Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2012 12:09 - 1 ноември - ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 5725 Коментари: 4 Гласове:
11

Последна промяна: 31.10.2012 13:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
       Атласът на писателя сякаш няма граници и е кълбовиден, като земният шар. Но това е само на пръв поглед. Късчето земя, където камъкът си тежи на мястото, е истинският рай за писателя. Всеки голям писател е „местен автор” и географията е не по-малка съдба от биографията му. 

         В този смисъл, Балканът е истинската муза на българските писатели, а и съдбата им е такава, неравнинна.

         Оказва се, че така е било не само вчера, но и днес. Хубаво е това да се повтори на младите автори, за да не си мислят, че утре ги чака нещо по-различно.

      Едно време Вазов надъха всички млади да пишат пътеписи и този жанр умря едва при соцреализма с неговият крив образ на интернационализма. Днес глобализмът е не по-малко крив и макаронен образ, а духът на пътеписа не възкръсва. За пътищата четем само в журналистическата черна хроника.

         Пътят не е метафора, не води към Рила и Пирин, не е алюзия, вече. Границите ни също ги няма, само митници останаха.

         България се разлюпи, като семките от питите слънчоглед край пътя...

         Спомнете си ХХ век, изкуството съществуваше заради самото изкуство, писателите все още вярваха във формата на романа, експериментираха върху безсюжетните потоци на речта, литературоведите бяха "бели магьосници", поетите не бяха екзотика. Цяла една армия интелектуалци вървеше след словото като след бог и славословеше словото, генерираше го като самоценно злато и не смяташе, че жадният за пикантни клюки потребител трябва да фамилиарничи с този капитал.

         Надсмивахме се над „кулите от слонова кост”, в които живееха творците, а днес любовта към писането се върна във времето на Паисий Хилендарски. Разнасяме четива в торби и търсим своя Софроний, белким ни популяризира.

         Приятелите ми поети обикалят по читалища и седенки, все едно са съвременници на Левски и убеждават хората, че ще има една чиста и свята поетична република. Каква достойна география на самоличността, пиша го без ирония. Но наскоро един млад поет ми се похвали, че ще издаде роман и се консултира с мен как да го преведат и в САЩ. За по-лесно сложи английско заглавие. Не мога да го виня, аз приличах на него преди години. Малка ни е тая география на нашата страна, не я познаваме, не я уважаваме, но знаем, че ни е малка. Като богомили сме тръгнали да сеем семе навън. Явно винаги ще си останем номади по дух, а Йовков и Елин Пелин ни учеха на друго. Ама къде ти днес ханове, останаха само чалгаджийски кръчми, с плазмени телевизори. Само по селата може да научиш нещо в оремаците, иначе като какъв е тоя дух народен, дето се върти в новинарски хроники. Ами той е ужасен, бандитски.

         Поне един рейнжър в Ирак или Афганистан да се беше пръкнал писател, че да си припомним интербригадистите в Испания...

         Историческата география също тревожи българският дух. Искаме да узнаем всички древни български земи по света. Липсва ни памет, нямаме си адекватна история до 681 г., когато лишаваме Византийската империя от земите й на север от Стара планина, след това на юг от планината. Неслучайно още през Х в. императорът-писател Константин Багрянородни ни мрази и не написва почти нищо за българското минало в знаменитият си труд „За устройството на империята”. Бил е бесен на предшественикът си Роман Лакапин, че е дал Ирина за съпруга на цар Петър, сина на Симеон Велики. Явно ние българите сме доста адаптивни и опасни. Приемаме християнството през 865 г. и след няколко десетилетия цар Симеон вече иска да е „император на българи и ромеи”, а Петър не се срамува да иде в Рила да се поклони на светеца Иван Рилски още приживе.

         Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев, е преподавал в калоферското училище „землеописание”, сиреч география. А гениалния му син е истински пътешественик за ония времена, обикаля по следите на хъшовете, а в стиховете си прославя самодиви, хайдути, дори бандити като Добри. Важното е, че това са хора на гората, а без нея няма българщина.

         На Кавказ или по Балканите, все по планини сме расли. Неслучайно и поемата на Раковски се казва „Горски пътник”... Малцина знаят, че историческите трудове на Раковски от ХІХ в. не се преиздавани на български, защото Иречек се бил изказал отрицателно.

         Ето това сме ние, българите...дупедавци. Знаем Иречек като образец на интелигент от Алеко Константинов, на чийто фон е грубоватият и простоват Бай Ганьо. А за интелектуалните простотии на Иречек не знаем.

         Малцина знаят, че имаме фолклорни епични материали, събрани в края на ХІХ в. от Веркович и Гологанов сред помаците в два тома на т.нар. „Веда словена”, които превишават като обем „Песен на нибелунгите”, но „Гьоте-институт” издаде луксозно в България немските легенди, а нашите по неведоми пътища са обявени от Шишманов и Арнаудов за фалшивикат, само защото те смятат, че не може да имаме ние българите памет преди османското ни завоюване през 1393 г.

         Дали младите писатели и учени ще възстановят историята и географията на българското минало и дух, е въпрос с много неизвестни.

         Писателят, освен да фабрикува сюжети, е отговорен пред обществото и като публицист. За съжаление този жанр също западна, но е крайно време да повдигнем въпросът за публицистичната съвет на писателя в България, която не се свежда до това да поддържа редакционната политика на някой вестник по политически и граждански въпроси.

