През 447 г. Атила води опустошителна война срещу Византия. В Тракия са унищожени, според летописците, над 60 града, между които Ниш и Сердика.

Теодосий ІІ иска примирие и обещава много пари срещу мир.

През пролетта на 448 г. Орест, римлянин-секретар в двора на Атила и Едеко, генерал на Атила, отиват в Константинопол за да подпишат мирния договор и да получат 6000 фунта злато залог. От 449 г. Византия се задължава да изплаща 2100 фунта злато годишен данък на Хунската империя.

Орест отивал към Константинопол и с очаквания за добри промени в своя личен живот. Баща му имал уговорка с богат константинополски род за годеж и по план Орест трябвало да се ожени през пролетта на 448 г. в столицата. Но годежът му бил провален от Терасико, който бил исавриец, напреднал много във военната кариера и приел християнството с име Зенон. Този бъдещ император на Византия, по онова време бил под командването на префекта Хрисафий. Именно Хрисафий решил да накаже Орест и да го остави без жена, понеже бил от западните римляни, но служил вярно в двора на Атила. Зенон се погрижил прибързано годеницата на Орест да се омъжи за аристократ от Константинопол.

         Разбрал какво е станало, във византийската столица Орест написал писмо до баща си Татул, който живеел в Равена на запад и му съобщил лошата новина. Булката избягала с един офицер, приятел на Зенон и Хрисафий бил уредил тяхната венчавка.

солид на Валентиан ІІІ

         Годежът на Орест с богата фамилия от Константинопол бил уговорен от самият Аеций и когато Татул му разказал какво се е случило, той много се ядосал. Веднага разпоредил да бъде открита достойна невяста на Орест по западните римски земи. Аеций не искал по никакъв начин да загуби влияние над Орест. Много скоро получил информация, че дъщерята на Ромул от Норик, е подходяща. На името на Ромул императорът Валентиан ІІІ издал държавно назначение като управител на цяла област в провинция Норик и Аеций в ръка с кесарския хривосул се появил в дома на Ромул.

         Генерал Аеций присъствал на вечеря във вилата на Ромул, а след това двамата се отделили в библиотеката.

          Ромул благодарил за поста и се съгласил дъщеря му да се омъжи за Орест.

          Аеций се усмихнал доволно, а след това казал:

        - Това не е всичко – и извадил от вътрешния джоб на туниката си още един царски хривосул. – Назначен си да ръководиш посолство до Атила, понеже той обвинява началника на нашата хазна магистър Силван и иска да го съди, заради някакви златни чаши, които изчезнали от Ниш. Обвинителното писмо дойде преди месец и положението е много сериозно. Силван е купил златни чаши, изнесени от гр. Ниш през 447 г., когато Атила превзе този град. Атила има добри наши юристи при себе си, като твоя бъдещ зет Орест, като старият Констанций, който аз пратих на Руа. Добър юрист е и Онегесий. Те са образували предварително производство и обвиняват Силван, че е присвоил военна плячка, която принадлежи на Атила по правото на завоевател на Ниш. Изнесените златни чаши се тълкуват като част от собствеността на Ниш, който бил станал собственост на хуните. Силван не е знаел, че тези чаши са с такъв произход и ги е купил от един евреин за нашата хазна. Атила иска или чашите, или Силван, за да го съди. Ето защо ти си назначен да ръководиш посолство до Атила. Протакайте, пледирайте, но не трябва да даваме нито златото, нито Силван. С посолството ще отведеш дъщеря си и ще присъстваш на годежа й с Орест. Надявам се това да омилостиви донякъде Атила. С теб ще пътува и Татул, бащата на Орест. Да вдигнете достойна римска свадба там, ще занесеш и няколко заплати на Атила. Той нали има чин при нас magister militum. С вас ще пътува и Констанций, той е добър млад юрист. Когато моя син Карпелион беше при Атила през 445 г. са се договорили да му прати специалист по гражданските дела. Така че, нямате много време за приготовления, трябва да тръгнете другата седмица.

         Дъщерята на Ромул се казвала Мария. Тя излушала баща си за договорения годеж с противоречащи чувства и се оттеглила за сън в стаята си.

