Още през 1901 г. любознателният Marquart J. (1901, стр. 50-52) съобщава за хионита Арджатасп, който воювал с войската си през VІ в. пр.н.е. с цар Ваштаспи, сочейки пехлевийското съчинение „Ядгар Зареран“.

(Marquart, J. (Josef), 1864-1930) onlinebooks.library.upenn.edu/webbin/book/lookupname

Бехистунският надпис на персийския цар Дарий (521-486 г.г. пр.н.е.) описва събитията три години преди Дарий да завземе властта над Персия. В този надпис Дарий започва с думите, че е син на Ваштаспи. Малко по-нататък в надписа Дарий упоменава, че баща му Ваштаспи пребивава в Партия и там воюва с метежници.

И така: в Деветият Яшт на Авеста имаме „хийаона“.

Маркуарт, а след него и всички останали, са сигурни, че това са хионит, упоменати през ІV в. от н.е. и от историка Амиан Марцелин.

Амиан Марцелин, независимо че пише на латински, е заел явно от сироезични източници, за „хионит” от ІV в. и техният цар Грумбат, съюзник на Шапур ІІ (кн.ХVІІІ, 6.20).

Виж.:  Как блюдо на Шапур ІІ се озова при Кубрат? 
letopisec.blog.bg/history/2013/04/11/kak-bliudo-na-shapur-se-ozova-pri-kubrat.1099613

От съобщението в историята на Амиан Марцелин (кн. ХVІІ, 5.1.), че Шапур ІІ сключил мирен договор към 358 г. с „хионити и гелани”, става пределно ясно, че хионит са предкавказки народ, такъв какъвто са геланите. Последният етноним Амиан заема от Помпоний Мел (І, 19.116), който пише: „Будините населяват дървеният град Геланий.” Първоизточник пък на Помпоний Мел, е Херодот: ”Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са. У тях има един град, построен от дърво, името му е Геланос.” (История, ч.ІІ, с. 39; С., 1990).

Още през 1932 г. Bailey H. W. (1932, р. 946) е впечатлен от информацията и е единственият, който настоява, че това е реален противник на персите. Доразвива идеите си през 1954 (р. 20-21).

През 1959 г. към въпроса се обръща Altheim F. (І, стр. 52-53), който дори посочва, че в `Яшт ХІХ, 30` хийаона са описани с „осровръхи шлемове“. Altheim, предвид на ниското ниво на развитие на кимерологията тогава, изобщо не се сеща за кимерийци и техните островръхи шапки и издига идеята, че са сака.

През 1959 г. мнение по въпроса взема и Ото Менхен-Хелфен, който общо взето подхожда негативно и пита, къде е била тази мощна федерация от племена, врагове на зороастрийците, след VІ в. пр.н.е.?

И все пак, как обаче да бъде обяснено наличието на „хийаона“ в деветият яшт на Авеста (виж карде 7, стихове 30, 31 и т. н.
blagoverie.org/avesta/yashti/yasht9.phtml

Още през 1901 г. изобретателният Marquart е предложил своя идея.

        Според него, след атаката над Персия през 484 г. от н.е., ефталитите (по данни на ефталитската нумизматика ``вж. специално R. Ghirshman., 1948; W. Henning.,1960`` самоназванието на ефталитите е хион ``на монетите OIONO``) са били толкова омразни на персите, че името им „хионит“ дори е вписано в Авеста като врагове и „негодници“ (стих 30)  (???).

Общо взето на това ниво е проблема и днес. Тоест, след като не може да се намери верно обяснение, се замазват нещата. А Прокопий Кесарийски през VІ в. от н.е. ясно пише, че хуните произхождат от кимерийците. Във Вавилонската хроника (на Геда) от 609 г. пр.н.е. също е упоменато името на хуните, като "Бит Хануния", област на Урарту...

Според сироезичният летописец Йешу Стилит от началото на VІ в.  хионит (ефталит при Прокопий), са едно и също с европейските, атилови хуни:

Да видим какво казва Йешу Стилит в своята история от ок. 517 г.:

„ В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, те са хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи.” (ІХ).

