Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2012 12:45 - Хуритски сказания...(Библиотека за ученика)
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 9139 Коментари: 10 Гласове:
7

Последна промяна: 13.12.2012 16:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

          В хуритските митове небето и земята са били едно и също, преди боговете да ги разсекат на две със секира, която наричали „куруци”.

          Хуритскити богове имали деца и в една епоха започнала война между божествените поколения... Тя е свързана с името на гръмовежеца Кумарби.

        До неговата ера старите богове отстъпвали пред младите и се оттегляли от небето на дъното на океана. Такъв бил вселенския ред: младият бог поднасял чаши и прислугвал на баща си, а после го смъквал от трона и си присвоявал съкровищницата му от гръмотевици...

          Когато Кумарби се възкачил на божествения трон и бил наречен „баща на боговете”, хората вече били свикнали с прищявките на небесните господари и правели жертвоприношения, за да ги умилостивят...

          Кумарби наблюдавал с подозрение своя син Тешуб, който проявявал повече интерес към земните дела и не разпитвал за кутията с мълнии. Тешуб често се преобличал като човек и скитал около реките Тигър и Ефрат... Бащата поощтрявал тази склонност на своя син и един ден решил, че е време да бъде променен божественния ред, описан в Табличките със старите присъди.

         Кумарби решил да е вечен бог... Той изхвърлил глинените плочи с  писмената в океана.

           Предците на Кумарби обаче разбрали за делото му и се събрали на съвет. Те дълго дискутирали. За тях било ясно, че Кумарби се опитва да узурпира вечно божествената власт. Това дълбоко ги обидило, а някои вътрешно се ядосвали, че не са се сетили първи за това...

           Събранието на старите богове решило да помогне на Тешуб и излъчило свой представител. Той, в образ на човек, трябвало да изплува до р. Аранзах, старото име на р. Тигър, в околностите на Наири, където по същото време Тешуб дресирал два бика и така  се опитвал да впечатлява една красива девойка.

          Жребият на старите богове се паднал на бог Еа, когото някога почитали като окачвали по дърветата овче руно...Той копнеел да види дали хората още го помнят и дали пазят неговия култ. Но са разочаровал от нововъведенията, които срещнал...Това още повече го мотивирало да помогне на Тешуб и да бъде възстановен стария ред, описан в Табличките с древните присъди.

          Еа изплувал от реката и тръгнал на север по земите на народа Боян, същият когото по-късно Моисей познавал като Ур Халдейски, по името на бог Халду, известен и като Коледа.

 Скоро Еа стигнал до морето Наири, останало за поколенията с името на бояните, като „езерото Ван”... Той започнал да търси Тешуб...

След пладне стигнал до пищен град, с търговски площад и голяма царска цитадела. В центъра на града имало светилище на настоящият гръмовержец Кумарби. Там миришело ужасно от жертвоприношенията...По земята се търкаляли остатъци от волове, коне, агнета, кози и разпиляни снопове пшеница...Еа гнусно свил устни и си спомнил как по негово време даровете се събирали в одрана кожа на овца и всичко било много по-скромно...Еа заподозрял Кумарби в алчност, но открил, че е и похотливец...Около капището му имало домове на леки жени, които се представяли за негови съпруги.

 Слънцето залязвало и пурпурните му шалове се спускали на запад. Еа не бил виждал Шимеги (слънцето) от времето на своето небесно господство и се разчувствал. Устните му непредпрадливо отронили:

-         Шимеги...Слънчо...

          В този миг огнения диск спял своя поход на запад и обърнал вулканското си туловище над града. Еа се стреснал. Бил уплашен, че е провалил мисията си, и се шмугнал в една къща.

          Жителите на града се разпищяли от страх слънцето да не падне над тях и молели Кумарби да го усмири. Природното бедствие било неописуемо, свещената гора на хълма се подпалила и само благодарение намесата на Кумарби, които изпратил две светкавици и дъжд, пожара на града бил овладян.

