Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06.2013 12:36 - Какво научава от хунския оракул през 448 г. Приск Панийски ?
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 10633 Коментари: 9 Гласове:
9

Последна промяна: 16.11.2014 08:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      Приск бил роден в тракийският град Пания, получил солидно риторско образование и бил обзет от амбицията да постигне държавна кариера. Любовта му към историята го подтикнала да се упражнява в това поприще и той задълбочено изучавал класиците, техният стил на изразяване и познанията им за света.

   Писателската дарба на Приск му помогнала да си намери работа в столицата Константинопол и да спечели влиянието на мастити дипломати и сенатори, които щестлаво се надявали имената им да попаднат в повече от летописите на тяхното време.

image

      Константинопол

      Опекун на младият историк станал Максимин, юрист и дипломат от кариерата, който назначил младежа в кантората си и го подготвял за тънкостите на висшото чиновническо съсловие. Той бил убеден, че Приск има талант и един ден ще започне работа в правителството. Ето защо, когато Теодосий ІІ извикал дипломатът през пролетта на 448 г. и му казал да тръгва с посолство до Атила, Максимин решил, че е време да въведе Приск в голямата политика и небрежно предложил той да бъде включен в мисията като секретар.

image

        Константинопол

      Когато Приск научил от Максимин, че е назначен от императорът като секретар на посолство до самият Атила, изпаднал във възторг и сърдечно благодарил на опекуна си, защото знаел, че заслугата е негова.
      В този момент Приск осъзнал, че трябва да напише летопис, в който подробно и обективно да разкаже за хуните. Написаното за тях от Амиан, Евнапий и Олимпиодор било известно на Приск, който обаче осъзнал преимуществото на своето време. Тези историци били живяли до възкачването на Атила, те не познавали този варварин, този най-велик „царски скит”, както реторично се изразявал Приск, за да даде стилистичен образ на владетеля на Скития...

        Мечтата на Приск се сбъднала.

    Най-неочаквано в града на Атила той разбрал от хунския оракул една новина, която щяла да промени света.

        Империята на Атила щяла да рухне…

image


     
Това щял да напише Приск в летописа си, но трябвало да допълни още нещо…

          То било свързано с третият син на Атила, чието име било Ернак…

image

 

          Ернак, известен от „Именника на българските канове” като Ирник от рода Дуло, е третият син на Атила (Бъри, Макуарт, Рънсиман, Вернадски, Артамонов, Мюсе).

 

          През 448 г., византийският летописец Приск Панийски е с византийско посолство, водено от Максимин, в града на Атила в Панония.

 

                    По това време Ернак е малчуган.

image

          За разлика от по-големите си братята Елак и Денгиз, той не присъства на владетелската трапеза, прекалено е малък. Но затова пък е любимец на баща си, който в знак на обич го „пощипва по бузата”, пише Приск.

         Византийският дипломат Приск Панийски забелязва, че единствено Ернак е способен да омекоти суровото лице на владетеля на Хунската империя Атила.

image

    Приск Панийски на тази рисунка е в бяло, вдясно. Сцената пресъздава разказа на Приск за приема-вечеря в дома на Атила.

          Нито една средновековна хроника или гравюра не представя Атила като човек с монглоидни черти.

image

        Хипотезата, че европейските хуни са от монглоидната раса, е създадена от просвещенската историография. Благодарение на последната и до днес Хунската империя от средата на V в., която според византийския историк Приск Панийски се е простирала от Кавказ до средни Дунав, се представя като лишена от военно-държавна система, а европейската хегемония на хуните от края на ІV в., фриволно  се подменя с безсъдържателната фраза „велико преселение на народите”.

               Като дипломат Приск е следял внимателно всичко около Атила.  

                Византийската делегация, в която участва Приск, била поканена на прием-вечеря, на която освен Атила и двамата му сина Елак и Денгиз, участвали и владетелите-васали на народите, които влизали в Хунския съюз.      

                Приск бил изумен, че повечето от тях се хранели от златна и сребърна посуда, докато Атила скромно се задоволявал с дървени прибори и пиел от дървена чаша.

