Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07.2013 10:56 - Сеид Джагфар и „Джагфар тарихы”.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 5733 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 05.07.2013 11:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
            На 25 февруари 1997 година казанският историк И. Тагиров отбелязва, че „...не бива да се игнорират такива съчинения като „Шан кизи дастании „Джагфар тарих-и”. Те не са могли да възникнат на пусто място и, несъмнено, имат реални корени. Съвсем друга работа е, че появата на тези материали е съмнителна. Някои даже казват, че това е фалшификат. Ако е така, то този фалшификат трудно може да не се признае за гениален. Къде са тия гении?” [1].

image

 

         През 1993 година, по времето на либералният руски президент Борис Елцин, в град Оренбург са издадени волжко-български средновековни летописи, писани между ХІІІ век и ХVІ век.

         През 1680 година Бахши Иман е секретар на сеид Джагфар.    
     Руската политика по онова време лишава волжко-българските мюсюлмански благородници от титлите и феодалните им имения. Оставени са само на тези, които приемат християнството, а те не са много. Чак Екатерина Велика през втората половина на ХVІІІ век ще поправи тази несправедливост.


image

 

         Феодалните имения на сеид Джагфар в Казанската губерния стават център на вълнения и бунтове срещу руския царизъм през 1680-1682 години [2].

      Именно в този период неговият секретар Бахши Иман е натоварен от господаря си да събере и да препише в една книга (свод) старите волжко-български летописи, които по това време са все още налични [3].

     Ръкописните исторически хроники са собственост предимно на аристократите [4] във Волжка България до падането й през ХІІІ век под властта на монголо-татарите.

image

  Едва по-късно един от художествено-историческите  епоси, написан от гениалния поет на ХІІІ век Кул Гали, ще се преписва сред народа и почти всяка фамилия ще се стреми да има копие. Поемата на Кул Гали „Сказание за Йосиф” става дори задължителен антрибут от сватбените ритуали.

            През 1938 година семейството на Ибрахим Мохамед-Каримович Нихматулин от град Кизил Яр в СССР, са собственици на свода от няколко ръкописа [5] „Джагфар тарих-и”.

         Дали в родословието на Ибрахим е имало караими, приели мюсюлманството? Затова ли освен Мохамед, са го наричали и с прозвището Каримович?

            Това са въпроси, на които тук не можем да отговорим. Ролята на караимите [6], при съхраняването на средновековни ръкописи и реликви става ясна още през 1872 година, когато Фиркович изнамери сред семейни караимски архиви дори пространна редакция на писмото от Х век на хазарския каган Йосиф до андалузкия евреин Хасдай ибн Шафрут.

imageкараимът Фиркович

 

         През 1938 година Сталин решава в целия СССР да има само един алфабет, кирилицата. Любимата латиница на Луначарски е изгонена от пролетарската държава. На арабската азбука е отредена същата трагична съдба. Разпоредено е да бъдат конфискувани всички старопечатни книги [7] от архиви и библиотеки, а граждани на СССР, които имат в дома си стари ръкописни книги, са длъжни да ги предадат на властите.

image

         Ибрахим, който държи в дома си ръкописи на арабско писмо, е истински уплашен. КГБ, което тогава се нарича НКВД, вече е придобило своята мрачна слава.

 Ибрахим решава да преведе на руски език съдържанието на текстовете, а оригинала да го даде на властите.

  През 1939 година е вече готов.

 

 Въпреки, че демонстрира уважение към безумните болшевишки заповеди и сам предава ръкописа, НКВД обискира къщата му. Чекистите търсели дали няма и други текстове на арабица.

По онова време много изтоковеди стават жертва на сталинизма, от любов към ръкописи.

 

Чекистите не се заинтересували въобще от тетрадките на Ибрахим с руски преводи на „Джагфар тарих-и”. Те действали, както пише племенника му, по ясна „заповед от горе”. Така съдържанието на ръкописа било съхранено, но на руски език.

    Именно тези преводи са издадени, чрез редакцията на вестник „Булгария”: Бахши Иман. Джагфар Тарихы. Свод булгарских летописей 1680 года. Изложение текста „Джагфар Тарихы” на русском языке, сделано И.М.-К.Нигматуллиным.- Оренбург, КОПФ „Оренбург-пресс-контакт”, редакция вестника „Булгария”, 1993

 

            Появата на волжко-български средновековни ръкописи в краят на ХХ век не е чак толкова стресиращ факт, като се има предвид, че през целия ХХ век постоянно се откриват ръкописи. Не само прословутите кумрански ръкописи... През 1953 година в Мадрид бе открита книгата от ХІІ век на андалузкия географ, историк и пътешественик ал-Гарнати [8].

