През 624 г., по време на византийско-персийската война, император Ираклий посещава хуните в Предкавказието (Теофан, л.м. 6115) и очевидно се среща с Орган, чието християнско име е било вероятно Андрей.

          По всяка вероятност тогава се връща от двора на Ираклий при чичо си Орган и Кубрат, който през 619 г. е оставен от Орган в Константинопол и е приел също християнството тогава, заедно с "владетеля на хунския народ" и целият династичен род Дуло (Бревиария на Никифор; Хрониката на Йоан Никиуски).

          През 624 г или през 625 г. Орган осигурява хазарска помощ за Ираклий. Летописът от ХІІІ в. „Барадж тарих” разкри, че духовното име на Орган е било Арбуга, което явно е неточно предаване на християнското име Андрей.

           Точно Андрей, според късно-античният историк Мовсес Каланкатуаци, се е казвал посредникът, който осигурил хазарите (626 г.) в помощ на Ираклий във войната срещу Персия.

          Никифор нарича Орган „владетелят на хунския народ” (с. 30), а Йоан Никиуски твърди, че Кубрат е „владетел на хуните” (гл.СХХ, 47), което ясно демонстрира, че сведението на Теофан за предкавказките хуни, посетени през 624 г. от Ираклий, се отнася за българите и кутригурите на Орган.

          Още през 1918 г. българският учен Златарски прави този извод, а днес е необходимо той да се повтаря ясно и категорично, защото в съветската историческа наука се твърди, че Ираклий бил ходил в Предкавказието при хазарите. Този извод е доста нелеп, понеже не се отчита категоричното сведение на Мовсес Каланкатуаци, че посредник между Ираклий и хазарите, бил мъж с име Андрей, т.е. Ираклий е нямал непосредствени контакти в Предкавказието с хазари. Той е ходил при Орган и най-вероятно Орган, който е кръстен през 619 г. в Константинопол (Никифор), е имал християнско име Андрей (грешно изписано като „Арбуга” във волжко-българският летопис от ХІІІ в. „Барадж тарих”), на апостолът покръстил Приазовието и Предкавказието...

 

          Орган и Кубрат, както пише Никифор, приемат още през 619 г. в Константинопол християнството и това е факт (незнайно защо своеволно отречен от Л. Н. Гумильов в книгата му за тюрките; Вж. Древните тюрки. С.,2007, с.234, 235).

          И досега не са отречени изопачените твърдения в съветската наука, че Орган и Кубрат не били създали държава, а „номадско-родово обединение” (Плетньова, Новоселцев), при условие, че още към 555 г. Псевдо-Захарий Ритор ясно и категорично пише, че българите имат градове (NB) в Предкавказието...

Кубрат не е бил християнин и в това отношение Гумильов е прав.Но Органа (Бу Юрган) да. Органа опитал да направи християнството официална религия в българското тарханство и затова възникнали брожения.Болшинството родове били против и той отстъпил доброволно властта на много младия още Куртбат(Кубрат).Част от българите приели християнството в г.Корсун(Крешен - Херсонес) и затова оттогава ги наричат - крешени. Така е и до днес! Говорят и се молят на булгар-тюрки, и ги наричат крешени..Това дори им е помогнало да се оттърват от унизително наложеното прозвище - "татари"по късно, подобно на башкирите и чувашите.Държава българите са имали от памтивека там,но по това време била разпокъсана на автономни феодални владения.

Хрониката на Йоан Никиуски: „47. Кубрат, владетелят на хуните, племенник на Орган, който бил приет млад в християнството в Константинопол и отраснал в императорският дворец. 48. Между него и Ираклий имало дружба и мир и той, след смъртта на императора доказал привързаността си към синовете му и Мартина. ...49. Сега той подкрепял интересите на Ираклий (синът на Мартина – бел. К.М.) и се противопоставил на тези на Константин (наследник на Ираклий от първият му брак – бел. К.М.)...”

polovijat li?

След 641 г. (смъртта на Ираклий) Кубрат се среща с Мартина и очевидно предпочетен от последната като човека, който да защити интересите й. Именно това намеква Йоан Никиуски в своята хроника (гл. СХХ; 46,47).


Той пише, че Мартина и константинополският патриарх Пир били написали писмо до военачалникът Давид в Кападокия, т.е. до стратегът на Анатолика, чието име било Давид Матаргуем.

