Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2013 15:10 - Принос към непроучената история на „древна Велика България“ или къде бе убит през 484 г. персийският цар Пероз.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 13364 Коментари: 17 Гласове:
9

Последна промяна: 15.08.2013 19:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Къде бе убит през 484 г. персийският цар Пероз? Защо е важен този въпрос за ранната българска история?

imageмонета на Пероз (
459484)

        ПРЕЗ 484 Г. ПЕРСИЙСКИЯТ ЦАР Пероз е убит от хуните-ефталит.

image


     За съжаление, във византийските късно-антични летописи има противоречие между гръкоезичната традиция и сироезичната традиция, къде са били първоначалните територии на т.н. хуни-ефталит., които през 483 и 484 години нападат Персия.

     Ако сме по-конкретни, основното  противоречие е между двама автори, от които останалите заемат данни.

       Това са гръкоезичният Захарий Митиленски
 (ок. 465 г.след 536 г.) и гръкоезичният Прокопий Кесарийски (ок. 500 г. – ок. 565 г).

image

            Сироезичният преводач на Захарий, благодарение на който е съхранена голяма част от хрониката му history.rodenkrai.com/new/istoricheski_izvori/zaharii_ritor_-_glava_3_ot_kniga_7_i_glava_7_na_kniga_12.html, е посочил, че хуните-ефталит са на Кавказ.

       Всички сироезични автори след това пишат, че хуните-ефталит, убили Пероз през 484 г., идват от Предкавказието…Това са Йешу Стилит, Михаил Сириец, Бар Ебрей…

          Прокопий Кесарийски обаче, който започва да пише като очевидец към 30-те години на VІ в., дава друга версия.

image

            Според него хуните-ефталит са на изток от Персия и нямат общо с познатите на Византия хуни.

          Дали Прокопий е допуснал анахронизъм?

       По негово време ефталит са наистина на изток от Персия, където имат държава до 60-те години на VІ в., но произходът им дали е оттам?

     Какъвто и да е отговорът, след Прокопий цялата гръкоезична и арменоезична традиции, поставя произходът на ефталит на изток от Персия…

image

       Името „ефталит” учудващо съвпада с името „Авитохол” от „Именника на българските канове” и разгледаните от нас въпроси  дават основание да се предположи, че хуните-ефталит са пост-атилов хунски народ. Това твърдят Захарий Митиленски, Йешу Стилит, Псевдо-Захарий Ритор, Бар Ебрей. Следователно загадката на името „авитохол”, които управляват 300 г. според „Именника на българските канове”, трябва да се търси не в посока на някакъв митичен патроним, а в посока на етноним на народ  между  165  и 465 години.

image

            Нека припомним  проницателните думи на Стивън Рънсиман за Ирник, изказани през 1930 г. в книгата му „A History of the First Bulgarian Empire. 1930“ :

         „Атила заема такова видно място в нашата история, само защото дейността му е била насочена предимно към завладяването на Запада. Ернак, който е бил определено източен владетел, може и да е водил завоевателни войни на изток, за които не знаем нищо, и може би е бил по-значителна фигура от Атила в източната традиция”.

         Очевидно е прав Xavier Tremblay (Pour une histore de la Sйrinde. Le manichйisme parmi les peoples et religions d’Asie Centrale d’aprйs les sources primaire, Vienna, 2001), който твърди, че въпросът за хуните-ефталит, все още не е решен на академично ниво, независимо от приносите на много учени в тази област.

image

            Научният дебат предстои, а за българската ранна история той е изключително важен, понеже открехва забулени страници от миналото на „древна Велика България” и от покоряването на Персия през 484 г. от третия син на Атила, изписан в „Именника на българските владетели” като „Ирник от рода Дуло”...

image

 

            Прокопий е написал, че битката между хуните-ефталит и Пероз през 484 г. става в Горго, т.е. в Гиркания, на източният бряг на Каспийско море и тази версия е приета безрезервно от учените.

               
Но има източник от 503 г. , който дава съвсем друго място за убийството на персийският цар Пероз през  484 г. Според този източник, това място е между Сирия и Армения…

image

              Има един сирийско-персийски източник от самото начало на VІ в., в който е посочено в коя географска местност Пероз е убит през 484 г.

           Този източник никога не е бил вземан предвид от изследователите.

             Текстът е на ректора на християнската академия в персийския гр. Нисибин, чието име е мар Нарсай.
/NARSAI, Homilies. 2 vols. — San Francisco: Patriarchal Press, 1970.
rbedrosian.com/Ref/Moosa/mmsl2.htm

image

         Богословът Нарсай малко преди 503 г. се позволява да напише слово-мимра, в което порицава самонадеяността на Пероз, убит според него, в
`Bath Q.t.r.z`

image

 Църквата „Св. Яков“ в Нисибин
 

                    И така, непосредствено преди 503 г. ректорът на християнската академия в гр. Нисибин пише слово-мимра, в което порицава самонадеяността на Пероз, убит, според него,... в „Бет-Китариз”.

          Руската изследователка Пигулевска пише следното за Нарсай, ректорът на академията в Нисибин: „он составил мимру и в ней в „жестоких словах” высмеял самонадеяность шаханшаха Пероза, который отправился в поход в Бет Катарайе и потерпел поражение.” (Н. В. Пигулевская. Культура сирийцев в средние века. М.,1979, с. 63).

      Но „Бет Катарайе (Bath Qatraye)”, е всъщност Катар, т.е. северна Арабия.

image

 

                Моето първоначално предположение беше, че явно талантливият богослов и преподавател мар Нарсай се е объркал и е приписал на арабите, с които Кавад има сериозни проблеми в периода 488-496 г., причината за  смъртоносната загуба на баща му  Пероз през 484 г.

         Но се оказва, че през самата 503 г. Нарсай, вследствие на донос срещу него до Кавад (син на Пероз), пише нова мимра, възхваляваща Кавад и Персия.

