Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2013 12:05 - Тракийските хуни и военната им геополитика...
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 12572 Коментари: 10 Гласове:
12

Последна промяна: 25.06.2013 17:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
         „... беше взет Безипол от хуните. И изпрати императора (Юстиниан І – бел. ред.) военачалника Маркел и своя племенник (Юстин ІІ- бел. ред.) с голяма войска, за да освободят града и Персида. През април беше превзет Анастасиопол от тракийските хуни” (Хрониката от ІХ в. на Теофан, л.м.6054).

image

image

           В първото изречение има неправилен препис и учените не могат да реконструират правилно името на града (Безипол ?), но става пределно ясно кой и къде е този град, ако се има предвид второто изречение. Къде и кой град се казва Анастасиопол?

                Теофан е дал сведение за това (л.м. 6000):

            „...император Анастасий огради стените на Дар, голямо и укрепено място в Месопотамия, на границата на римските и персийските владения, построи в него църква, пекарни за хляб, водоем и порти, и нарече тази крепост Анастасиопол; освен това построи в него две обществени бани и му даде права на град.”

                Крепостта Дар се намира на изток от гр. Амида, в близост до персийската граница на Византия.

image
             
              Анастасий (491-518) извършва постройки в нея, но основното строителство в Дар, както пише Прокопий в „За сградите”, било извършено от Юстиниан, при когото Дар окончателно израства от крепост в голям град. Римският гарнизон в гр. Дар е имал за задача първи да посреща атаките на персите срещу Византия и така Дар поема ролята на фронтови град от Амида. Така става ясно какво точно казва Теофан.

                Хуните (войските на Заберган), които през 557 г. са атакували Тракия и окупирват Константинопол, през 559 г. изминават разстоянието от Дунав до Кавказ и атакуват на юг, като превземат Теодосиопол и Анастасиопол на византийско-персийската граница.

       Това съобщение ни напомня стари моменти от хунската история. През 395 г. хуните от Панония, през Кавказ атакуват на същото място около горен Ефрат и Тигър (Приск, Едеската хроника, Йешу Стилит)...

image

                "Тракийските хуни", които са кутригурите, през 559 г. са нямали проблем да преминат през земите на утигурите и през Кавказ да атакуват и да превземат две от големите византийски крепости на изток - Теодосиопол и Анастасиопол.

                През 562 г. Юстиниан сключва неизгоден 50 годишен договор за мир с Персия, чиято първа клауза е Персия да не пропуска свободно хуните през кавказките проходи (Прокопий също дава сведение, че те минавали оттам, за да нападат Византия – бел.ред.) във византийски земи.

image

             Единственият нерешен военен въпрос през живота на Юстиниан І, е този с хуните... Прокопий е бил прав, когато пише, че Юстиниан І още по времето на Юстин І (518-527) се е опитвал да подкупва хунски водачи.

                    Да проследим нещата хронологично.

          Първото съобщение на Теофан за „така наречените българи” (л.м.5994), които нападат „Илирия и Тракия”, има аналог при събитията от 493 г. и 499 г. при Марселиан Комес.

         След това Теофан разказва за атаката на Кавад от 503 г. над Византия.

          Анастасий след края на конфликта с Кавад през 506 г. укрепва крепостта Дар и я кръщава град Анастасиопол.

       През 514-515 г. е бунтът на Виталиан в Тракия, Мизия и Добруджа. Теофан пише, че той наема „ много хуни и българи” (л.м.6006) и с тях превзема Анхиал (дн. Поморие) и Одисопол (дн. Варна). Стигнал в опустошението си „до самия Константинопол”...

          Във връзка с кулминацията през 515 г. на бунта на Виталиан, „хуните, наречени савири” (л.м.6008), пише Теофан, минали през Каспийската врата, нахлули в Армения и опустошили Кападокия, Галатия и Понт и „се установили досами Евхаити”.
       
        Това станало в годината, в която починала Ариадна, жената на Зенон и на Анастасий...

                Мнозина учени обръщат внимание, че участието на хуните-савири в балканският бунт на Виталиан не може да е случайно и че хуните-савири на Кавказ явно са мобилизирани от българите, съюзници на Виталиан. Така Виталиан заплашва централната власт в Константинопол от запад на Балканите, но и от изток, в Мала Азия.

         Тази геостратегическа мощ на хуните подтиква още към 522 г. Юстин І да предприеме първия опит на Константинопол за контакти с хуните „приятели на Персия”, зад който, както пише Прокопий в „Тайната история”, стои Юстиниан, племенник на Юстин.