 

-         Какво ти става? – изгърмял Кумарби към Шимеги.

Слънцето отговорило:

-         В града има бог, чух гласа му...

 

Кумарби бил видимо притеснен, понеже слънцето никога не се наклонявало без причина към някой град. Сега обаче се ухилил нервно и изтрещял:

 

-         Тешуб е там, скитосва. Обича да се прави на човек. Не му харесват божествените задължения.

-         Не, не – упорствало слънцето и все още не искало да залезе. – Не беше Тешуб. Това беше глас на стар бог, сигурен съм, но не мога да се сетя на кой.

 

Изведнъж Кумарби станал строг и мнителен:

-         Сигурен ли си?

Шимеги се учудил на недоверието, обидил се и си тръгнал отвъд хоризонта. Кумарби останал в размисъл. Решил да извика своя пръв помощник Убелури, когото гърците щяха да познават като Атлас, и да поиска съвет. Убелури, който крепеше на раменете си света, знаеше всичко и потвърди пред Кумарби, че един от старите богове е напуснал подземната столицата Абзува в океана.

Лицето на Кумарби станало като тъмен, градоносен облак. Предците му от подземна Абзува очевидно били разкрили плановете му по отстраняването на Тешуб и явно са организирали заговор срешу него. Той се начумери. Даде заповед да дойде Камрусепа, която бе пазителка на магическите заклинания, които баба й Ханахана бе създала.

Камрусепа пристигна с вихрена колесница в небесния дворец на Кумарби и се поклони пред трона му. Тя изслуша тревогите му, извади своята вълшебна хурка и разпреде магически знаци, които наниза върху колелото на свастиката и завъртя виденията. Доволна от постигнатото, тя каза:

-         Един стар бог е изчезнал от Абзува.

-         Това го знам – рече Кумарби.

-         Скрил се е в града и иска да се срещне с Тешуб – продължи Камрусепа. – Ще му даде да погълне отвара, която старите богове са отделили от хълбоците си. Това е древния божествен обряд на пролетния празник пурули. След зимата ще го признаят за върховен бог на бурята и за първи път, откакто съществува всемира, ще се съгласят и подземното царство да е негово. Тешуб ще бъде обявен за бог на небето, земята и на подземна Абзува...

 

        Убелури обичал Кумарби и предложил:

 

-         Пусни ме в града, ще го открия този дезертьор.

-         Невъзможно, - подскочила ужасено Камрусепа. – Ако ти изпуснеш земята от раменете си, водите на океана отново ще се повдигнат и пак ще има потоп. Освен това от стари времена има само едно същество, което може са открие изчезнал бог, това е пчелата. – И тя заразказвала: – Едно време бог Телепину, който обичаше да спи в мочурищата, кой го откри? Тогава сезона на пролетта бе пред провал и още малко да откараме цяла година зима. Добре, че пчелата го откри и ужили, за да се събуди. Освен това – понижи тя глас – има още нещо във формулите на гаданията, което виждам там...

 

Кумарби се оживил. От тона на Камрусепа усетил, че не всичко е пропиляно от съдбата. Дал й знак да продължи, като рекъл:

-         Ако трябва аз ще надмина шумерските богове, които за да спасят себе си, изкорениха свещените кедрови дървета...

