
Прочетен: 11557 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 12.09.2012 14:25


letopisec: "Благодаря за сведението. За сетен път ме насочвате към изключително важна тема. Ако първообраза на Анонимния латински хронограф е гръкоезичен, тогава тези Vieni не са нищо друго освен Bieni......Защо хуните във вторият пасаж са отъждествени с Бийан? И какво значи Бийан?
bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%B0%D1%80
%D1%82%D1%83
ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%83

Какво знаем за държавата Боян, както е било самоназванието на Урарту?
Тя се споменава още от Моисей в кн. Битие, като „Ур Халдейски”, откъдето били бащата на Авраам, братята му и сестрите му Иска и Милка.
Много сведения за държавата Боян има съхранени в късно-античният летопис на арменският историк Мовсес Хоренаци, който свързва „Баоенан” с българите. Кн.ІІ, гл.6: ”/Валаршак/ се спусна към зелените пасбища на предела Шара, който древните са наричали Безлесен или Горен Баоеан, а впоследствие, заради колонизаторите българи Vh`ndur на Бунд, заселили се там, били наречени по неговото име Вананд. И досега селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци.”
Това събитие е отнесено от Хоренаци към ІІ в. пр.н.е., но очевидно неговият произход е доста по-рано, защото Бун (бун-дур-к) са упоменати и в грузинското съчинение от V в. „Мокцевай Картлисай”?
Бундур живеели по течението на р. Кура в четири града, те са по тези места, според „Мокцевай Картлисай”, още преди Александър Македонски (ІV в. пр.н.е.): „ Когато цар Александър обърна в бягство потомците на Лот и ги отблъсна към полунощната страна, тогава (той) за първи път видял свирепите племена бундурк, живеещи по течението на Кура в четири града с тяхните предградия: град Саркин, Каспи, Урбнис и Одзрах, и крепостите им (чети: цитаделите – бел.ред.): голямата крепост Саркин, правителствените (чети: царските – бел.ред.) Каспи, Урбнис, Одзрах.” (гл.І, Мокцевай Картлисай).
Гръцките преписи и латинският текст на хрониката от ІХ в. на Теофан (в която се съобщава името на народа на Кубрат), както обърна внимание американският учен Юлай Шамильоглу, дават следните форми на името на народа на Кубрат: Ονογουνδούρων d, ’Ονουνογουνδούρων с, ’Ονογουνδούρων (’Ωυ ет) уА, Οννοβουνδοβουλγάρων z, Onogundurensium А.
Очевидно е, че още в латинският превод от ІХ в. на Анастасий Библиотекар е преписано грешното име „уногундури”, то по-късно се споменава и от Константин Багрянородни през Х век.
Но има всички основания да се смята, че Теофан е заел от неизвестният източник от краят на VІІ в., от който изобщо преписва историческото сведение за древна Велика България, именно името „уновундобългари”.
И така, ако сумираме сведенията за бояните („уно-вунд-българите”, при Теофан), се оказва, че те са познати в Кавказ с имената „бундурки” (грузинското съчинение „Мокцевай Картлисай”), „вндур” e народа на българина Бунд (арменската история на Мовсес Хоренаци), „Бун” (поета Низами, в епоса му от ХІІІ век „Искандер-наме”), бунджар (арабоезичния историк от началото на Х век ат-Табари, който ги нарича и „бурджан”), „V.n.n.d.r” (няколко арабоезични съчинения), „в-н-н-т-р” (във втората редакция на писмото от Х век на хазарския цар Йосиф; така се казвал, според Йосиф, народа на Аспарух).
Още през ІХ в. арабоезичният основател на географията ал-Хорезми отъждествява топонима „Бурджан” със старият птоломеевски топоним „Сарматия”...А според Птоломей топонима Сарматия е от Карпатите до Кавказ.
Арабоезичната класическа средновековна историческа школа масово нарича и средновековната дунавска държава България, с названието „Бурджан”.
И така, каква е връзката на древната държава Урарту (Боян) с българите?