         Проблемът е, че волжко-българския свод е в превод на руски, няма го оригинала. Не се и търси. А НКВД не е унищожавала източните ръкописи, всичко е давано в т.нар. Азиатски фонд.


         През 2005 година Джагфар Тарихы. Свод булгарских летописей 1680 года бе преведен и в София, но появата му не предизвика особено вълнение сред професорите по история, които - както знаем - са особено консервативни.

 

          На изданието бе погледнато с недоверие, дори прибързано бе обявено за фалшификат. Между другото, руското „Слово за Игор” също няма оригинали…

       Летописите действително са трудни за интерпретиране. Особено „Барадж тарих” от ХІІІ век [9] .

       Трябва да се има предвид, че арабо-персийската средновековна историческа литература, чиято жанрова специфика следва и тюркоезичната историческа литература на Волжка България след 922 година, е компилативна.

Допускало се е по-късните преписвачи да видоизменят и допълват текстовете.

В „Барадж тарих” има много имена, които съзнателно са калкирани в тюркоезична посока. Персийското име Кубрат/Ховрат/ е възприемано като тюркоезичното „Курбат” [10], което на тюркски означава „близост, родство”.

Ако се има предвид компилативната специфика на ислямската историческа и географска литература, става ясно, че някои от текстовете на волжко-българският исторически свод не могат /а и не бива/ да се възприемат буквално. Но това не омаловажава тяхната контекстуална достоверност.

 

 

         Що се отнася до ранната българска история, „Барадж тарих” е невероятно ценен изворов материал [11], който издържа изпита за автентичност, ако бъде сравнително изследван с други, вече утвърдени гръцки, латински, арабски, персийски, сирийски, арменски и грузински източници.

 

 

 

               Тук ще  посочим само три примера.

 

        В началото на „Барадж тарих” четем за някакви „китайски тюрки” [12]. Това би било абсурд, ако не се знаеше, че по същият начин Фирдоуси в „Шах наме” нарича тюрките (тюрколати) от Първият каганат.

            „Барадж тарих” разказва, че аварският водач Тубджак направил българите свои васали /ок. 567 г./. Български владетел тогава бил Боян [13], който сключил вар-хонския съюз между кутригури (хони, хуни) и авари (вар, тюрки) и отстъпил своето име на аваринът, като знак на приятелство. Аварският вожд започва да се нарича Боян.

         Точно този каган на аварите, които кутригурите завеждат чак в далечна Панония, описва византийския историк от VІ век Менандър [14].

 

Той носи име Боян.

 

 И третият пример.

„Барадж тарих” последователно използва термина „хони” за известните на запад Huns. Трябва да кажем, че арменските и грузинските късно-антични извори, също ги наричат така, т.е. „хони”…

 

Литература и бележки:

 

1.    Сп. „Эхо веков”, бр. 1/2, 1997.

2. Вахит Имамов. Запрятанная история татар. Национально-освободительная борьба татарского народа в ХVІ-ХVІІІ веках за создание независимого государства. 1991. 
/http://protatar.narod.ru /Kitaplar/TatarHistory.html

3.    Бахши Иман. Джагфар тарихи. С., 2005, с.9/Предговор към руското издание от Ф.Нурутдинов/.

4.    Бахши Иман, Цит.съч., с.105

5.    Пак там, с.9 - с.11

6. К.Б.Старкова.Рукописи Колекции Фирковича./ Письменные памятники востока, Ежегодник 1970, М., 1974

7.    Списъкът на учените-изтоковеди, които стават жертва на тази чистка на НКВД, е публикуван в интернет.

8.    Путешествие Абу Хамида ал-Гарнати. М. 1971

9.    Баба Худжей. Барадж тарих; В: Бахши Иман. Джагфар тарихи, С., 2005, с.13 – с.164

10. Пак там, с.22

11. Васил Ат. Василев. „Джагфар тарихы” като извор на българската история. С., 2007

12. Баба Худжей, Цит.съч., с.14

13. Пак там, с.21

14. Менандр. Византийские историки. Санкт Петербург., 1860

 

 




