Бащата на Атила, според готския историк Йордан, който пише своята история към 551 г., се е казвал „Мундзук”.
           Дали това име е лично или е прозвище?

Олимпиодор е посочил в своята история от V в. (фр. 17) топоним с името „Мундияк”. С този топоним, който очевидно е бил общоупотребителен от готите, е фиксирана, освен всичко друго, и местността в дн. Румъния над Букурещ, Мунтания. Между другото, Олимпиодор във фр.17 отбелязва, че  топонима Мундиак бил известен и като „Втора Германия”. Имайки предвид, че Германия на старата карта на Птоломей граничи на юг с Панония по Дунав, определено може да се каже, че Мундияк се припокрива с цялата територия на Панония, т.е. не само с Панония на средни  Дунав (където към 411 г. се самопровъзгласява за римски император самозванеца Йовин), но и с онази част от Панония, която стига до Карпатите и включва румънските и унгарските територии.

       Дали хунския владетел, посочен от Олимпиодор с името „Донат”, е една и съща личност с "Мундзук", бащата на Атила ?

      Историкът Олимпиодор пише своята история през втората четвърт на V в. и тя обхваща събития след 407 г. до смъртта на западния император Хонорий (423 г.). В периода 410 - 420 г.г., според хунолога Ото Менхен-Хелфън, Олимпиодор участва в посолство до хунския рикс Донат.
       Ето преразказаният текст на Фотий: „Той (Олимпиодор - б. м.) разказва за Донат, за хуните, за невероятното умение, с което кралете им (рикси) стреляли с лък, и за това как той, като историк, бил изпратен с посолство при тях и при Донат; пише за своето трагическо пътуване по морето и за опасностите, и за това как Донат, коварно излъган от клетва, бил престъпно убит. Също за Харатон, първият от риксите (владетелите на хуните - б. м.), който бил обладан от гняв, заради убийството и как императорските дарове го успокоили. Това е съдържанието на първите десет книги от неговата история”(фр. 18).

                             

    В осемнадесет параграфа, всеки от по няколко изречения, Фотий преразказва всички книги на Олимпиодор. Това несъмнено оказва ущърб на дошлите до нас сведения. Що се касае до интересуващият ни „фр. 18”, е видно, че Фотий е редуцирал едно пространно изложение на Олимпиодор, в което се разказва за хуните и което предшества с няколко десетилетия летописа за тях на Приск Панийски, който ги посещава през 448 г.
     Основната хунска фигура в текста на Олимпиодор е Донат. Името "Донат", както и името на "Харатон", които Олимпиодор съобщава като хунски владетели, са латинизирани форми и очевидно автентичните имена са Дуло и Херан (?)...
      Римското посолство е отправено към Донат/Дуло...

     Името на владетелят на хуните Донат е незаслужено пренебрегнато от изследователите, в едно обаче те са прави. Липсват сведения за Донат. Но понякога отсъствието на данни, е също информация. Очевидно е, след като посолството, в което участва Олимпиодор, отива при Донат, че това е фигурата, която олицетворява властта на хуните преди 423 г.
      Донат не е известен наистина като участник в хунските подразделения на Стилихон (405 г.), той не е славен командир като Улдин, неговата роля е очевидно в областта Мундияк, която хуните превземат още в началото на V в. и той на дн. румънски и унгарски земи обвързва хетерогенните хунски племена с „клетвен договор”, както пише Олимпиодор в параграф 18.

                  Кога Донат започва да създава хунска държава от нов тип?


     От 375 г. до 406 г. аланите са под ръководството на хуните, през 406 г. обаче те поемат по свой път и заедно с вандалите пресичат Рейн на запад и навлизат в Галия. Защо аланите напускат хуните и Мундияк, е трудно да се каже, ако се няма предвид началото на държавната деятелност на Донат точно в този период, по обвързване на различните племена в клетвен съюз към Хунската държава. Очевидно аланите, които по-късно и при вандалите винаги отстояват собствет статут и не са асимилирани от победителите на Картаген, още към 405 г., когато Улдин е на „лов” по връщане на хуни от Тракия на север от Дунав, се разграничават от новата държавна политика на Донат, в която племената са бивали обвързани с клетвен договор да признаят един общ династичен суверен.


     През 408 г., по време на рейда в Тракия на Улдин, с който е целял подновяване на старите данъчни уговорки и при възкачилият се в 408 г. нов византийски император Теодосий ІІ, от хунската армия дезертират скири и други племенни войници, съблазнени от "римския начин на живот" (Созомен). Улдин се спасил на север от Дунав само със „собствените си хора”.
       Всичко това показва, че в периода 405 г. – 408 г. при хуните е в ход нова държавна реформа, но в какво точно се е изразявала тя можем да предполагаме от формулата на Олимпиодор, сключвал се е клетвен договор.