              Следователно, едва ли бърка времето на Кавад с това на Пероз, а и 503 г. е много близо до кончината на Пероз през 484 г.

        По-вероятно е да се допусне, че може би блестящата сироложка Пигулевска е сгрешила при превода на К.т.р.з., смятайки, че това е Катарайе?

image

 Столицата на Персия, Ктезифон.

                Йоан Ефески в „Църковна история”, кн.VІ, гл.14, пишейки за съвсем друг период от историята, ни е оставил едно изключително важното сведение, че областта между Армения и Сирия, се е наричала Китариз:  „Той се насочи да се разположи между Армения и Сирия, т.е. в Китариз“.

image


                Следователно, малко преди 503 г. в своята мимра нисибийският професор мар Нарсай ясно е написал, че Пероз е убит в Бет-Китариз и тази област, както става ясно от Йоан Ефески, е „между Армения и Сирия” (Църковна история, кн. VІ, гл. 14).

виж Кифаризон на картата на руски

                   Това е още едно доказателство, пропуснато от учените, че въпросът с хуно-персийските войни от 483 и 484 години, е въпрос от историята на пост-атиловите хуни, т.е. българските племена кутригури и утигури…

Многократно хуно-българите още от 395 г. нападат на юг от Кавказ. През 562 г. в мирен договор с Персия, Юстиниан І моли в клауза № 1 Ще покажем какво е съдържал договорът за мир. Решено било като първа точка: персите да не позволяват нито на хуните, нито на аланите, нито на други варвари да достигат до римските владения, като преминават през прохода, наречен Хоруцон, и през Каспийските врата...(Дербенд – бел. ред.)”. (Менандр Византиец., фр. 11; в: Византийские историки. СанктПетербург, 1860).

Произход на имената авито/хол, евдо/усия, ефта/лит... bghistory-letopisec.blogspot.com/2013/05/blog-post.html

виж също:

Имало "пръв български цар", според Паисий, който превзел Персия!
kirilmilchev.blogspot.com/2013/03/blog-post_4.html


image



Гласувай:
11


Вълнообразно


1. zdravgr - Поздрави
10.08.2013 00:30
Паисий: Асен Велики, първият български цар. При гръцкия цар Лъв Исавър победил арапите и агаряните и отнел от тях Мидия и Армения, избрал 95 хиляди арапи и турци и покорил Мидия и Армения под гръцкото царство. И приел от гръцкия мирски и духовен съвет име и титла и венец царски, наречен Асен Велики, пръв български цар. Тоя Асен преживял щастливо и мирно много години, царувал над Охрид и починал в старини. Този абзац предизвиква интерес. Изясняването му е важно. Не съм прочел у Паисий за цар, който превзел Персия.
Единствената нишка е Джагфар Тарих където се твърди, че Аяр е воювал заедно с хазарите срещу арабите. Интересно е да дадеш своята теза....
цитирай
2. letopisec - 1. zdravgr
10.08.2013 07:22
Мидия и Армения, е всъщност Персия...Не го знаете, понеже не сте прочел статията ми ""Имало "пръв български цар", според Паисий, който превзел Персия!""; А защо Мидия и Армения да е Персия, е въпрос, който може да зададе всеки, незапознат с топосите...
цитирай
3. letopisec - 1. zdravgr: Не съм прочел у Паисий за цар, който превзел Персия.////А История славянобългарска чел ли сте?
10.08.2013 07:24
Всеизвестно е, че до 387 г. Армения е била отделно царство, след което византийци и перси си поделят територията й. В някои източници окупираните части на Армения от Персия, са известни като Персоармения. Персия анексира и Грузия и границата й на северозапад стига до кавказките проходи Дербент и Дарял.
Късно-античните гръкоезични историци, за да демонстрират ерудиция и висок стил, много често наричат сасанидска Персия (от ІІІ в. от н.е. до средата на VІІ в.) – Мидия. Независимо, че Мидия като държава залязва през 559 г. пр.н.е. с възкачването на Кир, който поставя началото на ахеменидска Персия, в очите на античните историци Мидия, ахеменидска Персия, Партия и сасанидска Персия са на едни и същи територии, ето защо съвсем витиевато Приск Панийски през V в. нарича шахиншаха на Персия Пероз (459-484) – „партски цар”.
„Армения и Мидия” в текста на Паисий е просто синоним на Персия.
цитирай
4. aristotelis - Friedrich Schiller: Damned Greek, you have found everything, philosophy, geometry, physics, astronomy, you've left nothing for us
10.08.2013 15:30
The Latin name Ctesiphon or Ctesifon derives from Ancient Greek (Ktēsiphôn) a Hellenized form of a local name that has been reconstructed as Tosfōn or Tosbōn. In Iranian sources of the Sassanid period it is attested in Manichean Parthian, in Sassanid Middle Persian and in Christian Sogdian as Pahlavi tyspwn, continuing in New Persian as (tysfwn). Syriac sources mention it as Qṭēsfōn, and in medieval Arabic texts the name is usually (Ṭaysafūn) or (Qaṭaysfūn) in Modern Arabic al-Mada'in. "According to Yāqūt [...], quoting Ḥamza, the original form was Ṭūsfūn or Tūsfūn, which was arabicized as Ṭaysafūn. The Armenian name of the city was Tizbon. Ctesiphon is first mentioned in the Book of Ezra of the Old Testament as Kasfia/Casphia (a derivative of the ethnic name, Cas, and a cognate of Caspian and Qazvin).
цитирай
5. letopisec - В историческата наука се знае много ...
11.08.2013 09:17
В историческата наука се знае много добре годината на превземането от хуните на персийската държава на Пероз, това е 484 година...

Но има едно неудобство, повечето модерни изследователи твърдят, че хуните, които превземат Персия през 484 г., са всъщност на източната й граница, докато нашите пост-атилови хуни, са на северо-западната граница на Персия (???).