Гласувай:
5


Вълнообразно


1. letopisec - Трябва да се създаде някакъв кон...
05.07.2013 11:03
Трябва да се създаде някакъв консенсус около ценното в Джагфар тарихи, останалото да се каже, че са публикации на Нурутдинов, и като се кодифицира в съзнанието този източник, вече спокойно да се дискутира за компилативната му същност, която не го омаловажава никак...И в края на краищата, да не се отричаме от ценното зърно, щото и руснаците нямат оригинал на Слово на Игор, но днес е част от културната история на Русия, нали така?... Аз така виждам нещата...Кой е първи? Волжко-българската идентичност на ръкописите или някакъв субект, бълващ всяка година монографии - нищо лошо - все пак....??????? Древната българска история не може да е заложник на Нурутдинов, който във фантазиите си от 2011 г. в книгата си "Болгар тарих" стигна дотам, да пише, че трак е турското тьорк...И да вменява на българите, че са траки...Да не забравяме, че Фоменко преди няколко години издигна тезата, че трак и турк е едно и също, а субекти като Павел Серафимов лъжат българите, че Дионис завел траките в Китай...Каква е целта на тази митология? Ами, според мен, се подготвя втора серия, Дионисиевите траки да се върнат на запад като турки...Стига вече гаври с българската ранна история. Да отдадем заслуженото на вуйчото на Нурутдинов, Ибрахим Нихматулин, съхранил т. 1 от Джагфар тарих, изд. през 2005 г. и в България, и да порицаем Нурутдинов, че с писането на т.2, т. 3 и т. N, всъщност съсипва делото на чичо си...А и българската кауза...
цитирай
2. letopisec - „Барадж тарих”, един от летописите ...
05.07.2013 12:03
„Барадж тарих”, един от летописите в свода "Джагфар тарих", се оказва изключително ценен източник и за арабистиката, понеже разкрива сведения за историка от Х в. Ахмед ибн Фадлан и дори упоменава българското родословие на наследниците на Ахмед ибн Фадлан:



Ахмед ибн Фадлан (922 г., посещава като секретар на посолство на халифата Волжка България и остава да живее в гр. Болгар)

Насър

Мохамед
Хамид
Нугман - умира 1061
шейх Дауд, син на Нугман;
Якуб ибн Нугман, т.е. също син на Нугман





Нугман ибн Хамид написва книгата „Казий китаби” (с. 105, Джагфар тарих, С., 2005). Първоначално името на тази книга е „Кади китаби” (с. 17). Вероятно „Кадим китаби”, от араб. дума „кадим” (околовръст). Сиреч, в превод нещо като „Книга за нещата около нас”.

Синът на Нугман, Якуб „собственоръчно преписал и дописал „История на България”, която нарекли „Казий китаби”” (с. 105). Ще рече, тюркският превод на арабското „кадим”, е схванато като „казий” и заглавието е „Книга за земята ни”.



През ХІІ век андалузкият географ ал - Гарнати чете тази книга и упоменава, че нейното заглавие е: „История на България” (Абу Хамид ал-Гарнати.; ал-Му`риб ан ба`д аджаиб ал-магриб: „Това прочетох в История на Болгар, преписана от български кадия, който е бил един от учениците на Абу-л-Масали Джувейни...”).

През ХІІІ век Баба Худжей компилира при написването на „Барадж тарих” от този труд.

Баба Худжей компилира и от още един източник. Това са летописите на писателската династия Шамс - Микаил Башту - Абдула ибн Башту.

Абдула ибн Башту довежда през 922 година посолството на Арабския халифат в Болгар, в което секретар е Ахмед ибн Фадлан.
В началото на „Записки от Болгар” (922 г.) Ахмед ибн Фадлан съобщава, че посолството на Арабския халифат в гр. Болгар е осъществено, благодарение на посредническата мисия на пратеникът на българският владетел Амъс, „мъж по име Абдула бну Башту ал - Хазари” (Ахмед ибн Фадлан. Пътешествие до Волжка България. С.,1992, с. 1).




Баба Худжей съобщава, че Ахмед ибн Фадлан, след като приел длъжността „сеид на Болгар”, забранил дастана на Микаил Башту „Шан кизи”. ( Баба Худжей, Цит.съч., с.50).

Обиден от това, неговият син Абдула ибн Башту отива в столицата на Хазария град Итил, където продължава литературното дело на баща си.

Явно спречкването между Ахмед ибн Фадлан и Абдула ибн Башту не е било безобидно. Това става ясно от факта, че Ибн Фадлан, който пише своя труд „Записки” /”Рисала”/ в гр. Болгар, си позволява в предговора да нарече Абдула ибн Башту с низбата „ал - Хазари”, което влиза в противоречие със собственото му твърдение, че той е „посланик” (Ахмед Ибн Фадлан, Цит.съч., с.1) до халифата на владетеля на гр. Болгар, Алмъс.

Заглавието на епосът на бащата на Абдула, Микаил Башту, е „Шан кизи дастани” (или „Шах кизи дастани”). Историческата достоверност за съществуването на такъв епос сред волжките българи от ІХ век, е несъмнена. За съжаление от него са съхранени само откъслечни фолклорни преработки, които се появиха в края на ХХ век и бяха преведени в България под неточното заглавие „Сказание за дъщерята на Хана”.

Епосът на Микаил е завършен през 882 година и се казва дастани (разказ, разкази) за земята (кизи) на Шан (или „шах”, владетел).

