През  1992 г. случайно се запознах с феномена на екстрасенството.

     Времето в България по онова време бе изпълнено с нови събития, както в политиката, така и в духовния живот. Освен свободния достъп до църквите, хората започнаха да четат нови книги, като тези на Щайнер, Блаватска и т.н. От екрана ни сугестираше Кашпировски, появи се първият полтъргайст, а Джуна набра сили и то дотолкова, че – както се говори – тя убедила Елцин да предаде трона на Русия на Путин.

  В това парапсихологично време се случваше и парадемокрацията у нас, която всички се надявахме, че от самосебеси ще стане истинска демокрация.

    Един ден Мария ме запозна с Мариана и Ралица и ето аз се оказах в обкръжението на хора, които можеха да контактуват с извънземен разум по силотоков път. Посланието към мен бе от името на Наринан или Нариман, така и не попитах тогава, понеже името не значеше нищо за мен. Трябвало да разкажа за миналото. Дълги години след събитията от 1992 г. бях убеден, че моето лично минало е явно нещо много важно и пълнех книгите си с реминисценции и алюзии към аз-ът ми. Докато един ден не разбрах, че миналото е може би нещо повече от моята личност и някак естествено се прехвърлих към опита да проумея древнобългарската история.

      Ровейки се във всевъзможни извори и източници, и продължавайки упорито да вярвам, че няма нищо случайно, един ден попаднах на асирийските сведения за Наири.

    В пророческата книга на Данаиил в Библейският вехт завет, се разказва за една случка с вавилонския владетел Балтасар. По негово време свещенните съдове от Соломоновия храм били във Вавилон и Балтасар решил да ги използва на масата си за храна. Сиреч, опитал се да ги десакрализира. Но невидима ръка написала нещо на стената и царят с „разтреперани колена” повикал учените си да го разчетат. Успял обаче само Данаиил. Та при разчитането от Данаиил, става ясно, че думата „мене” означава „царство, владение, територия”, нещо от тези трите значения.

   
      Човек използва асоциативното си мислене за различни неща, а аз се сетих за Наири и че бях чел нещо по тоя въпрос. Интересът ми се усили, понеже „Наири” и думата за територия „мене”, ми напомниха за Наринан, който май бе Наири-ман…Земята на Наири (?).



      Държа да отбележа, че вече бях проучил дотогава индийският Нараяна (др.-инд. Narayana),  протопита на Вишну и едно от неговите имена. В „Рамаяна” (7, 53) е предсказано раждането на „двусъставно” същество (човек-бог). Името му е „Нара-Нараяна”. „Нара” на древноиндийски означава „човек, мъж”…



    В индийската легенда за Потопа се разказва за един спасен „първочовек” (Ману), благодарение на божественото нисхождане (avatara) на Нараяна. В книгата ми „Градинарят на душевни сигнатури” имам цяла студия „Наринан” и смятах, че въпросите, които ме мъчеха вече имат отговор, докато не попаднах на „земята Наири”…Тази територия на север от Асирия е била заселена с много племена, оттам са и кимерийците.

 

         Към  845 г. пр.н.е. урартският цар Сардури І е оставил първите си надписи, написани на асирийския диалект на акадския език, в които нарича себе си „цар на Биайнели, управител на град Тушпа” и заедно с това „цар велик, цар силен, цар на войнствата, цар на Наири”. Последната титулатура е повтаряла асирийската, заменяйки „Асирия” с „Наири”.

     Асирийските източници още от ХІІІ в. пр.н.е. изброяват много владетели и жреци в страните Наири, територията на север от асирийската земя. Ванското езеро също е наречено „морето Наири”.

     
        Вероятно Наири не е била земя само на хуритско-урартските общности, а там е имало и значимо индоевропейско население, видно от факта, че езика в държавата Урарту/Биайни е бил от хурито-урартската група, а след VІ в. пр.н.е. на същата територия е индоевропейско-говорещата Армения.

            На север от Урарту пък преди 715 г. пр.н.е. е държавата на кимерийците, известна и на Омир, и в асирийските клинописи, където я именуват „Гамирая”…

     Според „Анонимният латински хронограф”, произходът на „гамерите” е от „Идурам”. Дали това е погрешно изписване на името на кимерийския владетел от VІІ в. пр.н.е. Дугдам  (така, както го знаем от асирийските клинописи) може само да гадаем. Но може да предположим, че е то, понеже в гръкоезичните текстове при Страбон, името му е предадено като Лигдамис. Имайки предвид, че асирийските клинописи са писани по време, когато този кимерийски цар е бил всеизвестен, можем да забележим, че името Дугдам е не само близко до българските думи за пространство „тук-там”, но и че явно е много древно, понеже кутийската богиня от ок. ХХІІІ в. пр.н.е., славословена от Гудеа като негова майка, е `Га тум дуг`…



            А древните кутии, от които произхождат утите в областта Утик до р. Курас, са също от Наири. В асирийските клинописи кимерийският цар Дугдам е упоменат и като „цар на кутиите”…

         И така, очевидно, че на древните територии на Наири, освен хуритските общности на „таохи” и „матиени”, изтласкани на изток от хетите, са пребивавали и много индоевропейски народи, между които и кимерийците…До р. Ефрат са дошли през ХІІ в. пр.н.е. и мизи, упоменатите в асирийските клинописи като заселници „мушки”…

    Рационалността у човек, съжителства с непонятното и невидимото, и човек е длъжен да ги постави в паритет и в параметрите на човешката мяра, иначе може да потъне в едно от двете, а това не трябва да става, защото човек е по Божий образ, а Бог е Бог на „видимото и невидимото”… Та, ако използваме стилът на Аристотел, достатъчно казахме за паранормалното и историята…

Отново ни изненадваш със интересно инфо... Само ще си позволя да отбележа, че Балтазар е последния вавилонянин. С него се слага край на Вавилонското царство. И може ли един въпрос как се изгражда връзката между Митанийци и Ведическата цивилизация??

