Боговете от различните древни религии имат своите обиталища на планини. 
        Всички знаем, че за древногръцките богове това е Олимп. 
          Но и другите имат своя „Олимп”.
         За хуритските богове това е планината Хундури. За индийските – Меру или Кайлас, за западните семити – планината Цапану, именувана също Хази и Касий. За скандинавските богове-аси, това е Асгард.
         Голяма част от хуритския пантеон е стигнал до нас, посредством хетските взаимствания и преводи.
           Най-древният хуритски бог е Алала. 
         За хуритския пантеон е характерна смяната на поколенията. Бог Ану първоначално прислугва на Алала, а след това влиза в битка с него и го онаследява.
          Когато Ану става върховен бог, на него му прислугва Кумарби, чието име Дяконов превежда „този, който [е бог ] на кумийците”. Именно „кумийците” са „олимпийците” на хуритския пантеон.
          Както Ану сразява Алала, така и Кумарби смъква от божествения трон Ану. В битката между тях Кумарби поглъща детеродните органи на Ану. Последният го проклина и му заявява, че от погълнатото ще се пръкне богът-гръмовержец Тешуб, който след време ще срази Кумарби.
        Този мотив го срещаме по-късно и в „Теогония” на Хезиод, където Кронос кастрира Уран. След това той обаче поглъща собствените си деца, а не бременее с тях, както е при Кумарби. Рея, сестрата-жена на Кронос, подменя Зевс с камък и Кронос поглъща камък, вместо бъдещия гръмовержец Зевс. Младите богове също низвергват Кронос, така както хуритския Тешуб трябва да срази Кумарби по личбата на Ану (Ану, Уран = Небе).
          В хуритската митология Кумарби, за да се отърве от Тешуб, решава да създаде Уликуми, чието име в превод е „разрушителят на Куми”.
          Както вече посочихме, „кумийците”, т.е. хуритските „олимпийци”, живеят в града на властващите богове Куми на планината Хундури, където е и гръмовержеца Тешуб.
         С други думи, Кумарби смята да разруши божествения свят и местопребивалището на боговете, и за целта създава каменното същество Уликуми.
         Как смята да стори това?
         Кумарби надява своите „крилати ботуши” и напуска своя град Уркиш, който се намира в горната долина на река Тигър. Влиза в едно езеро и се съвокуплява неколкократно със скала. Това води до водно сътресение и Океан изпраща своя вестоносец Ипелури да покани Кумарби на пир, за да бъде почетен и умилостивен. Сервират се храни и питиета, а посреднощ богините на съдбата донасят новото дете на Кумарби и го слагат на колената на баща му, за да му бъде дадено име. Кумарби го нарича Уликуми. Отрочето е създадено с мисия: след като порасне, то трябва да превърне в прах и сол Тешуб и да разруши (=улли) Куми (=хуритския Олимп). Кумарби трябва да остане самодържец на Хундури.
           Но, за да стане това, първо Уликуми трябва да отрасне и да бъде скрит от погледа на кумийците (хуритските богове-олимпийци).
         Кумарби прибягва до помощта на демоните Иршира, които занасят Уликуми при Упелури (това е фигурата на Атланта по-късно в древногръцката митология), който крепи земята и го поставят тайно на рамото му, за да може оттам Уликуми да израсне нагоре...Но преди това Иршира все пак показват отрочето на бог Ил и той открива, че детето е от камък.
           На рамото на  атланта Упелури отрочето Уликуми започва бързо да расте и скоро се показва като огромна скала над водите. Той е впечатляващ, устремен да скрие слънцето, което ужасено  уведомява Тешуб. Кумийците на планината Хиндури започват да оплакват бъдещата си съдба, а сестрата на Тешуб, хуритската богиня Шавушка (Иштар) започва да пее и се опитва да съблазни Уликуми. Но „Голямата вълна” й казва: „Пред кого пееш? Този човек е глух и не чува, този човек е сляп и не вижда, и няма милост. Върви Иштар, призови брат си, докато Камъка не се е оскалил и главата му не е укрепнала.”
          Кумийците позлатяват рогата на своите бикове и започва битка на стихиите с Камъка, но безуспешна. Уликуми расте и големее...Хаос и ад.
        Неслучайно при Омир в „Одисея” е съхранен откъс-алюзия за скриването на слънцето в страната на кимерийците, която е при Аид: 

         „Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.
        Корабът най-после стигна отвъд океанското дъно.
           Там кимерийски мъже населяват града и земята.
           Те са обвити от вечна тъма и мъгла.
         Не излъчва никога блясък към тях със лъчите си яркото слънце...”

          Вселенският шум от битката между кумийците и Уликуми, не дава възможност на съпругата на Тешуб, чието име Хебат изследователите свързват с библейската Ева, да разбере какво става. Тя получава послание от Тешуб да се скрие на специално място (райската градина ?), докато не дойде часа на победата.
          Успоредно с това, кумийците вече се чудят къде по-нагоре в планината Хундури да се скрият, предвид на израстването на Уликуми, т.е. разрушителя на Куми.
          По съвет на Тасмис, приятел и брат на Тешуб (и той, освен Тешуб, е плод от детеродните органи на Ану, погълнати от Кумарби, както и реката Тигър), се свързват със стария бог на първичните води Еа. Еа разбира проблема и се обръща към атланта Упелури, за да го пита, не знае ли случайно какво става. Атланта отговаря: „Когато върху мен построиха небе и земя, аз не усетих нищо. Когато дойдоха и отрязаха земята от небето, пак не усетих нищо, но сега усещам: дясното ми рамо ме боли, но кой е този бог, не знам.”
          Чувайки това, Еа се обръща към „старите богове” е ги моли за онзи крив меч (името му е „куруци”), с който някога небето е било отрязано от земята. Еа иска да използа „куруци” срещу Уликуми и да го отреже...
          Общо взето това е съхранено. В крайна сметка, очевидно Тешуб възстановява „божествената традиция” и въпреки Уликуми, сменя Кумарби на божествения трон...Името на Тешуб се чества и при урартите, като Тешейба.

използвана литература
И.М.Дьяконов
Архаические мифы Востока и Запада. М., 1990