Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2013 16:31 - Как Прокопий укри през VІ в., че кутригурите са превзели Персия!
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 12218 Коментари: 18 Гласове:
7

Последна промяна: 15.02.2013 17:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
         Цял един дял на историческата наука е погрешно експлициран, заради една манипулация, която юстиниановият историк Прокопий Кесарийски прави под давление на император Юстиниан І (527-565) .

 


 

      Отделих няколко години на разнищването на този проблем.

 


     Историците много добре знаят, че именно Прокопий въвежда за първи път през VІ в. името „утигури“, което не го знаят нито сироезични историци като Псевдо-Захарий Ритор (писал през 555 г.), нито латиноезични, като Касиодор и Йордан  (писали между 530/551).

 


     Техният съвременник обаче, гръкоезичния историк от обкръжението на императора Юстиниан І (Прокопий е секретар на дясната ръка на императора, генерал Велизарий) смело въвежда името „утигури“, с което визира същият етнос, който сироезичния Псевдо-Захарий Ритор нарича „бургар“ (българи).

image

 Юстиниан І. Детайл от базиликата "Сан Витале" в Равена

 


     Нещо повече, авторитетът на Прокопий като историк, принуждава пишещите след него Агатий, Менандър и Теофилакт, да продължат традицията и да наричат „утигури“ един етнос в миналото, за който Теофилакт, визирайки го в съвременността, като съюзник на аварския каган, го нарича „българи“.

 


          Каква е била целта на Прокопий?

 


     Целта на Прокопий става ясна от едно сведение при Агатий, който разказва, че Юстиниан І се хвалел пред сената, че всял вражда между кутригури и утигури. Сиреч, Юстиниан І се е хвалел, че е създал разкол между хуните, защото същият Прокопий Кесарийски, когато пише вече в края на живота си анти-юстиниановата книга „Тайната история“, не чувства никакво задължение да говори за различаващите се „утигури“ и „кутригури“, а си ги нарича само с общото „хуни“.

 


          И така, да си припомним какво прави Юстиниан І.

 


 

              Според Прокопий, още по времето на чичо си Юстин І, неговият племенник се е месил в държавните дела. По това време хуните са съюзници на персите и Юстиниан успява да създаде недоверие към хунския водач Зилгибин от страна на персийския цар Кавад. Случката се разиграва през 522 г. 

 


 

      Две години по-късно, очевидно под давление пак на Юстиниан, чиято цел е хуните да станат съюзници на Византия, император Юстин изпраща посланник Проб в Боспор Кимерийски, за да се срещне по дипломатически дела с хунския цар. Този Проб, според Прокопий, бил племенник на предишния император Анастасий. Проб предлага на хунския цар пари, за да нападне Грузия през 524 г., тъй като грузинския васал на Персия е бил окончателно подменен от персийски марзабан. Ощетеният васал-грузинец поискал помощ от Юстин І, а той за да не се задълбочи тлеещият конфликт с Персия около лазите, явно не желаел да се меси лично и изпратил Проб, за да подтикне хуните да се намесят. Очевидно Проб не е успял, иначе Прокопий щеше да го разгласи. Хуни и перси са били съюзници, както казахме. 

 


 

         Но Юстиниан І не се отказва от идеята си да привлече силните хуни на своя страна. Три години по-късно, през 527 г., Юстиниан става самодържец, най-накрая е принудил чичо си да му предаде още приживе трона. 

 

 

 


 

         Юстиниан, както пише Йоан Малала, още през същата 527 г. изпратил посолство при хунския цар Балах. Той обаче бил починал и управлявала вдовицата му Воа. Юстиниан прави същото, което е сторил през 522 г. Целта му е да всее вражда между хуни и перси. Той моли Воа да се справи с 20 000 войска на Стиранкс и Глонис (Малала), които били „вътрешни хуни“ (Йоан Никиуски, Теофан) и помагали на персийския цар Кавад…Този път Воа взема страната на Византия и Стиранкс е заловен и изпратен в Константинопол, където е публично обесен. 

 


 

          Юстиниан успява да създаде топла връзка с хуните и още на следващата година кани Грод, брат на хунския престолонаследник Мугел, в Константинопол, където го покръства лично и му дава гвардия за да бъде управител на гр. Боспор. 

 


 

            Очевидно това е първият опит за интрига на Юстиниан вътре в хунската династия. Мугел не сваля директно брат си, но Малала пише, че се разгоряла религиозна вражда и хунските езичници свалили християнина Грод. 

 


 

          Само за една година Юстиниан се издънва и Мугел му става враг. 

 


 

       Междувременно Юстиниан чрез Сандлих започва да създава разкол между "утигури и кутригури". Нека не забравяме, че тези хора още към 484 г., както пише Йоан Антиохийски, имат общо име „българи“, когато Зенон ги кани да му помогнат в Мизия срещу готите. Вече посочихме, че пишещият през 555 г. сироезичен автор Псевдо-Захарий Ритор, също ги нарича бургар, т.е. българи. 

 


 

        Защо Прокопий измисля името „утигури“ и как го измисля? 