Очевидно е, че грузинският църковен документ не знае, че „Бундурк” са Урарту (арм. историк Хоренаци също не знае, че „Баоеан” е Урарту – бел.ред.) и съвсем в духа на библейската генеалогия им преписва, че са потомци на библейските йевусейци, коренните жители на Йерусалим преди юдеите.
„Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи. Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетелят на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки”(гл. І).
Тук под името „хони” не може да се разбира нищо друго, освен кимерийците, които през VІ в. пр.н.е. напускат именно земите вблизост до Халдея, т. е. напускат Кападокия. Пътят на кимерийците на север към Кавказ минава през Урарту и очевидно в „Мокцевай Картлисай” се е запазил спомен от древни времена. Библейското име на Гомер е идентично с името на асирийските Gimir, и тази версия днес се поддържа от повечето учени.
Къде е бил гр. Херки и в каква връзка е той с кимерийската прародина?
Много малко знаем за древната кимерийска история, независимо, че през VІ в. Прокопий Кесарийски дава сведение, че утигурите-българи произхождат от кимерийците.
„Зад сагините живеят много хунски народи. Простиращата се оттук страна се нарича Евлисия (очевидно Прокопий ползва сведения от „Анонимният Перипъл на Евксинския Понт”, където тази страна от сагините до Дон и Азовско море, е изписана всъщност „Евдоусия”-бел.ред.); крайбрежната й част, както и вътрешността е заселена от варвари чак до така нареченото „Меотийско блато” (Азовско море – бел.ред.) и до река Танаис (Дон – бел.ред.), която се влива в „блатото”. От своя страна то се влива в Евксинския Понт (Черно море – бел.ред.). Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури.(кн.ІV.4, Войната с готите)”.
„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури...(пак там, кн.ІV.5)”.
В първата половина на ХІХ в. пазарджишкият възрожденец и книгопродавец Хаджи Найден Йоанович открива в Атон кратка хроника, от която става ясно, че българите произхождат от гамирите (кимерийците). Текста е на анонимен атонски монах. Йоанович дава този „ръкопис” през 1856 г. в Белград на Раковски, който го публикува през 1865 г. в книгата си „Българска старина”, издадена в Букурещ. В „Зографската история” на първият ред четем, че българите са били „гамири и камири”.
Нека научим малко за древната история на кимерийците от една статия на И. Н. Медведская history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html
„Кимерийците за първи път са посочени в клинописните източници по време на царуването на Саргон II (719-705 г. пр. н.е.). След това те са действали в ограничена зона на юг от Кавказ, в рамките на северните граници на Урарту [9]. От началото на 670-те са известни на границите на Асирия едновременно и на изток (в Иран), и на север (Урарту), и на запад (най-вече в района на Киликия / Хилакку). Но те никъде не са обитавали толкова продължително, колкото на западните граници на Асирия. Четири десетилетия кимерийците са тревожили Асирия и нейните съседи в региона. Съюзници на кимерийците в анти-асирийските атаки тук са били мушките, фригийците и владетелите на Табала и Киликия. В 679/8 г. пр.н.е. кимерийците са победени в Хубишне, област в Киликия: завладяването на района на Киликия било част от военните действия на Асархадон по западната граница на асирийската държава [10]. Около 675 г., кимерийците в съюз с фригийците и бившия владетел на Мелида (област източно от Табала в Кападокия, в района на съвременна Малатия) Мугаллу застрашили Мелида, която очевидно наскоро минала под контрола на Асирия [11]. Около 670 г. пр.н.е. кимерийците съвместно с урартите заплашват господството на асирийците в Шубра, западно от езерото Ван [12]. След това кимерийците се преместват в Мала Азия. В продължение на десет години Асирия получава почивка, въпреки че все още се интересува от кимерийците. Тяхната атака над Лидия, предизвиква най-малко две посолства в 667 и 666/5 години на Гиг до Ашшурабанапалу и признаване от Лидия на васална зависимост от Асирия в замяна за помощ [13]. В какво се е изразявала помощта на Асирия е неизвестно, но между 665 и 660 години в асирийските анали са записани победа на Гиг над кимерийците[ 14]. Отхвърлени от Лидия, кимерийците отново застрашават Асирия и очевидно дори превземат част от владенията й, което следва от писмо на един астролог Аккуллану до асирийския цар в 657 г. Това писмо описва една уникална ситуация за Асирия, когато (по мнението на астролога) кимерийците са признати за Велика сила (kissutu), макар и временно. Такова признание означава, че кимерийците са завладяли територии, които Асирия считала за собствени [15]. Според С. Парполи, както отбелязва А.