Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2013 12:48 - Размерите на държавата на Атила, според Приск Панийски.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 14878 Коментари: 10 Гласове:
7

Последна промяна: 31.05.2013 12:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
           Коментари (в червено) на сведението на византийския историк Прис Панийски от V в. за размерите на държавата на Атила.
               Да видим какво ни казва текста на Приск за размерите на държавата на Атила? Приск Панийски през 448 г. участва в посолството на Максимин до Атила и се среща лично с династа на хуните.


image


        „Никога на никого от предишните владетели на Скития или даже на други страни не се е удавало да извършат толкова много за толкова кратко време и да владеят както островите на океана (островите в Каспийско море, потънали по-късно – коментар мой), и отгоре на това цяла Скития, дори и римляните да имат за свои данъкоплатци. Стремейки се дори да увеличи още повече огромните си земи, които има, и да придобие нови, той [Атила] даже иска да нападне Персия. Когато някой от нас попита по какъв път той може да стигне до Персия, Ромул (посланик до Атила от страна на Западната римска империя - к.м.) допълни, че Мидия се намира на недълго разстояние от Скития и че на хуните им е познат този път, те отдавна са нападали Мидия, когато страната им е страдала от глад, а римляните пък не са ги атакували тогава (има предвид техните останали войски в Панония – к.м.), заради случилата се по онова време друга война (явно има предвид войната на Теодосий І с узурпатора в Рим Евгениус – к.м.). По този път отишли тогава в Мидия Басих и Курсих от царските скити (
топос, зает от Херодот - к.м.), предводители на огромен сбор от хора, тези двамата впоследствие дойдоха в Рим и с тях беше сключен военен съюз (има предвид съюза със Стилихон срещу Радагайс през 405 г. – к.м.). Дошлите тогава разказаха, че те преминали през незаселени места и се насочили към езерото, което Ромул смята, че е Меотида [Азовско море] и оттам след 15 дни път, преминавайки през някакви гори, нахлули в Мидия. Докато те опустошавали страната със своята конница, персите воювали с тях, като изпълвали небето със стрели, така че хуните от страх пред настъпващата опасност обърнали назад и преминали горите с немного плячка, понеже персите отнели доста от нея. Боейки се, че ще бъдат преследвани, хуните се върнали по друг път (нападнали са през Дарялският проход над Грузия, а са се върнали през Дебрендския проход; прави впечатление, че хуните познават много добре региона – к.м.) и покрай един огън, който излизал от една подводна скала (горящ нефтен кладенец – к.м.), се насочили оттук и след дни се върнали в страната си. Така и те разбрали, че Мидия се намира на неголямо разстояние от Скития (този извод в летописа контрастира с описанието, че те много добре познават Дербентския и Дарялския проходи в Кавказ, и би трябвало поне учените да  имат предвид, че не може да бъде приет буквално – к.м.). И така Атила,  ако желае може да я нападне [Персия] и в един такъв поход няма да претърпи големи трудности, а и пътят му няма да е дълъг, така че ще покори и мидяни, и парти, и перси, и ще ги направи данъкоплатци, защото той разполага с военна мощ, срещу която не може да издържи нито един противник. Когато ние (чухме това – к.м.) вкупом си пожелахме да вземе да тръгне при персите и да обърне от нас (т.е. римляните – к.м.) към тях оръжието си, но Константиол (дотук Приск преразказва речта на западния посланик Ромул, а Константиол е римлянин, родом от Панония на служба при Атила – к.м.) взе думата и поясни, че той се притеснява точно от това. Атила, ако подчинил бързо персите, нямало да забрави владенията си тук за сметка на онези там. Сега той получава (от западната римска империя - к.м.) злато, заради титлата си, но ако подчини партяни, миди и перси (Приск тук демонстрира висока стилистика, парти отдавна няма, както и царски скити, но въпросът с географските имена при Приск е тема за отделно изследване – к.м.), той няма вече да търпи римляните да си приписват неговата власт (това изречение отхвърля тезата на Томпсън от 1948 г., че Панония е преостъпена с формален договор на Атила – к.м.), но открито ще ги признае за поданици и ще им постави много по-тежки и неизгодни искания (намек към Ромул, че дипломатическото му присъствие при Атила, във връзка със златните чаши от Ниш, не е най-лошото, което може да се очаква от Атила – к.м). Титлата, за която спомена Константиол, се изразява в званието му на римски пълководец (magister militum ? – к.м.),  която Атила приел, взимайки заплатата, вместо данък. Сумите му се изпращат като вещеви пари, както се дават и на останалите римски пълководци по името на титлата им (т.е. вещеви пари за гарнизона на magister militum на съответната провинция –  к.м.). Константиол твърди, че след като покори мидяните, партите и персите, Атила ще отхвърли този чин, по името на който на римляните им се иска да го наричат, а и званието, с което те си мислят, че му оказват почест, и ще ги принуди да го наричат вместо пълководец, император (логиката е, че Атила ще стане римски император, какъвто обаче стават последователно всъщност децата на Орест и Едеко, висши сановници на Атила; т.е. Ромул Августул и Одоакър – к.м.). Та той вече бил казал един път простосърдечно (пак думи на Константиол и следва преразказ на думи на самият Атила – к.м):
      ” Пълководците му [на Валентиан ІІІ] са негови слуги, а моите пълководци са равни по чест с римските императори”. Вследствие на това [дето искате да го пратите в Персия; продължава преразказа на Константиол– к.м], ще последва само увеличение на настоящето му могъщество. Знамение за неговата сила е дал дори и сам бог, откривайки му къде е меча на Арест, който се счита свещен и се слави от скитските царе, понеже собственикът му е орисан да е господар на войните, но този меч, който бил изчезнал в древни времена, той го е открил с помощта на една крава.”