 


 

           Факт е, както пише и Прокопий, че утигурите са на изток от Дон в Приазовие и Предкавказие, а на запад са кутригурите. Именно кутригурите или по-точно западните българи (западните хуни) атакуват от 491 г. регулярно през Дунав на юг. Самият Прокопий разяснява какво е станало след краха на държавата на Атила: той пише, че утигурите със своя владетел се върнали на изток от Дон, за да владеят сами старите си земи. И тук Прокопий разказва легенда за Кутригур и Утигур, които били деца на един кимерийски цар, но разделили кимерийците на кутригури и утигури по своите имена. Апропо, визирайки хунската атака към 375 г. над Херманарих, Прокопий, за да следва версията си, че двете племена са я предприели, даже пише, че кимерийци нападнали готите, което си е чист анахронизъм. 

 


 

 

 

 

       Но на Прокопий той е необходим, за да разработи утигурофилия

 


 

              Все пак именно Сандлих дава основания на Юстиниан да предполага, че ще има някакъв разкол между хуните.

 


 

         За целта Прокопий трябва да даде имена на разколниците хуни. 

 


 

                    Името „кутригури“ не го знае само Прокопий, знае го през 555 г. и Псевдо-Захарий Ритор. Значи то е било в употреба. Как се е появило е труден въпрос, можем да се доверим на едно сведение в Джагфар тарих, че първоначално това име значело „со хот“, но после станало „хотраги“. Ако това е така, на нас ни става ясно, че всъщност оттеглящите се на изток от Панония с къщите (со хат), където „хат“ е „къща“ на украински, хуни след краха на Атиловата държава, са получили едно външно прозвище, за което Прокопий знае от антите, поради простата причина, че Юстиниан, съгласно Павел Дякон, бил и „Антски“. 

 


 

             Факта, че Псевдо-Захарий Ритор знае за „катрагури“ говори за разпространението на прозвището. 

 


 

          Но всъщност, това прозвище е било за всички ония, оттеглящи се на изток, пост-атилови хуни, които към 484 г. вече имат общо име „българи“. 

 


 

            Очевидно е, че във формирането на имената ути-гури, кутри-гури, бъл-гари….основната дума е гур, гар… 

 


 

           И така, след като през 555 г. Псевдо-Захарий знае за българи, защо Прокопий измисля името „утигури“? 

 


 

             Целта е да верифицира онези пост-атилови хуни, които са съюзници на Юстиниан и същевременно да посочи именно кутригурите, като противници. Нека не забравяме, че това е план лично на Юстиниан, който той политически използва в сената, както пише Агатий. 

 


       Определено всички са знаели, че хуните са разноплеменна общност. 

 


    Юстиниан разказва в сената, че е създал вражда вътре в хуните и даже може би посочва едно писмо на Сандлих, за което знае и Прокопий. 

 


       Въпросът е, кога се изработва името „утигури“ и защо! 

 


    Няма как да не съзрем таен план между императора и историка. 

 


   През 528 г., когато Грод и свитата му идва в Константинопол, очевидно Прокопий е разпитвал за миналото им и именно тогава е научил за кимерийското им потекло, дори явно е разбрал, че първоначалните им кимерийски землища са били на територията на съвременният на историка арменски гавар Ути…

 


     Ако Прокопий нарече съюзниците на Юстиниан само „хуни“, той не може да ги диференцира. А че съзнателно е търсил изкуствено деление става ясно от трактатът му „Тайната история“, където не се чувства длъжен да ги дели и ги нарича само „хуни“. 

 


     Ако Прокопий ги нарече „българи“, пак не може да ги диференцира, понеже има съхранени от онова време летописи, които отъждествяват кутригури и българи. 

 


        И Прокопий създава книжен народ „утигури“, от името на кимерийската прародина в гавара Ути + гур. 

image

 


     Ето защо, Прокопий дава два цитата за произхода на хуните. 

 


        В единият пише, че хуните преди са се казвали кимерийци. 

 

       А в другият разказва легенда за двама сина на кимерийския цар, чиито имена били Кутригур и Утигур, които разделили бащиното и племената им и до VІ в. се казвали, според Прокопий, кутригури и утигури. 

 


          Така Прокопий създава народ утигури, но всъщност целта му е Юстиниан да има коз, че цяло хунско племе, не по-малко значимо от кутригурите, е съюзник на Византия. Що се отнася до горепосоченият Сандлих, той сам пише, че са едноплеменни с кутригурите. Апропо, въпреки силните призиви на Юстиниан да бъдат нападнати кутригурите, единственото което прави Сандлих, е някакво покушение над техни конюшни. 


          Когато Теофан започва да пише през ІХ в. своята хроника, той не знае за никакви утигури и пише, че Кубрат бил владетел на България и на котрагите…

 



          И така, ние и досега нямаше да разберем какво е станало, ако не бе един епизод, свързан с войната между Персия и Византия, започната през 502 г. от персийския цар Кавад.

 


 

               Малко предистория. 

 


            Пред 483 г. някакви хуни нападат Персия, през 484 г. отново я нападат и този път дори е убит персийския цар Пероз.

image

 

 

                 Съвсем случайно през 483 г. в двора на Пероз е пристигнал един византийски посланик Евсевий, изпратен от император Зенон. Целта на визитата му в столицана Ктезифон е била да припомни за един стар договор.                 Йовиан (363-364) преотстъпва на Персия с договор гр. Нисибин за 120 г. През 483 г. срока изтича и Византия се е надявала, че Персия ще върне този крупен град на Източната римска империя.               Бидейки около Пероз в годините 483 и 484, Евсевий явно е упоменал в архивите, че хуните, които убиват Пероз, се казват авитохоли или ефталити.       

