Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2013 11:44 - Хуните дошли на Кавказ от юг, според грузински извори.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 17414 Коментари: 23 Гласове:
8

Последна промяна: 20.08.2013 12:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                     През ХІ в. грузинският историк Леонти Мровели написва, ползвайки стари извори, забележителното историческо съчинение „Животът на картлийските царе“, в което посочва древният произход на кавказките народи.

image

 www.vostlit.info/Texts/rus8/Mroveli/text.phtml

 

           В грузинското съчинение от V в. „Мокцевай Картлисай” пък се твърди, че хони и бундурк (при преписите след VІ в. е допусната формата „бунтурки”), са в региона на Кавказ още по времето на Александър Македонски (ІV в.пр.н.е), дори били воювали с него.

image

        Според изследователят Г. Д. Грумба, „хоните са догрузинско население на Картли” (Иберия – бел.м.), което дошло „от юг на Кавказ(„Об истоках исторической концепции грузинского историка ХІ века Леонтии Мровели”).

image

 

       Това сведение за „хоните” се потвърждава, според Грумба, от „древноарменските и древногрузинските писмени източници за преселението им под натиска на вавилонците.

                      „Бундурк” не са „бун-тюрки”, както се опитват някои да изкарат турци в Кавказ още по времето на вавилонците, а „Бун” (Бийан) е всъщност самоназванието на Урарту, както стана ясно при разчитането на урартските надписи.

image

           
          Сиреч, ако е верно сведението на грузинското съчинение, писано преди Мровели (ХІ в.), т.е. летописа от V в. „Мокцевай Картлисай”, че Александър Македонски (ІV в.пр.н.е.) воювал към Кавказ с бундурк и хони, трябва да приемем, че негови противници са били мигриралите след VІ в. пр.н.е. по тези места урарти (бундурк) и кимерийци (хони).

„ Когато цар Александър обърна в бягство потомците на Лот и ги отблъсна към полунощната страна, тогава (той) за първи път видял свирепите племена бундурк, живеещи по течението на Кура в четири града с тяхните предградия: град Саркин, Каспи, Урбнис и Одзрах, и крепостите им (чети: цитаделите – бел.ред.): голямата крепост Саркин, правителствените (чети: царските – бел.ред.) Каспи, Урбнис, Одзрах.” (гл.І, Мокцевай Картлисай).

 „ Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи. Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетелят на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки” (гл. І).

                      С други думи, „Мокцевай Картлисай” от V в., още преди Прокопий (VІ в.), е дало сведение, което за жалост не е анализирано задълбочено и внимателно, че пост-кимерийците в Кавказ са били наричани „хони”...

image

 

В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури... (Прокопий Кесарийски. кн. ІV, 5. Войната с готите )

 

            Прокопий е формирал етнонимът на българите като „утигури” от два топонима. На юг от Кавказ, е топонимът на древните уди (Страбон), който на арменски с афикс „к” се изписва „Утик”, а на запад от тях е древната местност Гуриана, упомената в асирийските и урартските (Куриана) клинописи.

books.google.fr/books

                  При пристигането на иберите в Картли през ІV в. пр.н.е., бундур и хоните мигрират на север от Кавказ и проходите Дарял и Дербенд. Топонимът „Геруа” (Гар, Гур) е упоменат  през ІІ в. от н.е. от Птоломей вече на север от Кавказ.

Арменският географ от VІІ в. (Анани Ширакаци) в разширената редакция пише: „На запад от реката (устието на Волга – бел.К.М.), твърди Птоломей, живеят народите Адон (Udon), Алаидон (Olondae), Сондас (Isondas) и Геруа (Gerrus), едноименни на реките (Udon, Alonta, Gerrus), изтичащи от Кавказ до пределите на Албания.” 

 image

 

                Още през ХІ в. Мровели променя версията, дадена през V в. от грузинското съчинение „Мокцевай Картлисай”.

image

            „Мровели не го е удоволетворявала вече съществуващата версия за преселение на грузинците в Картли едва в края на ІV в. пр.н.е., а така също уседналите тук до идването на грузинците други народи – хони, бунтурки (чети: бундурк – бел.м.), за които съобщава „Мокцевай Картлисай”, ето защо Мровели умълчава за догрузинското население на Картли – хоните (чети: кимерийците – бел.м.), наричайки ги „коренни картвели”, независимо, че както отбелязва Г.А.Меликишвили, малко по-долу пояснява, че това са тези „които наричаме бунтурки(Грумба, пак там; виж: Меликишвили Г.А., К истории древней Грузии, Тбилиси., 1959, с.282).

 

        Миграционната вълна на кимерийци от региона на по-късната провинция Кападокия към Кавказ, е през VІ в. пр.н.е.

