Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2013 11:15 - Възстановяването на Хуния от българския владетел Авраам (787-825) и създаването на Моравия.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 8381 Коментари: 13 Гласове:
9

Последна промяна: 01.09.2013 09:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
       През 453 г. Атила Велики умира. В краят на 454 или в началото на 455 г. вожда на васалните гепиди Ардарих организира заговор срещу първородният син на Атила и престолонаследник Елак, който е убит край р. Недао в Панония. Към заговора се включват остроготите, които заедно с гепидите се срещат с византийският император Маркиан (450-457) и молят да бъдат признати като римски федерати и да получават ежегодни помощи. Така Хунската империя загубва без бой с римляни огромните си територии в старите римски провинция Валерия и Панония.
        Последните, понеже са принадлежали на западната Римска империя, са върнати на нея и в панагерик от 11 януари 456 г. в Рим на поета Сидониус Аполинарис (Panegyric on Emperor Abutus) се възхвалява новият западно-римски император Авитус (9 юли 455 - 17 октомври 456), че бил „възвърнал изгубената Панония след много поколения”…

        Със задоволство готският историк Йордан през 551 г. пише, явно цитирайки Касиодор (ок. 519 г.): „Така отстъпваха хуните, пред които преди това отстъпваше целия свят. Разделението и низвержението между съюзниците, които преди с обединени сили всяваха ужас, бе пагубно. Делото на Ардарих, владетеля на гепидите, донесе щастие на различни племена, които дотогава против своята воля се подчиняваха на властта на хуните. То насочи техните души – отдавна пребиваващи в дълбока печал – към радостта на желаното освобождение.”

        След смъртта на вторият син на Атила Денгиз през 469 г. хуните, според Йордан, се изселили окончателно с покъщината си от Панония на изток, към Днепър. Това негово сведение, се потвърждава и от Прокопий Кесарийски (VІ в.).

         Хунската империя, според Приск Панийски (V в.) се е простирала от средни Дунав, където на левият бряг срещу дн. Виена е била крепостта им Ветвар, до Кавказ. Хуния загубва Панония, но запазва онези земи в Източна Европа, които знаем, че след 465 г. стават известни като „Велика България”.

       Това, което не е проучено обаче е, че българите, които са ядрото на хунския съюз, не се отказват от Панония, а предприемат действия още от 568 г. да си я върнат.

        Към 555/565 г. част от източните земи на българските племена кутригури и утигури са нападнати от каганатските тюрки на ябгу Истеми. Кутригурите, се възползват от рехавостта на тюрко-каганатския съюз и подлъгват 20 000 авари, на които обещават нови земи на запад. Така 10 000 кутригури и 20 000 авари, както пишат Менандър и Теофилакт от VІ в., нападат Панония и помитат гепидите там. Елак е овъзмезден, а наследникът на Ардарих бяга и търси убежище през гр. Сирмиум в Константинопол.
   Хуни и авари имат за съюзници в Панония лангобардите, които обаче явно са знаели, че тази земя е хунска, ето защо, както пише Павел Дякон, през 568 г. е създадена в Панония общата държава между българи
(хуни) и авари (тюрки), а лангобардите уж с някакъв взаимен договор, че ще се върнат някога в Панония, мирно се изселили в северна Италия…

        От 568 г. до 619 г. българите са съюзници на аварите в Панония, след което „господаря на хунския народ” (Никифор) става съюзник на византийския император Ираклий (610-641).

      През 629 (или 632 ?) е възстановена „древна Велика България” и тюрките са отблъснати на изток. В интерес на истината, възможността за възстановяването на България, е във връзка и със сериозните проблеми на западните тюрки с уйгурите след 629 г.

   През 669 г. хазарите, които са старите савири, и западните тюрки, създават Хазарския каганат и Велика България загубва териториите си от Кавказ до Днепър. На запад от Днепър обаче българите запазват своето влияние и именно тук пребивава Аспарух преди 680 г., когато създава нова българска държава на юг от Дунав, в Мизия.

       Именно тази българска територия на запад от Днепър след 669 г., византийският император Константин Багрянородни (Х в.)  упоменава като принадлежаща на „карабългарите”, а през същият Х в. арабските историци сочат, че е българска. Ибн Рушдъ (Х век): „Мадиар. Между земята на печенегите и земята на българския Есгел лежи първият от краищата на мадиярите.”

     Тук трябва да уточним, че през Х в. тази българска земя е ограничена на юг от създадената вече Дунавска България, на запад от създадената вече Унгария, а на изток от териториите на печенегите. По времето на Багрянородни, нейната територия е била „ 4 дни път”.