 

 

       

 
          Прокопий първи въвежда това име в историческата наука. 


           Междувременно, преди Прокопий, по темата пише и гръкоезичния историк Захарий Митиленски. Неговата история е съхранена непълно и в превод на сирийски, направен към 555 г. от анонимен сироезичен автор, останал в науката като „Псевдо-Захарий Ритор“. history.rodenkrai.com/new/istoricheski_izvori/zaharii_ritor_-_glava_3_ot_kniga_7_i_glava_7_na_kniga_12.html


          Гръкоезичният Захарий Митиленски, а след него и цялата сироезична традиция  (Йешу Стилит, Псевдо-Захарий, Михаил Сириец, Бар Ебрей) дават ясно сведение, че Пероз е убит през 484 г. от хуни (не знаят името „ефталит“), които идват „северо-западно на Персия“ и при това от хуни, които преди да взимат данъци от Персия, са получавали вече от Рим.

 



 

               Прокопий започва да пише като очевидец към 527 г. По негово време на изток от Персия има хуни, които той нарича „бели хуни“ и „ефталит“. 


         Прокопий е бил очевидно запознат с историята на Захарий Митиленски. В тази история се разказва как хуните, които побеждават Пероз, след това през 499 г. са дадени в помощ на сина му Кавад от хунския цар, за да си върне трона от брат си Замашп. През 502 г. с тия хуни, които били „голяма армия“ (Прокопий, Йешу Стилит) Кавад напада Византия и окупирва гр. Амид.

 


 

             И с просто око се вижда, че описанието по превземането през януари 503 г. на византийският (сирийски) град Амида на р. Тигър от персийските войски на Кавад, е почти идентично при Захарий Митиленски и Прокопий Кесарийски. 

 

                    Напълно е възможно двамата да ползват общ извор, известната хроника на Евстатий Епифанийски, която според Малала стигала до "дванадесетата година на Анастасий" (т.е. 503). Руската сироложка Пигулевская предполага, че източник на Прокопий  е именно Евстатий, но от текста на Прокопий става ясно, че явно хрониката на Евстатий е стигала до 504 г.. Не можем да обвиняваме Малала в неточност, просто годините не са започвали както сега от 1 януари; по-интересно е, че Захарий също пише за "тринадесетата година на Анастасий", когато дава сведения за пост-атиловите хуни нападнали Персия.  

 


                Очевидно сирийският преводач Псевдо-Захарий или някои от по-късните преписвачи са повредили синтактично текста; смисълът на първото изречение на гръкоезичният Захарий Митиленски е явно, че дава сведения от времето на Пероз (459-484) до "тринадесетата година на Анастасий", т.е. 504, когато фактически приключват военните действия в персо-византийската война (502-506), в която юридическият договор за мир е чак в 506. 

 


                И така, не е ясно, защо някои учени отричат, че автор на събитията след кн. VІ е гръкоезичният автор Захарий Митиленски. Пигулевская твърди, че след кн. VІ автор е сирийско-езичният Псевдо-Захарий, но ако той е автор, значи преписва и превежда или от Прокопий или от Евстатий Епифанийски, обаче, този сирийски преводач, така както съобщава, че превежда от Захарий Митиленски, би могъл да съобщи и другите свои извори, особено след като сведенията около Амида през 502-504 почти съвпадат с тези на Прокопий?

 


           Пигулевская твърди, че Прикопий и Псевдо-Захарий ползвали различни източници: първият Евстатий Епифанийски, а вторият някаква градска амидска хроника. 

 


          Обаче съпоставката между Прокопий и запазеното в Псевдо-Захарий говори за общ източник, а Прокопий, за разлика от запазеното при Псевдо-Захарий, твърди, че хуните, които нападат Пероз и го убиват през 484 г., са от източен произход (?). 

 


             При Псевдо-Захарий те са от Предкавказието. 

 


     Версията за пост-атилов произход на хуните, които превземат Персия през 484 г., е издигната първо от Йешу Стилит, след Захарий Митиленски тя има традиция при Псевдо-Захарий (кн.12, гл.7), продължена е от Михаил Сириец през 12 в. и от Бар Ебрей през 13 в.

 


      Традицията на Прокопий е продължена от Менандър, Теофилакт, Теофан, Теофан Византиец. 

 


   Следователно въпросът откъде според летописите произхождат победителите над Пероз и завоевателите на Персия, не е решен от историческата наука, независимо, че по-голямата част от учените, които пишат за хуните-ефталит, следват Прокопий. 

 


     Но както обърна внимание през 1939/41 г. Пигулевская, нито един от сироезичните летописи, не е взет предвид от модерните изследователи на произхода на хуните-ефталит. 

