. Аракс [8,241]. Според Плиний, Отена граничила с Атропатена по р. Аракс (Plin., VI, 42), както изглежда, в тази част, която е граничела към Мукана.
Второ, ние узнаваме за оръжията и облеклата на УТИИ-те. УТИИ-те били въоръжени с местни лъкове от тръстики, както и каспийте, но за разлика от последните, те имали ками. Подобно на каспиите, УТИИ-те били облечени в кози кожи. Между другото, в VII в. от н. е. каспиите са живели в съседство с УТИИ-те в Пайтакаран (до устието на р. Аракс) [1,172-173].
По този начин, областите на местообитаване на УТИИ и мюки били включени в част, която обхващала югоизточното Закавказие на юг от р. Кура. В ахеменидските надписи тези две области несъмнено са били включени в сатрапия Мидия, а по-късно, когато била създадена отделна сатрапията Асагарта, в състава на последната, в противен случай тя би отделяла УТИИ и мюки от Мидия. Наистина, при Херодот сагарти, УТИИ и мюки били включени в един, XIV-ти окръг на Ахеменидската държава. Следователно Отена се разполагала на десния бряг на р. Кура, на северо- запад граничила със Сакасена, на юг по р. Аракс - с Атропатена, в частта, която граничела към Мукана, на изток - с Каспияна.
За ВИТИИ-те (vitii, т.е. същите УТИИ ) Страбон ни казва : "Хиркания, в района на която Каспийско море, което вече широко се разлива до точката на контакт с мидийските и арменските планини. Тези планини имат формата на полумесец по склоновете, които стигат до морето, образувайки най-отдалечения ъгъл на залива. На този планински склон от морето до самите върхове, на една малка част от него, живеят албанци и арменци, обаче по-голямата част на склона се заема от гели, кадусии, амарди, витии и анариаки" (Страбон XI, VIII, 8). По-нататък още един път изброявайки народите, живеещи по крайбрежието на Каспийско море, Страбон пише: "По обиколката на морето [Каспийското - RM] зад хирканите живеят амарди, анариаки, кадуси, албанци, каспии, витии и може би, до скитите, други народи " (Страбон XI, VIII, 8).
Както бе предположено от К. В. Тревер, фактът, че и Страбон, и Плиний и Птолемей, говорейки за УТИИ – ВИТИИ, посочват крайбрежието на Каспийско море като място на обитаването им, се обяснява с факта, че всички тези авторите използват отчета на Патрокъл, който обследвайки бреговете на морето, може да се е запознал само с тази част от УТИИ-те, които са живеели в крайбрежните планински райони, докато според К. В. Тревер, основната част от племето е заемала левия и десния бряг на р. Кура (под устието на р. Алазани) [29,46].
Освен УТИИ-те във Вития, според Страбон, тя е била обитавана също от племената ениани , парраси и анариаки (Страбон XI, VII, 1; XI, VIII, 8; XI, XIV, 14).
Албанският историк Мойсей Каланкатуци, който по собствените му думи, бил роден в областта Утия (Мойсей Каланкатуци, II, 11), в своята "История на Албания" ни е съхранил едно скъпоценно предание, според което УТИИ-те се смятали за потомци на митичния албански прародител и владетел на име Аран, поставен на престола от партския цар Валаршем (Вологез) (Моисей Каланкатуци, I, 4) .
Разказвайки за събитията през I в. от н. е., албанският историк съобщава, че на албанския владетел "се паднала Алванската равнина с нейната планинска част, започвайки от р. Ерасх [Аракс - RM] до крепостта, наречена Хнаракет [Хунан - RM]" (пак там). По-нататък той пише: "От него [Аран] потомци са произлезли племената на УТИИ-те, гардмани, цоде и гаргарското княжество" (пак там).
Същото предание е дошло до нас и от работата на арменския историк VII в. Мойсей Хоренаци ( Хоренски Мойсей, II, 8).
Съдейки от двете съобщения на историците, целият десен бряг на река Кура, от извивките /меандрите, к.м./ на р. Аракс до зоната Акстафа-Рустави, през втората половина на I в. от н.е., е принадлежал на Албания. Имено на тази третория са били разположени Утия, Цовдек, Арцах и Гардман – области на историческа Албания, населени с едни от основните племена на албанския племенен съюз. Това ни дава основание да се предположи, че племената на УТИИ-те са едно от коренните племена в албанския съюз.
Областта на разселване на УТИИ-те се потвърждава и от археологически доказателства. Известната ялойлутепинска археологическа култура (IV в. до. н. е. - I в. от н.е.), първоначално установена до село Нидж в Кабалинския край през 1926 г., на 8 км от Кабала, старата столица на Албания, позволява да се предполага, че именно УТИИ-те са нейните носители.
В следващите векове, етническото име "УТИИ" се запазва в писанията на древните историци в името на обитаваната от тях област под формата на "Отена", "Вития" (гръцките форма) и "Утик" (арменска форма) съотносимо с десния бряг на р. Кура. Още арабските географи, говорейки за етническата принадлежност на населението на Шекинска област (която в древни времена е била част областта на обитаване на албанското племе ери - Ерети) [24, 30,40 , 50,58], директно я определят като “ūδ”, т.е. "удинска" [17,372]. Населението от равнинната част на района Утия (сега равнинен Карабах) продължавало да говори на албански, т.е. удински ("утийски") език и в епохата на арабското владичество. Cирийският историк Захарий Ритор [26, 109] и арабските историци и географи ( Истрахи и др.) нарича този език "аррански", а областта Утия - Арран, т.е. Албания в тесния смисъл на думата.