               По това време „от края на 609 г. пр.н.е. до август 607 г. вавилонската армия, под командването на Небопаласар и неговият син Новуходуносор, заедно със скитите и мидяните, атакували бившите асирийски съюзници Урарту и Ману” (…) „след окончателния разгром на Урартското царство в 590 г. пр.н.е., се проследяват мощни вълни на миграция на население от урартските области на север, в района на Кавказ(Грумба, пак там).

image




Гласувай:
9


Вълнообразно


1. letopisec - Ето и гаданията относно наличието ...
20.08.2013 12:08
Ето и гаданията относно наличието на термина „бунтюрки“ в „Обръщението на Грузия“ (Мокцевай Картлисай): „Полагают, что этноним «бунтюрки» — композит, что слово «бун» — определение, при помощи которого автор «Обращения Грузии» хотел подчеркнуть неидентичность тюрок, живших во времена Александра Македонского в Грузии, с современными анониму тюрками.
Слово «бун» толкуется по-разному. Е. С. Такайшвили считал, например, что бунтюрки (он писал бунтурки) — это тюрки-копьеносцы, т. к., по мнению ученого, «бун» армянское слово, означавшее рукоятку копья (см. с. 1, 2, прим. 2). В современной специальной литературе предпочтение отдается интерпретации, предложенной М. Броссе, по которой указанный этноним следует понимать как «коренные, истинные тюрки» (Вrоssеt М. Histoire de la Georgie, I partie, 1849, p. 30—33; см. также Меликишвили Г. А. К истории древней Грузии. — Тб., 1959, с. 125; он же, Бунтюрки. — Грузинская советская энциклопедия, т. 2, с. 572; Джанашиа Н. С. К источникам ..Жизни грузинских царей".—В кн.: Историко-источниковедческие очерки, — Тб., 1986, с. 96, прим. 10, на груз. яз.).
Слово «бун» помимо указанного значения имеет и значение «оседлость»— мквидри (см. Абуладзе И. В. Словарь древнегрузинского языка. — Тб., 1973., с. 37). Для данного случая именно это значение кажется наиболее подходящим. Во-первых, по контексту, бунтюрки, действительно, являются оседлыми — они живут в городах. Кроме того, во второй половине V века, когда было составлено «Обращение Грузии», тюркские племена в основном могли быть известны как кочевники (см. Еремеев Д. Е. Этногенез турок. — М., 1971). Следовательно, определение «бун» в качестве разъяснения к этнониму «тюрки» для современников автора «Обращения Грузии» и в самом деле являлось необходимым.
Для полноты сообщения о бунтюрках можно указать и на работу М. Сейидова «Опыт этимологического анализа слова Бунтурки/Бунтюрки» (Доклады АН Азер. ССР. 1969, т. XXV, № 8, с. 91—93), в котором слово «бун» связывается с тюркскими языками и этноним в целом толкуется как «тюркское племя».“
цитирай
2. letopisec - При обзора на късно-античната е...
20.08.2013 12:11
При обзора на късно-античната епоха модерните учени приемат Прокопий като стандарт на историческите сведения от това време, но незнайно защо това негово мнение е пренебрегнато от учените и няма задълбочено проучване дали Прокопий е бил прав за произхода на европейските хуни.


„Зад сагините живеят много хунски народи. Простиращата се оттук страна се нарича Евлисия (очевидно Прокопий ползва сведения от „Анонимният Перипъл на Евксинския Понт”, където тази страна от сагините до Дон и Азовско море, е изписана всъщност „Евдоусия”-бел.ред.); крайбрежната й част, както и вътрешността е заселена от варвари чак до така нареченото „Меотийско блато” (Азовско море – бел.ред.) и до река Танаис (Дон – бел.ред.), която се влива в „блатото”. От своя страна то се влива в Евксинския Понт (Черно море – бел.ред.). Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури.(кн.ІV.4, Войната с готите)”.
цитирай
3. sandlih - До ден днешен не бях срещал съобщ...
21.08.2013 22:20
До ден днешен не бях срещал съобщение, че български автор (от времето на Цар Симеон) съобщава, че "при кнси симеоне сне бориши - при княз симеон сина борисов", в текст, който и сега може да се види, че българите "сии анилеос имыи воа свои иже нарицаха тогда моиръмидоесъ, ныне болгареи оунни. възвеличаша оунни - "този ахил имаха за свои и се наричаха мирмидонци, сега българи хуни, възвеличаха хуните"(не претендирам за точен превод,а и няма как да представя старобългарския правопис, к.м.). Уточнението при Княз Симеон, показва, че последният още не е станал цар на българи и гърци. Този текст е написал презвитер Григорий на лист 200 от "Троянската повест" от написаните от него листи от № 199 до № 481 в три от намиращите се в Русия преписи на "Изборниците на Цар Симеон", всеки от които е с предисловие от Григорий. В текста на Хрониката на Иосиф Флавий от него има друг текст с подобно съдържание: "хлоуурий же и длъмате и дакий нарицаемих блъгаре на истре жиоувуший - (непреводимо, к.м.) и в далматия и дакия наричаните българи обитаващи на дунав". Тези текстове може да се намерят на http://preslav.shu.bg/webs/Deinost/archive/TOM1/ в студията на P. Dimitrov.pdf. Така става известно, че в зората на Златния век, един от най-образованите в християнския свят по онези времена българин презвитер Григорий, по волята на Цар Симеон е написал, че българите са хуни и че са се прочули като такива в съперничество с римляните.
Що се отнася до текста на Г. Д. Гумба, в него освен всичко написано има и едно съждение, че в "Жизнь картлийских царей и первоначальных отцов и предков" Л. Мровели се е постарал да игнорира обитаването от края на VII век п.н.е до идването на А. Македонски на тези земи от хони и бундурки до появата там на грузинците към края на IV век п.н.е., наричайки ги "коренными картвелами" и така да причисли и грузинците към потомците на Тограма (разбирай Урарту), тъй като те в последствие са асимилирали тази част от тях, които са обитавали южните части на източен Кавказ.
цитирай
4. letopisec - Благодаря много за този коментар...
22.08.2013 07:41
sandlih написа:
До ден днешен не бях срещал съобщение, че български автор (от времето на Цар Симеон) съобщава, че "при кнси симеоне сне бориши - при княз симеон сина борисов", в текст, който и сега може да се види, че българите "сии анилеос имыи воа свои иже нарицаха тогда моиръмидоесъ, ныне болгареи оунни. възвеличаша оунни - "този ахил имаха за свои и се наричаха мирмидонци, сега българи хуни, възвеличаха хуните"(не претендирам за точен превод,а и няма как да представя старобългарския правопис, к.м.). Уточнението при Княз Симеон, показва, че последният още не е станал цар на българи и гърци. Този текст е написал презвитер Григорий на лист 200 от "Троянската повест" от написаните от него листи от № 199 до № 481 в три от намиращите се в Русия преписи на "Изборниците на Цар Симеон", всеки от които е с предисловие от Григорий. В текста на Хрониката на Иосиф Флавий от него има друг текст с подобно съдържание: "хлоуурий же и длъмате и дакий нарицаемих блъгаре на истре жиоувуший - (непреводимо, к.м.) и в далматия и дакия наричаните българи обитаващи на дунав". Тези текстове може да се намерят на http://preslav.shu.bg/webs/Deinost/archive/TOM1/ в студията на P. Dimitrov.pdf. Така става известно, че в зората на Златния век, един от най-образованите в християнския свят по онези времена българин презвитер Григорий, по волята на Цар Симеон е написал, че българите са хуни и че са се прочули като такива в съперничество с римляните.
Що се отнася до текста на Г. Д. Гумба, в него освен всичко написано има и едно съждение, че в "Жизнь картлийских царей и первоначальных отцов и предков" Л. Мровели се е постарал да игнорира обитаването от края на VII век п.н.е до идването на А. Македонски на тези земи от хони и бундурки до появата там на грузинците към края на IV век п.н.е., наричайки ги "коренными картвелами" и така да причисли и грузинците към потомците на Тограма (разбирай Урарту), тъй като те в последствие са асимилирали тази част от тях, които са обитавали южните части на източен Кавказ.