Ако човек има някакво съмнение дали в началото на пасажа да отъждестви „хионит“ и „хуни“, то в края на пасажа, от който става ясно за хунската атака през 395 г. на източните граници на Византия („в дните на императорите Аркадий и Хонорий“), съмнението изчезва.

Хуни, хони, хионит и ефталит, е едно и също нещо.

Кои са хионит на цар Грумбат? Краят на една историческа лъжа!
letopisec.blog.bg/history/2012/05/04/koi-sa-hionit-na-car-grumbat-kraiat-na-edna-istoricheska-lyj.949312
 
          ВЪПРОСИ НА ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ: името „хуни” и неговите форми „хони” и „хионит”.
letopisec.blog.bg/history/2011/08/05/vyprosi-na-istinskata-bylgarska-istoriia-imeto-huni-i-negovi.796676

              Една историческа грешка и цял период от българската история липсва...
letopisec.blog.bg/history/2013/03/19/edna-istoricheska-greshka-i-cial-period-ot-bylgarskata-istor.1065676

Името „хион” не е чуждо като название за обозначаване на предкавказките хуни и в арабоезичното житие (очевидно превод от сирийски) на Св. Григорий, където хуните са наречени „куан”: Крещение армян, грузин, абхазов и аланов святым Григорием//Записки Русского Имперского археологического общества. Том 16, 1904-1905, Вып. ІІ-ІІІ, Спб.,1906, с.482, 22. В този текст е посочено, че в дните на арменския цар Трдат (298-330), Св. Григорий изпраща епископ при хуните:

”И изпрати той (Св.Григорий – бeл.ред.) Йоан като епископ над страната на куаните.”

Една историческа грешка в науката, а именно, че Персия през 484 г. не е превзета от пост-атиловите хуни, а от някакви "източни" на Персия хуни и...цял период от българската история между 465-488 г. липсва. Колко тъжно!!! В поредица от статии, обединени в студията The Ephthalites. ЕПОХАТА НА ИРНИК дадохме много факти, които опровергават общоприетото становище, че Персия не е била превзета през 484 г. от хуно-българите.

" Страбон, ссылаясь на спутника Помпея Феофана Митиленского, писал, что «между амазонками и албанами живут гелы и леги — скифы», а Плутарх, говоря об «амазонках», отмечал, что «между ними и албанами обитают гелы и леги»[8]. По мнению одной из ведущих специалистов по истории Кавказской Албании К. В. Тревер:

Упоминаемые рядом с гелами леги обитали, по-видимому, в горных районах бассейна р. Самура, севернее удинов и албанов. То обстоятельство, что легов и гелов Страбон называет скифами, даёт основание полагать, что этнически эти горские племена отличались от удинов и албанов[8].

Историк М. Г. Магомедов пишет:

Легами в закавказских источниках называют все народы Дагестана ... Древние племена гелов локализуются некоторыми исследователями в долине Сулака, где находился и главный их город под названием Гелда, сопоставляемый с нынешним селом Гельбах. Остатки племен утиев до настоящего времени известны в отдельных районах Южного Дагестана и Северного Азербайджана[9]."

По принцип скитите се настаняват в Кавказ около 6-7 в пр.н.е., вероятно когато подгонват кимерите.Така,че към 4 в от н.е. те са си вече кавказки етнос.Въпросът тук дори не е само археологически - на кого да припишем намерените артефакти.Въпросъте,че и антрополозите и генетиците стигат до един извод - севернокавказките етноси са смес от скити и автохтонни кавказки племена и у всички се открива процент Р1а поне 15-20 % с изключение на осетинците при които въобще липсва.

1. Автохтонна
Тези схващания отдавна не са актуални за сериозната наука, въпреки упоритите опити на някои хора у нас напоследък да ги реабилитират.