По този начин, УТИИ - ούτιοι или ούιτιοι (Страбон XI, 8, 8; XI, 7, 1) и името на техните местообитавания Ούιτία (Страбон, XI, 7, 1, 8, 8), Ωτηνη [с образуване на – ηνη спада към етникона “Ωτ(ι)”, Otene на античните автори ( Ptol., Geogr.,V, 12, 4; Asinius Quadratus , Παρθικά , fr.8 ; Stef. Byz., s.v.Οτηνη; Plin., Nat. hist. , VI, 42 (VI, 13, 16) и т.н.] , Uti (Outi) на ред ранносредновековни арменски източници и Ūδ (от средноперс.*ūt или *ōt), ранните арабските автори (Балазури, Ибн-ал-Факих), а също Ούτιοι на Херодот, водят обратно към първоначалната форма на името УТИИ *Uti-(Outi-) или *Viti (Utii) [8, 240].
Областта Утия обхващала територията, южно от р. Кура и на запад към р. Аракс, контактувайки на северо-запад със Сакасена, на юго-изток – с Атропатена, на изток - с Каспиана и Каспийско море, на север - с река Кура [25, 51] .
От времето на скитските кампании (VII век. до н.е.), когато група от скитите (саки) се заселили в областта на Гянджи-Казаха, жителите на Албания имали близки отношения с номадите от степите отвъд по тази (южната,к.м.) страна на Кавказ [3, 214]. Според К.Ф. Смирнова, утидорсите на Плиний (Plin., VI, 42), очевидно, албанско-сарматско племе, се е образувало чрез смесване на витии-удини и аорси [28, 271-272]. Може би, обаче, и фактът, че етнонимът "утидорси " означава "утийски аорси" (вж. форми: "келтски скити", "келтски лигури", "ликийски сирийци" и т.н.) [15, 172]. K. Алиев също смята, че УТИИ-те намират етнонимични аналогии извън Албания, по-специално в частност, в името на племето утигури, споменати от Прокопий Кесарийски [27, 394, сл] и Агатий [3, 147-148], и счита, че "УТИИ-те не представляват обособена етническа група, а по-скоро са част от значителен масив не само на територията на Кавказка Албания, но също така и в степите между Каспийско и Евскинско море" [6, 57] . Въз основа на това Камран Алиев прави заключението, че изявлението за родството на УТИИ-те с кутиите не е обосновано [6, 57]. Въпреки това, според нас, и тук има място за съчетването на етноними, което очевидно означава, че съществува смесване на етнонима УТИИ и някои хунски племена (срв. с имената на хунските племена: оногури, сарагури и др.)
Потомците на древните УТИИ несъмнено са съвременните удини [30, 14-15]. Важно е да се отбележи, че арменската традиция идентифицира историческите албанци, т.е. тези същите УТИИ, със съвременните удини [16, 69]. Не по-малко важен е фактът, че самите удини в началото на XVIII век, съхранявали традицията, казвайки че те са "авгани и по нация утийци". Източници от XIX в. посочват, че две населени места на исторически древната територията на Албания - Нидж (Габалински район) и Варташен са населени от малка народност - удините, които се явяват потомци на УТИИ-те, и най-близките потомци на албаните [7, 213-262].
Принадлежността на удинския език към нахо -дагестанската група езици не предизвиква съмнения в никой от съвременните сериозни изследователи [това е било известно още по времето на A.Шифнер (2), виж също: (23, 676, сл.)].
Специален случай е мнението на А.Ш.Мнацаканян [22] , че удините са едно от арменските племена, и че от незапомнени времена родният им език е арменският. Въпреки това, както е видно от фактите тук, това твърдение, няма никакво основание, тъй като арменският и утийският са два съвсем различни езици, които принадлежат към различни езикови семейства (арменският - индоевропейското и утийският – североизточно-кавказкото). Това с нищо необосновано становище е получило опровержение от езикова и историческа гледна точка [9, 85, сл.].
В усилията си да потвърди "изначалната", принадлежност на десния бряг на река Кура към Армения, друг съвременен арменски "изследовател" А. Акопян, макар принуден да потвърждава кавказката езичност на УТИИ-те [31,74], в резултат на насилието над историческите източници и своите псевдо-научни сентенции идва до извода, че в древноста са съществували четири (!) племена УТИИ, привеждайки като обосноваване различните форми на писмено представяне на имената им в източниците [31,75-82]. А. Акопян смята, че едно от племената УТИИ трябва да бъде локализирано в южната част на Иран, две от тях, на левия бряг и само на едно от тях на десния бряг на Kura [31, 82]. А освен това племе УТИИ, по A. Акопян, което е живяло заобиколено от арменци и напълно се е арменизирало вече в IV в. до н.е., като е запазило своето име в областта Утик [пак там]. Не ограничавайки се само с това, А. Акопян изказва предположението, че името "Утик" произхожда от името на топонима "Тухк" или "Тус" [31, 83], директно незабелязвайки простото обяснение за името на този топоним от самия арменски език, като “Uti-k’" (срв.: “Pars-k"-а-hay-к’" - «Персармения»; “Kasp-k’" - «Каспиана"), където “k’ "- е показател за етническа принадлежност. А. Акопян не само отхвърля връзката на името на страната - Етиуни с племето УТИИ, но доста лесно го извежда към името на арменците -“hay” [Пак там].