 


     Очевидно съвпадението на сведенията при Прокопий и Захарий, говори за общ източник, но именно Прокопий издига полемичната теза, че ефталит са хуни, но не са "познатите ни хуни", следователно родоначалник на версията за източно-персийски произход на хуните-ефталит е именно Прокопий Кесарийски, който е знаел през 527 г., откогато вече пише като очевидец, че ефталит имат държава в Согд, северна Индия и Тохаристан, и вследствие на това прокарва анахронизъм, че те и по произход са оттам, като отхвърля традицията на Евстатий-Захарий и както казахме, дори имплицитно полемизира, сравнявайки хуните-ефталит с добре известните му хуни утигури и кутригури. Това, че ги сравнява, говори за полемизъм, защото целта на Прокопий е да ги разграничи и той го прави за първи път в историята през VІ в.  Дори твърди, че ефталит са градски хора, докато китайската хроника "Бей-ши" дава обратното сведение. 


         Въпросът е много важен, защото ако Пероз е победен през 484 г. от пост-атиловите хуни на Ернак, се оказва, че всичките сведения при Йешу Стилит, Захарий Митиленски, Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски за хуните-ефталит, са част от непроученото минало на ранната българска история в периода 465-565 години.

 


 

         По данните на нумизматиката ефталит се самонаричат "хион", а индийските летописи ги именуват "huna". Китайските ги обозначават като „йе-да“. Сиреч, името „ефталит“, дадено от Прокопий, не е грешно, но ако си зададем въпросът откъде го е заел, ни става ясно, че това са очевидно посланическите протоколи и архиви на Евсевий от 484 г. 

 


        През 484 г. Евсевий, според Прокопий, се среща с хунския цар, малко след победата му над Пероз. 

 


             Дали именно през тази 484 г. Зенон, чрез Евсевий, кани  „българите“ (Йоан Антиохийски) в Мизия, за да му помогнат срещу готите? 

 


        Напълно е възможно. 


   Все пак, по-важното е, че ако Евсевий за първи път упоменава "авитохоли/ефталити", то очевидно го е научил директно от хуните при визитата си.

 


 

 

   Гръкоезичният Захарий Митиленски разказва един интересен епизод. 

 

       Когато гр. Амида е оградена от перси и хуни, някакъв смел амидянин минавал през водопровода и излизал отвън на града. Той се промъквал до вражеския обоз и разгонвал добитика. От стената хората викали "Кутриго, Кутриго". Захарий ни е представил това име като лично на смелият гражданин на Амида, но явно е допуснал инверсия. 

 

         По-вероятно е, от стената да са предупреждавали смелият си съгражданин, че трябва да се скрие, понеже от високо са виждали хуни, които явно наричат "Кутригури, кутригури...". 

image


     Прокопий е пропуснал да преразкаже този епизод, той много добре е знаел, че името  "Кутриго"  означава това на хуните-кутригури. Нещо повече, цялата полемичност на Прокопий, че хуните-ефталит не са „нашите хуни“, както той пише, очевидно се основава на спора му с Захарий Митиленски, че именно кутригурите, омразните на Юстиниан врагове, са помогнали на Кавад да превземе византийските градове Амида и Ефес през 503 г.

 


 

    Така Прокопий, измествайки убийците на Пероз като прародина на изток от Персия, всъщност целенасочено укрива факти от българо-кутригурската история. 

 


      Нека си припомним в завършек панагеричните думи през VІІІ в. на Павел Дякон, според когото Юстиниан І, освен император на двете римски империи, бил „наричан Аламански, Готски, Франкски, Германски, Антски, Алански, Вандалски и Африкански и той заслужил тези имена” (кн.І, 25). 


    Единствено пост-атиловите хуни, които византийската късно-антическа и ранно-средновековна историческа школа (Прокопий, Агатий, Менандър, Теофан, Никифор...) нарича с етнонима „кутригури” (успоредно с хуни и българи), не успяват да бъдат усмирени от Юстиниан, независимо, че от 528 г. той води целенасочена дипломация на разкол между българите…




Гласувай:
8


Вълнообразно


1. veselins - Лъжеписец
16.02.2013 09:15
За пореден път се убеждавам ,че трябва да почнеш да пиеш някакви хапчета . Изтипосал си 2 тона простотия представяйки я за летопис .То бива бива ама ти взе че се пооля вече .
Понеже не знам дали има смисъл да се занимава човек с тебе и тези твои измишльотини , но нека все пак читателите знаят ,че ти до миналата година не беше чел Прокопий Кесарийски . Ако трябва да бъда точен с оглед на времето в момента разбра за него преди година и половина , когато се опита да водиш един спор използвайки цитати от Прокопий при това пак манипулативно и пак по удобен за тебе начин , но зае..и
Кириле защо никъде не прочетох ,че част от византийците е почнала да се облича по хунски ? Това го пише Прокопий също , също така пише за сблъсъци между партиите в Империята ..Или и това не си прочел ?
:)
Но да оставим настрана тези "дребни" детайли и да видим .. какво ни казваш .. та според тебе източните хуни били кутра-гу/ири ,а западните ути-гури ... а общото им наименование било българи , разбира се трябва да те попитам щом кутра е изток ,а ути запад ..то как са север и юг на Прокопския език ?
За пореден път се убеждавам ,че си луд .. Повод за тези мисли са твоето прорицание за заговор от страна на Юстиниан и Прокопий срещу твоите хора ..
Насочи творческата си енергия към писане на детски книжки с приказки и остави историята на хора които я разбират ;)
цитирай
2. letopisec - 1. veselins - Лъжеписец
16.02.2013 10:52
Гневът ти е смешен, а злобата ти е видима...Бъди здрав, Бог вижда!
цитирай
3. letopisec - Кога се появява името „кутригур...
16.02.2013 10:54
Кога се появява името „кутригури”?