        Но как е било преди това?

    Защо Аспарух не включва тези земи към Дунавска България? Причината е явно, че те са принадлежали на наследниците на Дуло, по линия на чичо му Шамбат (известен в западните анали, като Само).
letopisec.blog.bg/history/2013/06/30/syshtestvuvala-li-e-bylgarska-dyrjava-duloba.1125324

     Около този Само има много легенди за произхода му. Според волжко-българският компилативен летопис от ХІІІ в. „Барадж тарих”, той е чичо на Аспарух и по-малък брат на Кубрат. Със сигурност знаем, че той основава  крепост, на основата на която израснал по-късния град Киев и тя носила името „Самбатос”, според трактата от Х в. „За устройство на империята” на Константин Багрянородни. Според латинския летопис от 871 г. „Покръстването на баварците и карантийците” Само воювал към 620/622 г. с аварите, но създал своя държава западно от Авария, на териториите на областта Каринтия и Щирия, в дн. Южна Австрия. Тази държава на Само просъществувала пълни 35 години  (с.129, по Асемани). Шамбат (Само) воювал на запад с крал Дагобер, „който водил война срещу Само от три страни”, пише в летописа от 871 г. (с.126, по Асемани).

    На Асемани дължим проучването, че Само имал потомство, между имената на което се споменават... „Борут, Караст”...

        Името „Караст” е известно и във волжко-българския летопис „Барадж тарих”, но като „Караджар”. Според летописеца, така се казвал бащата на Айдар, последния към 825 г. (не по-рано) поел васалната власт над българите в Хазария.

   Към 765 г. български балтавар, т.е. васал на останалите в Хазария българи, е "Тат-Утяк", съобщава „Барадж тарих. Явно летописа тук е изписал погрешно хазарската титла за васал „тудун” и това не е лично име.

    Айдар му е внук (в „Барадж тарих” Айдар става хазарски васал през 815 г., но ние ще покажем, че годината е очевидно 825), но не по мъжка, а по женска линия. Тат-Утяк имал две дъщери. Едната омъжил за Саксин Асанкул, от хазарския кагански род, братовчед на каган Булан. Другата дъщеря е майката на Айдар, тя е омъжена за Караджар, който явно е от родословието Дуло, но по линия на Само. Името значи "запад", „Караст”. 

     Самият Тат- Утяк е от рода Дуло, по линия на Бат-Боян. През 787 г. Тат-Утяк починал, според „Барадж тарих” и е заменен от брат си "Тат-Угек" (тук отново в летописа на волжките българи не е съхранено име, а само форма на хазарския титул „тудун).

      Характерното за българските васали в Хазария е, че те са били тудуни на хазарите само на територията на каганата, на запад от Днепър, в свобовните земи на т.нар. карабългари, те са си династи от българския род Дуло.

      През 796 г. Карл Велики побеждава аварите и този година е фиксирана като край на държавата Авария в Панония.

image
   
    Българския династичен род по линия на Шамбат
(Само) и по линия на Бат-Боян, вече се е обединил, чрез женитбата на Караджар/Караст  с дъщерята на васалния в Хазария тудун (т.нар. в летописа Тат-Утяг). От този брак се ражда Айдар, който през 825 г. поема наследството, но вуйчо му, т.е. т.нар. в летописа Тат-Угек, т.е. тудуна (васала) след смъртта на дядо му през 787 г., е васал от 787 до 825 години и неговата история е невероятна. Той предприема стъпки да си върне влиянието над териториите на Панония и се среща с Карл Велики.

    През 805 г. Тудун изискал, според Бертинския и Мецкия анали, Карл Велики да го признае за каган. Асемани пише: „Императорът се съгласил с неговите молби и заповядал на хаганът да поеме цялата власт, според техния древен обичай, както описах по-горе към 805 г. след Христа, според Айнхард и Бертинския и Мецкия аналисти” (с. 118)

image

        За Карл Велики тази титла „каган” едва ли е значела нещо, но чрез нея през 805 г. Тат-Угек (Тутунд, Тудун) издига рода Дуло до нивото на каганската институция и фактически Карл го обявява за равен на хазарския каган.

     
Условието, което приел Тат-Угек, за да бъде признат от Карл Велики за каган, било да се покръсти в християнството.

   „През 805 г. Кабуан (чети: хаганът) отишъл при господаря Карл и хаган Абрахам бил покръстен над Фискаха” (с.118, по Асемани).