Самото становището за съществуването на четири племена, под името УТИИ, в различни териториални области, отдалечени едно от друго, не съответства на съобщенията от източниците и историческите реалности. Тази позиция се опровергава от материала, който съм цитирал по-горе. Що се отнася до УТИИ-те, където се предполага, че са живяли сред арменското население на десния бряг на р. Кура и са се арменизирали докъм IV в. до н.е., то ненаучния характер на това положение е толкова ясен, че се опровергава от съществуването на близо две хиляди години на УТИИ - удини, запазили своя особен, не свързан с арменските език и идентичност, език. Безплодните опити на А. Акопян се вписват в цялостната концепция на арменската историческа наука, която започва да се “отглежда” от V в. – от периода на загуба на арменската държавност и възраждането й в утробата на арменската църква.
От всичко изложено по-горе, може да се направят следните изводи. В древни времена кутии-те са заемали обширна област на Южен Азербайджан от Загорските планини и ез. Урмия до р. Аракс (виж: Plin, VI, 42). Прогонени от родните си места в югозападната част на Южен Азербайджан, кутии-те постепенно се придвижват на север и заемат Южен Кавказ, където са записани в урартските източници под името etiu-ni/hi (част от УТИИ-те продължава да живее на юг от р. Аракс). Възможно е, полосата на разселване на етиуните да е стигнала до Малкия Кавказ, във всеки случай почти всички "страни", намиращи се в тази обширна област, причисляват урартатите към Етиуни [19, № № 130,131, 155,160;14, 9]. И накрая, древните източници споменават за УТИИ-те при р. Кура (виж. напр. Ptol., V, 12, 4), тук УТИИ-те създават своята област - Утия (на гръцки Отена или Вития; арм. – Утик’), която се простирала от р. Кура до р. Аракс. След влизането на УТИИ-те в състава на Албания, те очевидно, са се придвижили по на север; най-малкото потомците на древните утии - сегашните удини - които все още живеят на територията съответстваща на северните райони на древна Албания. Удините, потомци на УТИИ-те, в момента компактно живеещи във Варташене (Огузки район) и с. Нидж (Габалински район), говорят на езика, отнасящ се към нахско-дагестанската група от семейството на северо-източнокавказките езици (на тези езици, принадлежащи към същата група, са говорили: кутии, етиуни и албанци, заедно с последните и УТИИ-те).
Литература
1.Neumann K.J. Die Fahrt des Patrokles auf dem Kaspischen Meere und der alte Lauf des Oxos. Hermes, Bd. XIX, H.2, 1884.
2.Schifner A.A. Versuch цber die Schprache der Uder. MAJS, VIII, v.I, St.Peterbourg, 1865.
3.Агафий. О царствовании Юстиниана. М.-Л., 1958.
4.Алиев Играр. История Мидии. Баку, 1960.
5.Алиев Играр. О первых племенных союзах на территории Азербайджана. Баку, 1959.
6.Алиев К. Этюды о населении древнего Азербайджана. В сб.: «К проблеме этногенеза азербайджанского народа». Баку, 1984.
7.Бежанов М. Краткие сведения о сел. Варташен и его жителях. СМОМПК, вып. XIV, 1892.
8.Грантовский Э.А. Сагартии и XIV округ государства Ахеменидов по списку Геродота. – КСИНА, № 46, 1962.
9.Гукасян Ворошил. О некоторых вопросах истории албанской письменности и лите¬ра¬туры. Известия АН Азерб.ССР, серия литература, язык и искусство, 1968, № 2.
10.Ъавадов Г., Щцсейнов Р. Удиляр (тарихи-етнографик тядгигат). Бакы, 1999.
11.Дьяконов И.М. История Мидии от древнейших времён до конца IV в. до н.э. М.-Л., 1956.
12.Дьяконов И.М. Языки древней Передней Азии. М., 1967.
13.История древнего мира. Упадок древних обществ. М., 1982.
14.Капанцян Гр. Историко-лингвистческое значение топонимики древней Армении. Ереван, 1940.
15.Капанцян Гр. Хаяса – колыбель армян. Ереван, 1948.
16.Климов Г.А. К состоянию дешифровки агванской (кавказско-албанской) письмен¬нос¬ти. ВЯ, 1967, № 3.
17.Крымский А. Страницы из истории Северного или Кавказского Азербайджана (классической Албании). В сб.: Памяти акад. Н.Я.Марра. М.-Л., 1938.
18.Меликишвили Г.А. Население северных областей Наири-Урарту и его роль в древне-восточной истории. XXV международный конгресс востоковедов, М., 1960.
19.Меликишвили Г.А. Урартские клинообразные надписи. М., 1960.
20.Меликов Р.С. О тождестве Зикирту=Асагарта. Материалы II научной конференции молодых учёных, посвящённой 40-летию победы советского народа в Великой Отечественной войне, ч.I, Баку, 1987.
21.Мещанинов И.И. До-исторический Азербайджан и урартская культура. Баку, 1926.
22.Мнацаканян А.Ш. О литературе Кавказской Албании. Ереван, 1969.
23.Панчвидзе Б.Н., Джейранишвили Е.Ф. Удинский язык. Языки народов СССР, вып. IV, М., 1967.
24.Папуашвили Т. Вопросы истории Эрети. Автореферат кандидатской диссертации, Тбилиси, 1971.
25. Патканов К.П. Армянская География VII в. по Р.Х. СПб., 1877.
26. Пигулевская Н.В. Сирийский историк VI в. о народах Кавказа. ВДИ, 1939, № 1.