 

Камрусепа започнала да вещае:

 

-         Тешуб е твой син и ако участва в заговор с боговете от Абзува, ще наруши закона от Табличките със старите присъди, в който се забранява старите богове да се месят в делата на младото поколение. Това е нормата от Табличките, с която Хаоса бе отречен и върху Хаоса има присъда от Съдбата. – тя се обърна поучително към Убелури: - Същото важи и за потопа....Следователно, Тешуб ще влезе в нарушението на параграфа за Хаоса, ето защо дядовците от Абзува, ако бъдат обвинени, не могат да пледират, че са невинни. Вещественото доказателство за тяхната виновност, е отварата за Тешуб. Ако пък дядовците пледират, че това не е заговор, а завещание, то тогава те ще бъдат обвинени, че крият отварата, понеже как може Ти, божествени Кумарби, да не участваш в това завещание към собствения си син Тешуб. Къде има случай в небесната практика действащ бог самодържец да бъде пренебрегнат в завещание на старите богове, за сметка на бог, негов син? Ако дядовците са обезумели дотам, че да се изживяват като регенти на Тешуб, нима Кумарби е мъртав бог? Да не бъде! Фактически, с това решение на Абзува, старите богове дават атестат на самите себе си колко са слаби в мъдростта, спрямо Кумарби, понеже те изключват от възможността и ти да участваш в тяхното завещание, а ако е така, значи приемат, че ти няма да завещаваш на никого нищо и си оставаш бог по необходимост. Тази формула „бог по необходимост”, те освобождава от задължението да станеш „стар бог”, понеже прецедент за отличителността що е стар бог, бе даден от дядовците в Абзува, с акта на писане на завещание, а ти не си участвал в този акт, който дефинира изобщо понятието „стари богове”. Какво тогава ти остава, Кумарби – взря се ясновидски Камрусепа в бъдещето? – Съдбата е благосклонна към теб. Жребият ти дава право да имаш нов син, ще го наречеш Уликуми, понеже той като скала ще се издигне от земята до небето, ще скрие слънцето и в мрака ще се роди твоя божи народ Кумарби, който ще носи твоето име. Държавата им ще е Гамир... Гамирците, които ще наричат и кимерийци, са твоя „божи народ”... Тешуб ще командва върху бояните, които ще бъдат наричат и урарти, а Кумарби няма да се оттегли в Абзува, а ще е бог на гамир, които ще бъдат наричат и кимерийци. Това изплете хурката на съдбата...

 

       След векове, в мрака на бездната на своята слепота, Омир ще възкреси с един стих  това старо хуритско сказание за кимерийците:


„Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.

 

        Корабът най-после стигна отвъд океанското дъно.

 

        Там кимерийски мъже населяват града и земята.

 

        Те са обвити от вечна тъма и мъгла.

        Не излъчва никога блясък към тях със лъчите си яркото слънце...”



image


 

           Урартурски град

 

 image

 

         

          Сребърните ритони от Ахеменидската епоха съчетават елементи от източното, древно-гръцкото и урартурското изкуство. Този факт дава основание на учените да говорят за влияние на урартурското изкуство над персийското.

 

 image

 

          За влиянието на този урартурски знак върху символа на ранно-българските владетели, се знае малко все още...

 

 image

               Бог Халду, известен при българите като Коледа...



Забележка:


 


 

 

През 1-2 в. пр.н.е. е живял и работил Филон, автор на произведението „Финикия”. В предговорът Филон казва, че трудът му е превод на финикийския автор Санхуниатон, който вероятно е живял в края на второто хилядолетие пр.н.е., защото това произведение съдържа религиозни варианти отпреди древногръцката митология.

„Финикия” на Филон не е запазена до наши дни, но е цитирана от Евсебий Кесарийски.

Филон, който е бил от гр. Библос, изброява четири поколения богове. Първото било Елиун, на гръцки Хюпсистос, второто било Уран – Небе, третото Елос, т.е. финикийския Ел и накрая, четвъртото било богът на бурята Баал – Хадад, съответник на Зевс.