          Лицето му било постоянно сурово и строго, само когато в залата нахлул малчугана Ернак за да види татко си преди лягане, Атила ведро се усмихнал и демонстрирал пред всички дълбока бащина обич и умиление.

          Приск бил впечатлен от отношението на Атила към Ернак и скоро разбрал, че то не се дължи само на бащината обич.

          Дипломатът проучил, че за малкият Ернак имало пророчество от хунския оракул от съдбоносно значение.

image

image

 

          Приск научил, че пророчеството гласяло, че след смъртта на Атила империята на хуните щяла да рухне, но на този Атилов син било съдено да я възстанови.

image

               Равена, западната римска столица.

           През 448 г. в Панония Приск Панийски записал това сведение.

               През 465 г. Хунската империя е в сериозна криза.

               Тя загубва земите си в централна Европа.

              Престолонаследникът Елак е убит още през 455 г., а главата на втория брат Денгиз е разнасяна през 469 г. по центъра на Константинопол.

image

             Константинопол

             Остава Ернак...

            Приск Панийски следи съдбата на Ернак почти до края на своя живот.

          Той прилежно отбелязва, че Ернак към 468 г. не оказва помощ на брат си Денгиз на Дунав, понеже бил зает с някаква своя „местна война”. Сведението на Приск се изяснява от Прокопий Кесарийски, който пише, че утигурите (той така нарича българите – бел.м.) заедно със „своя владетел” се върнали чак при Дон, където били старите им земи...

image

 

   Явно Приск е следял дали ще се сбъдне пророчеството, което той научава през 448 г. и дали действително Ернак ще възстанови империята на Атила.

           Ернак обаче предприема източна военна политика, към Персия,  а не западна.

         След 469 г. хуните изчезват за западния свят и едва около 486 г. се появяват отново в Мизия и Тракия и то защото официално са поканени там от византийския император Зенон (476-491) като негови съюзници и Йоан Антиохийски пише, че това са „българи”.

          През 1930 г. Стивън Рънсиман пише:  „Атила заема такова видно място в нашата история само защото дейността му е била насочена предимно към завладяването на Запада. Ернак, който е бил определено източен владетел, може и да е водил завоевателни войни на изток, за които не знаем нищо, и може би е бил по-значителна фигура от Атила в източната традиция”.

 