2. Угрофинска.
Л.Н.Гумильов, смята прабългарите за тюркизирани угри, появили се в Европа едва в 463 г., заедно със савирите, които според него също са угри.

3. Славянска
В.М.Флоринский в 1884 г. свързва името българи с гр.Булгар, но тълкува името по славянски: Бол-гар, Веле-град, или большой город. /ХТ-Б-ИБ,стр.45,75/

4. Хунотюркска
В последните години, проф.Иван Добрев, специалист по балканистична тюркология, се изявява като яростен защитник на тюркския произход. В статиите си, публикувани в личния му уеб-сайт: http://bolgnames.com/index.html и в книгата си „Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон” С.-2005 г., не пести своите груби нападки, нямащи нищо общо с академичния тон, към всички, усъмнили се в „тюркската аксиома”. Безсилието ражда агресията!
Все още тюркската теория битува в официалната ни историческа наука и учебниците по История, като продължава да трови съзнанието на ученици, кандидат-студенти и студенти, въпреки все по-прозиращата и явна научна несъстоятелност.

5. Теории за индоевропейския произход
В последните 10-тина години, прабългарската тема се превърна в любимо занимание на безотговорни дилетанти и наивни патриотари, които съчиняват всякакви псевдоисторически фантастични бисери. Те са изява на появилото се напоследък явление „фолк-хистори”, фолк-история, което е не само роден, а световен феномен. Днес книжния пазар прелива от техните “произведения”.

6. Прабългарският произход и чувашката историческа наука
Чувашката школа смята за изначално тюркски, произхода на прабългарите и савирите. Това налага да споменават тюрки в събития от 2 в.пр.н.е.-1 в.от н.е, време когато тюркската етногенеза все още не е започнала.

7. Мястото на волжките българи в етногенезата на съвременното население на Татарската република
Така че, всяко безогледно, емоционално и безкритично популяризиране и приемане на „булгаристката” теория, което се наблюдава сред част от българската общественост, интересуваща се от прабългарския проблем, води до циментиране и утвърждаване на тюркската теория за произхода на прабългарите.

ТЕОРИИ ЗА ПРОИЗХОДА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ
Д-р Живко Войников
(e-mail: wojnikov@mail.ru)

Медведев А. П.
ГЕЛОН ГЕРОДОТА: К ПРОБЛЕМЕ СООТНОШЕНИЯ АНТИЧНОГО НАРРАТИВА И ИСТОРИКО-АРХЕОЛОГИЧЕСКИХ РЕАЛИЙ

http://ancientrome.ru/publik/article.htm?a=1351691456

Не случайно, Нартския могилник навежда учени, като Т.М.Кузнецова в своята статия „Киммерийская проблема и скифская архаика“, чи кимерийците са местно, неномадско население...

Освен това блюдо на Шапур II, в същото съкровище е и най-многобройният комплект, със сасанидски произход в света, от прибори за приеми като кани, блюда, чаши и т.н., но само това да е. В старите персийски (пехлевийски, средноперсийски, сасанидски и с арабска писменост) писмени паметници има и други, които като, че ли са извън полезрението на наши изследователи. Като се позадълбочи някой от тях, в посочените от Вас източници, може да прочете някои интересни текстове. Например : В един от стиховете на Гуш-яшт може да открие: "Для нее совершал почитание;Наследник рода Атвьяни,;сильнейший из рода Траэтаона; в Варне четырехугольной: сто жеребцов, тысячу коров, десять тысяч овец, принося возлияния." За името Варна по българските земи първото известно съобщение е от Теофан +817 г./Никифор+827 г. като "така наречената Варна" - някой я тълкуват като р. Камчия или друго, а се оказва, че името е известно от много векове преди Р.Х. и то в смисъл на крепост, град или друго подобно, както би трябвало да се тълкуват думите на Теофан и Никифор; в 21 яшт Вананд (от същите времена), срещаме името Вананд за споменатите от М. Хоренаци "колонистов булгара Влндура Бунда, поселившихся там, были названы по его имени Ванандом". Вананд в текста е името на звездата Вега, но както се установява е и име на водача на колонистите, за който авторът знае, че е българин, а и всички с него са българи. А тези факти изключват всякакъв генезис на българите от тюркската племенна общност, за която по това време (зортастризма, маздакизма, преди Р.Х., преди похода на А. Македонски и т.н.) няма и микроскопична следа в известните за сега писмени паметници. Този тюркски произход се стреми да внушава неразумният юрод аристо, който се срамува да се нарече българин, както е постъпил дядо му, като е станал бежанец от Енос (както самият той съобщава). Такова внушение прави с публикуването на отявлено потурнашки интервюта на водения от него сайт в blog/bg.