Можем ли да допуснем, че „хотраг” (котраги, кутригури) е външен етноним на „ултин”?

Мисля, че да. Той им е даден от антите (анчийците) и неслучайно се появява по време на преселението на хуните от Панония в междуречието на реките Прут, Днестър, Буга и Днепър. Преди това етнонима „кутригури” е непознат...

Единственото място, откъдето можем да научим нещо за произхода на названието „хотраги” е летописа от ХІІІ век „Барадж тарих”. Там е казано: „А в древността това племе се наричало сохот или по сербийски хол, но след това думата се променила и станала хот или хотраг”.

Анчийската (славянска) дума за къща е „хат”. „Со хот” е всъщност „със къщите (покъщината)” и отразява именно времето на преселението на денгизовите хуни в Атилкезе. Сербийската дума „хол” ни е позната от „Именника на българските канове” като добавена към „Авито” (Ултин, Аудан), т.е. „Авито-хол”; а така също като „ол”, „аул”...Византийският император Никифор през 811 година, според Теофан, превзел и изгорил крумовите жилища ( „ол”).
цитирай
4. letopisec - 1. veselins
16.02.2013 11:13
Кириле защо никъде не прочетох ,че част от византийците е почнала да се облича по хунски ?
==========================================
Да, описвайки в Тайната история, сблъсъка на двете основни партии-демоси в Константинопол, Прокопий пише, че едните от тях, за да се различават, а явно и да вдъхват повече сила, се обличали в хунски одежди.....Да вметна: опитът ти да заблуждаваш хората, кога съм се запознал с трудовете на Прокопий, е смешен...
цитирай
5. aristotelis - Тракоман veselins е подчовек........
16.02.2013 14:02
Тракоман veselins е подчовек, който се въодушевява от ежедневно обновяващи се днк-анализи, извлечени от генетичния материал, добит в тоалетните на МБАЛСМ "Пирогов", които показват връзката на днешното население на Факултето, ту с Орфей, ту с Александър Македонски, ту с Жозе Барозу.Човек който води интернет битка срещу онези, помнещи родовата памет и изтъкващи арийският (ирански) произход на българите. Българите почитащи старите български богове като Хърс, Барин, Барс, Сива, Артиш, Нардуган или други също са обект на нападки. Тракоманите обичат да правят сексуално-алкохолни оргии на сборища за тракомани тип триградските поляни - осрани от боклуци и торбички оставени от тракомани. Тракоманите мечтаят за тамплиерски чеп на Перперикон, за вампирски кол в Созопол, за окосменото тяло на Бендида и зърната на първия педераст според римският историк Овидий - ОРФЕЙ. Важно е да се казва че сме траки, да се плюе Кубрат и Аспарух, да се отрича всичко българско, да се казва че кутригурите и оногурите са лоши, а бесите и бесните им последователи са много велики.
цитирай
6. sandlih - Всичко започва през 557-558 год...
16.02.2013 17:50
Всичко започва през 557-558 година. "През същата година се опълчили срещу Тракия големи множества хуни, нахлули в нея и избили и пленили мнозина... И като намерили няколко места от Анастасиевата стена разрушена от земетресение, нахлули и опленили чак до Дрипия, и селото Хитос. И всички(гърци) избягали в града заедно с имуществото си. Императорът като чул това, набрал мнозина и ги изпратил при дългата стена. Там те вързали сражение и мнозина от ромеите и схоларните загинали.... И когато императорът видял, че варварите постоянствуват, заповядал на патриций Велизарий да излезе срещу тях с други от сената. Велизарий, взел всички коне, и като въоръжил войска, излязъл в селото Хитос, направил окоп... Той заповядал да отсекат дървета и да ги влачат зад войската. От вятъра се вдигнал много прах и се понесъл над варварите. А те като помислили, че елините са голямо множество.. избягали." /Теофан/
За гръцката хитрост, с метлите и шубраците закачени на опашките на конете, споменават и други от византииски хронисти, но за тях следва.
цитирай
7. sandlih - Ето разказанна Прокопий, за дей...
16.02.2013 17:54
Ето разказа на Прокопий, за действията на Юстиниян, за неутрализирането на кутригурите. „Като отправил пратеници при вождовете на хуните утигури, които живеят отвъд Меотидското езеро, той ги укорил и нарекъл бездействието им спрямо кутригурите престъпно, понеже нехайството спрямо приятелите, които загиват, трябва да се сметне за една от най-големите неправди. Кутригурите - казал той - нехаели за свойте съседи и въпреки, че получавали от Византион всяка година много пари, те не желаят по никакъв начин да прекратят своите несправедливи действия спрямо ромеите, но всекидневно без всякаква причина ги нападат и ограбват. А утигурите не получават нито част от парите, нито споделят плячката с кутригурите и въпреки това не се застъпват за озлочестените ромеи, ако и да са от старо време техни най-големи приятели. Като съобщили това на утигурите, император Юстиниян им подарил пари, припомнил им какви дарове често са получавали и по-рано от него, и ги убедил да предприемат веднага поход против останалите в земята си кутригури. Те взели за съюзници 2000 от своите съседи готите тетраксити и преминали с цялата си войска реката Танаис. Предвождал ги Сандилх, извънредно разсъдлив и изпитан в много войни, достатъно надарен с храброст и мъжество. След като преминали реката, те се срещнали с много кутригури и влезли в сражение с тях. Те се защитавали твърде упорито срещу нападателите и сражението продължило премного време...