          И така, територията на държавата на Атила е била от р. Тиса в дн. Унгария, където Приск се среща с хунския император и на изток до Кавказ.

        В Европа, Хунската империя урегулира през 447 г., след като побеждава във война Византия, границата си с ИРИ по Дунав, около Белград и Ниш. През 451 г. Атила стига до Париж. През 452 г. превзема северна Италия. През 453 г. Атила умира...


image

Античните географи са смятали, че Каспийско море на север се свързва почти веднага с Океана.

   "Народа на хуните, за който древните автори знаят доста малко, обитава оттатък Меотийското блато (Азовско море-бел.м.) в посока на студения Океан" (Амиан Марцелин, кн.ХХХІ, 2.1.).

    За да разберем откъм историческата география тези думи на историка от ІV в. от н.е. Амиан Марцелин, трябва да знаем, че за древните географи Каспийско море е било... "залив на Океана"...
   
    Същото се отнася и за думите на историка от V в. Приск Панийски, който пише за географията на Хунската империя следното
: "Никога на никой от предишните владетели на Скития или даже на други страни, не се е удавало да извършат толкова много за толкова кратко време, и да владеят, както островите на океана, и отгоре на това цяла Скития, дори и римляните да имат за свои данъкоплатци."


         По времето на Ал.Македонски (ІV в. пр.н.е.) вече се е знаело, че Каспийско море е „залив на Океана”.

        Още Херодот през V в. пр.н.е. съобщава, че Океана заобикаля сушата отвсякъде.

         Географите през следващите векове се предполагали, че Индийският океан има южен залив, т.е. Червено море, а след това обикаля зад Индия на изток и отива на северо-запад, като Каспийско море е неговият северен залив.


          „Арменската география”, приписвана на Анани Ширакаци, вече знае за река Волга, изписвайки я с всеизвестното й тогава имеАтел, но не я отъждествява с птоломеевският хидроним „Ра”.          Арменският компилатор разкрива как е изглеждала Волга тогава при устието й в Каспийско море. Тя е била широка като море и под птоломеевското „Ра”, очевидно трябва да се разбира „босфор”.          Огромен остров (Птоломей го нарича „Грав”) се е намирал някъде около устието на Волга, а на юг, според Гумильов, е бил с размерите на Нидерландия.          През острова са минавали 70 ръкава, според „Арменската география от VІІ в.”, които са идвали от Волга и тези реки като мрежа са опасвали острова, а в южният му край са се събирали и са се вливали в Каспийско море.  
         През 669 г. островът е хазарска територия, а потъването му под нивото на Каспийско море е един дълъг период от V до ХІІІ в. От тази тучна хазарска земя, която каган Йосиф през Х в. хвали в писмото си до андалузкият евреин Хасдай ибн Шапрут като зеленчукови и овощни градини на държавата му, днес са останали като спомен само беровските могили при устието на Волга.
...................................................................


