Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2012 12:03 - Орган и племенниците му Кубрат и Шамо. През 619 г. българите сключват съюз с Византия.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 3885 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 12.04.2012 12:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Какво се случва в Панония в периода 565-568 г. може да се научи от лонгобардския  историк от VІІІ в. Павел Дякон (Паул Варнефрид).

      В своята HISTORIA LANGOBARDORUM Павел Дякон се хвали, че лонгобардите победили най-накрая гепидите, но това станало благодарение на аварската армия.

      Две години по-късно лонгобардите освободили Панония и я дали с  договор на аварите, според П. Дякон, а те се заселили в Италия.

        Павел Дякон пише, че тогава  краля на лонгодардите се казвал  „Аудуин” (гл.1), а негов син бил „Албоин”. „Албоин встъпил във вечен съюз с аварите, които първоначално се наричали хуни, а впоследствие, по името на своя крал Авар, били наречени авари.” (гл.1)

      Албоин, според Павел Дякон, отрязал главата  на гепидския вожд и си направил от нея чаша за пир. Този ритуал, според историка, се наричал „скала” (дума, която и до днес съществува в българския език). Албоин станал крал на лонгобардите в Италия.

      Едва  ли някога ще разберем колко от ранната  аваро-кутригурска (именно кутригурите са хуни) история в Панония към 565 – 568 г. е асимилирано от Павел Дякон и е интерполирано в лонгобардската история от този период.

      От  друга страна, не трябва да забравяме, че лонгобардските крале са били винаги добре настроени към българите  и именно те в средата на VІІ в. дават прием на Алцек и хората му, отделяйки им земи за заселване около дн. гр. Неапол.

      Аварския  каган, според Менандър, се казвал Боян. Хунският пълководец от 400 – та година Улдин (Зосим, Созомен) е носил име-прозвище. Лонгобардския крал се е казвал, според Павел Дякон, Аудуин.

Етнонимът ултин (Багрянородни), ултинзури (Йордан) и името на хуна Улдин (Созомен, Зосим, П. Дякон, Йордан) е известно от хунската история до появата на аварите.


      Според  летописа от ХІІІ в. „Барадж тарих”, българския владетел, който сключил  съюз с аварите, се казвал Боян (= Аудан). Това е последния владетел на Ирниковата държава, която към 565 г. е вече е превзета от тюрките на Истеми. Този последен български владетел Боян, според летописеца, е дядо на Орган. При сключване на вархонския съюз аварския вожд, в знак на приятелство, заел името на Боян. Бащата на Орган бил втори човек (ябгу) в Авария 15 години и Орган го наследява в аварско-кутригурската военна администрация.

      Този  аварски каган Боян (Менандър) е вероятно една и съща личност с Аудуин (ср. с Улдин), когото Павел Дякон нарича лангобардски крал. Според „Барадж тарих” дядото на Орган, т.е. Боян, не приел името на аварския вожд, който се казвал Тубджак, а именувал така сина си (бащата на Орган).

Което ще рече, че в ранното аваро-кутригурско превземане на Панония към 565 – 568 г., Боян (Аудан) се е казвал не само аварския каган, но и българо-кутригурския му заместник.

        През 617 г. Орган, според летописа „Барадж тарих”, влиза в лична дрязга с аварския каган, отношенията им стават напрегнати и братът на Орган (бащата на Кубрат и Шамо) го заменя в аварския двор, за да бъде успокоен спора.  През 619 г. бащата на Кубрат, според летописеца, вече е убит. От летописа не става съвсем ясно дали в битка или е бил отровен. „Барадж тарих” твърди, че е отровен и това може би е вярно, понеже в аварския двор не е издигнат за ябгу член на Дуло, явно кагана сам е наложил свое протеже - българин, с което по-късно заедно воюват през 626 г. в последната война с Византия.

      През 619 г. Орган вече е решил българите-кутригури  да изоставят аварите и завежда  цяла свита от своя династичен род  в Константинопол.

      За  първи път кутригурски владетел от Дуло се появява в Константинопол и събитието намира отзвук в хрониките. Цялото императорско семейство на Ираклий е включено като кръстници на хунското семейство. Владетелят от династията Дуло Орган получава титлата „патриций” и оставя племенника си Кубрат във византийската столица (Хрониката на Йоан Никиуски). Орган разкрива пред Ираклий, че кутригурите-българи възнамеряват да изоставят аварите и да създадат собствена държава, която ще е съюзник на Византия (Хрониката на Теофан, Бревиария на Никифор).

      През 562 г. Юстиниан сключва неизгоден  договор с Персия, само и само да бъде включено като първа точка в него (Менандър) задължението Персия да не допуска хуните да минават през дербендския проход в Кавказ и да нападат сирийските земи на Византия.

      През 619 г. Ираклий е пред прага да сключи съюз с владетелския род Дуло, който  след  488 г. винаги е подкрепял Персия.

След 484 г. Ирник се жени за дъщерята на Пероз, а след 499 г. дъщерята на Ирник е  съпруга на Кавад (сина на Пероз) и майка на персийския шах Хосрой Ануширван, син на Кавад. Заберган е имал влияние над Хосрой и през 40-те години на VІ в. Теодора, съпругата на Юстиниан, както разкрива в „Тайната история” Прокопий, е написала писмо, за да търси помощта му. Заберган е внук на Ирник. Забергановата баба Воа (Малала) е баба и на Хосрой Ануширван. Заберган и Хосрой са първи братовчеди, а синът на Ирник и Воа, известен от Агатий като „Мугел”, е брат на майката на Хосрой.