Гласувай:
11


Вълнообразно


1. letopisec - Иван Стаменов Пъзелът изглежда ...
10.06.2013 12:50
Иван Стаменов Пъзелът изглежда започва де се подрежда
цитирай
2. sandlih - Ето какво пише Бл. Клайнер в потвърждение на пророчеството за трима от наследниците на сина на Атила Ирник - Симеон, Салан и Арпад
10.06.2013 22:37
И тъй анонимният секретар на Бела разказва (към 890-а година), че Арпад, един от седемте унгарски предводители, изпратил войските си и завзел земята, която се простира между Бодрог и над Тиса до Угоца, някога наричана Угоса. С друга част от войската той стигнал до крепостта Борсоа, превзел я и заповядал да се прехвърлят пленниците в крепостта Хунг или Унг. След това той разрушил стените и на третия ден огледал и отблизо проучил плодородието на земята със зърно, добитък и риба, която се ловила от реките Тиса, Бодрог и Сава, някога Сайя, и тази област много му се понравила.
Българският вожд пък, който бил правнук на Реан, първия български владетел и кръвен родственик на Симеон, и който живеел в крепостта Олпар, която се нарича Алпар и е притежание на вацинския епископ, на брега на Тиса при сливането на Маруш, и също някога прекарвал и в Титул, който днес се нарича Тетел, град някога много богат, разположен при самото сливане на Дунав и Тиса. Като чул от един свой войник, който се спасил с бягство, че Арпад иде с толкова голямо множество люде, не посмял да излезе насреща му, а изпращайки посланици, започнал да заплашва и за присмех прогласил и нарекъл Арпад владетел на Унгария, както и му поръчал да поправи стореното зло и в никакъв случай да не преминава реката Бодруг, днес Бодрог, защото в противен случай ще дойде с помощта от гърците и ще го унищожи. След като стигнали до крепостта Землин и прехвърлили реката Бодрог, пратениците на другия ден се явили при Арпада и му изложили надменно и заплашително реда и причините на своето пратеничество. На това Арпад отговорил: „Ако и моят прадед Атила, най-могъщият измежду царете, да е притежавал земята, която лежи между Дунав, отсам и отвъд Тиса до границите на българите, която земя днес изцяло държи Салан [370], все пак аз не поради страх от гърците или българите, като че ли не мога да им се съпротивлявам, а за да запазя приятелството и доброто съседство, искам от вашия вожд Салан, както и като наследствено право, една малка част от земята до устието на реката Сава за пасище на добитъка ми. Искам освен това, щото вождът ви да ми изпрати в знак на благоразположение две шишенца пълни с вода от Дунав и сноп трева от Олпарските чакълища, за да опитам дали тези треви са по-добри от скитските треви на Могери те и дали са по-сладки водите на Дунав от донските води” — показвайки с това, че желае тази земя
След това, надарявайки щедро посланиците, той им позволи да се върнят на воля безопасно. Веднага последвало посолство на самият Арпад със съгласието на всички велможи, което поднесло на Салан 12 бели коня, 12 камили, 12 кумански момчета. Пратениците донесли още и 12 рутенски момичета и 12 хермелинови кожи (т. е. от морски мишки), 12 зобола (днес наричани czobel) и 12 златотъкани одежди. Представяйки тези дарове, пратениците изложили пред Салан своята мисия. Извънредно зарадван, Салан веднага подчинил на Арпад исканата земя със жителите ѝ от Унг до Сава: драговолно напълнил две шишенца с вода от Дунава и им предал, смеейки се, сноп трева и награждавайки посланиците, ги отпратил на десетия ден.
След като превзел чрез пълководците си много други земи, Арпад повторно изпратил десет посланика при българския вожд Салан в България, които да му съобщят за спечелените от него и неговите люде победи и да поискат от него земята до реката Зогеа, сега наричана Загйова, владяна от Салан. Салан, като изслушал пратеничеството, виждайки, че маджарите насила ще си вземат исканото, ако им се отрече, отстъпил земята до реката Загйова и отпратил посланиците с дарове. След това българският вожд Салан, виждайки, че мощта на маджарите нараства прекомерно, веднага поискал помощ от своя владетел, българския цар, и от гръцкия император Лъв VI. Малко дни след това той получил многочислени войски. Зарадван от тяхното пристигане, той веднага изпратил вестоносци до Арпад, които високомерно да му заявят да напусне незабавно завзетите земи и да се оттегли в родната си земя заедно с гнусното си племе. Възмутен, Арпад отвърнал на пратениците: „Кажете на вашия вожд Салан по-скоро да си иде в своята България. Земята, която се намира отвъд и отсам Тиса и Дунав, ми принадлежи по наследство, както и самият Тетел. Ако той не си вдигне оттам вещите, в най-скоро време ще опита остри ли са скитските стрели, копия и мечове.” Като отпратил натъжените вестоносци, той извел многочислена войска от река Загйова до пясъците на Олпар, крепост, разположена край самия бряг на Тиса, след това превзел и самата крепост и ограбил престолнината на вожда. Разгневен, Салан се притичал с помощните войски на гърците и на българския цар, обаче бил жестоко разбит от маджарите и обърнат в бягство, прибързал да се скрие в Alba graeca или Белград. [371]
Войниците му пък, за да се спасят от избиване, се помъчили да преплуват Тиса и много от тях се издавили.
След 35 дни Салан изпратил другиго със своята и гръцката войска против маджарите, обаче и той пак бил разбит и прогонен. Така на следващия ден той изпратил вестители с разни дарове и молил за мир, доброволно се подчинил на Арпад и станал негов данник.