            Новото християнско име на Тат-Угек  било Авраам (във формата Абрахам).

         Асеманий пише: „Ханзиций стига до заключението, че споменатият владетел на хуните Абрахам не е бил по-различен от Тутунд” (с. 118)

    Каган Тутунд (Абрахам) следва административния модел на Карл Велики и към 811 г. издига трима подуправители. Единият отговарял за аварите и името му е кан Зауц.

       Другите двама отговаряли за славяните – Моймир и Привина (с. 118, по Асемани).

          Славяните на Моймир (негов син е Ростислав, който кани Кирил и Методий в Панония) започнали по името на р. Морава да наричат себе си моравци, а земята си Моравия.

              Асемани цитира Ханзиций: „Но изглежда сигурно, че Ветвар е бил град на хуните, а не на моравците. Защото „Вар” у хуните означава същото, каквото у германците е „бург”, т.е. „крепост”; същото значение на тази дума е запазено и до днес у унгарците. Вероятно селището Ветвар се е намирало близо до Дунав, откъм Моравия. Защото моравците живеели до Дунав. По протежението на реката, близо до развалините на стария Карнунт Тутунд (или Тудун), владетел на хуните, се разположил заедно със своите; и на него между другите после е писал писмо папа Евгений” (с. 119).

            „Без съмнение – пише Асемани – един и същ е този, който е наречен от папа Евгений Тутунд , и този, който се назовава от Франкските анали Тудун, а също и от Бертинския аналист към 795 г.” (с.119)

       Според Асемани, аварската държава е съществувала от 568 г. до 796 г., когато е превзета от Карл Велики, а държавата на Тутунд е наречена в писмото на папа Евгений до него от 825 г. официално с името Хуния.

    Така, българският владетел Авраам се явява последния владетел от династичния род Дуло, който се опитва в периода 796 – 825 г. да възкреси старата атилова хунска държава.

             Дали успява?

           Да, както става ясно от писмото на папа Евгений до него през 825 г., където папата нарича земята, която знаем като Моравия, а преди това като Авария, с името….Хуния.

           Нека предадем и съдържанието на писмото на папа Евгений ІІ от 825 г. до българският владетел Авраам (наречен от папата „Тутунд”). То е изпратено до църковни деятели и до „князете Тутунд и Моймир, и до знатните, войската и народа на Хуния, която се нарича и Авария, и Моравия” (с. 116, по Асемани)

         „ Поради желанието за спасение на душите ви, най-скъпи во Христе синове, когато чухме за покръстването ви в християнската религия и за преуспяването на светата вяра и на делата ви, ние бяхме обхванати от върховна радост и ликуване. Вестоносец на тази желана вест беше достопочтенният Уролф, архиепископ на светата Лавреакска църква и пресвят наш брат, а ваш духовен баща, който чрез своята света проповед ви е създал като деца, осиновени от Бога. И така той, идвайки на доклад в храма на Апостолите, ни препоръча да подкрепим създаването на новата църква с нашата апостолическа благословия, която е учредил да бъде управлявана по католически.(По това време още няма разделение между Константинопол и Рим в църковно отношение, така че тук се говори за общоцърковен обред – бел.К.М.) У тях отдавна, още по времето на римляните и гепидите, както става ясно от неговото изложение, в седем епископски области техните предшественици са получили епархии със свое митрополитско право. Според това право и тоя закон споменатият предостоен в Бога архиепископ е поел задължението като евангелски сеяч сам той да засее дълго отхвърляните семена на небесния живот и да отгледа за вас кълнове, покълнали отново в душите ви, за да бъдат спечелени за Господа Христа, в онази земя, отрано християнизирана и поверена на грижата на неговите стари предшественици, която вие с тайното застъпничество на всемогъщия Бог сега имате в наследство (тук папата директно казва, че Хуния не е старата Авария, а владенията на Тутунд и Моймир са създадени „сега”, като „наследство”- бел. К.М.). Този тъй учен служител на Божието слово, познавайки го като необходим във всяко отношение за вашето спасение, изпитан във вяра и пример, ние ви изпратихме от страна на светата майка – Римската църква, за управител и с каноническо решение поверяваме нему и на неговите приемници да упражняват нашата апостолическа функция и епархиалното и църковно право, и практиката и властта на неговите предходници, именно на архиепископите на светата Лавреакска църква, в гореказаните области Хуния, която се нарича и Авария, и Моравия, а също и в провинциите Панония и Мизия (горна Мизия – бел. К.М.), като потвърждаваме решението на този наш декрет с подпис.”