Преносител на писмото до стратигът бил „47. Кубрат, владетелят на хуните, племенник на Орган, който бил приет млад в християнството в Константинопол и отраснал в императорският дворец. 48. Между него и Ираклий имало дружба и мир и той, след смъртта на императора доказал привързаността си към синовете му и Мартина. ...49. Сега той подкрепял интересите на Ираклий (синът на Мартина – бел. К.М.) и се противопоставил на тези на Константин (наследник на Ираклий от първият му брак – бел. К.М.)...”


Мартина изпраща Кубрат с тайно писмо да предложи на стратигът на Анатолика Давид да се ожени за нея и да стане император, така тя се е надявала да запази статуквото си. Нейният ход не е нещо ново в историята на империята. Ариадна, съпругата на Зенон (474-475;476-491) също се омъжва за Анастасий (491-518), за да запази положението си на царица.

Да не забравяме ,че този който е подкрепил войната на Ираклий с Персия е пряк участник в освобождаването на Честния кръст пленен от Хорсой (това си е почти религиозна война) Така,че заслугите на Кубрат (Органа) за Кръста Господен далеч не са случайни.
....................................................
Много ценно наблюдение, благодаря Ви. Не бях се сетил за това, а то си е точно така...

Да, Вие сте прав. Изглежда именно Ираклий е помолил още приживе Кубрат да не изоставя Мартина. Тя е била дъщеря на сестра му и този брак е бил неприемлив в Константинопол. Ираклий вписва и Мартина във завещанието си за управление на Византия, заедно със синовете си от двата брака. Веднага след смъртта на императорът, сената, въпреки завещанието на Ираклий, отказва да признае Мартина за царица-вдовица и изработва формулата „майка на императори”. „Ти все пак имаш уважение като майка на императори, а те – като императори и господари” (Никифор, с.44).


„Ти не можеш госпожо – били казали сенаторите – да водиш преговори с варвари и чужди племена, дошли в нашата държава; не дай боже до такова състояние да стигне ромейската държава” (Никифор, с.44).


Именно последното съобщение на Никифор е явно отглас от визитата на Кубрат при Мартина, веднага след смъртта на Ираклий. Въвлечен в този заговор, Кубрат застава зад Мартина и през Кавказ се среща в Кападокия с военният стратиг Давид, на когото занася писмото на Мартина и патриарха за женитба. Явно Мартина и патриарх Пир много добре са съзнавали, че само благодарение на помощта на Кубрат и на военната сила на Давид, Мартина ще запази престола си като царица. Но това не се случва. Давид е обезглавен, а Мартина и сина й изпратени в изгнание...На престола идва Констанс от първия брак на Ираклий. Това е същия този Константин, за когото пише и Теофан, упоменавайки, че когато той отишъл на запад, Кубрат починал. Констанс дебаркира на италианския бряг, за да воюва с лангобардите, през 662 г.

Летописец за дружбата е верно, и нашия каган не я нарушил до края на живота си.Още повече ,че византийците са му помогнали да си върне властта в Българското тарханство. Но летописеца им си ги е преувеличил и поукрасил нещата. Никакво християнско погребение няма Куртбат.А кръстовете отишли при християните от нас.До 4 век никакви кръстове не са се почитали при тях а религията им я броели за юдейска секта.И затова ги преследвали и римляните. Христос не е разпънат на кръст а на Т образна балка днес почитана като Разпятие и кръст.Като символика,равнорамния кръст е тенгриански символ.Същата митомания цари и около "християнството" на Тервел(понеже разбил арабите)...Така ,че освен вестник "Правда" и "Вашингтон пост" и в миналото имало писменни изсточници ,които имали и друга цел ,освен историческия летопис. Не може главното духовно лице на една държава ,където държавната религия е тенгрианството да е християнин. Християнин е бил вуйчо му.Дядото на Кубер...
Тук има един Атила,вчера попаднах на него но не знаех ,че е турчин или помак.После видях ,че прави каквото пише и все накъмто Туция и османците ги обръща нещата..Ето това е нездрав интерес към историята.Но с какво се различават другите ,които по същия начин правят пропаганда на нещо друго а не ги виждат нещата такива каквито са? Пак същото е.И траколози и прохристияни и прославяни и т.н. Християнин от тенгрианско време в България е още Принца Енравота - боян. В древнобългарския летопис това изрично е упомено също. Но тия които не са били няма смисъл да се кръщават насила посмъртно. А гърците пак са ги изкилиферчили нещата ,не е за пръв път .

Остави ме без дъх, не знаех, че всичко ти е ясно, от ранното християнство до "древнобългарския летопис"...Да знаеш, че ако всичко знаеш, няма как да си като Сократ, който постоянно твърдял, че знае, че нищо не знае...