Докато тези варвари се сражавали помежду си, както казах, и опасността за тях нараствала съобразно с битката, тогава на ромеите се удало добре да се възползуват от щастливия за тях случай. Онези от елините, който се намирали като пленници у кутригурите и които възлизали на много десетки хиляди, се вдигнали набързо оттам и без да ги преследва никой, пристигнали по родните си места."
/Прокопий/
цитирай
8. sandlih - Какво разказва по-нататък Прок...
16.02.2013 17:57
Какво разказва по-нататък Прокопий: "Императорът Юстиниан изпратил пълководеца Аратий с поръка да съобщи на кутригурите онова, което се бе случило в тяхната земя, и да им предложи пари, да ги убеди да се оттеглят колкото се може по-скоро от ромейската земя. Като узнали за нашествието на утигурите и получили множество пари от Аратий, те се съгласили да не вършат вече никакви убийства, нито пък да правят нещо друго неприятно, но да се оттеглят като приятели на тамошните жители. Уговорено било също, че ако тези варвари успеят да се завърнат в бащината си земя и да се установят в нея, то да останат там и занапред да бъдат верни на ромеите. Ако пък им бъде невъзможно да останат там, да се завърнат отново в земята на ромеите, а императорът ще им подари някои от земите в Тракия с условие, че като се поселят там, завинаги ще бъдат съюзници на ромеите, и заедно с тях грижливо ще бранят страната от всички варвари.
Веднага 2000 души от хуните, които били победени в сражението и бягали от утигурите, пристигнали в ромейската земя, заедно с жените и децата си. Един от техните вождове бил Синион. Те отправили молба до император Юстиниан, той ги приел с пълна готовност и им позволил да се заселят в земите на Тракия."
цитирай
9. sandlih - Прокопий, ни дава записано най-...
16.02.2013 18:19
Прокопий, ни дава записано най-ранното писмо на български владетел до Византия. Ето какво пише: „Сандилх, царят на утигурите, узнал за тези неща и се разгневил за това, че докато отмъщавал на своите едноплеменници кутригурите заради неправди спрямо ромеите и ги прогонвал от техните родни места, те били приети от императора и като се заселили в земята на ромеите, щели да живеят много по-добре. Затова той изпратил пратеници до императора, които да го укорят за стореното, но не им дал никакво писмо, понеже и досега хуните нямат никаква представа за писмо и са съвсем неграмотни (в очите на ромеите), нито имат някакъв писар, а техните деца растат без всякакъв труд да се научат да пишат. Те съвсем по варварски предават по памет всичко, което им поръчал. И когато пратениците пристигнали при Юстиниян, те му казали че цар Сандилх по тях като с писмо му съобщавал следното:"Зная една поговорка, която съм чул от дете, и ако не съм забравил нещо от нея, тя гласи така. „Казват че звярът вълк, ако може би и да е в състояние да променя козината си, обаче нрава си не мени, защото природата не му позволява да го променя”. Сандилх, като казал тази пословица и добавил: "Това съм чул от старите, които по коствен начин загатват за човешките работи. Аз зная и още нещо, което съм научил от опит и което естествено може да научи един варварин, който живее на полето. Овчарите вземат кучетата, докато още сучат, и грижливо ги отглеждат до като порастат. А кучето е признателно към онези, които го хранят, и твърде добре помни благодеянието. Затова именно овчарите постъпват така, за да ги научат да бъдат пазачи на овцете, та когато нападнат вълци, кучетата да отблъснат тия нападения и да бранят овцете. Мисля, че така е по цялата земя, защото няма човек, който да е видял кучета да правят заговор срещу стадо, нито пък вълци някога да го отбраняват, но природата е наредила това като някакъв закон и за кучетата, и за овците, и за вълците." (следва)
цитирай
10. sandlih - (продължение): "Мисля, че в ...
16.02.2013 19:11
(продължение): "Мисля, че в твойто царство, гдето открай време има изобилие от всякакви, може би и невъобразими неща, няма никаква промяна в това отношение. В противен случай покажете я на мойте пратеници, та и ние на прага на старостта да научим нещо и от необикновенните работи. Ако пък навсякъде е наредено точно така от природата, то мисля, че за тебе не е добре да оказваш гостоприемство на кутригурското племе и тъй да създадеш размирни съседи, като заселваш сега в страната си, онези които ти не понасяше, когато бяха извън нея. Впрочем не след много време те ще проявят спрямо ромеите своя си нрав. И без това не ще липсва враг, който да опустошава ромейската държава, като се надява, че дори ако бъде победен ще бъде в по-добро положение, пък и не ще остане приятел на ромеите, който да попречи някога на нападащите вашата земя, понеже се бои, да не би след като съдбата го надари с победа, да види, че победените живеят у вас по-щастливо от самия него. Понеже докато ние живеем в пуста и изобщо безплодна земя, кутригурите имат възможност да си купуват жито, да се напиват с вино, и да получават най-изтънчени ястия. Впрочем те в някои места се ползуват и от бани, и тези скитници дори носят златни украси и притежават тънки, пъстри и извезани със злато одежди, ако и кутригурите по-рано да са заробвали безбройно множество ромеи и да са ги отвеждали в земята си. За тези проклетници не е било необичайно да налагат на ромейте робски теглила, но дори охолно биели с бичове и невинни люде и ги убивали и вършели всичко друго, което нравът и властта на господаря варварин допущало. А ние с наши усилия и като се излагаме на смъртна опаснот, освободихме ромеите от участта, която тогава ги беше постигнала, и предадохме на родителите, онези, които станаха причина да понесем изпитанията на войната. А за тия дела и двете страни получихме от вас напълно противоположни награди." (следва края на това писмо)