През 1941 г. руската изследователка Н. Пигулевская обръща внимание, че сирийските извори за хуните-ефталит, не са включени в научен оборот.
„Ако вземем под внимание крайно ограниченото число на историческите паметници на средноперсийски език в империята на Сасанидите и факта, че арменските източници са подлагани на многократни преработки и интерполации, тогава сирийските извори придобиват особено важно значение.” (Н.Пигулевская.Сирийские источники по истории народов СССР, М.,1941, с.6).
Тя обръща внимание, че Макуарт, Едуард Шаван, Мак Говерн и Везендок са оформяли своите хипотези за ефталит, без да вземат под внимание „редица гръцки и сирийски източници, като хрониката на Йешу Стилит, части от хрониката на Захарий Ритор...” (пак там, с.7).
Пигулевска стига до констатацията, че „сирийските извори изискват преразглеждане” (с.7) на въпросите около ефталит.



Такова преразглеждане не е направено в историческата наука.
До какви изводи може да ни доведе то, ако бъде предприето?

Да видим какво казва Йешу Стилит в своята история от ок. 517 г.:
„ В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, те са хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи.” (ІХ).


Захарий Митиленски, живял в края на V в. и началото на VІ в. директно пише, че Пероз е победен от хуни от Предкавказието.
Псевдо-Захарий Ритор, чиято история e от ок. 555 г. пише, че ефталит са кавказки хунски народ...


В средата на ХІІІ в. сироезичният историк Бар Ебрей (Абу-л-Фарадж) пише следното, като полза за извор Захарий Митиленски:

„(79) Дойдоха хуните (hunaje), които са на северо-запад от персийското царство, по същата причина, както и в дните на Зенон. А тогава: отправили се хуните към персийския цар Пероз и му казали: „Не ни удоволетворява данъка, който ни даваш, ромеите дават двойно. Ето защо ни давай колкото ромеите, а ако не, ще се готвим за война”. (80) Пероз ги излъгал и казал, че ще даде. При тези условия хуните си отишли. Пероз обаче, когато придобил сила, предал на смърт хуните, които били оставени да получат данъка и решил да преследва тези, които заминали. В това време, някакъв търговец Евтимий, ромей, които бил с хуните, ги подстрекавал... Бог обезсилил персите, задето излъгали [хуните]. Когато направил Той това, те се сбили с персите и убили Пероз, след това опустошили Персия и се завърнали в своята земя.”


Очевидно този текст е зает от Бар Ебрей през ХІІІ в. от същият източник (= историята на Захарий Митиленски, гл.ІІІ от кн.VІІ) , от който черпи и Михаил Сириец, който през ХІІ в. пише почти същото:


„[256] По времето на Зенон хуните нахлули в персийската земя. Персийският цар Пероз събрал цялата си войска и тръгнал срещу тях...Те живеели в северо-източните части...(отделянето на това изречение с многоточия подсказва, че явно тук има вставен текст – бел.ред.). Когато Пероз видял, че те били разположени за битка, той ги излъгал и им обещал, че ще плати. Съгласно обещанието[257] персите им дали налога и някои от хуните се върнали обратно в своята земя. Имало от тях, които останали, за да получат и данъка. Пероз променил решението си и намислил да предаде на смърт тези, които били при него и да води война с другите. След известно време хуните предприели атака и започнали победоносно сражение с персите, а персийският цар Пероз бил убит. Хуните взели многочислени пленници от цялата персийска земя, разграбили я и се върнали в своята страна.”


Единственият историк от първата половина на VІ в., които твърди, че хуните-ефталит са дошли от изток на Персия, е Прокопий Кесарийски.


втора част


ЗАХАРИЙ МИТИЛЕНСКИ СРЕЩУ ПРОКОПИЙ КЕСАРИЙСКИ



И с просто око се вижда, че описанието по превземането през януари 503 г. на византийският (сирийски) град Амида на р. Тигър от персийските войски на Кавад, е почти идентично при Захарий Митиленски и Прокопий Кесарийски.
Напълно е възможно двамата да ползват общ извор, известната хроника на Евстатий Епифанийски, която според Йоан Малала стигала до "дванадесетата година на Анастасий" (т.е. 503).
Пигулевская предполага, че източник на Прокопий е именно Евстатий. Но от текста на Прокопий става ясно, че явно хрониката на Евстатий е стигала до 504 г. Не можем да обвиняваме Малала в неточност, просто годините не са започвали както сега от 1 януари.
По-интересно е, че Захарий също пише за "тринадесетата година на Анастасий" (гл.ІІІ, кн. VІІ, при сироезичния текст на Псевдо-Захарий). Очевидно сирийският преводач Псевдо-Захарий или някои от по-късните преписвачи са повредили синтактично текста; смисълът на първото изречение на гръкоезичният Захарий Митиленски е явно, че дава сведения от времето на Пероз (459-484)до "тринадесетата година на Анастасий", т.е. 504 (Вж. коментар 1), когато фактически приключват военните действия в персо-византийската война (502-506 г.г.), в която юридическият договор за мир е чак в 506 г.
И така, не е ясно, защо някои учени отричат, че автор на разказаните събитията след кн. VІ е гръкоезичният автор Захарий Митиленски. Пигулевская твърди, че след кн. VІ автор е сирийско-езичният Псевдо-Захарий, но ако той е автор, значи преписва и превежда или от Прокопий или от Евстатий, обаче, този сирийски преводач, така както съобщава, че превежда от Захарий Митиленски, би могъл да съобщи и другите свои извори, особено след като сведенията около гр. Амида през 502-504 г.г. почти съвпадат с тези на Прокопий?
Пигулевская твърди, че Прикопий и Псевдо-Захарий ползвали различни източници. Първият Евстатий, а вторият някаква градска амидска хроника. Обаче съпоставката между Прокопий и запазеното в Псевдо-Захарий говори за общ източник, а Прокопий, за разлика от запазеното при Псевдо-Захарий, твърди, че хуните, които нападат Пероз и го убиват през 484 г., са от източен произход (?). ОБРАТНО - при текста в гл. ІІІ, кн. VІІ на Псевдо-Захарий (сироезичният превод от гръцкия текст на Захарий Митиленски, който днес не е съхранен на гръцки), те са от ... Предкавказието.