За да разберем пълната и многозначна семантика на хунските термини „кизи, кесе”, е необходимо да интегрираме, както съхраненото по-късно тюркоезично значение на тази дума като територия (земя, кааза), така и съхраненото у дунавските българи (и у русите) значение за вербалност (сказание, казвам, сказал, указ, приказ, наказ), за да се уясни, че запазеният у Багрянородни (Константин Багрянородный. Об управлении империей (превод на руски от американското издание: Constantine Porphirogenitus. De administrando imperio. Washington., 1967)) (Х век) топоним „Атил кезе”, не означава буквално „междуречие”, а „земята на Атила”.
В руските производни „указ, наказ, приказ” много ясно се е съхранило значението за „държавна реч”, следователно „киси, кезе”, не е просто абстрактно-географско понятие за земя, а държавно понятие за земя.
Това е причината „Кади (м) китаби” на Нугман да стане „Казий китаби”, понеже арабското значение на „кадим” (крачка, околовръст) постепенно се развива в арабската теология в посока на суфизма (крачките на дервишкото изкуство) и не удовлетворява историческата семантика в книгата на Нугман.

Абдула ибн Башту в периода 922 година - 943 година живее в хазарската столица Итил, където продължава литературното дело на баща си Микаил. Това го прави изключително интересен автор за хазарологията, понеже неговата книга по-късно става известна като „Хазар тарих” (История на Хазария). В нея се съдържат важни данни, не само за българската, но и за хазарската история.

Тези данни „Барадж тарих” компилира през ХІІІ век.

Книгите „История на Хазария” /Х век/ от Абдула ибн Башту и „История на България”/ХІ век/ от Нугман, не са запазени. Но много от тях е компилирано в книгата „Барадж тарих” /”История на Барадж”/, писана от Баба Худжей през ХІІІ век. Тази книга се смяташе за изгубена, но един ръкопис от нея се оказа спасен от сталинските погроми през 1938-1940 г.г. върху старите книги с арабско писмо в СССР и той бе издаден в края на ХХ век в елцинова Русия.

Както казахме, около 922 година Ахмед ибн Фадлан забранява епоса „Шан кизи дастани” на Микаил Башту и неговият син, Абдула ибн Башту, напуска гр. Болгар и се установява в гр. Итил, хазарската столица.
Едва през 943 година Абдула ибн Башту, „доволен от реформите (на владетелят на Болгар Мохамед, син на Ялкау, който е балтавар от 943 до 976 г. - б. м.) посветил на кана своя дастан „Кисек - баш”, който започнали да наричат и „Кисекбаш китаби” (с.76).

Дастанът на Абдула ибн Башту е продължен след 944 година от неговият син Мамли. Тази книга става известна като „Хазар тарих” /”История на Хазария”/ и съдържа сведения за Хазария до нейният крах през 969 година.

През ХІІІ век владетелят Барадж, чието родословие (шеджере) е съхранено в съчинението „Дафтар-и Чингиз-наме”, казва на летописецът Баба Худжей, че в семейната му библиотека се пазели книги от „Бакир (Ибн Фадлан - б. м.), дастана на Микаил, дастана на Абдула и много други...” (с.105).

Нугман /автора на книга за България през ХІ в./, както посочихме, е потомък на Ибн Фадлан и до 1061 г. написва своята историческа книга, известна по-късно като „История на България”. „През 1061 г. куманите нахлули и убили кана и сеида Нугман” (с.103).

Якуб, син на Нугман, „собственоръчно преписал и допълнил” (с.105) книгата на баща си.

Фактически през ХІІІ век Баба Худжей е първият средновековен историк, който синтезира в своята хроника „Барадж тарих” летописите на две разграничени една от друга и враждуващи волжко-български писателски династии.

Нугман и неговият син Якуб до последно остават верни на волята на Ибн Фадлан и не включват като извор в книгата си по българска история дастанът на Микаил Башту „Шан кизи” от 882 година.

Баба Худжей пише:
„Интересно, че този кадия ( Якуб ибн Нугман - б. м.) даже не споменал дастана на Микаил в своето изложение „История на България” и се оправдал така: „Аз не съм видял с очите си нито един екземпляр от дастана, а не мога да повярвам на устни сведения”. Между другото - продължава Баба Худжей - в краен случай поне един екземпляр е бил донесен (в гр. Болгар – б.м.) от банджийския търговец Калган от Хорисдан (Харков - б.м).” (с.50).
цитирай
3. aristotelis - Сеид Джагфар и „Джагфар тарихы”. . . ...
06.07.2013 11:28
Сеид Джагфар и „Джагфар тарихы”..........Какви са тези варварски имена?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11484089
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