         Много моля поне публицистичната съвест на писателя да не се поставя под клишето „гражданско общество”, понеже писателят е и ще си остане индивидуална съвест. Може да не му обръщат днес внимание, може да го мислят за чудак и глупак, но неговото време не е отмряло и няма да отмре...

         Днес в Република България българския писател няма статут на обществена личност, с което се девалвира не само личността на отделния писател, но много повече феномена "писател" или "поет". Това е много опасно изобщо за духовното здраве на нацията, която с лека ръка се отказва от едно съсловие, което в други европейски страни формира националното самочувствие на държавата. Отношението към българските писатели и поети от страна на държавата, е бумеранг за интелектуалната годност на управляващите. В това отношение няма правителство преди или след 1989 г., което да е проявило елементарен интелектуален потенциал в това направление, което показва, че е верна стародавната истина, че тези хора, поети и писатели, са били и ще си останат самотници в татковината си. И все пак, не можем да не свалим шапка пред Стамболов, който всеотдайно превърна Ботев в национален поет и герой, а на скромният и охулен даскал Гологанов, събирачът на песните във „Веда словена”, предлагаше подслон в България и уважение...Явно България е имала и ще има и други властници, освен тия на които се нагледахме ние, съвременниците на това време...





Гласувай:
11
0


Вълнообразно


1. minavamottuk - Да
18.05.2012 12:17
България е имала и ще има и други властници
цитирай
2. germantiger - ...
18.05.2012 22:51
Малцина знаят, че имаме фолклорни епични материали, събрани в края на ХІХ в. от Веркович и Гологанов сред помаците в два тома на т.нар. „Веда словена”, които превишават като обем „Песен на нибелунгите”, но „Гьоте-институт” издаде луксозно в България немските легенди, а нашите по неведоми пътища са обявени от Шишманов и Арнаудов за фалшивикат, само защото те смятат, че не може да имаме ние българите памет преди османското ни завоюване през 1393 г.

...

Епичните материали на германо-скандинавския епос включват староанглийския Беоулф, исландската Стара едда, хрониката Ура Линда и германските саги/сказания. В този ред на мисли като обем те нямат аналог мисля сред евронародите. Сравняваш един епос въобще с материали и още нещо:

Мислиш, че Гьоте-институт трябва да издава българския епос и намекваш, че що така издава с неговата помощ Песен за нибелунгите ли? Какво е работа на иначе мигрантския Гьоте-институт и какво на български институции мисля трябва да се прави разлика ;)

Ти ако имаш тези запазени епоси е чудесна идеея да започнеш да ги публикуваш тук, ако се решиш на това дело!
цитирай
3. d3bep - Тъжно, но истина. Нещо по - лошо, в ...
18.05.2012 23:21
Тъжно, но истина.
Нещо по - лошо, в повечето жанрове, освен поетиката например е направено така, че нямаш ли пари, недей се хваща изобщо. Ако ще търсиш литература, или ще пътуваш, или дори ще ходиш по издатели... Не става с влака, не става и без пари...

Аз честно казано не съм върл фен на мита за Кирил и Методий, но за съжаление българската литература вече е мит, крепят се два - три жанра и то предимно на булевардна литература....

В америка американеца пише идиотизми и цял живот живее от тях, купува си яхта, вила, кола...
Във франция всички помагат на автора, включително държавата....

У нас... Всичката печалба се дава на книжарниците, евтини книгопродавници, имащи отношение към книгите, каквото и към шоколадите и капучиното, коеот продават, и каквото биха имали ако продаваха портокали...
Всеки ти пречи. Много от издателите лъжат, има риск черновите ти да бъдат откраднати, особено ако си неизвестен... Държавата те гони за данъци, и после и за осигуровки...
Отделно пари взимат печатниците, редакторите , издателите...
Писателят, АКО вземе , взема колкото да се почерпи срещу целия труд...

Не знам Кириле твоите книги как са, но аз имам няколко човека около мен издали книги...
Пишем.. .Ей така ,от мерак. От любов към писането. Щото ни се струва, че имаме какво да кажем на хората... Всички сме на загуба.
И отгоре на това книгите ни криво ляво вървят... Ами ако не вървяха?

Късмет на всички пишещи, не се отказвайте, нека не погребваме жива българската литература и да я заменям с розови или криминални преводни романчета...
Но имайте предвид с какво се захващате... Чака ви много работа и нищо насреща. Ако мислите, че някой ви лъже... Е, по - добре е за литературата да с имислите, че ви лъжем.
цитирай
4. miranda2011 - letopisec,
19.05.2012 13:20
Сериозни проблеми поставяте... за паметта, изкривяванията и заличаването й с най-различни способи във времето.
И аз като d3bep не съм гореща привърженичка на мита за Кирил и Методий. Паисий ясно е написал много неща...
От доста време не съм влизала в блога, камо ли писала. Виждам, че е отпаднало (докога ли?) идиотското условие - да се напише коментар, след като се отговори коя година е създадена българската държава... Коя точно българска държава? По подразбиране :)
Поздрави!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 9757004
Постинги: 701
Коментари: 12659
Гласове: 3299
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