Версията за пост-атилов произход на хуните, които превземат Персия през 484 г., е издигната първо от Йешу Стилит (517 Г.),а след Захарий Митиленски тя има традиция при Псевдо-Захарий (кн.12, гл.7), продължена е от Михаил Сириец през 12 в. и от Бар Ебрей през 13 в...

Традицията на Прокопий, който твърди, че хуните-ефталит са като произход източно от Персия, е продължена от Менандър, Теофилакт, Теофан, Теофан Византиец.

Следователно въпросът откъде според летописите произхождат победителите над Пероз и завоевателите на Персия, не е решен ОКОНЧАТЕЛНО от историческата наука, независимо, че по-голямата част от учените, които пишат за хуните-ефталит, следват Прокопий.
Но както обърна внимание с ужас през 1941 г. Пигулевская, нито един от сироезичните летописи, не е взет предвид от модерните изследователи на произхода на хуните-ефталит.

Очевидно съвпадението на сведенията при Прокопий и Захарий, говори за общ източник, но именно Прокопий издига полемичната теза, че ефталит са хуни, но не са "познатите ни хуни", следователно родоначалник на версията за източно-персийски произход на хуните-ефталит е именно Прокопий Кесарийски, който е знаел през 527 г., откогато вече пише като очевидец, че ефталит ВЕЧЕ имат държава в Согд, северна Индия и Тохаристан, и вследствие на това прокарва анахронизъм, че те и по произход са оттам; като отхвърля традицията на Евстатий/Захарий и както казахме, дори имплицитно полемизира, сревнявайки хуните-ефталит с добре известните му хуни утигури и кутригури. Това, че ги сравнява, говори за полемизъм, защото целта на Прокопий е да ги разграничи и той го прави за първи път в историята през VІ в.; дори твърди, че ефталит са градски хора, докато китайската хроника "Бей-ши" дава обратното сведение.

Въпросът е много важен, защото ако Пероз е победен през 484 г. от пост-атиловите хуни И БЪЛГАРИ на Ернак, се оказва, че всичките сведения при Йешу Стилит, Захарий Митиленски, Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски за "хунския цар", превзел през 484 г. Персия, са част от непроученото минало на ранната българска история в периода 465-488 години.
цитирай
6. get - - Дай цитати и посочи източниците си от които ПРАВИШ ЗАКЛЮЧЕНИЕ ... от вида ... ?
11.08.2013 13:38

... ХУНИ = ЕФТАЛИТИ ?

- Кой автор и в какъв източник ? - СЕ споменава такова ЕТНО НАЗВАНИЕ или НАРОД ?!
цитирай
7. aristotelis - "Навсякъде те посрещат любезно. Излъчват страхотно спокойствие. Тези гърци остаряват като катедрали!
11.08.2013 14:37
get, дива маймуна си от казахстан, за беломорието са мечтали дивите маймуни от Казахстан !

Перничани изневериха на Черно море, за да се пекат на гръцките плажове

12 юни 2013 вестник "Стандарт"