27. Прокопий из Кесарии. Война с готами. М., 1959.
28. Смирнов К.Ф. Археологические исследования в районе дагестанского села Тарки в 1948-1949 гг. МИА, № 23, 1951.
29. Тревер К.В. Очерки по истории и культуре древней Албании (IV в. до н.э.-VII в.н.э.). М.-Л., 1959.
30. Шанидзе А.Г. Язык и письмо кавказских албанцев. М., 1960.
31. А.Акопян. Албания-Алуанк в греко-латинских и древнеармянских источниках. Ереван, 1987.
Рауф МЕЛИКОВ
кандидат на историческите науки,
научен сътрудник на
Института по история на Академията на Науките на Азербайджан
Превод на български: Веселин Тракийски
Потенциал на геофизичните методи в архео...
Българска история до XII век през поглед...
ЯЗЫК - ЭТНОС - АРХЕОЛОГИЧЕСКАЯ КУЛЬТУРА (Несколько мыслей по поводу индоевропейской проблемы)
(Глобализация - этнизация. Этнокультурные и этноязыковые процессы. - Кн. 1. - М., 2006. - С. 75-94)
http://www.philology.ru/linguistics1/dybo-06.htm
01.11.2013 21:15
ЯЗЫК - ЭТНОС - АРХЕОЛОГИЧЕСКАЯ КУЛЬТУРА (Несколько мыслей по поводу индоевропейской проблемы)
(Глобализация - этнизация. Этнокультурные и этноязыковые процессы. - Кн. 1. - М., 2006. - С. 75-94)
http://www.philology.ru/linguistics1/dybo-06.htm
ЯЗЫК - ЭТНОС - АРХЕОЛОГИЧЕСКАЯ КУЛЬТУРА (Несколько мыслей по поводу индоевропейской проблемы)
(Глобализация - этнизация. Этнокультурные и этноязыковые процессы. - Кн. 1. - М., 2006. - С. 75-94)
http://www.philology.ru/linguistics1/dybo-06.htm
Горкият гет, много подаръци му се събраха напоследък и скоро той и компанията му ще се нуждаят от психиатър!
Чувам гласът на Щапаров: кутии, гутии, гетии, траки....:-))))))
- Моят отговор - "без думи" :))) - http://big-boss-tracker.net/torrentimg/e9776027f130b6db7f1219a062f666c4e7757ce9.jpg
П.П.
- Кир-е, преди да ми дадеш линка към статията на Дыбо - Защо не си даде труда поне ... да я прочетеш ??! :))
- Тук един интересен "прихванат" разговор, между рОССките корифеи, относно ПАЛЕОисторията на индо-ЕВРОПЕЙЦИТЕ :))
Тохтасьев: Меня смущает другое. ПОЧЕМУ ПРИШЕЛЬЦЫ - ЭТО ФРАКИЙЦЫ?
Это ВЕДЬ могут быть и ГРЕКИ.
На каких основаниях, собственно, реконструируется именно фракийское вторжение в Грецию?
Клейн: Если коротко, то по вещам и мифам (Пелопс и т. п.).
Балонов: Получается противоречие. Если согласиться с Березанской, то Синташта – фракийцы, а если с докладчиком, то арии.
Куда же они пошли из Приуралья – в Индию или в Микены? (?)
Клейн: О фракийцах поставил вопрос я. Она отмечала, что это была не одна культура, а три, скорее всего разноэтничных, хотя и родственных. Вторжение в Микены она приписывала иранцам, как и Маккай. Я признаю возможность иранского вклада, хотя и не считаю его … в данном случае основным.
В западной части этого блока культур преобладал ФРАКИЙСКИ этнос, в восточной – индоИРАНСКИЙ.
Тохтасьев: Почему тогда Синташта – не греки?
Казанский: (...) Обилие фракийских имен в микенских табличках Откупщиков действительно утверждал ... (Дуриданов опроверг). Те элементы, которые Откупщиков в своей книге «Догреческий субстрат» называет фракийскими, на деле ... ?
- Не сте АКТУАЛНИ - какво да ви коментирам ? :(( - гуто-кутиите ?!?
03.11.2013 09:45
03.11.2013 13:35
Божидар Димитров: когато славяните и българите навлезли в Мизия, заварили територията от 130 години опразнена от елини. Тук искам да отбележа твърдението на някои византийски хронисти, че в навечерието на славянското заселване на Балканите в първата половина на VII век Тракия е напълно опустяла и равнините й са обрасли с тръни и храсти. Това сведение неслучайно съвпада с мнението на автора на български апокрифен летопис от XI век, според който, когато славяните и българите навлезли в Мизия, заварили територията от 130 години опразнена от елини. Да вярваме, че в тези нападения между средата на III и средата на VII век в българските земи са оцелели значими групи тракийско население (макар и елинизирано или романизирано), толкова големи, че да имат величината на равностоен трети контингент в процеса на образуването на българската народност, е повече от смешно и наивно.
........траките не притежавали собствена азбука и писменост. След образуването на Одриската държава гръцкият език станал официален и държавен.