           Пред кого са се клели новите васали?
    Определено пред Донат, той е създателя на династичната ангажираност на различни племена към един управляващ род. Дотогава хунският съюз е определено хетерогенен, след това племенните водачи стават „сътрапезници” на династа (Приск Панийски).

          Кога се създава нов тип държавно управление сред хуните? 
     Очевидно, когато топонима на т. нар. "Втора Германия", т.е. Мундияк, става прозвище на Донат, явно точно той е Мундзук (Йордан), бащата на Атила.

           Ото Менхен-Хелфен в монографията си (The World of the Huns: Studies in Their History and Culture...,University of California Press, 1973) пренебрегва ролята на Донат и вижда в Харатон първия хунски рикс (Олимпиодор), но Харатон въобще не е първия от познатите предводители на хуните, преди него знаем Улдин. Тоест, в случая с Харатон сме свидетели единствено на писмен източник (Олимпиодор), който първи е посочил новият тип хунски рикс, Харатон не би бил такъв, ако Донат не бе  извършил дотогава черната работа по клетвените договори и ако не бе убит, във връзка с тази си държавна дейност.

              Историкът Олимпиодор къде отива да се срещне с Донат?
           „Предполагайки, че Олимпиодор е бил отправен при хуните от Византия, повечето историци разполагат центъра на хунската власт някъде около северните бреговете на Черно море. Това е изключително неправилно. Както Томпсън обърна внимание, „Историята” на Олимпиодор описва изключително Западната империя. Хедеке предполага, че Олимпиодор е бил на служба в имперския двор в Равена. Знаенето на латински, използването на латински думи, латинските форми на варварските имена от Олимпиодор, са все неща, които не ни оставят убедително съмнение в това, че Хедеке е  прав. Олимпиодор е изпратен от Хонорий (западният римски император в Равена, ум. 423-бел.К.М.) при хуните и не е пресичал Черно море, а Адриатическо. Хуните, които той е посетил, са живяли в дн. Унгария.” (Ото Менхен Хелфън, 1973, с.97, 98).  

Още по време на атаката на хунският пълководец Улдин от 400 г. срещу Гайна над гр. Нове (ок. дн.гр. Свищов), Ото Менхен-Хелфен локализира хунските землища „от просторите на румънските равнини до унгарските puszta.” (Хелфен, 1973, с.89, 90).

 „В 400 г. Улдин бил предводител на хуните в Мунтения, в източните части на Румъния, от р. Олт.” (пак там, с. 81), пише американският хунолог. Жалко, че в този момент не се е присетил, че бащата на Атила, според Йордан, бил наричан „Мундзук” и че това  явно не е лично име, а  прозвище, което почти буквално повтаря олимпиодоровият топоним „Мундияк” (фр. 17). Явно Донат/Дуло получава прозвището Мундзук/Мундияк още в началото на V в., когато тези територии стават окончателно хунски и са такива до смъртта на първородния син на Атила Елак през 455 г...

 

‎"латинските форми на варварските имена от Олимпиодор", пише хунолога Хелфен....Донат, Хератон са латинизирани форми на варварските имена...Очевидно, Хератон е Херна, Ерна...Именно на тоя свой чичо, Атила явно кръщава третия си син Ернак........

Атила е бил царски скит- така са посочили за него древните очевидци. А царските скити са царското племе на Българите и съответно Атила е бил Български княз. Името му означава Ахила и Бажила (Божила,Божилъ),а името Мундзук е латински запис на Българското име Манджук,от което произлиза днешната фамилия Манджукови. Царските скити са били предимно руси и синеоки както повечето хуни,а самите хуни са само едно от множеството древни Скито- Български племена. Това са разкритията на "Анализа",подкрепяни от древните извори,а твърденията на германските романтици и на комунистическите фалшификатори от ХХ век за хуните са романизовани съчинителства и мошенически измишльотини.

За тези имена има и други тълкувания,например:

1. Хератон= Харитон,Варадин,Парачин,Породин,Каратан,Карадам (Кардам) и пр.
2. Донат= Динат (Династ- владет.титла,отговаряща на Канат и на Канас т-е- Къняз). Ако е име а не титла,вероятно е произлязло от личните имена Динек (виж фам. Динекови) и Данек.
3. Ернах (Ирник)= Ермак (лично име в Русия- XVI в.),Ерхан (Иркан) т.е. Орхан (Орган,Органа),което е древен фонетичен вариант на имената Ордан (Йордан),Гордан,Кардан (Кардам) и т.н.

Надявам се тези резултати да Ви влязат в работа приятелю,понеже доказват древно-Българския произход на Хунските имена.