цитирай
11. sandlih - (продължение): "Докато ние ...
16.02.2013 19:19
(продължение): "Докато ние все още понасяме несгодите на своята родина, те имат еднакъв дял от земята на онези, които благодарение на нашата храброст отвървахме от робството им." Това казали утигурските пратеници. А императорът, като ги успокоил напълно и ги привлякъл с много дарове, не след много време ги изпратил в родината им." Ето написаното за същите събития от Агатий Схоластик Миринейски (536 -582) с по-големи подробности за похода на Кутригурите и назовава техният вожд - Заберган.: Българска конница начело с него преминала през дълбоко замръзналия Дунав, прекосила Северна България, без да срещне някаква съпротива, и навлязла в Тракия. Тук войската била разделена на две: една част била изпратена към Елада, а друга — към Галиполския полуостров. Самият Заберган със 7-хилядна войска се насочил към Цариград, като „опустошавал по пътя си нивите, нападал градовете, раздвижвал и разбърквал издъно всичко”. В своя поход Заберган прекосил с лекота дори Дългата стена, без да срещне особена съпротива, и се разположил на стан при селището Мелантиада (дн. Яръм Бургас), на около 140 стадия от столицата. Това предизвикало такава голяма уплаха не само сред населението, но и сред властите, поради което по нареждане на императора от църквите в околностите на Цариград били събрани всички по-ценни неща и пренесени отвъд морето, на малоазийския бряг. Отрядът, изпратен против Галиполския полуостров, нападнал преградната стена, която го защищавала, като поставили срещу нея стенобойни машини и стълби. Когато щурмът срещу стената не дал желания резултат, прабългарите са опитали да проникнат откъм морето през Сароския залив при гр. Енос, като за целта приготвили около 150 сала. На византийските кораби обаче се удало да отбият това нападение. Няколко дни по-късно византийците дори направили неочакван излаз зад крепостната стена и влезли с прабългарите в открито сражение." (следва)
цитирай
12. sandlih - (продължава): "И тъй като по ...
16.02.2013 19:46
(продължава): "И тъй като по същото време и Заберган се бил оттеглил от Цариград, обсадителите също решили да прекратят по-нататъшната битка и да отидат при останалите свои съотечественици. Изпратената към Елада прабългарска войска не успяла да премине Термопилите и след като не постигнала някакви особено големи успехи, се завърнала при основната част от войската. И макар целият поход да не постигнал голямата си цел, кан Заберган поискал от византийците голям откуп за пленниците. Едва след като искането му било удовлетворено, той освободил пленниците (сред тях и стратегът Сергий, син на Вакх) и се оттеглил в страната си." А за битката между двете племена кутригури и утигури Агатий пише : „Така след това твърде дълго време двете страни враждували помежду си и затвърдявали взаимната си омраза. Те ту извършвали нападения и грабежи, ту влизали в открито сражение, докато силите и на двете страни отслабнали и съвсем се разстроили, така че двете племена загубили дори самото си племенно наименование.” Менеандър дава по-друга гледна точка и говори за първото писмо на Сандилх до императора така: тогава Юстиниан настоявал пред Сандилх, вожда на утигурите, и не преставал да го увещава да започне по какъвто и да е начин война срещу Заверган. За тая цел той пращал често пратеници и го подбуждал веднъж така, друг път иначе. Императорът обещал освен това, че ако Сандилх победи котрагирите, той ще му прехвърли парите, които били определени да се дават годишно на Заберган. И тъй Сандилх, като искал да бъде предан на ромеите, съобщил следното на императора, че "не е справедливо, нито пък прилично съвсем да се унищожат съплеменниците ни, които не само говорят език, еднакъв с нашия, и са наши съжители, а имат и същото облекло и бит, но са и наши сродници, ако и да са подвластни на някой други вождове. При все това ще отнема веднага конете на котрагирите и ще си присвоя, за да няма какво да яздят, та да нанасят вреди на ромеите." Това е за информация на veselins
цитирай
13. aristotelis - Всички факти в нашата история показват, че ние сме тюрки. Всичко останало са някакви хипотези.
16.02.2013 21:07
Стоян Динков: Османската империя спаси българския народ
ИНТЕРВЮ НА ДИМИТЪР НИКОЛОВ
14:24, 26 юли 2011
http://novinar.bg/news/stoian-dinkov-osmanskata-imperiia-spasi-balgarskiia-narod_MzY0MTs0MA==.html#
- Вие коя теория за произхода на българите подкрепяте – тюркската или станалата популярна наскоро иранска теория?

