
Прочетен: 41818 Коментари: 83 Гласове:
Последна промяна: 11.12.2015 09:50



Посланикът тръгнал по море от Константинопол до гр. Синоп на южното Черно море, оттам преплувал на север до гр. Херсон, минал пеш през „планината Таврики” (Менандър), а след това „на коне през равнината, в която имало много блата” (около Азовско море) и влязъл в „страната Аккаги” (Абхазия). Оттук отишъл направо при военния лагер на тюркския наместник Турксанф.

По това време, пише Менандър от VІ в., утигурите имали собствен управник на име Анагей (очевидно е, че това име не е тюркско), който бил васал на Турксанф, но разполагал и с определени правомощия. Така например Анагей бил назначил една жена, която да е началник на „страната Аккаги”.
Турксанф посрещнал недружелюбно посланик Валентин. Той му казал с обиден тон: „Вашият цар (Тиберий) в подходящо време ще получи наказание за това, че той докато води с мен дружествени беседи, (зад гърба ми) сключи договор с вархоните, които са мои роби, избягали от своя господар. Вархоните са поданици на тюрките и те ще дойдат при мен, когато им заповядам. И дори само като видят конете, които ще изпратя срещу тях, ще избягат в преизподнята. Когато се осмелят да погледнат към нас, не от мечовете ще бъдат убити, а от копитата на конети ни ще ги смажем като мравки. И да знаете, че проклятието ми ще се сбъдне, относно вархоните” (фр. 45).
Гневната реч на Турксанф демонстрира, че тархана на армията на тюрките в Предкавказието, е наясно със съдбата на панонската държава между тюрки-авари и кутригури-хуни (така наречените от него "вар/хони") и с успехите й в Европа.
Що се отнася до утигурите, Турксанф е доволен. Той казва на Валентин, че те първоначално се „противопоставили на непобедимия тюркски народ, но останали излъгани в надеждите си”. Утигурите, рекъл тархана, „са наши поданици, те станаха наши роби”. Менандър пише, че вожда Турксанф бил „човек високомерен и тщестлав” (фр.45).
..............................................................................................

Алцек и съдбата на неговите българи.
Как се създаде Аварската държава.
15.03.2013 16:51
По съдовете на Съкровището има три вида надписи - гръкоезичен, гръкографичен прабългарски и рунически прабългарски, а по стените и дъната им са изгравирани най-разнообразни изключително красиви изображения на хора и животни, обединени в сцени и сюжети и около които са преплетени растителни и геометрични орнаменти или мотиви, които по произход са класически гръцки, византийски, скитски или сасанидоперсийски с по-дълбоки корени и основа в ахеменидското изкуство от VІ в. пр.н.е. и асирийското изкуство от VІІІ в. пр.н.е.
Сред всичко това, особено силно се откроява и именно по тази причина, изключителен интерес представлява Триумфиращият княз или Конникът от Изтока от кана № 2, под което наименование австрийците организират през 1996 год. дори и национална художествена изложба.
Този конник е в сасанидска в основата си тежка метална ризница и шлем и е с доста особени черти на лицето, когото специалистите антрополози определят като тураноид - междинно-смесен антропологичен тип от европеид и монголоид, който възниква към началото на Новата ера на границата на Азия и Европа и е характерен преди всичко за тюрките най-общо, но най-вече и особено за българите оногури и волжските българи, както и за унгарците от края на ІХ-началото на Хв.
15.03.2013 16:53
Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Бакалавърска програма Тюркология
Специалност тюркология дава основни знания по езика в неговото историческо развитие и съвременно състояние. Студентите се запознават с тюркските и алтайските езици, които са родствени на турския, и добиват представа за мястото му в системата на езиковото родство. Студентите получават знания и по много важните за България проблеми за ролята на прабългарския субстрат във формирането на българския език, както и за същността и значението на турските диалекти.
Завършилите могат да работят като преводачи, журналисти, редактори, говорители в радиото и телевизията, екскурзоводи, сътрудници в различни държавни учреждения, фирми, туристически обекти, обществени организации, библиотеки, музеи, книгоиздателства и други културни институти. Специалността осигурява и педагогическа правоспособност. Бакалаврите тюрколози могат да продължат образованието си в магистърските степени на различни факултети.
15.03.2013 16:54
Република България, Министерство на външните работи
http://www.mfa.bg/embassies/greecegk/bg/635/index.html
Генерално консулство на Република България в Солун, Гърция
Адрес: ул. Н. Ману N12, ул. Е. Абот N1
Пощенски код: 54643 Солун
Телефон:+30 2310 829210;+30 2310 869 495
Тел. за спешни случаи:+30 6973 550133
Факс: +30 2310 854 004
E-Mail: Consulate.Thessaloniki@mfa.bg
През втората половина на VІІ в. на територията на днешна Североизточна България се заселват и прабългарите, народ от тюркски произход. В съюз със славяните образуват Българската държава, призната от Византия през 681 г. Начело на държавата застава водачът на прабългарите хан Аспарух, а за столица е обявена Плиска.Под управлението на хан Тервел (700-718 г.) България се разширява териториално и се превръща в голяма политическа сила. При хан Крум (803-814 г.) България граничи на запад с империята на Карл Велики, а на изток българските войски достигат стените на столицата на Византия Константинопол.
През 864 г., по време на управлението на княз Борис Първи Михаил (852-889 г.), българите приемат християнството като официална религия. С това се премахват етническите различия между прабългари и славяни и започва изграждането на единна българска народност.В края на ІХ в. братята Кирил (Константин Философ) и Методий създават и разпространяват славянската азбука. Техните ученици Климент и Наум идват в България, където са радушно приети и намират добри условия за работа. Те развиват богата образователна и литературна дейност. От България славянската писменост се разпространява и в други славянски страни, като Сърбия и Русия. Охрид и Плиска, а по-късно и новата столица Велики Преслав стават центрове на българската, а като цяло и на славянската култура.
Стоян Динков: Османската империя спаси българския народ
ИНТЕРВЮ НА ДИМИТЪР НИКОЛОВ
14:24, 26 юли 2011
http://novinar.bg/news/stoian-dinkov-osmanskata-imperiia-spasi-balgarskiia-narod_MzY0MTs0MA==.html#
- Вие коя теория за произхода на българите подкрепяте – тюркската или станалата популярна наскоро иранска теория?
- Тук не може да има теории. Става въпрос за факти. Всички факти в нашата история показват, че ние сме тюрки. Всичко останало са някакви хипотези. Няма факти в подкрепа на другите теории. Защо толкова малко се говори за съкровището от Наги Сент-Миклош? То е българско и категорично има тюркски черти. Върху него има тюркски образи, номадски конници. Има една спекула – че символиката на слънцето и луната в съкровището е персийска. Там обаче няма слънце и луна, а звезда и полумесец. Те представляват до ислямска тюркска символика. Има по времето на хан Омуртаг. Тези символи са и османски. Когато османизмът завладява мюсюлманските земи, звездата и полумесецът стават ислямски символи.
- Има ли полза България от едно сближаване с тюркската общност?
- Първата полза за народа ни е, че ще сме наясно със самите себе си. Ще знаем кои сме и откъде идваме. Лъгани сме много време – първо, че сме славяни, сега – че сме иранци. Това влияе лошо на обществото – ние нямаме гражданско общество. Ние не знаем кои сме. А сме наследници на най-могъщите тюрки – тези на Атила. Когато го разберем, ще имаме самочувствие. Ние сме били световна империя от Франция до Монголия, огромна световна държава. Синът на Атила - Ирник, е управлявал страна, която е включвала цяла Западна Русия, Прибалтика, Киев и Крим. Наричала се е България много преди Кубрат. Това се знае в целия свят, а само тук не се изучава. Това нещо беше наложено от панславизма – да не си знаем историята.
- Казвате, че славянският език е наложен насила. Как става това?
Прабългарите са използвали друга писменост – тюркските руни
15.03.2013 16:57
Академик Проф. Васил Тодоров Гюзелев е виден български историк, изследовател на българското средновековие.
Прабългари
Първото писмено сведение, в което прабългарите са отбелязани със своето народностно име – Vulgares, е Анонимен Римски хронограф от 334 г. В него се посочва, че са народ, който живее северно от Кавказ, в земите на днешен Казахстан.
Различни исторически свидетелства от края на ІV в. насам съобщават за отделни прабългарски племена, населяващи различни територии, пръснати от земите между Черно и Каспийско море до териториите около Балатонското езеро в днешна Унгария и Италия. В тях се разказва за хуногури, оногури, уногондури, котраги и кутригури. Според Прокопий Кесарийски в средата на VІ в. сред народите, населяващи Северното Черноморие и Приазовието на запад от Азовско море и р. Дон, живеят кутригурите, а източно от тях – утигурите. Най-вероятно става дума за два големи военноплеменни съюза, обозначавани по-късно с имената на тези две племена. През VІІ в. историята на едно от прабългарските племена – уногондурите, се преплита по-тясно с Византия и информацията във византийските извори става по-обилна. Безспорен е фактът, че в езика на прабългарите има както тюркски и монголски думи, така и такива с ирански произход. По своята езиково-етническа принадлежност древните българи са тюрки, които са се смесили със сродните на тях етнически групи, а също така и с ираноезични племена. Прабългарите, както всички тюркски народи, имат лунен календар, състоящ се от цикъл от 12 години, всяка от които носи името на почитано животно: І – сомор (мишка), ІІ – шегор (вол), ІІІ – вер, бер (тигър), ІV – дванш (заек), V – неизвестно (вероятно дракон), VІ – дилом (змия), VІІ – мор [им] (кон), VІІІ – текуч (овен), ІХ – неизвестно (вероятно маймуна), Х – тох (кокошка), ХІ – етх (куче), ХІІ – дохс (свиня). Календарът най-вероятно е заимстван от високоразвитата в древността китайска култура.
15.03.2013 17:10
Завършил е история и археология в СУ “Св. Климент Охридски”.
Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на СУ.
Бил е директор на Националния исторически музей. Бивш шеф на дом “Витгенщайн” във Виена.
Носител на международна “Хердерова награда”.
От 2003 г. е академик. Автор на повече от 50 книги.
Прабългари
Първото писмено сведение, в което прабългарите са отбелязани със своето народностно име – Vulgares, е Анонимен Римски хронограф от 334 г. В него се посочва, че са народ, който живее северно от Кавказ, в земите на днешен Казахстан.
Различни исторически свидетелства от края на ІV в. насам съобщават за отделни прабългарски племена, населяващи различни територии, пръснати от земите между Черно и Каспийско море до териториите около Балатонското езеро в днешна Унгария и Италия. В тях се разказва за хуногури, оногури, уногондури, котраги и кутригури.
Според Прокопий Кесарийски в средата на VІ в. сред народите, населяващи Северното Черноморие и Приазовието на запад от Азовско море и р. Дон, живеят кутригурите, а източно от тях – утигурите. Най-вероятно става дума за два големи военноплеменни съюза, обозначавани по-късно с имената на тези две племена. През VІІ в. историята на едно от прабългарските племена – уногондурите, се преплита по-тясно с Византия и информацията във византийските извори става по-обилна.
Още древните хронисти свидетелстват, че всички прабългарски племена са родствени и имат общ произход, за който различни учени вече десетки години изграждат различни хипотези. В основата си тези хипотези се основават на езиковедски анализи.
Безспорен е фактът, че в езика на прабългарите има както тюркски и монголски думи, така и такива с ирански произход. По своята езиково-етническа принадлежност древните българи са тюрки, които са се смесили със сродните на тях етнически групи, а също така и с ираноезични племена.
1/ Защо Аспарух идва точно тук!2 При положение, че е изпратен елитът на ромейската армия. Той пък защо е изпратен? Имат много по -просто решение, изпробвано!?
2/ Защо са посрещнати така от тъй-наречените славяни? Това е необяснимо, още повече за нравите в него период. Как така източния език на протобългарите изчезва без следа, при положение ,че са водещи?!