цитирай
5. syrmaepon - В 6 в. пр. хр. скитите точно подго...
23.08.2013 09:18
В 6 в. пр. хр. скитите точно подгонват кимерийците, а пък и византийците често също наричат българите скити, ама за кимерийци не се сещат ))))
цитирай
6. letopisec - 5. syrmaepon
23.08.2013 10:32
За сетен път се убеждавам колко сте неподготвена по историята на Древния Изток. Вие сте може би добър античник и като всички тях някак наивно вярвате на Херодот, че скити са подгонвали кимерийци...Разбира се, че отдавна се знае, на основата на асирийските клинописи, че първото сведение за кимерийци на границите на Урарту е от 714 г. пр.н.е.; и никой по това време не знае за скити...Първото сведение за скити се появява повече от 50 години по-късно...Дължа да отбележа, че аз съм Ви запознавал с материали за това и Вие знаете, но тук коментирате преднамерено и нарочно дебилно, което е учудващо за мен...
цитирай
7. letopisec - През 1762 г. атонският монах Паисий ...
26.08.2013 10:19
През 1762 г. атонският монах Паисий Хилендарски успешно написва, ползвайки основно чужди извори, кратка история на българите. Тя е изключително емоционално четиво и с основание се датира от учените като културно начало на българското Възраждане.







Но относно произходът на българите, Паисий премълчава някои сведения, които няма как да не е знаел. И които излизат на бял свят също от Атон, но в по-късен период.Той не може да не е знаел атонската версия за произхода на българите от кимерийците, но очевидно – както посочихме – тя не се е връзвала с концепсията на Мавро Орбини, че българите са славяни.




Все пак Паисий явно е знаел, че кимерийците не са славяни.


Както пише сам Паисий основният му подтик да напише своята история е бил обидният тон на някои негови атонски колеги, че нямаме старина. И Паисий пламенно ги опровергава, започвайки библейски от Яфет и исторически от времето на Валент през ІV в.
Легендата за произхода на българите от кимерийците е била съхранена в агиологическата литература, с която Паисий очевидно е бил запознат, но той няма за цел да доказва, че българите имат древна история дори преди Александър Македонски. Именно последното четем в „текста”, намерен в Атон от Хаджи Найден и издаден от Раковски. В първата половина на ХІХ в. пазарджишкият възрожденец и книгопродавец Хаджи Найден Йоанович открива в Атон кратък текст, от който става ясно, че българите произхождат от гамирите (кимерийците). Текста е на анонимен атонски монах.
цитирай
8. letopisec - "Старобългарски" се ...
26.08.2013 10:20
"Старобългарски" се нарича езика на писмените паметници след ІХ в., а към ХІІ/ХІІІ в.в. вече става ясно, че българския език е малко по-различен от писменият старобългарски, който е славянски....

Българският е аналитичен и има по-особена глаголна система.

Българския език и днес е "екзотичен" спрямо останалите славянски езици, понеже независимо от близката лексика с тях, (а и с останалите индоевропейски езици) няма падежи, каквито има в останалите славянски...

Всъщност, само българския и неговия диалект македонския, са без падежи...

Да се твърди, че аналитичния ни език днес е същия като тракийския, означава да се отрича, че писменият старобългарски е език на средновековната българска култура...