Както пише полския автор Мачей Попко: „Сходството на тази концепция с представената от Хезиод митология отдавна било забелязано, но понеже Филон бил автор от римската епоха, произведението му дълго време било считано за подражание на Хезиод. Едва с откриването на източният хуритски мит за Кумарби, както и на текстовете от Угарит и превеждането им, учените променили това твърдение, а реабилитираната „Финикия” станала ценен източник за опознаване на финикийската религия...Разказът на Филон, изложен от Евсебий, е съкратен по необходимост, но приликите с месопотамско-сирийската митология проличават, а това свидетелства за популярността в сирийските среди на концепсията за четирите поколения богове, борещи се помежду си за господство над света. Следователно произведението на Филон от Библос потвърждава тезата за източното влияние в „Теогония” и едновременно с това посочва възможността за съществуването на сирийско-финикийско посредничество при навлизането на чужди елементи в гръцката митология.” (Maciej Popko. Wydawnictwa Artystyczne I Filmowe, Warszawa, 1976).




Гласувай:
7


Вълнообразно


1. d3bep - Е тъй като го гледам, това е изцяло ...
28.05.2012 16:02
Е тъй като го гледам, това е изцяло крадена митология. Не знам отзву кпри Омир ли е, или цялата е един отзвук...
ТО не са хетски, то не са акадски божества и митове.
Халди пък е отлично ясен, ездачите на лъвове в района са много и първи сред тях по възраст е асироегипетската Анат, войнствената богиня, тоя представлява просто някакъв късен препис.

Но ми е чудно...
Къде точно е записан този мит и то точно със сътворението на кимерийците накрая.
Кой е древният документ, можеш ли да го цитираш?
цитирай
2. d3bep - PS. Цилиндърът е със стилизирано ...
28.05.2012 16:09
PS. Цилиндърът е със стилизирано изображение на глава на бик, но с оглед изобщо на знаците на него, а и на факта че говориш за цилиндричен печат, имаш ли идея ЗАЩО е урартийски, а не е АСИРИЙСКИ?
цитирай
3. letopisec - това е популярен преразказ
28.05.2012 17:12
на хуритския мит за Кумарби
цитирай
4. letopisec - единственото място,
28.05.2012 17:14
според което кимерийците носят името на Кумарби, пресъздадена като майка Камир Аби, е в компилацията Барадж тарих на волжките българи от 13 в.
цитирай
5. d3bep - Дай точното име и ако имаш факсимиле ...
29.05.2012 21:19
Дай точното име и ако имаш факсимиле на документа, коеот твърди, че Кумраби е създал някакви си кимерийци.
Струва ми се доста свободна интерпретация честно казано.
Също като "урартийския цилиндър".
Нали ти е ясно, че кобрите се въдят с милиони във Урарту?
Прочутата кавказка кобра - очиларка.... Чак адаптирана. На йероглиф.
Предполагам е ясно, че това е чуждоземен артефакт, най - вероятно асирийски, изтапанчен в района по времето, когато е бил асирийска провинция.


Преди да направим такава теория, не знам дали нее редно да изясним на едно мнение ли сме по всичките тези неща:
1. Хуритите са известно малцинство в района.
2. Те имат собствен език.
3. Хуритите се разпознават по езика.
4. Писмеността им е адаптиран клинопис.
5. Най - близък до техният език е урартийският.
6. Проблемът е, че асирийските записи рисуват кимерите НЕ КАТО УРАРТИЙЦИ, А КАТО УНИЩОЖИТЕЛИ НА ЦАРСТВОТО. Те убиват царя на Урарту в битка и асирйците завземат района.
7. Следователно КИМЕРИЙЦИТЕ НЕ СА АСИРИЙЦИ.
8. Хуритския изчезва около 10-ти век преди новата ера.
9. Следователно кимрийците не са и хурити.
10. В т.нар. "кимерийска епоха" няма кьораво свидетелство на четимият хуритски или урартийски, написани с КАКВИТО И ДА Е БУКВИ.
11. Следователно ,това няма да са били езиците на кимерийците.