Има и други, не по-малко съществени, но и това е достатъчно засега
15.03.2013 20:51
Д-р Божидар ДИМИТРОВ
Няма научен институт в света, който да не приема, че античните македонци са гърци. Това личи не само от имената на царете (гръцки), не само от самоопределянето им като гърци, но и от факта, че Филип и Александър Македонски работят за една гръцка политическа идея - обединението на стотиците гръцки градове държави в единна империя. Тази империя трябва да постигне две важни политически цели. Да спре войните между гръцките градове държави и да се противопостави на Персийската империя, чиито агресивни действия през VI-IV в. пр.Хр. застрашават гръцката независимост. И Филип, и Александър успяват в действията си, подкрепяни от не малка част от гръцкото общество. Царствата, които възникват на територията на Александровата империя след смъртта му и над които застават “македонски” пълководци като Антиох, Птолемей и Лизимах, се наричат елинистически (т.е. гръцки) царства, а периода на съществуването им (края на IV-I в. пр.Хр.) - елинистически. Там цъфти гръцката образованост и култура, най-високата в света в тази епоха, постигнала интересна симбиоза с персийската и египетската цивилизация. В Александрия се появява и най-голямата библиотека в света - 600 000 тома. На гръцки език - не на македонски, какъвто и тогава, и днес не съществува. Династията на Александър е претендирала, че произлиза от Херакъл, че е дошла в Македония от южния гръцки град Аргос и че е елинска, поради което е получила право да участва в допускащите само елински атлети Олимпийски игри, а това е станало във времето на Александър I Филелин, тоест около 150 години преди раждането на Александър III Велики. Филип II, бащата на Александър III Македонски, е печелил поне три състезания в Олимпийските игри. Идиотските македонистки исторически тези днес получават отпор не само от учените по цял свят, но и в самата Македония - нещо, което не се бе случвало 65 години. Експрезидентът Бранко Цървенковски онзи ден каза, че “античният македонизъм е обречен на тежко историческо поражение”. А експремиерът Любчо Георгиевски иронично забеляза, че следващата стъпка на управляващите ще бъде да открият “антични югославяни”.
15.03.2013 20:53
15.03.2013 21:04
Думата “Македония” — да, името, което мислите, че въплътява вашата национална идентичност — лингвистично е от гръцки произход. Неговата етимология е следващата: жител на древния “Македнон”, в древните гръцки е “Македнос” (например, Херодот, Истории, книга 1, § 56: “Makednon kaleomenon”). Коренът “Мак-” идва от “Макос” , дорийска-гръцка форма за “микос”, (в атически гръцки) дума която означава “дължина” (в древногръцки език и в съвременен гръцки език).
Накратко, “Македнос” означава “висок човек”.
В съвременнен гръцки език, “makrys” означава “дълъг”. Същият този корен е източника на английската представка “macro-”, която определя много думи и ги придобие значението на “дълъг” (macro•biotic [макробиотична], macro•instruction [макроинструкция]) или значението на широкото (macro•cosm [макрокосмос],macro•molecule [макромолекула]).
Името на Александър — Да, същият Александър (III Македонски, “Велики”), чието име сте използвали неотдавна за да наименувате вашето международно летище — също е име е от гръцки произход. “Александър”, е едно име което за вас се изглежда напълно непрозрачно, това име се състои от две части на гръцки език:
“Алекс-” е префикс, което означава “защитник”, така по този начин ние имаме думи в съвременния гръцки език като “алексисферо”, (“бронирано”, защита от куршуми), “алексикеравно” (“гръмоотвод”, защита от гърмове), и “алексиптото” (“парашут”, защита от падане).
И “андър” идва от гръцки “aндрос”, родителен падеж на думата “мъж” (андрас). Омир започва Одисея по този начин:“Андра ми еннепе муса политропон...”: “Кажи ми, муза, за този гениален мъж...”.
На английски ези, коренът andro- преминала в думи като “androgynous”, “android” и още няколко.
Накратко, “Александър” означава: “Защитник на мъжете” — но само на гръцки означава това! В твоя славянския език абсолютно нищо не означава, защото думата произхожда от гръцки език и няма славянски произход.
Искате ли някоя справка за предишното ни изказване ? Защото “александрос” е една старогръцка дума (не само едно име), съществува запис в речника на Liddell & Scott, най-авторитетен речник, “майка на всички древногръцки речници”. Ето записа за дума “аleksandros” в Liddell & Scott. Значението е: “defending men” = “защита на мъжете”.
Но и всяко друго известно древно македонско име прозихожда също от гръцки език ! Например: вземете името на Филип (бащата на Александър), който е започнал разширяването на древната Македонска територия.
Това е също гръцко име. В гръцкия език “Филиппос” се състои от две части:
Представката “фил-“, което означава “имам влечение към нещо/някой”, или “съм приятел”. Този корен, преминал в думи като “философия”, “филантропия”, и дори в думи “Филаделфия” и “Филипини”.
И наставката “-иппос” (кон). Този корен е преминал на латински като “hippo-“ (първоначална буква h е предаване на произношение на гръцката точка – thaseia, признак за грубо дишане), и затова има в английски език думи като “hippopotamus” (хипопотам, “кон на река”) и “hippocampus” (“морско конче”).
“Този, който обича конете”, това означава “Филипос” на гръцки. Хайде сега, обясните ми моля, от къде идва името Филип на славянски език?
Може би, бихте искали да анализирам името на други големи «Македонци»: Аристотел — един от най-известните философи на всички времена, нали? Той е роден в Стагира, град в Южна Македония (по-специално в Халкидики), в случай, че не знаете този факт. Искате ли да знаете, че името му, също се състои от две гръцки съставки, “Аристон” и “Телос” ? Или може би да предпочитате други имена като Антипатър и Пердикас, и по-нататък всяко македонско име, че е известно на човечеството?
Вижте, аз знам, какво вашите неисторически историци твърдят: че Македонският е бил един различен език, не бил гръцки, и че Александър е говорил на хората си с този различен език. Но мисля, че време е да пораснете и да разгледате доказателствата: няма нито един древно македонско писание, открито в археологически обекти, което да не е на гръцки, или, че намеква за един език различен от гръцкия. Всички македонски имена са гръцки, като вече е обсъдихме. Хората на древна Македония са разбрали атически гръцки, ние знаем това, защото, например, театралните пиеси на Еврипид които са били изпълнени в Македония, и естествено хората които присъствали на тези пиеси ги разбирали.
(Няма доказателства, на преводите на тези пиеси в древността).Нещо друго е, че с завоеванията на Александър в Азия и Северна Африка езика който беше разпостранен е гръцки език и не някакъв предполагаем македонски език, въпреки, че армията на Александър бил македонската армия.
(Смятате ли, че македонците искаха да разпостраняват един чужд и не техния език?). Заради Александър Гръцки език е станал lingua franca (“общ език”) на народите в средиземноморския свят по време на наречената “елинистическа епоха” (последните три века преди Христа), и затова Новия завет е написана на гръцки.
15.03.2013 21:19
Това са 1000 години след смъртта на Александър! Какъв вид отношение може вие да имате с древните Македонци?1) Вие сте славяни, а славяните не са обитавали Македония преди 6-7-ми век, и 2) Славяните които са обитавали на географския регион на Македония преди Втората световна война са били известни като Българи. Искате ли други доказателства ? Какво по-добро доказателство може да намерим от думите на твоите предци? Ето един цитат от Кръсте Мисирков:
“Мнозина ќе се запрашаат: За каков национален сепаратизам овде се зборува? Не се мисли ли да се создава сега нова македонска народност? Но тоа нешто е вештачко и како такво ќе трае ден до пладне. Ами каква нова, т.е. македонска народност, кога ние, нашите татковци, дедовци и прадедовци се викале Бугари?”
Това е писано в книга на Мисирков “За Македонски Работи”. Най-интересното е, че Мисирков който е роден в град Пела (Постол на Български) в последните години на животу му е казал "Дали ние наричаме себе си българи или македонци не е от значение, защото ние винаги ще се отделяме от сърбите и ще имаме българско самосъзнание". Мисирков избира българско гражданство, и работи в София за една по-велика България до неговата смърт през 1926 година.
Сега какво ще кажете ?
Ако искате допълнителни доказателства, четете история: за византийския Император Василий II, който е наречен “Българоубиец” (и не “Македоноубиец”), защото славяните които са били убити от него в Македония (сегашната гръцка Македония), са били известни като Българи, и не Македонци. Македонците са всички онези, които са обитавали географския регион на Македония: Гърци, Българи, Турци и други народи. Напротив, Василий II — който говорил Гръцки език — и предците му са били известни като “Македонската династия” на Византия, всички са били Гърци от Македония.
Преди Втората Светона война, никой не е говорил за Македонците като народ, с изключение на няколко революционери като Кръсте Мисирков, които искаха да се откъснат от други Българи и са търсили безнадеждно за ново име, но не можаха да убедят мнозинството на вашите предци, че са смятали себе си за Българи.
Ако искате да разберете, как идеята за Македонски народ е създаден в съзнанието на родителите си, не търсете повече, погледнете какво е станало по времето на бивша Югославия, там където е управлявал този силния мъж и главен архитект на една желязна диктатура, маршал Йосип Броз Тито.
Тито е бил този, койте е въвел с постановления идеята за “Македонците” които са обитавали южниата част на Югославия, и това го е направил заради три причини:
Да ви разделя от бълггарските роднини, така че Българя да не предявява никакви претенции в югославската територя в основа на родство.
Той е искал да бъде способен да предяви претенции над цялата географска област на Македония, тъй като той е твърдял (а после и вие) че е “населявана от македонци”.
Да намери начин да дойде близо в Егейско море, след като обедии целия географски регион на Македония и да я прави провинция на Югославия.
Много лошо за него, той успя само в първите две цели. Но вашите родители, индоктринирани в комунистическия режим на Тито, се глътали цяла стръвта, и вярвали, че са “Македонци” и не Българи. И вие, деца на тези хора, сте израснали интокринрани, че сте “Македонци” и нищо друго. Тенденцията на комунизма да промени миналото е добра известна.
Но човеската интелигентност е по-силна от всяка идеология. Така че, вие, като интелигентни хора, можете да се опитвате да учите историята си (но от независими източници) и да научете повече. Може би тогава да сте способни да разберете малко по-добре защо гръцките ви съседи се чувстват обидени и потиснати от вашите твърдение.
Сега за Аристо: Ари, на тебе оставям да решиш какви са византийските митничари-гърци или някакви други. Защото разправя се до ден днешен, че голям алъш-вериш направили с тюрките, още имало от парите им в швейцарските банки!
15.03.2013 22:49
Република България, Министерство на външните работи
http://www.mfa.bg/embassies/greecegk/bg/635/index.html
Генерално консулство на Република България в Солун, Гърция
Адрес: ул. Н. Ману N12, ул. Е. Абот N1
Пощенски код: 54643 Солун
Телефон:+30 2310 829210;+30 2310 869 495
Тел. за спешни случаи:+30 6973 550133
Факс: +30 2310 854 004
E-Mail: Consulate.Thessaloniki@mfa.bg
15.03.2013 22:55
16.03.2013 07:20
http://theseus.proclassics.org/node/164
Иван Вазов, Омир (преводачески увод)
Из всичките велики имена, които вековете са прославили, ни едно не свети тъй бляскаво, както името на старий Омира. За древните, и за елините, Омир беше повече нещо, отколкото само поет; той беше отец на поезията, славен представител на народний гений, верен отклик на древните предания, вдъхновен разказвач на великите събития на миналото, животворен източник на всичко прекрасно и истинно.
Неговите безсмъртни произведения, пени по общите места, разгледвани от философите, изучвани от поетите, тълкувани от многобройни поколения критици, запечатаха в умовете удивление към старогръцката литература, пълна с сила и живот.
Двете поеми, които хвърлят такъв непомрачим светлик връз лицето на Омира, са „Илиада“ и „Одисея“. В първата се описва обсадата от гръцките царета на малоазиатский град Троя; а във втората скитането на Одисея подир разорението на казаний град. В них се прославят два идеализирани гръцки типа, които напълно изображават националний характер на елините.
В Ахилеса са олицетворени храбростта, пъргавината, любовта към славата и към войната, която повдигна много високо тоя народ, съединена с любовта към прекрасното му отечество. Одисей е олицетворение на умът, хитростта и прозорливостта.
„Илиада“ и „Одисея“ за елинский мир бяха същото нещо, каквото библията за христяните. Главното място във възпитанието на гъркът принадлежеше Омиру.