И. Иванчик, това може да се отнася за част от Сирия или провинция Куе [16]. Но не е изключено, това да е била вече подложената на кимерийско нападение област Мелида в Кападокия. Точно Кападокия е нарича по-късно от арменците – Gamirk [17]. Във всеки случай, тъй като кимерийският цар притежава, според писмото на астролога, титлата “sar kissati” ("цар на вселената"), е неизбежно заключението, че му е принадлежала една определена част от асирийските владения. Очевидно, тези земи Асирия така и не си е върнала. Понякога за пораженията на Асирия може да се разбере, когато тя съобщава в аналите си за военен реванш. В този случай, не са налични съобщения за него. Напротив, в последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдамми, който се намирал в трудно положение " назад ... се върна в страната си " или " армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцалас" (местоположение на този град не е известно)[18]. В този случай, както изглежда, именно от тази територия кимерийците отново нахлуват в Лидия през 644 г. пр. н. е., за да си отмъстят - убиват Гиг и опустошават Лидия[19]. През 641 г. пр. н.е. ново стълкновение между кимерийците и Асирия завършило със смъртта на кимерийския цар Дугдамми [20]. След смъртта му, нападенията на кимерийците по асирийската граница продължили още известно време, но без да са имали успехи. За изчезване на кимерийците съобщава само античната традиция (Херодот, I.16) [21].”
Да обърнем внимание на следния цитат от гореизложеното: ”...в последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдами, който се намирал в трудно положение " назад ... се върна в страната си " или " армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцалас" (местоположение на този град не е известно)[18]”.
Медведская се позовава на 18] Иванчик. Ук. соч. С. 121-122: С. 48:151-152. С. 49:14. Това е книгата на Иванчик: Иванчик А.И. Киммерийцы. Древневосточные цивилизации и степные кочевники в VIII—VII веках до н.э. М., 1996., чието първо издание е: Les Cimmriens au Proche-Orient // Orbis Biblicus et Orientalis. CXXVII. Fribourg, 1993.
Следователно, нито значимия кимеролог Иванчик, а той не би пропуснал да отбележи, ако някой друг знае къде е кимерийският град Харцалас, нито Медведская знаят къде е...
В персийско-византийския мирен договор от 562 г. , преразказан дословно от Менандър, присъства един непознат на учените термин за проход в Кавказ, който не е Дербент и учените предполагат, че е Дарялския проход над Грузия. Никой обаче друг византийски летописец не е упоменал този проход като Хоруцон. Следователно можем да предположим, че това е персийско название, което явно има много по-древна история и е заето в персийския език от асирийския, където четем за град Харцалас. „Ще покажем какво е съдържал договора за мир. Решено било като първа точка: персите да не позволяват нито на хуните, нито на аланите, нито на други варвари да достигат до римските владения, като преминават през прохода, наречен Хоруцон, и през Каспийските врата... (Дербенд – бел.ред.)”. (Менандр Византиец., отрывок 11; в: Византийские историки. Санкт Петербург, 1860).
И така, очевидно кимерийският древен град Харцалас/Херки се е намирал на юг от Дарялския проход и е дал и името Хоруцон на прохода в Кавказ...
В заключение:
Към началото на VІ в. пр.н.е. кимерийците и бояните живеят съвместно в Задкавказието, в територията на дн. северна Армения и южна Грузия.
Въпросът, който ме интересува е: защо, след като грузинското късно - антично съчинение "Мокцевай Картлисай" помни бундурк (= самонаименованието на урартците) и след като под "хони", които идват от Халдея, очевидно има предвид кимерийци, все пак... защо ги е нарекъл "хони"?
