За първи път наименованието „Кападокия“ се споменава в Бехистунския надпис на цар Дарий от краят на VІ в. пр.н.е., под формата „Katpadukya“.

Тази територия преди това е носела името на кимерийците и дори в късно-античните съчинения на арменските историци от ІV-V в.в. от н.е. тя се именува „Гамирк“, където „Гамир“ (KURGamir (ra)) е отразеното в асирийските клинописи точно наименование на народа, изписван на древногръцки като „кимерийци“ (Κιμμέριοι), а „к“ е арменски суфикс за мн.ч.

Напълно е възможно произхода на името Кападокия да е от фригийските думи „kan” (отваряне на устата, произнасяне)  и „dahet” (спиране), т.е. буквално „чуждоезичие” или поне несъщата реч като фригийската.

С други думи, фригийците така са наричали народа, чийто топоним е съхранен по-късно като Гамирк. По аналогичен начин славяните са наричали през V/VІ в. от н.е. в. германците и оттам се е съхранило името „неми“ за немците…

Според арменския историк от V век Тавстос Бузанд, гр. Мажак (по късният гр. Кесария в Кападокия), се намира на териториите, които той нарича с топонима „Гамирка”. За този ранен арменски сборник, приписван на Тавстос Византиеца, е характерно, че изобщо не познава топонима „Кападокия“ и вместо него постоянно употребява топонима „Гамирка“. (Фавстос Бузанд. История Армении. Ереван, 1953,  (руски превод М. А. Геворгян)).

Кимерийската древна география доскоро бе свързвана с предскитската култура на северното Причерноморие, но новите изследвания по асирология показаха недвусмислено, че това е подвъпросно и се базира само на откъслечно сведение на Херодот за някакви старини кимерийски, които той бил видял. А както се знае, Херодот не е ходил по-източно от Олбия...

         

        Мощната конна армия на кимерийците първоначално е съюзник с Фригия срещу Асирия, но след това хегемонията на кимерийците се насочва на запад и те подчиняват под своя власт Фригия, готвейки се оттам за атаки над лидийските и йонийските градове…

Именно заради подчиняването на Фригия, където според асирийските клинописи кимерийският цар Дугдаме назначил и двама свои представители,  фригийския цар Мидас се самоубива с "бича кръв"...