            Малко по-нататък папата съветва църковни дейци и светските ръководители на Хуния, т.е. Тутунд и Моймир, да слушат наставленията на архиепископ Уролф: „Поради това и вие, събратя и съепископи съумейте да проявявате на свой ред към него по-голяма почит и като благоразумни синове да се подчинявате на здравата доктрина на небесното учение за вашата йерархия, а вие също, мирски първенци и народе, подчинявайте му се поради неговите най-спасителни наставления не само като на човек, а като на Бог, и останете твърди в католическата вяра, която сте приели в името на Господа Исуса”. (с.116, 117, по Асемани)

            Наблюдателният Асемани забелязва следното, което написва веднага след като цитира писмото на папа Евгений.

            „От това писмо се стига до заключението, че не само хуните (чети: аварите.- бел.К.М.), покорени през 796 г. от Карл Велики, са били привлечени към вярата в Христа през 798 г от Ювавенския, т.е. Залцбургския архиепископ Арнон, както е посочено по-горе (не в този цитат, Асемани вече е изследвал тоя въпрос – бел.К.М.), но че също и моравците, и другите хуни (чети: карабългарите-бел.К.М.) установили се в Хуния, Моравия и Панония, са приели християнските тайнства благодарение на Лавреакския архиепископ Уролф, и то, както изглежда, през 805 г...” (с. 117)

            Още през ХVІІІ в. блестящият Асемани е знаел за „други хуни”, които са в Панония и не са авари, понеже аварските владения са превзети през 796 г. от Карл Велики. Тогава аварите били покръстени от Ювавенския (Залцбургски) епископ Арнон, докато „другите хуни”, т.е. карабългарите на каган Абрахам и славяните на съуправителя му Моймир, са покръстени след 805 г. от Лавреакския архиепископ Уролф.

            Тепърва при Ростислав, сина на Моймир, по тия моравски земи ще идват светите братя Кирил и Методий. 




Гласувай:
9


Вълнообразно


1. letopisec - от ФБ
31.08.2013 18:38
Божидар Димитров: От Велика България на Кубрат оцеляват две огромни области. На запад териториите на днешна Украйна, Молдова и Влашко до Карпатите на запад и Дунав на юг.
цитирай
2. marknatan - "византийският император ...
31.08.2013 23:28
"византийският император Константин Багрянородни (Х в.) упоменава като принадлежаща на „карабългарите”, "
Записано Е Мауро България, Нигра България, Чера, Тъмна България от територията в която е Тъмно,никви каракалпаци е немало, по дифолт в 3 ч и половина в бара има само шведки, до идването в 16 ч нарезаните нутрудинки
цитирай
3. marknatan - Великолепния Асемани в 18 век и б...
31.08.2013 23:36
Великолепния Асемани в 18 век и блестящия Нутрудинов в 20 век кви оригинали открили били разкрили и издали научно за Славяните пазени от бабите им, пълни с историята на славяните
цитирай
4. marknatan - "ИСТОРИЯТА Е НАУКА, А НЕ ПР...
31.08.2013 23:41
"ИСТОРИЯТА Е НАУКА, А НЕ ПРОБЛЕМ НА МЕНТАЛНОСТТА ИЛИ ПОЛИТИКА"

Нещо за племенниЯ съюз на ПРАБЪЛГАРИТЕ, записано с хунската писменост от Крим открита от Апостолите а Славшните и заесена с ТЯЛОТО на св Климент в Рим от БАШ Майстора не са ли открили за науката АСЕМАНИТЕ ...
ХА ХА ХА
цитирай
5. letopisec - Благодаря, че коментираш...
01.09.2013 00:46
marknatan написа:
"византийският император Константин Багрянородни (Х в.) упоменава като принадлежаща на „карабългарите”, "
Записано Е Мауро България, Нигра България, Чера, Тъмна България от територията в която е Тъмно,никви каракалпаци е немало, по дифолт в 3 ч и половина в бара има само шведки, до идването в 16 ч нарезаните нутрудинки