Дали е възможно самите пост-урартци (=бундурк) да са наричали кимерийците, по време на залеза на последните, на които дават подслон в свои градове, с името „хони”?
За целта бе необходимо да се обърна към античната история на Урарту (=Бийан, Бунд) и да потърся в асирийските и урартските клинописи отговор.
Думата "хини(ли)" в урартския език има две значения: едното е "син", в смисъл урартския цар около 780 г. пр.н.е. Аргишти І е син (= хини-ли) на Менуа,предишния цар. Но самият Аргишти създава на левият бряг на река Аракс крепостта "Аргиштихинили". Тeзи "хини-ли", които живеят в тази огромна крепост-град, какви са му на Аргишти?
Явно не са му всичките деца...
Към 643 г. или 639 г. пр.н.е. урартския цар Сардури ІІІ, предвид на военната си слабост, доброволно признава върховенството на Асирия и се именува "син" на асирийският цар. Тоест, видно е, че думата "син" (хини-ли) в урартурският език, освен семейно значение, е имала и значение близко до "поданик", макар това да се е разбирало повече в преносен, отколкото в реален смисъл на зависимост. Все пак, Сардури ІІІ, след като се именува "син" на царя на Асирия, демонстрира външно-политическа зависимост. Живеещите в града на Аргишти І, т.е. в Аргиштихинили, са в същата зависимост (хини-ли) към създателя на града.
С други думи, кимерийците, които към VІ в. пр.н.е. са приети в поселища на пост-урартците (бундур), между които и градовете Занави и Херки/Харцалас („Мокцевай Картлисай”), са наречени "хини-ли" от самите бундурк....т. е. името хуни/хини/хион/хони/ произхожза от речника на държавата Урарту, която залязва след VІІ в. пр.н.е....
И неслучайно още в 9 Яшт на Авеста срещаме името на хуните...

Златни зрънца от „Джагфар тарихы” за про...
Юлиан Отстъпник (361-363) знаел за хунит...
Някои уточнения относно готи и славяни -...
ДОКАТО СЪПРУГЪТ МИ СГОТВИ ВЕЧЕРЯТА
Името на държавата е Биа.
В текстовете се пише Биаинили.
Обаче Нили е окончание за хората в нея.
В текстовете обикновено пише "цар на Биа(и)нили.
Сега и тебе като боцмана трябва да те почвам на граматика, боянеееей...
Езерото Ван не се ли казва и то Боян?
Я за по - умно си намери една урартийска ономастика(има) и намери вътре всекакви български имена като жорко и рашко.
ПП. Смяташ ли, че е възможно например Ахея и Държавата на Ахеменидите да са се казвали всъщност АХМЕД...?
Турците много ще ти се зарадват.
Веднага ще ти отстъпят езерото Ван. Бан. Боян. Или там както се казва :)
Името на държавата е Биа.
В текстовете се пише Биаинили.
Обаче Нили е окончание за хората в нея.
В текстовете обикновено пише "цар на Биа(и)нили.
Сега и тебе като боцмана трябва да те почвам на граматика, боянеееей...
Езерото Ван не се ли казва и то Боян?
Я за по - умно си намери една урартийска ономастика(има) и намери вътре всекакви български имена като жорко и рашко.
ПП. Смяташ ли, че е възможно например Ахея и Държавата на Ахеменидите да са се казвали всъщност АХМЕД...?
Турците много ще ти се зарадват.
Веднага ще ти отстъпят езерото Ван. Бан. Боян. Или там както се казва :)
А това КУР отпреде Бояне знаеш ли кво е.
Или мислиш, че и то е на български....
Щото гледaм както си го писал, че и то за българско ти идва.
Кур Боян...
Лист на урартийските имена с българския им превод:
Arame - Карамелчо
Lutipri - Лютичко
Sarduri - Цар Дурак
Ishpuini - Пишпунта
Menua - Минчо
Argishti - Цар Гошето
Rusa - Руско
Erimena - Кремена
И те така.