           Юстиниан умира на 82 годишна възраст през 565 г. Към 522 г. е бил вече на 39 години. Месил се е в делата на чичо си и през 527 г., още докато е жив, последният му преостъпва трона.  За да противодейства на Кавад, Юстиниан, от името на императора, изпратил през 522 г. посолство с подаръци при царя на хуните Зилингд, от когото получил клетва. През това време Кавад също се обърнал за помощ към този хунски цар и получил неговото съгласие. „Юстин силно се огорчил”, пише Теофан. „Зилинг изпратил в помощ на персите 20 000 войска против римляните. Юстин проводил да кажат на персийския цар Кавад, че Зилинг се заклел да помага на римляните за големи подаръци и бил готов на измяна пред персите”. Дори предложил на Кавад да се помирят, да живеят в дружба и „да не дават на тези кучета да си играят с нас”.

         Летописецът представя 20 000 армия на Зилинг като най-важния фактор при един военен конфликт между Юстин І и Кавад по същата логика, по която Малала пише, че през 527 г. Юстиниан иска от хунската царица Воа да усмири 20 000 армия на Тиранкс и Глон, също коалиционни партньори на Кавад.

letopisec.blog.bg/history/2013/02/19/amp-932-amp-973-amp-961-amp-945-amp-947-amp-958-i-toram-amp-.1055255   (ТУК ВЖ ПОВЕЧЕ ЗА ТИРАНКС И ГЛОН)

         Кавад, според Теофан, питал Зилинг дали се е клел на римляните. Този отговорил „да” и Кавад го убил (според Теофан). Следващите владетели над тези хуни, както знаем от Малала, се казват Тиранкс и Глон. Хрониката на Йоан Никиуски също знае за този хунски цар „Зилгибин”, който се бил договорил по време на сражението да мине на страната на римляните (Jean de Nikiou, p. 387).

           Следващото посолство при хуните след 522 г. е по времето, когато Юстиниан І е вече самодържец. Още през 527 г.
        Той моли за помощ от хунската царица Воа, „под чиято власт се намираха сто хиляди хуни” (Теофан, л.м. 6020) да се справи с Тиранкс и Глон, защото „Кавад е склонил двама царе на другите хунски племена, живеещи далече във вътрешните краища, по имена Стиракс и Глонис, да му помогнат за война против римляните” (Теофан).
         Според Йоан Никиуски, Боарикс (Воа) била царица на „външните хуни” (Jean de Nikiou, p.390).

                 Как трябва да се разбере кои са вътрешни и кои външни хуни?

                     И така, това деление е очевидно във връзка с Персия.

             Кавад има около себе си вътрешни хуни, които са на изток от държавата му и те са възприемани от него като нещо хомогенно на Персия, понеже са част от хунската армия, дадена му през 499 г. Тези вътрешни хуни създават ефталитската династия в Согдиана и Тохаристан към 516 г. (Бей-ши).

                     
Външни за Персия са хуните в Предкавказието.

                Посолството на Юстиниан І през 527 г. до Воа демонстрира, че хуните-ефталит „живеещи далече във вътрешните краища” на Персия,  не са някакъв друг вид непознати хуни. В очите на Юстиниан, Воа е техен династ, според посолството от 527 г. и той се обръща към нея да се справи с тях.

          Юстиниан І неслучайно иска от вдовицата на хунския цар Балах тя да се справи с тях, което и става. Това показва, че за Юстиниан І хунските помощници на Кавад (хуните-ефталит) са възприемани като клон на предкавказките хуни на Балах и Воа.

              Воа се справя с "Тиранкс и Глон” (Малала), чиито имена като Торомана и Глосис са ни известни от историята на хуните-ефталит, създали до средата на VІ в. своя държава в Согд, северна Индия и Тохаристан. 

          „Вътрешните хуни” (Теофан, Йоан Никиуски) остават известни в историята, епосите и романите като хуните-ефталит, чиято династия приключва с похода на тюрките на Истеми през втората половина на VІ в.

image

     

                В завършек ще констатираме, че многобройните хуно-български атаки над балканските провинции на Византия стават регулярни след опита на Юстиниан І да постави своето протеже Грод за цар на хуните в Боспор през 528 г.

              Определено може да се вярва на Прокопий в „Тайната история”, че намесата на Юстиниан във вътрешните дела на хунската държавна организация е истинската причина за бедствията, които сполетяват империята до 559 г.

         Несъмнено най-грандиозна от това време е обсадата на Константинопол, която през 557 г. (или 558 г.?) предприема хунският владетел Заберган.

