Омир в „Одисеята“ пише следното за кимерийците:

„Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.

Корабът най-после стигна отвъд океанското дъно.

Там кимерийски мъже населяват града и земята.

Те са обвити от вечна тъма и мъгла.

Не излъчва никога блясък към тях със лъчите си яркото слънце...”

 

    В тези стихове на Омир откриваме мита, свързан с хуритското божество Кумарби и неговото отроче Уликуми, което било скала и скрило слънцето... Отзвук от този мит е съхранен и при волжко-българската легенда за Сак и Сок и за това, че е скрито слънцето...

 
   Улликуми буквално означава "улли" (унищожител, разрушител) на куми (града на божествата, които Кумарби иска да накаже)...

  Респективно, думата е съхранена в българската лексика, като „хУЛИ“, „хАЛА“...

    Има и обратно пропорционално значение, т.е. инверсия, при „еЛА“ ( елха, свещенното дърво)...

 

Фрагмент на урартски шлем, с изображение на Свещените дървета

        Името на първородния син на Атила, също е свързано с Ули/Ела.....

 

                    Казва се Елак, където "к" е известен афикс...

     Арменският късно-античен автор Мовсес Каланкантуаци дава сведение, че хуните почитат бог Куар и култа им е свързан със „свещенните дървета“…

            Бог  Куар е много древно божество, още от времето на Авраам.

             През ХІІ век от н.е. един от най-образованите учени на епохата Моше бен Маймон (известен като Маймонид, 1135-1204) написва своята знаменита книга „Пътеводителя на колебаещите се”, в която съобщава, че когато Авраам живеел в Харан, съществувала „световна религия”, която почитала езическото божество „Sabier” (т. е. Субар). Отношението на Авраам към тази „религиозна общност” е аналогично на по-късното отрицателно отношение на Моисей към египетската религия.

    Неговият култ (култа към Кабирите),  е засвидетелствуван, както при семитите, така и при траките (Кабирите (стгр. Κάβειροι) или Велики богове са божества с неуточнен брой, почитани с мистериални култове в античността на островите Самотраки, Лемнос и Имброс; в гръцките градове Тива, Тесалоники, Одесос; в тракийски царски резиденции катоСевтополис и др. На Самотраки се наричат още "Велики богове". Техните мистерии се ползват с изключителна популярност в древния свят.).

        През VІІІ в. пр.н.е. култа към Куар, заедно с този на Халди/Коледа, е част от урартския пантеон.

 Урартски котел, предвестник на хунските котли

Твърдението ми по-горе, че бог Куар, Кубар, Сувар, Сурва е част от урартския пантеон, не е измислица:

 

„V. Об одной урартской посвятительной надписи

 

Среди урартских эпиграфических памятников мы в большом количестве встречаем надписи на стелах, в которых речь идет лишь о посвящении надписи царем какому-нибудь божеству.25) Кроме этой формулы, в этих надписях иногда помещена также титулатура царя-посвятителя. Эти стелы, повидимому, ставились в определенных культовых местах или сами по себе образовали культовые места, места жертвоприношений тому божеству, которому посвящалась данная стела.

 

Большинство дошедших до нас таких стел посвящено верховному богу урартийцев — Халди, но имеются также стелы, посвященные богам Тейшеба (ЦУПМГ, 22), Шиуини (CICh, 85), Хутуини (CICh, 84). До сих пор были известны такие надписи, которые посвящены лишь одному какому-нибудь урартскому божеству. Но оказывается, что имеется такая же стела-надпись, посвященная двум урартским богам. Это надпись на стеле царя Менуа, опубликованная в транскрипции в «корпусе» урартских надписей (CICh, № 94). На стеле дважды повторяется одна и та же посвятительная надпись; начало этой надписи в транскрипции Леманн-Хаупта представлено в таком виде: [Dḫal-di-e e-ъ-ri-e Ime-nu-ъ-a-še I]iš-plu-u-i-ni-ḫi-ni-še] i-ni p[u-lu-si ku-gu-ni] (стк. 1-4); при повторении же у Леманн-Хаунта дается: Dḫal-di-[i-e e-ъ-ri]-e-i Ime-nu-ъ-a-še] Iiš-pu-u-i-ni-ḫ[i-ni-še] i-ni pu-lu-si ku[-gu-ni], т. е. «Богу Халди, владыке, Менуа сын Ипшуини эту надпись написал». Фотография с эстампажа этой надписи, опубликованная в том же «корпусе» (табл. 65), показывает, что чтение, данное Леманн-Хауптом, нуждается в серьезных поправках: [181] в частности на фотографий в 13-й строке ясно читается вместо eurie («владыке») имя хорошо известного урартского бога Куера; согласно этому, и во 2-й строке нужно восстановить не eurie (как у Леманн-Хаупта), a quera. Итак, на самом деле, мы должны читать в этой надписи, стк. 1-4: [Dḫal-di-e Dqu-e-ra Ime-nu-ъ-a-še I]iš-p[u-u-i-ni-ḫi-ni-še] i-ni p[u-lu-si ku-gu-ni] и при повторении в стк. 12-15: Dḫal-di-[i-e] [D]qu-e-ra Ime-n[u-ъ-a-še] Iiš-pu-u-i-ni-ḫ[i-ni-še] i-ni pu-lu-si k[u-gu-ni], т. е. «Богу Халди(и) богу Куера Менуа сын Ишпуини эту надпись написал». Таким образом, получается, что в этой надписи мы имеем случай (пока что единственный) установления урартским царем посвятительной стелы-надписи сразу двум богам — богам Халди и Куера..................Меликишвили Г.А. Урартоведческие заметки ., Вестник древней истории, 1951, № 3.“