Благодаря за ценният коментар. Наистина има неща, които трябва да се доуточняват, има неща, които явно са леко преувеличени, но целта е, както и Вие МНОГО ЯСНО КАЗВАТЕ, да се смени посоката, мирогледа, а това , във връзка с тюркският произход, е наслагвано години наред, просто защото никой не се е занимавал истински с ... българския произход и просто защото пан-тюркската хипотеза, без българите, упоменавани още в 354 г., рухва...Аз декларирам, че нямам нищо против нито тюрки, нито турци, нито пък имам нещо против , че волжките българи говорят тюркски...Но е крайно време да сме по-критични и така както ние говорим славянски, но не сме славяни, така и другите да гледат реално на историята на древните българи...Може да не се вярва, но българската древна история ще влезе в Европа, а значи в научния свят, през вратата на Република България...Няма да влезе през татарстански, турски или руски двери...Това е...Колкото по-рано прототюркските учени се научат на смирение и критичност, толкова по-добре за тях...Всъщност, съвременна Турция, вече изоставя пан-тюркизма и само определени среди в Татарстан се занимават с пан-тюркизъм...

Това учи сина ми в момента ....... Ето ви учебник по история за 11 клас от 2002 г.: „В последно време се утвърждава тезата за принадлежността на българите към тюркско – алтайската етническа и езикова общност.“ /17/.

Средновековие : Създаване и укрепване на

българската държава на Балканския полуостров

(681-803)

Автор RValtcheva
История
Тук ще откриете теми за кандидат - студентски изпит по История за СУ Св. Климент Охридски, изработени през 2003 г. под ръководството на научен ръководител, учебници по история и други помощни материали.

http://valtcheva.com/index.php?Itemid=26&id=19&option=com_content&task=view

Българи. Съществуват много мнения за произхода на българите. Тезите са най – разнообразни и варират от памиро-фергански и ирански, и от северноиндийски и западнокитайски до славянски. Най – дълъг исторически живот и най – много привърженици на Средновековието има тезата за хунски произход на българите ( или въобще тясната им връзка с хунските племена ).
Въпреки че това становище сближава българите с татаро – монголите, повечето изследователи са на мнението, че българите принадлежат към тюркско – алтайската етническа група. Според нея първоначалните поселения на българите са земите на Западен Сибир, по долината на р. Иртиш.


Увод: В края на VI в. българските племена в Кавказ били покорени от могъщия Западнотюркски хаганат. През 30-те години на VII в. българите обаче, обединени под ръководството на хан Кубрат от рода Дуло, успели да се освободят. Така било създадено първото държавно обединение на българите -“Велика България”, за която пишат византийските историографи Теофан и патриарх Никифор. След смъртта на хан Кубрат (около 651г), синовете му ( Бат Баян, Котраг и Аспарух ) решили най-големият брат Бат Баян със своята част от ордата да остане в бащините земи и да задържи хазарите. Скоро обаче се появили противоречия и хазарите се възползвали от разединението на българското обединение и покорили владенията на Бат Баян. Вторият син Котраг заедно с една част прабългари се отправил към средното течение на реките Волга и Кама, а българите начело с третият брат – Аспарух потеглили на запад и заселили в местността Онглос ( Онгъл ) между реките Дунав, Прут и Днестър. Там хан Аспарух полага основите на Дунавска България. Настанявайки се близо до Византия, българите насочили главно интересите си към провинциите й на юг от р.Дунав. Сходството в намеренията и общите противници в лицето на Византия, Хазарския и Аварския хаганат превърнали славяните и българите в естествени съюзници. Така се стигнало до полагане на основите на нова държава на полуострова. Зачестилите нападения на арабите през 80 – те години на VII в. се явили като пречка за Византия и улеснило създаването на съюза. След неуспешен опит от страна на империята за изтласкване на българите от своите територии през 681г. бил подписан мирен договор, с който василевсът Константин IV Погонат се задължавал да изплаща данък на българите.
Годината на това споразумение се приема офицално за начало на новата българска държава. Това събитие е силно отразявано от византийските хронисти, тъй като в непосредствено съседство с Византия се появила нова сила, с която занапред императорите трябвало да се съобразяват.