 

                След тази неуспешна обсада, през 559 г. неговите „тракийски хуни”, както пише Теофан, преминават през Кавказ и превземат Теодосиопол и Анастасиопол, с което демонстрират геополитически възможности от територията на Тракия на Балканите (557 г.) до горен Ефрат и Тигър (559 г.).

 

                Между другото, атаката в Тракия на хуно-кутригурските войски на Заберган през 557 г. до Херсонес Тракийски следват почти същия военен маршут, познат ни от атаката на Атила по тези места пред 447 г. Тогава Атила стига до Мраморно море при гр. Хераклея (бившият Perinthus, както пише Теофан). Заберган стига до  град Aenus (Агатий), където строи ферибот от салове, с които неуспешно атакува Константинопол откъм Мраморно море.

image

 

                Анастасиевата стена, построена около 512 г. и свързваща Силимврия на Мраморно море с Даркоса на Черно, не е била препятствие за Заберган, но стените на самия Константинопол се оказват невъзможни за превземане въпреки многократните атаки, които предизвиквали небивала паника по улиците, както пише Агатий. Обсадата е снета чак през август, а според Агатий хуните атакували през Дунав, когато той бил замръзнал.
           Почти едногодишното присъствие на Заберган през 557/8 г. на Балканския полуостров (той атакува и гръцките земи), все пак няма успеха на Атила през 447 г., когато атаката е свързана с множество превзети градове (според летописците мужду 60 и 100), докато успехите на Заберган в това отношение са доста скромни.

            Все пак обаче именно Заберган предприема първата целенасочена обсада над Константинопол. Тя е през 557 година. Дотогава готи (377 г.) и атилови хуни са стигали до столицата, но в стратегията им изобщо няма сериозен опит града да бъде обсаден и превзет от три страни (запад, юг и югоизток).




Гласувай:
13


Вълнообразно


1. letopisec - Писането на хроники, които запо...
25.06.2013 14:10
Писането на хроники, които започват от Адам и повествовуват до времето на авторът им, става модерно след първата всемирна хроника на Йоан Малала (οκ. 491-578).
цитирай
2. letopisec - Хрониката на Теофан от ІХ в. е една от ...
25.06.2013 14:11
Хрониката на Теофан от ІХ в. е една от най-значимите, особено с факта, че тя утвърждава критическият разбор при заимстването на едно и също съобщение от различни източници. Теофан например охотно се доверява на сведенията на Прокопий Кесарийски, писал в VІ в., но не винаги. На места той предпочита например Йоан Малала, пред Прокопий.
цитирай
3. sandlih - Прави впечатление името ТОРОМА...
25.06.2013 16:08
Прави впечатление името ТОРОМАН(А) ( 490 - 515 г., с друго име, по Малала, Тиранкс), който бил един от основателите на ефталитската държава и е водил войната й с Индия. Много близка на Тороман(а), по съдържание, дума "турмарх" е включена като първата от три титли в Сюлейманкьойския надпис. Освен това близка до тази дума е "торманы" - "крака", която се среща в разговорната реч и поговорки в района на Дон и Рязан - места, които са свързани с обитаването им от българските племена. Най-същественото е, че тя е запазена и до сега под формата на фамилно име. А и в исторически план е свързана с историята на Копривщица след 1394 г. и с имената на наследниците Тороман и Дука на един от първите й господари - Харос Ламбо.
цитирай
4. letopisec - Благодаря за информацията, не знаех тези подробности...
25.06.2013 16:59
sandlih написа:
Прави впечатление името ТОРОМАН(А) ( 490 - 515 г., с друго име, по Малала, Тиранкс), който бил един от основателите на ефталитската държава и е водил войната й с Индия. Много близка на Тороман(а), по съдържание, дума "турмарх" е включена като първата от три титли в Сюлейманкьойския надпис. Освен това близка до тази дума е "торманы" - "крака", която се среща в разговорната реч и поговорки в района на Дон и Рязан - места, които са свързани с обитаването им от българските племена. Най-същественото е, че тя е запазена и до сега под формата на фамилно име. А и в исторически план е свързана с историята на Копривщица след 1394 г. и с имената на наследниците Тороман и Дука на един от първите й господари - Харос Ламбо.