Поемите, които се родиха в малоазиатските колонии на ионическото гръцко племе, станаха достояние на цяла Елада. Поетите черпеха от них вдъхновенията си, художниците зимаха сюжети за произведенията си, философите – правила на висока мъдрост, историците и географите се опираха на Омир, като на неопровържим свидетел, дори държавите, в оправдание на своите притязания въз разни местности, отнасяха се към Омировите стихове, и за тая цел ги преправяха.
Великите люде на Гърция се хвалеха със знанието и изучението на тия поеми; стиховете от „Илиада“ и „Одисея“ минаха в пословици. Омир беше идеал на мъдростта, поет, учител и пророк на древний мир. За всичко това той е обязан на чисто человеческото си миросъзерцание; хуманизмът се вижда не само в героите му, но и в боговете, които в „Илиада“ вълнуват същите ония страсти, които вълнуват и човеците: злобата, гневът.
Само в Одисея боговете изгубват човеческите си недостатки и се ръководят от чисто нравствени побуждения; изображението характерите на Омировите герои е изумително вярно и се отличава с пластичност, както и описанието на събитията и местата.
Ето защо значението на Омира не се накърни през толкова века, а в епохата на възражданието на науките и изкуствата възкръсна с първий си блясък у европейските народи, чужди на елинский дух. Подир Омира до такава всемирна известност достигнаха само Данте и Шекспир.Езикът, на който са писани двете споменати поеми, е старото гръцко ионическо наречие, обогатен с голямо число образи, речи и поетически изражения: слогът Омиров е обикновено лесен и чудно ясен, както и мислите му.
Но мнозина от древните се силеха да налучат там някой скрит смисъл, някаква алегория.
Освен поменатите две поеми Омир е написал и третя – хумористическа Ватрахомахия, или боят на жабите.
Омир е преведен от старогръцки почти на всичките литературни езици.
Няколко опита за превожданието му станаха и у нас, именно: от Пърличева (първите песни на „Илиадата“ в „Читалище“, преведени скратено и на македонско наречие); от П. Р. Славейкова (тоже началото, преведени по образът на народните песни, в „Наука“); от Велиева (цялата „Илиада“), преведена без просодия и с ритми.
Откъслекът „Хектор и Андромаха“, който иде по-нататък, представлява приблизително образът на стихът, в който са написани „Илиада“ и „Одисея“.
Иван Вазов
16.03.2013 07:28
GRACIAS GRECIA - Video Febr 2013
"Gracias, Grecia" Nuestra herencia ("Thank you Greece" Our heritage),
Reportaje emitido y realizado por la televisión autonómica "7 Región de Murcia" el 11 - 02 - 2013. Entrevista a Arístides Minguez y Pedro Pruneda
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=Rc9RnwPXoJ0
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=YiRSvCMMPoI
16.03.2013 07:37
ТАКИВА ГЛУПОСТИ И ПРОСТОТЙИ МОЖЕТЕ ДА ГИ РАЗПРОСТРАНИТЕ ПРИ МИКИМАУСЕДОНЦИТЕ КОИТО СПЕШНО СЕ НУЖДАЯТ ОТ ИСТОРИЯ, А НЕ НА МЕНЕ ДЕТО ЗА 1 ЦЯЛА ГОДИНА СЪМ ПРЕВЕЖДАЛ ОТ СТАРОГРЪЦКИ НА НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ НА ПОБЪЛГАРЕН ГРЪЦКИ ЕЗИК "ОРФИЧЕСКИТЕ ХИМНИ" КОЙТО СА БИЛИ НАПИСАНИ ПРЕЗ 6-ТИ ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА НА СТАРОГРЪЦКИ ЕЗИК, КОГАТО ВАС ПРАБЪЛГАРИТЕ И СЛАВЯНИ ВИ НЯМАЛО НА СВЕТА ДОРИ КАТО СПЕРМАТОЗОЙДИ ИЛИ АКО ВИ ИМАЛО НЯКЪДЕ ПО КАЗАХСТАНСКИТЕ СТЕПИ СТЕ СЕ ЛЮЛЕЛИ НА КЛОНА ХВАНАТИ С ОПАШКАТА КАТО ДИВИТЕ МАЙМУНИ-МАКАЦИ И ЛАЕЛИ КАТО КУЧЕТА И МЯУКАЛИ КАТО КОТКИТЕ БЕЗ ПИСМЕНОСТ И АЗБУКА ЧАК ДО 9-ТИ ВЕК СЛЕД ХРИСТА!
16.03.2013 07:57
Шуменски Университет
Надка Николова е родена в гр. Шумен на 17 март 1955 г. Преподава в ШУ "Епископ Константин Преславски". Доктор по филология (1996). Научните й интереси са в областите: езикова култура, история на новобългарския книжовен език, теория на книжовните езици, социолингвистика, съвременна, историческа и съпоставителна лексикология, лексикография, сравнително славянско езикознание. Автор е на "Българската анатомична терминология през Възраждането (1824-1878)" (2003), "Езикова култура" (1996; 2002), както и на много статии в научния печат.
”Гръцкият е езикът, казва Р. Попович в предговора към Христоитията си от 1837 г., на който тогава всички образовани българи “хоратуват, и на всяк ден четат и пишат, и без него не можат (Родолюбивий 1992: 76). Гръцкият език е бил езикът на образованието и културната комуникация за цяло поколение възрожденски интелектуалци. За тях гръцкия език е бил културно есперанто, общият литературен и научен език на народите от Югоизточна Европа, подобен по значение на латинския език за западните страни. Както казва проф. Ив. Шишманов, те са го владеели по-добре и по-свободно от матерния си език (Шишманов 1903: 430). В “Книговище за прочитане” от 1874 г. Богоров споделя: “Още и до днес между нас има такива учени, на които, дотрябва ли нещо да напишат български, те го сключат изпървом на гръцки, а сетне го превеждат на български” (Богоров 1874/75: 2). Гръцкият език се оказва в ролята на посредник в културната адаптация на българското общество към съвременната буржоазна цивилизация през първата половина на века. Броят на селищата във вътрешността на България обаче, в които гръцкият е доминиращ в училищните програми, е внушителен. През 1830 год. се открива и първият гръцки университет в Атина, който става особен притегателен център за жадните за образование млади българи.Гръцките училища стават притегателни центрове за образование на младите българи и ревностни разпространители на елинистичните идеи. Не случайно възпитаници на гръцки училища са най-изтъкнатите дейци на Българското възраждане: д-р Н. Пиколо, д-р П. Берон, д-р Ив. Селимински, В. Априлов, Г. С. Раковски, С. Доброплодни, д-р Ив. Богоров, Д. Душанов, Г. Кръстевич, П. Бобеков, К. Фотинов, Ст. Чомаков, Ив. Добровски, Ив. Момчилов, Н. и Д. Михайловски, Р. Попович, Д. Миладинов, Гр. Пърличев, Ат. Богориди, Ст. Богориди и мнозина други.От друга страна обаче, липсата на светско българско училище “остава незащитен проход за проникване на гръцкото влияние” (Радкова 1986: 30). Петър Берон не само че използва гръцкия въобще като писмен език (напр. писмото му до котленци за уреждане на учебно дело в града е написано на гръцки), но и разговаря на гръцки език на философски и въобще научни теми. В спомените си за д-р Берон М. Балабанов споделя: “мене ми се струва като че да съм още при него и да го слушам да ми разправя убедително ту на български, по котленски, ту на гръцки, по филибешки, за своите открития по небесната физика” (Балабанов 1899-1900: 11). Така главен посредник между българите и идеите на модерния свят за дълго време остава Гърция. На гръцки пишат художествени, научни и педагогически произведения, защото не са знаели писмен български език, мнозина от тях: Ат. Богориди (внук на Софроний Врачански), Александър П. Куртович (Зоирос паша от Пловдив), Никола Пиколо, Гр. Пърличев, братя Сим. и Мих. Христови от Стара Загора, Ив. Симеонов и Ант. Цанков, съставители на гръцки христоматии, и мн. др. (Стоянов 1978: 107).
17.03.2013 09:39
Значение на изучаването на старогръцки език
Гръцкият език има 2500 години история. Той е в основата на европейската цивилизация, като норма. Изчислено е че по-всичките европейски езици има около 54.000 гръцки думи. А на речника на Уебстър на англйиски език има 45.000 гръцки думи. Влиянието на старогръцкия върху старобългарския и среднобългарския език е много силно. Има 3 периода в развитието на езика: 1) старогръцки език 2) средногръцки език (византийски език) 3) новогръцки език. На база на старогръцкия може да се реконструира как са се развили другите езици, за които няма толкова знания към момента. Основни характеристики на гръцкия език:
1. езиково единство, което се е запазило от отделянето на езика като самостоятелен до сега (~ 3000 години); много малко езици по света го имат.
2. непрекъсната традиция (устна и писмена)
3. едновременно използване на езикови форми, създадени в различни периоди: 40% от лексиката на Омир се ползва и днес на новогръцки.
4. изключително гъвкав.
5. огромни словообразувателни възможности, по-големи дори от тези на немския език.
17.03.2013 09:46
Старогръцки или византийски език
гл. ас. д-р Анета Димитрова
Значителна част от старобългарската литература е превод от гръцки, а структурата и особеностите на гръцкия език са повлияли върху езика и стила дори на оригиналните старобългарски съчинения. Познаването на езика на оригиналите е необходимо и полезно за всеки специалист по средновековна българска литература и култура.
Курсът по старогръцки или византийски език е предназначен за начинаещи и дава основна представа и умения за четене и превод на старогръцки и средновековни гръцки текстове. Основна цел е усвояването на умения за работа с таблиците на склонението и спрежението, както и за превод с помощта на речник и други помагала. При група от напреднали студенти се поставя акцент върху особеностите на византийския език и разликите му спрямо класическия старогръцки. След усвояването на основни знания по граматика се четат оригинални текстове, които имат старобългарски превод. Коментират се и особеностите на превода.
Простете и простено да ви бъде.
17.03.2013 18:08
17.03.2013 18:09
"Ако случайно, подведени от порнографско любопитство, попаднете в някой автохтонистки форум или блог, ще се натъкнете на брутален историко-филологически сленг, който може да съсипе вярата ви в здравия разум. Кратка разходка из такъв виртуален сексшоп с езикови играчки за предизвикване на болка и разнообразни унижения може да даде решителен тласък на вашето историческо депрограмиране, ако по някаква причина сте заседнали в някаква последователна теория. Бедата е, че този инфернален кипеж от „научни” безумия, тази идиотска умствена сяра контролира позициите на дилетантската „съвест”. Авторите пишат и треперят пред страшния съд на електронната Жакерия. Готова е да ги линчува. При слабо отклонение от тракийския умствен канон получават мълниеносно квалификацията „комуноид” или "предател". Подсвирване за сбор на кучетата. Следва дълбинна „аналитична” оргия от орално-канибалски и анално-садистични прозрения, които трябва да ви довършат или да ви доведат до шок и орфическо просветление. Порнографският линч е патриотична инициация. Това, което „родолюбивото” електронно население практикува тук под кодовото име „да си върнем истинската - разбирай величавата - история”, е конспиративистко-уфологична метаморфоза в имбецилен вариант. Нека не бъда разбран погрешно: проблемът не е в траките, а в тракоманите и то не във всички, а в повечето. Проблемът е в господството на ултрапатриотизирания лумпен и в неговата наглост. Тракоманите трябва да бъдат изоставени, това е препоръката, ако позволите. ”Расставаюсь с вами вечным расставанием”, е казал Розанов. Не бива да се занимаваме с обслужване на пустото."
Их, тези тракомани - не ги оставихте да си живуркат...Ще видите вие - като се намери трако-славянското писмо - ще ви питам тогава....