- Тук не може да има теории. Става въпрос за факти. Всички факти в нашата история показват, че ние сме тюрки. Всичко останало са някакви хипотези. Няма факти в подкрепа на другите теории. Защо толкова малко се говори за съкровището от Наги Сент-Миклош? То е българско и категорично има тюркски черти. Върху него има тюркски образи, номадски конници. Има една спекула – че символиката на слънцето и луната в съкровището е персийска. Там обаче няма слънце и луна, а звезда и полумесец. Те представляват до ислямска тюркска символика. Има по времето на хан Омуртаг. Тези символи са и османски. Когато османизмът завладява мюсюлманските земи, звездата и полумесецът стават ислямски символи.

- Има ли полза България от едно сближаване с тюркската общност?

- Първата полза за народа ни е, че ще сме наясно със самите себе си. Ще знаем кои сме и откъде идваме. Лъгани сме много време – първо, че сме славяни, сега – че сме иранци. Това влияе лошо на обществото – ние нямаме гражданско общество. Ние не знаем кои сме. А сме наследници на най-могъщите тюрки – тези на Атила. Когато го разберем, ще имаме самочувствие. Ние сме били световна империя от Франция до Монголия, огромна световна държава. Синът на Атила - Ирник, е управлявал страна, която е включвала цяла Западна Русия, Прибалтика, Киев и Крим. Наричала се е България много преди Кубрат. Това се знае в целия свят, а само тук не се изучава. Това нещо беше наложено от панславизма – да не си знаем историята.
- Казвате, че славянският език е наложен насила. Как става това?
Прабългарите са използвали друга писменост – тюркските руни. От тях са взети няколко знака и са внесени в азбуката. По времето на Борис I в България се завръщат антите – славянски племена, изгонени от нашите ханове. Те налагат славянския език. И така всички започват да говорят на славянски.
цитирай
14. letopisec - 13. aristotelis
18.02.2013 10:54
Дай да ги видим тия, факти....Я виж какво казва американския професор Хелфен: през ІІ в. Птоломей упоменава хуни; тогава не може и да се допусне, че има тюркоезични общности, значи, заключава Хелфен, хуните произхождат от българите...И каракачаните са българи...
цитирай
15. letopisec - Ранните хуни в Източна Европа
18.02.2013 10:58
част от книгата "Светът на хуните", от 1973 г. на Ото Менхен-Хелфен http://history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/rannite_huni_v_iztochna_evropa.html
......................................
общият извод от книгата на Хелфен: дори и да се включват към 5 в. тюркоезични групи към многоетническата Хунска империя, хуните произхождат от българите, които не са тюрки....Аристотелис, чети световни учени, професори от Калифорнийския университет. Стига си обикалял по приемите на посолствата да вреш нос в прашните витрини и да лапаш сандвичи...
цитирай
16. voulgaros - ЗДРАВЕЙТЕ Г-Н МИЛЧЕВ. . . . НАЛИ СЪМ ...
18.02.2013 17:41
ЗДРАВЕЙТЕ Г-Н МИЛЧЕВ....НАЛИ СЪМ ВИ КАЗВАЛ МНОГО ПЪТИ ЧЕ АРИСТОТЕЛ НЕ Е ГРЪК..А СИ Е СЛАВЯНО-ЕЗИЧЕН ОБИТАТЕЛ НА СРЕДНАТА ЧАСТ НА БАЛКАНСКИА П-ОВ (ХАЕМИА ХЕРСОНИСА) --ТАКА НАРЕЧЕН МПУЛГАРОС.

И АЗ НЕ СМЯТАМ ЧЕ ХУНИТЕ СА НЯКАКВИ ''ТЮРКИ''.

ДА, КАРАКАЧАНИТЕ СА ''БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ'' - НЕ СА БЪЛГАРИ ПО ПРОИЗХОД ОБАЧЕ.
цитирай
17. rizar - Този Димитър Николов да отива на бесилото
18.02.2013 20:45
боклук - че ще ми сравнява и османските и българските символи, като единородни, еничар скапан такъв.
цитирай
18. letopisec - Благодаря Ви. Вие сте прав. Винаги ми е било приятно, когато пускате при мен коментар...
19.02.2013 08:38
voulgaros написа:
ЗДРАВЕЙТЕ Г-Н МИЛЧЕВ....НАЛИ СЪМ ВИ КАЗВАЛ МНОГО ПЪТИ ЧЕ АРИСТОТЕЛ НЕ Е ГРЪК..А СИ Е СЛАВЯНО-ЕЗИЧЕН ОБИТАТЕЛ НА СРЕДНАТА ЧАСТ НА БАЛКАНСКИА П-ОВ (ХАЕМИА ХЕРСОНИСА) --ТАКА НАРЕЧЕН МПУЛГАРОС.

И АЗ НЕ СМЯТАМ ЧЕ ХУНИТЕ СА НЯКАКВИ ''ТЮРКИ''.

ДА, КАРАКАЧАНИТЕ СА ''БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ'' - НЕ СА БЪЛГАРИ ПО ПРОИЗХОД ОБАЧЕ.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11485302
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