Да се твърди, че глаголицата е създадена от Урфила, означава да се твърди, че Кирил и Методий не са свързани с българската история...



Коптска икона на бр. Св.Св. Кирил и Методий, чийто култ в Египет е възстановен с налагането на арабския език...


Разликата в граматично и падежно ниво между българския и останалите славянски езици е повод да се търси, кой е този език, близък до славянските, който обаче е имал собствена граматична история....

Такъв език, според Леман-Хаупт е бил кимерийския...




( По Леманну-Гаупту, язык киммерийцев мог быть «потерянным звеном» между фракийским и иранским языком. Георг Хольцер [Prof. Dr. Georg Holzer. Entlehnungen aus einer bisher unbekannten indogermanischen Sprache im Urslavischen und Urbaltischen (=Sitzungsberichte der Philosophisch-Historischen Klasse der österreichischen Akademie der Wissenschaften, 521. Band), Wien 1989 (Habilitationsschrift). Das Erschließen unbelegter Sprachen. Zu den theoretischen Grundlagen der genetischen Linguistik (= Schriften über Sprachen und Texte, hrsg. von G. Holzer, Bd. 1), Peter Lang, Frankfurt am Main/ Berlin/ Bern/ New York/ Paris/ Wien 1996.georg.holzer@univie.ac.at; Seite an der Universität Wien;http://www.oeaw.ac.at/balkan/] выдвинул гипотезу существования отдельной индоевропейской ветви, которую он отождествил с киммерийцами. Он обратил внимание на ряд балтийских и славянских слов, в которых нарушаются регулярные соответствия с индоевропейскими языками. Слав. *poto (> рус «путы») и лит. pantis (путы) — по правилам соответствий должны восходить к и-е *pent-, но такого корня в и-е языке нет. Есть *bhendh- («связывать»), откуда нем. binden (связывать), > нем. Band (лента) > рус. бант. Слав. *tes-to (тесто) похоже на причастие от и-е *dheigh- (месить тесто, ср. нем Teig), но корня *teik- в и-е тоже нет. Слав. *trotъ, лит. tranas (трутень), тогда как в и-е название трутня восстанавливается не как *tron-, а как *dhron- (напр., греч. θρώναξ — дронас). И тому подобное.
Хольцер рассмотрел значительное количество слов вместе и обнаружил, что эти отклонения от стандартной системы сами по себе образуют систему.)

Създаването на писмения славянски език от бр. Св. Св. Кирил и Методий е исторически факт.

Техните ученици намират прием в България при Борис.

Дотогава дипломацията на Борис е успяла вече да създаде собствена архиепископия, вследствие отказа на българите на VІІІ Вселенски събор да са към Римската църква. Константинопол дава български архиепископ, но Борис продължава делото по автономия на българската църква, като въвежда с помощта на Кириловите ученици като писмен език славянския....

Славянския явно е бил много близко лексически до българския, който обаче се е различавал граматично от него...

През ХІІ/ХІІІ в.в. се оказва, че се пише по начин, по който не се говори...

Речта на българските поданици, все повече се отдалечава от изкуствено въведения писмен славянски, който има много падежи и разни двойствени числа...

Патриарх Евтимий прави цяла книжовна реформа, за да върне писмения в правилата на кирило-методиевата книжовна норма, но не успява...

Константин Костенечки също не успява в България с реформата на езика, но най-изненадващо успява в Сърбия, където хората, понеже са славяни, си говорят с падежите и няма "нарушение словесъ"....

И така, българския език е очевидно лексикално близък до славянския, но не и граматично...

Историческата граматика и диахронните особености на един език, са нещо което не може да се случи просто ей така и за нула време...Помислете!!!


Езиковедите са посочили различната граматична история/диахрония на българския, въпрос на мета-езиковедски анализ е дали може да се търси на основата на това, различна етническа субстанция (???).

Единствено Вл. Георгиев имаше доблестта да се опълчи и да каже, че нашия език има два етапа на развитие, а не три, както и до днес се учи в университетите.....



Първият етап е писмения старобългарски преди ХІІ/ХІІІ в. в. А вторият етап, е въвеждането, при това видимо, на аналитизъм в писмения български след ХІІІ в.....

Това е...
цитирай
9. letopisec - При обзора на късно-античната е...
26.08.2013 10:21
При обзора на късно-античната епоха модерните учени приемат Прокопий като стандарт на историческите сведения от това време, но незнайно защо това негово мнение е пренебрегнато от учените и няма задълбочено проучване дали Прокопий е бил прав за произхода на европейските хуни.


