Руната “|”
Тази руна е първа в много други азбуки, например в арабски. Първоначално е била само една вертикална черта - | - в смисъл,че идва от небето (космоса) – така е в ранните древно-български руни. Та нали “В началото бе словото и словото беше у бога и бог беше словото.Всичко чрез него стана и без него не стана нито едно от онова, което е станало!”- битие 1991 Апостол Йоан
| се чете “а”, но предно къса , а не гърлено широка. И наистина, всяко човешко създание дошло на белия свят идва с това слово ”Ае” – “А”- при издишване и “е” при вдишване.Нали бог ражда човека “в своя образ и подобие”… и роденото има слово. Мащабно погледнато всяко трептение в природата включително и на уж неживата материя е едно слово. Че ние не сме дорасли да го разбираме е съвсем друг въпрос. Първоначално тази буква, като пълно наименование се наричала – “асъ”. С други думи нашите “уж непросветени” деди по азбучен ред ни подсказвали от къде идва живота и словото.
“а” - Андромеда , “с”- Сириус, “ъ”- Орион .
“Без асъ кешелер” = “Ние сме хора аси”, са казвали тюркизираните волжки българи през 12 – 13 век, както е изписано в древно-руските летописи.Етнонима “аси”=”божи синове” е проосетински ( с вариациите есегели, яси, язиги). Древните българи, древните осетинци и хазари са от близкоезична (източноираноезична) алано-хунска общност.
Обърнете внимание на твърденията на изследователя Спас Мавров за Небесната костенурка. В източната митология костенурката е космически пътник, душата създателка на световете и снасяща яйцата на живота.
Ние трябва да сме горди, че посланията и езикът на твореца се пазят именно в българския език.
“Ще се отвори земята и ще се разбере кои са българите.Не е вярно, че българите са чергари. Откъдето са минали , държава са оставили и бел град”- казваше пророчицата Ванга.
Много контактьори – истинските разбира се, знаят, че старобългарският език е галактически език.
В по-късния период, нашите деди за да илюстрират, че словото, което идва от небето, в случая “|” , минава през земното притегляне започнали да я пишат като “+”, а поради това, че в народните шевици небето схематично е изобразено като “П”, станало , както е в глаголицата.
Цялото наименование на тази буква също в превод на гръцки станало – “аз”.
Древните българи са боен, но скромен народ и за тях не е характерна егоцентричността и как са се съгласили на тази промяна – не е ясно!
Спомнете си за Кирил и Методий и ще разберете, че нито един знак от азбуката не е случаен. Азбуката е пряко продължение на рунната писменост на древните българи.
Гласът на знака |Y|
Вече се запознахме с руната “|” , и казахме че се чете нещо като “а” и “е” повече като предно, но късо “а”, но не широко и гърлено “а”
В този знак имаме една неизвестна буква (руна) – “Y”. Тя се чете – “y”, a в санскрит като “W”.
Но самото “Y” като се изговаря между две съгласни се чува като полусъгласната “W”.
И така |Y| - aya = ауа = ава .
Или с други думи този знак символизира следното :
“Там където върховете на –Y- (умай – бог на земята, аналог на жената на Шива) биват заобиколени от А – адфа (Едфа /афа’/) – бог на небето с помощта на слънцето Хю-Нй=Адам когато възсяда билото, зачева свещената планина и тя става нашата пра-майка бог ауа =ава
Затова някъде знакът е изобразяван като |Y| , другаде като |Yv| или
Веднага направете асоциация с известните ни богове: Ева, Ahva – на евреите, Hava - на мюсюлманите, Авни – на индийците или с по-далечното Auwa – върховно същество в митовете на догоните, творец на Вселената свързана с “Sirius”; с тракийската нимфа Ава - дъщеря на Хеброс и с думата aeva (първа) на авестийски език.
Значи животът на земята е дошъл от Адам, който е в космоса с оплождане на нашата земя, която става прамайката – ава .
Нашите деди не само, че са имали космологични познания, но са знаели и тази подробност за възникването на живота на земята. И с този символ също са искали да подчертаят, че те са заченати и родени от Бога.
Не случайно aya=ава е един суфикс (окончание) в древно-иранските езици и то е окончание за родителен падеж.
Пример:
Pamir – Pamiraua – Памирава
Пахл – Пахлави
Adhy – Adhaya – адхава
Бидейки в началото на надписите то е редно, да се чете като “роден от бога”.
Пример: |Y| canaΣ Оmortag, Маламир и т.н.
Индоевропейските езици, бидейки ранни езици са пълни с префикси и суфикси. Тези представки и окончания се използват за образуване на нови думи или прилагателни от съществителни имена.В тези езици се среща и честа изменчивост на суфикса от y - г .
Пример: Памирги вместо Памирава
Изменчивостта на суфикса се среща най-често при алано-българите:
Котраг – Котраги
Телериг – Телериги
В някои езици например руският, българският и други езици и днес продължава да се използва суфикса – ава
Пример: руского – но се чете рускава
Отново е налице родителен падеж.
Някъде се изменя в – айа
В съвременния български език, окончанието на фамилните имена също запазват това окончание, ава, ави, ова, ови, ева, еви, и т.н. Така, че и ние носим нещо божествено в нашите имена и с право можем да се гордеем, че сме родени от бог.
Разминаването е само в едно – в изтока се смята,че окончанието се отнася за майката, тъй като тя носи рода или сойа, докато в нашите фамилни имена бащата носи окончанието на родителен падеж. А това внучето да носи името на дядото е останало от аланите.
P.S. Знакът IYI в надписите от Мурфатлар фигурира и като ѢфѢ, поради допустима в>Ф ротация.
източник: книгата "Родени от Бога" - Д-р Х. Велиев - Издателство "Славена" - Варна 2012
"...51.Бременната жена се избавя от наказание...Жена с деца при подялба на имущество получава не само своя дял, но и този на децата ... Бащите на децата може да са различни,но майката е само една. Нека децата не забравят това и преди да приветстват бащата да се поклонят първо на майката. ..."
http://atil.blog.bg/history/2011/04/27/spisyk-na-kara-bulgarskite-care-potomci-na-bat-boian-otkysi-.736857