      За  съжаление липсва сравнително проучване  доколко кутригурските атаки  на Заберган на юг от Дунав, са в синхрон  с персийските атаки срещу  Византийската империя по времето  на Юстиниан І (527-565).

      Ираклий през 619 г. много добре е знаел кой е Орган и въпреки, че по това време българите все още са аварски съюзници, му дава почетната титла „патриций” (Бревиария на Никифор).

      Преминаването през 619 г. на династията Дуло към политиката на Константинопол води до две отчетливи последици.

      Аварското нападение над Византия през 626 г. се оказва последното в историята  на аварите.

      През 627 г. Ираклий превзема Персия.

      През 629 г. (според новите изчисления на календара в „Именника на българските канове”) Орган въздига Кубрат за владетел на новата предкавказка българска държава, която византийците радушно наричат „Велика България”, понеже е техен съюзник.

      Начело  на Велика България е Кубрат, от рода Дуло (Именник на българските канове).

      Летописът „Барадж тарих” разкрива, че Орган е имал само една дъщеря. Ето защо той възлага надежди на двамата си племенници, Кубрат и по-малкия Шамо (известен в западните франкски анали като Само).

      Какво се е случило през 619 г. между Орган  и Ираклий?

      Можем само да гадаем.

      За радост по-късните действия на Орган, запазени в летописа „Барадж тарих”, косвено разкриват аспекти от договорката между Орган и Ираклий. Очевидно византийския василевс е посочил, че Панония, заета от кутригури, авари и славяни, е исконна римска земя. През 620 г., според „Барадж тарих”, Орган изпратил Шамо да създаде пограничен аул на р. Днепър. Тази крепост, на основата на която израснал по-късния град Киев, носила името „Самбатос”, според трактата от Х в. „За устройство на империята” на Константин Багрянородни.

      Явно  Орган е постигнал съгласието на Ираклий западна граница на бъдещата държава България, чийто  център ще бъде в Приазовието, да е  р. Днепър. От хрониката на Теофан (в латинския превод, който през 1601 г. ползва и Мавро Орбини) става ясно, че южната граница на Велика България в Кавказ, е стигала до „Ибер” (Грузия).

      „Барадж тарих” упоменава, че Шамо получил  „голям отряд от българи, анчийци и саклани” (с. 22), т.е. имал е на разположение не само българи, но анти (прото-украинци) и славяни. Той, според летописа, създал крепостта, но не изпълнил волята на чичо си Орган. Само (Самбатос, Шамбат) продължил на запад, нахлул в Панония, победил аварите и създал своя държава в Каринтия (дн. южна Австрия), която според латинския летопис от 871 г. „Покръстването на баварците и карантийците” просъществувала пълни 35 години ( с.129, по Асемани). Шамбат (Само) воювал на запад с крал Дагобер, „който водил война срещу Само от три страни”, пише в летописа от 871 г. (с.126).

      Остава  загадка дали военните действия на Само срещу Авария през 622 г. са част от договорката между Орган и Ираклий, за да бъде обезсилен северния, аварски враг на Византия и Ираклий да хвърли всичките си сили срещу Персия или действително Само е действал на своя глава, както пише в „Барадж тарих”.

      Асемани (ХVІІІ в.) отбелязва, че Ханзиций в т.1 на своя труд „Свещенна Германия” (с.103,104) дотолкова се възхитил на Само, че бил убеден, че не може да не е франк. Дори бил отсъдил: „той ще да е роден в село Сеногаг, намиращо се в Белгия, близо до Брюксел” (Асемани, с.129)

      Ханзиций  смело написал на с.102 от своята „Свещенна Германия”: „Славяните не били управлявани от един отделен човек, а в древни времена живеели в пълна свобода. После обаче, притиснати от хуните (чети : аварите – бел.к.м.), приели за крал Само, който бил франк, дошъл при тях за търговия. През 622 г. между славяните и аварите избухнала война, чиято причина било непоносимото за славяните иго, с което те били притиснати от хуните. Понеже в тази битка блеснала особено храбростта на Само, славяните го избрали за крал, който в продължение на 35 години (по-точно 36 години) управлявал тази държава дейно и щастливо с многобройни поражения за аварите и франките”.(с.129, по Асемани)

      Така  още от ХVІІІ в. Само „станал” франк, с помощта на Хенри Ханзиций. Държавникът  от династията Дуло, който от 622 г. управлява цели 35 години своята държава в Каринтия, Щирия и Моравия, останал в европейската историческа наука като някакъв търговец.

      В летописа от 871 г. „Покръстването на баварците и карантийците” пише единствено, че „Само бил по род славянин”(с.126, Асемани).

      На  Асемани дължим проучването, че Само имал потомство, между имената на което се споменават... Борут, Караст...

      Името „Караст” е известно и във волжко-българския летопис „Барадж тарих”, но като „Караджар”. Според летописеца, така се казвал бащата на Айдар, последния към 825 г. (не по-рано) поел властта над българите в Хазария.

http://history.rodenkrai.com/new/izsledvaniq/avari_i_bylgari_v_panoniq_vi_-_ix_vek/treta_glava._koi_sa_karabylgarite.html

 





Гласувай:
10
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 10134803
Постинги: 701
Коментари: 12659
Гласове: 3304
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