„Зад сагините живеят много хунски народи. Простиращата се оттук страна се нарича Евлисия (очевидно Прокопий ползва сведения от „Анонимният Перипъл на Евксинския Понт”, където тази страна от сагините до Дон и Азовско море, е изписана всъщност „Евдоусия”-бел.ред.); крайбрежната й част, както и вътрешността е заселена от варвари чак до така нареченото „Меотийско блато” (Азовско море – бел.ред.) и до река Танаис (Дон – бел.ред.), която се влива в „блатото”. От своя страна то се влива в Евксинския Понт (Черно море – бел.ред.). Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури.(кн.ІV.4, Войната с готите)”.
„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури...(пак там, кн.ІV.5)”.
цитирай
10. letopisec - Кимерийската история е една от н...
26.08.2013 10:22
Кимерийската история е една от най-интересните теми в изучаването на Древния Изток в периода VІІІ-VІІ в.в. пр.н.е.
Данни за кимерийците в античните източници има от VІІІ в. пр.н.е. в „Одисеята” на Омир до късно-античните сведения за тях при Павел Орозий от V в. от н.е. и особено при Прокопий Кесарийски от VІ в. от н.е., който дава интересни данни кои са пост-кимерийците...
В античната литература за кимерийците пишат Калин от VІІ в. пр.н.е., Херодот от V в. пр.н.е., Аристотел от ІV в. пр.н.е., Страбон от І в. ...
В късно-античната литература откриваме интересни сведения: според Орозий от V в. от н.е., морето от гр. Синоп до колхите-лази (т.е. юго-източната част на Черно море), се наричало „Кимерийско море”. Арменската история от V в. от н.е., приписвана на Тавстос Бузанд, пък упорито и последователно употребява топонима „Гамирка”, вм. „Кападокия”.
цитирай
11. letopisec - Павел Орозий (V век) в неговата „...
26.08.2013 10:23
Павел Орозий (V век) в неговата „История против езичниците” (HISTORIAE ADVERSUM PAGANOS) на няколко места споменава за кимерийско море, разбирайки под последното южната част на Черно море, което стига на север до земите на колхите (лазите). Той пише: „Между колхите, които са над Кимерийското море и албаните, които живеят на Каспийското море, се издига планината Кавказ.”
През първата половина на ХІХ век българският възрожденски книгопродавец Хаджи Найден, който според акад.Никола Начов е родом до Пазарджик, посещава Атон и в един манастир, както уточнява през 1865 година Г.С.Раковски, открива ръкопис, в който има уникално сведение: българският народ, който е дошъл в древността на Балканският полуостров от Черно море и Волга „зваха се тамо Гимери и Кимери”.
Раковски издава този ръкопис през 1865 година в книгата си "Българска старина" и съобщава, че му е даден през 1856 година в Белград от вече починалия към 1865 година „Хаджи Найдана книгопродавца”.
цитирай
12. letopisec - Агатий Миринейски, писал през в...
26.08.2013 10:24
Агатий Миринейски, писал през втората половина на VІ в., отбелязва:
„Хуните някога обитавали около тази част от Меотийското езеро (Азовско море – бел.К.М.), която била обърната на изток и живеели северно от р. Танаис (Дон- бел.К.М.), както и другите варварски народи, които обитавали в Азия зад Имейската планина (според античните и късно-античните географи Азия е започвала веднага на изток след р. Дон, това е била азиатската част на Сарматия; пак според тях, цялата планинска верига от кримския Тавър, през Кавказ, през месопотамския Тавър до Памир, е било една планина – бел.К.М.). Всички те се наричали хуни, или скити. По племена били различни и едни от тях се наричали котригури, други утигури, някои – ултинзури, и вуругунди” (кн.V,11).
цитирай
13. letopisec - Хунската империя е включвала ра...
26.08.2013 10:25
Хунската империя е включвала различни народи, както четем в множество късно-антични летописи.
Още Амиан Марцелин през ІV в. пише, че „Витимир, избран след неговата (на Херманарих – бел. К.М.) смърт за цар (на източните готи – бел. К.М.), оказа за известно време съпротивление на аланите (аланите са едни от първите в хунския съюз – бел.К.М.), опирайки се на друго племе от хуните, които той за пари привлече в съюз към себе си ” (ХХХІ.3.3.).
цитирай
14. letopisec - “Ориенталска библиотека” на Ер...
26.08.2013 10:26
“Ориенталска библиотека” на Ербело де Моленвил (1697 г.):

“ Друг син на Гомари, разчиствайки пътя си, стигнал до същата река (Волга) и имал двама сина: Булгар и Бертис...”
цитирай
15. letopisec - Кимер и сина му Булгар
26.08.2013 10:28
Мухамед ибн Хавендшах (1433-1493), известен повече сред арабоезичните историци като „Мирхонд”, е автор на съчинението от 7 тома „Градина на чистотата” (Роузат-ас-сафа фи сират-ил-анбия вел-мулук вел-холаф), в което давайки сведения от по-стари източници, посочва патронима Гар, който някога воювал срещу Тюрк.
За това кой е Гар, Мирхонд дава сведение, че „заселил се със своите хора в окрайностите на Булгария”. Синът на Гар, Бейгур (явно Бунгур, както са изписани бунгар/бунджар при ат-Табари – бел.м.), според Мирхонд, бил убит в едно сражение с Тюрк.
В своята книга от 1841 г. „Гюлистан-и Ирам” (вж. изд. Баку., 1991) Аббас-Кули-ага Бакиханов, дава подробни сведения от изворите на Мирхонд от ХV в., упоменавайки и патронима на кимерийците като „Камари”.
За това, че под „Камари” трябва да се разбира библейския Гомер, Кудси (така е литературното прозвище на Аббас-Кули)пише: „По Библията Яфет имал осем синове: Гомер, Магог, Мадий, Йаван, Елиса, Тувал, Масок и Тирас. Може да допуснем, че Магог, Гомер и Масак се явяват упоменаваните от арабите Маджудж, Камари и Масек (Баку, 1991, с. 71)”.
И така, какви сведения дава Мирхонд за Камари?





