Първо искам да кажа, че подобен род диахронно съответствие между българска лексика и съотнасянето й към хурито-урартската езикова група, се прави за първи път. Целта на статията е да постави въпрос: това възможно ли е?

 

Статията няма за цел да слага знак на равенство, нито между    различни езици, нито пък между различни форми на граматиката им.

 

          Вниманието тук е насочено към присъствието на определен лексически материал в българския, чийто корен е явно в посока на хурито-урартската лексика.

 

          За целта е добре да припомни схематично историческата картина на ранната българска история, която поддържа автора.

          Съществува определена приемственост между кимерийци, хуни и българи, която се поддържа и от късно-антични източници. Кимерийската история е ясно проследима между VІІІ-VІ в.в. пр.н.е., на основата на асирийските клинописи и оттам става ясно, че „страната и народа” (така ги определя Омир в „Одисеята” към втората половина на VІІІ в.) на кимерийците, е на север от Урарту.

          Към 713 г.пр.н.е. кимерийците заявяват хегемонни претенции на юг от териториите си и след като побеждават урартите, установяват властта си на северната асирийска граница, където на юг от ез. Ван е страната Аидуни, едно име, което под формите Улдин, ултинзури и Аудан, ни е познато по-късно от хунската история от ІV-V в.в. от н.е.

          На югоизток от ез. Ван е страната Хубушкия, а на югозапад страната Шубрия. На запад от е. Ван е Бит Хануниян (Хрониката на Геда, събития към 616-609 г.г. пр.н.е.). Имена, които може би са свързани с по-късните български думи „хубав” и „шубрак” (?). Да не забравяме и урарската дума "хини" (син, поданик) във формите хони, хуни. Урартската дума за оръжие  „шури” ( šurə) и близоста й с българската дума „шурей”, е също интересно съвпадение. Още по-интересно се оказва името на стария анатолийски слънчев бог „Истану” и българската дума „истина”. Това ме подтикна да сравня думата „дилом” от „Именникът на българските князе” с анатолийската дума за „змия” (илуян), а не с тюркската дума, чийто произход е очевидно месопотамски и посредник при усвояването й, е явно согдиската писменост, откъдето водят произхода си орхонските руни. Същото може да се каже и за думата в „Именникът...” – вери, нейният произход е ВУРУНЦИМУ (ВУРУШЕМУ)  - т.е. „Слънце от Арина”, главна богиня на хетския пантеон, съпруга на Тару. Има аналог в „Именника на българските владетели” – „вери”. И при волжките-българи – вараж, барадж.

          Влиянието, което хуритския божествен пантеон оказва на хетската и древногръцката митологии, е посочено отдавна. От 1937 г. (Ф. Дорнзайф) до 1957 г. (А. Лески) постепенно се налага научният извод, че в основата на древно-гръцката митология има архаично хуритско влияние.

          Ето защо е добре да кажем нещо и за произхода на хурито-урартския език.

          Днес сред езиковедите се смята за доказано родството на хурито-урартския с древните източно-кавказки езици. Урартурската дума  bedә "страна" — изт-кавк.  *p"VdV "id."; xyp. fвvanә  "гора",  урарт.  vвvвnә "id."  (с удвояване) — изт-кавк. *f˙anV "id."; xyp.  tвlә "дърво" — изт.-кавк. *t˙wāl1ỹ1) "талпа’; хур. ŝawalә  "година" (ср. с диал. бълг. "сабале"),  урарт.  šвlә "id." — изт.-кавк.  *swyrHo "id."; хур.  ḫill - "говоря" — изт.-кавк. *HīḉḉV-3)  "id."; хур. ukrә "крак", урарт. qurә — изт.-кавк. *ḳwirV "id.".( I. M.  Diakonoff,  S. A.  Starostin. Hurro-Urartian as an Easterr. Caucasian Language. Mьnchen, 1986.).

          Т.е., нима произхода на българските думи „таван” е в хур. „гора”, на бълг. „гора” (в хур. дърво, което звучи tвlә, т.е. „талпа”), на бълг. „хиля се” в хур. ḫill - "говоря (?). На „крак” в хур. ukrә "крак". На думата „беда” в урартската bedә, със значение „страна” ?