Славяни. Произход. Славяните спадат към индоевропейската езикова и етническа общност. През I хил пр. Хр. Те населявали земите на север от Карпатите, Балтийско море и реките Днестър, Днепър и Одер. Сведения за тях има в “История” на Херодот. По расов тип и начин на живот римският историк Тацит ги нарича венеди и ги причислява към германците, защото били уседнали, строели жилища, били добре въоръжени, занимавали са се със земеделие и животновъдство. По време на Великото преселение на народите IV – VII в. славяните започнали да напускат заеманите от тях територии и се оформили три племенни групи : венеди – западна, анти – източна и славини - южна. До края на V в. славините населили териториите северно от р.Дунав (Панония и Дакия). Така те влезнали в непосредствен контакт с римско – византийската цивилизация, която оказала значително внимание върху тяхното развитие.

http://www.mfa.bg/embassies/greece/bg/611/index.html

Република България
Министерство на външните работи
Посолство на Република България
Атина, Република Гърция
През втората половина на VІІ в. на територията на днешна Североизточна България се заселват и прабългарите, народ от тюркски произход. В съюз със славяните образуват Българската държава, призната от Византия през 681 г. Начело на държавата застава водачът на прабългарите хан Аспарух, а за столица е обявена Плиска.
КОНТАКТИ
Посолство на Република България в Гърция
Адрес: Greece, 15452 Athens, 33-A Stratigou Kallari Str., Paleo Psychico
Teлефон:
+30 2106748 106
+30 2106748 105
+30 2106748 107
+30 2106748 108
Дежурни телефони в извънработно време:
+30 6937 096 220
Факс: +30 2106748130
Работно време: 09.00 - 16.00 ч.
E-mail: Embassy.Athens@mfa.bg

А забравих да ви кажа че майка ми и татко ми са Aristotelis Onasis и Maria Callas! Пожалавам Ви скорошно и бързо оздравяване!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Оказва се, че представящата се или предстаяната ни, от коментиращия по-горе, с кирилски букви "Автор RValtcheva" знае, че "хан"???!!! Кубрат има само трима сина, за другите двама, за които пишат средновековните автори, - не знае и нито дума - нито за Кубер, нито за Мавър, които по това същото време са в Керамсийското поле и около Солун. Тя знае и че само тримата са "решили" кой да остане и кой къде да отиде с хората си!? Явно е и че авторът на цитирания текст на страницата на посолството ни в Атина е със същия умствен капацитет и познания. Последното е поредното доказателство, че подобни "калинки" са плъзнали в най-неочаквани места по света и ни излагат като народ. Такива "калинки" не са в състояние да оценят собственото си невежество и очакват, че със заемането на длъжността с нея им се дава и знанието и мъдростта. Жалка картинка на част от представителите на настоящата интелигенция. Такива обикновено винаги се появяват, както едни гадинки, на "челото", та всички да ги видят.

Това учи сина ми в момента ....... Ето ви учебник по история за 11 клас от 2002 г.: „В последно време се утвърждава тезата за принадлежността на българите към тюркско – алтайската етническа и езикова общност.“ /17/.