Кудси пише: „Камари, когото наричат още Кемак, бил ловец на зверове, човек с весел нрав. Той се заселил на това място, което впоследствие нарекъл по името на своя по-голям син Булгар, а по-малкия му син, се казвал Партас. Те двамата станали родоначалници на много племена. Народа Кумук вероятно произхожда от Кемак, защото Птоломей нарича кумуките с имената „кам” и „камак” (пак там)”.
цитирай
16. letopisec - В съвременната хунология е вече ...
26.08.2013 10:29
В съвременната хунология е вече ясно, че произходът на европейските хуни все още не е решен, но се приема окончателно, че те нямат нищо общо с монглоидите от Жълтата река и Ордос Hsiong-nu. Това мнение се споделя и от руският археолог и специалист по историята на средно-азиатските хсионг-ну Миняев.





Тук публикуваме част от неговата статия, с която той оборва хипотезата от 1960 г. на Гумильов, че от Средна Азия все пак бил дошъл един "конен отряд" хсионг-ну, които оплодили маджарки и така се пръкнал етноса "европейски хуни" (?)

хсионг-ну на китайски вази


Eто какво пише Миняев за последните години на Hsiong-nu, които нарича на руски „сюну”, а не „хунну”, подобно Гумильов. Подчертаването на пасажите е мое, а не на автора.
„...Наконец, об исторической судьбе союза сюнну, о возможности появления сюнну в Европе. Выше отмечалось, что исходным толчком, который привел к возможной миграции сюнну и трансформации их в европейских гуннов, чаще всего называют либо события, связанные с перекочевкой отряда шаньюя Чжичжи на запад, в стану "Канцзюй", либо поражение сюнну от сяньбийцев, в конце 1 в. н. э. Рассмотрим достоверность обеих версий.
Согласно сведениям письменных источников, вместе с Чжичжи до "Канцзюй" дошло 3 тыс. человек, которые жили в "городе" шаньюя на берегу р. Дулай, отождествляемой иногда с р. Талас в Киргизии. Однако, в Таласской долине, хорошо изученной археологически, до сих пор не найдено ничего похожего на поселение сюнну или тем более город. Существенно, впрочем, другое. При разгроме ставки шаньюя в 36 г. до н. э. из пришедших с ним сюнну убито 1518 человек и свыше 1200 попало в плен. Естественно, это обстоятельство перечеркивает попытки связать эпопею шаньюя Чжичжи с началом перемещения сюнну на запад.
Обратимся к другой версии. Разделение сюнну на "северных" и "южных" привело к обострению противоречий в их среде, в результате чего "северные" сюнну терпят ряд поражений, разделяясь, в свою очередь, на целый ряд мелких орд. Во главе каждой стоял вождь, по-прежнему именовавший себя шаньюем, но не обладавший той значительной военной силой, которая отличала племенной союз сюнну во II-І вв. до н. э. Ряд поражений, которые терпят эти орды в 1 в. н. э. приводит к бегству их вождей, но отнюдь не на запад, как принято иногда думать. Рассказывая об этих событиях, хронисты используют неопределенные выражения: "шаньюй отошел на 1000 ли" (около 500 км. - С. М), "шаньюй бежал далеко". После поражения в 91 г. н. э. - "северный" шаньюй "бежал неизвестно куда". Каждый раз речь идет о разных вождях, войско которых не следует за ними, а остается на месте и вливается в состав либо "южных" сюнну, либо других племен. Так, в 91 г. н. э. оставшиеся сюнну в количестве 100 тыс. кибиток "сами приняли название сяньби". Важна для нас и следующая фраза источника: "С этого момента началось усиление сяньби".
Таким образом, военная сила, которой располагали сюнну в 1 в. н. э. не исчезла, она служила в Центральной Азии основой для усиления других племенных группировок, в первую очередь сяньби, которые вскоре на недолгий срок завладели азиатскими степями. Не случайно письменные источники упоминают о сюнну и во II, и в III, и в ІV-V вв. н. э. т. е. тогда, когда европейские страны уже испытали на себе силу кочевых народов. Историческая судьба сюнну связана в раннем средневековье с Центральной Азией: западнее Саяно-Алтайского нагорья нет ни одного раннего памятника сюнну, а те, которые здесь имеются, относятся к эпохе Маодуня, когда сюнну контролировали и Южную Сибирь, и многие другие районы азиатских степей.
Однако кочевые народы, наводившие ужас на цивилизованные страны Европы в первые века новой эры, не случайно, видимо, получили имя "гунны". Европейские историки, конечно, знали о существовании в Центральной Азии мощного племенного союза во главе с сюнну. Сведения о нем могли поступать по Великому шелковому пути, который служил не только для обмена товарами - по нему в обе стороны поступала, видимо, и информация о событиях самого различного характера. Отметим, что некоторые участки этого пути сюнну контролировали в период своего могущества.
Сведения о мощном центральноазиатском союзе кочевых племен были, очевидно, столь впечатляющими, что название "сюнну" быстро получило в Европе нарицательный характер; в латиноязычных источниках оно могло быть записано со слуха в различных вариантах. Поэтому, когда кочевые орды появились на границах европейских государств, их стали называть именно таким собирательным термином "гунны", окончательно закрепившимся после их военных успехов. Эти события составляют интереснейшую и во многом еще не прочитанную страницу европейской истории и, конечно, заслуживают отдельного разговора.
Как видно, предлагаемая версия не решает проблему происхождения европейских гуннов, а напротив - подчеркивает ее сложность. Исследования этой и других проблем продолжаются, и не раз еще придется вернуться к яркой и насыщенной событиями истории кочевых народов евразийских степей и задуматься над новыми находками и материалами.” (С. С. Миняев . Сюнну. Природа, 1986, №4).