Димитър Ангелов
ТРАКИТЕ ДО ПАДАНЕТО ИМ ПОД РИМСКА ВЛАСТ
Наред с липсата на здрава и трайна държава друго неблагоприятно обстоятелство, което пречело на траките да се обединят в една по-устойчива етническа общност, било и това, че те не притежавали собствена азбука и писменост. Впоследствие, както добре е известно, сред тракийските племена се разпространили и се наложили гръцката азбука и език. Не малка роля за разпространението на гръцката азбука изиграла и завоевателната политика на Филип II и Александър Велики, която била свързана изобщо с разширяване на териториалната база на елинската материална и духовна култура. Едновременно с възприемането на гръцката азбука сред тракийските племена започнал да печели почва и гръцкият език, особено в онези райони, където досегът между гърци и траки бил по-непосредствен (по черноморското и беломорското крайбрежие) и в областта южно от Стара планина. След образуването на Одриската държава гръцкият език станал официален и държавен. С него си служели одриските владетели при издаване на закони и договори при поставяне на надписи върху монети и пр. Популярността на гръцкия език като официцален и държавен нараснала още повече през елинистическата епоха (III—I в. пр. н. е.), непосредствено преди завладяването на Балканския полуостров от римляните. Силно разпространение добил гръцкият език и в религиозния култ (надписи върху оброчни плочки, върху надгробни паметници и пр.). Обстоятелството, че през доримския период тракийският език не могъл да се наложи като писмен, а вместо него тази роля изпълнявал гръцкият, се отразило твърде неблагоприятно върху съдбата на тракийския етнос който до много голяма степен се елинизирал. Доколкото съществувала образована прослойка (главно сред богатите и знатни среди в градовете), тя се възпитавала в елински традиции поради силното влияние на гръцката писменост и култура.
- Поради такова едно харесване-нехаресване (?) се тиражира все още тюркско-етно генезисната теория за нас българите ?! - а как е създадена ... в резюме обяснявам ?
Поява на ТЮРКСКАТА теория за произхода на прабългарите в българската историография
На Петия конгрес на БРП(к) през 1945 г. е ВЗЕТО РЕШЕНИЕ (?) … БАН(!) „да организира
научната разработка на проблемите на нашата действителност, като се обърне особено
внимание върху необходимостта от час ПО-СКОРОШНОТО ПЪЛНО РАЗОБЛИЧАВАНЕ и
РАЗКРИТИКУВАНЕ на буржоазно-капиталистическите извращения и фалшификации на
българската история от дълбока древност досега, които се съдържат в историческата
литература, и се напише научна, т. е. марксистко-ленинска история на България,
доведена до наши дни.”
Политбюро утвърждава план и авторски колектив1949 г., вследствие Историята(!) излиза на бял свят в два тома едва през 1954 г (първи том) и 1955 г. (втори том).
Разделът за средновековната история е поверен на Александър Бурмов. На практика той е и автора на Тюркската теория за произхода на „пра”българите !
Тюркската теория не е съвсем нова за България. От българските учени за нея пръв заговаря Иван Шишманов още през 1900 г..
На практика по-детайлно е разгледана от Стефан Младенов(!?) двадесет и осем години по-късно.
Главната и цел е да обори славянската и финска теории за произхода на българите.
Опирайки се основно на Йосиф Микола и неговите разчитания на календарните термини, с помощта на тюркските езици, Младенов ЗАКЛЮЧАВА: „езикът на Аспаруховите българи…е несъмнено тюркски”.
Интересно е че, именитият лингвист старателно избягва въпросът за превода на известните имена от езическата епоха, като отбелязва лаконично „изобщо етимологията на собствените имена е най-мъчната работа”.
- Да застане на „тюркски позиции” относно ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ – при Бурмов, това е продиктувано от ДВЕ СЪБИТИЯ станали преди това ?
А/ На 20 юни 1950 г. в съветския официоз „Правда”, излиза обширен материал на Сталин, озаглавен „Марксизмът и въпросите на езикознанието”.
В нея съветският вожд подлага на остра критика идеите на Марр.
Обвинен в псевдомарксизъм, идеализъм, а теорията му за класовостта на езика е заклеймена като „примитивно-анархическа”.
Това създава проблем за Бурмов (принципен поддръжник на (!) – б.м.) сарматската теория, тъй като, всяко позоваване на Марр вече става проблемно(а и опасно за заклейменият, като буржоазен учен – б.м.).
Б/ На 9 август 1944 г. ЦК на ВКП (б) издава постановление, озаглавено:
„За състоянието и мерките за подобряване на масово - политическата и идеологическа
работа в Татарската партийна организация”. В член 7 се казва: „Предлага на Татарския
Обком на ВКП (б) да организира научна разработка по история на Татария и да
отстрани допуснатите от отделни историци и литератори сериозни недостатъци и
грешки от националистичен характер при разглеждане историята на Татария”
Научната конференция, се провежда на 25-26 април 1946 г. в Академията на науките на СССР в съветската столица.
ОСНОВНИЯТ ИЗВОД е че, казнаските татари са продукт от … „смесването на местно население, с ТЮРКОЕЗИЧНИТЕ БЪЛГАРИ и отчасти кипчакски племена, получили наименованието волжки или камски българи”.(виж., Закиев М.”Произхождение тюрков и татар” М.2002 .стр.234)
- Както виждаш ... усещайки несъстоятелността на доста от теориите в гръчцката история ... де-българизираният, твой фен "Аристотел" - започва да работи по ТЕЗАТА - Траките са гърци ! :((
- А ти, с новите кимерийски увлечения - Да увлечения( не сериозни изследвания !) ?! - ти разкъсваш правоприемността ... генезис и взаимовръзка ПРОТОЕВРОПЕЙСКИ, в даденият от мен цитат по (?):
Клейн: О фракийцах поставил вопрос я. Она отмечала, что это была не одна культура, а три, скорее всего разноэтничных, хотя и родственных. Вторжение в Микены она приписывала иранцам, как и Маккай. Я признаю возможность иранского вклада, хотя и не считаю его … в данном случае основным.