            Това са въпроси, които изискват отговор. Аз тук просто поставям въпроси, ръководейки се от едно интересно изказване на Вл. Георгиев (1950), който критикувайки дешифрирането на Хрозни над минойския език, допълва, че в една такава трудна област и грешките са от полза.

          И така, няма как да подминем връзката между хурито-урартските заемки в българския език, ако не обърнем внимание на кимерийския език и на неговия приемник хуно-българския. А това е една много сложна сфера, със значима патина над проблемите, коeто не е в способностите ми да разреша. И все пак, ще обърна внимание на някои неща, които вече се знаят.

          Още Георг Холцер обръща внимание, че кимерийският език е индоевропейски, но особен индоевропейски. Особенно разклонение на индоевропейския, е и арменския език, върху когото отдавна е посочено хурито-урартското влияние. Арменският се определя като произхождащ от тракийския, т.е. от езика на онези мушки (мизи), чието влияние във Фригия и на изток от нея е проучено. Нека допуснем, предвид на често упоменаваното в античните източници родство между кимерийци и траки (Страбон), че и кимерийският език е тракийски като произход. Очевидно кимерийците са звено от синдо-меотите около Меотида (Азовско море), което е намерило своето развитие на юг от Кавказ и определено на север от р. Кура. Правя тази хипотеза, понеже днес вече е доказано в науката, че „историческите кимерийци” от VІІІ-VІ в.в. пр.н.е. не са автохтони от северното Черноморие, а държавата им е била на юг от Кавказ. Самото име Про-метей, разпнат на Кавказ в древногръцката митология, е особено показателно (може би произхожда от представата за про-меотиди ?). Не казвам, че съм прав, но споделям  наблюдения. Херодот, който е оскъден на данни за кимерийците, все пак свързва присъствието им в Южното Черноморие, с гр. Синоп. Орозий от ІV в. от н.е. пък пише, че морето от Синоп до колхите, се казва „Кимерийско море”. Дали това име Синоп, не е дадено от името на приазовските „синди”? Херодот, все пак дава сведения за гр. Кимерий и Кимерийски босфор (Керченския провлак) в Приазовието. Тоест, предвид на отсъствието на „исторически кимерийци” в този регион преди VІ в. пр.н.е., е очевидно, че логографите информатори на Херодот правят явно някаква връзка между синдо-меотите там, наричани и савромати, и кимерийците? В арменските източници, старото име на Кападокия е Гамирка (Агатангелос, Тавстос Бузан)

          И така, знаем няколко имена на кимерийски царе...Един от тях е наречен даже от асирийците с титлата “sar kissati” ("цар на вселената"), която те не дават случайно. Не бива да се чудим откъде е произхода на думата „цар” в българския.

Първият кимерийски цар, известен на клинописите, е „Теушпа”. Смята се, че Теушпа загива към 679 г. пр.н.е. Преди това той към 713/714 г. напада Урарту, чиято столица се казва Тушпа. И двете имена водят произхода си от урартурския бог Тешуб, син на Кумарби. Не можем да приемем, а и ако това беше станало асирийците нямаше как да не го отбележат, че кимерийския цар Теушпа е превзел столицата Тушпа и оттам името му е прозвище. Не, не е така. Но името на кимерийския цар ни показва, че „историческите кимерийци” от VІІІ в. пр.н.е. попадат в полезрението на асирийските клинописи, с именна култура, която няма как да не свържем с хурито-урартската. Нещо повеме, във волжко-българските легенди се твърди, че синдо-меотите („синд”) почитали божеството „Камир-Аби”, едно име което почти съвпада с хуритското божество Кумарби. Можем ли да предположим тогава, че отделилите се на юг от Кавказ синдо-меоти в едно време преди VІІІ в. пр.н.е., заемат голяма част от хурито-урартската култура и дори етнонимът им „гамир” е свързан някак като произход с божеството Кумарби? Случайно ли кимерийския цар Теушпа носи име на синът на Кумарби и дали в случая даже нямаме „варваризиране” на хурито-урартския пантеон, където имена на божества като Кумарби и Тешуб, стават етноними и лични имена?