Ето я версията на Гумильов как хсионг-ну станали европейци: "Нет нужды прослеживать всю историю гибели Северного Хунну, но важно отметить, что это государство сопротивлялось Китаю и сяньбийцам не до 93 г. н.э., а до 155 г., когда окончательный удар был нанесен сяньбийским вождем Таншихаем ("Хунну" С. 237). Вслед за этим в 160 г. встречается первое упоминание о гуннах в Восточной Европе. Следовательно, весь переход от Тарбагатая до Волги произошел за два-три года. А это значит, что 2 600 км по прямой были пройдены примерно за 1 000 дней, т.е. по 26 км ежедневно в продолжение трех лет. Совершенно очевидно, что нормальная перекочевка на телегах, запряженных волами, в этот срок не могла быть осуществлена. К тому же надо учесть, что хунны должны были вести арьергардные бои с преследующим противником. Но именно эта деталь дает возможность понять событие. Сяньбийцы не могли не настичь обозы и, видимо, отбили их, пленив стариков и детей. Воины и частично их жены, бросив все на произвол судьбы, верхом оторвались от преследователей и потерялись в степях около Урала. В этих просторах изловить КОННыЙ отряд, твердо решивший не сдаваться, практически было невозможно, и сяньби повернули назад, сочтя свою задачу выполненной."
gumilevica.kulichki.net/articles/Article23.htm
цитирай
17. letopisec - Хуни в Авеста
26.08.2013 10:40
Още през 1901 г. любознателният Marquart J. (1901, стр. 50-52) съобщава за хионита Арджатасп, който воювал с войската си през VІ в. пр.н.е. с цар Ваштаспи, сочейки пехлевийското съчинение „Ядгар Зареран“.
(Marquart, J. (Josef), 1864-1930)
onlinebooks.library.upenn.edu/webbin/book/lookupname


Бехистунският надпис на персийския цар Дарий (521-486 г.г. пр.н.е.) описва събитията три години преди Дарий да завземе властта над Персия. В този надпис Дарий започва с думите, че е син на Ваштаспи. Малко по-нататък в надписа Дарий упоменава, че баща му Ваштаспи пребивава в Партия и там воюва с метежници.
И така: в Деветият Яшт на Авеста имаме „хийаона“.
цитирай
18. letopisec - ХУНИ И БЪЛГАРИ И СТАРА ВЕЛИКА БЪЛ...
26.08.2013 10:42
ХУНИ И БЪЛГАРИ И СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ около Кавказ (от 165 до 395 г.), от Веселин Тракийски


(Оригинално заглавие на книгата „ГУННЫ И АЗЕРБАЙДЖАН” от Юсиф Джафаров; Азербайджанское государственное издательство; Баку, Азернешр, 1993; Научный редактор академик Академии наук Азербайджанской Республики; 3. М. Буниятов; Редактор С. Султанова; Художник Ф. Фараджев)
цитирай
19. letopisec - „По данни на арменските летописи, ...
26.08.2013 10:43
„По данни на арменските летописи, българите заселили част от Армения още през ІІ в. пр.н.е. Най-старият писмен източник, съобщаващ за българите, е свидетелството на сириеца Мар Абас Катина, живял през ІІІ в. от н.е., за това, че българи, обитаващи на север от Кавказ, през 149-127 г. пр.н.е. нахлули в Армения”. Това пише още през 1888 г. П.В.Голубовский („Болгары и хазары. Киевска старина. №7, с.25).
цитирай
20. letopisec - кимерийската история
26.08.2013 10:59

Известни са имената на няколко кимерийски царе...Тешуб (произходът на името е хуритски), Дугдаме/Лигдамис...Първото на асирийски, второто на гръцки, но редуването d/l не дава съмнение на учените, че това е един и същ цар...Той е омразен на йонийците с това, че разрушава храма на Артемида в Ефес...


Артемида Ефеска



Древният град Ефес


Сандакшатр е също кимерийски цар. Близостта му в корена с името на утигура-българин Сандилх ме кара да вярвам, че това не е случайно...




Кимерийската география доскоро бе свързвана с предскитската култура на северното Причерноморие, но новите изследвания показаха недвусмислено, че това е подвъпросно и се базира само на откъслечно сведение на Херодот за някакви старини кимерийски, които той бил видял. А както се знае, Херодот не е ходил по-източно от Олбия...



Днес кимерийската история се изучава, като се взимат предимно и основно асирийските сведения за тях от VІІІ-VІІ в.в. пр.н.е. и около тяхното инфоядро се включват вече допълнително античните сведения...Мала Азия е чудесен ареал за кимерийското минало...всъщност, през VІІІ-VІІ в.в. цяла Мала Азия е под кимерийска хегемония...
цитирай
21. letopisec - КОИ СМЕ БЪЛГАРИТЕ И ОТКЪДЕ ПРОИЗ...
26.08.2013 11:05
КОИ СМЕ БЪЛГАРИТЕ И ОТКЪДЕ ПРОИЗХОЖДАМЕ?

Пред бъдещите български историци предстои нелеката задача да се върнат към обективната научната проблематика за произхода на българите и тяхната антична и късно-антична история до 680 г.