цитирай
6. vmir - "българския владетел Авраам"
05.09.2013 07:13
ми звучи като "братовчед ми от Марс". Не ме напуска чувството, че българите, за които пишеш, имат толкова общо с населението на Балканите, колкото общо имат магаретата с име Марко. Само преди век един германец превърна кротките и търпеливи българи в лъвове, които безстрашно се биеха за обединението си с всички едновременно. Не виждам защо историята с Аспарух да не е същата. Дуло може и да е български род, но едва ли има нещо общо с населението на юг от Дунава, което може да го е последвало както преди 100 години прадядовците ни са последвали германеца Фердинанд който, ако беше имал самообладанието да влезе в Истанбул, днес вероятно щяхме да се броим за братовчеди на германците и нямаше да се кичим с нелепата политологема "славяни".
цитирай
7. letopisec - 6. vmir
05.09.2013 09:26
За съжаление, това са исторически факти и няма как да нагодя - дори да имам желание - историята към Вашите очаквания и надежди. Българите за които пиша, са се самоопределяли като българи и това име е тяхно, така както Марко също е име за нещо...Дуло има нещо общо с българския род, дотолкова доколкото в Именникът на българските владетели, ясно се сочи, че това е българската царска династия...Марко си има стопанин, българите пък си имат династия...Населението на юг от Дунав, за мое и Ваше учудване и преди и днес се самонарича "българи"...Нелепият панславизъм днес пак е в ход, с идеята, че траки говорели славянски език и ние българите като траки, пак трябва да се припознаем като славяни, макар Марко да не е вече муле, а жребче...
цитирай
8. vmir - 7. letopisec,
05.09.2013 10:30
а, не!!!
Предпочитам да съм всякакъв друг, дори марсианец или абориген от Танганайка, само не и славянин, моля!!! Не ща бе, хора, не ща да съм повече славянин!!! И колкото повече ме убеждават, че съм славянин, толкова повече не ща! Защото самоопределението е въпрос на свободна воля и аз си решавам с кого да се оприлича и на кого искам да приличам. А който смята, че заради неговите версии аз би трябвало да се чувствам славянин, само ме отвращава с наглото си незачитане на свободната воля и с такъв не искам да имам нищо общо, защото е роден насилник, крадец, лъжец и измамник. Все ми е едно как той се самоопределя, защото такъв наглец ще се представи и за Аспарух или за Атила или за Айнщайн, ако така му диктува моментната изгода.
цитирай
9. letopisec - 8. vmir///За Атила не знам, но минойците много им се ще да са славяни
05.09.2013 11:11
Павел Серафимов, Джанкарло Томеццоли: «Доказательства раннего присутствия славян на Минойском Крите/Новое азбучное прочтение ЛИНЕАРНОГО А письма/EVIDENCE FOR EARLY SLAVIC PRESENCE IN MINOAN CRETE. NEW AZBUKAS (SLAVIC ALPHABET) READING OF THE LINEAR A INSCRIPTION»
www.srpska.ru/article.php
цитирай
10. letopisec - 8. vmir ///Дори "Линеар А" им се ще да е първата славянска писменост
05.09.2013 11:13
Томеццоли Джанкарло Тициано, Серафимов Павел Павлов:Доказательства раннего присутствия славян на минойском Крите. Новое чтение надписи линейным А на золотой перстневидной ячейке из Мавро Спелио (Мюнхен, Германия, главный эксперт Европейского патентного бюро; Леуварден, Голландия, дизайнер, художник).
ateney.ru/rus/biblio/Piter3.htm
цитирай
11. letopisec - Преди Кирил и Методий, всички били писали вече на славянско писмо. Траки и славяни, е едно и също, според стратезите...
05.09.2013 11:17
секция «Докирилловская письменность», в которой выступили с докладами: Тентов Аристотель, член Палаты представителей Македонии («Древнейший македоно-славянский словарь»); Томеццоли Джанкарло, главный эксперт Европейского патентного бюро в Германии, и Серафимов Павел, дизайнер из Голландии..."

za.zubr.in.ua/2010/05/28/6442/
цитирай
12. vmir - Няма начин.
05.09.2013 11:43
Понятието "славянин" e късна обединителна политологема, включваща няколко древни наименования, и методически е недопустимо да се приравнява с древни артефакти поради хронологическата им несъвместимост. Да не говорим за това, че самоопределящите се като "славяни", за подаване на пръстче са готови да ти отхапят цялата ръка или да те глътнат целия, без дори да забележат, ако не си в позната за тях ситуация, а такива ситуации при тях изобщо не са много. Ужас на квадрат!!!
цитирай
13. letopisec - 12. vmir...То и квантовата механика е късна, но не живеем в света на Нютон...Словения и Словакия, са реалности, все пак...
05.09.2013 15:28
Павел Серафимов Имам 15 книги, но не и под името Серафимов
преди 10 часа · Харесвам


Павел Серафимов Като му дойде времето всичко ще излезе наяве
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11484607
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