Квинт Епий Флавий Ариан. Поход Александра /кн.VІІ,16/ ; М.,1993:„Отсюда он /Александър-б.м./ послал Гераклида, сына Аргея, с кораблестроителями в Гирканию /юго-източното Прикаспие-б.м./. Он велел ему рубить лес на гирканских горах и строить военные корабли с палубами и без палуб по эллинскому образцу. (2) Ему очень хотелось узнать, с каким морем соединяется море Каспийское, называемое и Гирканским: с Эвксинским, или же  Великое море, обойдя индов с востока, вливается в Гирканский залив; он открыл ведь, что Персидское или так называемое Красное море представляет залив Великого моря. (3) Никто еще не открыл, где начинается Каспийское море, хотя вокруг него живет немало племен и в него впадают судоходные реки: из Бактрии сюда течет Окс, самая большая из азийских рек, кроме индийских; пройдя через землю скифов, впадает в это море Яксарт. Большинство утверждает, что Аракс, текущий из Армении, впадает туда же. Это самые большие реки. (4) Есть много других, которые или впадают в них, или сами доходят до этого моря; некоторые из них были известны воинам Александра, прошедшим по этим землям; другие, находящиеся, вероятно, по ту сторону залива, в земле скифов-кочевников, совершенно неизвестны.” 


Плутарх. Сравнительные жизнеописания. Александр. Санкт-Петербург.,ИД"Азбука классика", 2008.; „XLIV: Затем Александр с лучшей частью войска отправился в Гирканию/юго-източното Прикаспие-бел.К.М./. Там он увидел морской залив, вода в котором была гораздо менее соленой, чем в других морях. Об этом заливе, который, казалось, не уступал по величине Понту, Александру не удалось узнать ничего определенного, и царь решил, что это край Меотиды. Между тем естествоиспытатели были уже знакомы с истиной: за много лет до похода Александра они писали, что Гирканский залив, или Каспийское море, - самый северный из четырех заливов Океана.”
image



Гласувай:
8


Вълнообразно


1. letopisec - Да бъдеш роб в държавата на Атила. Що е то???
31.05.2013 13:47
Един такъв роб може да бъде освободен от своя господар и да стане хунски поданик. Приск се среща през 448 година в Панония с такъв.

„Докато в очакване си почивах пред оградата, към мен дойде някакъв човек, когото аз приех за варварин по вида на скитската му дреха, ала той ме поздрави по елински, казвайки «caire»,което много ме учуди, че този скит говори елински. Представлявайки разноплеменна смес, скитите, освен своя варварски език, лесно изучават и хунски и готски, а така също латински, ако някои от тях имат контакти с римляни, но много малко от тях говорят елински, освен пленниците, отведени от Тракия и Илирийското крайбрежие. Но последните при среща лесно се познават по издраните дрехи и невчесаните коси, понеже са в лоша участ. А този приличаше на богат скит, беше добре облечен и подстриган в кръг. Отговорих на поздрава му и го попитах кой е той, откъде е дошъл във варварската земя и защо е приел скитския начин на живот. Той ми отговори с въпрос, защо искам да знам това. Аз му казах, че причината за моето любопитство е неговия елински език. Тогава той се усмихна и ми каза, че е родом грък, но по търговски дела бил във Виминации, мезийски град на река Истър (Дунав-бел.м.), където живял недълго и се оженил за много богата жена. Но бил лишен от своето имущество при завоюването на града от варварите и благодарение на своето предишно богатство бил избран от самия Онегесий при дележа на трофеите и пленниците. След Атила висшите скити имали свобода да си избират пленници от множеството. Той ми каза, че по-късно се отличил в битки с римляните и акатирския народ и като дал на своя хазяин-варварин по скитския обичай заграбените по време на война богатства, откупил свободата си. Оженил се за варварска жена, има деца и дели трапезата с Онегесий. Счита своя настоящ живот по-добър от предишния.”
цитирай
2. syrmaepon - Само не разбрах къде са кимерийците ...
01.06.2013 08:40
Само не разбрах къде са кимерийците тук )
цитирай
3. sandlih - Ето от къде тръгват, според Иордан
01.06.2013 10:43
Ето какво пише Иордан/Jordanes по времето на Юстиниян (551 г. н.е.) в GETICA 37: латинския текст : "... fortissima, frugum ignara, quae pecoribus et venationibus victitat, ultra quos distendunt supra mare Ponticum Bulgarum sedes, quos notissimos peccatorum nostrorum mala fecerunt, hinc iam Hunni quasi fortissimorum gentium fecundissimus cespes bifariam populorum rabiem pullularunt. ..." и в превод (но не от заклет преводач) "По-далеч и над морето Понт са живелищата на българите, добре познати от направените ни неправди, поради греховете ни.А от там са и хуните, които са най-плодовитият израстък от всички най-силни племена, разпрострели свирепостта си върху народите". Характерно за повествованието му е, че когато пише за Атила, Гермнарих и разпада на техните държави споменава хуни, а когато пише за събитията по негово време споменава за българи заедно с анти и склавени. Прокопий. Агатий и Менандър (100 години преди Иордан) никъде не пишат за българи, но за същите местоживелища по времето на Иордан описват кутригури, утигури, сабири и т,н.
цитирай
4. shtaparov - Ето още едно доказателство,че Хуните,Царските Скити и Оногурите са едно и също племе:
01.06.2013 11:56
Приск Панийски го казва,а не аз:

