Атила умира през 453 година.

Атила

      Две години по-късно най-доверените му съюзници, гепидите на  Ардарих, се обръщат срещу неговия син и воюват с престолонаследника на Хунската държава Елак при река  Недао в Панония.

     Елак губи битката и е убит в 455 година.

 

    „Така отстъпваха хуните,- пише готския историк Йордан към 551 г. - пред които преди това отстъпваше целия свят (ойкумен, вселена). Разделението и низвержението между съюзниците, които преди с обединени сили всяваха ужас, бе пагубно. Делото на Ардарих, владетеля на гепидите, донесе щастие на различни племена, които дотогава против своята воля се подчиняваха на властта на хуните. То насочи техните души – отдавна пребиваващи в дълбока печал – към радостта на желаното освобождение.”

 

      Готите  все още са съюзници на хуните при  гепидската битка на река Недао, когато Елак умира.      

          Победата на гепидския васал на хуните Ардарих над престолонаследника Елак, е онова „дело”, което според Йордан, зарадвало душите на готите.

      Те  се възползват от променената ситуация и ”изпратили посолство до римската земя, където били приети с величайша милост от тогавашния император Маркиан”.

 

       Това  готско посолство до император Маркиан (450-457) е втория тежък удар върху Хунската империя, след военните действия малко преди това на гепидите на Ардарих.

Маркиан

 

      Готите измислят хитър, почти одисеев дипломатически ход.

                    Те буквално предлагат на Маркиан областта Панония, която дотогава е част от Хунската държава, да бъде върната на Рим и отново да стане римска провинция. За себе си остроготите поискали в Панония „да получат отредените им (от императора-бел.м.) места, в които да се заселят” (Йордан).  Гепидите пък, според Йордан, взели „хунските поселения” в „пределите на цяла Дакия” като победители. Те били „делови хора” и „не искали от Римската империя нищо, освен мир и ежегодните дарове по приятелски (разбирай: за федерати-бел.м.) договор.”

 

      Така  се оказва, че без военни действия и  почти мигновенно Рим си възвръща огромни територии, завзети от хуните до смъртта на Атила, в своите бивши земи в Дакия и Панония.

 

       Очевидно  още до края на 455 година гепиди и готи са засвидетелствали федеративно вероподаничество на Рим, понеже Ото Менхен-Хелфън цитира в своята монография "Светът на хуните"books.google.bg/books от 1973 година един панагерик на  поета Сидониус Аполинарис (Panegyric on Emperor Abutus), в който поета на 11 януари 456 година в Рим възхвалява новият западно-римски император Авитус (9 юли 455 - 17 октомври 456), че е „възвърнал изгубената Панония след много поколения”..

Авитус

Фактически остроготския кралски род на Амалите до 455 г. е ръководел един от народите в Хунския съюз, т.е. остроготите. През 451 г. остроготите са на страната на Атила и в прословутата битка при Каталунските полета воюват не само срещу римския генерал Аеций, но и срещу събратята си визиготи, които са съюзници на римляните в тази епична битка за съдбата на Европа. Даже по време на боя визиготския крал Теодорих, чиято столица била Тулуза, е убит. Йордан оправдава остроготите, понеже се „подчинявали на Атила, хунския крал и не им било възможно да се откажат да воюват срещу своите еднородци визиготите, понеже заповедите на ръководството, дори да изисквали отцеубийство, трябвало да се изпълняват”. Тук стилът на Касиодор се вижда директно, както и намерението му да оправдае остроготите.
На раменете на остроготския крал Теодорих в края на V в. и началото на VІ в. предстои да обедини остроготи и визиготи под един скиптър, този на Амалите, а визиготския кралски род на Балтите да бъде елиминиран.
Очевидно е, че остроготите не са били под никакво „робство”, но целта на Касиодор е да представи техният хунски период в такива краски, сякаш друг е виновен за убийството на визиготи през 451 г.

Защо Касиодор нарича хуните от времето на Теодосий Велики, т.е. от ІV век, с етнонима „българи”?

Както знаем този почин на Касиодор е предшестван от епископ Енодий, който към 505 г. пише панагерик, в който хвали Теодорих Амал, че е победил народа българи, тези, които „преди това поражение си мислеха, че светът им е отворен навсякъде”.
Видно е, че Енодий, както и Касиодор, не само споменават някакви появили се през 486 г. за първи път в Мизия, по времето на император Зенон (476 - 491) българи, а отъждествяват тези българи със старите хуни.

Поздравления, поздравления....

Добре. И според нашите в този ред долу-горе са се случили нещата. Част от славяните останали верни и се изтеглили на изток заедно с българите. Може да се каже че германските племена изтласкват хуните от Западна Европа. Там после възниква империята на Карл Велики, която се разпореждала с тази част на континента. На изток опряла до границите на Балканка България.По времето на Омуртаг границите били защитени и минавали през същата тази Панония.