А сега сериозно.
Хрунвало ли ти е на.. етимологиите, да направиш едно елементарно сравнение.
Колко думи и имена има урартийският от:
- арменски;
- хуритски;
- и асирийски;
Преди да нашиваш така популярното ХУНСКО ИМЕ БОЯН - съществуващо само в главата ти, за име на държавата урарту?
По-здрави!
Те биле на хронограф, анонимен, ма с дата до стотинката. Мисля че сме я коментирал идатата и достоверността на текста на тоя човек, не е много голяма, но все едно. Да питам за сравненията обаче.
От тех разбира ли се също
(30) Lybyes от единия
да е еднакво с
(30) Ligyrii
И двете в непосредствена близост до хуните, които бил и.. виенчани.
Не се разбра ко правят хуните във виена и как са дошли тука после, ама тва дребна работа.
Ма по страшно ше е сега ако излезе, че Либийци и Лигурийци са едно и също нещо. Бре. Италия замина, та се не виде, ше се окаже че Спароток е грешал съвсем малко, не Греците, ми Талянците били от Либия...
13.09.2012 09:40
12.09 16:26
letopisec написа:
get написа:
iuliuscaesar написа:
за обета - вярно гледам 1 година е минала от последните ми излияния.
не е малко време:)
реших да драсна нещо пък може и пак да се откажа:)
- Плиний пише за Мори маруза ... там се намират JaroМarsburg и СвентоВит ... от там казват започвал Янтарният път, който стигал до Адриатика ?! ... близко до тях е едно море ВаденЗее, за "ваден" казват че това идело от множеството траншеи/канали по които се е движела в/А/одата ... има и залив с име Пльоу/Пльове ... което идело от дума, като английското "флоу" ... ама означавало "свободна от ледове вода" ?!
- Има и едно племе "варни", което било част от по-големият съюз на лютичите / последното пък идело от "лИУти" :))
- Но най-важното, да помогнеш на нас двамата с Летописеца да се ориентираме ... къде се намират Кимерийски херсонес ... и Кимрийски херсонес ?!
Виж сега, Гет. Понеже насериозно си се заел с езиковедението и прозрението, давам още фонд към репертоара ти, дано ме обикнеш дружески....Гр. Кесария в Кападокия преди това се е казвал гр. Мажак....няма начин да не разбереш какво ти подсказвам...Апропо, питай дзера защо араби и сие са викали на Египет "Мусасир", та това е името на основния град в Урарту, където е култа на бог Халди/Коледа? И знаеш ли какво пак ти подсказвам, на Египет са му викали на името на мизите, демек "Миср"..-.Давай, Дзвер, пиши дисертация...Има тема и за дисертация на Гет. Та гр. Мусасир в Урарту е наричан така от асирийци, а самоназванието му е Ардаини...А сега , Гет...Не казваше ли, Вл. Георгиев, че Арда е тракийско име...Пусказах ти, който от двамата първи напише дисертация, да я прати за хабилитация при мен...
-
Респективно тъй, като знам и египетски ,а знам и за мизите, правя чудовищна разлика между имената, с които египтяните наричат мизите - миши, хетите - маса и прочие...
... и начина по който египтяните наричат Египет - Кхемет(черната(земя)) или Тамери (земята, която обичаме).
Хубаво е също така да ти спомена за да спреш да се излагаш с разсъждения.
Виндобона НЕ Е средновековно име.
Виндобона е латинско име.
Виндобона не е на хунски(ако изобщо сте измислили подобен език вече).
Виндобона има значение на Галски.
Във виндобона е нил разквартируван легион.
Един от най - великите римски императори приключва живота си във виндобона.
Виндобона има и серия собствени надписи, латински, с името...
Съжалявам че не ги знаеш тези неща, не е и нужно да ми благодариш за информацията - досега не си го правил :)
Т.е. името е от преди някой да е чувал за хуните, колкото и да не ти отърва, така си е.
Сега очакваме дисертация, хуни ли са галите...