След три години Арпад се опитал да прогони до пределите на Влахия друг зависим от българския цар княз по име Глад, комуто бил подвластен Банат. Глад излязъл срещу него с помощта на българите и власите, но след кратко сражение заедно със своите ударил на бяг към Панчево. Маджарите го преследвали, той не могъл да се спаси и се предал доброволно с всичкото си имущество. Тези събития, макар и случили се по-рано, пожелах тук да цитирам според анонимния нотариус на крал Бела, за да бъде събрано всичко на едно място. Тъй като този летописец, от друга страна, съобщава и преувеличава само онова, което изглежда изгодно за славата на неговия народ, той нито споменава как българският цар Симеон си отмъстил за нанесеното му от маджарите оскърбление, за което узнаваме от други по-достоверни хронисти, нито пък българите по онова време са обитавали в Унгария, а само са имали като свои данници-васали тези князе, т. е. Салан и Глад.
цитирай
3. letopisec - 2. sandlih
11.06.2013 09:14
Благодаря, много е ценно...
цитирай
4. voulgaros - Много хубав постинг, Г-н Милчев. . ...
11.06.2013 16:44
Много хубав постинг, Г-н Милчев..Защо не гостувате някои път в ТВ+ при Божо Димитракис. Или при Пламен ПАВЛОВ В СКАТ..ТЕ СА СЕРИОЗНИ ИСТОРИЦИ И МИСЛЯ ,ЧЕ ЩЕ НАПРАВИТЕ ХУБАВО ПРЕДАВАНЕ...НА ТАЗИ ТЕМА--ЗА ХУНИТЕ.
цитирай
5. letopisec - Очаквайте скоро "Шифърът на ...
11.06.2013 16:46
Очаквайте скоро "Шифърът на Атила". Оказа се, че не само има шифър на Леонардо, прословутият The Da Vinci Code, но има и The Attila Code. Защо папа Лъв е в ескорт от Св. Св. Павел и Петър при срещата си с Атила през 452 г. ? Защо печатът на Аспарух от Иберия от ІІ в. и този на Атила, са с една и съща форма. Всъщност, къде видяхме "Шифърът на Атила" и защо смятаме, че той ни дава отговор за това, че българите са били "най-многобройния народ по времето на Лъв" през V в. от хунските народи? Знаех си, че в много от неясните уравнения за хунския произход се крие "Шифърът", но не знаех - честно - че трябва да го търся при самият Атила...Очаквайте скоро "Шифърът на Атила"!!!
цитирай
6. aristotelis - ...има тезата за хунски произход на българите. Въпреки че това становище сближава българите с татаро – монголите, повечето изследователи са на мнението, че....
11.06.2013 17:00
Средновековие : Създаване и укрепване на

българската държава на Балканския полуостров

(681-803) Печат



Автор RValtcheva
История
Тук ще откриете теми за кандидат - студентски изпит по История за СУ Св. Климент Охридски, изработени през 2003 г. под ръководството на научен ръководител, учебници по история и други помощни материали.

http://valtcheva.com/index.php?Itemid=26&id=19&option=com_content&task=view


Българи. Съществуват много мнения за произхода на българите. Тезите са най – разнообразни и варират от памиро-фергански и ирански, и от северноиндийски и западнокитайски до славянски. Най – дълъг исторически живот и най – много привърженици на Средновековието има тезата за хунски произход на българите ( или въобще тясната им връзка с хунските племена ).
Въпреки че това становище сближава българите с татаро – монголите, повечето изследователи са на мнението, че българите принадлежат към тюркско – алтайската етническа група. Според нея първоначалните поселения на българите са земите на Западен Сибир, по долината на р. Иртиш.