Тази тема е много благодатна, понеже урартски божества като Халди и Куар (Г.А.Меликишвили, ВДИ, №3, 1951), след това ги срещаме при хуните и българите. Мовсес Калантуаци е дал сведение, че хуните почитат бог Куар, известен във волжко-българските легенди като Кубар, Сувар, Сурва...А урартския бог Халди определено трябва да помислим дали няма връзка с езическото българско божество Коледа.

В урартския, т.е. в езика на народа, който се самонарича „боян”, срещаме и думата „burgana” със значение „кула” (с. 99 в книгата на I. M.  Diakonoff,  S. A.  Starostin. Hurro-Urartian as an Easterr. Caucasian Language. Mьnchen, 1986.). Авторите смятат, че произхода на тази дума е източно-кавказки и оттам прониква в урартския, като твърдят, че в арменския, под формата „burg”, тя попада от урартския. Нещо повече, те предполагат такъв произход и за древно-гръцката дума πύργος (с. 99). Тоест, очевидно произхода на думата „Бургас” трябва да се търси в посоката, която е очертана от тези световно-известни езиковеди. Що се отнася до готската дума baurgs "град, крепост", е необходимо да си припомним Ханзиций, който проучвайки хунското име на Корнунт, а именно Ветвар, твърди, че немската дума бург е заета от хуните. Самият Йордан упоменава, че хуните нарекли Днепър на техния си език „Вар”. Това означава, не че са дали това име на реката, а че оттегляйки се към 465 г. на изток от Панония, там устройват защитата, крепостта си. Според Мовсес Хоренаци, р. Кубан също е носила името Вардан, а очевидно и Вардар носи името си от хунско-българското присъствие в Македония. Така че, думата „вар, бур” в хуно-българския, не означава буквално „река”, а означава използването на определени реки като защитни крепости. Това става ясно от волжко-българския титул „балтвар”, което буквално значи господар на крепостта. С думата „бал” са образувани урартските и асирийските думи за градоначалник. Наместникът на урартския цар в града е носил титул bēl paŋāti (Б.Б.Пиотровски). Вel ali е градоначалник в асирийските текстове (В.А.Якобсен).
    Титула „балтвар” при волжките българи е засвидетелствуван от Ибн Фадлан (в оригинала на risala на Фадлан е  **[alm.sh** b.n sh.lki b.ltuar; = Алмъш, син на Шилки балтавар) и в „Историята на Бейхаки”...

И така, тук повдигнахме повече въпроси от възможността да дадем отговори, но е очевидно, че и днес ние използваме думи като „крак” и „истина”, а не славянско-тракийските „нога” и „правда”, така че произхода на ранните българи не бива да се свежда до опростявания, а трябва да се отговори защо българския език днес е хем от славянското езиково семейство, хем различен със своята безпадежна система и глаголни времена, а така също и с особени лексеми. Арменският език, който е доказано, че произхожда също от тракийския, все пак не е славянски, а това показва, че пратракийския е имал голям ареал на модификации и различна историческа съдба, което помага да се проучи ролята на хурито-урарската група при формирането на българския език (кимерийски, хунски), който определено е дал и много думи на по-късните славянски племена...

 

Що се отнася до хур. ŝawalә 'година' (lвиж по-горе в текста хур. дума за година, че тук не излиза), винаги съм се чудил откъде произхожда думата "сабале", която дядо Кирил използваше в значение "сутрин". Тази дума в хуритско значение "година" определено е стеснила значението си до "сутрин". Чудел съм се и защо козата Шимика се казва така, без да знам, че това е урартското име на бога Шимеши...Виж ти...

Г.А.Меликишвили . Урартски клинописни надписи http://annales.info/urartu/ukn/index.htm

Как е между другото кула на АСИРИЙСКИ, да питам специалистите по Урарту, които го бъркат с кимерийците....
И след като намерим кула как е на Асирийски, искам да питам:

Възможно ли е бурдж дубай да е български, че и бургаски хотел?
Така де, бургазлиите сме Пиргос, коеот е Бургос, а Бурдж Дубай ше се окаже Бургас в Дубай...
Дали ше ми го дадат тоя хотел ако отида и докажа, че съм прав бургазлия, от България, от пиргосите?

Или ше трябва да се сдобия с урартурско гражданство?