Кимерийци в разцвета на хегемонията им над Мала Азия и Предния Изток

Както пише полския автор Мачей Попко: „Сходството на тази концепция с представената от Хезиод митология отдавна било забелязано, но понеже Филон бил автор от римската епоха, произведението му дълго време било считано за подражание на Хезиод. Едва с откриването на източният хуритски мит за Кумарби (en.wikipedia.org/wiki/Kumarbi), както и на текстовете от Угарит и превеждането им, учените променили това твърдение, а реабилитираната „Финикия” станала ценен източник за опознаване на финикийската религия... Разказът на Филон, изложен от Евсебий, е съкратен по необходимост, но приликите с месопотамско-сирийската митология проличават, а това свидетелства за популярността в сирийските среди на концепсията за четирите поколения богове, борещи се помежду си за господство над света. Следователно произведението на Филон от Библос потвърждава тезата за източното влияние в „Теогония” и едновременно с това посочва възможността за съществуването на сирийско-финикийско посредничество при навлизането на чужди елементи в гръцката митология.” (Maciej Popko. Wydawnictwa Artystyczne I Filmowe, Warszawa, 1976).



Древно-гръцката митология не е оригинална и голяма част от нея има хуритско влияние.
bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8
Най-трудно с тази теза се съгласяват специалистите по класическа филология, но след обширният труд на А. Лески Geschichte der Griechischen Literatur (2 изд., Munchen, 1957), в който е разгледано хуритското влияние върху „Теогония” на Хезиод, това положение е общоприето в науката.
Урартите, чиято държава около езерото Ван залязва към VІ в. пр.н.е., са говорили език от хуритската група и след разчитането през първата половина на ХХ в. на урартските клинописи, се установи, че самоназванието на тази държава е - Боян.


Урарти (бояни) и кимерийци (протобългари) създават синтез от VІ в. пр.н.е. до края на ІV в. пр.н.е. и живеят на териториите на дн. Южна Грузия и северна Армения, преди по тези места (гавара Утиг, оттук термина при Прокопий в VІ в. за българите, като "утигури") да дойдат иберите.

Атила назначава още през 448 г. Елак за ръководител на акатирите, а след смъртта на Атила през 453 г. Елак поема трона на Хунската империя. Гепидите, начело с Ардарих обаче стават шпиони на Рим и правят бунт. Елак е убит при р. Недао през 455 г.

"Има няколко древни български празници, свързани с древната легенда за Сак и Сок. Според този мит, злите духове решили да унищожат човешката раса и за тази цел издигнали висока стена, която отделяла Слънцето от Земята. На Земята се възцарили студ и мрак,всичко живо загинало.

Тогава на помощ се притекъл алпът* Мардукан - Карга**. Заедно със синовете си Сок и Сак той се отправил към стената, за да я унищожи. Понеже щели да летят близо до слънцето и то щяло да ги изгори, Мардукан - Карга изпратил синовете си за мед, който щял да ги предпази от изгарянията.Сок и Сак обаче се уплашили, литнали в ивицата на нощта и не се върнали при баща си.Без да чака синовете си, Мардукан- Карга сам счупил стената, но с това той излязъл под парещите лъчи на слънцето. Неговите горящи пера паднали на земята и се превърнали в черни (врани) коне.
Статия в Роден Край www.rodenkrai.com

Колко жалко е, когато такива сериозни постинги рядко достигат до първа заради разни вманиачени лелки, които други луди помпят с кретенизми.

За борба срещу тия кърлежи е добре да използваме тяхната система - безсмислени коментари.

Аз вчера си купих нови сандали.

Много ме е яд,че тия немски идиоти от байерн и Дортмунд биха Барса и Реал.

Има ли блог тук?

Няма нищо учудващо в писанието на Омир,Cimmeri са приказен народ на крайния запад, където се скрива слънцето, т. е. вече не грее Оттам идва и латинската дума Циммериус - тъмен Какво да се прави, истина и митология при древните, а и не само при тези автори се комбинират в най неочаквани отношения.

Лайното винаги привлича мухите!

http://museum.kemsu.ru/pics/archfoto/kotel.htm - скитски котел, предвестник на хунския котел, а също така предвестник на котела на баба:)))
http://krasikamenov.snimka.bg/culture/virtualen-etnografski-muzeyi-na-selo-drajinci.72057.1451202.big

4. dushevadka - Колко жалко е, когато такива сер...
25.04 19:10
Колко жалко е, когато такива сериозни постинги рядко достигат до първа заради разни вманиачени лелки, които други луди помпят с кретенизми.
цитирай
11. letopisec - Благодаря Ви. Вие сте права. Винаги ми е било приятно, когато пускате при мен коментар...
5. dushevadka - За борба срещу тия кърлежи е добре да ...
25.04 19:11
За борба срещу тия кърлежи е добре да използваме тяхната система - безсмислени коментари.
цитирай
6. dushevadka - Аз вчера си купих нови сандали.
25.04 19:12
Аз вчера си купих нови сандали.
цитирай
7. dushevadka - Много ме е яд, че тия немски идиоти от ...
25.04 19:12
Много ме е яд,че тия немски идиоти от байерн и Дортмунд биха Барса и Реал.
цитирай
8. dushevadka - А кой е Омир?
25.04 19:13
Има ли блог тук?

Да Милчев, не ти липсва добре подкована исторически аудитория:))))