17.03.2013 18:23
М. Ростовцев
Времето след Александър обикновено се счита епоха, през коятогръцката цивилизация заедно с гръцкия език се сляла с източната, и новата гръцко-източна цивилизация става цивилизация на целия културен свят. Както вече изтъкнахме, гърците и елинизираните
негърци образували висшата класа в новите елинистически държави, класа, която говори гръцки език, която живее еднакво, с еднакви интереси, с едно и също образование и възпитание.Обаче тия гърци и елинизирани негърци си останали малцинство и отчуждени от грамадните маси на населението. При такива условия е мъчно да се предположи източната цивилизация да е могла силно да влияе върху гръцкото творчество.И наистина, такова влияние почти не виждаме. Гръцката литература, гръцкото изкуство, гръцката наука си остават гръцки и след Александър. Източното влияние личи най-силно само в областта на религията, в която много източни идеи стават достояние и на гръцките слоеве от населението. И тъй, цивилизацията на така наречения елинистически период в основата си е гръцка цивилизация. Къде е силата й и какви са особеностите й? Гръцкият гений си останал все тъй творчески, какъвто бил и по-рано, и на много места създал ценности с не по-малка стойност от създадените пак от него през V и IV в. Гръцката цивилизация през това време, разбира се, изменила характера си, но го изменила по линиите, набелязани от самата нея още в IV в. пр.Хр. Атина още в IV в. проявяваше стремеж да създаде общогръцка цивилизация и успя да достигне много в тази насока. В III в. пр.Хр. това дело е вече завършено.
Гръцката цивилизация наистина станала световна и обща за всички, които в границите на античния свят живеели културен, т.е. градски живот. Жителите на градовете сега говорят само гръцки език, който мълчаливо се признава от всички за единствен език на културните люде. И пак само онзи, който е получил такова гръцко образование, който е могъл да чете Омир, Платон и Софокъл, да се наслаждава от комедиите на Менандър и от съвременната изтънчена музика, само той се смятал културен човек. Всеки, който е изостанал от тази обща култура, бил варварин без оглед на това, дали живее извън пределите на елинистическите държави или вътре в тях. И още по-характерно е, че гърците сами никому не налагали своятацивилизация. Те не познавали и не разбирали какво е тованасилствена елинизация. Гръцката култура извоювала световния си характер и била всеобщо призната преди всичко благодарение на нейното съвършенство, а след това вече благодарение на обстоятелството, че била култура на господстващата и управляващата класа от населението. Един от малкото опити насилствено да се насади гръцката култура, опитът на Антиох IV в Юдея, завършил с пълна несполука и довел работите до рязка национална реакция между юдеите и почти до пълното им религиозно и културно обособяване. При такива условия гръцкото творчество, много естествено, изгубило вече напълно местния си характер, не е вече творчество само на отделни гръцки градове, а става Общогръцко творчество. Поетите в Александрия и в Атина не творят сега само за ограничения кръг — жителите на своя град, а творят за всички, които по целия свят живеят гръцки живот, говорят и мислят по гръцки. Гръцките философи още много отдавна бяха започнали да говорят за човека въобще и за този именно човек сега работят писателите, музикантите, учените и художниците.
Достъпът към елини етическата цивилизация бил широко отворен за всички, които могли и имали желание да се приобщят към нея. За пръв път сега възниква понятието хуманност (латинското humanitas), понятието за всичко онова, което е свойствено на един културен човек, т.е. на един грък, за пръв път сега възниква и представата за цивилизован свят. Омировата фигура върху знаменития релеф на Архелай от град Приена в Мала Азия, фигура, увенчана с Вселената (ойкумене, orbis terrarum) и Времето, много недвусмислено подчертава основната идея на елинистичсската humanitas: бащата на тази humanitas, т.е. на гръцката цивилизация, Омир, я е създал за вселената и за вечни времена. Бъдещето доказа, че гордостта на елинизма с миналото си и с настоящето си не е била нещо преувеличено. Силата на гръцкия гений е изиграла своята голяма роля не само за създаването на гръцката култура. Тя личи и в заразителността й, личи в това, че влиянието й не се ограничило само с пределите, до които въобще стигнала гръцката нация. Гръцката цивилизация не по-малко повлияла със своята заразителна сила върху изграждането и на западноевропейската цивилизация, предимно в Италия, а отчасти в Галия и в Испания. Латинската култура на Италия и на Запада е един от клоновете на гръцката култура от III и от следващите векове пр.Хр.; не робски копия, не подражание, а самостойно национално развитие на елинските идеи, на елинското изкуство, на елинската литература на латинския Запад, и приобщаване на тоя Запад към градския живот на елинския Изток с всичките му външни особености. Но какво ново е внесъл елинизмът в съкровищницата на гръцката цивилизация? Кое е онова, което ни дава право да гледаме на елинистичсската цивилизация като на творческа? Нека се спрем преди всичко на религията. Главната особеност на гръцката религияпрез това време е по-тясното сливане на понятията религия и нравственост. Не малко помагат за това и философията, особено стоицизмът, и литературата, която усърдно разглежда въпроси от обществения и личния морал, и срещата на гръцките религиозни възгледи с източните религии. Всичко това, взето заедно, подготвя почвата за високото нравствено-религиозно учение на християнството. Интересно е да отбележим, че пак по същото време в областта на религията се слага на първо място и въпросът за смъртта и живота на онзи свят, въпрос, свързан от своя страна с въпроса за поведението на човека през време на живота му пе само в областта на религията, но и в областта на нравствеността.
Елевзинските мистерии на Деметра, съчетани с формите на орфизма, поставили тези въпроси в центъра на религиозното си откровение. През епохата след Александър Велики мистериите се разпространяват по целия гръцки свят, прониквайки в Египет, в Италия, в Сицилия и в далечните колонии по бреговете на Черно море. Орфически златни листове с текстове, чието съдържание е какво очаква човека след смъртта, са намерени в гробници от епохата на ранния елинизъм в южна Италия и в гробове на жители от остров Крит. Но, от друга страна, грубостта и чувствеността на източните мистерии действат отрицателно върху душата на гърка. Ето защо, възприемайки източни култове, гърците се стараят да влеят в тях своите нравствени и религиозни идеи, стараят се да смекчат примитивната грубост на обреда, с една дума — да ги елинизират. За това проникване на книгата в живота на елинистическия грък убедително свидетелстват намерените книги и отделни листове от книги в частни къщи и гробници на гърци, които са живели в градовете, пък дори и в села на Египет. Благодарение на него голяма част от гръцката и особено от класическата, т.е. доелинистическата, литература е запазена и до наши дни. Нека отбележим още и това, че през елинистическата епоха за пръв път се появяват и преводи на религиозни книги на Изтока Първият превод на Библията на гръцки език е направен в Птолемеевата Александрия. Намерили се историци, напр. Тимей, които за пръв път сега се заловили с нова задача — със задачата да събират и подреждат сведенията за историческите съдбини и на Запада, особено на Италия. Един от Аристотелевите ученици — Дикеарх, написал първия общ очерк върху културното развитие на Гърция под заглавие „Животът па Елада“. За жалост, от цялата тази огромна маса исторически произведения на елинистическата епоха до нас почти нищо не е дошло. Много по-добре ни е позната елинистичсската градска архитектура.В последно време бяха изследвани и изучени редица градове, някои от които са основани, а други напълно преустроени именно презелинистическата епоха, в Мала Азия (Пергам, Милет, Приена, Асос, Магнезия на Меандър), в Сирил, Египет, в Италия (Помпей) и в Сицилия. Навсякъде личи колко грижливо и научно са планирани тези градове, колко правилно са разпределени отделните градски квартали и с какво внимание са избрани местата за обществените площади и сгради. Голяма рядкост е да се намери някой град от доелинистическата епоха с правилна планировка, но през елинистическия период това става вече правило. За пръв път през елинистическото време се оформят и определени, навсякъде повтарящи се типове за градски обществени здания: зали за заседания на градските съвети, на гражданските съдилища и за събралия на цялото гражданство, театри, концертни зали, пазари, борси, фарове, гимназии и палестри, стадиони и хиподроми. Най-после, пак през елинистичсската епоха архитектурното изкуство се залавя да строи удобни и красиви частни къщи с портики, дворове и вътрешни градини. Нека изтъкнем още и това, че пак архитектите от елинистическия период първи се научили да строят за късо време леки, но грамадни и красиви, чисто декоративни постройки за тържества и празненства на елинистическите царе.
Да се заблуждава човек е приемливо, човешко е, но да упорства в заблуждението си и да нарича бялото - черно е диагноза!
17.03.2013 21:04
Да се заблуждава човек е приемливо, човешко е, но да упорства в заблуждението си и да нарича бялото - черно е диагноза!
Да се заблуждава човек е приемливо, човешко е, но да упорства в заблуждението си и да нарича бялото - черно е диагноза!
(греч. Troia, Ilion)
греческий город в северо-западной части Малой Азии на холме Гиссарлык, близ р. Скамандр. Т. была политическим центром Троады в III - II тыс. до н.э.; известна благодаря греческому эпосу о Троянской войне. Остатки Т. были обнаружены в 1865 г. Г. Шлиманом, затем на этом месте неоднократно проводились раскопки.
Археологи открыли слои эпохи бронзы и железа, благодаря чему удалось установить, что в 3000 - 2500 гг. до н.э. Т. была крепостью со стенами толщиной ок. 3 м, ее жители занимались земледелием и скотоводством, а также выплавляли медь. После пожара (ок. 2500 г. до н.э.) Т. была отстроена заново со стенами толщиной до 4 м, укрепленными башнями. В последующие годы наступил очередной расцвет Т.; она стала резиденцией басилея, дворец которого находился на акрополе. Жители пользовались гончарным кругом, развивалось ткачество. В 2200 г. до н.э. Т. снова горела. Наивысший же расцвет ее экономической жизни приходится на 1800 - 1300 гг., когда в хозяйстве стали использовать лошадей; возникли новые приемы строительной техники и изготовления керамики, широко распространилось производство бронзы. После пожара во время Троянской войны (ок. 1200 г. до н.э.) Т. была снова разрушена и больше уже не смогла достичь прежнего уровня. Ок. 700 г. до н.э. на ее месте греки основали Новый Илион.
Блаватская Т.В. Ахейская Греция. М., 1966; Ельницкий Л.А. Результаты американских раскопок Трои // ВДИ. 1946. № 3; Кравчук А. Троянская война. М., 1991; Mьller W. Troja. Wiederentdeckung der Jahrtausende. Leipzig, 1972.
(И.А. Лисовый, К.А. Ревяко. Античный мир в терминах, именах и названиях: Словарь-справочник по истории и культуре Древней Греции и Рима / Науч. ред. А.И. Немировский. - 3-е изд. - Мн: Беларусь, 2001)
* * *
Местоположение Трои было открыто в 1873 немцем Генрихом Шлиманом, исследователем-любителем Гомера, не имеющим никакого археологического опыта, решившим, что по описанию в "Илиаде" это должно быть на месте современного холма Гиссарлык на северо-западе Турции, примерно в четырех милях от Дарданелл. Последующие раскопки позволили различить девять разных слоев, из которых Троя-VII носила следы пожара, и общепринято идентифицировать ее с Гомеровой Троей, царем которой был Приам. Известно, что после разрушения, описанного в "Илиаде", Трою отстроили заново - как греческую колонию, известную как Илион; город процветал вплоть до 4 в.
(Современный словарь-справочник: Античный мир. Cост. М.И.Умнов. М.: Олимп, АСТ, 2000)
17.03 18:49
ГРЪЦКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ПРЕЗ III И II В. ПР.ХР.
М. Ростовцев
18.03.2013 17:31
15.03 16:55
Всички факти в нашата история показват, че ние сме тюрки. Всичко останало са някакви хипотези.
Стоян Динков: Османската империя спаси българския народ
15.03 19:23
В древността движението на народите е било голяво. Вождът взема решение и племето тръгва. Със сигурност траките на няколко вълни в течение на столетия са прехвърляли Дунава. Отделени във времето са получили и различни имена-кимери , скити и т.н.
18.03.2013 20:32
През 568 г., докато Истеми воюва с ефталитите в Согд, 10 000 българи-кутригури подлъгват 20 000 авари-тюрки и заедно дезертират на запад. Стигат до Панония, тюрките изобщо не са знаели дотогава за западните земи, както става ясно от самопризнанията на Турксанаф по-късно. Българи-кутригури и авари-тюрки през 568 г. правят обща държава в Панония.
- Преди време си позволи да ми се присмиваш, че свързвам(тоест съзирам елементи на родственост м/у авари и ефталити) - Та отново те питам ... Ти добре ли премисли преди да напишеш това по-горно "откровение" ?
- Защото, това може да се почете за аварите е:
а/ произход Средна азия(съвременен Афганистан);
б/ през 550 г. църковният историк Захарий Ритор споменава за аварска общност на запад(европейски);
в/ в средата на 6 век също така Менандър съобщава за аварите ... този списък мога да го продължа с още поне шест подточки - но ти като един ... Магистер дикси - тоест "рече и отсече" ?!