Благодаря. Въпросите относно Балтасар дълго време бяха предмет на дискусии около историцете, но с намирането на един от цилиндрите на Набонид, нещата се уясниха.....Валтасар. Большое пиршество Валтасара, вавилонского царя, живо изображается в пятой главе Книги пророка Даниила. В разгар языческого пира, когда рекой текло вино, появились пальцы человеческой руки которые написали слова дурного предзнаменования и осуждения на оштукатуренной стене царского дворца. Бог исчислил царство Валтасара и привел его к концу. Валтасар был взвешен на весах божественного мерила и был найден легким. Согласно Слову Божьему, истолкованному Даниилом, империя должна быть взята от царя и разделена между мидянами и персами. По причине своей роли в этом драматическом эпизоде Даниил был облачен в багряницу, на него возложили золотую цепь и провозгласили третьим в царстве. В ту же ночь Вавилон подвергся нападению, а Валтасар был убит.

Это повествование, как и многие другие, несло на себе тяжесть критических колкостей. Профессор А.А. Беван из Кембриджа писал об этом событии: «... повествование в Книге пророка Даниила неисторично. Однако, неисторичное повествование необязательно является чистым вымыслом, и в данном случае представляется, что автор Книги пророка Даниила воспользовался традиционным рассказом». Богословский либерализм придирался к пятой главе Книги пророка Даниила в следующих деталях: (1) так как имя Валтасара на многие столетия исчезло из исторических летописей, некоторые утверждали, что на самом деле он даже не существовал; он был чистым вымыслом; (2) другие признавали его существование, но утверждали, что он не был «царем», как представлено в рассказе Даниила (5:1,2 и т.д.); (3) утверждается, что Навуходоносор ни в коем случае не был его «отцом» (5:2,11); так как глава 5 (как часть 2:4-7:28) была написана по-арамейски, а не на древнееврейском языке, утверждалось, что она не могла быть написана Даниилом, поэтому, ее написали многие столетия спустя. Что сказать в ответ на эти обвинения? Лопата археологов стала старательным помощником в защите целостности библейского текста. Давайте рассмотрим следующее.

Во-первых, имя Валтасара было обнаружено в летописях Набонида (опубликована в 1882 г.); он не был вымышленным; он действительно существовал, хотя свидетельства о нем были сокрыты многие столетия. Во-вторых , хотя он не был единоличным монархом Вавилонского царства, он, тем не менее, действительно был «царем» в совместном правлении со своим отцом Набунайдом [Набонидом]. Текст одной из вавилонских клинописных личек говорит о Набониде: «Он доверил лагерь своему старшему сыну, первенцу [Валтасару]; войско земли он послал с ним. Он освободил свою руку; он вверил ему царство ...» [выделено мной. - У.Дж.]. Летопись Набонида рассказывает о том, что Валтасар стал царем (в 556 г. до Р.Х.), пока Набонид находился в Аравии около десяти лет. Джек Финеган пишет: «Следовательно, так как Валтасар действительно осуществлял совместное правление в Вавилоне и, несомненно, делал это до конца, Книга пророка Даниила (5:30) права в представлении его последним царем Вавилона».

Думата „имеон” (имен, мене) е с месопотамски произход, освен това е и специално изтълкувана в библейската книга на пророк Данаил, където „мене” е синоним на „владение, земя, царство”.

Вавилонският владетел Балтазар, който притежава свещените съдове на „Соломоновия храм”, един ден, според Библията, решава да ги оскверни и да ги използва за храна на масата си.
В този момент, според версията, някакви невидими пръсти изписали нещо „върху мазилката на стената на царския дворец” (Дан, 5:5).
„Царят промени лице: мислите му го смутиха, ставите на бедрата му отслабнаха и коленете му взеха да се удрят едно о друго” (5:6).

Дошли много мъдреци, но никой не успял да разчете надписа. Викат Данаиил, който разчита и тълкува:
„И ето, що е начертано: мене, мене, текел, упарсин.
Ето и значението на думите: мене - изброи Бог царството ти и му тури край;” (5:25, 26).

Персите (упарсин) ще превземат владенията („мене”) на Вавилон.

За каква връзка между митанийци и ведическа цивилизация (?) става въпрос?

Четох някъде, че старите кутии са от Загрос, а нашите на Тервел кръщават първата новопридобита с договор от Юстиниан ІІ земя, с името Загоре. Има ли връзка?

определено има връзка...В Именникът на българските князи срещаме дилом, това не е тюркска дума, а от същият регион, илуян...означава "змей"....Несъмнено е прав Прокопий, че хуно-българите са кимерийци...