Хем чисто море, хем евтино, а и много спокойно. Дори стаята си в хотела в Паралия Врасна не заключвам, защото няма крадци, обяснява благоевградчанинът Димитър Димитров. Той е един от хилядите българи, който щурмуваха плажовете на Бяло море. Водата наистина е кристално чиста. На плажната ивица няма нито един чадър, нито пък шезлонги, за които да плащаш. Липсва и бетонът, както и заведенията на самия пясък.
Спокойствието е завладяло туристите, които събират тен под жарките слънчеви лъчи. И няма как да е другояче. Не минават през 5 минути мургави търговци, които да те стряскат с виковете си - "кукуруз", "сладолед", "понички". Няма и концесионери на плажа, които да ти търсят пари за кърпата, дето си хвърлил на крайбрежната ивица. На всички вече е ясно, че тук не става въпрос за морските курорти край Варна или Бургас. За съжаление.
А за южната ни съседка Гърция. И по-точно за курортните селища Аспровалта, Неа Врасна, Паралия Врасна и Ставрос. В тях българските туристи отстъпват по брой само на сърбите. С всяка изминала година нашенците на лятна ваканция в страната на Омир стават все повече. Хиляди българи, най-вече от Югозападна България - София, Перник, Кюстендил, Самоков, Дупница, Пиринския край, отдъхват сред спокойствието, тишината и зеленината на четирите гръцки летни курорта.
Платил съм 100 евро за 5 нощувки за мен, съпругата ми и близнаците ми - 2-годишните ми син и дъщеря. Ползваме студио в хотел, който е на по-малко от 10 метра от морския бряг. Дели ги само улицата. Терасата ни е с изглед към Бяло море. Е, условията не са лукс, но ние сме тук, за да си почиваме. Дори телевизор няма в стаята, но и това за мен е предимство. Нека поне за кратко сме далеч от новините, стреса, шума и напрежението в България, твърди Асен Валентинов от София, който е избрал за семейната ваканция Паралия Врасна.
От нашата столица до гръцкото село са малко над 300 километра. Тук е пълно със семейни хотели, потънали в зеленина, в много дворове има палми. Почти всяка къща предлага стаи за гости. Не липсват и заведенията по крайбрежната улица, но в тях рядко отсядат българи, защото цените са доста солени.
Голямата ракия тръгва от 5 евро нагоре. Гозбите също са минимум 5-6 евро. Затова огромната част от сънародниците ни пристигат в южната ни съседка със сериозни хранителни запаси. Доста от родните туристи са възрастни хора, в пенсионна възраст, които мъкнат дори компоти. "Защото с нашите пенсии няма как да си позволим да харчим пари в гръцките супермаркети, макар цените да не са толкова страшни. Хлябът е по 0,80 евро, доматите са 1,30 евро, минералната вода от 1,5 литра е 0,50 евро, натуралните сокове са 1 евро. Яйцата обаче са по 0,20 евро бройката. Пътуваме с колата, носим си за готвене, имаме салами, кашкавал, сирене", споделя пенсионерката Снежка Димитрова от Благоевград.
Тя е със съпруга си Димитър и с внука Митко. За пета поредна година са на Беломорието. И не съжаляват за избора си. Не искат и да си помислят за нашето Черноморие. За тях спокойствието в Гърция е най-важно. "Няма кой да ти скача по главата. Никой не те гони да плащаш я за паркинг, я за чадър, я за шезлонг я за пясъка, я за въздуха, дето дишаме. Тази година заведенията не са сложили чадъри, не си длъжен да консумираш напитка за 2 евро, за да ги ползваш цял ден. Но свободната зона е достатъчно голяма, за да разположите собствения си чадър, без да си пречите със съседите", казва бай Димитър. Не се оплаква от наличието на широка 2-3 метра ивица от натрупани на брега камъчета от морските вълни. Подготвени са за тях. Носят си специални чехли, които са с каишка и с тях минават през камъните, за да стигнат до морето, чието дъно също е осеяно с тях.
През лятото в Паралия Врасна е пълно с туристи от България и Сърбия. Наша и сръбска реч може да се чуе навсякъде в курорта, както и в съседните три селища. Заради славянския щурм тукашният лекар Апостолос Кириакидис вече няколко сезона назначава за своя секретарка младо момиче от Сърбия. То помага в превода и със своите сънародници, и с нашенците.
"И българите, и сърбите идват най-вече заради красивите и спокойни плажове, а не заради купоните и веселбата в таверните и нощните клубове.
Защото такива почти няма. Но на почиващите това не им липсва. Много млади семейства с деца предпочитат да изкарат ваканцията си в това селище", твърди д-р Кириакидис.
Столичанката Елена за първи път е в селото със семейството си. Впечатлена е от спокойствието, усмивките и позитивизма на гърците. За няколкото дни тук така и не усетила, че местните хора са в криза. "Навсякъде те посрещат любезно. Излъчват страхотно спокойствие. Тези гърци остаряват като катедрали - без напрежение, без стрес, без страх дали утре ще имат работа и доходи. Дори магазините си не затварят, докато се прибират да отдъхват в следобедните горещини. Това е невъзможно да се случи в България", категорична е младата жена.
Мъжът й Александър също е доволен от избора си на място за семейна ваканция. В морето не бръмчат джетове, на брега няма викове, по улицата коли минават рядко. Никакъв шум и напрежение. "А това е най-важно за пълноценен отдих. Затова догодина пак ще сме тук. На синовете ни, които са на 11 и 13 години, също им хареса. Има къде да играят, а в морето не се блъскат в други хора, докато плуват", обяснява софиянецът. За по-малките хлапета пък в Паралия Врасна най-предпочитаното място е паркът, в който има фонтани и много развлечения за малчуганите. Голямото предимство на курортното селище са ниските цени за нощувки, доста хотели се стопанисват от български туристически агенции. До средата на този месец леглото в студио струва само 90 лева за 5 нощувки, но в помещението няма телевизор и климатик. В стаите с тези две екстри цената е от 100 до 110 лева на човек за 5 нощувки. За децата до 12-годишна възраст спането е безплатно.
От средата на юли до средата на август е най-скъпо тогава за същата услуга трябва да платите между 200 и 250 лева на човек в зависимост от категорията на хотелския комплекс. Затова родните пенсионери, а и не само те, предпочитат да атакуват Беломорието през месец юни, когато нощувките са доста евтини.
"Харесвам и родното Черноморие, но там лудницата е много голяма, пълно е с народ. Вместо да си отдъхнем, се напрягаме допълнително. Това е причината вече 5 години да сме на Бяло море. Тук дори косата ми спира да побелява. Нямам никакви грижи. Даже оставям отворена стаята в хотела ни, защото няма кой да краде. Няма суматоха, няма разпри, няма напрежение, няма крадци - това е райско място за хора като нас", твърди благоевградчанинът Димитър Димитров.
Да, красиви плажове, спокойствие, кристално чиста вода, зеленина и цветни градини, които те обграждат отвсякъде - това е Гърция.
Иначе и аз започнах да ходя в Гърция, след като няколко години поред се отвращавам от циганията, лошото обслужване и кошмарно мръсната вода в един от най-популярните ни курорти на родното черноморие.


цитирай
8. letopisec - Тях същите Прокопий ги нарича ефталите....Хуни=ефталити....Очевадно е....
11.08.2013 17:04
get написа:

... ХУНИ = ЕФТАЛИТИ ?

- Кой автор и в какъв източник ? - СЕ споменава такова ЕТНО НАЗВАНИЕ или НАРОД ?!


От сироезичният автор Йешу Стилит, писал летопис към 517 г., много добре знаем, че пост-атиловите хуни са победили през 484 г. персийския цар Пероз.


„В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, сиреч хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи” (ІХ).
„Кионайе” от времето на краха на Персия при шахиншах Пероз (484 г.), са същите онези хуни, според Йешу Стилит, които през 395 г., „в дните на императорите Аркадий и Хонорий”, нападнали сирийските територии на Византия.
цитирай
9. letopisec - Амиан Марцелин и Евнапий Сардийски ...
11.08.2013 17:08
Амиан Марцелин и Евнапий Сардийски са първите историци от ІV в., които дават сведения за хуните.

Как се е появило името на хуните в Предкавказието през ІV в.?



За изясняването на този въпрос от полза би било да се обърне по-голямо внимание на един грузински източник от V в.

В грузинското съчинение „Мокцевай Картлисай” се дават древни сведение за „военното племе хони”, което се заселило в Занави, на земята на древният прародител Херки („Хайк” в арменските извори), като мястото му за заселване им била дадена от „бундурк”.