Увод: В края на VI в. българските племена в Кавказ били покорени от могъщия Западнотюркски хаганат. През 30-те години на VII в. българите обаче, обединени под ръководството на хан Кубрат от рода Дуло, успели да се освободят. Така било създадено първото държавно обединение на българите -“Велика България”, за която пишат византийските историографи Теофан и патриарх Никифор. След смъртта на хан Кубрат (около 651г), синовете му ( Бат Баян, Котраг и Аспарух ) решили най-големият брат Бат Баян със своята част от ордата да остане в бащините земи и да задържи хазарите. Скоро обаче се появили противоречия и хазарите се възползвали от разединението на българското обединение и покорили владенията на Бат Баян. Вторият син Котраг заедно с една част прабългари се отправил към средното течение на реките Волга и Кама, а българите начело с третият брат – Аспарух потеглили на запад и заселили в местността Онглос ( Онгъл ) между реките Дунав, Прут и Днестър. Там хан Аспарух полага основите на Дунавска България. Настанявайки се близо до Византия, българите насочили главно интересите си към провинциите й на юг от р.Дунав. Сходството в намеренията и общите противници в лицето на Византия, Хазарския и Аварския хаганат превърнали славяните и българите в естествени съюзници. Така се стигнало до полагане на основите на нова държава на полуострова. Зачестилите нападения на арабите през 80 – те години на VII в. се явили като пречка за Византия и улеснило създаването на съюза. След неуспешен опит от страна на империята за изтласкване на българите от своите територии през 681г. бил подписан мирен договор, с който василевсът Константин IV Погонат се задължавал да изплаща данък на българите.
Годината на това споразумение се приема офицално за начало на новата българска държава. Това събитие е силно отразявано от византийските хронисти, тъй като в непосредствено съседство с Византия се появила нова сила, с която занапред императорите трябвало да се съобразяват.