- Плюс това много ме смущава пристрастността при теб да изкарваш "аварите-ТЮРКИ", които така се заобичали с НЕтюрко езичните българи, че даже и федеративна държава са си направили ?
- Отделно я пак си провери твърденията че ... ?
През 565 г. тюркската каганатска армия на ябгу Истеми превзема "древна Велика България" ... През 568 г., докато Истеми воюва с ефталитите в Согд ...
- Вероятно през 565 г. Истеми с армията си е прелетял над ефталитите ... па после през 568 г. правейки съюз със сасанидите (перси) се връща да бие последните ?
- В тази връзка мога да кажа само, че или източниците ти(от които черпиш инфо) са нещо нефелни (сбъркани) ... или мисленето ти ?!
Къде точно са тези тюрки, удостоени от посланик от Маврикий Тиберий Ако са от южната ктрана на Кавказ, там са Персия и Византия, на север няма Тюрки. Тюрките се появяват с овцете си в района през 10-ти век, пуснати от митничарите с големи подкупи.
Според мен смесваш араби с тюрки, което не е едно и също. Както перси и араби. Това че аварите по-късно приемат исляма не ги прави тюрки. Както и хазарите не са еврей. Много се доверяваш на блестящи източници, а те могат да ти забъркат блестящ буламач, несравним с този от който се възмущаваш Като този по-горе-На път за Абхазия да я подминеш, до стигнеш Азовско море и да се върнеш Сигурно ще отговориш, когато си сигурен ,че няма да търся отговора ти, както вече веднаж го направи. Добре демонстрираш, че можеш да четеш и се радваш на това. Друго какво следва от това?
19.03.2013 13:47
- В тези исторически събития към момента участват поне четири етносни групи: а/тюрки б/европейци в/угри(фино-угорска ез. група) г/ перси(това деление го правя условно, защото последните говорят език от индо-европейска гр. но са в съюз тюрките и действат координирано с тях) !
- Пак обръщам внимание на антропологините х-ки на аварите, при тях има пренебрежимо малък процент монголоидност !
- Цитирам ти от Уики-то, тъй като почти споделям изводите(?):
"Според А. Грусе те(аварите-б.м.) произхождат от Средна Азия и се идентифицират с ефталитите (вж. Grousset, A., L’empire des steppes, Paris, 1941, p. 226). Тази версия донякъде се потвърждава от известието в ,,Син Тан шу” (Нова история на династията Тан)".
- Чел съм Менандър и Симоката ... но ти вземи прочети, Монемвасииската хроника ... За незапознатите, Монемвасия, е град в Пелопонес, пряк "свидетел", на "славянското" нашествие...?(както е възприето да се нарича в учебниците ни по история, но последната се игнорира, тъй като е в противоречие със "славянското море" !) ... а в нея се казва: "Аварите били по род хунски и български народ".
- На база на това можем вече, логически да свържем !
сведението за 10 000 кутригури и 20 000 авари-отцепници
От това донякъде става ясно, предубедеността в теориите, в които се извежда за българите=хуни=тюрки ... и доколко е вярно последното ?
- От това ще ни стане ясно, "волжските българи" на какъв език първоначално са говорили(и защо в момента са тюрко езични), а не разни миндили-атили да ми обясняват че праезика ни бил "тюркче", щот троянците говорели на турски !
- От там ще стане ясно ... двусмислието в една наукообразна тенденция(към момента) някои наши "славянски братя", да правят аналогии между "Русь и Орда" ... защото действително и в армията на Истеми и при по-късните татаро-монголски нашествия имаме значим самоедски-угърски елемент в армиите на тюрките-татари-монголи !
Според мен смесваш араби с тюрки, което не е едно и също. Както перси и араби. Това че аварите по-късно приемат исляма не ги прави тюрки. Както и хазарите не са еврей. Много се доверяваш на блестящи източници, а те могат да ти забъркат блестящ буламач, несравним с този от който се възмущаваш Като този по-горе-На път за Абхазия да я подминеш, до стигнеш Азовско море и да се върнеш Сигурно ще отговориш, когато си сигурен ,че няма да търся отговора ти, както вече веднаж го направи. Добре демонстрираш, че можеш да четеш и се радваш на това. Друго какво следва от това?
Разцветът на класическият период през ІХ в. и Х в. на арабоезичната историческа и географска литература, е свързан с наследството на сирийската и персийската исторически традиции. Б.Н.Заходер смята, че „такива названия, като Бурджан” са заети на арабски от „писмеността на персийски език” (Каспийский свод сведений о Восточной Европе, ч. 1. Поволжье и Хорасан, с. 1).
В периода 836-847 г. ал-Хорезми полага началото на арабската географическа наука. Той тълкува някои от основните географски топоними на Птоломеевата география (ІІ в. от н.е.) и стига до заключението, че „Бурджан” съответства на птоломеевското разбиране за „Сарматия”. А според Птоломей, Сарматия е територията от Карпатите до Кавказ, като Азиатска Сарматия е между Дон, Каспийско море и Кавказ..
20.03.2013 11:09
- Тъй като нее си поддръжник на "глотогене"зата(пък това понятие се състои от двете понятия "глото-глътка" и "гене-порождение" но като подмениш в "гене"-то с буквата "Ж" става ясно, кой Поражда(поРождение) ?) - та ще те нарека не поддръжник "глото-генетик", а "глосо-генетик" :)) - думо-породител ?!! :)) - "глоса-дума", с други думи казано (?) - Да оглася = да кажа на глас ?! :) - въх, колко бил лесен латинският език ? :))
- Ми те пра-прадедите ни протобългарите(траките ?) в битовият си език са употребявали, доста "латински" думи, примерно, като "араре"-ора" ... сераре-сея :)) ! - ако не вярваш провери ! - па после "о"гласи" (!) за Великото откритие "ефталит"=българи ?
- Значи готските "балти" остава да са "славяните" а "амалите" сигурно ще да са българите по тази логика ? :)) - но какво става тогава с категоричността на извода ти, че българите са преки потомци на "кимерите" ?
П.П.
- Сйамо не разбрах настойчивостта ти да изкарваш аварите, тюрки ?
- Защо игнорираш написаното в "гръчката" Монемвазийска хроника: "Аварите били по род, хунски и български народ" ? ... вероятно ако вземем писаното в нея, ще разберем че през 6-ти век, не славяни а българи, тоест хуни-авари са заселили целият балкански полуостров чак до Пелопонес, с което не оставят място за "славянското море" ?!
- Защото за мен славяните са родствени(производни) на Готите, които два века по-рано, голяма част от тях, тръгнаха на поход на запад ?!
Впрочем много залиташ по древни автори. Те свободно манипулират и времето и пространството Това самите древни автори добре го знаят и обикновено проверяват поне три автора, за да правят извод. Точно така действа и Ганчо Ценов. Но когато сравниш три полуистини ще получиш много вероятно половин истина. Догато човек се доверява на подобни автори, а изключва логиката и разсъдъка , ние ще бъдем винаги тези, които са излъгали тюрките авари
.........................................
Гет, да не си слънчасал, приятелю. Как разбра, че прадедите ни били траките, и кои точно от траките са прадедите ни, племето дорони ли, племето одриски ли...или всички траки са ни прадеди...Според мен, ако подхождаш така с баданарката, включи и македонци, илири, пеони и др. палеобалкански народи...Аз всичко разбарам, само не ми е ясно откъде идва упорството непременно да сме автохтони...Днес, гет, ако кажеш..."оинженерствам", това значи ли, че думата "инженер" е българска ??? Както реши да четеш латински, чрез славянски???...Аз, Гет, съм казвал и потретвам, може, може да има някаква връзка между езика на траки и славяни...Може траки да са участвали в етногенезата на славяни...Може, може...Но не разбирам, как така, драгий Гет, слагаш знак на равенство между трако-славяни и българи??? Българите са ясно различими от славяните...
20.03.2013 17:34
Впрочем много залиташ по древни автори. Те свободно манипулират и времето и пространството Това самите древни автори добре го знаят и обикновено проверяват поне три автора, за да правят извод. Точно така действа и Ганчо Ценов. Но когато сравниш три полуистини ще получиш много вероятно половин истина. Догато човек се доверява на подобни автори, а изключва логиката и разсъдъка , ние ще бъдем винаги тези, които са излъгали тюрките авари
Значи да сме местно население трябва да посочим тракийското племе.
Гърците са местни. Сега да издирим последователно полисите Мен ме интересува на първо място кои са спартанците. На " Метаксас" със сигурност ги е нямало, защото германците със сигурност не само нямаше да ги излъжат с магаретата, но и до ден днешен щяха да кибичат там. Да не би пък германците да са спартанци. Виж, така нещата се връзват. Интересуват ме и кои са от Атина, Тива, Беотия и т. н. Виж банкерите в Швейцария 100% са автохтонно население на Гърция. Логически колко просто се нареждат нещата.
- Ако не ми отговориш и този път на конкретният въпрос, ще кажа че наливаш вода в мелницата на пантуранизма ?!
"Турският учен проф. д-р Ахмед Гюншен скандализира присъстващите на международна научна конференция в Смолян в събота с изявлението, че помаците са турци. Още в началото на своя доклад той каза: “Корените на помаците е въпрос, който от стотици години създава политически и научни бури”. И със своето становище в Смолян именно той предизвика буря. Турски общности като хуни, АВАРИ, ПРАБЪЛГАРИ, печенези, кумани и др., дошли на Балканите преди османските турци, и когато са загубили своето политическо господство, са загубили и своя език. Това са предци на днешните общности като помаци, торбеши, горани и др. Тези турски общности ..."
- Повече по въпроса можеш да прочетеш Тук: http://www.otzvuk.net/news/prof-ahmed-gyunshen-pomatsite-sa-potomtsi-na-huni-avari-kuma
През м.май 2012 г. в Смолян се проведе международна конференция, където се твърдеше идентична на твоята версия за Аварите ?
- За щастие не те намирам в списъка на докладчиците (?):
Френски извори за екзонима „помаци", 1840 – 1870 - д-р Бернар Лори (Център за турски, османски, балкански и централноазиатски изследвания, Париж;
Помаците като общност на Балканите и проявленията на тяхното самовъзприятие като турци - Проф. д-р Ахмед Гюншен (Балкански изследователски институт, Одрин); Торбешите и гораните в мултиетническата картина на Западните Балкани - Доц. д-р Реджеп Шкриел (Национален съвет на бошнаците, Нови пазар, Сърбия).
П.П.
- И поради многословността на поста ми да не пропуснеш основното в него ! - Откъде вадиш заключението "Аварите са Тюрки !" ?
- А второто, че траки-гети-готи-славяни са участвали (като (?) процент) в етногенезиса на средновековната Първа българска държава, няма как да го заобиколим този факт ?!
Константин Багренородни поради това ни пише: "...сърбите произхождат от онези сърби(правилното е сОрби - б.м.), наричани също „бели” и живеещи от другата страна на Туркия (Унгария), в местност наречена Бойка. С тях граничи Франкия, а също и некръстената Бела Хърватия. Оттам идват тези сърби. И когато двама братя получили властта от своя баща (княз на сърбите), те се разделили и разделили народа. Единият от тях се преселил при император Ираклий.".
- Поради колаборационистката им с римляни, византийци и франки политика ... и на авари и на българи (при Крум страшни) се налага от време на време да ги вкарват в"правият път" !
Храбрите 300. Битката при Термопилите през 480 г. пр. н. е.
Световни биткии военни походи
Храбрите 300. Битката при Термопилите през 480 г. пр. н. е.
Даниел Иванов
„Стрелите ни ще засенчат Слънцето.”
„Толкова по-добре. Ще се бием на сянка!”
"Персите преминали Термопилите. Там обаче свободолюбивият дух на гърците и любовта им към родината написали най-величавата епопея на Гърция."