ПРОЧЕТИ ВНИМАТЕЛНО (опитай се да го осмислиш ?)>>В западной части этого блока культур преобладал ФРАКИЙСКИ этнос, в восточной – индоИРАНСКИЙ.<< !!!
- ПРИПИСВАЙКИ БЕЗКРИТИЧНО, от угро-РОССките корифеи (за теб) - Пропускаш да четеш тези същите, Какво пишат за нас в учебниците за ВУЗовете си ?!!
"(…) Интересно в этой связи обратить внимание и на следующий факт. В середине VII в. в южных степях складывается Болгарское государство, представлявшее собой конгломерат разных племен, где основным источником богатства знати была военная добыча. Внутренние междоусобицы быстро привели к распаду государства. Часть болгар откочевала на Дунай, в Добруджу, и подчинила себе местные славянские племена.
Как отмечают историки, пришельцы быстро ославянились, хотя и передали славянскому населению свое название.
Другая часть болгар двинулась на северо-восток и осела в среднем течении Волги и на нижней Каме, создав крупное государство — Волжско-Камскую Болгарию (или Булгарию), которое впоследствии по ряду причин распалось. ..."
03.11.2013 15:52
ТАКА СЕ ПРЕДСТАВЯМЕ ОФИЦИАЛНО ПРЕД ЦЕЛИЯ СВЯТ: Посолство на Република България в Атина.......се заселват и прабългарите, народ от тюркски произход!
http://www.mfa.bg/embassies/greece/bg/611/index.html
Република България
Министерство на външните работи
Посолство на Република България
Атина, Република Гърция
През втората половина на VІІ в. на територията на днешна Североизточна България се заселват и прабългарите, народ от тюркски произход. В съюз със славяните образуват Българската държава, призната от Византия през 681 г. Начело на държавата застава водачът на прабългарите хан Аспарух, а за столица е обявена Плиска.
КОНТАКТИ
Посолство на Република България в Гърция
Адрес: Greece, 15452 Athens, 33-A Stratigou Kallari Str., Paleo Psychico
Teлефон:
+30 2106748 106
+30 2106748 105
+30 2106748 107
+30 2106748 108
Дежурни телефони в извънработно време:
+30 6937 096 220
Факс: +30 2106748130
Работно време: 09.00 - 16.00 ч.
E-mail: Embassy.Athens@mfa.bg
04.11.2013 09:40
Димитър Ангелов
ТРАКИТЕ ДО ПАДАНЕТО ИМ ПОД РИМСКА ВЛАСТ
Наред с липсата на здрава и трайна държава друго неблагоприятно обстоятелство, което пречело на траките да се обединят в една по-устойчива етническа общност, било и това, че те не притежавали собствена азбука и писменост. Впоследствие, както добре е известно, сред тракийските племена се разпространили и се наложили гръцката азбука и език. Не малка роля за разпространението на гръцката азбука изиграла и завоевателната политика на Филип II и Александър Велики, която била свързана изобщо с разширяване на териториалната база на елинската материална и духовна култура. Едновременно с възприемането на гръцката азбука сред тракийските племена започнал да печели почва и гръцкият език, особено в онези райони, където досегът между гърци и траки бил по-непосредствен (по черноморското и беломорското крайбрежие) и в областта южно от Стара планина. След образуването на Одриската държава гръцкият език станал официален и държавен. С него си служели одриските владетели при издаване на закони и договори при поставяне на надписи върху монети и пр. Популярността на гръцкия език като официцален и държавен нараснала още повече през елинистическата епоха (III—I в. пр. н. е.), непосредствено преди завладяването на Балканския полуостров от римляните. Силно разпространение добил гръцкият език и в религиозния култ (надписи върху оброчни плочки, върху надгробни паметници и пр.). Обстоятелството, че през доримския период тракийският език не могъл да се наложи като писмен, а вместо него тази роля изпълнявал гръцкият, се отразило твърде неблагоприятно върху съдбата на тракийския етнос който до много голяма степен се елинизирал. Доколкото съществувала образована прослойка (главно сред богатите и знатни среди в градовете), тя се възпитавала в елински традиции поради силното влияние на гръцката писменост и култура.
За проникването на гръцки религиозни култове сред траките през елинистическата епоха свидетелствуват особено ясно надписи, разкрити в тракийския град Севтополис (от IV в. пр. н. е.).
Находките в Севтополис говорят при това за елинско влияние не само в областта на религията, но и по отношение на градоустройството, на жилищната архитектура, на украсата на сградите и пр.
Силно било елинското влияние и по отношение на живописта.
За това свидетелствува най-добре прочутата тракийска гробница, открита през 1944 г. в гр. Казанлък.
