Абу Рейхан Мохамед ибн Ахмед ал-Бируни (973-1048) е роден в гр. Кят, в старата столица на Хорезм.

Научните му интереси са в областите на астрономията, географията, математиката, физиката, геологията, минералогията, историята, етнографията, философията и филологията. Бил е истински енциклопедист за своето време, и – най-интересното – имал е достъп до сведения, които днес ние не знаем.

Изследвайки „ерата на великия потоп“ ал-Бируни  обръща внимание, че персите, индийците и китайците не знаят за потопа. Все пак, отбелязва ал-Бируни, част от персите знаели за потопа, но го описвали различно, от версията в книгите на пророците. /Бируни Абу Рейхан. Памятники минувших поколений Пер. и прим. М. А. Салье // Избранные произведения, Том I. Ташкент: Фан, 1957./

Именно Бируни, в спор с персийските древни книги, отбелязва: „Първият човек е бил не Гаюмарс, а Гомер, син на Яфет, син на Ной“. И добавя: „Той е бил вожд на племе и е имал дълъг живот. Заселил се в горите Дунбавед и властвал там, докато не станало делото му велико, независимо, че тогава хората все още живеели в началото на света и по време на първите творения. Гомер и някои от неговите потомци завоювали всички области на земята. В края на дните си Гомер се възгордял и се назовал Адам и рекъл: „Всеки, който ме нарече с друго име, ще остане без глава“.“

Дунбавед или Дамаванд е гора на североизток от дн. Техеран. Вж. по-горе картата.

Интересно е наблюдението на ал-Бируни, съпоставящо персийският Гаюмарс с библейския Гомер. А така също, ал-Бируни местопоставя Кимерийското царство в територии, които по-късно стават държавни земи на Мидия. В тази връзка е добре да си припомним, че кимерийците участват към 670 г. пр.н.е. в антийсирийското въстание на мидийците, на страната на последните и вероятно легендарната фигура на Дайок, упомената от Херодот, би могла да е всъщност фигурата на кимерийският цар Дугдаме. Това предположение заслужава да бъде изследвано детайлно…

Доколко мидийците дължат на кимерийците свободата си, е въпрос, който също тепърва ще бъде обект на изследвания в кимерологията….
history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html

     Не по-малко важно е, че  кимерийският цар е обявен в една от асирийските клинописни плочи и за владетел на кутиите.

За древните кутии тук:
 bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%B8

 

 

Бируни пише, че именно в земите на кутиите е спрял след потопа Ноевия ковчег. Ние много добре знаем, че това са териториите около планината Арарат, където живеят древните уди, упоменати от Страбон през І в. и където по-късно е арменския гавар Утик, свързан с кимерийският произход на утигурите, според Прокопий Кесарийски от VІ в.

 

И.М.Дяконов и С.А.Старостин в свое изследване starling.rinet.ru/Texts/hururt.pdf упоменават на стр. 166, че „названието Уди е получено като рефлекс от Quti“. А както знаем териториите на Уди, които на арменски са Утик, където „к“ е арменски суфикс за мн.ч., съвпадат със земите, които според асирийските клинописи са родината на „страната Гамир“.

Което ще рече, че след първоначалната инвазия над Урарту през 714 г. пр.н.е., кимерийците са създавали временни, обозни държави в Предна и Мала Азия и такава, освен посочената от ал-Бируни, несъмнено е и територията на по-късния топоним Кападокия, територия, която както знаем от арменските късно-антични извори (Тавстос Бузанд, Агатангелос), се е казвала „Гамирк“…

„Говорят – пише ал-Бируни – че Ной е построил своя ковчег в Куфа и че именно там „закипяла като от пещ [водата]“ (ср. Коран,ХІ,42) и че ковчега се спрял на горите на Джуди“.

В случаят, арабското „дж“ е персоезичното „г“, т.е. Гуди е всъщност името на Гутии (кутии или гутеи, аккад. Kuti-im, Gutebu-um; вавил. Gutu-um, Guti-u; нововавил. Quteu; ассир. Guti).

 Куфа е гр. в Месопотамия, в древен Вавилон. В мюсюлманската традиция именно върху горите на Джуди, е спрял след потопа Ноевия ковчег.

На картата на Исидор Севилски (560-636) най-неочаквано откриваме, че една част от Черно море в миналото се е казвала "КИМЕРИЙСКО МОРЕ". Павел Орозий (V век) в неговата „История против езичниците” (HISTORIAE ADVERSUM PAGANOS) на няколко места споменава за кимерийско море, разбирайки под последното южната част на Черно море, което стига на север до земите на колхите (лазите). Той пише: „Между колхите, които са над Кимерийското море и албаните, които живеят на Каспийското море, се издига планината Кавказ.”

Гръцката традиция, упоменаваща Боспор Кимерийски, Кимерийска област, гр. Кимерик, Кимерийски вал, Кимерийски брод, Кимериада, позволява на учените да локализират кимерийците „в пределите на Таманския и Керченския полуостров, т.е. в Северо-западен Кавказ“ (Крупнов, 1957, с. 122).

държавата Гамир може да бъде локализирана на териториите между Урарту (Задкавказието) и Боспор Кимерийски (Предкавказието)

Кирил Милчев е роден в с. Вакарел, Софийско. Детството и младостта му преминават в гр. Карлово, основното поселище на китната българска Розова долина. Родословното дърво на баща му Станимир е от Царево село (дн. гр. Делчево, Република Македония), а майка му Екатерина е от Карлово.
Завършил е българска фиология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Автор е на докторат по филосовските проблеми на исихизма и паламизма. Издал е двадесет ккниги - романи, разкази, новели и философска есеистика. Член е на Съюза на българските писатели и на философския клуб “Феноменологично ателие”. Бил е депутат в 39-то Народно Събрание и е вносител на Закона за вероизповеданията. Член на Комисията по вероизповеданията. Член по биоетика в Интерпарламентарната асамблея по православие. Главен Редактор на списание “Нато и България” и зам. главен редактор на Военното издателство. Член е на управителния съвет на фонд “Тринадесет века България”. Сътрудник на Омбуцмана на Републиката.

Милчев, извинявай, но коментирахме тази карта и ти се съгласи, че е правена по-късно, просто е невъзможно да е дело от шести век.
Този Керченски полуостров не ми харесва. Керч е на кримския полуостров и няма нищо общо с Кавказ, та бил и северозападен. Или става дума за някой друг Керч?
Относно кимерите/ цимерите/ истина и митология се преплитат, но това не е необичайно, присъщо е за античната литература и история в частност.Но при липса на достоверна сто процента информация в никакъв случай не е за пренебрегване

4. aristotelis - Kirilvski Milchevski....Родословното дърво на баща му Станимир е от Царево село (дн. гр. Делчево, Република Македония),

Милчев, става дума за първия ти коментар тук, текста му, а също и за втория

„Между колхите, които са над Кимерийското море и албаните, които живеят на Каспийското море, се издига планината Кавказ.” отгърни HISTORIAE ADVERSUM PAGANOS и прочети, колко му е....:)))