Гърция
Най-ранните раннокласови гръцки общества и държавни организации възникват през ІІІ хилядолетие пр. н.е. на остров Крит и по някои други егейски острови, както и в Пелопонес. Този най-ранен период от историята на древна Елада е познат като Минойски, по името на владетеля Минос, който управлявал от своята столица Кнос на остров Крит. От втората половина на ХVІІІ в. пр. н.е. до първата половина на ХV в. пр. н.е. е времето на най-голям разцвет и могъщество на критската държава и общество. През ХVІ в. пр. н.е. критските владетели полагат началото на активна външна политика и морска експанзия в северна посока и успяват да установят своята власт първо над Кикладския архипелаг, а след това и на част от континентална Гърция. В средата на ХV пр. н.е. остров Крит преживява голямо бедствие. Изригва вулкана на остров Тера (дн. остров Санторини), разположен северно от Крит. От заметресението се появяват огромни вълни (цунами) с разрушителна сила. Островът е залят и почти всички селища са потопени и оставени в развалини. Отчасти центърът Кнос успява да се възстанвови, но критската държава никога не се съвзема напълно и губи водещото си значение в Средиземноморието.
В началото на ІІ хилядолетие пр. н.е. към Средна Гърция, към Пелопонес и островите започва масово движение на ранни гръцки племена – ахейци. Те се появяват и на остров Крит. Управлението на острова се поема от ахейските царе и той става част от новата им държава. През този период започва появата на неголеми укрепени селища, които използват естествената защита на терена, т. нар. „дворци” на владетелите – центрове на раннокласовите общества, такива са Микена, Тиринт, Аргос, Атина, Тива и др. В средата на хилядолетието от тези центрове най-изявена роля в политическия, икономическия и културен живот на региона има Микена. Именно под нейно ръководство, в лицето на нейния владетел Агамемнон, се провежда военният поход срещу Троя. Но Троянската война не е единствената проява на военна и колонизационна експанзия на ахейците в Източното Средиземноморие. Както сочат архелогогическите проучвания, техни селища осейват Малоазийското и Сиро-финикийското крайбрежие. Постепено поради вътрешни борби и междуособици ахейските държави започват да западат. Отслабването им съвпада с нова вълна преселници към южната част на Балканския полуостров – дорийците. Това са вътрешни движения, които завършват през ІХ в. пр. н.е.(изходната точка се намира в Тесалия), и споменът за които се пази единствено под формата на митове и легенди
Тези процеси съвпадат с възникването на много и различни форми на полисната организация. Първо място в южните части на Балканския полуостров заемат две държави-полиси – Спарта и Атина. Това са полисите, през които се пречупва цялата история и култура на елините.
През този период започва и великата гръцка колонизация. Тези процеси са свързани със следващите етапи на преселение на гръцки племена. На запад в териториите на Южна Италия, остров Сицилия, южното крайбрежие на днешна Франция, Испания; на изток – северното крайбрежие на Егейско море, крайбрежието на Черно море, северното крайбрежие на Мала Азия; на юг – част от африканското крайбрежие. Резултатите от гръцката колонизация се отразяват преди всичко в разширяването на търговските връзки извън границите на гръцкия свят. Около средата на VІ в. пр. н.е. колонизацията отслабва продади две основни препядствия – разрастващата се Персийска империя на изток и морската експанзия на Картаген на запад.
Гръцката армия
Обединената гръцка армия включва в себе си различни по численост и структура войски, които са събрани от различните гръцки полиси. Начело на авангарда застават спартанците, водени от своя цар – Леонид. Всичко на всичко техният брой е 300. Към спартанския отряд се присъединяват и 2800 пелопонесци, като според Херодот вместо 3100 общият брой е с 900 повече – 4000 войни. По време на похода на север се включват още 700 теспийци, 400 тиванци и около 1000 фокейци. Като общата цифра на елинските войски според старогръцкия хронист стига около 6100 души.
Друг античен автор, Диодор Сицилийски, който често е наричан „александрийски граматик” заради работата си в Александрийската библиотека и живее през І в. пр. н.е., дава малко по-различни цифри. Подобно на Херодот и той споменава същата цифра за спартанците – 300. Останалите пелопонески войски според гръцкия автор са между 3700 и 4000, тъй като хронистът не упоменава дали към периеките, чиято бройка е 1000 души, е включена тази на спартиатите или не. Така според Диодор Сицилийски общата бройка достига между 4000 и 4300 пелопонесци. Към тях се присъединяват и около 3400 войни от останалата част на Древна Елада. Тази обединена армия няма единно командване. Всяка отделна част действа под ръководството на свой военачалник, който се нарича „стратег”.
Спартиат – хоплит
Освен със сухопътните войски, гръцките полиси разполагат и със свой флот. Първоначално той се състои от 271 триери, които се намират при нос Артемизий, в северната част на остров Евбея. По-голямата част са атинянски (127 триери), а малко по-късно към тях се присъединяват още 80, като 53 от тях са атинянски. Този флот има за цел да спре хода на персийската флотилия. В следващите дни гръцките кораби се увеличават благодарение на такива, които пристигат от колониите в Италия. Общата бройка на гръцките триери става 386 броя. Този обединен гръцки флот се командва от спартанския командир Еврибиад, но въпреки това корабите на всеки отделен полис се ръководят от свой адмирал. Така, най-големият флот от всички, атнинянският е командван от своя талантлив пълководец Термистокъл.
Основната войскова част на армията са хоплитите. Те представляват тежковъоръжена пехота. Това е бойна единица на античните полиси в Антична Елада. Етимологията на думата произлиза от наименованието на техния щит, който на старогръцки се произнася – хоплон (). Най-известни са спартиатите-хоплити, който притежават славата на една от най-силните бойни единици през тази епоха.
Въоръжението на хоплитите е от изключително значение за техния успех на бойното поле. Тяхното нападателно въоръжение включва копие, което има приблизителна дължина между 2,2 и 2,5 метра. На изображения от по-ранните периоди се вижда, че те имат и второ копие, което им е служело за хвърляне, докато през класическата епоха разполагат само с едно дълго копие. Освен него въоръжението им включва и къс прав меч, който има дължина около 40-45 см, или махайра (къс крив меч с вътрешно заточване на клина). Хоплитът държи меча в ножна с къс ремък, която се намира под лявата ръка на война. Така той лесно може да извади меча с дясната ръка, без да изпуска щита. В повечето случаи мечът се използва, когато войнът изгуби копието или то бъде счупено.
Коринтски шлем
от VІ в. пр. н.е.,
използван от хоплитите,
в експозицията на
Националния
военноисторически
музей
Защитното въоръжение на хоплитите включва кръгъл щит, който се нарича хоплон. Той е с диаметър между 80 и 90 см. Освен за защита на тялото на война щитът е използван и за пренасяне на ранени или загинали в битка хоплити. От тук идва и легендарната фраза, с която спартанските майки и съпруги изпращат своите синове и мъже на война: „С щита, или на щита!” Освен с щит войниците са снабдени и с тежка бронзова или медна броня. При спартиатите тя достига до 2 таланта или 50 кг (1 талант = около 26 кг). През класическата епоха започват да се използват по-улекотени ризници, изработени от кожа и прикрепени към тях метални пластини. За защита на своята глава, хоплитът носи метален шлем, който е подплатен с кожа или с някакъв друг материал. От всички видове шлемове, които са използвани през тази период, хоплитите предпочитат най-често коринтския тип – с неподвижен предпазител за носа и неподвижни набузници. Той покрива цялата глава и оставя единствено процепи за очите и за устата. За защита на краката се използват медни или бронзови гети2.
При водене на боя хоплитите са подредени в редици – т. нар. фаланга. Тя се състои от осем реда и обикновено има формата на правоъгълник. Съставът й е на групи от по 100 човека, които от своя страна са разделени в четири подразделения. Всяко едно от тези подразделения се състои от три групи от по осем войника, които са под командването на младши офицер. Военачалникът на тези групи, обикновено се сражава в първата редица. Тази подредба има, макар и малки разлики при армии на различните гръцки полиси. При спартиатите фалангата се дели на 5 лохи3, всяка от които се състои от 256 души. Вече към края на V в. пр. н.е. тя се състои от 8 лохи. Войските, които се присъединяват към Леонид и спартиатите при Термопилите казват за тях, че са главният отряд на армията.
Пълководците
Персийския цар Ксеркс І
(519-465 г. пр. н.е.)
Бюст на спартанския
цар Леонид
(540-480 г. пр. н.е.),
в експозицията на
Археологическия музей
в Спарта
Ксеркс І (486-465 г. р. н.е.) е син на Дарий и Атоса, дъщеря на Кир. Той наследява своя баща, след като е предпочетен пред своя по-възрастен полубрат Артабазанес. Ксеркс е първороден син на Дарии след възкачването му на трона. Името му е гръцкото транкрибиране на старото персийско име Кшайарша, което означава „крал, който е истински мъж”, „герой измежду кралете”. Името е съставено от две думи – кшайа, означаващо крал, и аршан – мъжкар, мъжествен. Ксеркс е последовател на своя дядо по майчина линия Кир, и на своя баща, които провеждат завоевателна политика и разширяват територията на своята страна. През 465 г. пр. н.е. Ксеркс и най-големият му син Дарий стават жертва на дворцов заговор. Начело на този заговор са началника на охраната Артабан и евнухът Аспамитър, които убиват царя в неговите покои.
Героят от сражението при Термопилите Леонид (, Леонидас; 489-480 г. пр. н.е.) е син на Анаксандрид. Името му е синоним на смел войн, предводител. Той е роден някъде в началото на 540 г. пр. н.е. от първата съпруга на баща му, чието име е неизвестно. Леонид е един от четиримата синове на Анаксандрид, а брат му Клеомен пък управлява Спарта преди него.
Леонид става крал, като наследява своя брат, след като той е убит зловещо и не оставя мъжки наследници. Официалната версия е, че Клеомен се самоубива в пристъп на лудост, но по вероятната версия е той да е бил убит.
Начало на гръко-персийските войни
След нахлуването си в Югоизточна Европа в края на VІ и началото на V в. пр. н.е. Дарии започва приготовленията за поход срещу гръцките полиси (494 г. пр. н.е.). Междувременно в началото на V в. пр. н.е. избухва въстание в района на малоазийските градове. Начело на въстаниците застава доскорошният военачалник на Дарий – Аристагор, персийски тиран в Милет. Той търси помощта на гръцките полиси, но единствено Атина и Еретрия, които са засегнати и застрашени от персийското морско господство, изпращат незначителен брой кораби. Въстаниците претърпяват неуспех и през 495 г. пр. н.е. Милет е превзет, опостушен и жителите му отведени в робство. Известно време след това злощастно събитие и останалите полиси по малоазийското крайбрежие губят своята независимост. Властта в Йония отново е в ръцете на Дарий І. Конкретният повод за похода на персите срещу Елада е присъствието на атински и еретрийски кораби между йонийските. През 493 г. пр. н.е. войските на персийския владетел нахлуват в северна Гърция, но претърпяват поръжения и се оттеглят в Азия. Три години по-късно е предприет нов поход. Флотът подчинява Кикладските острови и о. Евбея, а след това е осъществен и десант на източния бряг на Атика в Маратонската равнина.
Пред опасността от нашествие и опостушаване на териториите им Атина и Спарта забравят своите различия. В Атина даже взимат решение да подчинят своите въоръжени сили, в това число флот и сухопътни войски, на командването на Спарта. Също така е взето решение персийската армия да бъде посрещната в Термопилската долина, намираща в южната част на планината Олимп. Още при преминаването на Хелеспонта от персийската войска срещу тях е изпратена армия от 10 000 хоплити.
Планининските масиви при Термопилите са в близост до морето, оставяйки само два възможни начина за преминаване на юг: единият е по протежение на брега, а другият е изключително труден – тесен път през планините. Днес между морето и планината има значително пространство, което се образувало поради оттеглянето на водата, но в началото на V в. пр. н.е. тук съществува един тесен проход. Западната част на прохода е доста тясна, а след преминаването й пътят се разширява и там е разположено селището Антела. След два и половина километра се намира селището, кръстено в чест на битката – Термопили. Проходът завършва с тясна част на изток, където на една тераса над морето са разположени древни селища. Именно през този проход е взето решение да преминат персийските войски в посока Атина и Пелопонес.
Гърците изпращат авангард, чиято задача е да подготви позицията, докато основните сили пристигнат. Царят на Спарта Леонид с малък отряд от 300 хоплити взима оръжие и се отправя към прохода. Във време на мир властта на спартанските царе е малка и тяхното влияние в политиката е незначително. Основната им функция е свързана с религиозните дела на държавата. Започне ли война обаче, тяхата роля става значителна. Спартанският владетел става командир на войската и властта му е неограничена.