04.11.2013 09:54
04.11.2013 10:26
04.11.2013 10:29
ТРАКИТЕ ДО ПАДАНЕТО ИМ ПОД РИМСКА ВЛАСТ
Племенната раздробеност сред тракийския свят се е отразявала и върху облика на тяхната материална и духовна култура.Ако е съди от данни на гръцки, елинистически и римски писатели, може да се заключи, че са съществували редица регионални особености в характера на тази култура съобразно социално-икономическото и етническо състояние на дадено племе. Така напр. узнаваме за регионално местни обичаи на такива тракийски племена като агатирси, травси, гети, мизи, сарапари и др., които се срещали само у тях и не били познати на другите племена.Така напр. агатирсите, които живеели в днешно Седмиградско, имали обичай за общо ползуване на жените, травсите имали обичай да оплакват новородените деца, сарапарите практикували отрязване на главата или одиране на черепа на убития неприятел, някои от мизите (т. нар. капнобати) не употребявали месо, а други (т. нар. ктисти) не се женели.С една дума, налице е било едно разнообразие в различни сфери на материалната и духовната култура, на бита, на общественото устройство, на идеологията, което предава на тракийския свят през доримския период значителна вътрешна колоритност. Това разнообразие е характерно не само за тракийския етнос, но то може да се наблюдава и у други етнически общности, които още не са се споили в една по-устойчива категория (народност) и сред които господствува племенното деление.
ТРАКИТЕ ДО ПАДАНЕТО ИМ ПОД РИМСКА ВЛАСТ
Добре известно е от данните на редица древногръцки писатели (като Херодот, Тукидид, Ксенофонт и пр.),че траките се делели на голям брой племена, разположени на юг или на север от Стара планина, всяко от които си имало собствено име. Като по-важни племена, които играли роля в политическия и културния живот на тракийския свят през периода до римското завладяване, заслужават отбелязване следните: трибали (в областта между реките Морава и Искър), крестони (в областта между долното течение на реките Стримон (Струма) и Аксиос (Вардар), бисалти, одоманти и едони (по долното течение на р. Струма и по басейна на р. Места), серди (в днешното Софийско поле), дентелети (по горното течение на р. Струма), меди (по средното течение на Струма), дий, дерсеи и дерони (по река Места), беси (по горното течение на р. Марица и в Родопите); травси (пак в Родопската област, югоизточно от бесите), одриси (по средното и долното течение на р. Марица и по басейна на р. Регина, дн. Еркене), ниспеи, меландити, мелинофаги, тини, асти (по черноморското крайбрежие, южно от Стара планина), мизи (на изток от река Искър в Северна България), кробизи (източни съседи на мизите, също в Северна България), гети (в днешна Добруджа). У Херодот става дума за общо 19 племена, но, както изглежда, броят на племената по негово време е бил по-голям. Затова може да се съди и от данни на по-късни автори (като Страбон и пр.).Наличието на голям брой тракийски племена и липсата на един общ език говори, че през разглеждания период (V—I в. пр. н. е.) траките не могат да бъдат характеризирани от етническа гледна точка като „народ”.
04.11.2013 10:33
ТРАКИТЕ ДО ПАДАНЕТО ИМ ПОД РИМСКА ВЛАСТ
Особен интерес в това отношение предизвиква описанието на Херодот, който е бил един от най-добрите познавачи на тракийските племена. У него срещаме добре известните и твърде показателни известия за еднаквия начин, по който е била третирана жената сред отделните племена, за обичая да се продават деца в робство, общ за всички траки, за обичая да се татуират телата като израз на благородство,за еднаквите погребални ритуали чрез издигане на надгробни могили и устройване на игри, за почитането на едни и същи божества, а именно гръцките Арес, Дионис и Артемида и казано накратко, от изложеното на старогръцкия писател може да се заключи, че сред тракийския етнос към средата на V в. пр. н. е. независимо от регионални особености в бита и нравите на едно или друго племе е съществувала значителна общност по отношение на материалната и духовната култура, на обичаите, нравите и традициите. Специално внимание заслужава обобщаващото наблюдение на Херодот, че траките „носят много имена, всяко племе според страната си, но всички имат приблизително еднакви обичаи във всяко отношение с изключение на гетите, травсите, и траките, които живеят над крестонците. Тази констатация на Херодот отговаря на действителното състояние на нещата. Тя свидетелствува, от една страна, за липсата на единна тракийска народност и за наличието на отделни племена със собствени названия и същевременно за голямата близост на тези племена, намерила израз в разпространението на една еднаква почти за всички материална и духовна култура. Тази общност именно е давала основание на античните автори да употребяват и общото название — траки — за цялото огромно множество от различни племена на север и на юг от Стара планина.
04.11.2013 20:39
Второ: Това прави от Homo sapiens(тоест разумният човек !) само "Homo", тоест примитив ... и като такъв, ако го попиташ ! - Това ваша братовчедка от Ахтопол ли е (знам, каква ще е реакцията ! :)) - http://bgbeaches.com/bg/Ahtopol/girl.html
Трето: Този затънал в личната драма на омразата и от там интелектуалната посредственост, като човек ... е идеалният материал, който се използва от тези, които (много обичат) да разпалват, расова, етносна и културна омраза ... Та от там и войните !!
- Такъв шовинист-ИДИОТ - е и, прехваленият, от Холивуд(ската) кинопропаганда модерен-ХЕРОС", Зорба гъркът ... а да не забравяме за двусмислеността и иронията (!) съдържаща се в наименованието на този киноиндустриален център, тоест, това е Света(та) гора, за Америка (!) ?
- Отделно чел съм изявленията на КИПРИОТА(псевдо-патриот), в романа на Никос Казандзакис:"... никой грък не може да се счита, че е станал мъж, ако не е вкусил от месото на българин ... ".
Каво може да каже в този случай, всеки един нормален човек ?
- Горко на този народ, за който, образеца на героя е ... на практика откровен КАНИБАЛ ! :((
- Съжалавям емоционалният изблик ... но бях задължен да обясня, Що е "гъркоман" - тоест, да покажа лика на това човече(aristotelis), прикриващо зад помпозността на филелинизма, жалката си същност на ксенофоб и шовинист !