Славяни. Произход. Славяните спадат към индоевропейската езикова и етническа общност. През I хил пр. Хр. Те населявали земите на север от Карпатите, Балтийско море и реките Днестър, Днепър и Одер. Сведения за тях има в “История” на Херодот. По расов тип и начин на живот римският историк Тацит ги нарича венеди и ги причислява към германците, защото били уседнали, строели жилища, били добре въоръжени, занимавали са се със земеделие и животновъдство. По време на Великото преселение на народите IV – VII в. славяните започнали да напускат заеманите от тях територии и се оформили три племенни групи : венеди – западна, анти – източна и славини - южна. До края на V в. славините населили териториите северно от р.Дунав (Панония и Дакия). Така те влезнали в непосредствен контакт с римско – византийската цивилизация, която оказала значително внимание върху тяхното развитие.
цитирай
7. sandlih - "О, неразумний юроде аристо, прочети какво пише Бл. Клайнер за почтеността на гръцките писатели, описващи битката при Ахелой!
11.06.2013 19:06
В лято Христово 916-о, [351] за да обуздае неутолимата алчност на българския цар Симеон, императрицата със цел да прехвърли всичките си войски от Азия в Европа се постарала да сключи траен мир с арабите и със сарацините. [352] И така тя възложила похода на Лъв Фока, началник на гвардията, в който поход взели участие най-благородните [люде] от града. А за да отидат по-решително на бой, всички се задължили с тържествена клетва пред светото кръстно дърво, изправено с голяма набожност всред войската, че ще се сражават геройски.
За да окръжат отвсякъде българите, на началника на флотата Роман Лакапин било заповядано да завземе с корабите си устието на Дунав, та да може да се притече на помощ по суша, където стане нужда. Някой си Вогас, [353] патриций, бил изпратен при печенегите (които били маджари, наречени така от местопребиваването си), [354] та, предлагайки им злато, да привлекат към себе си това племе, която [мисия] лесно завършила с успех. Всичко изглеждало отлично подготвено за унищожаването на българите, обаче Бог, комуто са противни раздорите, непостоянството, амбициите и другите царуващи в Цариград пороци, обърнал всичко в гибел на гърците.
На 20, или, както сочи Куропалат, [355] на 16 август, Лъв Фока започнал бой със Симеон при Ахелой, но бил разбит и обърнат в бягство. Роман Лакапин не пристигнал навреме с флотата на помощ на сражаващите се [ромеи]. Печенегите пък, виждайки разногласията между пълководците, отхвърлили този съюз и се прибрали в земите си.
Причината за това неуспешно сражение нееднакво се предава от историците. Продължителят [на Теофан] (с. 180) твърди, [356] че цели легиони са били избити до крак и унищожени. Други пък, напротив, между които Симеон [Логотет] (с. 356) [357] и Лъв Граматик (с. 390), [358] казват, че в началото на боя Лъв имал преднина, избил много българи и обърнал в бягство цар Симеон. Отпосле измореният от битката военачалник слязъл от коня си и седнал до един малък извор, а конят му избягал и се разтичал всред войската. От това всички били обзети от страх, мислейки вожда си за убит, и така се отказали да преследват неприятеля.
Виждайки това от една височина, българският цар Симеон преустроил войската си и подновил с успех сражението, нападнал обезкуражените от мнимата смърт на предводителя им гърци и ги избил почти до крак.
Други писатели [359] пък разказват, че това сражение завършило злополучно за гърците, тъй като до Лъв в разгара на боя достигнал слух, че Роман Лакапин се оттеглил със своята флота, за да завземе императорската власт. Научавайки това, Лъв се смутил, оттеглил се от полесражението и оставил войската в голямо объркване — нещо обичайно при гърците, изпълнени с подозрение, омраза и амбиция. За това, че не дошъл навреме на помощ на войската, Роман Лакапин без малко щял да бъде ослепен, но бил опростен. Тук нека забележи благосклонният читател, че тези събития, които поставихме в шестнадесетата година, от почитания отец Ференц Кери в „Краткото историческо изложение за източните императори” (с. 283), [360] се поставят в седемнадесетата година на същия десети век, в която година не е започнала, а се е свършила войната, както ще видим по-долу. Освен това същият историк казва, че гръцките писатели се делят на две партии. От Кедрин [361] научаваме, че българите, възгордяни от по-раншната си победа, обсадили Цариград с голям натиск, през нощта нападнали лагера на Лъв и избили до крак неговите войски. Това казват старите писатели, а другите — казва по-нови писатели — приписват тази победа на Лъв. Така остава съмнение, как и при какви условия е бил сключен мирът между Симеон и гърците. [362] Понеже едва ли е вероятно Симеон да е сключил мир, възгордян от толкова победи, следователно надделява мнението на онези, които твърдят, че Симеон не е бил победител, а победен. Аз обаче ясно ще покажа от други неща, как е завършила тази война и кой е бил победител или победен, и то от Куропалат, цитиран от Бароний. [363]
След като, както казахме по-горе, гърците били победени от Симеона, те, виждайки, че не могат да направят нищо с оръжие, прибягват до други начини. Те отправят молба до папа Йоан X, комуто след отделянето си от цариградската църква Симеон непринудено се подчинил заедно със своя народ, щото чрез свои легати да увещае Симеон веднаж завинаги да сключи траен мир с тях.
Папата се съгласил на молбата на гърците и веднага изпратил свои легати при Симеон, увещавайки го отчески да не върши толкова зло на християните и да сключи траен мир. Симеон обаче, надут от честославие, не обърнал внимание на папските пратеници и не пожелал дори и да чуе за мир. Освен това на Симеон писал сериозно и доста убедително писмо за мир и цариградският патриарх Николай [Мистик] [365], което е извлечено от пребогата сбирка на Белунския епископ Алоизий и е преведено от него на латински. Тук за по-голяма увереност го цитирам по Барония, и то гласи така:
„До Симеон, цар на България,