При по-късните преписи на грузинския извор след идването по тези места на турките на Истеми към средата на VІ в., това име „бундур”, където „к” е очевидно арменски афикс, се изписва погрешно от преписвачите „бунтурки”.

Очевидно е, че „бундур” не могат да са „турки”, защото „Мокцевай Картлисай” и по-късното средновековно грузинско съчинение на Леонти Мровели „Животът на картлийските царе”, дават сведения, че „бундур” са коренните жители на Картли, преди в края на ІV в. пр.н.е. там да се заселят иберите.

Бундур живеели по течението на р. Кура в четири града, те са по тези места, според „Мокцевай Картлисай”, още преди Александър Македонски (ІV в. пр.н.е.). „ Когато цар Александър обърна в бягство потомците на Лот и ги отблъсна към полунощната страна, тогава (той) за първи път видял свирепите племена бундурк, живеещи по течението на Кура в четири града с тяхните предградия: град Саркин, Каспи, Урбнис и Одзрах, и крепостите им (чети: цитаделите – бел.ред.): голямата крепост Саркин, правителствените (чети: царските – бел.ред.) Каспи, Урбнис, Одзрах.” (гл.І, Мокцевай Картлисай).

Упоменаването на цитателите и на градовете отделно дава много ясно указание, че тук става дума за пост-урартски градове, тъй като е невероятно населението на такава мощна антична държава като Урарту да изчезне безследно след VІ в. пр.н.е., когато е превзета.

Несъмнено под името на свирепите „бундурк” в грузинското съчинение, е останал спомен от урарти, тъй като при разчитането на урартските клинописи в началото на ХХ в., се оказа, че самонаименованието им не е Урарту, както са ги наричали, а Биайнед (Биайн).

Крепостта, наричана „Саркин” в грузинското съчинение, напомня името на урартския владетел Сардур І (има и негови потомци Сардур), който е оставил следният надпис за себе си, като „цар на Биайнед, владетел на град Тушла”.

Езерото Ван дори през Х в. пр.н.е. е било наричано „морето Наири” в асирийските клинописи, но благодарение на самоназванието на урарите, е запазило етнонимът им „Биайн” като „Ван”.

Цялата земя нагоре до Шара, както пише през VІ в. арменският историк Мовсес Хоренаци, се е наричала от древните „Баоенан”: Кн.ІІ, гл.6: ”/Валаршак/ се спусна към зелените пасбища на предела Шара, който древните са наричали Безлесен или Горен Баоеан, а впоследствие, заради колонизаторите българи Вндур на Бунд, заселили се там, били наречени по неговото име Вананд. И досега селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци.”

Тя се казвала така, според Хоренаци, понеже българинът Бунд, заедно със своите хора „бундур”, я били колонизирали. На друго място същият автор пише, че „страната на българите” се намирала в пояса на Кавказката планина - Кн.ІІ, гл.9: ”В дните на Аршак възникнаха големи смутове в пояса на великата планина Кавказ, в Страната на българите...”

Имайки предвид сведението от 555 г. „бургар – народ езически и варварски, имат градове и свой особен език” на Псевдо-Захарий Ритор, че „бургар”, които имат градове, се намират на север от дербентският проход, т.е. не са в Задкавказието, а в Предкавказието, изниква въпросът как и кога „бундур” се преместват на север от Кавказ ?



Но преди да дадем отговор на този въпрос, нека посочим още едно изключително важно сведение от „Мокцевай Картлисай”.

Очевидно е, че грузинският църковен документ не знае, че „Бундурк” са Урарту (арм. Историк Хоренаци също не знае, че „Баоеан” е Урарту – бел.ред.) и съвсем в духа на библейската генеалогия им преписва, че са библейските йевусейци, коренните жители на Йерусалим преди юдеите.

„Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи. Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетелят на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки”(гл. І).

Тук под името „хони” не може да се разбира нищо друго, освен кимерийците, които през VІ в. пр.н.е. напускат именно земите вблизост до Халдея, т.е. напускат Кападокия, където е била античната им държава „Гамирайа” (асирийски клинописи). Пътят на кимерийците на север от Кавказ минава през Урарту и очевидно в „Мокцевай Картлисай” се е запазил спомен от древни времена. В арменската генеалогия Хайк (Херки) е потомък на Гомер. Библейското име на Гомер е идентично с името на асирийските Gimir, и тази версия днес се поддържа от редица учени.

С други думи, кимерийците, не усядат временно в Урарту, (т.е. на бъдещите арменските земи, за първи път името „Армения” се споменава през VІ в. пр.н.е), по земите, известни по-късно като „гавара Утик”, а там, според новите проучвания на кимеролога Иванчик, е автохтонната им родина, на север от Урарту. И точно там те се връщат след завоевателната си политика в Предна Азия и Мала Азия през VІІ в. п.р. н.е., след краха си от лидийците.

Пост-кимерийци и пост-урарти се преселват на север от Кавказ очевидно едва през ІV в. пр.н.е., притеснени от Ал. Македонски и от новите заселници на дн. Грузия иберите.

Както знаем от Птоломей, цитиран от „Арменската география от VІІ в.”, земите на север от Дербент стават известни като земи на народа „геруа” (Гур, Гар). Благодарение на Иванчик става ясно, че земите на север от Урарту в Задкавказието, не само са били автохтонни за кимерийците, но и са именувани в урартските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”. Ако това е така, преносът на това име от Задкавказието непосредствено над Дербент в северен Кавказ („геруа” на Птоломей и арм. Географ от VІІ в.), е маркер за преход от Задкавказието в Предкавказието на т.нар. в легендата на Низами (ХІІІ в.) „Бун и Гар”, които станали „българи” (а Низами, както знаем от „Барадж тарих”, е преписал тази легенда от епоса от ІХ в. на Микаил Башту; не случайно в „Барадж тарих” се твърди, че хоните произхождат от Боян, последното е самоназванието на Урарту, както става ясно от урартските клинописи...).