Битката
Вместо да отстъпи прохода, Леонид и неговите 300 храбри хоплити решават да пожертват храбро живота си в тази битка. Всеки един от спартиатите в Спарта е подготвен да живее единствено за държавата. Тази военна организация, начело със знаменитата фаланга, за един дълъг период няма равна на себе си в Антична Гърция. Неслучайно спартанската армия има славата на непобедима в открит бой.
Спартанският цар подбира мъдро терена и тактиката за водене на боя с персите. Той се аргументира, че проходът при Термопилите може да бъде удържан от малко, но храбри мъже срещу огромната сила на персийската армия, която няма да има възможността да се разгърне в теснините на дефилето. Така гръцката армия се разполага в най-тясната част на прохода при Фокейската стена. Що се отнася до флота на гърците, той трябва да охранява морските пътища покрай остров Евбея и е позициониран на нос Артемизий.
В дните преди началото на сражението Фокейската стена, която прегражда прохода и е изградена от фокейците за отбраната срещу тесалийците, е в много лошо състояние. При пристигането си там гърците започват ремонтни работи с цел нейното укрепване. Въпреки големите усилия подстъпите към Атика и Пелопонес не са напълно обезопасени. Същестуват пътища през планинските масиви, по които може да бъде прекарана персийската войска. Един от най-опасните е планинският път Анопая (Anopaia path), който минава южно от Термопилите. Тук Леонид поставя 1000 фокейски хоплити, които имат за задача да охраняват пътя от навлизането на вражески войски.
След пристигането на персийската войска при Термопилите, изминават четири дни преди да започне действителното сражение. В своята „История” Херодот пише, че спартанците спокойно очакват яростната персийска атака, като прекарват времето си в тренировки и сресване на косите си пред стената. Запитан за това, което Херодот споменава, спартанският цар в изгнание Демарат, който става един от персийските сатрапи4 и участва в похода на Ксеркс, казва, че когато спартиатите си сресват косите, това е знак, че се готвят за битка.
Преди началото на сражението, при Леонид пристига персийски пратеник, който предава желанието на Ксеркс гърците да свалят оръжието и да се преклонят пред могъществото на Персийската империя. Отговорът на Леонид е: „Ела и го вземи”. Впоследствие гърците са заплашени от персите, че ако пуснат стрелите към небето, те ще скрият слънцето. В отговор един от спартиатите Диенек казва: „Толкова по-добре! Ще се бием на сянка.”
Датата на сражението продължава да бъде обект на дискусии в историческата наука. Съществуват различни предположения, тъй като няма сигурен източник от античността, който да даде възможност за прецезиране на датата. Преглеждайки „История” на Херодот, битката може да се включи в един обширен период от около 34-36 дни, през които вероятно се разиграва сражението. Повечето изследователи упоменават, че битката се провежда през месец август. Едни автори, като Джон Лезенби приемат датите 11-13 август, а други, като Филип Стийл и Ърни Брадфорд – дните около 20 август.
Първи ден
За тези четири спокойни дни, след като персийската армия пристига в северната част на прохода, Херодот пише: „...четирите дни затишие са затова, че Ксеркс очакваше, че гърците ще осъществят бягството си.” Виждайки, че това няма да се случи, ранно сутринта на петия ден персийският владетел заповядва фронтална атака срещу гърците, намиращи се в прохода. Първо са изпратени мидийските контингенти, на които им е заповядано да „доведат неприятелските бойци при него [Ксеркс] живи.”
Според персийския историк Ктесий първоначално срещу елините се изправя отряд от 10 000 мидийци под командването на генерал Артабан. Атаката им е безмилостна, като тя продължава прец целия ден. Жертвите, които дават, са значителни. Въпреки положените усилия те търпят неуспех и се оттеглят. Още през същия ден следва нова атака на персийската армия. Ксеркс изпраща срещу организираната гръцка фаланга „ ...онази войскова част, която персийският цар наричал „безсмъртните” и чийто командир бил Хидарн” (от строперсийски Видарна, което означава изкормвач).
Елитният корпус се хвърля уверено в боя, но спартиатите се сражават „мъжествено” и доказват своето превъзходство. Интересна е тактиката, която използват хоплитите според описанията на Херодот: „Така гърците отведнъж обръщали гръб и удряли на бягство; варварите [персите], виждайки това, се втурвали подире им с викове и шум да ги преследват. Гърците обаче, щом като варварите ги застигнели, се обръщали изведнъж в лице към тях и посичали безброй перси. При тези действия загинали, разбира се, и няколко спартиати. Тъй като и персите не могли по никакъв начин да завладеят прохода независимо от това дали нападали на отделни групи, или пък масово, принудили се и те да се оттеглят.”
Причините за неуспеха през първия ден се крият в невъзможността персите да се възползват пълноценно от численото си превъзходство поради ограничения терен, а също така и поради „използването на по-късо копие от това на гърците” (Херодот). Освен мястото и оръжието основна роля при изненадата на противника играе и начинът на водене на боя от страна на гърците. Диодор Сицилийски казва, че „ ...мъжете [хоплитите] застават рамо до рамо”. Използването на спартанската фаланга създава големи затруднения на персийската армия. Нито при използването на лъковете, нито в ръкопашните сражения тя има успех срещу гръцките войски.
Втори ден
През втория ден сраженията продължават със същата сила и интензивност, както и през първия. Ксеркс отново изпраща многобройни пехотни подразделения да атакуват прохода в района на Фокейската стена. Надеждите на персите за успех са свързани с изтощението на гърците и „ ...поради твърде по-малкия брой на неприятелите си да могат да им нанесат толкова много рани, че в края на краищата елините да не бъдат в състояние вече дори ръцете си да помръднат.” Въпреки мощните атаки на персите гърцките войски успяват да организират своята защита и да контраатакуват, като отблъскват противника. Дисциплината при водене на боя при тях е на изключително високо ниво, което допринася за успешния изход от сражението през този втори ден, като те се „сражавали подредени по вида на своето въоръжение и по племена, като всеки от тях имал свое определено място.” След поредната неуспешна атака персийският владетел се оттегля умислен в лагера си, опитвайки се да намери изход от създалата се ситуация.
Сред редиците на всяка армия и народ се раждат и предатели. Така се случва и при гърците. Вечерта след битката при Ксеркс се появява един мъж от Малида, известен с името Ефилат, син на Евридем. Когато отива при персийския цар, той се надява да получи възнаграждение, ако преведе част от персийската войска през планинския път Анопая. Ксеркс изпраща корпуса на „безсмъртните” начело с Хидарн да излезе в гръб на Леонид и гръцките войски. Предполага се, че към корпуса са включени още войски и той съставлява около 20 хиляди войници.
Маршрутът, по който тръгва персийската част, започва от Западната порта на Термопилите и по долината на река Асоп се изкачва на стръмното дефиле, продължава по хълмовете над дефилето и стига до билото на планината Калидромо, стигайки до Източната порта на прохода, заобикаляйки по този начин войските на Леонид. По него спартанският цар поставя охрана от 1000 фокейци, те обаче са недостатъчни да спрат войските на Ксеркс, които, придружавани от Ефилат, стигат в гръб на гърците.
Първоначално в редиците на персите настъпва суматоха, тъй като те не очакват да срещнат противникови войски по пътя. След като разбират, че това са фокейци, бързо се окопитват и изграждат здрава бойна линия. Със своите стрели персите обстрелват противника и той панически започва отстъпление. Корпусът, предвождан от Хидарн и Ефилат, безпрепядствено стига до Източната порта на прохода.
Трети ден
Благодарение на вестоносец на сутринта Леонид разбира, че фокейците не успяват да удържат пътя и противникът е преминал успешно по него с помощта на предател. След като разбира за предателството и промяната в обстановката, спартанският цар свиква военен съвет. При своето заседание съветът се разцепва на две. Едните съветват войските да отстъпят, докато другите желаят съпротивата да продължи. По заповед на Леонид съюзните гръцки войски се оттеглят към Атика и Пелопонес, а той остава в прохода със свойте хоплити-спартиати. С тях остават корпусите на теспийците и тиванците, а също и придружаващите спартиатите, илоти. Решението на спартанците да останат да защитават прохода с цената на живота си, дава време на оттеглилите се гръцки войски да се организират и впоследствие да имат шанса да нанесат ответен удар на персите.
В другия лагер персийският владетел решава да извърши жертвопринушение в чест на Митра, персийския бог на слънцето и войната. След което решава да изчака до обяд, за да осъществи последния си удар. Този ход не е случаен. С тези свои действия Ксеркс изчаква предвижването на войските, предвождани от Хидарн, да слязат от планината и да излязат в гръб на гърците.
Последната битка започва, като „пълчищата на Ксеркс този път се приближили, а гърците, предвождани от Леонид, които сега отивали в бой на явна смърт, напреднали много повече в по-широката част на прохода, отколкото преди това.” За разлика от воденето на боя от предишните два дни, а именно да се подчинят на изпитаната тактика, една част от войските да отбранява стената, а другата да напредва, след което да увлича след себе си персийските войски в теснините, гърците стигат до ръкопашен бой в по-широката част на прохода. Те изоставят изцяло бойния ред на прословутата фаланга и „презирайки напълно смъртта, и ги [персите] посичали със сляпа ярост.”
Херодот ни предава доста интересно събитията около тази битка: „Зад бойните редици стояли командирите им [на персите] с бичове в ръце и подтиквали всеки боец поотделно посредством удари с бичове напред. Мнозина изпопадали в морето и се издавили, а много повече са изпотъпкани живи от другите бойци. Никой не се грижел за умиращите. Елините знаели, че ги очаква сигурна смърт от страна на онези, които идвали, обхождайки планината, и затова те се хвърляли с всички сили върху варварите...” и продължава „Копията на повечето бойци били вече изпочупени, тогава те връхлетели върху персите с мечове. В битката загинал геройски Леонид, а заедно с него загинали и други знаменити спартиати, чиито имена аз узнах, защото те заслужават да бъдат прославени... Също и много знатни перси загинаха в тази битка, между тях и двама синове на Дарий [братя на Ксеркс]...” След смъртта на пълководеца се разгаря ожесточен бой за неговото тяло. Спартиатите успяват да го изтръгнат от ръцете на противника, като го принуждават да отстъпи. След пристигането на войските на Хидарн гърците променят досегашния си начин на водене на боя и се оттеглят зад стената в теснините на прохода. Тук на един хълм те организират своята отбрана, но и това не помага срещу персийските стрели, които ги засипват. Според Херодот елините са погребани на мястото на последната, проведена от тях битка. След края на сражението персите, от своя страна, намират тялото на Леонид и го обезглавяват. По време на битката загиват между 1000 и 2000 гърци и около 20 000 перси.
За този последен ден от битката между Херодот и Диодор Сицилийски се получава разминаване. Според Диодор един персиец на име Тирастиад успява да дезертира и да предупреди Леонид за плановете на Ксеркс и предателството на Ефилат. В този момент Леонид решава да изненада противника и да нападне пръв. Атаката е в ранните часове на нощта. Според Диодор изненадата е пълна и Леонид успява да създаде суматоха в редиците на обезумелите мидийци. Докато Херодот описва само дневното нападение на персите срещу гърците.
Събитията при Термопилите дават възможност на полисите да се организират за борба с многочисления противник. Атина успява да евакуира своите жители на остров Саламин. След като преминават през прохода, персите настъпват към Беотия и опожаряват Атика и Атина. След тези събития се стига до решителната морска битка край остров Саламин в Сароническия залив на 28 септември 480 г. пр. н.е. В нея персийската флота претърпява поражение и е принудена да се оттегли. Изплашен за живота си, Ксеркс окончателно напуска гръцките територии след Саламинската битка. През 479 г. пр. н.е. при Платея гръцката армия разгромява останалите персийски войски.
Самият терен на битката не търпи големи промени през вековете, въпреки че днес тук минава главният път от Солун за столицата Атина. Голямата промяна е свързана с равнинната територия, простираща се на север и изток от пътя. В Античността това пространство е било залято от морето и до там е стигала бреговата линия. В момента тя се намира на около 3 км. от мястото на сражението.