Ти ми си като син, прескъпи владетелю, ако и отдавна да си отхвърлил изцяло подчинението, дължимо от син към баща. Именно за това ме принуждават да пристъпя отново със сълзи и молби както по-раншната ми любов, с която съм те обичал, така и влиятелният пред всички добри люде авторитет на светейшия римски папа, комуто да не се отдаде подчинение е престъпление. Той, след като до ушите му достигна разпространеният по света слух за кланетата, грабежите, бягствата, опустошенията и останалите злини от войната, на които е подхвърлен християнският народ, с милостта си към изкупеното с кръвта господня стадо и към нас се съжали от душа и за да не се разпространяват повече тези злини, реши да попречи на това. И така той изпроводи пратеници — Теофилакт, заемащ първото място между неговите епископи, и Кар от същия сан, мъже превъзходни, които със своите увещания или да те склонят да сключиш мир и съюз с нас, или пък ако пренебрегнеш нарежданията, в името на светия дух да те обвържат с нерушимите вериги на отлъчването. Тях аз (както именно ми заръча преблаженият папа), за да дойдат при теб безопасно и лесно, исках старателно да се погрижа и да ги снабдя с придружители, ако не ме беше възпрял от това дело един лош слух за тебе, разпространил се преди това. Говори се за тебе, сине мой, че имаш обичай да затваряш оковани във вериги, идващите при теб пратеници, като даваш пример за чудовищна и надминаваща всяко варварство жестокост. Кой прочее народ е толкова жесток и далеч от всяко чувство на човечност, та да не постави между най-злодейските престъпления подобна простъпка? Поради това, тъй като бих желал да изпълня нарежданията на светейшия папа и да облекча затруднението на легатите, настоятелно ги увещах да останат тук при нас, боейки се да не би след трудностите и мъките на дългото пътуване да претърпят нещо зло. А пък апостолическото писмо предадох да ти се донесе, към което вярвам ще се покажеш благосклонен и отстъпчив, ако ме послушаш, нещо повече, ако имаш грижата за твоето достойнство и спасение. Пази се следователно от помисъла, че ти е разрешено всичко против светейшия римски папа, каквото вършиш и срещу мене, когато толкова време имаше за подигравка. Ако само извършиш нещо против него, не ще да минеш безнаказано.
Князете на Апостолите, на чиито олтари той всекидневно принася безкръвна жертва, ще хвърлят върху теб гневен поглед и ще отмъстят като за собствена обида нанесеното му унижение. Нека смири духа ти случаят с Ананкй и Сапфир, които порицанието Петрово умъртви. Нека пред взора ти душевен се мярка слепотата на магесника Елим, противоречащ на Павел. Размишлявайки върху тези предупреждения на апостолическия престол, ще те обземе, знам сигурно, ужас и спасителен трепет, нито ще позволи, щото да презреш напомнянията на блажекейшия папа. Особено ако работите стоят така, както за тебе се разказват от твоите люде, с голяма набожност ще почетеш тия първенци, които, ако наистина уважаваш, не ще презреш седящия върху техния престол. Това е за римското нратеничество, с чието идване (защо ли пък да завиждам на радостта ти, сражаващ се под Христовото знаме, ако и срещу християни, по дяволско подбуждение) се постави край на съблазните, които у нас всичко объркаха поради четирибрачието, възвърна се мирът всред духовенството, постигна се пълно единодушие в светото общество и да кажа с душа, римската и цариградската църкви се сляха така в една вяра и обещание, щото нищо повече да не пречи ние да вкусим от толкова желаното тяхно обещание и благочестие.
Остава накрай още да те посъветвам да не би, след като получиш писмото на [императорските] настойници, да отговориш по-скоро на сената, отколкото на самите тях. Смешно е наистина и напълно недостойно за твоята мъдрост да се обръщаш към слугите, пренебрегвайки оногова, от когото те получават заповеди, освен ако те забавлява да си играеш със съвсем сериозни неща.
Нещо повече, ако сериозно се разкайваш за войните, ако съжаляваш не толкова за получения, колкото за нанесения меч, изложи мнението си на императорите, представи условията си, определи деня и мястото па преговорите или пък сам ти ела при нас или други изпрати. Аз незабавно ще се намеря там, където ни поканиш, с избрани от сената мъже, за да уредим както трябва въпроса, ако богу е угодно. Ако ли пък мислиш само да се подиграваш с нас, то въздържи се от подобен присмех, който ни най-малко не ти подобава. Бог да те опази толкова по-добре, колкото носиш бремето на управление на другите, та да не иоднеш под тежестта на това бреме, както се е случвало много пъти с владетелите”. Бароний дава това писмо на гръцки, както е било изпратено, непосредно след латинския превод, към 916 г. От изложеното лесно могат да се съгласуват гръцките писатели, едни от които твърдят, че българите са били победители, други пък че били победени от Лъв, а може също да се разбере как се е свършила тази война”.
цитирай
8. aristotelis - sandlih - В чест на "24 май"- От появяването на Кирил и Методий върху българската историческа сцена, България престава да бъде варварска азиатска държ
11.06.2013 20:52
Дневник, Последна промяна в 13:25 на 24 май 2013