цитирай
5. letopisec - Теофан: „Тук е необходимо да кажем ...
25.06.2013 17:22
Теофан: „Тук е необходимо да кажем за древността на унновундо, българите и котрагите. По тази страна на северните брегове на Евксинския понт (Черно море – бел. К.М.), зад езерото, наричано Меотийско (Азовско море – бел. К.М.), откъм страната на океана по сарматската земя тече река Ател (Волга – бел. К.М.); към тази река се приближава р. Тапаш, която извира от Иберийските (Грузинските) врата в Кавказ; от сближението на р. Танаис (р. Дон) и р. Ател, които са над Меотийското езеро и се разклоняват в различни страни, извира р. Куфис и се влива в Понтийско море, близо до мъртвите врата, срещу полуострова Овнешко чело. От горепосоченото езеро морето, подобно река, се съединява с Евксинският понт при Боспор Кимерийски (Керченският провлак – бел. К.М.), където вадят мурзила и друга риба. На източните брегове на Боспор Кимерийски, зад гр. Фанагория, освен евреи, живеят много народи. Зад това езеро нагоре, където е р. Куфис, в която ловят българската риба ксист, се намира древната Велика България и живеят съплеменните на българите котраги. По времето, когато Константин беше на запад (стъпва в Италия през 662 г.-бел.К.М.), Кроват, владетеля на България и котрагите, починал...”
цитирай
6. letopisec - Всъщност Торомана е Тиранкс. NB
25.06.2013 17:24
Торомана (Toramāna) в един индийски надпис е наречен „великият Торомана, прославен владетел на земята“.
цитирай
7. marknatan - Аз мога да Ви предложа да изследвате ...
26.06.2013 00:40
Аз мога да Ви предложа да изследвате историческата връзка на Тороман с ""турмарх" водач на турма със
тартарското "туман" останало в съветския език, канчечна кат "туман" и означаващо
хиляда или хилядник водач на хиляда на тартарски
цитирай
8. marknatan - Както доказа Вездесъщият Истор...
26.06.2013 00:44
Както доказа Вездесъщият Исторически анархизъм Аспарух е персийска титла и предаването като лично име на скитски скитски и др непознати титли е правило от което действително предадените лични имена са изключерния ако се обосновеме на везесъщата статитсика
цитирай
9. marknatan - "Вълка козината си мени но не и нрава"...
26.06.2013 00:51
"Вълка козината си мени но не и нрава" - василевса на хуните Сандилх

Поздравленич за инвенторството на служебното понятие "Тракийските" хуни за заселените т.нар. българи в Тракия от Юстиниан

Четете Вездесъщия Исторически Анархизъм " За Утигурите и Кутригурите: Познайте кой е станал т.нар. Българи кой фца серафимка от знатен тракийски клонинг"

"По това време две хиляди от хуните, които бяха разбити в битката и избягаха от Утигурите, влязоха в Ромейската империя, водейки с тях жените и децата си и сред няколкото техни водача беше и Синион, който дълго преди това маршируваше с Велизариус срещу Гелимер и Вандалите, но бяха станали смирени молители на император Юстиниан. Той ги прие със цялото си доброжелателство и нареди да бъдат заселени на Тракийска земя."(Прокопиус,8.14.6-8)


Римляните наричаха договорите с техните врагове " foedera ".

"В по ранни времена само варвари бяха завербувани сред федератите, тези именно, които бяха дошли в римската политическа система, но не при условията на роби, тъй като те не бяха покорени от Римляните, а на основанието на пълно равенство." ( Прокопиус 3.11.3-4)

Как беше сказано :

"Consueta gens Bulgarorum depraedatam saepe Thraciam, nullo Romanorum milite resistente, iterum deuastata est."

Българският НАРОД (gens Bulgarorum ) опустошавал ТРАКИЯ без римските СТАРЖАРИ да му се противопоставят.

Познайте кой е станал т.нар. Българи или са си останали ТРАКИ
В речта си василевса на хуните Сандилх към Императора нан ромеите се оплаква ,че едни хуни, римски врагове които пленявали роми за роби и той е разбил , утигурите са населени за награда в ТРАКИЯ , като колонисти по техния федератски договор от Юстиниан (и той, василевса на хуните се възмущава,че те утигурите ще се възползват от тлъстата земя и ще имат кльопачка и ще имат БАНИ,хубави дрехи, и др. под. капиталисчтичеки придобивки т.н.тези ,които са вземали за роби ромите и .т.н. и тогава им разказва поговорката за това,че вълка козината си мени но не и нрава

Четете Вездесъщия

Исторически Анархизъм " За Утигурите и Кутригурите: Познайте кой е станал т.нар. Българи кой фца серафимка от знатен тракийски клонинг"
http://marknatan.blog.bg/history/2013/02/06/za-utigurite-i-kutrigurite-poznaite-koi-e-stanal-t-nar-bylga.1050239

цитирай
10. letopisec - 9. marknatan
26.06.2013 07:02
Натан, аз лично чета всичко от теб, то е поднесено с анархически финес и с историален почерк...Ще прочета и това....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 10914224
Постинги: 701
Коментари: 12660
Гласове: 3315
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