„Утигурите” на Прокопий, които той нарича хуни и пост-кимерийци, още през 1918 г. Златарски правилно отъждестви с „бургар” (българите) на сироезичният автор Псевдо-Захарий Ритор, писал по същото време на Прокопий (В гавара Утик има гр. Хелхал, според Мовсес Калакантуаци; За хунски военачалник на византийска служба към 465 г. с име или по-точно прозвище Хелхал, знаем от летописът на Приск Панийски (V в.); арменският историк от V в. Елише също упоменава такова селище „близо до границата на Иберия, срещу гр. Халхал”; част ІІІ).



Кавказките хони, в този смисъл, според „Мокцевай Картлисай”, са наследници на кимерийците и именно това пише през VІ в. Прокопий Кесарийски, съобщавайки, че доатиловите хуни са били кимерийци в древни времена.



С други думи, въпреки желанието на някои автори да утвърдят, че хони и хуни са етноси, които нямат нищо помежду си, сме свидетели, че грузинци и арменци наричат „хони” същите, които западните късно-антични автори – „хуни”.

Това става пределно ясно от арменският историк от V в. Елише (част VІ), който пише, че преди 450 г. арменските нахарари са искали военна помощ от предкавказките хони.

Очевидно тази помощ е искана през 448 г., защото Приск Панийски, който по същото време е при Атила в Панония, научава, че той може би ще нападне Персия. Във връзка точно с този слух, западният посланник Ромул и римският съветник на Атила Константиол разясняват, че хуните вече са нападали Персия (395 г.) и че ако Атила я нападне ще я превземе, но това не е добре за римляните, твърди Константиол, понеже тогава Атила няма да забрави Рим, а ще се върне за да го пороби окончателно.



Хунската държава още в края на ІV в. (395 г.) е била от Кавказ до Панония. Тя е водила войни през ІV в. в Персия, преди да нападне готите на запад от Дон към 363/375 г.



От средата на ІV в. започва разцветът на хунската военна мощ и първият владетел на хуните, който побеждава персийския шах Шапур ІІ (309-379), е известен – това е Грумбат (сравни това име с Камир, Кормисош и Крум, а така също с Крим).



Амиан Марцелин, независимо, че пише на латински, е заел от сироезични източници, че народа на Грумбат се казва „хионит” (кн.ХVІІІ, 6.20).

Наистина, в края на живота си, когато Амиан пише за хунските войски в Панония, той явно не знае, че тези хуни не се различават от хионит на Грумбат (359 г.) и не ги отъждествява, но и никъде изрично не пише, че не са. От съобщението му в неговата история в кн.ХVІІ, 5.1., че Шапур ІІ сключил мирен договор към 358 г. с „хионити и гелани”, става пределно ясно, че хионит са предкавказки народ, такъв какъвто са геланите. Последният етноним Амиан заема от Помпоний Мел (І, 19.116), който пише: „Будините населяват дървеният град Геланий.”

Първоизточник пък на Помпоний Мел, е Херодот: ”Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са. У тях има един град, построен от дърво, името му е Геланос.”(История, ч.ІІ, с. 39; С., 1990).

Както знаем, когато Амиан Марцелин в кн.ХХХІ.2 описва за първи път хуните, преди те да превземат алани и готи, съобщава, че те първоначално обитавали в съседство до „дивите племена видини и гелони” (кн. ХХХІ, 2.14). Последните са същите „гелани”, до които са хионитите, с които през 358 г. персийският шах Шапур ІІ сключва мирен договор, а през 359 г. хионитският цар Грумбат е вече съюзник на Шапур ІІ във войната му с Констанций и заедно окупирват гр. Амида, където е убит сина на Грумбат.



От сироезичният автор Йешу Стилит, писал летопис към 517 г., много добре знаем, че „кионайе” (хионит) и хуните, са едно и също.



„ В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, сиреч хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи” (ІХ).



„Кионайе” от времето на краха на Персия при шахиншах Пероз (484 г.), са същите онези хуни, според Йешу Стилит, които през 395 г., „в дните на императорите Аркадий и Хонорий”, нападнали сирийските територии на Византия, т.е. през 395 г. те са хуните от Панония (Ото Мeнхен-Хелфън), а през 484 г. са хуни от северен Кавказ и Приазовието (т.е. „сарагурите” на Приск Панийски, които след 467 г. нападнали Персия и които Гумильов отъждествява с „българите”, не са нищо друго, освен онези пост-атилови хуни, които Прокопий нарича „утигури и кутригури”; с други думи в периода 467-484 години Персия е под същата заплаха от хуните, каквато е съществувала за двете Римски държави до 455 г.)...



Ето защо, е важно да си изясним, че хионит, хуни и хони, са просто три форми на едно и също име.



Дори можем условно да допуснем, че както произходът на формата „уни, хуни” е западна, така формата „хони” е с кавказки произход, а формата „хионит” има сироезичен произход...

Арабоезичното житие на Св. Григорий, което явно е превод от сирийски, нарича хуните – „куани”, форма, която е близка до „кионайе” на Йешу Стилит.

„Крещение армян, грузин, абхазов и аланов святым Григорием//Записки Русского Имперского археологического общества. Том 16, 1904-1905, Вып. ІІ-ІІІ, Спб.,1906, с.482,22;”. В този текст е посочено, че в дните на арменския цар Трдат (298-330), Св. Григорий изпраща епископ при хуните: ”И изпрати той (Св.Григорий) Йоан като епископ над страната на куаните.”

