Теофан и Никифор пишат следното:

          Теофан: „Тук е необходимо да кажем за древността на унновундо, българите и котрагите. По тази страна на северните брегове на Евксинския понт (Черно море – бел. К.М.), зад езерото, наричано Меотийско (Азовско море – бел. К.М.), откъм страната на океана по сарматската земя тече река Ател (Волга – бел. К.М.); към тази река се приближава р. Тапаш, която извира от Иберийските (Грузинските) врата в Кавказ;  от сближението на р. Танаис (р. Дон) и р. Ател, които са над Меотийското езеро и се разклоняват в различни страни, извира р. Куфис и се влива в Понтийско море, близо до мъртвите врата, срещу полуострова Овнешко чело. От горепосоченото езеро морето, подобно река, се съединява с Евксинският понт при Боспор Кимерийски (Керченският провлак – бел. К.М.), където вадят мурзила и друга риба. На източните брегове на Боспор Кимерийски, зад гр. Фанагория, освен евреи, живеят много народи. Зад това езеро нагоре, където е р. Куфис, в която ловят българската риба ксист, се намира древната Велика България и живеят съплеменните на българите котраги. По времето, когато Константин беше на запад (стъпва в Италия през 662 г.-бел.К.М.), Кроват, владетеля на България и котрагите, починал...” (с.138)

          Никифор: „Сега е нужно да се каже още и за така наричаните хуни и българи, за произхода и устройството им. Около Майотийското езеро, по река Куфина била разположена отдавна още така наричаната Велика България и така наричаните котраги, които са едноплеменни с тях. По времето на Константин, който умрял на запад, Куврат, който бил господар на тези племена, умрял...” (с.49)

          Константин ( умалително наричан Констанс ІІ, син на Константин ІІІ и внук на Ираклий І) умира в Сицилия през 668 г., ето защо смъртта на Кубрат съвпада не с неговата смърт, а както пишат Теофан и Никифор, когато отива на запад, а това е през 662 г.

          Теофан и Никифор преписват данни от общ извор, където времето на смъртта на Кубрат е съотнесено, не с военната политика на Константин въобще, нито пък с битката му със сарацините например (с тях воюва преди да отиде в Италия), а с конкретният маркер, че смъртта на Кубрат, съвпада, когато Константин (Констанс ІІ) отива на запад, а той стъпва на италианска земя, за да воюва с лангобардите, през 662 г.

   

        Ето защо около 660 г. е датата на смъртта на Кубрат.

...североизточната граница на Стара Велика България вероятно е била още нагоре - след устието на Волга. Имал съм възможност да бъда на север от гр. Астрахан (на север от устието на Волга в Каспийско море). С очите си съм виждал много древни високи кургани, пряко кореспондиращи с древните български гробници. И до днес могат да се видят до гр. Харабали, по пътя за военен полигон Ашулук...
Гледката е величествена и впечатляваща.

http://www.mfa.bg/embassies/greecegk/bg/635/index.html

През втората половина на VІІ в. на територията на днешна Североизточна България се заселват и прабългарите, народ от тюркски произход. В съюз със славяните образуват Българската държава, призната от Византия през 681 г. Начело на държавата застава водачът на прабългарите хан Аспарух, а за столица е обявена Плиска.

КОНТАКТИ

Генерално консулство на Република България в Солун, Гърция
Адрес: ул. Н. Ману N12, ул. Е. Абот N1
Пощенски код: 54643 Солун
Телефон:
+30 2310 829210
+30 2310 869 495
Дежурни телефони в извънработно време:
+30 6973 550 133
Факс: +30 2310 854 004
E-Mail: Consulate.Thessaloniki@mfa.bg

Г-н Kirilski Milchevski, letopisecvski, на снимката са ви дали награда за глупост ли?

Тя очевидно не свързва (както е показано на картата) най-важните и големи градове на държавата. Ако е така то излиза че всички основни центрове са струпани на границата и. Това е невъзможно. Също местата където са погребани Кубрат и Аспарух (Малая Перещепина и Вознесенска) както и лятната резиденция Харка - са извън държавните граници- също абсурдно и невъзможно.

Освен това по времето на Кубрат са разбити аварите(за което той получава и титлата патриций) което автоматично води до изместването на западната граница минимум до Карпатите.
Според Дмитрий Иловайски Кубрат след тези събития владее Дакия и Панония и дори още по-назапад.

А легендата за разделянето на синовете ,смята той се използва само за да се обясни очевидното : "...для того , чтобы обяснить широкое разспространение Болгарского народа, которого ветви к началу IX века уже простирались от Волги и Кавказа до Апенин."

Поздрави!