Кирил Христов (1875 – 1944) е български поет, писател и преводач....откъст от книгата на поета Кирил Христов - "Бурни години. 1913-1916"

На старите българи и изобщо на славяните липсваше тъкмо онова, което липсваше на хуните и на редица други варварски народи (кумани, печенеги, татари и пр.), които вършеха завоевания в Европа, без да бъдат в състояние да образуват трайно господарство: липсваха им широките морални хоризонти на християнската идеалистическа философия. От появяването на Кирил и Методий върху българската историческа сцена, България престава да бъде варварска азиатска държава и само в няколко десетилетия, във времето на цар Симеона, постига едно такова държавно и културно развитие в кръга на идеите на християнството, което развитие я поставя наред с най-напредналите тогавашни държави. И ако нашата земя не беше на прага на Азия и на пътя на толкова варварски нашествия; ако нам историята не беше предопределила тежката участ да загинем, спирайки с телата си тия нашествия, които застрашаваха да унищожат европейската просвета, нашето държавно и културно развитие щеше да продължава дори и днес, и ние сега бихме представлявали един от най-големите върхове на световната цивилизация.
Ако българската книга и възприетото от славянството чрез България християнство послужиха едвам да ни спасят от изчезване като народ, у другите славянски, па и неславянски земи, те дадоха безценни плодове.
С изобретената от Кирила и Методия славянска азбука и с книжовните трудове на българските равноапостоли започва културната история и на Русия, и на Моравия, и на Сърбия, а е известно, че и румънците до неотдавна са си служили с нашата азбука и с нашия църковен език.
цитирай
9. sandlih - "О неразумний юроде аристо, поради что се срамиш да се наречеш болгарин!?"
12.06.2013 17:39
Каква славянска азбука са измислили Кирила и Методия, бре Аристо!? Изворите съобщават съвсем друго име на азбуката и преведените от тях, с нейна помощ, текстове за богослужението в християнските храмове. В ""Житие на равноапостолния наш отец Кирил Философ" Св. Климент Охридски съобщава за следните му думи преди да седне на обяд до кагана по време на хазарската му мисия: "Дядо ми беше много велик и славен, та стоеше близо до царя. Но след като доброволно отхвърли дадения му сан, той беше изгонен, дойде в чужда земя, обедня и там ме роди. Аз усърдно търся древния сан на дядо си, но все още не съм успял да го получа, защото съм Адамов внук." Та къде е имало цар, когото дядо му е бил велик и славен, преди да ида в чуждата земя (Солун)? Славяни няма, Константин Багренородни не знае за такива по времето на хазарската мисия на Светите братя, че и цар да са имали или да имат и той да не знае за него!?.
А и от къде са се пръкнали тези славянски племена по времето на Кубрат, които станали съюзници на Аспарух срещу Византия (такава държава няма в нито един извор, даже и в писанията на Теофан, Никифор, Константин Багрянородни и много други преди тях и дълги години след тях), Хазарския и Аварския каганати?
Не случайно представих един текст на Бл. Клайнер, в който показва че гръцките автори не са надеждни, а и непочтени, за описване на историческите факти. По едно и също време различни гръцки автори описват различно развитие и резултати от събитие станало в едно и също време на едно и също географско място с едни и същи участници - случаят с битката при Ахелой. Та не се хаби да ни представяш подобни бълнувания на "кой какво казал или написал", които бълнувания нямат нищо общо със станалите, вече известни и доказани, реалности от онези времена.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11484094
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