Ефталитите пък, както подробно ще бъде изяснено по-нататък, се самонаричат „хион”, по нумизматични данни.
цитирай
10. bezistena - Само няколко щрихи, осветляващи ...
14.08.2013 02:33
Само няколко щрихи,осветляващи безспорните Трако -Български цививилизационни фундаментални следи по обследваните места:

АВИТОХОЛ=Бох Дуло=Диана Болх
ЕВДОУСИЯ=Богиня Диана и Иса
Местото на убийството на ПЕРОЗ=Вер Иза е БЕТ-КАТАРИЗ=Богиня Диана и Иза Трак
Синът му е КАВАД=Диана Бокиня

КТЕЗИФОН=Бокиня Диана и Иза-столицата на Персия рапортува чинно,че е строена и администрирана от Българските цивилизатори под егидата на Боговете им

МИМРА=Мама Мария-ода на въэхвала
МАР=Мария-учен в Персея
БЕТ КАТАРАИЕ=Богиня Диана Трак
гр.НАСИБИН=Иса Бог
СТИВЪН РЪНСИМАН=Исус и Богиня Диана Мария-историк на хуните

топонимия около доказаната Велика Българска Столиц в тази част на Азия -БАЛХА:
БАДГИС=Богиня Диана и Иса
ИСФАХАН=Иса Бох
МЕРА=Мария
НЕСА=Иса
САМАРКАНД=Иса и Диана Мария Кая
ЗЕММ=Иза и Мама
МЕРВЕРУД=Мария Бард
ТОХАРИСТАН=Иса Трах и Диана
СЕИСТАН=Исус и Диана
БАДАХШАН=Бохиня Диана и Ешуа

Така с безпристрастнното разсекретяване на автентичните оригинални документи се елеминират затлачените и отровени тотално манипулирани исторически извори и се доказва повсеместното и фундаментално Българско цивилизаторско начало навсякъде!
ПОВСЕМЕСТНО=Бог Исус и Богиня Мат
Строго доказателствено,прецизно точно и безапелационно,с малко труд и за половин час!
С помощта на Свещения Български шифър!
Залагайте го в компютрите си и почвайте-БЕЗГРЕШЕН Е!
БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНИ!



цитирай
11. aristotelis - bezistenavski. . . . Приказки от ...
14.08.2013 10:35
bezistenavski....Приказки от хиляда и една нощ, признак на дълбока комплексарщина за малоценост, много жалко! А после се чудим защо ОВЛАДЯХМЕ ЕВРОПА С КУРВИ, ЦИГАНИ, КРАДЦИ И НАРКОТРАФИКАНТИ!
цитирай
12. leonleonovpom - А твоите приказки Аристотел, пр...
15.08.2013 09:11
А твоите приказки Аристотел, признак на какъв дълбок комплекс са?
Психологията включва и самонаблюдение, а ти се изявяваш и като такъв. Та какви ти са изводите от самонаблюдението, сигурно ще са интересни, поднесени от класен психолог!
цитирай
13. letopisec - Благодарение на мен някой може да научи и за Вас, затова пишете коментари тук...
15.08.2013 09:27
bezistena написа:
Само няколко щрихи,осветляващи безспорните Трако -Български цививилизационни фундаментални следи по обследваните места:

АВИТОХОЛ=Бох Дуло=Диана Болх
ЕВДОУСИЯ=Богиня Диана и Иса
Местото на убийството на ПЕРОЗ=Вер Иза е БЕТ-КАТАРИЗ=Богиня Диана и Иза Трак
Синът му е КАВАД=Диана Бокиня

КТЕЗИФОН=Бокиня Диана и Иза-столицата на Персия рапортува чинно,че е строена и администрирана от Българските цивилизатори под егидата на Боговете им

МИМРА=Мама Мария-ода на въэхвала
МАР=Мария-учен в Персея
БЕТ КАТАРАИЕ=Богиня Диана Трак
гр.НАСИБИН=Иса Бог
СТИВЪН РЪНСИМАН=Исус и Богиня Диана Мария-историк на хуните

топонимия около доказаната Велика Българска Столиц в тази част на Азия -БАЛХА:
БАДГИС=Богиня Диана и Иса
ИСФАХАН=Иса Бох
МЕРА=Мария
НЕСА=Иса
САМАРКАНД=Иса и Диана Мария Кая
ЗЕММ=Иза и Мама
МЕРВЕРУД=Мария Бард
ТОХАРИСТАН=Иса Трах и Диана
СЕИСТАН=Исус и Диана
БАДАХШАН=Бохиня Диана и Ешуа

Така с безпристрастнното разсекретяване на автентичните оригинални документи се елеминират затлачените и отровени тотално манипулирани исторически извори и се доказва повсеместното и фундаментално Българско цивилизаторско начало навсякъде!
ПОВСЕМЕСТНО=Бог Исус и Богиня Мат
Строго доказателствено,прецизно точно и безапелационно,с малко труд и за половин час!
С помощта на Свещения Български шифър!
Залагайте го в компютрите си и почвайте-БЕЗГРЕШЕН Е!
БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНИ!




цитирай
14. letopisec - Благодарение на мен някой може да научи и за Вас, затова пишете коментари тук...
15.08.2013 10:09
aristotelis написа:
bezistenavski....Приказки от хиляда и една нощ, признак на дълбока комплексарщина за малоценост, много жалко! А после се чудим защо ОВЛАДЯХМЕ ЕВРОПА С КУРВИ, ЦИГАНИ, КРАДЦИ И НАРКОТРАФИКАНТИ!

цитирай
15. letopisec - Благодарение на мен някой може да научи и за Вас, затова пишете коментари тук...
15.08.2013 13:02
leonleonovpom написа:
А твоите приказки Аристотел, признак на какъв дълбок комплекс са?
Психологията включва и самонаблюдение, а ти се изявяваш и като такъв. Та какви ти са изводите от самонаблюдението, сигурно ще са интересни, поднесени от класен психолог!

цитирай
16. bls - Поздравления. . . . Успехи. . . . Все ...
15.08.2013 16:34
Поздравления....Успехи....Все така и напред!
цитирай
17. letopisec - Благодаря....
15.08.2013 16:51
bls написа:
Поздравления....Успехи....Все така и напред!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11484229
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