Братчед, не искам да те обиждам, но все повече си личи, че Спароток, който не е достатъчно компетентен според мен, борави с доста по - приемлив апарат - на познания по история и на разсъждения - от твоя.
Предполагам ,есетата и философски книги са твоята сила.
Грешно си се насочил напоследък.
поздрави!
....................................
Именно, обади му се и му предай да допълни находките си с гр. Мажак, старото име на Кесария Кападокийска...Мажаж=мъж.....Нали това е вашето научно мислене...
13.09.2012 10:29
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за келтското селище в Централна Европа. За астероида вижте (231) Виндобона.
План от Виндобона около 250 г.
Виндобона (Vindobona) е бил селище на келтите на Дунав, където днес се намира Виена.
През 15 пр.н.е. царството Норик преминава към Римската империя и Дунав става граница на империята.
Във Виндобона се открива римски легионерски лагер. По време на маркоманските войни тук умира император Марк Аврелий на 17 март 180 г. Виндобона принадлежи към римската провинция Панония и столица е Карнунт на 40 км юго-източно от Виена на южния бряг на Дунав.
Виндобона е военен лагер с цивилния град Canabae към него. X Близначен легион e разположен във Виндобона от 103 г. до V в.
13.09.2012 10:31
Респективно тъй, като знам и египетски ,а знам и за мизите, правя чудовищна разлика между имената, с които египтяните наричат мизите - миши, хетите - маса и прочие...
... и начина по който египтяните наричат Египет - Кхемет(черната(земя)) или Тамери (земята, която обичаме).
Хубаво е също така да ти спомена за да спреш да се излагаш с разсъждения.
Виндобона НЕ Е средновековно име.
Виндобона е латинско име.
Виндобона не е на хунски(ако изобщо сте измислили подобен език вече).
Виндобона има значение на Галски.
Във виндобона е нил разквартируван легион.
Един от най - великите римски императори приключва живота си във виндобона.
Виндобона има и серия собствени надписи, латински, с името...
Съжалявам че не ги знаеш тези неща, не е и нужно да ми благодариш за информацията - досега не си го правил :)
Т.е. името е от преди някой да е чувал за хуните, колкото и да не ти отърва, така си е.
Сега очакваме дисертация, хуни ли са галите...
Братчед, не искам да те обиждам, но все повече си личи, че Спароток, който не е достатъчно компетентен според мен, борави с доста по - приемлив апарат - на познания по история и на разсъждения - от твоя.
Предполагам ,есетата и философски книги са твоята сила.
Грешно си се насочил напоследък.
поздрави!
Просто само като видя името и теорията ти и вече знам, че говориш простотии. Много те боли. Всека дума ти я проверявам в уикипедия.. Или просто съм няколко светлинни години напред от тебе в космоса?
А че тва дето съм го писал аз го имало и в уикипедия...
Макар че го няма, просто си ми глупавичък, виж, те са писали келти , а аз на две места - гали. И етимология. И за епиграфиката ти говоря, също я няма в твоята Уикипедия.
Но даже и всичко да беше уикипедия, то тва не го прави по - малко вярно, а твоята хунска теория - по - малко скудоумна.
Или викаш щом уикипедия пише така, не се признава. Трябва да пишем само неща като твоите. Преписани, неосмислени, ама не от уикипедия.
От Манхен Хелфен трябва да са . Или цитати от форумите, недоосмислени, от коитопрайм теории.
Ми кат ги пише в уикипедия тея неща, ти що не провериш първо ПОНЕ там ,преди да пишеш простотии?
Виндобона.. На крал Артур родното Село било тва. Смешен, смешен и на мен ше ми продава "знания".
....................................
Именно, обади му се и му предай да допълни находките си с гр. Мажак, старото име на Кесария Кападокийска...Мажаж=мъж.....Нали това е вашето научно мислене...
- Но за намиращата се в съседство на Кападокия ... Erciyes Dag ... на гръцки Argaeos ... смело твърдя, че е идентично с името на българска етнографска област ... и-и-и произходът му, не е нито от гръцки, нито от тюркски !!
31.10.2012 11:05
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