          Посреднощ Мария чула силен и тревожен кучешки лай и отворила прозореца си, за да види какво става. В този момент тя видяла на перваза красиво голямо куче, стреснала се, а след това замръзнала от уплах, защото чула човешки глас:

         - Не се бой от мен, аз съм Симург. Закрилям децата. Персите ме познават много добре, но сега моите богове ме изпратиха и при римлянка. Не се бой да се омъжиш за Орест, кръстете детето си Ромул и един ден той ще стане император на Рим – Ромул Августул. Не тъгувай за миналото, прегърни бъдещето, ти ще си майка на император. Сбогом.

Ромул Августул

          Кучето се обърнало, разперило криле и литнало.

           Мария запомнила само името на това летящо куче. Симург.
На следващата сутрин тя била изцяло променена, дала утвърдителен отговор на баща си, а на сестрите си, които й се присмивали, че ще стане варварка, отговорила:

          - Неведоми са пътищата божий...

 

          Хунската делегация в Константинопол през 448 г. се ръководела от генерал Едеко. Той тръгнал за ромейската столица без настроение, понеже жена му била в напреднала бременност, а и знаел за византийското коварство.

           Опасенията му се сбъднали, префекта Хрисафий го поканил на частна вечеря и се опитал да го вербува да убие Атила. Едеко майсторски излъгал, че се е хванал на плана на префекта. Взел парите от залога и тръгнал обратно. С хунския керван Теодосий ІІ изпратил в Панония посолство, начело с Максимин и секретаря Приск Панийски.

           По същото време в хунския град Ветвар съпругата на Едеко изпаднала в родилни мъки и душата й страдала, че е сама, без мъжът й.

          Нейното име било Тара, баща й бил от скирите, а майка й била от народа на бояните българи, от който произхождал и царския род на Атила.

           Бабите започнали да акушират на Тара, но тя нямала сили и изпаднала в несвяст. Всички си помислили, че си отива.

           В този миг душата на Тара тичала боса като девойка по една пустиня, в центъра на която бил издигнат голям дворец от дялани едри камъни. Тя спряла пред портата и вратата бавно се отворила, а отвътре излязъл голям лъв с крила. Това било всесилен грифон, любимецът на източните богове.

          Той рекъл:

          - Защо идваш, майко на бъдещият император на Рим, чието име Одоакър ще сияе от слава. Върни се и роди детето-кесар...

             Бебето се подало и бабите щастливо и усмихнато се погледнали, а Тара отворила очи и рекла:

          - Името му ще е Одоакър...

Одоакър

             Боговете на огненото слънце, което хуните славославели, били решили синът на Орест да е последният римски гражданин, издигнат по достойнство за император на древната и славна западна римска империя, а синът на Едеко да е първият неримски гражданин, българин, който по достойнство ще оглави Рим като император и ще открие нова епоха за тази земя.

             През това време Едеко и Орест били вече на трапезата на Атила и обсъждали заговора за убийство, който Хрисафий се опитал да създаде. Едеко още със стъпване на хунска земя, разкрил замислите на римляните. Атила стоял замислен и се чудел дали Аеций е замесен в заговорът на Теодосий ІІ и Хрисафий.

            Династът на хуните казал:

            - Ако е замесен Аеций, ще нападнем Галия на запад от река Рейн и ще превземем визиготите в Тулуза, които едно време избягаха там с Аларих и Атаулф. Аеций смята, че там имаме право да ходим само под негово командване и на Литорий. Така бе при брат ми Бледа, при мен не е така. Щом остроготите са мои поданици, такива са и другите готи, визиготите. Ще бъдем не само на източната граница на държавата на Валентиан ІІІ, но той и Аеций ще граничат навсякъде по суша само с нас. Ще бъдем върху тях като кокошка над яйце. Крайно време е Европа да бъде разделена мужду Рим и Хунската империя. Източните римляни очертаха границата с нас по Дунав, при това от догодина ще ни плащат 2 100 злато данък. Западните римляни са наши приятели, още от времето на чичо. Но се ослушват дори да върнат златните чаши от Ниш, не плащат никакви данъци и ми излизат с номера, че съм на заплата при тях...Ако Аеций има някакъв пръст в този заговор, ще променим цялата си политика с него. Това е.

 

 

Много ценна информация,господин letopisec!Браво!

Има поне 3-4 признака,които показват че паницата от Британския музей е от Българско царско съкровище,а Хунското име Едеко е нашето (и Тракийско) име Етоко (Метоко,Митако),в което е пропусната само първата съгласна.