"...Стремейки се дори да увеличи още повече огромните си земи, които има, и да придобие нови, той [Атила] даже иска да нападне Персия. Когато някой от нас попита по какъв път той може да стигне до Персия, Ромул (посланик до Атила от страна на Западната римска империя - к.м.) допълни, че Мидия се намира на недълго разстояние от Скития и че на хуните им е познат този път, те отдавна са нападали Мидия, когато страната им е страдала от глад, а римляните пък не са ги атакували тогава (има предвид техните останали войски в Панония – к.м.), заради случилата се по онова време друга война (явно има предвид войната на Теодосий І с узурпатора в Рим Евгениус – к.м.). По този път отишли тогава в Мидия Басих и Курсих от царските скити (топос, зает от Херодот - к.м.), предводители на огромен сбор от хора..."
цитирай
5. leonleonovpom - Сирма, кимерите ги търси в митол...
01.06.2013 20:09
Сирма, кимерите ги търси в митологията. Те са там, където залязва слънцето. Така пише в римската митология за цимерите или кимерите. Затова Милчев се ориентирва към обект по-далече от митологията и по-близък до реалността
цитирай
6. syrmaepon - Наистина,когато за един народ е известно твърде малко,фантазиите ни се развихрят повече от необходимото )
02.06.2013 10:04
leonleonovpom написа:
Сирма, кимерите ги търси в митологията. Те са там, където залязва слънцето. Така пише в римската митология за цимерите или кимерите. Затова Милчев се ориентирва към обект по-далече от митологията и по-близък до реалността


Не искам да кажа,че кимерийците нямат никаква връзка с българите или друг европейски народ,но просто еднозначни тези : "българите са траки" или "българите са кимерийци" са ,според мен ненужни.Понеже се вълнувам повече от етнография и смятам,че по обичаи и култура българите най-много си приличат на скити,още повече,че са си дошли и от Вътрешна Скития,а скитските народи са много и различни.
цитирай
7. letopisec - Ще разберете, обещавам Ви...
03.06.2013 09:29
syrmaepon написа:
Само не разбрах къде са кимерийците тук )

цитирай
8. letopisec - Митологичен народ ли да кимерийците?
03.06.2013 09:37
leonleonovpom написа:
Сирма, кимерите ги търси в митологията. Те са там, където залязва слънцето. Така пише в римската митология за цимерите или кимерите. Затова Милчев се ориентирва към обект по-далече от митологията и по-близък до реалността


Митрополитът на Солун през ХІІ в. Евстатий е бил изключително образован човек и заедно с теологични съчинения, пише и коментарии към произведения на антични автори. Коментирайки омировата "Одисея", той отбелязва: "Трябва да се знае, че така както свободата на митологичното творчество е пренесла в Аид намиращи се по земята реки, давайки им имена, съответстващи на подземното царство, така и кимерийците, народ, известен в историята, поетът (Омир - бел. К.М.) иска да пресели в съседство с Аид...."/////И т.н....Сиреч, дори и през ХІІ в., някой Ваш роднина, г-н инж. Симеонов (понеже Вие неведнъж казвате, че имате роднински връзки с този регион от Балканите) е знаел, че кимерийците са "исторически", а не "митологичен" народ...
цитирай
9. leonleonovpom - Не Милчев, не съм по крайностите, не ...
03.06.2013 13:36
Не Милчев, не съм по крайностите, не са само митологичен народ, но безспорно има замесена и митология около тях. Ето, митологични са двамата братя, наследили баща си/ за мен с неизвестно име/ и дали имената на две от най-известните ни племена. Това, че има митология замесена е и с добра страна. Да се скрият тези, който твърдят, че сме нов народ. Напротив, един от най-старите народи сме
цитирай
10. letopisec - Разбира се, че сме стар народ. Когато асирийските клинописи са писали за кимерийците като световна сила, е било VІІІ в. пр.н.е. Омир даже не е прописал тогава..
04.06.2013 09:32
leonleonovpom написа:
Не Милчев, не съм по крайностите, не са само митологичен народ, но безспорно има замесена и митология около тях. Ето, митологични са двамата братя, наследили баща си/ за мен с неизвестно име/ и дали имената на две от най-известните ни племена. Това, че има митология замесена е и с добра страна. Да се скрият тези, който твърдят, че сме нов народ. Напротив, един от най-старите народи сме

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11768811
Постинги: 701
Коментари: 12665
Гласове: 3320
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