Единадесет малки въпроса.
Иначе като цяло високо адмирирам атаката ти към археологически останки, но те призовавам да не ги ползваш наготово, а малко по - аналитично.... Ахеменидски ритони + хурити _ кимерийци на мен нищо не ми говорят, комбинирани с асирийски цилиндър, обявен за урартийски, а се съмнявам че и на археолог от кариерата ще му говорят...
Иска... По - широк спектър такъв тип разсъждения, не предварително готови отговори.

Поздрави. И да не помислиш, че само се заяждам и те критикувам, истината е че ми се иска да откриеш нещо интересно и аз да захапя следата, защото има какво да се търси в тази посока, но за мен това са малко.. .Сглобени отговори.
цитирай
6. letopisec - 5. d3bep :-)
29.05.2012 22:42
Възприемай нещата не като отговори, а като въпроси....Действително през 714 г. пр.н.е. кимерийцете воюват с урартите, но пък след това има моменти, когато са съюзници срещу Асирия...Езикът на урартите е от хуритската езикова група, определят го като хурито-урартски...Езикът на кимерийците е индоевропейски, може би близък до скитския, до тракийския, до словенския...но явно и различен, така както днес българския се различава граматично от всички славяно-словенски езици...Може би ние, бълтарите, които произхождаме от кимерийците, да сме родствени с траки и скити...Важното е, че си имаме ясно резличима прабългарско-кимерийска история от 714 г. пр.н.е. и няма как да ни объркат с траки и скити...
цитирай
7. voulgaros - Този разказ е не автентичен. . коя ...
29.05.2012 23:10
Този разказ е не автентичен..коя година е писан..виждам думата ''ФОРМУЛА''
в него????
КАК МОЖЕ НЕЩО ДА Е ОР-ИГЕНАЛЕ ИЛИ АБ-ОРИ-ГЕНИО КАТО ИМА ДУМИ НЕ НА МЯСТО ОТ ЕПОХАТА ВЪВ КОНКРЕТНОТО ВРЕМЕ-ПРОСТРАНСТВЕНО САБИТИЕ????
цитирай
8. letopisec - Това е популярно изложение на мита за Кумарби, всички имена на богове са истински; сюжета не...
30.05.2012 06:19
voulgaros написа:
Този разказ е не автентичен..коя година е писан..виждам думата ''ФОРМУЛА''
в него????
КАК МОЖЕ НЕЩО ДА Е ОР-ИГЕНАЛЕ ИЛИ АБ-ОРИ-ГЕНИО КАТО ИМА ДУМИ НЕ НА МЯСТО ОТ ЕПОХАТА ВЪВ КОНКРЕТНОТО ВРЕМЕ-ПРОСТРАНСТВЕНО САБИТИЕ????

цитирай
9. aristotelis - Първото било Елиун, на гръцки "Хюпсистос"! Ре филе, думата се казва "ИПСИСТОС", ще забравя гръцки с тебе, ЕЛЕОС!
30.05.2012 13:35
Филон Александрийски е елинистически философ, учен от еврейски произход, живял в Александрия по времето на Римската империя.
Роден в семейство на богати и знатни елинизирани евреи. Филон получава елинско образование. Интелектуален и религиозен водач на александрийското еврейство по времето на Исус Христос. Плодовит писател и най-виден представител на т.нар. елинистичен юдаизъм. Като политически лидер на еврейската общност в Александрия (най-голямата по това време) участва в делегацията до Рим при император Калигула. Някои от идеите му са възприети от ранното християнство, а църквата е запазила алегоричните му тълкувания на Библията. Според Филон древногръцката философия е истинска мъдрост, а еврейската традиция най-големият ѝ източник. Поради образованието и възпитанието си, Филон и неговото еврейско семейство се асимилирали в гръко-римския средиземноморски свят. Негов брат е Александър Алабархът, един от водачите на еврейската общност в Александрия (споменава се в Новия завет, Деян. 4:6).
цитирай
10. letopisec - 9. aristotelis
30.05.2012 15:22
Е, не всеки Аристотелес е Аристотел и не всеки Филон е само един Филон...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11488169
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