- И моля те Аристотеле ! - специално менq престани да ме занимаваш с проблемите си - Досаден си ми, поради откровенната ти посредственост... и не ми е приятно общуването с теб, поради липса на елементарни етични качества !!
- Katalavainete ?
- Милчев ... в потвърждение за "основателността" на претенциите ти ... ще си позволя да ти припомня - моите реплики по отношение ЛИЧНОТО ТИ ОТКРИТИЕ за каганатските тюрки на ягбу Истеми !
Цитирах ти, по руснаците че армията му не е от тюрки а от УГРИ ! - тоест хора от урало-алтайско езиково и етносно семейство !
- Второ, Истемито не е достигал до Кавказ (в гонитбата на ЧАСТ ОТ АРМИЯТА СИ, под образа на АВАРИ (които за теб са тюрки :)) !?
- Същият действа координирано с персо-иранците с резултат ... унищожение държавата на БЕЛИТЕ ХУНИ тоест ЕФТАЛИТИ !
- Друго, което не върви да го правя аз, милиционера-пазач, да коригирам, теб екс депутата-филолог ... Но ? - думата КРАХ идва, през руският в родният ни език ?!
- Оригиналното значение на "Krach" на дойтч, буквално означава: "трясък", "грохот", ... с по-общ смисъл, на който отговарят синонимните: "провал", "банкрут", "неуспех", "крушение", "фиаско", "катастрофа" ?!!
- Така че употребеният от теб израз: "краха над Мар" - е езиково-логически и стилистично-езиков "провал", тоест нагледна илюстрация, за филологично-исторически "Krach" ... провал ... фиаско ! :((
- С това, ти като един Сталин с/у Марр - нанесе езиков и стилистичен ПОГРОМ над българският език - Шъ прощаваш !?
В заключение - приятелски съвет ? - наблегни на езиковата култура ... па после ме обвинявай в плагиатство или прозелитизъм !!
- За да избягна нови езикови недоразумения пояснявам: Прозелитизъм (от латински: proselytus(прозелит) «обратен», заето от гръцки(с коренова от семитското "зилот"): та "prosilytos"(гр.) означава дословно ! - "обратeн, намерил своето място, нов религиозен следовник-съмишленик) !
- Е ще те разочаровам ... но въпреки наложеното превратно мнение ... Заявявам ! - ИСТИНСКИТЕ ченгета НЕ СА ПРОДАЖНИ, а аз се смятам за такова !
- Мен НЕ можеш ме обърка, както ПРАВИШ С простодушните си читатели ... забивайки се в безпредметно-казуистичен спор относно ... написаното от Прокопий и отстоящият близо пет века ПО-КЪСЕН Ат Табари ?!
- Отново припомням за пред аудиторията ти, че по времето когато ТИ бе политик ... в градският парк на Варна бе издигнато ПРАбългарско село(!) с характерните му юрти и други битови специфики ... Та ! - В тази връзка да попитам ? - докога ние българските ДАНЪКОПЛАТЦИ ще продължаваме да плащаме издръжката на това антибългарско ПСЕВДОИСТИРИЧЕСКО скудоумие ... подобно на твоите "пророчески" ОТКРОВЕНИЯ от вида: " ... Точно тази градска държава е „древна Велика България” (Теофан) и „стара Велика България” (Никифор), чийто център е в Прикубанието и в град Боспор (Прокопий). Това е Велика България, която РУХВА към средата на VІ в. под ИНВАЗИЯТА на ТЮРКИТЕ на Истеми и тази държава възстановяват към 629 г. Орган и Кубрат.
Следователно, в грешното твърдение на някои учени, че Орган и Кубрат създават в началото на VІІ в. държава, която онаследява Тюркският каганат, ИМА ЗРЪНЦЕ ИСТИНА, но то е обратно пропорционално на смисъла: Орган и Кубрат възстановяват една градска държава България, известна още през 555 г. с името „бургар” и описана от Псевдо-Захарий Ритор, а не ТЮРКСКОТО ИГО над Предкавказието след средата на VІ в."
по Роден Край: http://history.rodenkrai.com/new/istoricheski_izvori/at-tabari_i_prokopii_-_edno_obshto_svedenie_za_bylgarite.html
- Стига с Тези тЮрко-турски робства, от ШЕСТИ и продължили до не знам, кой си век ?! ... формулирани от учЕни, от вида "историк МилчевЪ" !!
- Виж че, тюркският каганат се появява и изчезва, като комета от историческият небосвод ? - но това не ти пречи в това филмче: http://vbox7.com/play:287ebf24e1 - да се изразяваш двусмисленнно и мълчаливо да се съгласяваш с протЮркските внушения, които се правят относно нашият произход ?!
- Хаха-ха ! - та Кубрат и Аспарух продължители или последователи(прозелити (!:)) се явявали на ... тюркският каганат ? - Би ли ме светнал :)) !!
2 ноември
Както Kiril Milchev пише: ИСТОРИЯТА Е НАУКА, А НЕ ПРОБЛЕМ НА МЕНТАЛНОСТТА ИЛИ ПОЛИТИКА. Предполагам, че и той не знае, но тава е най-четения от мен блог в интернет. Е, след projects.plovdiv.bg ;-)
http://letopisec.blog.bg/history/2013/10/11/kak-be-syzdadena-quot-drevna-velika-bylgariia-quot-s-kogo-vo.1190901
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