В наши дни в района на битката е издигнат монумент, който включва три паметника. Единият е направен през 1955 г. от гръцкия крал Павел І. Паметникът символизира храброста на защитниците на прохода. Изработен е от бял мрамор, покрит с бронз и изобразява спартанския цар Леонид в цял ръст с пълно бойно снаряжение. Друг паметник в чест на защитата на Термопилите е издигнат през 1996 г. Освен тези два паметника на мястото, където загиват последните спартиати, се намира и една паметна плоча. Тя представлява копие на оригинална паметна плоча, на която е изписан текст, който още през Античността увековечава подвига на героите.
Той е написан от древногръцкия поет Симонид и гласи:
„Странниче, иди и разкажи на лакедемонците, че верни на техните завети, ний тук сложихме кости.”
Някой, като уважаемият "Лъв Лъвов" е останал с убеждението, че гърците са местни на Балканите. Гърците не са местни! Но фантазията на някои коментиращи в случая е в стихията си. Ето защо. Омир (около 8 в. пр.н.е.), макар и сляп е написал на гръцки език!? - йонииски, който е пелагски, поемите Илиада и Одисея и в първата от тях, когато описва лагера на нападателите срещу Троя, той говори за ахейци, ДАНАЙЦИ и аргосци ! Херодот казва, по-рано пеласгите владеят това, което по-късно се нарича Елада; още- йонийците са пеласги по произход (това значи, че Омир е пелагс, а не грък); пелагският език не е гръцки, той е варварски!?. Да продължим по-нататък. Информация за африканския произход на данайците (гърците) идва от Страбон (63 г.пр.н.е. - 24 г.н.е.) : "Данай довежда хората си от Африка" и забележете от Мането/ Манетон (3 в. пр.н.е.), който "знаел" (, но не е ясно от кого или кои преди него, става дума за период от преди 40 века преди него!?!!!) и написал на гръцки език за всички египетски династии, което ни става известно от Йосиф Флавий, Евсевий и Африкан. Та според Мането/Манетон: " "Армаис, наричан също Данай, 5 години, след като напуснал Египет и бягайки от брат си Египт пристига в Елада, завладява Аргос и властва над аргосците." Данай преди това имал името Хармаис/ Хермей. Та гърците, т.е данайците на Данай дошли на Балканите в 1511 г.пр.н.е., както се твърди от надпис на камък от о-в Парос! Да спрем, до тук. Значи няма гърци, а данайци! и Омир е данаец, но той не е знаел, че е данаец, а че е йониец, които са пък пелагси! Добре, че има хора, като Аристо, които се оправят с този гордиев възел, макар да не са като Херкулес!
20.03.2013 22:42
20.03.2013 22:43
По съдовете на Съкровището има три вида надписи - гръкоезичен, гръкографичен прабългарски и рунически прабългарски, а по стените и дъната им са изгравирани най-разнообразни изключително красиви изображения на хора и животни, обединени в сцени и сюжети и около които са преплетени растителни и геометрични орнаменти или мотиви, които по произход са класически гръцки, византийски, скитски или сасанидоперсийски с по-дълбоки корени и основа в ахеменидското изкуство от VІ в. пр.н.е. и асирийското изкуство от VІІІ в. пр.н.е.
Сред всичко това, особено силно се откроява и именно по тази причина, изключителен интерес представлява Триумфиращият княз или Конникът от Изтока от кана № 2, под което наименование австрийците организират през 1996 год. дори и национална художествена изложба.
Този конник е в сасанидска в основата си тежка метална ризница и шлем и е с доста особени черти на лицето, когото специалистите антрополози определят като тураноид - междинно-смесен антропологичен тип от европеид и монголоид, който възниква към началото на Новата ера на границата на Азия и Европа и е характерен преди всичко за тюрките най-общо, но най-вече и особено за българите оногури и волжските българи, както и за унгарците от края на ІХ-началото на Хв.
Нека видим как стоят нещата в действителност.Византион е тракийско селище. Названието идва от името на основателя Byzas (то е древен вариант на българското Бузан). Това, че гърците се инфилтрират в тракийския град, не означава, че той е създаден от гърци, или, че името му е гръцко.
До началото на ІV-ти век Византион е малък град. Тракиецът Константин Велики обаче осъзнава стратегическото му значение и го прави столица на Римската Империя. По това време гърците не играят никаква положителна роля в събитията. След Константин Велики идват неговите синове Константин І, Констанций, Констанс І. Последвани са от техния роднина тракиеца Юлиан, а също и от траките Йовиан, Валентиан, Валент, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв ІІ, Юстин І, Юстиниан Велики, Юстин ІІ, Тиберий ІІ, Фока.
От превръщането на Византиум в столица на Римската Империя, до началото на VІІ-ми век в него са властвали петнадесет тракийски императора. Тяхна е заслугата за изграждането на най-красивите сгради и най-внушителните укрепителни съоръжения.
Между 330 г. и 610 г. предимно траки са тези, които защитават Контантинопол (Византиум). Запомнете това много добре – в първите три века на своето съществуване Източната Римската Империя е управлявана предимно от траки! Три века е огромен период от време, напълно справедливо е да се каже, че нашите деди траките са изконните наследници на Източната Римска Империя ...наречена през ХVІ-ти век Византия. Не можем да пренебрегнем факта, че не само града е тракийски, но и това, че траки имат най-големите заслуги за неговото устройване и укрепване.
След 610 г. идва на власт идва не грък, а арменеца Ираклий – приятеля на княз Кубрат. Той е последван от синовете си Ираклий ІІ и Константин ІІ...Дори и в по-късни времена на трона в Константинопол седят не гърци а арменци. Става дума за: Христофор Лакапин, Константин Лакапин, Стефан Лакапин, Лъв V Арменец, Роман І, Йоан Цимисхи, Артавазд, Филип Вардан, Василий І...
В древния тракийски град царуват също и фригийците Михаил ІІ, Теофил, Михаил ІІІ. Според П. Каранис фригиецът Михаил ІІ не се бил елинизирал, презирал гръцката култура....както и много от неговите съотечественици:
“The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all“. http://www.arts.yorku.ca/hist/tgallant/documents/charanis.pdf
В Константинопол управлява също илириеца Анастасий, исаврийците Зенон, Лъв ІІІ Исавриец, Константин Копроним, Лъв ІV, Константин VІ и др.Около 40 владетеля на града основан от тракиеца Константин Велики не са от гръцки произход. Пълно безумие би било Византия, или по-правилно Източната Римска Империя да бъде считана за гръцка държава...както си мислят някои хора.
Тракийските императори правят много неща за народа, от който са произлезли. Константин Велики финансира построяването на Плиска, Преслав и Силистра. Юстиниан Велики създава Юстиниана Прима. Там е седалището на независимата църква за траките. Отново Юстиниан укрепва Сердика (столицата ни София), Филипопол (Пловдив), Берое (Стара Загора) и др. Когато император Маврикий си позволява гонения срещу дедите ни, тракиеца Фока въстава, сваля го от трона и сам става владетел на Константинопол (Византион). За това слабо познато тракийско въстание пише Йоан от Никиу...
Изконното право на траките над Константинопол е причината на Тервел да бъде дадена титлата кесар, а Симеон Велики да бъде провъзгласен за цар на всички българи и ромеи. През ХІІІ-ти век в надпис от земите на Асеновград, Иван-Асен ІІ е наречен цар на българи, гърци и други страни...Не случайно Папа Инокентий ІІІ признава, че предците на Калоян са от древен римски род...Във Ватикана са знаели много добре кои са нашите деди и какъв е техния произход. Знаело се е, че Калоян е от същия род както и Константин Велики...и двамата са мизи.
В работата си “Кроватова България и Покръстването на Българите” проф. Ценов обяснява, че Константинопол е бил български град, който е бил прочистен етнически от гърците. В “Убийството на Юстиниановата Самоличност” Г. Сотиров разказва за император Юстиниан. Той симпатизирал на група наречена сините. Те били с бръсната глава и кика, носели дълги мустаци...Сотиров предава и злобната забележка на Прокопий Цезарийски, че Юстиниан пропилял златото от хазната поради добрината си към...варварите...Любовта на един тракиец към собствения си народ е наречена...порок..."
- Да не би малаките "спартанци" да са разбили персите ? - Зашо така миакална страст, да преекспонирате мястото и значението на "лаоконците" - Вероятно (?) - Щот те са оригиналните навлеци по тези по земи !!
Почвам със следното изказване:
А/ "Гръцкото племе отначало е едно и винаги е говорело един и същ език. Гърците се превръщат от незначително племе във влиятелен народ, защото са асимилирали много други хора. Преди гърците да се обединят с пеласгите, пеласгите са "варвари"." (Херодот - І-58)
Б/ По-рано пеласгите владеят това, което по-късно се нарича Елада.(Херодот - VIІ:58)
- Кои са "спартанците" ... или по-скоро с кого се явяват родствени ?
В първи век еврейския историк Йосиф Флавий предава съдържанието на писмо, изпратено на евреите от Светите земи няколко века по-рано от царя на лакедемонците (спартанците):
"От Арей, цар на лакедемонците,
До Ониас (еврейския първосвещеник)
Поздрави,
открихме, че някои исторически писания доказват че лакедемонците и еврейте произлизаме от едно и също племе и сме потомци на Авраам. Следователно, тъй като сте наши братя, бихме желали да ни съобщите, ако имате някакви затруднения. И ние ще направим така, тъй като вашите проблеми са и наши и нашите са и ваши. Демотел, който ви връчва това писмо ще ни донесе отговора ви."
Повече по въпроса можеш да прочетеш Тук(!):
- "Danaans and Danites: : Were the Hebrews Greek?," Biblical Archaeology Review, June 1976;
- относно казаното в тази книга, приемам фактите, като само допълвам, че оригиналните "гърци" са семити но не произхождат пряко от Близък изток а от Етиопия ... като при това, са родствени със семитите от Леванта ! - Защото, в отговор на спартанското писмо, главният жрец на хЕбреите-семити отговаря:
" ... за общото между нас, ние нямаме нужда от доказателства, тъй като сме добре осведомени за него от нашите свещенни писания... измина доста време откакто нашите взаимоотношения са били подновявани и ние, през свещени и празнични дни, ще правим жертвоприношения и ще се молим на бог да ви пази и да ви носи победа." (тези цитати са от "Макавейска книга, 12, 20")
- Кога се е разменяла тази кореспонденция ? - цар Арей I (Areus I.) е живял, 309/08–265 пр.н.е. !
- С кого още е съюзник този цар с Птоломей II Филаделф(радетеля и на практика създател на елинизма и гръцкият "език"), по чието време се превежда "Талмуда" на гръцки та от това произлиза Септуагинта(та)-Стар завет !
- Така че, фанариотче я си размърдай мухлясалият мозък и престани да ме разсмиваш с преводите си от "старо" на "ново" гръцки език !
- Виж с очите си и помисли малко, откъде идва тази пристастност да се "кланяте" на този символ ? - http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/b/bb/Italy_and_Greece_306.jpg
- От кого и кога е поставен ? - от грък, като ни лъжат че това било символ на бог Дионис - Ми това си е едно към едно индийски "лингам" бе етиопче. На този символ и до момента индийските "сигани" му се кланят и молят !
- Защо лъжeте при произношенеието на свещенната горичка на Артемида(която се е намирала на "Mount Kynthos" , а от там епитета Kintya (!) на Артемида ?) от този остров където се намира Лингама ?
- Айде като е гръчцка богинята и епитета на същата ... след като си превеждал орфическите химни ... преведи(дай ми значението на гръцки) на думите "Kynthos" и "Kintya" или още както я назовавате "Сintya" !
- Защото аз мога да ти изведа звучение и значение на тази дума ... и как във времето сте я трансформирали, така че да не си личи какъв и е първопроизхода ?
- Размърдай си мухлясалият от фанариотщина мозък - "мъдрий-йонандецо", без да си въобразяваш че последното идва от "йониец", идва от индийският култ към "Йони" - Знаеш ли какво означава това - А етиопецо ?
РАДВАМ СЕ ЧЕ ВИ ИМА ВУЛГАРИ...ИЗПЪЛВАТЕ МИ СЪРЦЕТО С КЕФ.
Για να ζήσουν μεγαλύτερη ΕΛΛΆΔΑ
24.03.2013 22:08
„Толкова по-добре. Ще се бием на сянка!”
"Персите преминали Термопилите. Там обаче свободолюбивият дух на гърците и любовта им към родината написали най-величавата епопея на Гърция."
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