Що се отнася до онези, които твърдят, че сме траки или славяни, аз въобще не отричам, че по дунавските земи и на Балканският полуостров е имало траки, имало е и славяни...Преди това е имало и готи, явно много от тях са останали. Но нали говорим за създадената през 680 г. държава с името България?

Готите създават няколко държави в Европа. И в Тулуза и в Италия, но само държавническият талант на Аспарух и Тервел е успял да създаде държава на юг от Дунав. Независимо от опитите на готските вождове от ІV в. до VІ в. Аларих, Атаулф, Гайна, Теодорих Триария, Теодорих Амал...готите не успяват никога да създадат своя устойчива държава на Балканите, а така много са искали. И явно неслучайно още историкът Касиодор през VІ в. носталгично решава да вмени, че миналото на старото тракийско племе гети е предистория на готите. Да се твърди днес, че сме по произход траки, означава, че историческата мисъл не е пораснала от времето на Касиодор, за когото готите са траки...Простоватият по-късен готски историк от VІ в. Йордан е бил поне простосърдечен, той добродушно преразказва готските легенди за произходът им от Скандинавия, но преписва от Касиодор и произходът им от траките-гети. За разлика от българите обаче, немците днес нямат шизофренична история за своя произход и въпреки, че е съблазнително да се изкарат древните траки-гети, обективно са написали, че произхождат от Скандинавия. А биха могли да кажат, че са траки, нали готите заселват земи на юг от Дунав още от 375 г. и чак към 484 г. напускат Балканите?
Очевидно е, че много хора тълкуват етническата история или сталиниски, т.е. като единство на език и общество, или „арийски”, т.е. като кръвно родство, или пък териториално, много от днешните унгарци, понеже живеят по земите на стара хунска Панония, искат да се пишат даже в паспортите си хуни. Изобщо, добре би било онези, които пишат „кои сме българите” да ни запознават преди това с философията, която влагат в понятието за етност, на което вменяват единство от кръвно или глотогенетично (езиково-диахронно) естество. Раковски например е имал също страст към глотогенезата и дори търси някакъв български език „самскрит” (сам скрит), но е имал и уважение към летописите и когато хаджи Найден Йоанович от Пазарджик му даваавтентичен възрожденски ръкопис (най-старите данни, които дава анонимният възрожденски хронист за „гимери и кимери”, е че те са „изидоша первое от овиа страны, и еште пред Алезандром Македонскимъ”), намерен от него преди 1856 г. в Атон, където пише, че българите произхождат от кимерийци, Раковски добросъвестно го публикува през 1865 г. в „Българска старина” (книгата е издадена в Букурещ) и става първият български историк, който отстоява кимерийският произход на българите...


Даже не е знаел за Прокопий Кесарийски, който още в VІ в. пръв пише за такъв произход, явно заемайки сведения и легенди от самите утигури (= българи), които са посещавали по съюзнически дела Юстиниан І в Константинопол.
Учените днес признават деятелността на утигурите Грод и Синдалх, а кимерийската им генеалогия, разказана от Прокопий, пропускат...
цитирай
22. letopisec - СЪОБЩЕНИЕ ЗА ГРАД КИМЕРИС В ДВА ...
26.08.2013 11:12

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ГРАД КИМЕРИС В ДВА ПЕРИПЛА ОТ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА
подготвено от Веселин Тракийски

В два перипла, преведени преди 1848 г от гръцки на руски език: "Безъимяннаго периплъ Понта Евскинскаго и Меотийскаго озера" и "Скимна Хiосскаго отрывки", за които се приема, че първият е известен от 4-и в.пр.н.е. и от някои че е написан от Псевдо Скилакс, а вторият от края на 2-и – начало на 1-и в.пр.н.е., имат някои идентични текстове, които съобщават за съществуването на град “Кеммерисъ” / “Киммерионъ” по документи на Одеското Общество за история и древности/, който по тези времена бил разположен на източния бряг на Керченския пролив, който пролив бил наричан Киммерийския Восфор (Босфор), а на западния бряг, където сега е г. Керч, е бил разположен тогавашният гр. Пантикапей.
цитирай
23. letopisec - Омир, който е живял в VІІІ в. пр. н. ...
26.08.2013 11:14
Омир, който е живял в VІІІ в. пр.н.е., пише за кимерийците в „Одисеята” следното:

„Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.
Корабът най-после стигна отвъд океанското дъно.
Там кимерийски мъже населяват града и земята.
Те са обвити от вечна тъма и мъгла.
Не излъчва никога блясък към тях със лъчите си яркото слънце...”
цитирай
24. letopisec - Според Страбон, кимерийския цар ...
26.08.2013 11:16
Според Страбон, кимерийския цар „Лигдамид, начело на своите войници стигнал чак до Лидия и Йония, и завладял Сарди, но загинал в Киликия” (Кн.І, гл.ІІІ,21).
Според Страбон (Кн.ХІІІ, гл.І.,8) за кимерийците са писали много автори, той изрежда Калин, Калистен и Деметрий Скепсийски. Последните дават сведение, че гр. Сарди е бил за първи път превзет от кимерийците и едва след това от други. Същото сведение дава през V в. пр.н.е. и Херодот.
Именно във връзка с данните на Калин и Архилох за кимерийците, Страбон заключава: „ Архилох е живял по-късно от Калин, понеже Калин дава сведение за по-ранно нападение на кимерийците” (Кн.ХІV, гл.І,40) и цитира Калин:
„Така настъпват сега страшните кимерийци...”
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11484898
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