Част от прединдоевропейското население на Балканите - неолитните земеделци произлизат от същата общност, от която и хурито-урартците. Може от там да са паралелите, не е нужно да се намесват кимерийците.

Макар определено да не сте прав и да не можем да минем без опосредничеството на кимерийци-хуни, Ви благодаря, че приемате наличието на хурито-урартски думи в българския...

Кой е именувал Хамбург, Вартбург, Сакскобург,Питербург...навярно бургуджиите.

kak кои -БУРГ АРИИИТЕ...СТРАЖАРИТЕ ОТ КУЛИТЕ
АХАХА

ПОЗДРАВИ Г-Н МИЛЧЕВ, МИСЛЯ ЧЕ В ГОЛЯМА ВЕРОЯТНОСТ СТЕ НАПИПАЛИ ВЕРНАТА НИШКА НА ЕТНО ОБРАЗУВАНЕТО В ОНЕЗИ ВРЕМЕНА СЛЕД ХУНСКАТА КОНФЕДЕРАЦИЯ.
И ДУМИТЕ СА ОТ ТОЗИ ПРОИЗХОД ХУРИТИ-УРАРТУСКИ..

МНОГО ДЕБЕЛО ИСКАМ ДА ПОДЧЕРТЯ ЧЕ ТОВА Е ВАША СИ БЪЛГАРСКА ПАМЕТ....А НЕ ОТКРАДНАТА ПАМЕТ--КАКТО КАВАЛИТЕ ТРАКАДОНТИ КРАДЯТ ЧУЖДА ПАМЕТ..И Я МОНТИРАТ И Я ОБЯВЯВАТ ЗА СТАРА БЪЛГАРСКА ПАМЕТ.....А ТЯ НЯМА НИЩО ОБЩО,НИТО ГЕЕОГРАФСКИ,НИТО ХРОНОЛОГИЧНО (ВРЕМЕ-ПРОССТРАНСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП)

НАДЯВАМ СЕ ДА РАЗПЛЕТЕТЕ ИСТИНСКАТА АВТЕНТИЧНА ПАМЕТ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ...И ЕТНО-ГЕНЕЗИСА ИМ.

Събрахте се .Всички примери за обективност и непредубеденост на едно място. Бухахаха.
Липсва само Маркнатан, къде зачезна това момче?

В следствие на проведеният конкурс Кирил Милчев изкарал 6:00 на Спартакиадата по лингвистика, което било на път да го класира втори.

Питах, и пак питам, как е на асирийски същата тази дума. Разбирам че не ме разбираш, поради което разбирам, че и не би трябвало да правиш заключения за историята на тези времена изобщо, ама как да ти го кажа по - добре.

За кое не съм прав, че част от неолитните земеделци са с произход близък до хурито-урартците или само, че не можем да минем без кимерийците?

Според "Анализа" се касае за наличие на древно- Български думи в хурито-урартския език. Понеже името Хурити означава Арати (Арии),които са само една част от много по-голямата общност,наречена Бохарати (Богарати).

Аз пък си мисля извинете, че всички тези коментари щяха да бъдат излишни, ако някой от вас си беше направил труда да се поразходи(не само мислено, ами и с краката си), до тези земи, за които говори! Най- малкото до ледниците на Пазърък и в пустините на Китай. Там отдавна вече (повече от 60 години), учените за открили много добре запазени мумии облечени с дрехи, които векове наред са носили българите. Има запазени и колесници в намерените гробове и изображения на елени. А за това какво ще кажете!? Нашите прадеди траките май доста са се разхождали по Азия, преди да се завърнат в прародината си. По пътя си естествено са асимилирали доста народи, пък навярно и езикът им е търпял развитие.

Думата САБАЛЕ е съкратена форма от сложното турско наречие за време САБАХЛЕЙН ‘много рано сутрин; сутринта, заранта’, което е образувано от арабската дума САБАХ ‘сутрин’ и турската словобразователна наставка за наречия за време -ЛЕЙН. По същия мадел са образувани и други сложни наречия за време в турски език: АКШАМЛЕЙН ‘привечер, надвечер’; ГЕДЖЕЛЕЙН ‘нощно време, през нощта’.

E те урартурците са деди на турците... Това поне се връзва в тезата.